Към корените на Българското възраждане в Тракия (ХV-ХVІІІ век). Том 1. Изследвания. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски, 2026, 428 с. ISBN 978-954-07-6370-5
Този сборник от студии и статии е плод на изследователските усилията на участниците в научния проект на тема: „Към корените на Българското възраждане в Тракия (ХV-ХVІІІ в.)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ през периода 2022-2026 г. (КП-06-Н70/3). Основните цели на проекта са насочени към проучване на историята на населението и селищата в районите на Тракия в днешните предели на българските земи. Изследванията са осъществени на базата на новоиздирени и непубликувани извори, съхранявани в архивохранилищата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София и Османския архив в Истанбул (Devlet Arşivleri Başkanlığı Osmanlı Arşivi).
Основните приноси на учените могат да се обобщят в няколко направления.
Въведен е в научен оборот голям масив от непубликувани извори – тапу тахрир, авариз, джизие дефтери, единични документи и др., които позволяват изследването на различни аспекти от демографската, икономическата и социалната история на Тракия през ХV-ХVІІІ в.
На базата на информацията, почерпана от тях, е осветена ранната история на политическия и демографски преход на селищата от казите Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и Ямбол след завоеванието на тракийските земи от османците.
Реконструирани са поселищните мрежи на създадените нови административни структури – кази и нахии (Пловдивска с нахиите Коюн тепе, Гьопса, Аладжа даг, Конуш, и Рупчос, Пазарджишка, Старозагорска, Ямболска, Нахиите на Ямбол). Проследени са промените, които са настъпили с тях в хода на столетията.
Възстановени са общите числови показатели на градското и селското население и е проучена динамиката в тяхното възходящо или низходящо движение през вековете.
Изследвани са демографските истории на старите средновековни градове (Пловдив, Ямбол, Стара Загора) и села. Наред с това е установено и анализирано раждането на нови селища, които с времето прерастват в градове и административни центрове (Свиленград, Елхово) или се превръщат в знакови места през епохата на Българското възраждане (Копривщица, Карлово, Клисура, Калофер и др.).
Възстановени са етнорелигиозните и социални структури на селищата. Изследвани са характеристиките на немюсюлманската рая – българи, гърци, евреи, арменци: глави на домакинства и неженени мъже; и на мюсюлманите – османлии, кримски татари: рая и аскери; глави на домакинства, неженени мъже и вдовици. Проследени са промените, настъпили в техния абсолютен и относителен брой в рамките на изследвания период.
Проучени са професионалните характеристики на градското и селското население. Очертани са икономическите профили на градовете, както и на множество големи села, в които освен земеделие и животновъдство, са практикувани и редица занаяти. Реконструирани са еснафските организации на занаятчиите немюсюлмани в гр. Пловдив от края на ХVІІ в.
С особено внимание са проучени и миграционните потоци, формирани от активното преселническо поведение на населението, движещо се към съседни или по-отдалечени села и райони, както и към градските центрове. Изследвани са многопосочните резултатите от това механично движение на данъкоплатци, изразяващи се в напускане на селищата и промяна на обитаваната поселищна мрежа, изменения в демографските показатели на градските селища, поели в махалите и чаршиите си големи групи от хора, нарушаване и загуба на данъчни постъпления за султанската хазна и пр.
Изследвано е и поведението на населението спрямо османската власт в периоди на засилен и неправомерен данъчен натиск. То показва активна позиция на данъкоплатците, чиито действия се изразявали в опити за преговори с властимащите, както и в бунтовни прояви и неподчинение.
Не са оставени без внимание духовното и стопанското развитие както на манастирите от Света гора Сливенска през ХІV – ХVІ в., така и на тези, разположени по островите на Созополския залив през ХV – ХVІІІ в.
За улеснение на читателите томът е снабден с терминологичен и географски речник.
Виж пълното електронно издание на том 1.
•
Към корените на Българското възраждане в Тракия (ХV-ХVІІІ век). Том 2. Документи. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски, 2026, 580 с. ISBN 978-954-07-6372-9
Настоящият том представлява колекция от османски извори, които са част от градивото за изследванията на членовете на научния колектив на проекта „Към корените на Българското възраждане в Тракия (ХV-ХVІІІ век), (КП-06-Н70/3), финансиран от Фонд „Научни изследвания“ за периода 2022-2026 г. Това са непубликувани подробни/поименни и кратки/обобщени тапу тахрир, джизие и авариз регистри (дефтери). Тези документи са издирени от учените при тяхната работа в колекциите на Османския архив в гр. Истанбул. Те обхващат обширни територии от градове и села в Тракия, които се намират в днешните предели на българските земи. Това са областите на Пловдивска каза с нахиите Коюн тепе, Гьопса, Аладжа даг, Конуш, и Рупчос, на Пазарджишка каза, на Ямболска каза и казата Нахиите на Ямбол, както и градовете Стара Загора, Свиленград и Елхово. Документите обхващат един значителен времеви отрязък от българската история – ХV – ХVІІ век. Те предлагат на изследователя богата информация, която се отнася до историята на селищата, прехода им през смутните години на османското завоевание или тяхното създаване и развитие през ранните векове на османското владичество – тяхното процъфтяване или постепенно отмиране. Публикуваните тук извори са основно градиво и за изследване на демографските и етнорелигиозните, професионалните, имуществените и социални характеристики на населението, както и на неговата миграционна активност. Те са ценен източник не само за исторически изследвания, но също и за историко-географски и ономастични проучвания.
