Надя Филипова

НАДЯ ДИМИТРОВА ФИЛИПОВА

Професионална автобиография

Доц. д-р Надя Филипова

Научен секретар на Института за исторически изследвания при БАН

Хоноруван преподавател в Катедра по арабистика и семитология Факултет по класически и нови филологии Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Research ID (Web of Science): AAI-9341-2020 https://www.webofscience.com/wos/author/record/2273254
Scopus Author ID: 57214897355

Адрес:

Институт за исторически изследвания – БАН, Бул. „Шипченски проход“ бл. 52, бл. 17 София

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Катедра по арабистика и семитология, ЦИЕК Бул. „Тодор Александров“ №79, 1303 София

Тел.: + (359) 888 61 88 29

E-Mail: ndfilipova(at)uni-sofia(dot)bg; nadyafd(at)abv(dot)bg; nadyafd(at)ihist(dot)bas(dot)bg

Дата и място на раждане: 1970 г., гр. Варна

ОБРАЗОВАНИЕ

Редовна докторантура по българо-арабски отношения в Института за исторически изследвания при БАН (2004-2006), научен ръководител: проф. д.и.н. Владимир Мигев

Доктор (по направление 2.2. История и археология с решение на ВАК, Диплома № 32405/02.06.2008, утвърдено с Протокол № 3-08/01.04.2008). Тема на дисертационния труд: Политиката на България към Египет, Сирия и Ирак (средата на 50-те – средата на 70-те години на ХХ век); Рецензенти: проф. д.и.н. Йордан Недев Пеев и проф. д.и.н. Христина Илиева Мирчева

Висше образование:

Магистър по история, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1995)

Средно образование:

IV Езикова гимназия „Фр. Жолио-Кюри“, гр. Варна (1988)

АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ И ПОЗИЦИИ

Доцент по 2.2. История и археология, Институт за исторически изследвания при БАН, научен секретар (от 2017 г.)

Н.с. II ст., гл. ас. по 2.2. История и археология, Институт за исторически изследвания при БАН (2009-2016 г.)

Титуляр на дисциплината „Съвременният Близък изток“ в Центъра за обучение на БАН (от 2021 г.)

Хоноруван преподавател към Магистърска програма „Близкоизточни изследвания: Общество и култура на арабския свят“ (понастоящем „Близкоизточни изследвания с арабски език“) в катедра „Арабистика и семитология“, Факултет по класически и нови филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (от 2014 г.)

ДРУГИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ПОЗИЦИИ И ОПИТ

  • Ръководител на Експертна група към Националната агенция за оценяване и акредитация по процедура за докторска акредитация на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ в професионално направление 2.2 История и археология (2022 г.)
  • Член на Експертна група към Министерство на образованието и науката (2022 г.)
  • Член на Експертна група към Националната агенция за оценяване и акредитация по процедура за акредитация на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ в професионално направление 2.2 История и археология, бакалавърска и магистърска програма (2021 г.)
  • Член на Общото събрание на БАН (от 2021 г.)
  • Член на комисия на Общото събрание на БАН, направление „Културно- историческо наследство и национална идентичност”, за присъждане на наградата за млади учени „Професор Марин Дринов” и наградата за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов“ (от 2021 г.)
  • Ръководител по изпълнение на програма „Млади учени и постдокторанти“ и „Млади учени и постдокторанти-2“ в Института за исторически изследвания“ при БАН (от 2018 г.)
  • Член на редакционната колегия на сп. „Исторически преглед“ (2018-2021 г.)
  • Член на Научния съвет на Института за исторически изследвания при БАН (от 2017 г.)

