Международни проекти

Русия, България, Балканите. Проблеми на войната и мира ХVІІІ – ХХІ век (митове и действителност) “/ Russia, Bulgaria, Balkans. The problems of War and Peace XVIII – XXI centuries. (Myths and Reality).

Финансиран от Фонд „Научни изследвания“ – МОНТ, с договор № ДНТС/Русия 02/17
Срок: 18.06.2018 – 18.06.2020

  • Ръководител: проф. д-р Илияна Илиева Марчева – Атанасова
  • Участници: доц. д-р Петя Борисова Димитрова, проф. д.и.н. Тамара Петрова Стоилова, проф. д-р Искра Василева Баева, проф. д-р Евгения Иванова Калинова, проф. д-р Дарина Григорова Григорова, проф. д.и.н. Иван Христов Първев, д-р Михаил Ивайлов Симов, проф. д.и.н. Светлозар Владимиров Елдъров
  • Партньор: Институт по славяноведение – РАН / Institute for Slavic Studies of the Russian Academy of Sciences

БЪЛГАРИЯ И КИТАЙ: ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ В ОПИТИТЕ ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ ОТ КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ДО НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК

Проектът се разработва съвместно от Института за исторически изследвания при Българска академия на науките и Института за световна история при Китайската академия за обществени науки. Това научно сътрудничество се осъществява благодарение на сключеното и подновено през 2015 г. споразумение между двете академии.

    • Срок: 2018 – 2020 г.
    • Ръководители: Ръководители на проекта от българска страна са проф. д.и.н Илия Тодев и проф. д-р Илияна Марчева-Атанасова. Ръководители от китайска страна са проф. Ван Сяоцзюй и проф. Ли Жуи.
    • Участници: Участници от българска страна са представители от Института за исторически изследвания – БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, НБУ и Военна академия „Г. С. Раковски“. Участници от китайска страна са представители от Института за световна история при Китайската академия за обществени науки.

Проектът предвижда паралелни изследвания на процесите, които двете страни преживяват в икономиката, социалната структура и външната и вътрешна политика при тяхното модернизиране от средата на ХХ век и в началото на ХХІ век. Целта е да се открои общото и особеното в модернизацията на двете страни по време на Студената война и след нея като проблеми, подходи и решения и се определи тяхната ефективност. Проведено по този начин изследването ще даде исторически отговори на предизвикателствата, пред които е поставена всяка от страните в голямото пространство на Европа и Азия.

За целта на основа на архивни материали и литература двата екипа ще се проведат изследвания за особеностите на протичане на следните исторически процеси в двете страни:

  • Установяване на съветския модел на модернизация в България и Китай и различните пътища за неговото реформиране в двете страни по време на Студената война. Изясняване на моделите и резултатите от тези реформи на примера на «перестройки» на социализма в средата на 80-те години в България и нейния крах и реформите на Дън Сяопин в Китай, които довеждат до „социализъм с китайска специфика“;
  • Особеностите на прехода към либерална пазарна икономика в България и Китай след края на Студената война в условията на глобализацията.
  • Политически, културни, етно-религиозни и външнополитически проблеми, които поставят модернизацията и глобализацията пред Република България и КНР в края на ХХ и началото на ХХІ век.

Проектът предвижда да се проведат по две кръгли маси в София и Пекин по договорени теми и една конференция в София по темата на проекта. Резултатите от проекта са планирани да бъдат публикувани в списанията на двата института.


ИЗКУСТВА, ЛИТЕРАТУРА И ВЛАСТ В КОНТАКТНИТЕ ЗОНИ (ПРАВОСЛАВИЕ И ИСЛЯМ; ПРАВОСЛАВИЕ И КАТОЛИЦИЗЪМ). ПРОСЛАВАТА НА ВЛАСТТА СРЕЩУ ОСПОРВАНЕТО НА ВЛАСТТА

Проектът се разработва съвместно от Института за исторически изследвания при Българска академия на науките и Института по археология и история на изкуството Клуж – Напока, Румънска академия на науките.

