Тематични сборници и поредици

Из живота на европейските провинции на Османската империя през XV–XIX век. Сборник с изследвания в памет на проф. д.и.н. Елена Грозданова. Съст. и ред.: С. Първева и О. Тодорова. София, ИК „Гутенберг“, 2016, 731 с.; ISBN 978-619-176-088-6

Text Box: Сборникът в памет на изтъкнатата българска османистка проф. д.и.н. Елена Грозданова (1941–2011) е плод на усилията на 19 учени историци и филолози, представители на водещи изследователски центрове и висши учебни заведения в България и в чужбина. Включените в тома студии и статии отпращат към разнообразни проблеми от сферата на социално-икономическата, демографската, политическата, религиозната и културната история на Балканите и Югоизточна Европа, в т.ч. и на българските земи, през периода XV–XIX в., като много от изследванията засягат теми, разработвани от самата проф. Грозданова. Общ знаменател за материалите в сборника е стремежът на авторите да вкарат в научен оборот и интерпретират нови, неизползвани досега или малко познати и слабо експлоатирани източници – предимно, но не само османски архивни документи, с което засвидетелстват уважението си към историка и извороведа Елена Грозданова.

Великите сили, Балканите и България през Втората световна война. [Международна научна конференция, 21-23 април 2015 г.] Съст.: Ал. Гребенаров. София, 2016, 584 с.; ISBN 978-954-2903-26-0

Text Box: Сборникът съдържа доклади на 38 участници от Международната научна конференция „Великите сили, Балканите и България през Втората световна война“, проведена на 21-23 април 2015 г. в София. Между тях са представители на Русия, Унгария, Сърбия, както и учени от България – от Българска академия на науките, Военна академия „Георги Стойков Раковски“, Македонския научен институт, Военноисторическата комисия, университети, архиви, музеи. В научните доклади са интерпретирани факти, събития и процеси от периода на Втората световна война, свързани с международни отношения, дипломация, разузнаване, военни действия по земя, въздух и море, съпротивителни движения, вътрешно- и външнополитически проблеми на българската държава и др. В регионален, европейски и световен план те проследяват важни аспекти от най-кървавата война, която човечеството познава до този момент. Книгата се издава със съдействието на Националния инициативен комитет за отбелязване на 70 години от края на Втората световна война.

Историкът – изследовател и популяризатор. Сборник в чест на 70-годишнината на академик Георги Марков. Съст.: Н. Поппетров. София, Изд. „Захарий Стоянов“, 2016, 380 c.; ISBN 978-954-09-1108-3

D:\MY documents\tekushti\sait\GeorgiMarkov_Cover_70_PrePrint_1.jpgСборникът съдържа 25 текста с основен акцент върху българската история на новото време, т.е. от Освобождението до наши дни. Анализирани са проблеми на политическата история (парламентаризъм, развитие на отделни институции), аспекти на външната политика на страната, отношение към културно-историческото наследство, история на войните. Направени са отделни приноси към биографията на политици и военни. Наред с конкретни фактологични изследвания са поместени и обобщителни текстове. В тома място са намерили и теоретични разработки, както и изследвания върху темата за философията на историята.

100 години от Балканските войни. [Международна научна конференция, 11 ноември 2013, София]. Съст.: Ал. Гребенаров . София, Институт за исторически изследвания, 2015, 674 с.; ISBN 978-954-2903-17-8

C:\Users\vivila-2\AppData\Local\Temp\Sbornik 2013.jpgСборникът съдържа доклади и съобщения от спомената международната научна конференция. Тя е организирана от Института за исторически изследвания при БАН по проект BG051PO001-3.3.06-0058 „България – извори и документи“, осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Проектът е в „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени“ с бенефициент Институт за исторически изследвания – БАН. Докладите на участниците в конференцията са публикувани на български и на английски език – рядко срещано явление в българската наука. Във фокуса на докладчиците влизат разнообразни теми от периода на войните, свързани с вътрешна и външна политика, дипломация, икономика, въоръжение, етнодемографски статистики; разгледани са отделни прояви на ВМОРО; подирен е отзвукът от събитията отвъд Балканите; особено внимание авторите отделят на изворите, отнасящи се за периода на Балканските войни. За сборника има отпечатана рецензия от доц. д-р Ст. Германов в сп. „Македонски преглед“, 2015, кн. 3, 145–149. Според нея трудът има твърде много достойнства и качества, защото внася сериозен научен принос в изследването на сложните проблеми на Балканите в началото на ХХ в. Като обобщаващ труд и на английски език, изданието е с голяма стойност и значение.

