Надежда Янковска

Гл. ас. д-р НАДЕЖДА ЯНКОВСКА

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

История на Студената война; комунистическото движение след Втората световна война; Източна Европа и СССР след Втората световна война; Третият свят в контекста на Студената война

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

2015–2019 – доктор по история, Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“

2011–2013 – магистър, Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“

2006–2011 – бакалавър, Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“

2003–2008 – бакалавър, Геолого-географски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Заемани длъжности

2020 (продължава) – главен асистент в секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ на Института за исторически изследвания при БАН

Научна степен и звание

2019 – доктор (PhD) по история след защита на дисертация на тема: „Съветският съюз и предизвикателствата пред световното комунистическо движение в периода 1953–1964 г.“, научен ръководител проф. д-р Искра Баева

Научни специализации

  • 4–25 юни 2018 г. – специализация в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” (МГУ), Руска федерация.
  • 2–28 юни 2017 г. – специализация в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” (МГУ), Руска федерация.

Езици

руски, английски

3. ПУБЛИКАЦИИ

Студии и статии

  • Кризите в комунистическото движение през 50-те и 60-те години на ХХ век. Известия на Института за исторически изследвания. Том 38. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, 213–228.
  • Борбата между КНР и СССР за влияние в Азия и Африка през първата половина на 60-те години на ХХ век. – В: Русия между Изтока и Запада: Политика, идеология, дипломация. Сборник в чест на доц. Димитър Вечев. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022, 231–249.
  • Последни опити за запазване на съветското политическо единство (1990–1991). – В: Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на XX век. Сборник в чест на 65-ата годишнина на проф. Искра Баева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, 142–155.
  • Политическите промени в социалистическия лагер от смъртта на Сталин до ХХ конгрес на КПСС (1953–1956). – В: Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ в. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 246–261.
  • Съветските инициативи и стратегия за влияние в новоосвободените и зависимите държави от Азия и Африка (1956–1964). – В: Държавната идея в модерната епоха. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 193–205.
  • Дейността на Комунистическия интернационал в първата фаза на Втората световна война, 1939–1941 г. – В: Втората световна война – 70 години по-късно. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 201–216.
  • Съветският съюз и латиноамериканските комунистически партии (1956–1964)”. – В: Източна Европа и Латинска Америка, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2017, 132–144.
  • Завоят в отношенията между социалистическия лагер и Югославия след смъртта на Сталин (1953–1955). – В: сп. История. Година XXIV, кн. 5, 2016, 490–506.
  • Основни аспекти на новото политическо мислене и влиянието му върху международните отношения през втората половина на 80-те години на XX век. – В: Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2016, 276–289.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ

  • Международна научна конференция „Ползата от историята“, организирана от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 23–25 септември 2022 г. Доклад: „Никита Хрушчов и експанзията на Източния блок в Африка“.
  • Българо-словашка кръгла маса „Кризи и предизвикателства в Източна Европа – 50-те – 90-те години на XX в”, организирана от секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ на Института за исторически изследвания“ при Българската академия на науките, София, 26 май 2022 г. Доклад: “The Impact of the Hungarian Events of 1956 on the West European Communist Parties”.
  • Научна конференция „Изучаването на световната история и българската историческа наука”, организирана от секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време на Института за исторически изследвания“ – Българска академия на науките, София, 5–6 октомври 2021 г. Доклад: „Кризите в комунистическото движение през 50-те и 60-те години на ХХ век – изследователски проблеми, тенденции и перспективи“.
  • Научна конференция „Докторантски и постдокторантски четения”, София, 14–15 декември 2017 г. Доклад: „Съветският съюз и западноевропейските комунистически партии (1947–1955)”.
  • Научна конференция „Реформи и реформени инициативи в България и по света през ХХ век”, София, 2 октомври 2017 г. Доклад: „Политическите промени в социалистическия лагер от смъртта на Сталин до ХХ конгрес на КПСС (1953–1956)”.
  • Научна конференция с международно участие „Източна Европа и Латинска Америка”, София, 16 декември 2016 г. Доклад: „Съветският съюз и латиноамериканските комунистически партии (1956–1964)”.
  • Научна конференция „Докторантски и постдокторантски четения”, София, 9–10 ноември 2016 г. Доклад: „ХХ конгрес на КПСС (февруари 1956 г.) и западноевропейските комунистически партии”.
  • Научна конференция „Интеграционните процеси в Европа през 90-те години на XX век”, София, 5 октомври 2016 г. Доклад: „Последни опити за запазване на съветското политическо единство (1990–1991)”.
  • Научна конференция „Докторантски и постдокторантски четения”, София, 17–18 декември 2015 г. Доклад: „Проблеми и противоречия на съвещанията на комунистическите и работнически партии през 1960 г.”.
  • Научна конференция „Интеграционните процеси в Европа през 80-те години на ХХ век”, София, 17 март 2015 г. Доклад: „Основни аспекти на новото политическо мислене и влиянието му върху международните отношения през втората половина на 80-те години на XX век”.
  • Двудневен научен семинар „Тоталитарното културно наследство на България”, с. Момчиловци, обл. Смолян, май 2013 г.

5. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ПРОЕКТИ

2019–2022: Проект „Изучаването на световната история и българската историческа наука” на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ на Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.