  • Срок: 2017 – 2019 г.
  • Ръководители: проф. д.и.н. Иван Билярски и д-р Чиприан Фиреа.
  • Участници: Членове на екипа от българска страна са проф. д.и.н. Илия Илиев, (Институт за исторически изследвания – БАН), проф. д.ф.н. Марияна Цибранска (Институт за български език – БАН), д-р Маргарита Куюмджиева (Институт по изкуствознание – БАН), д-р Десислава Найденова (Кирилометодиевски научен център).

Изследователският интерес на екипа по проекта е съсредоточен в контактните зони, където различни религии или изповедания се срещат, за да си сътрудничат или да се противопоставят. Изхожда се от разбирането, че каквито и да са конкретните исторически отношения между представителите на отделните религии или изповедания, то те винаги завършват с някакъв синтез между тях. Избрани са основно две контактни зони – Балканите и Трансилвания – където се срещат Православието, Исляма и Римската католическа църква. В този контекст се определя и задачата на проекта – да се изследва отражението на идеите за властта в изкуствата през Средновековието и ранното ново време, а именно в изящните изкуства, литературата, музиката и пр., в които може да се открие прослава или противопоставяне на властта на различни нива. Взаимният интерес на учените от двете академии е определен от сходството на контактните зони в Централна Европа и на Балканите, където има православно население под чуждо владичество, като същевременно съществуват и множество различия, проучването на които може да доведе до интересни резултати и за двете страни.

Проектът се изпълнява чрез проучване на материали в библиотеки и хранилища и на паметници на изкуството и архитектурата в двете страни. Предвиждат се срещи между участниците в проекта, провеждане на съвместна конференция и публикации.


СВЪРЗАНИ ИСТОРИИ: ИЗВОРИ ЗА КОНСТРУИРАНЕ НА ИСТОРИЯТА В ЦЕНТРАЛНА И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА, ХVII-XXI ВЕК

Проектът се разработва съвместно от Института за исторически изследвания към Българска академия на науките и Института по история при Изследователския център по хуманитаристика към Унгарската академия на науките.

  • Срок: 2016 – 2018 г.
  • Ръководител: Ръководител на проекта от българска страна е проф. д.и.н. Илия Тодев и координатор – доц. д.и.н. Пенка Пейковска
  • Участници: Участници в проекта от българска страна са проф. д.и.н. Валери Стоянов, доц. д.и.н. Пенка Пейковска, доц. д-р Стефка Първева, доц. д-р Теодоричка Готовска – Хенце, гл. ас. д-р Ваня Стоянова.

След смяната на системата в Централна и Източна Европа през 1989 историографиите на двата европейски региона се фокусират върху преосмислянето на историческото минало (особено на близкото историческо минало), анализирайки документи от бившите секретни архиви или от архиви с ограничен достъп. Чрез настоящия проект възнамеряваме да извадим на бял свят исторически извори, за чието съществуване историците знаят, но които поради пълната недостъпност или ограничения достъп са останали непознати в детайлите си и които ще хвърлят нова светлина върху съвместното историческо минало на унгарци, българи и други народи в Централна и (Юго-)Източна Европа, особено имайки предвид фактът, че тяхното историческо минало е взаимно свързано и през вековете многократно е изпитвало взаимни влияния, че сходни исторически явления са предизвиквали различни ефекти, а различни политически структури – сходни исторически събития. Проектът има за цел да изследва въпросите на историческата идентичност на българите и унгарците (както и на народите от Централна и Югоизточна Европа) в рамките на две големи изследователски направления: едното акцентира върху транснационалните процеси и припокриващото се историческо минало, а другото – върху фрагментарните и ежедневните процеси на историческото минало. Обект на изучаване са първичните (главно български и унгарски) исторически извори, които дават възможност на изследователя да се доближат възможно най-близко до онова, което в действителност се е случило по време на дадено историческо събитие или през даден исторически период и отразява индивидуалната гледна точка на участника в него или на неговия наблюдател. Изучавани са също и вторични (напр. историографски) извори, които интерпретират или анализират явления, случили се доста след историческите събития. Сред изследваните проблематики са имуществените структури и социалните отношения, конфликтите и съвместното съществуване, социалните стратегии и насилието в ежедневието, взаимодействието с и отношението към държавната власт, миграциите на хора и идеи.

