Благовест Нягулов

Доцент, д-р Благовест Нягулов

E-mail: bna2002(at)mail(dot)bg

1. Научни интереси

Нова, съвременна и сравнителна история; историография и памет; етническа политика, български общности в чужбина и малцинства в България; българо-румънски отношения и история на Добруджа

2. Академична кариера

  • Образование

1988 − Кандидат на исторически науки / Доктор след редовна аспирантура / докторантура в Института по история при БАН (1984-1987) с дисертация на тема „Добруджанският въпрос във външната политика на България, 1926-1931 г.“

1983 – Магистър по история, Исторически факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”

  • Заемани длъжности

2017 – заместник-директор на Института за исторически изследвания / ИИстИ при БАН

2015 – заместник-председател на Съвета за чуждестранна българистика към Управителния съвет на БАН

2012-2016 – представител на ИИстИ в Общото събрание на БАН

2002 − Старши научен сътрудник II ст. / Доцент в ИИстИ

1988 − Научен сътрудник / Асистент в Института по история

  • Научна степен и звание

2002 − Старши научен сътрудник ІІ ст. / Доцент с хабилитационен труд на тема за “Банатските българи“

1988 − Кандидат на историческите науки / Доктор

  • Членства в научни организации и сдружения

Член на Научния съвет на Института за исторически изследвания

Член на Смесената българо-румънска комисия на историците

  • Членства в редколегии и издателски научни съвети

2017 − Член на Редакционната колегия на сп. “Bulgarian Historical Review”

2014-2016 − Член на Редакционната колегия на сп. „Исторически преглед“

2014 − Член на Издателския съвет на сп. „Cahiers Balkaniques“, INALCO, Париж, Франция

2010 − Член на Издателския съвет на сп. „Valahian Journal of Historical Studies“, Valahia University of Targoviste, Румъния

1996-2004 – Член на Редакционната колегия и научен секретар на сп. „Исторически преглед“

  • Научни специализации

2002-2003 − Специализация в New Europe College, Букурещ, Румъния, и в INALCO, Париж, Франция, 5 месеца със стипендия на New Europe College

1995 − Специализация в Institut universitaire de hautes études internationales, Женева, Швейцария, 6 месеца със стипендия “Кацарови”

Изследователска работа в архиви и библиотеки в България, Румъния, Молдова, Украйна, Унгария, Италия, Франция, Великобритания.

  • Участие в съвместни научни проекти

2017-2019 – Ръководител на проект на ИИстИ с Института за югоизточноевропейски изследвания при Румънската академия на тема „В търсене на полезното минало: Историята като ресурс за настоящето“

2015-2017 – Участник в проект на ИИстИ на тема „Модерните нации и ролята на елитите за тяхното формиране и развитие“

2014-2016 − Ръководител на проект на ИИстИ с Института за югоизточноевропейски изследвания при Румънската академия на тема „Историографии и публични употреби на историята в Югоизточна Европа, XIX-XX в.“

  • Индивидуален научен проект
  • Преподавателска дейност

2013 − (продължава) Лекционен курс „Малцинства и етнически политики в Югоизточна Европа” за Центъра за обучение при БАН

2009/1010 − Лекционен курс „Политически и етнически проблеми на съвременна Румъния“ за специалност “Минало и съвремие на Югоизточна Европа“, Исторически факултет, Софийски университет “Св. Климент Охридски”

2007-2011 − Лекционен курс „Политически актьори в балканските страни“ за Магистърска програма (на френски език) “Сравнителна политика и международни отношения“, Департамент по политически науки, Нов български университет.

2006/2007 − Лекционен курс „Националният въпрос в съвременната история“ за Центъра за обучение при БАН

2006/2007 − Лекционен курс „Малцинства и етническа политика в Югоизточна Европа“ за специалност “Балканистика“, Факултет за славянски филологии, Софийски университет “Св. Климент Охридски”

2002-2005 − Научно ръководство на Мария Билга, редовен докторант в Института по история с дисертация на тема “България и българите от Молдова и Украйна (60-те – началото на 90-те години на ХХ век)”, защитена през 2007 г.

  • Езици

френски, английски, румънски, руски

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

  • Банатските българи. Историята на една малцинствена общност във времето на националните държави. София: Парадигма, 1999, 366 с.

