История на българския национален въпрос

Създаването на секцията се вписва в контекста на активизирането на държавната политика по националната проблематика през последните десетилетия на периода на социализма преди всичко във връзка с противоречията с Югославия но т. нар. Македонски въпрос. През 1978 г. по инициатива на проф. Любомир Панайотов се обособява проблемна група „Националноосвободителни движения по време на капитализма“ към секция „България при капитализма“ в Института по история. На основата на тази група през 1980 г. се създава и самостоятелна секция, наречена „Националоосвободително движение след Берлинския договор“. Тематичните области на изследвания първоначално са центрирани към различни аспекти от историята на териториите с българско население – в Македония, Тракия, Добруджа и Западни покрайнини, които остават извън границите на националната държава след 1878 г. или попадат в съседни държави по силата на договорите от 1913 и 1919 г. Наред с няколко опитни учени, през 80-те години в секцията са привлечени и подготвени чрез аспирантури млади историци. Усилията се насочват към подготовката и издаването на сборници с български и чуждестранни документи, колективни трудове, индивидуални монографии и статии.

Промените в условията на българския преход към демокрация след 1989 г. водят до промени в името, състава, тематиката и дейността на секцията. През 1994 г. тя придобива ново име – „История на българските етнически територии и общности след 1878 г.“, а през 1998 г. получава настоящото си име – „История на българския национален въпрос“. Персоналният състав на секцията се редуцира, но и попълва с по-млади учени. Изследователската тематика се разширява. Освен с изпълнението на индивидуални научни проекти, учените в секцията се ангажират активно с важни колективни трудове или инициират такива: „Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944“, т. 1-4; многотомната „История на България“, т. 9; „История на Добруджа“, т. 4; “Алманах на българските национални движения след 1878 г.“; селищни истории и пр. Значително нарастват експертната дейност и медийните изяви на историците. Много интензивни стават отношенията с външни научни организации като Македонския научен институт и Тракийския научен институт, с историци от други институти и университети, с регионални музеи и научни групи. Създават се и се поддържат и някои международни контакти, особено с учени и институции в съседни и близки на България държави.

В секцията се изследва историята на българския национален въпрос като съвкупност от етнически и граждански, териториални и идентичностни, държавни и международни, политически, демографски, социални, икономически и културни аспекти в ново и най-ново време. Анализират се миналото и съвремието на националните и малцинствени движения на българските общности извън границите на българската държава, на бежанците от техните среди и на малцинствените общности в България.

Ръководители на секцията са били проф. Любомир Панайотов, проф. Йордан Зарчев, проф. Дойно Дойнов, проф. Добрин Мичев, доц. Жеко Попов, доц. Лъчезар Стоянов, доц. Ангел Димитров, доц. Александър Гребенаров, доц. Димитър Митев, доц. д. и. н. Румен Караганев.

СЪСТАВ:

доц. д-р Ваня Стоянова (ръководител)
доц. д-р Георги Георгиев
доц. д-р Александър Гребенаров
доц. д-р Румен Караганев
доц. д-р Слави Славов
гл. ас. д-р Володя Милачков
гл. ас. д-р Сия Никифорова
гл. ас. д-р Станислава Стойчева
Николай Поппетров

Сътрудници на секцията в миналото:

доц. д-р Димитър Митев
гл. ас. д-р Войн Божинов
гл. ас. д-р Георги Генов
гл. ас. д-р Весела Трайкова