Виж пълното електронно издание на том 2.
„Западните български покрайнини – история и перспективи“, т. 1. Съст: А. Джонев, А. Гребенаров. Научен редактор: Сл. Славов. София: Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките, Научен институт „Западни покрайнини“, 2026. 456 с. ISBN 978-954-2903-85-7; ISBN 978-619-93671-1-7.
Сборникът включва доклади от Националната научна конференция, проведена на 8 ноември 2024 г. в София по повод 100 години от началото на организираното националноосвободително движение на българите от Западните покрайнини. Изданието има интердисциплинарен характер. Представена е пъстра палитра от теми – предимно исторически, но също и етноложки, етнодемографски, картографски, литературни и юридически проучвания на 24 учени и общественици от България и Сърбия. Хронологическите рамки на изследванията са с широк обхват – от Средновековието до съвремието. Всички те показват преобладаващия българския характер на населението в Западните покрайнини и неговата борба за запазване на националната му идентичност.
Възстановеният Научен институт „Западни покрайнини“ чрез тази първа издателска проява показва важен акцент от своите цели – да инициира не само изследвания, разкриващи неизвестни страници от историята, езика и културата на българите от Западните покрайнини, но и да представя пред обществеността и държавните институции в България и в чужбина актуалните проблеми на нашите сънародници в областта.
„В дълбините на историята“ (Издателство „Изток – Запад“, 2025, 410 с. ISBN: 978-619-01-1587-8)
Сборникът със студии и статии „В дълбините на историята“ обхваща всички исторически епохи от най-дълбока древност до съвременната история. Научен редактор: проф. д-р Александър Николов. Издателски редактор: Любен Козарев. Съставители: Любомир Грозданов и доц. д-р Христо Милков. Рецензенти: доц. д-р Жеко Кьосев и гл. ас. д-р Явор Митов. Включени са 24 научни публикации, включително две дълбочинни интервюта и четири документа с коментар.
Сборникът е резултат от работата на изследователите от сайта „История на света“ https://istorianasveta.eu/, неразделна част от който е електронното списание за световна история „Времена“.
Сайтът е създаден в края на 2009 г. Предлагайки най-разнообразна тематика от Древността до наши дни, този онлайн проект много бързо започва да набира популярност, за да се превърне в най-посещавания само след няколко месеца. Базата данни непрекъснатно се обогатява и разширява. За близо 15-годишното си съществуване има над 2 млн. потребителски посещения. Осъществява се връзка в реално време, отчитаща читателския интерес. Сайтът е включен във всички онлайн програми за обучение, както към висшите, така и към средните училища. На него са качени над сто заглавия на монографии и документални книги от автори, получили световно и национално признание. Стремежът е към всяка публикация да се приложи богат снимков материал, а където е възможно, и самостоятелни тематични галерии.
През двете години на пандемия сайтът не само че не спира работата си, но дори я активизира. Включен е в препоръчителната онлайн историческа библиотека – ученическа и студентска. След вливането на тази толкова активна младежка аудитория кръгът на читатели още повече се разширява.
От 2013 г. списание „Времена“ е включено в Националния референтен списък на съвременни български издания с научно рецензиране на Национален център за информация и документация (НАЦИД).
Проектът подава ръка на всички, които приемат историята и отстояването на историческата истина за своя мисия. Подкрепя младите хора, които тепърва прохождат в науката по пътя на тяхното израстване. Категорично отхвърля черно-белия подход, смесването на науката с политизацията, идеологизацията и пропагандата. Застава на българска позиция, изследва теми от българската история в контекста на европейската и световната история.
Автори са представители на центровете, в които се изучава науката история – Българската академия на науките, СУ „Св. Климент Охридски“ – Историческият факултет, Центъра по Кирилометодиевистика, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ШУ „Константин Преславски“, ЮЗУ „Св. Неофит Рилски“, РИМ – София, РИМ-Пловдив, РИМ-Благоевград. Те са както утвърдени учени, така и постдокторанти, докторанти, кандидат-докторанти, студенти. Изследват досега изобщо неразработени или малко разработени теми и проблеми. Опират се върху до този момент непознати или малко познати документи, най-нова научна литература. Отличават се с отлична езикова подготовка както в областта на древните езици, така и на модерните европейски езици. Широкият спектър от теми и проблеми от древността до наши дни дава възможност на всеки да открие за себе си богат избор публикации от световната и българската история.