100 години от Охридско-Дебърското въстание. Съст.: А. Гребенаров, Г. Георгиев. София, БАН, 2014, 312 с.; ISBN 789542903147

Text Box: Първата част от изследователско-документалния сборник, издаден от Института за исторически изследвания – БАН, Държавна агенция „Архиви“, Македонския научен институт – София и Българския културен клуб – Скопие, съдържа докладите на българските участници в международната научна конференция и кръгла маса, проведени на 28 септември 2013 г. в Струга, Р Македония, по случай 100-годишнината от Охридско-Дебърското въстание. Втората част от книжното тяло допълва авторските изложения с факсимилета на архивни документи и други материали. Те осветляват героичните прояви на въстаниците през есента на 1913 г., предоставят данни за насилията на сръбската власт спрямо местните българи и албанци, разкриват помощта на българската държава за бежанците след края на въоръжените действия и др. За да станат достъпни до широка читателска аудитория, докладите са обнародвани на български и албански език, а някои текстове са преведени и на английски език. Анотациите на изворовия материал са на български и английски език. Изданието става факт благодарение на финансиране от Министерството на културата по конкурса „Помощ за книгата“ през 2014 г.

Личност, народ, история. Националноосвободителните борби през периода XV – XIX век. Научен редактор: Й. Гешева. София, 2014, 208 с.; ISBN 978-954-9496-19-2

Сборникът съдържа материали от състоялата се през септември 2013 г. национална научна конференция с международно участие, организирана от Унгарския културен институт в София, Института за исторически изследвания, Историческия музей Чипровци. Конференцията се проведе под патронажа на вицепрезидента на Р България Маргарита Попова. Участваха български, унгарски и хърватски учени и българи-краеведи от Банат. Сборникът съдържа материали за историята на Чипровското въстание и за съдбата на българите преселници в тогавашната Австрийска империя (Й. Гешева); за делото на известния революционер от български произход полк. Стефан Дуньов, съратник на Джузепе Гарибалди и на Лайош Кошут (Л. Чорба, Л. Георгиев, С. Събев, Ив. Ранков, П. Мангачев и др.); за проблемите на босненските и българските францисканци пишат (М. Стойков и Е. Василева); за езика и грамотността на българите-потомци на Чипровските преселници (П. Пейковска, Ю. Пандур Марошини) и др. По време на тържествата в Чипровци беше открит и бюст-паметник на Стефан Дуньов. Сборникът с материали от конференцията се издава с финансовата подкрепа на Унгарския културен институт в София и със съдействието на г-н Тошо Пейков.

Regions, Borders, Societies and Identities in Central and Southeast Europe, 17th–21st Centuries. Collected Studies. Eds: P. Peykovska, G. Demeter. Sofia–Budapest, 2013, 275 p.; ISBN 978-954-2903-10-9 (ИИИ), ISBN 978-963-9627-61-1 (Institute of History, RCH, HAS)

Text Box: Сборникът е съвместно издание на Българо-унгарската академична историческа комисия и съответно на Института за исторически изследвания при БАН и на Института по история към Изследователския център по хуманитаристика при Унгарската академия на науките. Осъществен е в рамките на съвместния проект по ЕБР „Централна и Югоизточна Европа през ХІХ–ХХІ в. Региони, граници, общества, идентичности“. Сборникът съдържа материали от едноименна международна конференция, проведена на 16-17 май 2012 г. в София. В него са включени разработките на 20 български учени от различни институти на БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ и 7 унгарски учени от ИИ към ИЦХ при УАН и Будапещенски университет „Лоранд Йотвьош“. Сборникът се издава с външно финансиране от Посолството на Унгария в София и Унгарския културен институт.