КОНФЕРЕНЦИИ
  • Десет години българо-унгарска историческа комисия. Международна конференция на тема: „България и Унгария – свързани истории в Централна и Югоизточна Европа ХVII – XXI век“, София, Май 2016 г.
  • Международен симпозиум на тема: “Migration, Identity and Integration in Hungary in Historical Perspective” / “Migráció, identitás és integráció Magyarországon történeti perspektívában”. Печ, 22–27 Август 2016 г.

ВЪНШНИ МИГРАЦИИ В БЪЛГАРИЯ, ХIХ-ХХІ В.: ИСТОРИКО-ДЕМОГРАФСКИ, СОЦИАЛНО-АНТРОПОЛОГИЧЕСКИ И ЕТНОКУЛТУРНИ АСПЕКТИ

Проектът се разработва от учени от Института за исторически изследвания при Българска академия на науките съвместно с учени от други хуманитарни и обществени институти на Българска академия на науките, от Института по славянознание към Руската академия на науките, Института по история при Научноизследователския център по хуманитаристика към Унгарската академия на науките и Бизнес колеж „Шандор Векерле” – Будапеща.

  • Срок: 2015 – 2017 г.
  • Ръководител: доц. д.и.н. Пенка Пейковска.
  • Участници: Участници в проекта от българска страна са проф. д.и.н. Валери Стоянов, проф. д.и.н. Манчо Веков, гл. ас. д-р Инна Манасиева, гл. ас. д-р Станислава Стойчева, гл. ас. д-р Надя Филипова, ас. д-р Чавдар Ветов и др.

В ерата на глобализацията с оглед на историческата прогностика миналото и настоящето на движението на населението е сред най-актуалните научно-изследователски проблеми. От гледна точка на България като част от Европейския съюз той е свързан с протичането на процеса на европейската интеграция (политическа, икономическа и културна) – това и определя значимостта на неговото изучаване.

Целта на проекта е да се интерпретират различни аспекти на външните (международните) миграции в България чрез анализа на новооткрити или невлизали досега в научен оборот исторически извори, чрез прилагането на модерни интердисциплинарни методи на изследване като микроистория, анализ на различни видове документи, биографика, историческа статистика, историческа демография, историческа социология, етнолингвистика и др. Обект на изследването са политически и трудови, масови и индивидуални външни (от България към чужбина и от чужбина към България) миграции, както и отделни техни социално-антропологически и етнокултурни аспекти като: миграциите и етно-географията, процесите на акултурация, адаптация и интеграция, „преносът” на знания, дву- и многоезичието, грамотността, семейството, възрастовите и половите структури, трудовата реализация както на българските общности зад граница, така и на чужденците в България. Изворовата база включва статистически извори, его-документи (наративи, жизнени истории, интервюта, фотографии), документи от личен произход (спомени, лична кореспонденция, дневници, пътеписи, анкети), дипломатическа преписка и пр.

КОНФЕРЕНЦИИ
  • Международна конференция на тема: „Международни миграции в България и Унгария през ХIХ – ХХІ в. Историко-демографски, социално-антропологически и етнокултурни аспекти“, София, 1 юни 2016 г.
ПУБЛИКАЦИИ
  • Миграции на хора и идеи в България и Унгария (ХІХ–XXI век) / Еmberek és eszmék migrációja Bulgáriában és Magyarországon (19–21. század) / Migrations of People and Ideas in Bulgaria and Hungary, 19th–21st Centuries. Съст. Пейковска, П., Г. Деметер. София: Изд. „Парадигма“, 2018, 456 с. [Series Publications of the Bulgarian-Hungarian History Commission, Vol. 4]

МОДЕРНИЗАЦИОННИ ПРОЕКТИ В ЦЕНТРАЛНА И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА: ТЕОРИИ, СОЦИАЛНИ РЕЗУЛТАТИ, МЕЖДУНАРОДЕН КОНТЕКСТ

Проектът се разработва съвместно от Института за исторически изследвания при Българска академия на науките и Историческия институт при Словашката Академия на науките.

  • Срок: 2015 – 2017 г.
  • Ръководител: Ръководител на проекта от българска страна е проф. д.и.н Илия Тодев.
  • Участници: Участници в проекта от българска страна са проф. д-р Илияна Марчева, доц. д.и.н. Пенка Пейковска, доц. д-р Мария Колева, доц. д-р Теодоричка Готовска – Хенце, ас. Виктор Рогозенски.

