История

Институтът за исторически изследвания води своето начало от Комисията за събиране и издаване на изворите за българска история, която е създадена към Историко-филологичния клон на Българската академия на науките през март 1938 г. След политическите промени в страната в края на Втората световна война и в контекста на реформата в БАН, на 3 май 1947 г. въз основа на Комисията за изворите се създава Институт за българска история. След неговото утвърждаване като академичен научно-изследователски център за исторически изследвания през 1950 г., към Института са присъединявани други изследователски институции каквито са Еврейският научен институт при Централната консистория на евреите в България (1952) и Институтът „Ботев-Левски“ (1960). От 1960 г. Институтът се нарича вече Институт за история. През 1964 г. институтската секция „История на балканските народи“ се отделя в нов академичен Институт по балканистика, а през 1972 г. учени от секцията по стара и средновековна история преминават към новосформирания Институт по тракология.

В условията на еднопартийния комунистически режим и Студената война историческата наука в страната се развива в институционално отношение, но е поставена в политизирани и идеологизирани рамки. От 60-те години на ХХ век се извършва постепенна реабилитация на националните континюитети и частично завръщане към темите и подходите на изследователското наследство до 1944 г. След 1968 г. започва подготовката на многотомна история на България, която става приоритетна задача за Института. От 1972 г. той вече е част от създадения Единен център за наука и подготовка на кадри по история на БАН и Софийския университет. Освен структурните промени, през следващите години се увеличава значително научният състав и се разнообразяват изследователските теми, въпреки че политическите ограничения остават да тежат върху историческото познание.

След закриването на единните центрове през 1989 г. и политическите промени в страната, отворили пътя за нейната трудна демократизация, Институтът възстановява своя автономен статут в рамките на БАН. През 1993-1994 г. се провежда първата голяма атестация на учените и се оформя настоящата институтска структура. След нова реформа в БАН, през 2010 г. той приема настоящото си име Институт за исторически изследвания. През десетилетията след 1989 г. се създават благоприятни условия за научна работа на професионалните историци: разширен достъп до архивните източници, възможности за проучване на нови теми в историографията, обогатяване на методологията на историческото познание, свободна комуникация с историците в чужбина.

През годините директори на Института са били акад. Иван Снегаров (1947-1950), акад. Димитър Косев (1950-1962), акад. Христо Христов (1963-1988), акад. Мито Исусов (1989-1993), акад. Георги Марков (1993-2011), проф. Илия Илиев (2011-2012), проф. Илия Тодев (2012-2017), доц. Даниел Вачков (от 2017).

В наши дни в Института за исторически изследвания се извършват фундаментални и специализирани изследвания в областта на българската и световната история от древността до наши дни. Основни изследователски периоди и теми са средновековната история, историята на българите в Османската история, новата българска история (1878-1944), историята на България след Втората световна война и до наши дни, историята на българския национален въпрос след 1878 г., историята на света и международните отношения в ново и най-ново време, помощните исторически науки и информатиката.

Основни периодични издания на Института са списанията „Исторически преглед“ (от 1953 г.) и „Bulgarian Historical Review“ (от 1973 г.). Във времето излизат и поредиците „Известия на Института за българска история“ (от 1951 г.), „Извори за българската история“ (от 1954 г.), “Études historiques” (от 1960 г.). Плод на дългогодишните изследвания на учените в Института е многотомната „История на България“, от която досега са издадени девет тома (между 1979 и 2012 г.), обхващащи историята на днешните български земи, България и българите от древността до 1944 г. Институтът има своя Библиотека (от 1948 г.), която е част от академичната библиотечна мрежа, както и Научен архив (от 1969 г.) с български и предимно чуждестранни документи и материали, който е създаден във връзка с подготовката на многотомната история. Учените в Института са търсени за експертна дейност от държавни институции и граждански организации, както и като професионалисти и популяризатори на миналото в медиите. Те са и основните лектори в Общоинститутския семинар „Актуални проблеми на историята и историографията“, който функционира от 2013 г. Към Института са привличани млади учени, които осъществяват връзката между миналото и бъдещето на историческите изследвания. Учените от Института поддържат сътрудничество под формата на проекти с редица научни центрове в страни от Европейския съюз, САЩ, Русия, Китай.