Bulgaria and Hungary at War (19121918). Collected Studies. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia–Budapest, 2013, 160 p. Eds. P. Peykovska, G. Demeter; ISBN 978-954-2903-09-3 (ИИИ), ISBN 978-963-9627-62-8 (Institute of History, RCH, HAS)

Text Box: Сборникът е съвместно издание на Българо-унгарската академична историческа комисия и съответно на Института за исторически изследвания при БАН и на Института по история към Изследователския център по хуманитаристика при Унгарската академия на науките. Осъществен е в рамките на съвместния проект по ЕБР „Централна и Югоизточна Европа през ХІХ–ХХІ в. Региони, граници, общества, идентичности“. Сборникът съдържа материали от двустранната българо-унгарска кръгла маса на тема „България и Унгария през войните от първото десетилетие на ХХ в.“, проведена на 17 май 2012 г. в София, както и други статии от български и унгарски учени по визираната проблематика; представени са разработките на шестима български учени от ИИстИ при БАН и четирима унгарски учени от ИИ към ИЦХ при УАН. Сборникът се издава с външно финансиране от Посолството на Унгария в София и Унгарския културен институт.

Гешева, Й. Консервативната партия, личностите и изграждане на българската държава. 1879–1886 г. София, ДиоМира, 2013, 404 с.; ISBN 978-954-2977-06-3

Text Box: Книгата представлява сборник от студии и статии по проблемите на българския консерватизъм. Поместени са както вече публикувани в периода 1986–2011 г. статии и студии, така и нови изследвания. Отпечатваните през годините в различни списания и сборници материали са преминали през сериозна преработка и преосмисляне. Акцентът вече е поставен не толкова върху създаването, организационното формиране и историята на съществувалата в периода 1879–1886 г. Консервативна партия, а върху принципите и ценностите на българския консерватизъм, върху събитията и личностите, върху взаимоотношенията на консерваторите с младия български княз. Разгледани са редица проблеми по създаването на Търновската конституция и участието на консерваторите, по развитието на монархическата идея и институция, обърнато е внимание върху ролята и приноса на консервативно настроени личности в процеса на изграждане на българската държава.

Българското възрожденско общество – проблеми, борби и постижения. Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. Съст.: П. Божинов, А. Кирилова. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2012 (2013), 528 с.; ISBN 978-954-322-544-6

Text Box: Сборникът е резултат от проект, осъществен от сътрудници от секция „Българите, Османската империя и Европа“ в ИИИ–БАН. В него са включени 33 студии, статии и съобщения на водещи учени, които въз основа на нови извори, факти, интерпретации и оценки се опитват да осветлят важни демографски, социални, стопански, идейни и политически процеси в българското общество и на Балканите през ХІХ и началото на ХХ век, както и да видят от различен ъгъл тяхното отражение в съвременната научна литература. С трудовете си приятели, колеги, ученици и последователи изразяват своята почит към доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова, чието многостранно творчество, прецизност и проникновен поглед към миналото я открояват като един от най-изтъкнатите съвременни познавачи на епохата на Българското национално възраждане.

Националното обединение на България 1940 – 1944 г. [Сборник с доклади от националната научна конференция, Благоевград, 14-15 април 2011 г.]. Съст.: Т. Митев, А. Гребенаров. София, Македонски научен институт, 2012, 528 с.; ISBN 978-954-8187-86-2

Text Box: Сборникът съдържа материали от националната научна конференция на тема „Националното обединение на България (1940–1941 г.)“, проведена на 14 и 15 април 2011 г. в Благоевград. В нея взеха участие утвърдени български учени и млади изследователи от Българската академия на науките (10 са участниците от Института за исторически изследвания), Македонския научен институт – София, университети, архиви и музеи, изследващи външната политика, стопанското развитие, културното и просветното дело, държавното и административно строителство, реализирани от българска страна в новоосвободените земи, населени с преобладаващо българско население. Този своеобразен фундамент от знания разкрива с научни методи историческата истина за мироопазващата мисия на българската държава, за нейната огромна възстановителна и градивна роля във всички сфери на обществения живот в Македония, Добруджа, Западните покрайнини и Тракия по време на Втората световна война. Анализирани са и причините за неуспеха на българската обединителна мисия, както и съвременните историографски проблеми. Сборникът е издаден с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието, младежта и науката.