За повече подробности виж Съдържание и Въведение на сборника
„150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещия свят“
През изминалата 2024 г. Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“ обнародва изследователския сборник „150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещия свят“. В него са събрани материали от научна конференция, проведена по повод 150 години от гибелта на Апостола на българската свобода. Между кориците на книгата са включени 17 статии и студии на вече утвърдени учени и на млади изследователи от Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и редица други научни центрове и музеи в столицата и страната. Сред материалите се открояват приносните изследвания на проф. Орлин Събев, проф. Пламен Митев, Веселина Антонова, проф. Надя Манолова-Николова, доц. Радослав Спасов и Дора Чаушева, които са изградени предимно върху новооткрити документи в чужди и наши архиви, отнасящи се до дейността и залавянето на Васил Левски от османските власти, както и за процеса в София срещу задържаните комитетски дейци.
Три статии – на проф. Пламен Павлов, доц. Пламен Божинов и д-р Мария Деянова – изграждат втория тематичен кръг на сборника, който допълва и обогатява представите ни за сложните отношения между личност и общество през епохата на Българското възраждане. Към тях могат да се добавят и материалите на д-р Денис Иванов и доц. Светла Атанасова, които проследяват сложния път на революционното дело след гибелта на Апостола.
Важна част от сборника представляват изследванията на Кета Мирчева, проф. Вера Бонева, доц. Алека Стрезова, д-р Милена Андреева, д-р Румен Скрински и д-р Владимир Терзиев, които оформят третия тематичен кръг и са посветени на различни мемориални инициативи и културни изяви, целящи в годините след Освобождението да съхранят жив спомена за Васил Левски, за неговото дело и саможертва.
Макар и на високо професионално ниво сборникът е предназначен не само за специалисти, но и за по-широк читателски кръг, който проявява интерес към делото на Апостола и към стойностното историческо четиво.
Parveva, S. People and Stories of Everyday Life in Rumeli, 17th – 18th Century. Analecta Isisiana CLV. Istanbul: The Isis Press 2023, 284 p. ISBN: 978-975-428-704-2
Изследванията, включени в този том, са посветени главно на темата за богатството и бедността сред селските общности в провинция Румелия през XVII и XVIII век. Те са обединени в три части. В първата част се разглеждат въпросите за усвояването и организацията на аграрното пространство в селските землища, както и имущественото разслоение сред земеделците и прилаганите от тях аграрни стратегии в районите на Одрин, Кипарисия и Анаварин, Югозападен Пелопонес. Във втората част са включени изследвания, които представят портрети на различни имуществени и някои професионални групи сред селското население: наемни работници по чифлиците, състоятелни селяни, свещеници, търговци. Третата част включва изследвания, разкриващи някои идеи за въображаемия свят на немюсюлманските поданици на султана. Изследванията, публикувани в този сборник, имат за цел да хвърлят нова светлина върху основните структури на материалния живот на хората в османската провинция през XVII и XVIII век, както и да очертаят някои стереотипи на мислене и поведение, създадени въз основа на техния опит във време на мир и война.
Миграция и обществено развитие. Том 1. Съставителство и научна редакция П. Ив. 
Пейковска (главен редактор), Й. Гешева, Р. Стоянова, М. Маева. София: Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, Издателство „Принтинг хаус“ ЕООД, 320 с. ISBN (print) 978-954-2903-52-9 (Институт за исторически изследвания – БАН), ISBN (online) 978-954-2903-53-6 (Институт за исторически изследвания – БАН), ISBN (print) 978-619-7582-21-5 (Издателство „Принтинг хаус“ ЕООД). Виж пълното електронно издание на том 1.
Миграция и обществено развитие. Том 2. Съставителство и научна редакция П. Ив. Пейковска (главен редактор), Й. Гешева, Р. Стоянова, М. Маева. София: Институт за 
исторически изследвания – Българска академия на науките, 256 с. ISBN (print) 978-954-2903-54-3, ISBN (online) 978-954-2903-55-0. Виж пълното електронно издание на том 2.
Сборникът „Миграция и обществено развитие“, издаден в два тома, е подготвен по Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, реализирана от Министерството на образованието и науката на Република България. Той съдържа в разширен вид доклади, изнесени по време на специално организирана научна конференция. Разработките са на учени от Института за исторически изследвания и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – участници в Програмата, както и от Института за изследване на населението и човека. Включените студии разглеждат различни аспекти на взаимовръзката между миграцията и общественото развитие, като: държавните политики по миграционните и бежанските въпроси, интеграцията на мигрантските общности в България и чужбина, историческите извори за изследване на миграционните процеси. Те са преминали независимо двойно научно оценяване.
