Теодоричка Готовска-Хенце

Доц. д-р ТЕОДОРИЧКА ГОТОВСКА-ХЕНЦЕ

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

История на Централна Европа през 19-20 в.;
българи и чехи в контекста на международните отношения;
национални движения в Централна Европа и на Балканите;
история на славистиката

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

1982-1989 – аспирантура във Философски факултет на Карловия университет – Прага, Чешка република

1977-1981 – студентка в Исторически факултет на СУ Св. „Климент Охридски“

Заемани длъжности

2002 – доцент в секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ на Института за исторически изследвания, БАН (продължава)

1990-2002 – научен сътрудник в Института за история, БАН

1981-1982 – проучвател, Исторически факултет на СУ „Кл. Охридски“

Научна степен и звание

1991 – Диплома за специалист по европейски изследвания и международни отношения на европейския филиал на университета „Джонс Хопкинс“, Болоня

1989 – PhD, Философски факултет на Карловия университет, Прага

1982 – магистър – Исторически факултет – СУ „Св. Климент Охридски“ – София

Членства в редколегии

2013 – член на редколегията на Bulgarian Historical Review (продължава)

Научни специализации

1996-1997 – Католически университет в гр. Айхщедт, ФРГ

1995-1996 – Централно-европейски университет, Прага, Чешка република

1990-1991 – Европейски филиал на американския университет „Джонс Хопкинс“, Болоня, Италия

Участие в съвместни научни проекти

2016-2019 – „Българите и чехите в контекста на европейските идейни течения XIX–XX в.“ – съвместен проект със Славянския институт на ЧАН, Чешка република. Ръководител на проекта.

2015-2018 – „Свързани истории: извори за конструиране на историята в Централна и Югоизточна Европа XVII–XXI в.“ – съвместен проект с Историческия институт на УАН.

2014-2017 – „Модернизационни проекти в Централна и Югоизточна Европа през XIX–XX в.: теории, социални резултати, международен контекст“. Съвместен проект на Института за исторически изследвания – БАН с Историческия институт на САН, Братислава, Словакия. Ръководител на проекта.

Преподавателска дейност

2016 – „Типология на чешката и словашка миграция към българските земи“ – лекция в общоинститутския семинар „Проблеми на историята и историографията“ (съвместно с доц. д.и.н. П. Пейковска)

2015 – „Славистичните изследвания за българите“ – 2 лекции за студенти по славистика и балканистика на Философския факултет на Карловия университет (съвместно с проф. д.и.н.Ян Рихлик)

2014 – „Архивите в Централна Европа (Виена, Прага, Братислава)“ – въвеждаща лекция за докторантския семинар на Института за исторически изследвания „България – извори и документи“

2013 – „Достижения и проблеми на историческата наука в Словакия“ – лекция в общоинститутския семинар „Проблеми на историята и историографията“ (съвместно с доц. д.и.н. П. Пейковска)

2012 – културната предистория на „Харта 77“ – 2 лекции за докторанти в Правно-исторически факултет на ЮЗУ Благоевград

2006 – „Младежта и нежната революция в Чехословакия“ – 4 лекции на семинара за докторанти, организиран от Правно-исторически факултет на ЮЗУ Благоевград

2001 – осем тематични лекции в седмицата на Словакия, организирана от Исторически факултет на Великотърновския университет

1995 – гостуващ преподавател по история на Европа през XIX–XX в. в Университета на Юта, САЩ

Езици

английски, немски, чешки/словашки, руски – свободно писмено и говоримо

италиански, полски – основно писмено

3. ПУБЛИКАЦИИ:

Индивидуални монографии

  • Общество и власт: Чехословакия 1945–1967 г. С., 2002.
  • Назад към изгубения трон: последният хабсбургски император и държавите-наследнички. С., 1996.