Valeristica Polyhistorica. Избрани приноси към гранични области на историята. Съст. и ред.: В. Стоянов. София, Институт за исторически изследвания при БАН, 2011, т. І; ІІ, 534 + 672 с.; ISBN 978-954- 2903-04-8 (т. 1), ISBN 978-954-2903-05-5 (т. 2)

Text Box: Сборникът съдържа подбрани студии, статии и доклади от научни конференции, реализирани през последните 30 години. Работите имат различна тематична насоченост: повечето са свързани с местата на „стиковане“ между историческото и филологическото познание. Това важи главно за проучвания в областта на палеографията и дипломатиката. В книгата намират място текстове както по българска, така и по османотурска палеография и дипломатика, материали, свързани с проблемите на малцинствата и др. Почти всички са с приносен характер. Двата тома, издадени с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към МОМН, са снабдени с предговори на български и немски – това улеснява евентуално ползване и от небългароезичен читател. Част от материалите са на немски или английски език, което позволява книгата да бъде адресирана до по-голяма аудитория.

България, Балканите и Русия. XVIII XXI век. Българо-руски научни дискусии. Ред.: Г. Марков (гл. ред.), Л. Ревякина, И. Марчева, В. Атанасова, П. Димитрова. София, Институт за исторически изследвания, 2011, 403 с.; ISBN 978-954-2903-06-2

C:\Users\vivila-2\AppData\Local\Temp\Resize of IMGP3649.JPGПредлаганият на вниманието на читателите сборник е брънка от трайно установилата се през последните години традиция учени от България и Русия да работят съвместно по различни двустранни проекти. Тази традиция включва въвеждането в научен оборот на нови документи, използването на нови подходи и предлагането на нови интерпретации при изучаване на различни аспекти на българо-руските отношения през вековете. Отличителна черта на тази плодотворна съвместна дейност е не просто детайлното изучаване на отделни моменти от продължителните и многопластови контакти между двата народа, между двете държави, но тяхното представяне в по-широкия контекст на Балканите, както и търсенето на понякога осезаемото, понякога не толкова явно присъствие на другия важен фактор – Запада и западната цивилизация, които имат притегателна сила и за Балканите, и за самата Русия, предизвиквайки едновременно с това и нейната съпротива. В сборника участват със свои разработки водещи учени от Института за исторически изследвания към БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Института по славяноведение към РАН. Това, което обединява техните научни дирения, е изкушението да търсят политически и социокултурни проекции на отношенията между България, останалите балкански страни и Русия като Велика сила с трайни интереси и трайно присъствие в този регион. Публикуваните материали са с доста широк хронологически обхват, но основните разработки все пак са концентрирани в периода XIX–XX век. Текстовете засягат разнообразни теми от политическите и социокултурни взаимодействия между България, балканските страни и Русия/СССР и нейния контрапункт в региона – развития Запад.

Призвание и всеотдайност. В чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. д.и.н. Витка Тошкова. Ред.: Л. Ревякина, Т. Стоилова, П. Димитрова, В. Атанасова, В. Аргирова. София, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов“, 2011, 442 с.; ISBN 978-954-322-455-5

Юбилейният сборник е посветен на един от изявените съвременни български историци – професор, доктор на историческите науки Витка Тошкова, чиито изследвания са свързани с политическата и дипломатическата история на България, с нейното място в сложната система на международните отношения и преди всичко в интересите на великите сили – Германия, САЩ, СССР/Русия през ХХ – началото на ХХІ в. Тематичното разнообразие на изследванията на проф. Тошкова обосновава и разнообразието на представените в сборника теми. Включените в сборника студии и статии са с широк хронологически обхват, с богато тематично разнообразие и са групирани в три рубрики: „България в превратностите на ХХ век“, „България и Русия/СССР: пресичане на пътищата“, „Български погледи върху историята на света“. В публикуваните материали нерядко авторите защитават противоположни становища по даден проблем, което със сигурност ще събуди у читателите интерес към повдигнатите въпроси.

