Научен архив

На 29 август 1969 г. Президиумът на БАН утвърждава създаването на секция „Извори за българската история“ към Института по история. В решението са формулирани следните задачи на секцията: „да издирва, обработва и подготвя за издаване изворите за историята на българския народ, да разработва теоретичните проблеми на историческата археография“. През същата 1969 г. към секцията е създадена и фотолаборатория, която е снабдена с модерна техника. Поради материални проблеми тя е прехвърлена към Центъра за научна информация при БАН, откъдето обслужва секцията в Института. Друга промяна настъпва след създаването на единните центрове за наука и подготовка на кадри и въвеждането на програмно-целевият принцип на научно управление в БАН. С решение на Президиума на БАН от 25 юли 1973 г. се утвърждава създаването на „Проблемна група за извори“ към Института. Първият неин ръководител е ст. н. с. Владислав Топалов, който скоро е заменен от ст. н. с. Страхил Гичев (1973–1987 г.), а след него до 1992 г. проблемната група се ръководи от ст. н. с. Анка Райкова.

От края на 60-те години започва ползотворен период на издирване и събиране на извори за българската история в чуждестранните архиви. Изворовият фонд нараства бързо главно във вид на микрофилми на документи, съхранявани в архивите на Великобритания, Австрия, Германия (ГДР и ФРГ), СССР, Франция, САЩ, Унгария. Румъния и други страни. В резултат на активната събирателска дейност до средата на 70-те години са получени над 1000000 кадъра с архивни документи. Колективът от специалисти под методичния и нормативен контрол на Страхил Гичев се заема с тяхното анотиране. Благодарение на добрата историческа и езикова подготовка на Юлиян Коцев, Антоанета Римпова, Ана Стойкова, Йорданка Калудова, Нина Попова и др. до 1989 г. са направени анотации на повече от 700000 страници. След съкращенията през 1990–1991 г. този процес е почти замразен.

Успоредно с анотирането се изработва картотека по регионален и хронологичен принцип. Към архивохранилището на Института е създадена читалня, която е осигурена с необходимата техника. За нуждите на отпечатването на многотомната история на България е организирана и колекция от значителен брой диапозитиви с илюстративни материали.

Към началото на 2017 г. документалното богатство е разпределено в 18 колекции според страните, където се съхраняват оригиналните документи. Повечето колекции съответстват на преписките с външните министерства на отделните държави. Изворите обхващат главно периода на новата и най-новата история.

  1. Спомени − 1362 листа спомени и други документи на български държавници и общественици;
  2. Холандия − 10000 кадъра от Общия кралски архив в Хага;
  3. Австрия − 96000 кадъра от Имперския и държавен архив във Виена;
  4. Англия − над 250000 кадъра, предимно от архива на Външно министерство в Лондон;
  5. Германска демократична република − над 57000 кадъра от Германския централен архив;
  6. Федерална република Германия − над 53000 кадъра, главно от Политическия архив на Външното министерство в Бон;
  7. Полша − над 20000 кадъра от архиви във Варшава, Краков и Вроцлав;
  8. Румъния − над 37000 кадъра от Държавния архив в Букурещ;
  9. СССР − над 22000 кадъра от архиви в Москва, Ленинград и Киев;
  10. Турция − 500 кадъра;
  11. Унгария − над 89000 кадъра от Архива на Външното министерство в Будапеща;
  12. Франция − над 30000 кадъра от Дипломатическия архив на Външното министерство в Париж;
  13. Чехия − над 10000 кадъра, предимно от Архива на Външното министерство в Прага;
  14. Югославия − над 11000 кадъра, главно от архивите в Дубровник и Загреб;
  15. България − 15 микрофилма с отделни копия от документи и книги от Възраждането;
  16. Италия − над 6000 кадъра от Историческия архив в Рим;
  17. Гърция − 1500 кадъра;
  18. САЩ − над 126 000 кадъра, предимно от Националния архив във Вашингтон, както и над 122 000 кадъра, предоставени от Архива на Външното министерство на Германия.

Обслужването на читатели става по общия ред за обслужване в академичната архивна мрежа. Външни читатели могат да ползват всичко на място. Заплащането на съответните услуги се извършва в счетоводството на Института по определена тарифа.

Проучвател в Научния архив: специалист Грета Димитрова
моб. тел. 0883 425 462, e-mail: greta90(at)gbg(dot)bg
Работно време: 9:30 – 17:00 ч. от понеделник до петък