Алека Стрезова

доц. д-р Алека Стрезова

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

Нова българска история, история на българската дипломация, социален профил на българските дипломати.

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

  • Образование

2008-2013 – докторант по Нова българска история в Институт за исторически изследвания

2008 – магистър по международни отношения, СУ „Св. Климент Охридски“

2006 – магистър по стара история, СУ „Св. Климент Охридски“

2004 – бакалавър по история, педагогическа правоспособност, СУ „Св. Климент Охридски“

1995-2000 – средно образование в 35-то СЕУ „Добри Войников“, френски език

  • Заемани длъжности

2013 – Асистент

2018 – Главен асистент

2023 – Доцент

  • Научна степен и звание

2013 – Доктор

  • Научни специализации

2013 г. American Research Institute in Turkey, Istanbul

  • Участие в съвместни научни проекти

2022-2025: Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННП Българистика) под егидата на МОН. 

2021-2024: Участник в проект на Института за исторически изследвания „Особености на модернизацията на българското общество през „дългия ХIX век“. Научен ръководител: доц. д-р Пламен Божинов.

2020-2023: Участник в проект по ЕБР „Добруджа като гранична област в късната Османска империя, България и Румъния: История и памет“, съвместно с Института за югоизточноевропейски изследвания на Румънската академия на науките. Научен ръководител: доц. д-р Благовест Нягулов. 

2017-2019: Участник в проект по ЕБР „В търсене на полезното минало: Историята като ресурс за настоящето“, съвместно с Института за югоизточноевропейски изследвания на Румънската академия на науките. Научен ръководител: доц. д-р Благовест Нягулов.

2017-2019: Участник в проект на Нов български университет „Забравените бележити българи – Никола Стоянов“, финансиран по Договор № 1290/06.12.2017 г. към Централен фонд за стратегическо развитие на НБУ. Ръководител: доц. д-р Веселин Методиев.

2017: Проект „Енциклопедичен справочник и база данни „Жените в историята на академичната наука в България“, ръководен от НА-БАН и финансиран от ЮНЕСКО. Ръководител на проекта: д-р Валери Кацунов.

2016: Международен изследователски проект на Института за исторически изследвания „Ролята на елитите в процесите на консолидирането на нациите и на националното строителство“. Научен ръководител проф. д.и.н. Тамара Стоилова.

2015: Научен проект на Института за исторически изследвания, посветен на 100-годишнината от Първата световна война.

2014-2015: Научен проект на Института за исторически изследвания на тема „Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и меценат на българската наука и култура”. Партньори- Регионален академичен център, Пловдив и Регионален исторически музей, Пловдив.

2012-2014: Проект BG051PO001-3.3.06-0058 „България – извори и документи” с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Проект на Института за исторически изследвания. Научен ръководител проф. дин Илия Тодев. Участници – докторанти и постдокторанти от Института за исторически изследвания.

2012: Научен проект на Института за исторически изследвания на тема „Балканските войни. 1912-1913. Памет и история.“ Научен ръководител доц. д-р Василка Танкова. Участници: доц. д-р В. Танкова, доц. д-р Й. Гешева, доц. д-р Д. Вачков, гл. ас. В. Златарски, Д. Гоцева, А. Стрезова.

  • Индивидуален научен проект

2016-2017: Изследователски проект „Българските задгранични дипломатически представителства 1879-1918 (Организация, структура, финансиране, задгранични представители)“, финансиран по „Програма за подпомагане на младите учени в БАН“.

  • Езици

Английски, френски, немски, руски

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

  • Последен по рода си. Д-р Георги Вълкович (1833-1892). Велико Търново: Фабер, 2022, 480 с. ISBN 978-619-00-1475-1
  • Българската дипломация: институции и представители. 1879-1918. С., Авангард прима, 2017

Б. Колективни трудове:

  • Солун: мечтаният град. Авт. кол. Василева, Е., Вл. Власидис, Т. Георгиева, Р. Градева, Н. Данова, Г. Дикин, М. Добрева, Г. Дончева, Й. Желев, Р. Заимова, Ю. Константинова, С. Кунералп, М. Литина, Т. Матанова, Здр. Михайлова, Е. Наксиду, Ив. Начев, Вл. Пауновски, Р. Прешленова, М. Спасов, А. Стрезова, Е. Троева. Съст. и ред Ю. Константинова. Колективна монография. С., Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, 231 с. ISBN 978-619-245-108-0

В. Документални издания:

  • Никола Стоянов. Живот и дейност: мемоари (1875-1939). Дневник (1940-1944). Съставителство, предговор и бележки д-р К. Анчова и гл.ас. д-р А. Стрезова. С., Издателство на НБУ, 2020, 771 с. ISBN 978-619-233-102-3
  • Петър Матеев. Автобиография, спомени, дейност. Съст. А. Стрезова, Стр. В. Панайотов. С., Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2017, 326 с. ISBN 978-954-322-907-9 (документална част, с. 88-313)
  • Документален сборник „Българите и Голямата война“. С., 2016. Съст. А. Стрезова, Ал. Гребенаров, Вл. Златарски, Г. Н. Георгиев, Д. Вачков, Н. Поппетров, Р. Лельова, Р. Стоянова, Р. Първанова, Р. Чукова, Сл. Славов, Хр. Милков. ISBN 978-954-2903-24-6. (обработка и публикуване на текстовете за П. Матеев, 11-27 и за С. Петров, 420-448)
  • Балканските войни 1912-1913. Памет и история. Съст. В. Танкова, Й. Гешева, Д. Вачков, Вл. Златарски, Д. Гоцева, А. Стрезова. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. ISBN:9789543225538 (обработка и публикуване на текстовете за Г. Калинков, 187-209 и за П. Матеев 440-448)

Г. Студии и статии:

  • Човек на две епохи: д-р Георги Вълкович (1833-1892). – В: История и надежда. Юбилеен сборник в памет на проф. Пламен С. Цветков. Съст. и ред. М. Методиев, Д. Гюдуров, М. Методиев. София: Нов български университет, 2023, 179-201. ISBN 978-619-233-260-0
  • Правна рамка на българските търговски агентства и консулства (1891 – 1918). – История, год. 31, бр. 5 (2023), 466-476. ISSN: 0861–3710 (Print), 1314–8524 (Online)
  • Following the Diplomatic Path: Dr Haralambi Sirmadzhiev. – In: The Turkish Ambassador’s Residence in Sofia: A Witness to History. Authors: Prof. Dr. Ayşe Kayapınar, Dr. Aleka Strezova, Dr. Ljubinka Stoilova. Istanbul: Mas Matbaacılık San. Ve Tic. A.Ş., 2023, pp. 34-45. ISBN 978-975-7307-81-5
  • The Hadzhimishev Family in Salonica. – In: Salonica – Solun – Thessaloniki: The Bulgarian Traces. Ed. By Rossitsa Gradeva and Yura Konstantinova. Istanbul, The Isis Press, 2022, 137-153. ISBN 978-975-428-683-0
  • За духа на дипломата: Стоян Петров-Чомаков. – сп. „Дипломация“, бр. 26/2021, 88-96. ISSN:1313-6437. https://bdi.bg/data/DJ/DJ_26.pdf
  • Сведения за българското революционно движение в османската дипломатическа кореспонденция, съхранявана в Османския архив в Истанбул. – Във: Васил Левски, комитетската организация и османската власт. 1872-1873 г. Нови документи и изследвания. Съст. Пл. Митев, Д. Чаушева, М. Тодоракова. С., Национален музей „Васил Левски“ – Карлово, Издателство „Златен змей“, 2021, 208-236. ISBN 978-954-776-057-8
  • Japan through the eyes of the diplomat: Stoyan Petrov-Chomakov. – In: Japan and the European Southeast. Over a Hundred Years of Political, Economic, Cultural and Academic Interactions. Ed. by Ev. Kandilarov, M. Dimitrov. Sofia, St. Kliment Ohridski University Press, 2021, pp. 59-65. ISBN 978-954-07-5232-7
  • Българската дипломация: институции и представители (1879-1918). – В: България в световната история и цивилизации – дух и култура. Паметни събития и личности. Сборник с доклади от ХХІV национална конференция, 2019. Варна, Данграфик, 2020, 181-186. ISSN 1314-7401
  • The Remembrance of the First World War in Bulgaria. – Revue des études sud-est européennes, Tome LVIII/2020, 309-316. (ERIH Plus) ISSN 0035-2063. https://revista.acadsudest.ro/Arhiv%c4%83/Revista%202020/RESEE%202020.pdf
  • Български дипломати от Бесарабия от края на XIX – началото на ХХ век. – В: Украïна и Болгарiя в iсторiï Европи. Збiрник наукових праць. Киïв-Софiя, 2019/ Украйна и България в историята на Европа. Сборник научни трудове Киев-София, 2019, 171-179. ISBN 978-966-02-8813-3; ISBN 978-954-2903-34-5
  • Българските дипломати в Цариград: просопография (1887-1918). – В: Империи и имперско наследство на Балканите. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Людмил Спасов., 2, Фондация Българско историческо наследство, 2019, 171-183. ISBN:978-954-8536-33-2
  • Българските дипломатически агенти в Австро-Унгария (1889-1909). – В: Централна Европа и Балканите, ХІХ – ХХ век. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков. Съст. и научна редакция Ив. Първев, Н. Кайчев, М. Баръмова. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 103-114. ISBN 978-954-07-4720-0
  • Българската дипломатическа служба 1879-1944 г. – сп. „Дипломация“, бр. 23/2019, 11-19. https://bdi.mfa.government.bg/data/DJ/DJ_23.pdf
  • The Establishment of Bulgarian-Japanese Diplomatic Relations and First Bulgarian Diplomatic Representatives in Tokyo (1942-1945). – In: World War II Re-explored. Some New Millenium Studies in the History of the Global Conflict. Ed. Jaroslaw Suchoples, Stephanie James, Barbara Törnquist – Plewa. Berlin, Peter Lang GmbH, 2019, pp. 301-318. ISBN 978-3-631-77767-1