Русия между Запада и Изтока. XVIII – началото на XXI век. Страници от историята. Ред.: Л. Ревякина (ръководител на проекта от българска страна), Т. Стоилова, В. Аргирова, водещ А. В. Игнатиев (ръководител на проекта от руска страна), водещ В. М. Хевролина, водещ Л. Н. Нежински, Е. Н. Рудак. София, Акад. изд. „Марин Дринов“, 2011, 402 с.; ISBN 978-954-322-438-8

Text Box: Включените в сборника статии на учените от Института за исторически изследвания към БАН и Института по руска история към РАН предлагат оригинална интерпретация на идеите и реалните постижения на руската и съветската дипломация през един продължителен период от руската история. Темите на изследванията позволяват да се проследят трайните тенденции към външнополитическата стратегия на Русия в различните ѝ модификации – Руска империя, СССР, Руска федерация – и конюнктурните задачи, предизвикани от резките промени в международните отношения или от вътрешнополитически съображения.

Borders in the History and Societies of Central- and East-Europe. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia–Budapest 2011, 372 p. On-line edition

D:\MY documents\tekushti\sait\Publikatsi_1_files\image080.jpgСборникът е подготвен в рамките на българо-унгарски изследователски проект на тема „Централна и Югоизточна Европа през ХVІІІ–ХХІ в. Региони, граници, общества, идентичности”. Съдържа 17 студии и статии на историци от Унгария, България и Русия, посветени на различни „гранични“ области в Централна и Югоизточна Европа, в частност в България и Унгария като социална среда, среда на възможности и културен кръстопът. Обект на изследване са: хронологията и периодизацията на историческото познание; границата между Хабсбургската и Османската империя след Карловацкия мирен договор; Темешкият Банат през втората половина на ХVІІІ в. като граничен район с имперски условия на живот; административните граници, пазарните центрове като зони на привличане и транспортните връзки в комитат Земплен (Унгария) през ХVІІІ в.; граници, юридически компетенции, ежедневие в комитат Мошон (Унгария) през първата половина на ХІХ в.; програмата за трансформация на руската държава и резултатите от политиката на реформите през първото десетилетие на ХХ в.; миграции на българско население между България и Унгария; границите на българската национална територия в Тракия (1913-1947); зони на привличане, променящи се граници, и регионално развитие в Централна Европа (1920-1938); формирането на унгарско-югославската граница след Първата световна война; метаморфозите на политическия живот в България на границата между две хилядолетия; преходът като граница: приватизацията и нейните социално-икономически аспекти в България в края на ХХ и началото на ХХІ в.; държавата-приемник, „външната“ родина, международни организации и етнически малцинства в Източна и Централна Европа: Словакия след Студената война; унгарския икономически потенциал без граници; хронологически граници на променливост на старите европейски мерки; време, календари, хронология – трансгранични феномени.

Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. Ред.: К. Косев, И. Тодев, Е. Стателова, О. Тодорова, П. Божинов. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2010, 470 с.; ISBN 978-954-322-344-2