Модернизацията в Централна и Югоизточна Европа е комплексен исторически процес на преход от Средновековието към новото време. През 19 и 20 в. българи и словаци участват в по-големи международни модернизационни проекти, първо либералния, после социалистическия, чиито резултати се чувстват и до ден днешен. Това предизвиква интереса към проблематиката и нейната актуалност. Целта на проекта е да се попълнят „белите петна“ в изследването на тази проблематика, оформили се поради липса на достатъчно емпирични материали или пък поради идеологически табута, както и да се представят ефектите от модернизационните проекти върху българи и словаци в сравнителен план, с оглед на очертаването на по-големия международен контекст. Обект на изследването са промените в областта на икономиката, културата и образованието, протичащи при двата народа в резултат на прилагането на тези модернизационни проекти.

КОНФЕРЕНЦИИ
  • International workshop „Migrations in Europe: Past and Modern Aspects”, Sofia, 19th April 2016 г.

THE CHINESE CIVILIZATION AND WORLD CIVILIZATIONS – INTERACTIONS AND COMPARISONS

    • Срок: 2015 – 2018 г.
    • Ръководител:  Prof. Liang Zhanjun, Center for Study of Civilizations, Capital Normal University, Beijing, China.
    • Участник: Участник от българска страна е доц. д-р М. Малинова Тиен.
ЛЕКЦИИ
  • Малинова Тиен, М. Китай и България: взаимоотношения и взаимодействия.

МОДЕРНИТЕ НАЦИИ И РОЛЯТА НА ЕЛИТИТЕ ЗА ТЯХНОТО ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ

  • Срок: 2016 г.
  • Ръководител: доц. д-р Тамара Стоилова
  • В проекта участват български и чужди учени
    Участници от ИИИ:
    Проф. д-р Йорданка Гешева
    Доц. д-р Пламен Божинов
    Доц. д-р Петя Димитрова
    Доц. д-р Теодоричка Готовска-Хенце
    Доц. дин Пенка Пейковска
    Доц. д-р Благовест Нягулов
    Доц. д-р Росица Стоянова
    Доц. д-р Антоанета Кирилова
    Гл. ас. д-р Любомила Соленкова
    Гл. ас. д-р Росица Лельова
    Гл. ас. д-р Инна Манасиева
    Ас. д-р Мария Левкова-Мучинова
    Ас. д-р Даниела Вичкова
    Ас. д-р Алека Стрезова

Проектът е реализиран като сборник статии – т. 34 на Известията на ИИстИ, 2017.

Работната тема „Модерните нации и ролята на елитите за тяхното формиране и развитие“ даваше възможност на участниците в проекта да се включат с изследвания в рамките на следните три основни варианта за нейното разработване: 1. Характеристика на модерните нации и условията, при които се формират; кога и защо се случва това; какви са предпоставките, движещите сили. 2. Характеристика на елитите – в областта на духовността, културата, политиката, икономиката. Причини за тяхната съпричастност към формирането и развитието на нациите. Преходът от традиционните към модерните елити. 3. Нациите в глобалния свят (или може би „краят на нациите“, или видоизменения в представата и структурирането им?). Събраните материали показаха засилен интерес сред учените към проблемите на елитите, на тяхното място, роля и дейности в процесите на конструиране и развитие на съвременните нации. Това доведе до лека промяна в акцентите на проекта и до издаването на сборника под заглавието „Ролята на елитите в процесите на консолидирането на нациите и на националното строителство“.


Проект към Министерството на външните работи и Министерството на културата за организиране на постоянна музейна експозиция „Корени във времето“ в метоха на българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул, Република Турция. Институтът за исторически изследвания при Българска академия на науките е съорганизатор на проявата.

  • Срок: 2016 г.
  • Участници: доц. д-р Александър Гребенаров, гл. ас. д-р Ваня Стоянова.

Откриването на изложбата се състоя на 23 май 2016 г.


Проект към Министерството на културата за финансиране на изложбата „Свети Климент – Просветителят“.