Студии и статии (подбор)

Публикувани в България

  • „От свои към чужди“: щрихи към чешко-българските отношения в началото на Първата световна война (1914–1915). – Военноисторически сборник, 2016, кн. 1, с. 38-55.
  • Балканската война 1912 г. и пропагандната война на д-р К. Крамарж. – Списание на БАН, 2016, бр. 2, с. 24-28.
  • Освободителната война 1877–1878 г. като общославянска кауза. Част I. – В: Плевен и плевенският край. Минало, традиции, духовност. Т. 2. Плевен, РИМ-Плевен, 2016, с. 100-120.
  • П.Й. Шафарик и неговите първи контакти с южните славяни и с българите. – Език и литература, 2015, № 1-2, с. 135-156.
  • П.Й. Шафарик – 250 години от рождението му. – Списание на БАН, 2015, бр. 4, с. 55-61.
  • Princples&Realities of the peace building up after WWI (case study of Slovak-Hungarian border). – In: Shared Pasts in Central and Southeast Europe, 17th–21th Centuries: Hungarian and Bulgarian Approaches. Ed. G. Demeter, P. Peykovska. Sofia, 2015, p. 112-133.
  • Марин Дринов – историкът и историята. – Исторически преглед, 2015, кн. 1-2, с. 21-32.
  • Опит за критичен прочит на ранната биография на П.Й.Шафарик. – Историческо бъдеще, 2015, кн. 1-2, с. 3-45.
  • Йозеф Майзнер – чешки революционер, български просветител. – История, 2014, бр. 2, с. 140-155.
  • Българофилът Вл. Сис и историята на неговото „възкресение“ (10 години по-късно). – В: 20 години „Бохемия клуб“. Юбилеен сборник. Съст. Вл. Пенчев. С., 2014, с. 301-339 (в съавторство с А. Златева).
  • Тежката промишленост – ядро на социалистическата индустриализация (българо-словашки паралели). – В: История и култура на Раднево и радневския край XV–XX в. Т. 1. Стара Загора, 2013, с. 144- 164.
  • Чешки приноси в българското Възраждане. Част 1: Революцията от 1848 г. в чешките земи. – Исторически преглед, 2013, кн. 1-2, с. 20-60.
  • Възрожденски просветни стратегии (по примера на шуменското образование). – В: Трети конгрес по българистика. Секция история и археология. Подсекция Българските земи и българите през XV–XIX в. С., 2013, с. 265-287.
  • Първата посредническа мисия на Вл. Сис през 1912 г. – В: Българската бохемистика днес. Съст. Вл. Пенчев, Хр. Дейкова. С., Парадигма, 2012, c. 291-302.
  • От културното дисидентство до гражданския протест в Чехословакия: към предисторията на „Харта 77“. – В: Гражданският протест – минало, настояще, бъдеще. Съст. П. Пачкова. Благоевград, ЮЗУ, 2012, с. 77-93.
  • Баронхиршовата железница и транспортът на модерните идеи. – В: България и Балканите в сферата на европейските влияния през XIX–XXI в. Ред. Р. Мишев и кол. В. Търново, 2012, с. 63-76.
  • Карел Крамарж и неговата българска връзка с Антантата в първите месеци след избухването на Първата световна война 1914–1915. – В: Призвание и всеотдайност. В чест на 70-годишния юбилей и 40-годишна научна дейност на проф. д-р В. Тошкова. С., 2011, с. 327-338.
  • Изгубена война, спечелена кауза: участието на ген. М. Черняев в Сръбско-турската война 1876. – В: България, Балканите и Русия 18–21 в. Българо-руски научни дискусии. Сборник статии. С., 2011, с. 96-123.