Б. Колективни трудове:

  • История на България, т. 9, История на България, 1918-1944 г. Н. ред: Г. Марков, В. Тошкова, С. Грънчаров, E. Стателова, Б. Нягулов, Н. Попепетров, София, 2012, 839 с.
  • Тодоров, П., К. Пенчиков, Б. Нягулов, В. Милачков, П. Бойчев. История на Тутракан, т. II, 1878-1944 г., Н. ред.: П. Тодоров, Силистра: Издателство „Александър Ковачев“, 2010, 668 с.
  • Кузманова, А., Тодоров, П., Ж. Попов, Б. Нягулов, К. Пенчиков, В. Милачков. История на Добруджа, т. 4, 1878-1944. Н. ред.: П. Тодоров, Б. Нягулов, Велико Търново: Фабер, 2007, 647 с.

В. Студии и статии:

  • Loyalties under Strain: The Dobrudja „Mahzar” of 1940. – Études balkaniques, 2017, № 4, 650-665 (Politics and Society in Bulgaria and Romania in the 20th Century. Special edition of Études balkaniques, Sofia 2017, 62-77).
  • „Врагове“ и „патриоти“ отвъд Берлинската стена: НРБ и българската диаспора в Западна Европа. – Балкани. Миграциите и Балканите от древността до наши дни, кн. 6.1, 2017, 78-88.
  • Лидери под въпрос: историография и памет за Стефан Стамболов и Йон Антонеску. – Известия на Института за исторически изследвания, т. 34, Ролята на елитите в процеса на консолидирането на нациите и на националното строителство, С., 2017, 335-364.
  • Добруджа като граница и границата в Добруджа (преди и след Берлинския договор, 1878 г.). В: Империи, граници, политики (XIX – началото на XX век). Сборник с материали от международна научна конференция, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 27 и 28 февруари 2015 г. Съст.: П. Митев, В. Рачева, С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016, 197-234.
  • Violences contre les civiles de la Dobroudja, 1916-1918: Historiographie et mémoire en Bulgarie et en Roumanie. − Bulgarian Historical Review, 2016, № 1-2, 18-38.
  • Entre le paradis et l’enfer: L’histoire, Baltchik et Dobroudja mises au point. Еtudes balkaniques, 2016, № 2, 205-241.
  • Чий e Балчик? История, историография и памет в Румъния и България − Историческо бъдеще, 2015, бр. 1-2, 45-70.
  • Добруджанският въпрос в съвременната историография: сравнителни аспекти. В: Добруджа − политика, общество, стопанство и култура, 19-20 век. Сборник с изследвания, Съст.: Д. Иванова, Ц. Недков, Тутракан, 2015, 82-97.
  • Identity, Church and State: A Bulgarian Pole among the Catholics in the Village of Dragomirovo − Bulgarian Historical Review, 2014, № 1-2, 38-48.
  • Малцинства в действие: Съвременни малцинствени движения в България и сред българските общности в „близката чужбина”. В: Dunărea − Nistru, Anuar, Universitatea de Stat Taraclia “Grigorii Ţamblac”, vol. 3, Redactor principal N. Cervencov, Chișinău, 2014, 71-92.
  • Румъния и Балканите / Югоизточна Европа: наука, политика, терминология. В: Двувековният път на едно понятие „Балканският полуостров“ 1808-2008 г. С.: Университетско издателство „Св. Кл. Оридски”, 2014, 95-122.
  • Identités en question: Les Macédoniens et les Aroumains dans un contexte comparatif et bilatéral. In: Identitate, cultură și politică în Sud-Estul Europei. Două colocvii româno-bulgare. Brăila: Editura Istros a Muzeului Brăilei, 2014, 197-236.
  • Еarly Socialism in the Balkans: Ideas and Practices in Serbia, Romania and Bulgaria. In: Entangled Histories of the Balkans. Transfer of Political Ideologies and Institutions. Edited by R. Daskalov, D. Mishkova, Leiden – Boston: Brill Publishers, 2014, 199-280. (Ранният социализъм на Балканите. Идеи и практики в Сърбия, Румъния и България. В: Преплетените истории на Балканите – том 2: Пренос на политически идеологии и институции. Съст. и н. ред.: Р. Даскалов, Д. Мишкова. С.: Нов български университет, 2014, 209-293.)
  • Любомир Милетич за българите в Трансилвания и Банат: исторически следи и съвременни наблюдения. − Исторически преглед, 2013, № 3-4, 41-47.
  • Сравнителната история и историографията в България. − Балкани, 2013, №2, 57-69.
  • La problématique minoritaire en Bulgarie: Minorités, politiques et médias. In: L’expression médiatique de la diversité culturelle dans les pays de l’Europe centrale et orientale. Sous la direction de D. Serafínová et M. Mathien, Édition Bruylant, 2013, 209-315.