Изложбата е подготвена от Кирило-Методиевския научен център при БАН с финансовото съдействие на ИИстИ и други съорганизатори.

  • Срок: 2016 г.
  • Участник: доц. д-р Александър Гребенаров
  • Представянето на изложбата се състоя на 25 ноември 2016 г. в Българска академия на науките, на 8 декември 2016 г. в Охрид, Република Македония, на 9 декември 2016 г. в Университета в Корча, Република Албания.

20 JAHRE KOMMISSION FÜR SÜDOSTEUROPÄISCHE GESCHICHTE

Проект на Фондация Pro Oriente Wien

    • Срок: 2015 – 2016 г.
    • Участник: Участник в проекта от българска страна е проф. д.и.н. Валери Стоянов.
КОНФЕРЕНЦИИ
  • V. Stojanow. „Als Petrus zum Felsen wurde. Die Europäisierung fing mit dem Erwachen der Nation an“. Встъпителен доклад на „Leitfiguren der “Europäisierung” Südosteuropas im langen 19. Jahrhundert“. Internationale Tagung der PRO ORIENTE Kommission für südosteuropäische Geschichte. (24-25 Oktober 2016, Graz, Österreich).

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ОТО ФОН БИСМАРК (1815-2015)

  • Срок: 2015 г.
  • Участник: Участник от българска страна е доц. д-р Владимир Златарски.
КОНФЕРЕНЦИИ
  • 200 години от рождението на Ото фон Бисмарк (1815-2015), 9 април 2015 г.

МОДЕРНИЗАЦИОННИ ПРОЦЕСИ НА БАЛКАНИТЕ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ ПРЕЗ XIX – НАЧАЛОТО НА XX ВЕК

Проектът се изпълнява съвместно от Институт за исторически изследвания при БАН, Институт на национална история при Македонска академия на науките и изкуствата (МАНУ)

    • Срок: 2014 – 2016 г.
    • Ръководители: проф. д.и.н. Илия Тодев (Институт за исторически изследвания при БАН) и проф. д-р Драги Георгиев (Институт на национална история, МАНУ.
    • Участници: Участници от българска страна са гл. ас. д-р Ваня Стоянова, ас. д-р Мария Левкова – Мучинова, ас. д-р Димитър Христов.
ПУБЛИКАЦИИ
  • Модернизационни процеси на Балканите под османска власт през XIX и в началото на ХХ в. Съст. и ред. Илия Тодев, Драги Георгиев. Институт за исторически изследвания, БАН; Македонска академия на науките и изкуствата, Скопие – София, 2017 г.

ИСТОРИОГРАФИИ И ПУБЛИЧНИ УПОТРЕБИ НА ИСТОРИЯТА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ХІХ–ХХІ ВЕК

Проектът се разработва съвместно от Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Румънската академия на науките.

  • Срок: 2014 – 2016 г.
  • Ръководител: доц. д-р Благовест Нягулов.
  • Участници: гл. ас. д-р Любомила Соленкова, доц. д-р Румяна Чукова и др.

ЧЕШКАТА СЛАВИСТИКАТА И БЪЛГАРИТЕ (НАЧАЛОТО НА XIX ВЕК – 1918 Г.), Част II

Проектът се разработва съвместно от Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Славянския институт при Чешката академия на науките.

    • Срок: 2014 – 2016 г.
    • Ръководител: доц. д-р Теодоричка Готовска-Хенце.
    • Участници: гл. ас. д-р Любомила Соленкова и др.

В резултат от работата по проекта са подготвени монография, колективен сборник, статии и студии. Проведена е международна конференция и са изнесени лекции и други публични прецентации. В заключителната си част проекът е представен в Чешкия център в София през май 2016 г.


БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД КАТО ЧАСТ ОТ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИЯ ПРЕХОД ОТ КРАЯ НА ХХ И НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК: БЪЛГАРСКИТЕ И КИТАЙСКИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ. ПРОБЛЕМИ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИИТЕ

Проектът се разработва съвместно от Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Института за световна история към Китайската академия за обществени науки (КАОН).