  • Милосърдието, човешките права, европейските ценности: чешката преса за Балканската криза (1875-1876). – В: Известия на исторически музей Кюстендил, том XVII, В. Търново, 2011, с.69-81.
  • Владимир Сис – борец на два фронта (1914–1915). – В: 30 години секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“. С., Институт по история, 2010, с. 90-111.
  • Руско-турската война и формирането на ново славянофилско поколение в политиката. –В: Россия – Болгария: векторы взаимоотношения. XVIII–XXI вв. Ред. Р. Гришина. Москва, 2010, с. 359-377.
  • Павел Йозеф Шафарик и ролята на славистиката за духовното възраждане на българите. – В: България – кръстопът на култури и цивилизации. Юбилейно издание, посветено на 60-годишнината на Университета по библиотекознание и информационни технологии. С., 2010, с. 775-782.
  • „Пропукването“ на балканското статукво и чешката политическа класа. – В: Независимостта на България – поглед от 21 в. С., 2010, с. 207-221.
  • Българо-чешката взаимност – генератор за формирането на новите славянски елити. – В: Чехи в България: ролята на чешкото присъствие в българското национално възраждане. С., Чешки център София, 2009, c. 41-59.
  • Репортажите на Владимир Сис от навечерието на Балканската война 1912 г. – В: Историята – професия и съдба. Сборник в чест на чл.-кор. д.ист.н. Г. Марков. С., 2008, с. 205-225.
  • Нови сведения за мисия на Владимир Сис в навечерието на Балканската война. – Архивен преглед, 2008, бр. 1-2, с. 106-112.
  • Младочешката преса за Балканската война 1912 г. – В: Клио. Юбилеен сборник в чест на ст.н.с. I ст. Милен Куманов. С., 2008, с. 517-533.
  • Неославизмът, българо-чешките отношения, две лични съдби. – В: Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България. Прага, Български културен център, 2008, с. 57-70.
  • Неославизмът, българите и руската политика 1908–1912. – В: България и Русия – между признателността и прагматизма. С., 2008, с. 217-231.
  • Неославизмът и чешко-българските връзки от началото на ХХ в. – две лични съдби. – В: Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България. Ред. Д. Григоров, М. Черни. Прага, Български културен център, 2008, с. 57-67.
  • Динамиката на пътя: Балканската война 1912 и политическата лоялност на младочехите. – В: История на пътя. Варна, ВСУ, 2007, с. 157-174.
  • Европейският образователен проект на Христо Г. Данов. – В: Научни трудове на Пловдивския университет, „П. Хилендарски“, серия история, 2006, том 1, кн. 1, с. 453-460.
  • Чешко-българските взаимоотношения през XIX в.: трансфер и/или общност? – В: Проблемът Изток–Запад: България и Балканите. С., 2006, с. 122-139.
  • За началото и края на студената война – полемично! – В: Историята – начин на употреба. Историческото наследство в пропагандата, масовата култура, туристическата индустрия. XI Понтийски четения, Варна, 13-14 май 2005. Варна, ВСУ, 2006, с. 104-120.
  • „Пролетта на народите“ в Централна Европа: чешките радикалдемократи и италианското националноосвободително движение. – В: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. София, Италиански културен институт, 2006, с. 160-182.
  • Мюнхен 1938 г., малките държави и Втората световна война. – В: Втората световна война и България 1939–1947. Сливен, 2006, с. 36-44.