  • Малцинствените движения на българите в Украйна и Република Молдова. В: Бесарабските българи в постсъветското пространство. Култура, политика, идентичност. С.: Гутенберг, 2013, 13-69.
  • Териториалната автономия в Европа и опитът на бесарабските българи. В: България: метрополия и диаспора. Сборник по случай 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков, Кишинев: S.Ş.B., 2013, 348-368.
  • Ideas of Federation and Personal Union with Regard to Bulgaria and Romania. − Bulgarian Historical Review, 2012, № 3-4, 36-61.
  • От фикция към реалност: македонското малцинство в Румъния. − Исторически преглед, 2012, № 5-6, 160-202.
  • The Recent Past: Old and New Accents in Research and Debate. − Divinatio, vol. 35, spring-summer, 2012, 181-187.
  • Сравнителни аспекти на българския въпрос в Банат и Македония. − В: Националното обединение на България, 1940-1944 г., С.: Македонски научен институт-София, 2012, 413-423.
  • Minorités et politique minoritaire en Bulgarie, 1878-1944. In: Minorities in the Balkans. State Policy and Interethnic relations (1804-2004). Еd. D. T. Bataković, Belgrade: Institute for Balkan Studies, 2011, 59-76.
  • Деконструкции на митове от националните истории: България и Румъния в сравнителен контекст. В: История, митология, политика. С.: Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 2011, 417-436 (http://lib.sudigital.org/record/18827).
  • Bulgarian Minority Elites in Greater Romania (1918-1940). In: Political, Social, Economic and Cultural Elites in the Central- and East-European States in Modernity and Post-Modenity. Hungarian-Bulgarian History Conference Budapest, May 14-15, 2009. Papers. Eds.: G. Demeter, P. Peykovska. Sofia-Budapest, 2010, 189-199.
  • The Bulgarians in Greater Romania: Minority Identities and Political Instrumentalization. − Bulgarian Historical Review, 2010, № 1-2, 89-101.
  • Как да пишем историята на близкото минало или за един актуален историографски дебат. − Исторически преглед, 2010, № 1-2, 200-213 (How can we write a History of the recent Past: or, Reflexions on a Current Historiographical Debate − Divinatio, vol. 31, spring – summer 2010, 209-222).
  • Образованието в историята на бесарабските българи. В: Просвета и промяна, С.: Институт за исторически изследвания, 2010, 378-394.
  • От единение към разграничение: българи и гагаузи в румънска Бесарабия, 1918-1940. В: Курсом развивающейся Молдовы, т. 10, Личность и группа: векторы трансформационных отношений. Москва, 2010, 156-190.
  • Защитата на малцинствата чрез двустранни договори: България в европейския и балканския контекст. В: Сборник в чест на 70-годишнината на академик Константин Косев, С.: Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2009, 197-216.
  • Cigányok (romák) Bulgáriában. Egy társadalmi és kisebbségi probléma múltja és jelene. − Limes, Tatabánya, 2009, № 1, 201-209.
  • Православието и католицизмът сред българите в Румъния. В: Българската православна църква. Традиции и настояще. С.: Гутенберг, 2009, 243-261.
  • Dynamics of the Identities among Bulgarian Communities Abroad. In: Bulgarian-Hungarian Scholarly Forum, II, Sofia, May 16-18 2007, Papers, Eds.: P. Peykovska, A. Seres, Sofia-Budapest, 2008, 3-14 (http://www.ihist.bas.bg/sekcii/PINI/PINI_Konferences/BU-Forum_2007/BHSF-II_Proceedings.pdf)
  • Minorités, migrations et expérience ethnopolitique en Bulgarie. − Hommes & Migrations, Paris, № 1275, 2008, 19-30.
  • Les Еtats en Europe du Sud-Est face aux défis de la protection des minorités: Un apperçu général. − Révue des études Sud-Est européenes, Bucarest, 2008, № 1-4, 379-392.
  • Между България и Русия: История и идентичност на бесарабските българи. В: Историята − професия и съдба. В чест на член-кореспондент д.ист.н. Георги Марков, С.: Тангра ТанНакРа ИД, 2008, 91-104.
  • The Vlachs in Bulgaria and the Bulgarian-Romanian Relations between the two World Wars. − In: Transborder Identities. The Romanian Speaking Population in Bulgaria, Ed. S. Şerban, Bucharest: Paideia, 2007, 133-161.