    • Срок: 2014 – 2016 г.
    • Ръководител от българска страна: проф. д.и.н. Илия Тодев
    • Участници: Участници от българска страна са проф. д-р Илияна Марчева (координатор), доц. д-р Евгений Кандиларов, доц. д-р Петя Димитрова, гл. ас. д-р Детелина Динева, гл. ас. д-р Инна Манасиева.
КОНФЕРЕНЦИИ
  • Кръгла маса на тема: „Реформите в България, Източна Европа и перспективите за тяхната съвместно изследване в България и Китайската народна република”, съвместно с колеги от Института за световна история към Китайската академия за обществени науки, СУ „Св. Кл. Охридски“, НБУ, София, 9 октомври 2013 г.
  • Кръгла маса на тема: “The initiation Stages of Post-1989 Reforms in Bulgaria in the Context of East European Transition”, Пекин, 27 септември 2014 г.
  • Кръгла маса на тема: „Реформите в Източна Европа и България по време на социализма и прехода“, София, 4 август 2014
  • Семинар на Института за световна история към КАОН, Пекин, 19 май 2015 г.
  • Конференция на тема: „Проблеми на трансформациите в Централна и Източна Европа“, Пекин, 21 май 2015 г.
  • Българо-китайска конференция на тема: „Преходът в България: български и китайски гледни точки“, София, 18 ноември 2015
  • Кръгла маса в Институт за световна история към КАОН, Пекин, 6-8 септември 2016 г.
ПУБЛИКАЦИИ
  • Публикации по темата на проекта в Bulgarian Historical Review, 2015, 1-2.

EAST CENTRAL EUROPEAN MIGRATIONS DURING THE COLD WAR

Проектът е международен с участници от 11 държави

    • Срок: 2014–2016 г.
    • Коодинатор: Anna Mazurkiewicz, Institute of History, University of Gdansk.
    • Участник: Участник от института е гл. ас. д-р Детелина Динева.
КОНФЕРЕНЦИИ
  • Международна конференция на тема: “East European Migrations during the Cold War”, Institute of National Remembrance, Warsaw, Poland, 20th March 2015 Участник: гл. ас. д-р Детелина Динева.
ПУБЛИКАЦИИ
  • Central and East European Migrations during the Cold War: A Handbook(under print).

МОДЕРНИЗАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ В ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА И НА БАЛКАНИТЕ, ХІХ-ХХІ ВЕК

Проектът се разработва съвместно от Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Словашката академия на науките.

  • Срок: 2012 – 2014 г.
  • Ръководител: доц. д-р Теодоричка Готовска – Хенце
  • Участници: Участник от българска страна е доц. д.и.н. Пенка Пейковска и др.
КОНФЕРЕНЦИИ
  • Представяне на резултатите от проекта в рамките на Трети конгрес по българистика, София, 2013; Международна интердисциплинарна конференция „Българската хуманитаристика в европейското научно дирене“, София, 2013; Пета кръгла маса „Култура и глобализация“, Институт по балканистика с център по тракология при БАН, София, 2013; Кръгла маса, посветена на Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, София, 2014; Кръгла маса „Духовност и книжовност на българите през вековете“, Институт за исторически изследвания при БАН, София, 2014 г.
ПУБЛИКАЦИИ
  • Изследванията по проекта са публикувани в: Гражданският протест – минало, настояще, бъдеще. Съст. П. Пачовска, ЮЗУ, Благоевград, 2012; България и Балканите в сферата на европейските влияния през XIX – XXI век. Ред. Р. Мишев и кол, ВТУ, Велико Търново, 2012; История и култура на Раднево и радневския край XV – XX век. Стара Загора, 2013 г.

СПОДЕЛЕНО МИНАЛО В ЦЕНТРАЛНА И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА: НОВИ ИЗВОРИ, НОВИ ПОДХОДИ

Проектът се разработва съвместно от Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Институт по история към Изследователския център по хуманитаристика при Унгарската академия на науките.