  • Чешката писателка Божена Немцова и славянското Възраждане. – В: Славянско дружество в България – научни приноси (език, литература, история). С., 2006, с. 152-163.
  • Владимир Сис, българите и неославистката политика до 1914 г. – В: Владимир Сис и България. С., 2006, с. 15-35.
  • От гореща към студена война: Чехословакия в стратегията на СССР. – В: Втората световна война, България и следвоенния свят. С., 2005, с. 227-242.
  • Пазарджишкото читалище „Виделина“ и обучението в Чехия през Възраждането. – В: Константин Величков и неговото време. Пазарджик, 2005, с. 130-139.
  • Чехословакия между Изтока и Запада – теорията на ЧКП за специфичния път към социализма. – В: Проблемът Изток-Запад: Превъплъщения в ново и най-ново време. С., 2005, с. 103-123.
  • Шуменските възпитаници от 60-те г. на Х1Х в. и чешкият възрожденски елит. – В: Шуменци – строители на съвременна България. Шумен, Шуменски университет, 2004, с. 59-67.
  • За дейността на Задграничното Бюро на БЗНС (1923-1924). – В: Известия на Регионален музей Пазарджик, 2004, с. 205-213.
  • Чешките писатели – предвестници на Пражката пролет 1968 г. – Минало, 2003, № 2, с. 62-67.
  • Към въпроса за съветския модел (примерът на Чехословакия). – Исторически преглед, 2003, кн. 1-2, с. 51-75.
  • „И брат брата не позна…“: комунисти и социалдемократи по време на Пражката пролет 1968 г. – Минало, 2001, № 1, c. 92-96.
  • Нации и национализми – исторически и съвременни паралели. – В: Либералното мислене пред дилемите на ХХ в. София, ЕОН 2000, 2002, с. 5-11.
  • Големият водач на малката нация. Националното и общочовешкото в политическата концепция на Томаш Г. Масарик. – В: Световност, демокрация, малки народи. София, И-т по философия – Чешки център, 2000, с. 52-72.
  • Икономически и социални проблеми на конверсията в Чехословакия 1989–1993. – Военноисторически сборник, 1999, кн.4, с. 42-50.
  • Т.Г. Масарик: изповедта на един набеден русофоб. – Минало, 1999, кн. 3-4, с. 87-96.
  • Към въпроса за идейно-политическия профил на чехословашката Харта’77. – Исторически преглед, 1999, кн. 3-4, с. 145-158.
  • Чехословакия – една страна, два вида индустриализация? – Bulgarian Historical Review, 1999, № 3-4, с. 152-170.
  • „Нежният развод“ – развод по сметка? –:Международни отношения, 1998, кн. 1, с. 39-54.
  • „Нежният развод“ и европейската интеграция. – Демократически преглед, кн. 36, 1998, с. 212-227.
  • Чехословакия и Съветът за икономическа взаимопомощ. – Исторически преглед, 1998, кн. 5-6, с. 153-163.
  • Полско-съветската война през 1920 г. и политическите отношения в Източна Европа. – Военноисторически сборник, 1996, кн. 2, с. 65-83.
  • Ролята на Чехословакия в подготовката на Генуезката конференция през 1922. – Bulgarian Historical Review, 1996, No. 1, p. 47-67.
  • 1993 – чехословашкият кръстопът. – Международни отношения, 1995, кн. 5-6, с.75-85.
  • Русофилството и австрославизмът в чешките земи (средата на ХIХ – началото на ХХ в.). – В: Славянски летописи. Т. 1. С., 1994, с. 42-52.
  • Нежната революция в Чехословакия през 1989. – Военноисторически сборник, 1994, кн. 1, с. 148-166.