  • Romák (cigányok) Bulgáriában, mint társadalmi és kisebbségi probléma. In: Balkán-Tanulmányok Központ / Center for Balkan Studies, Tudományos közlemények / Scientific Bulletin, Budapest, 2007, 9 p. (http://www.balkancenter.hu/pdf/blagoveszt.pdf).
  • За историята на циганите/ромите в България (1878-1944). В: Социалната интеграция на ромите в българското общество, С.: Институт по социология, 2007, 24-42.
  • Политика и идентичност: Румъния, Турция и гагаузите през 30-те години на ХХ в. − Исторически преглед, 2007, № 3-4, 253-271 (http://www.rodolubets.com/research/BN-gagauzi-1.doc).
  • L’histoire de la Bulgarie en français. In: Francophonie et intégration européenne. Sous la direction de: A. Krasteva, A. Todorov, K. Hristova-Valcheva, G. Jetchev, [Sofia]: Nouvelle Université Bulgare, [2007], 129-144.
  • Observations sur le transfert des politiques concernant les minorités. In: Penser l’Europe. Séminaire international 2005/2006: Nations et Minorités dans la Communauté Européenne, Quatrième edition 2005. Academia Română, Fundaţia naţională pentri Ştiinţa şi Artă, [Bucarest, 2007], 47-56.
  • Банатските българи преди и след Трианон / A bánáti bolgárok Trianon elött és után. In: Tanulmányok a Magyarországi bolgár, görög, lengyel, örmény, ruszin, nemzetiség néporajzából / Studies on the Ethnology of Armenian, Bulgarian, Greek. Polish, and Rusinian Minorities in Hungary, Budapest, 6, 2006, 48-64.
  • Történetírás Bulgáriában a kontinuitás és a változás között. − Világtörténet, Budapest, 2006 ösz-tél, 64-68.
  • Малцинствата в етническата политика на България и Украйна: сравнителни аспекти. В: Българите в Северното причерноморие, т. IX, 2006, Одеса: Друк, 237-256.
  • Les minorités “réciproques” en Bulgarie et en Roumanie à l’époque actuelle: similitudes et divergences. − Еtudes balkaniques, 2006, №1-2, 3-9.
  • Националната история в съвременния европейски контекст. В: Историческата наука в България − състояние и перспективи. Материали от Кръгла маса по повод Анкетното проучване “Историци за историята”, проведена на 23-24 ноември 2005 в Института по история при БАН, София, С.: Институт по история на БАН, 2006, 149-162.
  • “Другите” за “нас” и за историята: Българската историография между приемственост и промяна. В: Предизвикателствата на промяната. Национална научна конференция, София, 10-11 ноември 2004, С.: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, Съст.: И. Баева, П. Митев, 2006, 24-40 (с А. Запрянова и И. Марчева), (http://www.anamnesis.info/sites/default/files/Predizvikatelstva_Promjana_2006.pdf).
  • Историографията между приемственост и промяна: А. За текущата история на историческата наука в България. Б. Анкетно проучване “Историци за историята”. − Исторически преглед, 2005, № 1-2, 3-97 (с А. Запрянова и И. Марчева).
  • Международната защита на малцинствата в политиката на България и Полша: сравнителни аспекти в исторически контекст. В: Малцинствени и етнорелигиозни проблеми в Югоизточна и Централна Европа между двете световни войни. Доклади от научна конференция, 17-19 юни 2003 г., София, Институт по балканистика, С., 2005, 135-150.
  • Защитата на малцинствата в Централна и Югоизточна Европа: сравнителни аспекти. В: Български календар 2005. Българско републиканско самоуправление [Будапеща], 2005, 153-172.
  • A romániai bolgár kisebbség múltja és jelene. − Korunk, Cluj, 2005, № 1, 60-67 (http://epa.oszk.hu/00400/00458/00097/2005honap1cikk850.htm).
  • Les guerres balkaniques dans les manuels d’histoire: Le cas bulgaro-roumain. − Révue des études sud-est européennes, Bucarest, T. XLII, 2004, № 1-4, 215-231.
  • La protection internationale des minorités au XXe siècle: Le cas bulgaro-roumain. In: New Europe College. Regional Program. 2002-2003, 2003-2004, Bucharest, 2004, p. 65-125 (http://www.nec.ro/fundatia/nec/publications/a_regional2002-2004.pdf).
  • Добруджанските българи в румънския парламент (1919-1940). В: Изследвания в чест на проф. Веселин Трайков. Studia Balkanica 24, С., 2003, 248-262.
  • Румънците и Румъния в българската книжнина (1878-1989). В: Балканските идентичности в българската култура. т. 4, Съст.: Н. Аретов, С., 2003, 183-208 (http://balkansbg.eu/bg/content/b-identichnosti/492-rumantzite.html).