    • Срок: 2013 – 2015 г.
    • Ръководители: проф. д.и.н. Илия Тодев, проф. д.и.н. Пал Фодор, директор на Изследователския център по хуманитаристика при УАН.
    • Участници: Участници от българска страна са проф. д.и.н. Валери Стоянов, доц. д.и.н. Пенка Пейковска, проф. д-р Илияна Марчева и др.
КОНФЕРЕНЦИИ
  • Международна научна конференция на тема: “Old Topics – New Approaches: Rediscovering the Sources”, София, 21 май 2015
  • International conference „Contacts and Conflicts in Central and Southeast Europe: Hungarian and Bulgarian Approaches“, Budapest, 13 – 14 May 2014 г.
  • Българо-унгарски научен форум „Унгарската османистика и българистика – актуални постижения“, София, 28 октомври 2014 г.
ПУБЛИКАЦИИ
  • Shared Pasts in Central and Southeast Europe, 17th–21st Centuries: Hungarian and Bulgarian Approaches. Eds. G. Demeter, P. Peykovska. Sofia–Budapest, 2015, 440 p.
  • (Re)Discovering the Sources of Bulgarian and Hungarian History. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia–Budapest, 2015, 376 p.

ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ ПО ЧУЖД ЕЗИК: СТРАТЕГИИ И МЕТОДИ – РЕФОРМА НА УЧЕБНИТЕ ПОМАГАЛА И ИНОВАТИВНИ ПОДХОДИ

Чуждестранен проект към Пекинския университет за чужди езици в съавторство с доц. д-р Тиен Дзиендзюн.

  • Срок: 2012 – 2015 г.
  • Участници: Участник от българска страна е доц. д-р Мариана Малинова Тиен.
ПУБЛИКАЦИИ
  • Малинова Тиен, М. Трудностите, които срещат китайските студенти при употребата на българския език (в съавторство с Тиен Дзиендзюн). – В: Лингвистиката: история, предизвикателства, перспективи (Сб. в чест на 80-год. на проф. Славчо Петков), Благоевград, 2013, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 52-66.
  • Малинова Тиен, М. Грешките на китайските студенти при използването на съществителни имена в българския език (в съавторство с Тиен Дзиендзюн). – В: Българистиката в чужбина (Материали от Третия международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013, София), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Международна асоциация по българистика, (Фонд „Научни изследвания“ към МОН), София, 2014, 47-64.

БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ: ДИАЛОГ В ИСТОРИКО – КУЛТУРНОТО ПРОСТРАНСТВО НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА, ХVІІІ – ХХІ ВЕК

Проектът се разработва съвместно от Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Институт по славянознание към Руската академия на науките.

    • Срок: 2012 – 2014 г.
    • Ръководител: акад. Георги Марков.
    • Участници: Участници от българска страна са проф. д.и.н. Тамара Стоилова, проф. д-р Илияна Марчева, доц. д.и.н. Пенка Пейковска, доц. д-р Сашка Миланова, , доц. д-р Румяна Богданова, гл. ас. д-р Надя Филипова, гл. ас. д-р Ирина Григорова гл. ас. д-р Инна Манасиева.
КОНФЕРЕНЦИИ
  • Международна конференция на тема: „135 години по-късно: България – Русия – Евразия”, София, 27 февруари – 1 март 2013 г.

РУСИЯ МЕЖДУ ЗАПАДА И ИЗТОКА. ДИПЛОМАЦИЯ И ПОЛИТИКА. ХVIII–ХХI ВЕК

Проектът се разработва съвместно от Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Института за руска история към Руската академия на науките.

    • Срок: 2012 – 2014 г.
    • Ръководител: проф. д.и.н. Тамара Стоилова.
    • Участници: Участници от българска страна са доц. д-р Виолина Атанасова, доц. д-р Петя Димитрова.

Проектът „Русия между Запада и Изтока. Дипломация и политика. ХVIII–ХХI век“ е втори етап от съвместен научен проект с Института за руска история към РАН. Студиите и статиите на учените от двата института са посветени на сложните политически отношения на Русия/СССР с държавите от Европа, Азия и Америка в периода ХVII – началото на ХХI век, както и на културното взаимодействие между Русия и българите.

ПУБЛИКАЦИИ
  • Резултатите от проекта са публикувани като т. XXXIII на Известия на Института за исторически изследвания (2016).