Миграции, общности и културноисторическо наследство. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2021, 552 с.; ISBN (print) 978-619-245-131-8, ISBN (online) 978-619-245-173-8
Настоящият сборник е резултат от участието на Института за исторически изследвания при Българската академия на науките с ръководител проф. д-р Даниел Вачков в Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, реализирана от Министерството на образованието и науката на Република България. Той представя в разширен вид доклади, изнесени по време на специално организирана научна конференция. В разработките си учените от Института за исторически изследвания, Института за балканистика с Център по тракология, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – също участници в Програмата, както и от Института за изследване на населението и човека осветляват предимно непроучени досега проблеми в развитието на миграционните процеси по българските земи от Късното средновековие до съвременността, вкарвайки в научен оборот новоиздирени или малко познати извори. Представените статии и студии разглеждат различни миграции и тяхното демографско въздействие, културния обмен между възникналите мигрантски общности и приноса му в градската култура, държавните политики към мигрантите, икономическите и социалните им връзки с местното население, условията им на труд и живот в приемащите ги държави или райони, политическата активност на българските общности зад граница. Те са преминали независимо двойно научно оценяване.
Виж пълното електронно издание на сборника (PDF, 23MB)
Bulgaria and Hungary in the First World War: a View from the 21st Century. Editors Gábor Demeter, Csaba Katona, Penka Peykovska. Budapest-Sofia, Budapest–Sofia, 468 p. [Series 21st-Century Studies in Humanities] ISBN: 978-963-416-198-1 (Institute of History – Research Center for the Humanities) ISBN: 978-954-2903-36-9 (Institute for Historical Studies – BAS) ISSN 2630-8827
Сборник с изследвания за участието на Унгария и България в Първата световна война. Книгата представлява съвместно англоезично издание на Българо-унгарската историческа комисия и съдържа 15 разработки на унгарски и български автори – повечето от тях представени като доклади на организирана през 2015 г. в София българо-унгарска научна конференция. Виж съдържание на сборника.
Из живота на европейските провинции на Османската империя през XV–XIX век. Сборник с изследвания в памет на проф. д.и.н. Елена Грозданова. Съст. и ред.: С. Първева и О. Тодорова. София, ИК „Гутенберг“, 2016, 731 с.; ISBN 978-619-176-088-6
Сборникът в памет на изтъкнатата българска османистка проф. д.и.н. Елена Грозданова (1941–2011) е плод на усилията на 19 учени историци и филолози, представители на водещи изследователски центрове и висши учебни заведения в България и в чужбина. Включените в тома студии и статии отпращат към разнообразни проблеми от сферата на социално-икономическата, демографската, политическата, религиозната и културната история на Балканите и Югоизточна Европа, в т.ч. и на българските земи, през периода XV–XIX в., като много от изследванията засягат теми, разработвани от самата проф. Грозданова. Общ знаменател за материалите в сборника е стремежът на авторите да вкарат в научен оборот и интерпретират нови, неизползвани досега или малко познати и слабо експлоатирани източници – предимно, но не само османски архивни документи, с което засвидетелстват уважението си към историка и извороведа Елена Грозданова.
Великите сили, Балканите и България през Втората световна война. [Международна научна конференция, 21-23 април 2015 г.] Съст.: Ал. Гребенаров. София, 2016, 584 с.; ISBN 978-954-2903-26-0
Сборникът съдържа доклади на 38 участници от Международната научна конференция „Великите сили, Балканите и България през Втората световна война“, проведена на 21-23 април 2015 г. в София. Между тях са представители на Русия, Унгария, Сърбия, както и учени от България – от Българска академия на науките, Военна академия „Георги Стойков Раковски“, Македонския научен институт, Военноисторическата комисия, университети, архиви, музеи. В научните доклади са интерпретирани факти, събития и процеси от периода на Втората световна война, свързани с международни отношения, дипломация, разузнаване, военни действия по земя, въздух и море, съпротивителни движения, вътрешно- и външнополитически проблеми на българската държава и др. В регионален, европейски и световен план те проследяват важни аспекти от най-кървавата война, която човечеството познава до този момент. Книгата се издава със съдействието на Националния инициативен комитет за отбелязване на 70 години от края на Втората световна война.
Историкът – изследовател и популяризатор. Сборник в чест на 70-годишнината на академик Георги Марков. Съст.: Н. Поппетров. София, Изд. „Захарий Стоянов“, 2016, 380 c.; ISBN 978-954-09-1108-3
Сборникът съдържа 25 текста с основен акцент върху българската история на новото време, т.е. от Освобождението до наши дни. Анализирани са проблеми на политическата история (парламентаризъм, развитие на отделни институции), аспекти на външната политика на страната, отношение към културно-историческото наследство, история на войните. Направени са отделни приноси към биографията на политици и военни. Наред с конкретни фактологични изследвания са поместени и обобщителни текстове. В тома място са намерили и теоретични разработки, както и изследвания върху темата за философията на историята.