Публикувани извън България

  • Деятельность чешской разведки в нейтальной Болгарии: критический анализ источников. – В: Первая мировая война – год 1915. Взгляд спустя столетие. Материалы научно-практической конференции. М., 2016, с. 242-255.
  • T.G. Masaryk očima bulharskích diplomatů (1918–1923). – In: Sbornik k 90-temu vyročí prof. Jaroslava Opata. Praha, Ustav T.G. Masaryka AV CR, 2015, p. 184-194.
  • П.Й. Шафарик и дебатът на първите слависти за древнославянския книжовен език. – Дриновски сборник (Харков – София), т. 7, 2014, с. 128-139.
  • Этнографическое путешествие по чешским землям (1840) в професиональном развитии И.И. Срезневского. – В: Вопросы национальной историографии и народных исторических представлений славян и их соседей. Ред. О.В. Матвеев. Краснодар, Кубанский государственный университет, 2013, с. 172-178.
  • Первая встреча И. Срезневского с чешкими славистами.– Дриновски сборник (Харков – София), т. VI , 2013, с. 19-29.
  • Младочехи и Антанта: контакты в нейтральной Болгарии н 1914–1915 гг. – В: Народы Габсбургской монархии в 1914–1920 гг.: от национальных движений к созданию национальных государств. Ред. М. Волос, Г. Шкундин. Т. 1. М., 2012, с. 125-135.
  • Европейските мостове на славянските елити през 19 в. (Чешкият период в живота на проф. Марин Дринов). – Дриновски сборник (Харков), т. 4, 2011, с. 18-32.
  • Die Samtene Revolution und die Jugend. – In: Die Samtene Revolution: Vorgeschichte-Verlauf-Akteure, Perzi, N. u. Koll. (Hrsg.). Frankfurt am Main, 2009, S. 165-177.
  • G. M. Dimitrov a politika BZNS za druhé světové války. – In: Agrarni strany ve vládě a v sámospravných institucích. Studie Slováckého Muzea Uherské Hradiště, Czech Republic, 2008, No. 13, p. 77-82.
  • G. M. Dimitrov, osobnost představující alternativu v BZLS (činnost Dimirova do vypknutí druhé světové války). – In: Ososbnosti agrární politiky 19.а 20. století. Studie Slováckého Muzea Uherské Hradiště, Czech Republic, 2006, No. 11, р. 133-141.
  • Bulharské diplomatické zprávy o T.G.M a o česko- německých vztazích v 20tych letech 20. století. Masarykův ústav AV CR. Praha, 2005, р. 220-227.
  • Novodobé bulharské zemědelské školství před Osvobozením. – In: Zemědelské školství, výzkum a osvěta jako předpoklad hospodářského a sociálního rozvoje venkova v 19. а 20. století. Studie Slováckého Muzea Uherské Hradiště, Czech Republic, 2004, No. 9, р. 51-59.
  • Grenze und Bündnisse: Die kleine Entente nach dem Ersten Weltkrieg. – In: Velká politika a malé regiony 1918–1939. Universum, Prešov, 2002, р. 49-59.
  • Rusko v politice T.G. Masaryka za první světové války. – In: T.G. Masaryk, Rusko a Evropa. Ustav TGMasaryka AVCR. Praha, 2002, p. 207-216.
  • Zemědělské družstevnictví v politice Bulharského Zemědělského Lidového svazu do konce první světové války. – In: Osudy zemědělského družstevnictví ve 20. století. Studie Slováckého Muzea Uherské Hradiště, Czech Republic, 2002, No. 7, p. 67-73.
  • Nové dokumenty o působení bulharské zemědělské emigrace v Ceskoslovensku (20 leta 20 tého století). – In: Politická a stavovská zemědělská hnutí ve 20. Století. Studie Slováckého Muzea Uherské Hradiště, Czech Republic, 2000, No. 5, p. 100-106.
  • Slovenšti vystěhovalci do Bulharska.- In: Slovensko na začiatku 20. Storočia: Spoločnost, stát a národ v suradniciach doby. M. Podrimavsky, D.Kovač (eds.) Bratislava, 1999, p. 201-215.
  • Slovanská koncepce J.G. Masaryka očima bulharů. – In: Ceskoslovenství, středoevropanství, evropanství: úvahy, svědectví a fakta k 80. vyročí vzniku Ceskoslovenska 1918–1998. Brno, 1998, p. 333-336.
  • Back to the Beginning: Bulgaria’s Social Policy. – In: Bulgarije in beweging: De metamorfose van een Balkanstaat, J.Neeven & H.Ramkena (eds.); Amsterdam, Holland, 1995, p. 76-87.
  • Nationalism in Post-communist Eastern Europe.– East European Quarterly, Colorado (U.S.A.) XXVII, No. 2, June 1993, p. 171-187.