НАУЧНИ ПРОЕКТИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ

  • Координатор по изпълнение на Националната научна програма Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина, финансирана от Министерството на образованието и науката (2022–2025 г.)
  • Член на научен колектив по изпълнение на проект Съвременни тенденции в арабистиката и ислямознанието на катедра „Арабистика и семитология“, Факултет по класически и нови филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (2021 г.)
  • Член на научен колектив на Института за исторически изследвания при БАН по изпълнение на Националната научна програма Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие, финансирана от Министерството на образованието и науката (2019–2021 г.)
  • Член на научен колектив на Института за исторически изследвания при БАН по изпълнение на проект България и Китай: исторически паралели в опитите за модернизация от края на Втората световна война до началото на ХХІ век с Китайската академия за обществени науки (2018–2020 г.)
  • Научна специализация в Китайската академия за обществени науки, Пекин, септември 2018 г.
  • Член на научен колектив на Института за исторически изследвания при БАН по изпълнение на проект International Migrations in Bulgaria, 19th – 21st Centuries: Historical-Demographic, Social-Anthropological and Ethno-Cultural Aspects с Института по история на Унгарската академия на науките (2015–2018 г.)
  • Член на научен колектив на Института за исторически изследвания при БАН по изпълнение на проект Bulgaria and Russia: Dialogue in Historic and Cultural Space of South-East Europe 18th – 21st Centuries с Института по славяноведение на Руската академия на науките (2012–2014 г.)
  • Член на научен колектив на Института за исторически изследвания при БАН по изпълнение на проект България – извори и документи, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз (2012–2013 г.)

ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Курсове в бакалавърска степен на обучение Софийски университет „Св. Климент Охридски“:

  • Странознание – задължителна дисциплина в бакалавърска програма „Арабистика“, Катедра „Арабистика и семитология“, Факултет по класически и нови филологии (2016–2017 г., хоноруван преподавател)

Курсове в магистърска степен на обучение Софийски университет „Св. Климент Охридски”:

  • Близкият изток и международните отношения – задължителна дисциплина в магистърска програма „Близкоизточни изследвания: Общество и култура на арабския свят“ (понастоящем „Близкоизточни изследвания с арабски език“), Катедра „Арабистика и семитология“, Факултет по класически и нови филологии (от 2017 г., хоноруван преподавател)
  • Българската политика и дипломация в арабския свят – избираема дисциплина в магистърска програма „Близкоизточни изследвания: Общество и култура на арабския свят“ (понастоящем „Близкоизточни изследвания с арабски език“), Катедра „Арабистика и семитология“, Факултет по класически и нови филологии (от 2014 г., хоноруван преподавател)

Курсове за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ Център за обучение на БАН:

  • Съвременният Близък изток (от 2021 г.)

НАУЧНО РЪКОВОДСТВО

Докторанти: 1, трета година в задочна форма на обучение

Магистранти: 1, в процес на изготвяне на магистърска теза

ЧЛЕНСТВО В НАУЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Член на Българското историческо дружество