100 години от Балканските войни. [Международна научна конференция, 11 ноември 2013, София]. Съст.: Ал. Гребенаров . София, Институт за исторически изследвания, 2015, 674 с.; ISBN 978-954-2903-17-8
Сборникът съдържа доклади и съобщения от спомената международната научна конференция. Тя е организирана от Института за исторически изследвания при БАН по проект BG051PO001-3.3.06-0058 „България – извори и документи“, осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Проектът е в „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени“ с бенефициент Институт за исторически изследвания – БАН. Докладите на участниците в конференцията са публикувани на български и на английски език – рядко срещано явление в българската наука. Във фокуса на докладчиците влизат разнообразни теми от периода на войните, свързани с вътрешна и външна политика, дипломация, икономика, въоръжение, етнодемографски статистики; разгледани са отделни прояви на ВМОРО; подирен е отзвукът от събитията отвъд Балканите; особено внимание авторите отделят на изворите, отнасящи се за периода на Балканските войни. За сборника има отпечатана рецензия от доц. д-р Ст. Германов в сп. „Македонски преглед“, 2015, кн. 3, 145–149. Според нея трудът има твърде много достойнства и качества, защото внася сериозен научен принос в изследването на сложните проблеми на Балканите в началото на ХХ в. Като обобщаващ труд и на английски език, изданието е с голяма стойност и значение.
100 години от Охридско-Дебърското въстание. Съст.: А. Гребенаров, Г. Георгиев. София, БАН, 2014, 312 с.; ISBN 789542903147
Първата част от изследователско-документалния сборник, издаден от Института за исторически изследвания – БАН, Държавна агенция „Архиви“, Македонския научен институт – София и Българския културен клуб – Скопие, съдържа докладите на българските участници в международната научна конференция и кръгла маса, проведени на 28 септември 2013 г. в Струга, Р Македония, по случай 100-годишнината от Охридско-Дебърското въстание. Втората част от книжното тяло допълва авторските изложения с факсимилета на архивни документи и други материали. Те осветляват героичните прояви на въстаниците през есента на 1913 г., предоставят данни за насилията на сръбската власт спрямо местните българи и албанци, разкриват помощта на българската държава за бежанците след края на въоръжените действия и др. За да станат достъпни до широка читателска аудитория, докладите са обнародвани на български и албански език, а някои текстове са преведени и на английски език. Анотациите на изворовия материал са на български и английски език. Изданието става факт благодарение на финансиране от Министерството на културата по конкурса „Помощ за книгата“ през 2014 г.
Личност, народ, история. Националноосвободителните борби през периода XV – XIX век. Научен редактор: Й. Гешева. София, 2014, 208 с.; ISBN 978-954-9496-19-2
Сборникът съдържа материали от състоялата се през септември 2013 г. национална научна конференция с международно участие, организирана от Унгарския културен институт в София, Института за исторически изследвания, Историческия музей Чипровци. Конференцията се проведе под патронажа на вицепрезидента на Р България Маргарита Попова. Участваха български, унгарски и хърватски учени и българи-краеведи от Банат. Сборникът съдържа материали за историята на Чипровското въстание и за съдбата на българите преселници в тогавашната Австрийска империя (Й. Гешева); за делото на известния революционер от български произход полк. Стефан Дуньов, съратник на Джузепе Гарибалди и на Лайош Кошут (Л. Чорба, Л. Георгиев, С. Събев, Ив. Ранков, П. Мангачев и др.); за проблемите на босненските и българските францисканци пишат (М. Стойков и Е. Василева); за езика и грамотността на българите-потомци на Чипровските преселници (П. Пейковска, Ю. Пандур Марошини) и др. По време на тържествата в Чипровци беше открит и бюст-паметник на Стефан Дуньов. Сборникът с материали от конференцията се издава с финансовата подкрепа на Унгарския културен институт в София и със съдействието на г-н Тошо Пейков.
Regions, Borders, Societies and Identities in Central and Southeast Europe, 17th–21st Centuries. Collected Studies. Eds: P. Peykovska, G. Demeter. Sofia–Budapest, 2013, 275 p.; ISBN 978-954-2903-10-9 (ИИИ), ISBN 978-963-9627-61-1 (Institute of History, RCH, HAS)
Сборникът е съвместно издание на Българо-унгарската академична историческа комисия и съответно на Института за исторически изследвания при БАН и на Института по история към Изследователския център по хуманитаристика при Унгарската академия на науките. Осъществен е в рамките на съвместния проект по ЕБР „Централна и Югоизточна Европа през ХІХ–ХХІ в. Региони, граници, общества, идентичности“. Сборникът съдържа материали от едноименна международна конференция, проведена на 16-17 май 2012 г. в София. В него са включени разработките на 20 български учени от различни институти на БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ и 7 унгарски учени от ИИ към ИЦХ при УАН и Будапещенски университет „Лоранд Йотвьош“. Сборникът се издава с външно финансиране от Посолството на Унгария в София и Унгарския културен институт.
Bulgaria and Hungary at War (1912–1918). Collected Studies. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia–Budapest, 2013, 160 p. Eds. P. Peykovska, G. Demeter; ISBN 978-954-2903-09-3 (ИИИ), ISBN 978-963-9627-62-8 (Institute of History, RCH, HAS)
Сборникът е съвместно издание на Българо-унгарската академична историческа комисия и съответно на Института за исторически изследвания при БАН и на Института по история към Изследователския център по хуманитаристика при Унгарската академия на науките. Осъществен е в рамките на съвместния проект по ЕБР „Централна и Югоизточна Европа през ХІХ–ХХІ в. Региони, граници, общества, идентичности“. Сборникът съдържа материали от двустранната българо-унгарска кръгла маса на тема „България и Унгария през войните от първото десетилетие на ХХ в.“, проведена на 17 май 2012 г. в София, както и други статии от български и унгарски учени по визираната проблематика; представени са разработките на шестима български учени от ИИстИ при БАН и четирима унгарски учени от ИИ към ИЦХ при УАН. Сборникът се издава с външно финансиране от Посолството на Унгария в София и Унгарския културен институт.
