Институтът за исторически изследвания – БАН беше домакин и организатор на две кръгли маси с международно участие, посветени на кризисни явления в най-новата история на Източна Европа. На 26 май 2022 г., в рамките на двустранния проект с Историческия институт на САН „Срещи България-Словакия“: социални, икономически и политически трансформации, интеграционни предизвикателства (XIX-XXI в.), се проведе кръгла маса на тема „Кризи и предизвикателства в Източна Европа 50-те 90-те години на XX в.“ с участието на членове на работния екип от двете страни (Теодоричка Готовска-Хенце, Ирина Якимова, Виктор Рогозенски, Людовит Халон, Роман Холец, Мирослав Сабол, Михал Дурчо) и Надежда Янковска от секция „История на света и на международните отношения“ на Института за исторически изследвания и доц. д-р Марияна Стамова от Института по балканистика с център по тракология – БАН.
Дискусията откри Теодоричка Готовска-Хенце, която направи въведение към ситуацията в края на Втората световна война и отношенията между съюзниците от Антихитлеристката коалиция. Основната цел беше да се представят позициите на отделните страни чрез осветляване на мотивите на техните политически ръководители, от които да се проследи как възниква разделението на континента.
Втората тема, свързана с кризисното развитие в Европа, беше представена от Надежда Янковска, която анализира влиянието, което оказват унгарските събития от есента на 1956 г. върху авторитета, вътрешнополитическото и вътрешнопартийното положение на западноевропейските комунистически партии.
Словашките колеги по проекта Людовит Халоун, Роман Холец, Мирослав Сабол и Михал Дурчо представиха колективно разработена от тях тема, посветена на по-продължителен период в развитието на Чехо/Словакия от края на Втората световна война до 1969 г. Подробно бяха разгледани характеристиките и спецификите на първите три следвоенни петилетни плана – стартиране с насърчаване на леката индустрия, постепенното налагане на ускорено изграждане на тежка индустрия, машиностроене и военнопромишлен комплекс, появата на първите отраслови дисбаланси и съответно опити за икономически реформи, както и тяхната вълнообразна динамика във времето.
Марияна Стамова ни пренесе в югоизточния ъгъл на Европа, за да ни запознае с кризата в Косово в последното десетилетие на Титова Югославия. Противоречията в югославското общество, икономическите и политическите проблеми и междунационалното напрежение се изострят и поставят под въпрос единството на югофедерацията, СЮК и „югославския модел на социализъм“.
Ирина Якимова проследи отношенията на България с Европейската общност от края на 80-те и началото на 90-те години на XX в. Отбелязани бяха трудностите около дипломатическата подготовка за подписването на Споразумението между България и ЕС за търговско и икономическо сътрудничество от 8 май 1990 – ключово събитие, което полага основите за по-нататъшното асоцииране и последвалото пълно интегриране на страната в eвро-антлантическите структури.
Последната тема, предложена от българските участници, беше посветена на разпадането на Чехословакия (От 1 януари 1993 г. общата държава вече е минало.) Виктор Рогозенски я представи през призмата на българската преса – партийните органи (в. „Демокрация“, в. „Дума“), както и новите независими ежедневници („24 часа“, „168 часа“, „Труд“).
Чешко-словашкото разделяне беше тема и на заключителната дискусия. Роман Холец припомни, че разделянето става в резултат на управленско решение, референдум никога не е организиран по този въпрос – вероятно поради опасенията, че мнозинството от чехите и словаците не биха одобрили подобно решение. Друга тема на общата дискусия беше ролята на земеделската емиграция от Източна Европа в сравнителен план. В нейното обсъждане се включи и доц. д. и. н. Николай Кочанков от Националния Исторически музей.