Научни информации, отзиви, рецензии

  • За жените и българо-чешката взаимност. Предговор. – В: Жената като феномен в българо-чешката взаимност (средата на XIX – средата на XX в.) – Българи, 2011, бр. 5-6, с.4-9.
  • В.Д. Стоянов в Чехия: документи за българското национално-освободително движение. Съст. Елена Хаджиниколова (рецензия). – Homo Bohemicus, 2007, No. 1, s. 101-105.
  • Критичните дни на България 1913 в дневника на чешкия военен кореспондент Вл. Сис (рецензия). – Минало, 2006, бр. 2, с. 94-96.
  • Принос към милосърдието и благотворителността в тежки времена. Предговор към книгата на А. Златева „Австрийските дарители за България 1912–1918. Български традиции и чужд опит“. София, 2004, с. 9-13.
  • Ян Рихлик “Разделянето на Чехословакия: чешко-словашки отношения 1989-1992. монография – Bulgarian Historical Review, 2004, No. 3-4, p. 259-263.
  • Roland Schönfeld. Slowakei. Vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Südosteuropa-Gesellschaft. München, 2000. 288 S. – Bulgarian Historical Review, 2002, No. 1-2, p. 248-256.
  • Ян Рихлик. „Чехи и словаци в 20 в.“ Част II. – Bulgarian Historical Review, 2000, No. 3-4, p. 199-202.
  • Марта Адам. Малката Антанта и Европа 1919–1929. – Исторически преглед, 1995, кн. 5, с. 94-95.
  • Революции и реформи в немарксистката историография (отзив за конференция). – Bulgarian Historical Review, 1990, No. 1, p. 98-99.

Съставителство и редакция

  • Научна редакция на неиздадени документи от австрийски архиви, наследство от проф. Виржиния Паскалева: Paskaleva, V. Österreichische Konsularberichte und die bulgarische Nationalbewegung (1856–1876) Teil 2. – Bulgarian Historical Review, 2012, No.1-2, p. 169-206.
  • Mauritz, М. Tschechien, С., Рива, 2009 (превод, научна редакция и послеслов).
  • Schoönfeld, R. Geschichte der Slowakei. С., Рива, 2009 (превод, научна редакция и послеслов)

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ
(заглавията на публикуваните доклади
са приложени към публикациите)

2017 – Пловдивски приноси – конференция в РИМ-Пловдив

2017 – „Левски и изграждането на ВРО“. Конференция, организирана от музея на В. Левски – Карлово

2017 – Българо-унгарски изследвания – Унгарски институт, София.

2017 – „Война и общество“ – ШУ „Константин Преславски“, Шумен

2016 – „Свързани истории: Извори за реконструиране на историята в Централна и Югоизточна Европа XVII–XXI в.“ – Унгарски културен институт, София

2016 – Конференция, посветена на 100-годишния юбилей на пражката академична българистика – Карлов университет, Прага

2015 – Годишна конференция на българо-унгарската историческа комисия – Унгарски институт, София

2015 – V Международная научно-практическая конференция «Первая мировая война. Взгляд спустя столетие: 1915 год». 26-27 ноября 2015 г., Москва

2014 – „Централна Европа и Балканите XIX–XX в.“. Международна конференция в памет на проф. д.и.н. Милчо Лалков – СУ, София

2014 – „История на просветното дело в България“ – Национален музей на образованието, Габрово

2014 – Юбилейна конференция „Константин Иречек: историк, държавник, общественик, мемоарист“ – БАН, София

2014 – Годишна конференция на Славянското дружество в България, София

2014 – Кръгла маса „Духовност и книжовност на българите през вековете“ – Институт за исторически изследвания, София

2014 – Кръгла маса „Кюстендилският регион и културно- цивилизационните контактни коридори на Балканите през XIX и XX в.“ – Кюстендил

2013 – „Вопросы национальной историографии и народных исторических представлений славян и их соседей“ – Кубански държавен университет, Русия.