ГРАНИЦИ В РАЗШИРЕНА ЕВРОПА: ПАРАЛЕЛНИ ПАМЕТИ И ИДЕНТИЧНОСТИ

    • Срок: 2012 – 2013 г.
    • Ръководители: проф. Рая Заимова – Институт по балканистика с център по тракология – БАН; доц. Катрин Хорел – SNRS, Франция
    • Брой участници: 11
    • Участник от института е доц. д-р Стефка Първева

КУЛТУРА И ПОЛИТИКА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

Проектът се разработва съвместно от Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Института по история на Югоизточна Европа, „Н. Йорга“ при Румънската академия на науките

    • Срок: 2011 – 2013 г.
    • Ръководител: Ръководител на проекта от българска страна е доц. д-р Благовест Нягулов
    • Участници: Участници от българска страна са проф. д-р Илияна Марчева и доц. д-р Пламен Божинов

RELATIONSHIP OF CHINA WITH THE SOVIET AND EAST EUROPEAN COUNTRIES 1949―1989: NEW ARCHIVES AND NEW VIEWS

Съвместен проект на Китайската академия за обществени науки и УАН, Пекинския университет за чужди езици.

    • Срок: 2011 – 2013 г.
    • Участник от института е доц. д-р Мариана Малинова Тиен
КОНФЕРЕНЦИИ
  • .《从保加利亚档案文集看中苏关系背景下的保中关系(1949-1989)》。 In:Huang lifu, Peter Vamos, Li Rui (eds.), New Sources ,New Findings: the Relationships between China, the Soviet Union and Eastern Europe, Beijing: China Social Sciences Press, 2014.9 (中国社会科学论坛文集 2013,黄立口、王俊逸(PeterVamos)、李锐主编《新史料、新发现:中国与苏东关系》,北京:中国社会科学出版社,2014年9月,469页,545千字。) ISBN 978-7-5161-4824-2,pp. 255-266 (на китайски език )  „Китайско-българските отношения по време на Студената война“.

Международен проект на тема: КИТАЙ – СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА, с финансовата подкрепа на Фонд за научни изследвания по Програмата на КАОН за насърчаване на иновациите, Пекин.

    • Срок: 2010–2015 г.
    • Участник от института е доц. д-р Мариана Малинова Тиен
ПУБЛИКАЦИИ
  • Обзор на българо-китайските културни отношения в периода 1990 – 2010 г. Мариана Малинова – автор на Шеста глава, 7 част от Проекта (ISBN: 978-7-5097-4839-8) (на китайски език)
  • Китайската мечта през погледа на българските държавни ръководители (За посещението на министър-председателя Орешарски, председателя на Народното събрание Михаил Миков и президента Плевналиев в КНР).

ЦЕНТРАЛНА И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ХІХ–ХХІ ВЕК: РЕГИОНИ, ГРАНИЦИ, ОБЩЕСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ

Проектът се разработва съвместно от Институт за исторически изследвания при БАН и Института по история при Унгарската академия на науките.

    • Срок: 2010 – 2012 г.
    • Ръководител: акад. Георги Марков.
    • Участници: проф. д.и.н. Валери Стоянов, доц. д.и.н. Пенка Пейковска, проф. д-р Илияна Марчева и др.
КОНФЕРЕНЦИИ
  • Bulgarian-Hungarian Round Table „Bulgaria and Hungary in the Wars from the Second Decade of the 20th Century”. София, 17 май 2012
  • Bulgarian-Hungarian Conference „Regions, Borders, Societies and Identities in Central and South-East Europe”. София, 16 -1 7 май 2012
  • Bulgarian-Hungarian Forum “New Books by Hungarian and Bulgarian Historians on Bulgaria & Hungary, Central Europe & the Balkans”. София, 16-17 май 2012
  • Унгаро-българска кръгла маса „Балканистика и българистика: постижения и перспективи”. Будапеща, 14 ноември 2012
ПУБЛИКАЦИИ

REMAKING EASTERN BORDERS IN EUROPE: A NET-WORK EXPLORING SOCIAL, MORAL AND MATERIAL RELOCATIONS OF EUROPE’S EASTERN PERIPHERIES (European Science Foundation, COST Action IS0803, Management Committee Member, Brussels).

    • Срок: 2009 – 2012 г.
    • Ръководител: Prof. Dr. Sarah Green.
    • Участник: проф. д.и.н. Валери Стоянов – член на Управителния съвет за България.