  • A qui est la Dobroudja? Le débat historiographique bulgaro-roumain. In: Premières rencontres des études balkaniques en France, Paris, 2002 (http://www.afebalk.org/rencontres2002/textes/B.Njagulov.pdf)
  • Румънската историография за българите и двустранните отношения. В: История на българите. Изкривявания и фалшификации, Първа част, С.: Тангра ТанНакРа, 2002, 201-228.
  • Le débat historiographique dans les rapports bulgaro-roumains (1944-1989). − Etudes balkaniques, 2002, № 2, 64-86.
  • Румънските българи − асимилирани или съхранени? − Алманах Родолюбец, бр. 5, С., 2002, 236-245.
  • България и Европа през визията на историографията. − Нова публичност, бр. 9, 3/2001, 2-5 (http://www.newpublicity.org/issues/issue9/debates_bg.html).
  • Европейската защита на малцинствата и България − съвременни аспекти. − Исторически преглед, 2000, № 5-6, 270-296.
  • Митове и факти за идентичността на банатските българи. В: Локални общности. т. 1. Културна идентичност, традиции, регионална принадлежност. Съст. И. Бокова, С., 2000, 45-54.
  • “Българската иредента в Бесарабия” между фикция и реалност. В: Българите в Северното причерноморие, т. 7, Велико Търново, 2000, 411-426.
  • Frontiera − un zid sau un pod? − Magazin istoric, Bucureşti, № 1 (394), Ianuarie 2000, 26-32 (http://www.itcnet.ro/history/archive/mi2000/current1/mi26.htm#top ; http://starbisnov.blogspot.com/2008/08/301.html).
  • Добруджанският “махзар” − между манипулацията и конформизма. − Добруджа, № 17-18, 2000, 232-237.
  • Добруджанската проблематика (1878-1940 г.) в най-новата румънска историография. − Добруджа, № 14-16, 1997-1999, 255-276.
  • La politique par rapport à la diaspora: une comparaison entre l’expérience française et l’expérience bulgare. In: Interférences historiques, culturelles et littéraires entre la France et les pays d’Europe centrale et orientale (XIXe et XXe siècle). Actes du colloque inernational 3-4 mai 1999 sous le patronage de l’Institut français de Sofia, Sofia, 2000, 46-54. (Etudes balkaniques, 1999, № 3-4, 64-86).
  • Правителствената политика спрямо българите зад граница. В: 120 години изпълнителна власт в България, Научна конференция, 6-7 юли 1999, С.: Гутенберг, 1999, 237-251.
  • Щрихи към портрета на етно-националния елит на бесарабските българи от Украйна и Молдова (1918-1991 г.). In: История и культура болгар и гагаузов Молдовьi и Украиньi (Сборник статей к 100-летию со дня рождения И. И. Мещерюка), Н. ред. И. Ф. Грек, Кишинев: “SЭB”, 1999, 147-153.
  • От Банат до Македония: освобождаването на военнопленниците в Тимишоара през май 1941 г. − Македонски преглед, 1999, № 2, 81-92.
  • Българи и украинци в Румъния между двете световни войни. Етно-малцинствени аспекти. In: Украiна и Болгарiя: вiхи историчноi дружби (матерiали мiжнородноi конференцii, присвяченоi 120-рiччю визволення Болгарii вiд османського iга), Одеса, 1999, 343-360.
  • Забравените водачи [на българите в Бесарабия]. − Алманах Родолюбец, бр. 3, С., 1998, 189-194.
  • Българското малцинство в югославски Банат под германска окупация (1941-1944 г.). − Балканистичен форум, 1998, № 1-2-3, 87-101.
  • Малцинственото движение на банатските българи в Румъния (1935-1940 г.). − Исторически преглед, 1998, № 5-6, 109-132.
  • Българските общности зад граница. В: Общности и идентичности в Българи. Съст. и ред. А. Кръстева, С.: Петекстон, 1998, 408-438 (с Е. Миланов), http://bolder.prohosting.com/asen/obst-вg.htm, (Bulgarian Communities beyond the Bulgaria’s International Borders. In: Communities and Identities in Bulgaria, Ed. by A. Krasteva, Longo Editore Ravenna, 1998, 331-352, http:// bolder.prohosting.com/asen/obst-eng.htm)
  • Българските малцинствени проблеми в Бесарабия пред Обществото на народите. В: Българите в Северното причерноморие, т. 6, В. Търново, 1997, 331-351.
  • Българският национален въпрос в най-новата англоезична и френскоезична книжнина. − Исторически преглед, 1997, № 5-6, 118-157.
  • Българските задгранични общности и България (съвременни аспекти в исторически контекст). − Родина, 1997, № 1-2, 292-319.
  • Етно-малцинствени аспекти в българо-румънските отношения. − Международни отношения, 1997, № 5, 83-98.