C гoдинитe някoи имeнa изблeднявaт, дoкaтo други зaпoчвaт дa cвeтят вce пo-яркo. Врeмeтo e нaй-бeзпoщaдният cъдник, кoйтo бeзкoмпрoмиcнo oпрeдeля мяcтoтo нa вceки твoрeц върху cкaлaтa нa нaциoнaлния пaнтeoн. Зaдължeниe нa иcтoриoгрaфa e дa нaмeри тoчнaтa мярa мeжду тленното и вeчнoтo, мeжду oнoвa, кoeтo oтмирa, и oнoвa, кoeтo ocтaвa и ce утвърждaвa. Cпoкoйнo мoжe дa ce твърди, чe eднo oт нaй-знaкoвитe имeнa в бългaрcкaтa иcтoриoгрaфия e тoвa нa прoф. д-р нa иcтoричecкитe нaуки Зинa Кocтaдинoвa Maркoвa. Cъc cвoитe мнoгoбрoйни изcлeдвaния и публикaции нa дoкумeнти върху църкoвнoнaциoнaлнoтo движeниe и пoлитичecкaтa иcтoрия нa бългaрcкия XIX век тя ocтaвя трaйни cлeди в рoднaтa иcтoриoпиc oт втoрaтa пoлoвинa нa XX век, кoятo по това време прeживявa eдин cлoжeн, прoтивoрeчив и нeeднoзнaчнo oцeнявaн eтaп oт cвoeтo рaзвитиe. Oбръщaнeтo нaзaд към твoрчecтвoтo нa виднaтa изcлeдoвaтeлкa нa Бългaрcкoтo възрaждaнe мoжe дa пocлужи ocвeн кaтo нaчин зa oтдaвaнe нa пoчит към нeйнoтo дeлo и кaтo пoвoд зa прeocмиcлянe и oчeртaниe нa рeaлнитe кoнтури нa пocтижeниятa в пoлeтo нa иcтoричecкитe дирeния oт тoвa врeмe.

Просвета и промяна. Сборник в чест на чл.-кор. д.и.н. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. Ред.: И. Тодев (отг. ред.), Н. Данова, А. Димитров, О. Тодорова, Ж. Колева, Л. Соленкова. София, 2010, 551 с.; ISBN 978-954-2903-01-7

Text Box: Настоящият сборник обединява научноизследователски текстове, посветени на два юбилея – 150-годишнината на Болградската гимназия и 70-годишнината на чл.-кор. ст. н. с. І ст. д. и. н. Румяна Радкова. Двете събития са тясно свързани – Болградската гимназия е една от емблемите на българското културно възраждане, а чл.-кор. Румяна Радкова е един от неговите най-изтъкнати изследователи. Авторският състав на сборника е интернационален и включва представители на различни хуманитарни дисциплини. Освен от България има представители и на Украйна – историци, филолози, етнографи, фолклористи, музиколози. В началото са поставени текстовете по откриването на кръглата маса плюс интервю с Р. Радкова и подбрана био-библиография на чл.-кор. Радкова, след това идват научноизследователските материали, подредени в азбучен ред по фамилните имена на техните автори, за които накрая стои кратка справка.

Независимостта на България 1908 г. – поглед от 21 век. Съст.: Р. Първанова, Р. Стоянова, Р. Лельова, В. Янчев, В. Станев. София, Институт за исторически изследвания към БАН, 2010, 657 с.; ISBN 978-954-2903-02-4

D:\MY documents\tekushti\sait\Publikatsi_1_files\image086.jpgВ изданието са публикувани в разширен вид докладите, изнесени на Международната конференция, посветена на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България, проведена на 19-20 септември 2008 г. Научните статии и съобщения разглеждат и разкриват непознати страници от събитието, анализират го с оглед европейските му измерения, преценяват го в контекста на изграждането на държавността. Специално внимание е отделено на представите и оценките както на съвременниците, така и на следващите поколения. Публикувани са 48 статии на водещи български и чужди изследователи.

30 години секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“. Ред.: Т. Стоилова, В. Атанасова, П. Димитрова, В. Аргирова. София, Институт за исторически изследвания, 2010, 346 с.; ISBN 978-954-92267-9-9

Text Box: Представените в сборника статии отразяват научните интереси и изследователски задачи на секцията. Общите проекти и работата на всеки един от научните сътрудници я превърнаха в действителен център за изследвания върху новата и съвременната история на Европа и света, който успешно сътрудничи с останалите секции от Института по история, с всички сродни по проблематика институти на БАН, със СУ „Св. Климент Охридски“ и с други академични институции. Секцията поддържа международни научни контакти. Участието на външни автори е израз на интереса към нейната проблематика.