2013 – Трети международен конгрес по българистика, София

2013 – 20 години „Бохемия клуб“. Научна конференция – Чешки център, София

2013 – „Българската хуманитаристика в европейското научно дирене“. Юбилейна конференция, посветена на 175-годишния юбилей на проф. М. Дринов – БАН, София

2012 – Кирило-методиевски четения в Харковския университет, Харков, Украйна

2012 – „Честването на Празника на Св.св. Кирил и Методий в славянския свят“ – ИЕФЕМ, София

2012 – Пета международна кръгла маса „Култура и глобализация“ – Институт по балканистика, София

2012 – Гражданският протест – минало, настояще, бъдеще. ЮЗУ-Благоевград

2011 – „България и Балканите в сферата на европейските влияния 19–21 в.“ – ВТУ, В. Търново

2011 – Първа национална среща по балканистика – ИБЦТ, София

2010 – „България и Украйна от империите до европейския съюз XVIII–XXI в.“ – Център по българистика на Харковския национален университет „Д. Каразин“, Харков, Украйна

2010 – „Интелектуалецът в/и политиката“ – НБУ, София

2008 – „Аграрните партии на власт между двете световни войни“ – Ухерске Храдище, Чешка република

2008 – Юбилейна конференция по случай обявяването на независимостта на България – СУ „Св. Кл. Охридски“, София

2008 – „Дейците на 1918 г.“. Юбилейна конференция посветена на създаването на независима Чехословакия – Прага

2008 – „Памет и забрава“ – Югозападен университет, Благоевград

2007 – юбилейна конференция, посветена на Карел Крамарж, Прага, Чешка република

2007 – „Война и милосърдие“ – Военна академия – София

2007 – „България и Русия – между признателността и прагматизма“ – СУ „Св. Кл. Охридски“, София.

2006 – „Земеделското движение и неговите лидери“ – Ухерске Храдище, Чешка република

2006 – XI понтийски четения, ВСУ – Варна

2005 – „България и Втората световна война“ – Сливен

2005 – Юбилейна конференция по случай края на Втората световна война – София

2005 – X Понтийски четения – ВСУ, Варна

2005 – „Константин Величков и неговото време“ – Пазарджик

2005 – „200 години от смъртта на Джузепе Мацини“ – Италиански културен институт – София

2004 – „Раднево и радневският край през вековете“ – Раднево

2004 – „Земеделското движение в България – история, развитие, личности“ – Пазарджик

2004 – „Земеделската просвета в Централна Европа“ – Ухерске Храдище, Чехия

2004 – „Шуменци – строители на съвременна България“ – Шумен

2001 – Юбилейна конференция по случай 10-годишнината на правно-историческия факултет на ЮЗУ-Благоеврад

2001 – „Малките райони в голямата политика, голямата политика в малките райони“ – Историко-философски факултет на Прешовския университет Словакия

5. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

2006 – Експертно мнение за интердисциплинарния проект „Пътища и ментални граници в Централна и Източна Европа през 19 и 20 в.“ по програма „Рила“ на МОН.

2006 – научен консултант на документалния филм „Владимир Сис – живот и дело“ – продуцентска къща „Дидо филм“

Лекции и други обществени прояви за популяризиране на научни постижения

2014 – Представяне на българо-чешкия научен проект „Славистиката и българите“ – Чешки център, София.

2014 – Представяне на книгата на Вл. Сис „Нови Балкани“ – РИМ, Кюстендил.

2013 – Представяне на публицистичната книга на Вл. Сис „Нови Балкани“ Чехословашки клуб, София.

2006 – Представяне на първото издание на репортажите на Вл. Сис „От бойните полета на България 1912“ – Чешки център, София.

2006 – Представяне на монографията на А. Златева „Австрийското дарителство по време на Първата световна война“ – Военен клуб, София.

2005 – Представяне на първото издание на дневника на чешкия журналист Владимир Сис „Критичните дни на България“ – Чешки център, София.

Преводи

Превод от словашки на статията на Петер Подолан „Най-старата история на славяните в ранните трудове на П. Й. Шафарик“. – Исторически преглед, 2015, кн. 1-2, с. 167-184.

Преводач от чешки на документалния филм „Владимир Сис – живот и дело“ – продуцентска къща „Дидо филм“