  • Българо-унгарски малцинствени връзки в Румъния между двете световни войни. − Исторически преглед, 1997, № 2, 84-107.
  • “Партийци” и/или “миноритари” − единство и разединение на българските малцинствени дейци в Добруджа. − Добруджа, № 13, 1996, 90-99.
  • Образът на “врага” у българи и румънци по време на войните. В: Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа, Тутракан, 1996, 225-238.
  • Кръстьо Мисирков за българската кауза в Бесарабия. В: Българите в Северното причерноморие, т. 5, В. Търново, 1996, 389-397.
  • Проблемът за власите в България между двете световни войни (политически фактори и аспекти). − Българска етнология, 1995, Извънреден брой, 52-75.
  • Щрихи от историята на отношенията между българи и власи (румънци) в град Тутракан. В: Тутракан в историческото развитие на Добруджа, Тутракан, 1995, 161-174.
  • L’image de „l’autre“ chez les Bulgares et les Roumains, 1878-1944. − Еtudes balkaniques, 1995, № 2, 3-25.
  • Българите в Румъния − минало и настояще. В: Българите в Средна и Източна Европа. Доклади и съобщения от научна конференция, 20-21 октомври, 1994, Будапеща, С.: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 1995, 82-95.
  • Бесарабски българи в румънската литература между двете световни войни. В: Българите в Северното причерноморие, т. 4, Велико Търново, 1995, 285-302.
  • Quelques remarques sur les Congrés des minorités nationales en Europe entre les deux guerres mondiales. − Bulgarian Historical Review, 1995, № 2, 105-111.
  • “Новите” стари ориентири на съвременната румънска добруджанистика. − Добруджа, № 11, 1994, 249-258.
  • Българското дружество “Братство” в Букурещ и културно-просветното дело на българите в Румъния. В: Българската църква и училището в Букурещ, С.: Културно-просветен център “Васил Априлов”, 1994, 98-121.
  • Прояви на организирано малцинствено движение сред българите в Бесарабия 1929-1930 г. В: Българите в Северното причерноморие, т. 3, Велико Търново, 1994, 229-242.
  • Румънското владичество и националното съзнание на българите в Южна Добруджа, В: Букурещкият договор и съдбата на Южна Добруджа. Сборник с изследвания, Добрич: Исторически музей, 1994, 77-87.
  • Христо П. Капитанов − жизнен път, обществена дейност и творчество, 1903-1971 г. − Добруджа, № 10, 1993, 313-329.
  • Културно-просветни проблеми на българите в Бесарабия, 1917-1940 г. В: Болградската гимназия. Сборник по случай 125 години от основаването ѝ. С.: Културно-просветен център “Васил Априлов”, 1993, 123-140.
  • Бесарабският българин Иван Желязков и българското малцинствено движение в Румъния. В: Българите в Северното причерноморие, т. 2, Велико Търново, 1993, 230-246.
  • Бесарабските българи във “Велика Румъния”. В: Българите в Северното причерноморие, т. 1, Велико Търново, 1992, 160-172.
  • Опит за създаване на българска малцинствена партия в Добруджа през 1926 г. − Добруджа, № 9, 1992, 228-241.
  • Убийството на Христо Стефанов − лично отмъщение или политически атентат? − Добруджа, № 8, 1991, 193-208 (Лично отмъщение или политически атентат? В: Премълчани имена, Добрич, 1996, 32-48.).
  • Добруджанските българи и конгресите на европейските национални малцинства. − Добруджа, № 7, 1990, 87-103.
  • За националните духовни връзки между България и Добруджа, 1918-1940 г. В: 50 години от възвръщането на Южна Добруджа, Силистра, 1990, 197-229.
  • Балчик и посещенията на български интелектуалци в Южна Добруджа под румънска власт. В: Балчик − древност и съвремие, Добрич, 1990, 149-165.
  • Висшият съвет на българите в Румъния 1927-1929 г. − Векове, 1990, № 4, 25-35.
  • La question de la Dobroudja dans le contexte de la politique étrangère de la Bulgarie, 1926-1931. − Bulgarian Historical Review, 1990, № 1, 3-20.
  • La question de la Dobroudja dans les relations bulgaro-roumaines au cours du premier gouvernement national-taraniste en Roumanie, 1928-1931. − Еtudes balkaniques, 1989, № 4, 21-40.
  • Събитията в Южна Добруджа през есента на 1927 г. и техният международен отзвук. − Добруджа, № 5, 1988, 155-167.
  • Добруджанският въпрос в международните отношения през 1926 г. − Исторически преглед, 1988, № 5, 44-59.