Гешева, Й. Консервативната партия, личностите и изграждане на българската държава. 1879–1886 г. София, ДиоМира, 2013, 404 с.; ISBN 978-954-2977-06-3
Книгата представлява сборник от студии и статии по проблемите на българския консерватизъм. Поместени са както вече публикувани в периода 1986–2011 г. статии и студии, така и нови изследвания. Отпечатваните през годините в различни списания и сборници материали са преминали през сериозна преработка и преосмисляне. Акцентът вече е поставен не толкова върху създаването, организационното формиране и историята на съществувалата в периода 1879–1886 г. Консервативна партия, а върху принципите и ценностите на българския консерватизъм, върху събитията и личностите, върху взаимоотношенията на консерваторите с младия български княз. Разгледани са редица проблеми по създаването на Търновската конституция и участието на консерваторите, по развитието на монархическата идея и институция, обърнато е внимание върху ролята и приноса на консервативно настроени личности в процеса на изграждане на българската държава.
Българското възрожденско общество – проблеми, борби и постижения. Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. Съст.: П. Божинов, А. Кирилова. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2012 (2013), 528 с.; ISBN 978-954-322-544-6
Сборникът е резултат от проект, осъществен от сътрудници от секция „Българите, Османската империя и Европа“ в ИИИ–БАН. В него са включени 33 студии, статии и съобщения на водещи учени, които въз основа на нови извори, факти, интерпретации и оценки се опитват да осветлят важни демографски, социални, стопански, идейни и политически процеси в българското общество и на Балканите през ХІХ и началото на ХХ век, както и да видят от различен ъгъл тяхното отражение в съвременната научна литература. С трудовете си приятели, колеги, ученици и последователи изразяват своята почит към доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова, чието многостранно творчество, прецизност и проникновен поглед към миналото я открояват като един от най-изтъкнатите съвременни познавачи на епохата на Българското национално възраждане.
Националното обединение на България 1940 – 1944 г. [Сборник с доклади от националната научна конференция, Благоевград, 14-15 април 2011 г.]. Съст.: Т. Митев, А. Гребенаров. София, Македонски научен институт, 2012, 528 с.; ISBN 978-954-8187-86-2
Сборникът съдържа материали от националната научна конференция на тема „Националното обединение на България (1940–1941 г.)“, проведена на 14 и 15 април 2011 г. в Благоевград. В нея взеха участие утвърдени български учени и млади изследователи от Българската академия на науките (10 са участниците от Института за исторически изследвания), Македонския научен институт – София, университети, архиви и музеи, изследващи външната политика, стопанското развитие, културното и просветното дело, държавното и административно строителство, реализирани от българска страна в новоосвободените земи, населени с преобладаващо българско население. Този своеобразен фундамент от знания разкрива с научни методи историческата истина за мироопазващата мисия на българската държава, за нейната огромна възстановителна и градивна роля във всички сфери на обществения живот в Македония, Добруджа, Западните покрайнини и Тракия по време на Втората световна война. Анализирани са и причините за неуспеха на българската обединителна мисия, както и съвременните историографски проблеми. Сборникът е издаден с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието, младежта и науката.
Valeristica Polyhistorica. Избрани приноси към гранични области на историята. Съст. и ред.: В. Стоянов. София, Институт за исторически изследвания при БАН, 2011, т. І; ІІ, 534 + 672 с.; ISBN 978-954- 2903-04-8 (т. 1), ISBN 978-954-2903-05-5 (т. 2)
Сборникът съдържа подбрани студии, статии и доклади от научни конференции, реализирани през последните 30 години. Работите имат различна тематична насоченост: повечето са свързани с местата на „стиковане“ между историческото и филологическото познание. Това важи главно за проучвания в областта на палеографията и дипломатиката. В книгата намират място текстове както по българска, така и по османотурска палеография и дипломатика, материали, свързани с проблемите на малцинствата и др. Почти всички са с приносен характер. Двата тома, издадени с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към МОМН, са снабдени с предговори на български и немски – това улеснява евентуално ползване и от небългароезичен читател. Част от материалите са на немски или английски език, което позволява книгата да бъде адресирана до по-голяма аудитория.