  • Petăr Mateev – the Commissioner General of Bulgaria to the Universal Exposition at Saint Louis (1904). – In: Beyond the Borders. Proceedings of the 10th Joint Meeting of Bulgarian and North American Scholars, Sofia, June 27-29, 2016. Ed. Lora Taseva et al. Sofia, Prof. Marin Drinov Publishing House of Bulgarian Academy of Sciences, 2019, pp. 97-102. ISBN 978-954-322-971-0
  • Докладите на британския генерален консул Уилям Гифорд Палгрейв за българското Учредително събрание в Търново. – Епохи, том XXVI, 2018/2, 460-524. ISSN: 2534-8418 (Online); ISSN: 1310-2141 (Print): http://journals.uni-vt.bg/epohi/bul/vol26/iss2/17 (ERIH Plus)
  • Българските търговски агентства в Османската империя – създаване, развитие, влияние, управленски състав (1896-1912). – Исторически преглед, кн. 3/2018, 76-107. ISSN 0323-9748
  • Les agences commerciales ou les consulats bulgares dans l’Empire ottoman : établissement, développement, influence et effectif (1896-1912). – Réseaux consulaires, protection et interculturalité dans les Balkans (XVIIe – XXe siècle). Etudes Balkaniques – Cahiers Pierre Belon, No 22, 2017/1, pp. 207-230. .[2018] ISBN 9782910860226, ISSN 1260-2116: https://www.cairn.info/revue-etudes-balkaniques-cahiers-pierre-belon-2017-1-page-207.htm?contenu=resume – (ERIH Plus)
  • Живот, отдаден на България. – В: Петър Матеев. Автобиография, спомени, дейност. Съст. А. Стрезова, Стр. В. Панайотов. С., Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2017, 7-75. ISBN 978-954-322-907-9
  • Клинописни таблици, индиански лули, рапири за фехтовка: за малко познатата дарителска дейност на Петър Матеев в котленското читалище (30-те години на ХХ в.). – В: KPATIΣTOΣ. Сборник в чест на професор Петър Делев. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2017, 668-672. ISBN 978-954-07-4309-7.
  • Дипломатически извор за ранната история на БРЦК и Левски, съхраняван в Истанбулския османски архив. – Исторически преглед, LXXIII, 3-4, 2017, ISSN:0323-9748, 57-68.
  • Османски дипломатически документ с нови сведения за българското революционно движение. – В: Сб „Васил Левски и Вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение“. С., „Златен змей“, 2017, 361-380. ISBN – 978-954-776-038-7
  • Посланици на държавната независимост: българските дипломатически представители в Цариград (края на XIX – началото на ХХ век). – В: Известия на Института за исторически изследвания, том XXXIV. Ролята на елитите в процеса на консолидирането на нациите и на националното строителство. С., 2017, 300-319. ISSN-2367-5187.
  • Establishment of Diplomatic Relations Between Bulgaria and Romania and First Bulgarian Diplomatic Agents in Bucharest (1879-1886). – Bulgarian Historical Review, 1-2 (2016), 3-22.
  • За българското дипломатическо представителство в Русия: дипломатът Димитър Станчов (1896-1906). – Исторически преглед, LXXII, 3-4 (2016), 123-133. ISSN:0323-9748.
  • Спомените на Симеон Петров за неговото учителстване в Татар-Пазарджик през 1911-1912 г. – Годишник на Регионалния исторически музей – Пазарджик, 7 (2016), 156-168.
  • Османски дипломатически документи за Съединението. – В: Научен форум „Пловдивски приноси 2015“. Съединението на България от 1885 г. 130 години по-късно. Пловдив, 2015, с. 208-217. ISSN 1311 – 9133.
  • Иван Евстратиев Гешов – ръководител на българската дипломация (1911-1913). – В: Годишник. Научен форум „Пловдивски приноси 2014“. Иван Евстратиев Гешов – държавник, общественик, учен, меценат на българската наука и култура. Пловдив, 2014, с. 121-133. ISSN 1311 – 9133.
  • Д-р Хараламби Сърмаджиев – българският делегат на Международната конференция за борба срещу анархистите (Рим, 1898 г.). – В: Известия на Регионален исторически музей – Стара Загора, т. IV, 2011, с. 610-614. ISSN 1314-4510.
  • Иван Стефанов Гешов – политик, общественик, дипломат. – В: Независимостта на България 1908 г. – поглед от ХХI век. Сборник доклади от международната научна конференция, проведена в София на 19-20 септември 2008 г., 2010, 341-350. ISBN:978-954-2903-02-4