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

  • 17 научни информации
  • Отзиви и рецензии:
  • Looking at Migrations of Balkan Address: Migrations from and to Southeastеrn Europe. Edited by Anna Krasteva, Anelia Kasabova and Diana Karabinova. Longo Editore Ravenna, 2010, 288 p. − Etudes balkaniques, 2010, № 4, 218-222.
  • Социалната история на балканските елити в сравнителна перспектива: Добринка Парушева. Правителственият елит на Румъния и България, втората половина на XIX и началото на ХХ век. Социална история. София: Институт по балканистика, Българска академия на науките, 2008, 384 с. – Исторически преглед, 2009, № 3-4, 222-224, (Etudes balkaniques, 2009, №3).
  • Румънските българи в Търговище: Steliana Grasu. Bulgarii de la Târgovişte. Comunitatea Bratstsvo a Bulgarilor din România, Bucureşti: Ararat, 2000, 80 p.; Maria Tufeanu. Cartierul bulgăresc al Târgoviştei. Târgovişte: Pildner & Pildner, 2006, 146 p. − Ек, 2007, № 4, 33-35.
  • Keith Hitchins. The Identity of Romania. Bucharest: The Encyclopedic publishing House, 2003, 216 p. − Etudes balkaniques, 2004, № 3, 165-167.
  • Френскоезични издания за историята на България: Evguenia Kalinova, Iskra Baeva. La Bulgarie contemporaine entre l’est et l’ouest. Traduction de V. Lebedevska, Collection “Le Monde en transition”, Paris: L’Harmattan, 2001, 246 p.; Ivan Iltchev. La rose des Balkans. Histoire de la Bulgarie des origines а nos jours. Traduit du bulgare par: E. Borissova, N. Botsev, S. Deltchev, R. Stancheva, Editions Colibri, 2002, 376 p.; Dimitrina Aslanian. Histoire de la Bulgarie de l’antiquitе а nos jours. Trimontium, Versailles, 2003, 496 p. − Исторически преглед, 2004, № 3-4, 233-243.
  • Marco Marcov. Le peuple bulgare, la Macédoine, l’Europe. La Question macédonienne et l’évolution du Droit des peuples. Vol. I, Préface de Guy Héraud, Genève-Paris-London-Washington D. C., 2003, XIII+469 p. − Исторически преглед, 2004, № 1-2, 258-262.
  • Защитата на малцинствата − илюзорна идея или необходима реалност?: Огняна Хрисимова. Пътят на една идея. За правата, правилата и малцинствата в Европейския югоизток. Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”, Университетско издателство, 2003, 298 с. − Исторически преглед, 2004, № 1-2, 238-246.
  • През призмата на национализма: Zbuchea, Gheorghe. România şi rǎzboaiele balcanice 1912-1913. Pagini de istorie sud-est europeanǎ, Editura Albatros, Bucureşti, 1999, 458 p. − Исторически преглед, 2000, № 3-4, 253-259.
  • De la guerre à la paix, ou vainqueurs contre vaincus?: Iordan, Constantin. România şi relaţiile internaţionale din Sud-estul european: probleme ale pǎcii, securitǎţii şi cooperгǎrii (1919-1924), All educational, Bucureşti, 1999, 226 p. – Etudes balkaniques, 2000, № 2, 139-142.
  • Symposium international “Structures fédérales et coopération interrégionale dans l’espace balkanique”, Rapports et documents, vol. 7, Genève – Gex, 1997, 410 p. − Etudes balkaniques, 1999, № 1-2, 234-236.
  • От еманципацията до маргинализацията на една малцинствена общност: Carol Iancu, Les Juifs en Roumanie (1919-1938). De l’émancipation а la marginalisation, Préface de Pierre Guiral, Postface de Gérarg Nahon, Ouvrage publié avec le concours de l’université Paul Valéry Montpellier III, Collection de la Revue des Etudes juives dirigé par Gérard Nahon et Charles Touati, E. Peeters Paris-Louvain, 1996, 432 p. − Балканистичен форум, 1998, № 1-2-3, 225-228.
  • Théodor D. Dimitrov, La Bulgarie et la Société des Nations. L’expérience de la protection internationale des minorités nationales 1920-1939, Genève, Foyer européen de la culture, 1994, 430 p. (Теодор Д. Димитров, …). − Исторически преглед, 1994/1995, № 6, 117-122 (Etudes Balkaniques, 1996, № 1, 124-128).
  • Rateş, Nestor, România: revoluţia încîlcitǎ. Traducerea din limba englezǎ de Sanda Grigoriu. Versiunea romaneascǎ revazutǎ de autor, Bucureşti, Editura Litera, 1994, 191 p. − Etudes balkaniques, 1995, № 4, 128-131.
  • Извори за историята на Добруджа 1878-1919, т. 1, Съставители: Ж. Попов, К. Пенчиков, П. Тодоров, София, Издателство на БАН, 1992, 546 с. − Добруджа, № 10, 1993, 335-337.
  • Carol Iancu, L’émancipation des Juifs de Roumanie 1913-1919. De l’inégalité civique aux droits de minorité: l’originalité d’un combat à partir des Guerres balkaniques et jusqu’à la Conférance de paix de Paris (Préface dе Charles-Olivier Carbonell), Montpellier, 1992, 350 p. – Еtudes balkaniques, 1993, № 1, 119-121.
  • Антонина Кузманова, От Ньой до Крайова. Въпросът за Южна Добруджа в международните отношения 1919-1940. София, Наука и изкуство, 1989, 307 с. − Bulgarian Historical Review, 1991, № 1, 93-97.
  • Iacobescu, M., România şi Societatea Naţiunilor 1919-1929, Bucureşti, Editura Academiei, 1988, 296 p. – Études balkaniques, 1990, № 4, 132-134.