УЧАСТИЯ В НАУЧНИ ФОРУМИ И ПУБЛИЧНИ ЛЕКЦИИ

  1. Доклад на тема: „Палестинският проблем в контекста на ливано-израелските отношения в годините на Студената война“ – Научна конференция „Изучаването на световната история и българската историческа наука“, София, 5-6 октомври 2021 г.
  2. Доклад на тема: „Българо-арабски връзки в областта на образованието и културата в годините на Студената война“ – Уъркшоп на тема: „Приемственост, норма и сакралност в арабския език и ислямската култура“ по проект „Съвременни тенденции в арабистиката и ислямознанието“ на катедра „Арабистика и семитология“, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“, Смолян, 10- 12 септември 2021 г.
  3. Доклад на тема: „Изяви на български дейци на културата и изкуството в Сирия в годините на Студената война“ – Международна научна конференция „Народната дипломация като фактор за развитие на диалога, разширяване на международните социално- икономически отношения, укрепване на сигурността и стабилизиране на мира на Земята“, София, 25-26 юни 2021 г.
  4. Публична лекция на тема: „Трудови миграции на български специалисти в Либия в годините на Студената война“, изнесена в рамките на лекционен цикъл по Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от Министерството на образованието и науката на Република България. – Онлайн на 29 юни 2021 г.
  5. Доклад на тема: „Държавната политика към временно пребиваващите в Либия българи през 70-те години на ХХ в.“ – Национална конференция „Миграцията и културно-историческото наследство“, София, 15 септември 2020 г.
  6. Доклад на тема: „Сирийският вътрешен конфликт и близкоизточните измерения на Студената война“ – Национална кръгла маса „Войните на ХХ век – нови подходи, нови интерпретации, нови митове – поглед от ХХІ век“, София, 1 юли 2020 г.
  7. Paper „Bulgarian Temporary Labour Migration in Iraq during the 1960s and 1970s“ – International Round Table, Part 2: „Bulgaria and China: Historical Parallels in the Attempts at Modernization from the end of World War II to the beginning of the 21st century“, Sofia, 1 November 2019
  8. Доклад на тема „Временни трудови миграции на българи в Либия през 70-те години на ХХ век“ – Национална конференция „Демографски предизвикателства и политики“, София, 14-15 ноември 2018 г.
  9. Paper „Bulgarian Specialists in the Arab World during the Cold War“ – International Round Table „Bulgaria and China: Historical Parallels in the Attempts at Modernization from the end of World War II to the beginning of the 21st century“, Sofia, 2 October 2018
  10. Paper “Bulgarian Foreign Policy in the Middle East in the 1990-s and the beginning of the 21st century”, Institute оf World History, Chinese Academy of Social Sciences, Beijing, 25 September 2018
  11. Paper “Modernization of Bulgaria during the Cold War – aspects, discussions, and attitudes in Bulgarian history research analyses”, Institute оf World History, Chinese Academy of Social Sciences, Beijing, 26 September 2018
  12. Доклад на тема „Българските специалисти в Тунис в българската външноикономическа стратегия след Втората световна война“ – Национална научна конференция „Развитието на занаятите и индустрията в България през XIX-XXI век и приносът на Габрово“, Габрово, 26-27 април 2018 г.
  13. Доклад на тема „Ливанските шиитски военно-политически организации в българската външнополитическа стратегия от 80-те години на ХХ век“ – Четения по политическа история, международни отношения и дипломация в памет на проф. Костадин Грозев, София, 7 декември 2017 г., СУ„Св. Кл. Охридски“
  14. Paper “Between National Interests and Comecon Ambitions regarding the ‘Developing Countries’: Cases of Bulgaria and Hungary” – International Conference „Mission impossible – Courage as Virtue in the Politics“, Hungarian Cultural Institute, Sofia, 7 November 2016
  15. Участие в Кръгла маса „Кризата в Сирия: пренареждане на глобалната матрица и мястото на България и Европейския съюз”, Университет за национално и световно стопанство, София, 27 ноември, 2015 г.
  16. Доклад на тема „От политическо решение към „съчетаване на подготовката за война с политическото решение”: развитие на съветската визия по арабо- израелския конфликт след Втората световна война до началото на 70-те години на 20 век“ – Международна научна конференция на тема „Великите сили, Балканите и България през Втората световна война”, София, 21-23 април 2015 г.
  17. Paper: „Bulgaria and Syria in the Energy Markets Rivalry during the late 2000s and the early 2010s“ – Международна българо-китайска научна конференция „Преходът в България: китайски и български гледни точки“, Институт за исторически изследвания, София, 18 ноември 2015 г.
  18. Доклад на тема: „Сирийските бежанци между съображенията на държавите от Европейския съюз и Турция“ – Международна научна конференция „Външни миграции в България, XIX-XXI век. Историко-демографски, социално- антропологически и етнокултурни аспекти“, организирана от Института за исторически изследвания – БАН и Българо-унгарска историческа комисия, София, Унгарски културен институт, 1 юни 2016 г.
  19. Paper: „Moscow and its Favorite Lackey, Sofia: the Main Illusions of the Junior Partner in the Soviet Bloc” – Fourth European Congress on World and Global History, organized by ENIUGH, Paris, 4-7 September 2014
  20. Paper: „Nourishing Political and Sectarian Polarization: the Soviet Bloc Foreign Policy in the Arab Middle East.” – Fourth World Congress for Middle Eastern Studies, Ankara, 18-22 August 2014
  21. Доклад на тема: ”Българската държавно-партийна линия и арабските компартии по палестинския проблем (втората половина на 60-те – началото на 70-те години на 20 век)” – Национална Кръгла маса „Политическата система, държавата и обществото в България през ХХ век”, посветена на 85 години от рождението на акад. Мито Исусов (1928 -1997), София, 11 декември 2013 г.
  22. Доклад на тема „Пълзящата миноритизация на османското наследство (Балканските войни, кореспонденцията Мак Махон-Хюсейн, Балфуровата декларация)”– Международна конференция „100 години от Балканските войни. Извори и документи”, София, 10-12 ноември 2013 г.
  23. Доклад на тема „СССР, НРБ и идеята за светски характер на палестинската държавност” – Международна научна конференция «Российская и болгарская государственность: проблемы взаимодействия. XIX-XXI вв.», проведена в рамките на „Второе всероссийское совещание славистов”, Москва – София, 5-6 ноември 2013 г.
  24. Доклад на тема „Газови проекти на Русия и Турция в контекста на сирийската гражданска война” – Международна научна конференция „Русия, България и Турция на Балканите, Черноморския регион и Кавказ”, София, Институт по Балканистика с Център по тракология – БАН, 11-12 септември 2013 г.
  25. Доклад на тема „Социализъм: национализъм: ислям. Модификациите в българската идеологическа и политическа линия в арабския свят (края на 40-те– средата на 70-те години на ХХ в.)” – Трети международен конгрес по българистика, организиран от СУ „Св. Кл. Охридски”, Българска академия на науките, Държавна агенция „Архиви”, Министерство на образованието и науката на РБ и Столична община, София, 23-26 май 2013 г.
  26. Доклад на тема: „Палестински проекции на съветско-българското партньорство (1974–1978 г.)” – Международна научна конференция „135 години по-късно: България- Русия-Евразия”, София, 27 февруари – 1 март 2013 г.
  27. Paper: “Lebanon in the Bulgarian Foreign Economic Policy in the 1960s and the еarly1970s. – Bulgarian-Hungarian Conference „Regions, Borders, Societies, Identities in Central and Southeast Europe, 17th-21st centuries”, Sofia, 16-17 May 2012
  28. Доклад на тема: „Въображаемите граници на епохите и културите: Саша Попов” – ХХ Летни научни срещи „Въображаемото: исторически, социален и културен феномен. Въображаемото и културните феномени на Варна”, Варна, 15-16 юни 2012 г.
  29. Доклад на тема: „Палестинците в глобалното противопоставяне и арабското пространство в междувоенния период (1956-1967 г.): погледът на българската дипломация” – Трета Национална научна конференция на Българското историческо дружество на тема „Глобализация, историческа памет и национална идентичност”, СУ „Св. Климент Охридски”, 17-18 март 2012 г.
  30. Paper: „Bulgarian Foreign Policy on the Middle Eastern Deadlock at the end of the 1960s and early 1970s.”– „Les pays d’Europe orientale et la Mediterranee. Relations et regards croises/1967-1989/”, Colloque international co-organisé par l’UMR IRICE et le RICHIE, Paris, 2 et 3 Fevrier 2012
  31. Доклад на тема: „Еврейското малцинство във варненския български периодичен печат от втората половина на 19 – началото на 20 век” – Национална научна конференция „Град и памет“, Пазарджик, 13-14 октомври 2011 г.

НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

Близкият изток и световната политика

Религия и междурелигиозни взаимодействия в Близкия изток и на Балканите

Национализъм, социализъм и ислям

Миграционни движения през ХХ – началото на XXI век

ЧУЖДИ ЕЗИЦИ

Английски: писмено и говоримо

Руски: писмено и говоримо

Арабски: работа с извори и документи

ПУБЛИКАЦИИ

Монографии:

България и Сирия в „ерата Асад”. София: Изток-Запад, 2017, ISBN 978-619-01-0035-5, 522 с.
Рецензия: Samuilova, S. Nadya Filipova. Bulgaria and Syria in the Assad Era. Sofia, “Iztok – Zapad” Publishing House, 2017. 522 p. (Надя Филипова. България и Сирия в „Ерата Асад“. София, Изд. „Изток-Запад“, 2017. 522 с. – Bulgarian Historical Review, 2019, 3-4, 289-292.

Българската дипломация в Египет, Сирия и Ирак във времето на Студената война (средата на 50-те – средата на 70-те години на ХХ век). София: Лийгъл Адвайс, 2008, ISBN 978-954-92308-1-9, 359 с.
Рецензия: Мирчева, Хр. Надя Филипова. Българската дипломация в Египет, Сирия и Ирак във времето на студената война (средата на 50-те – средата на 70-те години на XX век), С., Изд. Лийгъл Адвайс – Димитър Филипов, 2008. – Исторически преглед, ISSN: 0323-9748.- LXV, 3-4 (2009), с. 228-231

Студии и статии:

  • Bulgarian Traces in Syria. The Beginning. – Bulgarian Historical Review, 2022, 3-4, ISSN 0204-8906, pp. 210-230.
  • Палестинското военно-политическо присъствие в Ливан до военното нахлуване на Сирия през 1976 г. – български дипломатически документи и анализи. – Известия на Института за исторически изследвания, том XXXVIII, Академично издателство „Марин Дринов“, 2022, ISSN 2367-5187, с. 486-496.
  • Bulgarians working in Syria during the Cold War. In: Marcheva, I., Wang Xiaoju. W., Dimitrova, P., Manasieva, I., Dineva, D. (Eds). Proceedings of the Institute for Historical Studies “Bulgaria and China: Attempts at Modernization during the second half of the 20th and the beginning of the 21st century”. Vol. XXXVII, Sofia: Prof. Marin Drinov Publishing House of Bulgarian Academy of Sciences, 87-96.
  • Трудови миграции на българи в Либия през 80-те години на ХХ век. В: Пенка Пейковска, Йорданка Гешева, Мила Маева, Надя Филипова, Стефан Димитров (ред. кол.). Миграции, общности и културно-историческо наследство, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2021, ISBN:978-619-245-131-8, DOI:10.7546/MCCHH.2021, с. 479-489.
  • Държавата и временно работещите в Либия българи през 70-те години на ХХ век. История, 29, 1, Национално издателство „Аз-буки“, 2021, ISSN:1314–8524, 83-98
  • Bulgarian Temporary Labour Migration in Iraq during the 1960s and 1970s. – Bulgarian Historical Review, 1-2, 2021, ISSN:0204-8906, pp. 130-157.
  • Временни трудови миграции на българи в Либия през 70-те години на ХХ век. – Население, 2019, Том 37, кн. 5, 37, 2019, 5, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ISSN:0205-0617 (Print), 2367-9174 (Online), с. 825-839 .
  • Ливанските шиитски военно-политически организации в българската външнополитическа стратегия от втората половина на 70-те – 80-те години на ХХ век. В: Евгения Калинова, Искра Баева (съст.), С поглед към света и България. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, ISBN:978-954-07-4759-0, с. 528-537.
  • Българските специалисти в Тунис в българската външноикономическа стратегия след Втората световна война. – Известия на РИМ – Габрово, VІ, Фабер, 2019, ISSN:2367-783Х, с. 185-195.
  • Сирийските бежанци между съображенията на страните-членки на Европейския съюз и Турция. – В: Миграции на хора и идеи в България и Унгария. Publications of the Bulgarian – Hungarian History Commission/Издания на българо-унгарската историческа комисия. Съст. Пенка Пейковска, Габор Деметер, Парадигма, 2018, ISBN:978-963-416-127-; ISBN 978-954-326-369-1, ISSN:2535-0757, с. 440-452.
  • Социализъм: национализъм: ислям. Модификациите в българската идеологическа и политическа линия в арабския свят (края на 40-те-началото на 70-те години на ХХ век). – В: Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013 г., секция „История и археология“, подсекция „Съвременна българска история“, София, 2014, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, ISBN:978-954-07- 3842-0, с. 28-44.
  • Палестински проекции на съветско-българското партньорство (1974–1978). – ALMANACH VIA EVRASIA: Скок в бъдещето: голяма Евразия или голяма Европа? В памет на проф. Христина Мирчева, 2016, 5, ISSN: 1314-6645.
  • От политическо решение към „съчетаване на подготовката за война с политическото решение”: развитие на съветската визия по арабо-израелския конфликт след Втората световна война до началото на 70-те години на XX век“. В: Александър Гребенаров (състав.) Великите сили, Балканите и България през Втората световна война. (Международна научна конференция 21-23 април 2015, София.), София: Институт за исторически изследвания-БАН, Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2016, ISBN 978-954-2903-26-0, с. 530–541.
  • Палестинците в глобалното противопоставяне и арабското пространство в междувоенния период 1948 – 1967 г: погледът на българската дипломация. – Историческо бъдеще, 2016, кн. 1-2, с. 163-176.
  • Bulgaria and Syria in the Energy Markets Rivalry in the beginning of the 21st century. – Bulgarian Historical Review, ISSN 0204-8906, 2015, 1-2, рр. 212-221.
  • Пълзящата миноритизация на османското наследство. Балканските войни, корестонденцията Мак Махон-Хюсейн, Балфуровата декларация. В: Александър Гребенаров (състав.) 100 години от Балканските войни. Извори и документи. (Международна научна конференция 11 ноември 2013 г.), София: Българска академия на науките, 2015, ISBN 978-954-2903-17-8, с. 152-162.
  • Българският оръжеен бизнес в Арабския свят в годините на Студената война. В: България във Втората световна война и следвоенна Европа. Сборник доклади от Кръгла маса – Хасково, 18-19 юни 2015. Хасково: Полиграф юг АД, ISBN: 978-19- 7240-21-4, с. 208-220.