Д. Научни информации, отзиви, рецензии:

Е. Съставителство и редакция

  • В редколегията на сборника Украïна и Болгарiя в iсторiï Европи. Збiрник наукових праць. Киïв-Софiя, 2019 / Украйна и България в историята на Европа. Сборник научни трудове Киев-София, 2019.
  • Член на редакционната колегия на сборника „Иван Евстратиев Гешов – държавник, общественик, учен, меценат на българската наука и култура.“ Пловдив, 2014, с. 121-133. ISSN – 1311 – 9133.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ:

  • 2023: Пловдивското семейство Павлитови в светлината на новите документи, съхранявани в Централния държавен архив. // Национална научна конференция „В спиралата на времето: пространства, хора, идеи, събития“, Регионален исторически музей – Пловдив, 13-15 октомври 2023 г.
  • 2023: Нова България пред Стара Европа: развитието на българския дипломатически корпус до 1918 г. // Национална научна конференция „Традиции и модерност: българското общество през „дългия XIX век“., Институт за исторически изследвания, 5-6 октомври 2023 г.
  • 2023: Българските търговски агентства и консулства – правна рамка (1891-1918). // Търговски и дипломатически мрежи на Балканите, XIX–XX в. (Zoom конференция, 5 май 2023 г.)
  • 2023: Българските дипломати и благотворителността. // Национална научна конференция „Дарителство и благотворителност в България – традиция и съвременност“ (посветена на 80 години от дарението на Стойчо и Кица Марчеви), съорганизатор ИИстИ, Хасково, 20 -21 април 2023 г.
  • 2023: Христо Константинов и документалният му филм „Прослава на Левски“ (1931). // Научна конференция „150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят“, СУ „Св. Климент Охридски“, съорганизатор ИИстИ-БАН, 6 февруари 2023 г.
  • 2023: „Първите впечатления… бяха за мен страшни“: спомените на военния лекар д-р Лудвиг Вацлав Стрибърни за Първата световна война. // Национална научна конференция „Човекът и войната“, НБУ, Департамент „История“, 19-20 януари 2023 г.
  • 2022: Дипломатът Димитър Шишманов – Международна конференция на тема „Съюз на духа и сърцата“ – Иван Шишманов и обединена Европа, Русенски университет, 11 и 12 октомври 2022 г.
  • 2021: Through the eyes of pioneers: Accounts on maritime south Dobrudja in the travel notes of Felix Kanitz, Konstantin Ireček, the Shkorpil brothers and Todor Mumdzhiev (second half of XIX century). // Round table Dobrudja as a border area in the Late Ottoman Empire, Bulgaria and Romania. History and memory, November 4. (online)
  • 2021: Човек на две епохи: д-р Георги Вълкович. // Кръгла маса „Светът през 21 век. История и надежда.“, в памет на проф. Пламен Цветков. НБУ, 4-5 юни 2021 г.
  • 2019: Japan through the eyes of the diplomat: Stoyan Petrov – Chomakov. // International Conference “Japan and the European Southeast. Over a Hundred Years of Political, Economic, Cultural and Academic Interactions”, организатор: Катедра Японистика на СУ „Св. Климент Охридски“, 21 – 22 November 2019, Sofia.
  • 2019: Българските дипломати в Цариград: колективна биография (1887–1918). // Международна научна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Людмил Спасов „Империи и имперско наследство на Балканите“, организатор: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, 15-17 ноември 2019 г., гр. Пловдив.
  • 2019: Дипломатическата мисия на Уилям Гифорд Палгрейв в България. // Научна конференция „Модерният свят на българина. Търновската конституция от 1879 г.“, организатори ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Институт за исторически изследвания, Велико Търново, 15 април 2019 г.
  • 2018: The Remembrance of World War I in Bulgaria. // Seminar “The Meaning of 1918” (29.11.2018, University of Turku, Finland) – Organised by: British Embassy, Embassy of Belgium, Embassy of Bulgaria, Embassy of Croatia, Embassy of the Czech Republic, French institute, Embassy of Germany, Hungarian Cultural and Scientific Centre, Italian Cultural Institute, Embassy of Latvia, Embassy of Lithuania, Embassy of the Republic of Poland, Embassy of Romania, Embassy of Serbia and Contemporary History at University of Turku.
  • 2018: Български дипломати от Бесарабия от края на XIX – началото на ХХ век. // Международна научна конференция „Украйна и България в историята на Европа“ (18-19 юни 2018, София). Организатори: Министерство на външните работи на Украйна, Посолство на Украйна в България, Институт за исторически изследвания към БАН, Институт за история на Украйна към НАНУ, Научно общество за история на дипломацията и международните отношения на Украйна.
  • 2017: Османски дипломатически документи за БРЦК и Левски. // Национална научна конференция „Васил Левски и вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение“. Посветена на 180 години от рождението на Апостола на българската свобода Васил Левски. Карлово, 22-23 юни 2017.
  • 2016: Peter Matheeff – the Commissioner General of Bulgaria to the Universal Exposition of Saint Louis (1904). // “Beyond the Borders”, 10th Joint Meeting of Bulgarian and North American Scholars, Sofia, June 26-30, 2016.
  • 2015: The Principality of Bulgaria and the Ottoman Empire during the Reign of Prince Alexander I – diplomatic relations (1879-1886). // Международна конференция 5th International Balkan Annual Conference “The Balkans – Past and Present: Mutual Influences and Interactions” (26-28 November 2015, Sofia).
  • 2015: Османски дипломатически документи за Съединението. // Национална научна конференция „Съединението на България от 1885 г. – 130 години по-късно“ (25-26 юни, Пловдив).
  • 2014: Иван Ев. Гешов, българските дипломати и дипломатическата служба (1911-1913 г.). // Национална научна конференция „Академик Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и учен, меценат на българската наука и култура.“ (6-7 ноември 2014, Пловдив).
  • 2014: Българските дипломатически агенти във Виена: просопография (1889-1909). // Научна конференция в памет на проф. дин Лалков ”Централна Европа и Балканите, ХІХ-ХХ в.” (10-11 октомври, София).
  • 2014: Служебните досиета на дипломатите като извор за историята на българската дипломация (1879-1912 г.). // Семинар по проект „България – извори и документи” (12–14 март 2014 г., София).
  • 2013: Дипломатът Петър Матеев в своята автобиография. // Трети международен конгрес по българистика (23-26 май 2013, София).
  • 2013: За българското дипломатическо представителство в Русия: дипломатът Димитър Станчов (1896-1906). // Международна конференция по повод 135-ата годишнина от Руско-турската Освободителна война (1877-1878) „135 години по-късно: България-Русия-Евразия”. (27 февруари – 1 март, София).
  • 2012: Балканската война в спомените на Симеон Петров – един радетел за възхода на Чепино. // Втора национална научна конференция „Балканската война и Западните Родопи. Споделени размисли 100 г. по-късно.“ (5-6 октомври, Велинград).
  • 2010: Д-р Хараламби Сърмаджиев – български дипломат от края на XIX – началото на XX век. // Национална научна конференция, посветена на 200 години от рожданието на Александър Екзарх, Захарий Княжески и Атанас Иванов „Личността в историята“ (22-23 април, Стара Загора).
  • 2009: Пловдивската фамилия Гешови и раждането на българската дипломация: Научен форум „Пловдивски приноси 2009. Род, семейство, отечество“ (7-8 октомври, Пловдив).
  • 2008: Иван Стефанов Гешов – политик , общественик, дипломат. // Международна конференция „Независимостта на България – поглед от ХХI век“ (19-20 септември, София).