Д. Съставителство и редакция

  • Archives, Historiography, Memory, Controversies: Bulgaria and Romania in Focus. − Bulgarian Historical Review, 2015, № 1-2, 3-106 (Н. ред.: Б. Нягулов).
  • Culture and Politics in South-Eastern Europe, XIXth-XXth Century. Looking at Bulgaria and Romania. – Bulgarian Historical Review, 2012, № 3-4, 3-109 (Н. ред.: Б. Нягулов).
  • История на България, т. 9, История на България, 1918-1944 г. Н. ред: Г. Марков, В. Тошкова, С. Грънчаров, E. Стателова, Б. Нягулов, Н. Попепетров, София, 2012, 839 с.
  • Кузманова, А., Тодоров, П., Ж. Попов, Б. Нягулов, К. Пенчиков, В. Милачков. История на Добруджа, т. 4, 1878-1944. Н. ред.: П. Тодоров, Б. Нягулов, Велико Търново: Фабер, 2007, 647 с.
  • Историческата наука в България – състояние и перспективи. Материали от Кръгла маса по повод Анкетното проучване “Историци за историята”, проведена на 23-24 ноември 2005 в Института по история при БАН, София. Съст. и н. ред: А. Запрянова, Б. Нягулов, И. Марчева, София: Институт по история при БАН, 2006, 314 с.
  • Българската църква и училището в Букурещ. Сборник по случай 125 години от създаването на църквата и училището. Н. ред.: Б. Нягулов, София: Културно-просветен център “Васил Априлов”, 1994, 256 с.
  • Българите в Румъния XVII-XX в. Документи и материали. Съст.: М. Младенов Н. Жечев, Б. Нягулов, София: Академично издателство “Марин Дринов”, 1994, 420 с.
  • Българите от Украйна и Молдова 1941-1945 г. Документи и материали. Съст.: П. Тодоров, Б. Нягулов − Трудове на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, т. 31, кн.3, Исторически факултет, Велико Търново, 1994, 392 с.
  • Политическа борба в защита на българските национални интереси (разговор с г-н Данаил Ст. Бекяров за българската миноритарна партия в Добруджа под румънска власт). − Добруджа, № 8, 1991, 210-225.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ:

  • Участия в научни конгреси, конференции и кръгли маси в България, Румъния, Сърбия, Украйна, Унгария, Словакия, Франция.

5. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

* 58 научно-популярни статии в периодичния печат.

* Учебници и справочници:

* История на българите. Учебник за чуждестранни граждани, кандидатстващи във висши училища в Република България, С.: Издателство ”Дамян Яков”, 2002, 232 с., Второ допълнено издание, 2004, 244 с.

* Алманах на българските национални движения след 1878 г. София, 2005 (съавтор).

* Кой кой е сред българите XV-XIX в. 501 имена от епохата на османското владичество. Коорд. и ред.: И. Тодев, С., 2000 (съавтор).

* Преводи на научни статии:

* Жоел Далегр. Политиките на гръцките правителства спрямо помаците в Западна Тракия. − Исторически плеглед, 2009, №. 5-6, 50-76 (превод от френски език).

* Константин Йордан. Населението на Битолския вилает в навечерието на Илинденското въстание. − Македонски преглед, 2008, № 1, 37-44 (превод от румънски език).

* Бернар Лори. Архаичност и модерност на формите на насилие в Македония по времето около Илинденското въстание (1903 г.). В: 100 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Сборник доклади от Международната научна конференеция, София, 26-27 септември 2003 г., С.: Парадигма, 2005, 155-174 (превод от френски език).

* Експертна дейност за Министерството на образованието и науката (член на Комисия за преподаватели сред българските общности в чужбина), Министерството на културата, Министерството на външните работи, Държавната агенция за българите в чужбина, както и за граждански организации за работа с българите в чужбина.