Национална кръгла маса: „Еврейската трудова повинност по време на Втората световна война – спасителен план или репресивна мярка?“

На 17 януари 2020 г. в Централния военен клуб се проведе научна кръгла маса, организирана от Института за исторически изследвания при БАН и Независимото историческо дружество на тема „Еврейската трудова повинност по време на Втората световна война – спасителен план или репресивна мярка“ На кръглата маса присъстваха зам. министърът на образованието и науката Петър Николов, зам. министърът на културата Румен Димитров, депутатът доц. Милен Михов, зам председателят на БАН чл. кор. Васил Николов, директорът на Офиса на Американския еврейски комитет в България, представители на организация „Шалом“, на Българо-еврейския научен институт, на Държавна агенция „Архиви“ и други обществени и научни организации.

На кръглата маса се представиха резултатите от научен проект на Института за исторически изследвания и Независимото историческо дружество, в който участват и учени от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“, ВА „Георги С. Раковски“, ДА „Архиви“. Въз основа на непубликувани и неизползвани до този момент документи от български и чуждестранни архиви се изведе тезата, че Еврейската трудова повинност се изгражда изцяло по Закона за военните сили от 1940 г. и по него са уредени условията на живот и труд, отнасящи се до всички, които са мобилизирани в системата на трудовата повинност. През 1944 г. общият брой на работещите в Трудови войски е 90 000, от които младежите евреи са малко над 12 000 или формират около 15% числеността. Тази система на ангажирането им на практика е използвана от официалните български власти по системен и целенасочен начин като основен аргумент и инструмент за оставането им в страната и спасяването им от депортация, като те продължават да се ползват с всички права и задължения на останалите български граждани на служба в този род войска. Без да се омаловажат проявите на антисемитизъм на отделни лица ангажирани в система на трудовата повинност, трябва да се отбележи, че крайният резултат е запазване на живота на хиляди български евреи, доказали многократно с делата си своята огромна привързаност към българската държава и нация. Заедно с тях са спасени и хиляди евреи от други държави и такива от германските окупационни територии в Беломорието и Македония. Спасяването им има уникален за историята характер и е пример за останалите нации и държави.