България, Балканите и Русия. XVIII – XXI век. Българо-руски научни дискусии. Ред.: Г. Марков (гл. ред.), Л. Ревякина, И. Марчева, В. Атанасова, П. Димитрова. София, Институт за исторически изследвания, 2011, 403 с.; ISBN 978-954-2903-06-2
Предлаганият на вниманието на читателите сборник е брънка от трайно установилата се през последните години традиция учени от България и Русия да работят съвместно по различни двустранни проекти. Тази традиция включва въвеждането в научен оборот на нови документи, използването на нови подходи и предлагането на нови интерпретации при изучаване на различни аспекти на българо-руските отношения през вековете. Отличителна черта на тази плодотворна съвместна дейност е не просто детайлното изучаване на отделни моменти от продължителните и многопластови контакти между двата народа, между двете държави, но тяхното представяне в по-широкия контекст на Балканите, както и търсенето на понякога осезаемото, понякога не толкова явно присъствие на другия важен фактор – Запада и западната цивилизация, които имат притегателна сила и за Балканите, и за самата Русия, предизвиквайки едновременно с това и нейната съпротива. В сборника участват със свои разработки водещи учени от Института за исторически изследвания към БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Института по славяноведение към РАН. Това, което обединява техните научни дирения, е изкушението да търсят политически и социокултурни проекции на отношенията между България, останалите балкански страни и Русия като Велика сила с трайни интереси и трайно присъствие в този регион. Публикуваните материали са с доста широк хронологически обхват, но основните разработки все пак са концентрирани в периода XIX–XX век. Текстовете засягат разнообразни теми от политическите и социокултурни взаимодействия между България, балканските страни и Русия/СССР и нейния контрапункт в региона – развития Запад.
Призвание и всеотдайност. В чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. д.и.н. Витка Тошкова. Ред.: Л. Ревякина, Т. Стоилова, П. Димитрова, В. Атанасова, В. Аргирова. София, Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов“, 2011, 442 с.; ISBN 978-954-322-455-5
Юбилейният сборник е посветен на един от изявените съвременни български историци – професор, доктор на историческите науки Витка Тошкова, чиито изследвания са свързани с политическата и дипломатическата история на България, с нейното място в сложната система на международните отношения и преди всичко в интересите на великите сили – Германия, САЩ, СССР/Русия през ХХ – началото на ХХІ в. Тематичното разнообразие на изследванията на проф. Тошкова обосновава и разнообразието на представените в сборника теми. Включените в сборника студии и статии са с широк хронологически обхват, с богато тематично разнообразие и са групирани в три рубрики: „България в превратностите на ХХ век“, „България и Русия/СССР: пресичане на пътищата“, „Български погледи върху историята на света“. В публикуваните материали нерядко авторите защитават противоположни становища по даден проблем, което със сигурност ще събуди у читателите интерес към повдигнатите въпроси.
Русия между Запада и Изтока. XVIII – началото на XXI век. Страници от историята. Ред.: Л. Ревякина (ръководител на проекта от българска страна), Т. Стоилова, В. Аргирова, водещ А. В. Игнатиев (ръководител на проекта от руска страна), водещ В. М. Хевролина, водещ Л. Н. Нежински, Е. Н. Рудак. София, Акад. изд. „Марин Дринов“, 2011, 402 с.; ISBN 978-954-322-438-8
Включените в сборника статии на учените от Института за исторически изследвания към БАН и Института по руска история към РАН предлагат оригинална интерпретация на идеите и реалните постижения на руската и съветската дипломация през един продължителен период от руската история. Темите на изследванията позволяват да се проследят трайните тенденции към външнополитическата стратегия на Русия в различните ѝ модификации – Руска империя, СССР, Руска федерация – и конюнктурните задачи, предизвикани от резките промени в международните отношения или от вътрешнополитически съображения.
Borders in the History and Societies of Central- and East-Europe. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia–Budapest 2011, 372 p. On-line edition
Сборникът е подготвен в рамките на българо-унгарски изследователски проект на тема „Централна и Югоизточна Европа през ХVІІІ–ХХІ в. Региони, граници, общества, идентичности”. Съдържа 17 студии и статии на историци от Унгария, България и Русия, посветени на различни „гранични“ области в Централна и Югоизточна Европа, в частност в България и Унгария като социална среда, среда на възможности и културен кръстопът. Обект на изследване са: хронологията и периодизацията на историческото познание; границата между Хабсбургската и Османската империя след Карловацкия мирен договор; Темешкият Банат през втората половина на ХVІІІ в. като граничен район с имперски условия на живот; административните граници, пазарните центрове като зони на привличане и транспортните връзки в комитат Земплен (Унгария) през ХVІІІ в.; граници, юридически компетенции, ежедневие в комитат Мошон (Унгария) през първата половина на ХІХ в.; програмата за трансформация на руската държава и резултатите от политиката на реформите през първото десетилетие на ХХ в.; миграции на българско население между България и Унгария; границите на българската национална територия в Тракия (1913-1947); зони на привличане, променящи се граници, и регионално развитие в Централна Европа (1920-1938); формирането на унгарско-югославската граница след Първата световна война; метаморфозите на политическия живот в България на границата между две хилядолетия; преходът като граница: приватизацията и нейните социално-икономически аспекти в България в края на ХХ и началото на ХХІ в.; държавата-приемник, „външната“ родина, международни организации и етнически малцинства в Източна и Централна Европа: Словакия след Студената война; унгарския икономически потенциал без граници; хронологически граници на променливост на старите европейски мерки; време, календари, хронология – трансгранични феномени.
Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. Ред.: К. Косев, И. Тодев, Е. Стателова, О. Тодорова, П. Божинов. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2010, 470 с.; ISBN 978-954-322-344-2
C гoдинитe някoи имeнa изблeднявaт, дoкaтo други зaпoчвaт дa cвeтят вce пo-яркo. Врeмeтo e нaй-бeзпoщaдният cъдник, кoйтo бeзкoмпрoмиcнo oпрeдeля мяcтoтo нa вceки твoрeц върху cкaлaтa нa нaциoнaлния пaнтeoн. Зaдължeниe нa иcтoриoгрaфa e дa нaмeри тoчнaтa мярa мeжду тленното и вeчнoтo, мeжду oнoвa, кoeтo oтмирa, и oнoвa, кoeтo ocтaвa и ce утвърждaвa. Cпoкoйнo мoжe дa ce твърди, чe eднo oт нaй-знaкoвитe имeнa в бългaрcкaтa иcтoриoгрaфия e тoвa нa прoф. д-р нa иcтoричecкитe нaуки Зинa Кocтaдинoвa Maркoвa. Cъc cвoитe мнoгoбрoйни изcлeдвaния и публикaции нa дoкумeнти върху църкoвнoнaциoнaлнoтo движeниe и пoлитичecкaтa иcтoрия нa бългaрcкия XIX век тя ocтaвя трaйни cлeди в рoднaтa иcтoриoпиc oт втoрaтa пoлoвинa нa XX век, кoятo по това време прeживявa eдин cлoжeн, прoтивoрeчив и нeeднoзнaчнo oцeнявaн eтaп oт cвoeтo рaзвитиe. Oбръщaнeтo нaзaд към твoрчecтвoтo нa виднaтa изcлeдoвaтeлкa нa Бългaрcкoтo възрaждaнe мoжe дa пocлужи ocвeн кaтo нaчин зa oтдaвaнe нa пoчит към нeйнoтo дeлo и кaтo пoвoд зa прeocмиcлянe и oчeртaниe нa рeaлнитe кoнтури нa пocтижeниятa в пoлeтo нa иcтoричecкитe дирeния oт тoвa врeмe.
Просвета и промяна. Сборник в чест на чл.-кор. д.и.н. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. Ред.: И. Тодев (отг. ред.), Н. Данова, А. Димитров, О. Тодорова, Ж. Колева, Л. Соленкова. София, 2010, 551 с.; ISBN 978-954-2903-01-7
Настоящият сборник обединява научноизследователски текстове, посветени на два юбилея – 150-годишнината на Болградската гимназия и 70-годишнината на чл.-кор. ст. н. с. І ст. д. и. н. Румяна Радкова. Двете събития са тясно свързани – Болградската гимназия е една от емблемите на българското културно възраждане, а чл.-кор. Румяна Радкова е един от неговите най-изтъкнати изследователи. Авторският състав на сборника е интернационален и включва представители на различни хуманитарни дисциплини. Освен от България има представители и на Украйна – историци, филолози, етнографи, фолклористи, музиколози. В началото са поставени текстовете по откриването на кръглата маса плюс интервю с Р. Радкова и подбрана био-библиография на чл.-кор. Радкова, след това идват научноизследователските материали, подредени в азбучен ред по фамилните имена на техните автори, за които накрая стои кратка справка.
Независимостта на България 1908 г. – поглед от 21 век. Съст.: Р. Първанова, Р. Стоянова, Р. Лельова, В. Янчев, В. Станев. София, Институт за исторически изследвания към БАН, 2010, 657 с.; ISBN 978-954-2903-02-4
В изданието са публикувани в разширен вид докладите, изнесени на Международната конференция, посветена на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България, проведена на 19-20 септември 2008 г. Научните статии и съобщения разглеждат и разкриват непознати страници от събитието, анализират го с оглед европейските му измерения, преценяват го в контекста на изграждането на държавността. Специално внимание е отделено на представите и оценките както на съвременниците, така и на следващите поколения. Публикувани са 48 статии на водещи български и чужди изследователи.
30 години секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“. Ред.: Т. Стоилова, В. Атанасова, П. Димитрова, В. Аргирова. София, Институт за исторически изследвания, 2010, 346 с.; ISBN 978-954-92267-9-9
Представените в сборника статии отразяват научните интереси и изследователски задачи на секцията. Общите проекти и работата на всеки един от научните сътрудници я превърнаха в действителен център за изследвания върху новата и съвременната история на Европа и света, който успешно сътрудничи с останалите секции от Института по история, с всички сродни по проблематика институти на БАН, със СУ „Св. Климент Охридски“ и с други академични институции. Секцията поддържа международни научни контакти. Участието на външни автори е израз на интереса към нейната проблематика.