  • Cooperation or Contest: Comecon Initiatives in Respect the ‘Developing Countries’ by the Time of 1973 Oil Crisis with Specific References to Hungary and Bulgaria. In: Penka Peykovska, Gabor Demeter (Eds.). Shared Pasts in Central and Southeast Europe, 17th–21st Centuries: Hungarian and Bulgarian Approaches, Sofia – Budapest. 2015, ISBN 978-954-2903-20-8 (Institute for Historical Studies – BAS); ISBN 978-963-416-009-0 (Institute of History – RCH, HAS); ISSN 0205-2504 (Institute for Historical Studies – BAS), pp. 314-328.
  • Сирия във външноикономическите проекти на Народна Република България за проучване, разработка и доставки на нефт и газ. – Известия на Регионален музей Габрово, т. 1, 2013, Фабер, 2015, ISSN 2367-783, с. 289-299.
  • Българската външна политика в Арабския изток от средата на 70-те до края на 80- те години на ХХ век. – Исторически преглед, 2014, кн. 5-6, ISSN 0323-9748, с. 197-213.
  • Българската външна политика в Арабския изток от края на 40-те до началото на 70-те години на ХХ век. – Исторически преглед, 2014, кн. 3-4, ISSN 0323-9748, с. 101-118.
  • La presse et le public bulgares sur la societe irakienne, le regime de Saddam Hussein et le conflit militaire dans le golfe Persique de 1990-1991. – Bulgarian Historical Review, 2014, 1-2, ISSN 0204-8906, рр. 209-220.
  • Българската държавно-партийна линия и арабските компартии по палестинския проблем (средата на 60-те-началото на 70-те години на 20 век). – Исторически преглед, 2013, кн. 5-6, ISSN 0323-9748, с. 144-160.
  • Lebanon in the Bulgarian Foreign Economic Policy in the 1960s and the Еarly1970s. – In: Penka Peykovska, Gabor Demeter (Eds.). Regions, borders, societies, identities in Central and Southeast Europe, 17th-21st Сenturies. Bulgarian-Hungarian History Conference, Sofia, 16-17 May 2012. Papers, Sofia-Budapest, 2013, ISBN 978-954- 2903-10-9; ISBN 978-963- 9627-61-1 (Institute of History, RCH, HAS), pp. 307-317.
  • Bulgarian Foreign Policy on the Middle Eastern Deadlock at the end of the 1960s and early 1970s. – Les Cahiers Irice, 2013, 10: Les pays d’Europe orientale et la Mediterranee. Relations et regards croises/1967-1989/. Actes du Colloque international co-organisé par l’UMR IRICE et le RICHIE, 2 et 3 Fevrier 2012, ISSN 1967-2713, рp. 25-37.
  • Еврейското малцинство във варненския български периодичен печат от втората половина на 19 – началото на 20 век. В: Василка Танкова (ред.). Град и памет. Сборник с доклади от Национална научна конференция „Град и памет“, Пазарджик, 13-14 октомври 2011, Пазарджик, 2012, ISBN 978-954-91740-9-0, с. 438-445.
  • Проблемите на стопанските връзки на Народна република България с арабския свят до 1967 г. в анализите на Министерство на Външните работи и Министерство на външната търговия. – Известия на Българското историческото дружество, т. 41, С., 2011, ISSN 0081-1122, с. 463-473.
  • Стефан Стефанов и българските стремежи за пробив в Близкия изток от втората половина на 50-те-началото на 60-те години на ХХ век. – Известия на Старозагорския исторически музей, Т. IV, 2011, Сборник с доклади и съобщения от Национална научна конференция „Личността в историята”, Регионален исторически музей – Стара Загора, 22-23 април 2010 г., Стара Загора, 2011, ISSN 1314-4510, с. 695-701.
  • България изгражда културни и образователни мостове със Сирия /средата на 50- те – средата на 60-те години на ХХ век/. В: Проблеми и предизвикателства на археологическите и културно-историческите проучвания. Научна конференция с международно участие, Пловдивски университет „П. Хилендарски”, Т. 2, Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 2010, ISBN 978-954-423- 560-4, с. 320-331.
  • Тенденции в развитието на външноикономическите отношения на България с Египет – средата на 60-те – началото на 70-те години на ХХ век. – Исторически преглед, кн. 1-2, 2009, ISSN 0323-9748, с. 141-163.
  • България и арабският национализъм в практиката на политическите отношения с Египет (1956-1966 г.). – Исторически преглед, кн. 1-2, 2008, ISSN 0323-9748, с. 202-230.
  • Проблеми на българските икономически отношения с Египет (средата на 50-те – средата на 60-те години на ХХ век). В: История на пътя. Сборник с доклади от научна конференция на Дванадесети понтийски четения, Варна, 9-10 юни 2006 г., Варна, 2007, ISBN 978-954-715-357-8, с. 174-186.
  • Български изследвания за историята на Арабския свят и българо-арабските отношения след Втората световна война (политически, военни, идеологически аспекти). В: Историята – начин на употреба. Сборник с доклади от научна конференция на Единадесети понтийски четения Варна, 13-14 май 2005 г., Варна, 2006, ISBN 10:954-715-298-X, с. 192-212.
  • Варненските промишлени изложби (1932-1940г.). – Годишник на Варненския свободен университет, 1998, год. ІV, кн.1, ISSN 1310-800X, с. 484-492.
  • Българо-арабски връзки в областта на образованието и културата в годините на Студената война. В: Галина Евстатиева, Виктор Тодоров, Симеон Евстатиев (съст.), Норма, промяна и сакралност в арабския език и ислямската култура. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, под печат, 18 стр. [2023].

НАУЧНИ ИНФОРМАЦИИ, ОТЗИВИ, РЕЦЕНЗИИ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ

Миграции, общности и културно-историческо наследство, Ред. кол. Пейковска, П. (гл. ред.), Й. Гешева, М. Маева, Н. Филипова, Ст. Димитров, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2021, 552 с., ISBN:978-619-245-131-8, DOI:10.7546/MCCHH.2021

Рецензия за: Арабският свят и ислямът в културно-историческа перспектива. Изследвания в чест на проф. д.и.н. Йордан Пеев. Състав., [предг.] Павел Павлович, Симеон Евстатиев. София: Изток – Запад, 2017, 255 с. – Исторически преглед, 2018, кн. 2, с. 168-174.

Рецензия за: Илияна Марчева. Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война, София: Летера, 2016, е-списание в областта на хуманитаристиката за българистчини изследвания в периода Х – ХХI век, ISSN 1314-9067.

Рецензия за: Христина Мирчева. Российская федерация в динамичном мире новейшего времени (историко-политоллогическое исследование). София: Везни-4, 2010, 336с. – Bulgarian Historical Review, 2011, 3-4, ISSN 0204-8906, рр. 213-219.

Рецензия за: Христина Мирчева. Вулканичната зона на Персийския залив 1980-1991

(Регионални конфликти в Азия). С: Везни-4, 2011, 292 с. – Исторически преглед, 2011, кн. 3-4, ISSN 0323-9748, с. 305-308.

Рецензия за: Владимир Мигев. Полската криза, „Солидарност“ и България (1980- 1983). София, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2008, 360 с. – Исторически преглед, 2009, кн. 3-4, ISSN 0323-9748, с. 235-241.

УЧЕБНИЦИ/УЧЕБНИ ПОМАГАЛА

Филипова, Надя, Вачков, Д., Голев, К., Маева, М., Нягулов, Бл., Пейковска, П. Първева, Ст. Миграциите в българската история. Учебно помагало за профилирана подготовка по история и цивилизация, 2022, ISBN 978-954-2903-50-5, София: Институт за исторически изследвания, БАН, 119 с.

НАУЧЕН РЕЦЕНЗЕНТ НА МОНОГРАФИЧЕН ТРУД

Виолина Атанасова. Индия във външната културна политика на България през 70- те – 80-те години на XX век. Очаквания и реализация. Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, 2022, ISBN 978-954-2903-60-4.

Инна Манасиева. Украинският въпрос в България по време на Първата световна война. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов, 2023 (под печат).

Актуализирана февруари 2023 г.