Ваня Стоянова

ДОЦЕНТ, Д-Р ВАНЯ СТОЯНОВА

е-mail: vpetrova(at)bas(dot)bg; vaniapstoyanova(at)abv(dot)bg

1. Научни интереси

Нова и най-нова история на България и Балканите; Тракийски и Македонски въпрос нации и национализъм, български общности зад граница, малцинства, църква, религия, памет.

2. Академична кариера

• Образование

1986-1989 – Институт по история – БАН, редовна аспирантура

1979 – 1984 – СУ „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, Специалност „История”, специализация „Теория и история на културата“ – Магистър по история с теза на тема „Английската книжнина в България през Възраждането“. Втора специалност – английски език.

• Заемани длъжности

2023-до сега Доцент, Институт за исторически изследвания, БАН

1996-до сега – Научен секретар на сп. „Bulgarian Historical Review”

1995 – 2023 – Научен сътрудник І ст. / Главен асистент, Институт за исторически изследвания, БАН

1991-1995 – Научен сътрудник ІІ ст., Институт по история – БАН

1990-1991 – Проучвател в Институт по история – БАН

• Научни степени и звания

2023 – Доцент, Институт за исторически изследвания, БАН

1995 – Научен сътрудник І ст./Главен асистент, Институт за исторически изследвания, БАН

1991 – Научен сътрудник ІІ ст., Институт по история – БАН

1991 − Кандидат на историческите науки / Доктор по история с дисертация на тема „Беломорската област 1941-1944 г.“

• Членства в научни организации и сдружения

Член на Българо-унгарска историческа комисия

Член и научен секретар на Тракийския научен институт

Член на Македонския научен институт

• Членства в редколегии и издателски научни съвети

1996 – продължава – Научен секретар на Редакционната колегия на сп. „Bulgarian Historical Review”

1995 – продължава – Член на редколегията на Известия на Тракийския научен институт

2013 – продължава – Член на редколегията на сп. „Македонски преглед“

• Научни специализации

1996 − Специализация в Keble College, Oxford University

Изследователска работа в архиви и библиотеки в България, Великобритания, Белгия, Италия, Чехия, Германия, Унгария, Украйна.

• Участие в съвместни научни проекти

Двустранен проект с Института по световна история, Китайска академия за обществени науки, на тема „България и Китай: исторически паралели в опитите за модернизация от края на Втората световна война до началото на ХХІ век“, с ръководител проф. Илия Тодев, координатор на проекта, 2018-2020.

Българо-унгарски проект по ЕБР с УАН 2016-2018 на тема „Свързани истории: извори за конструиране на историята на Централна и Югоизточна Европа“.

„Модернизационни процеси на Балканите под османска власт през 19 – началото на 20 век“. – съвместно с учени от МАНУ, 2014-2016. Ръководство от бълг. страна Ил. Тодев. Приключен с: МОДЕРНИЗАЦИОННИ ПРОЦЕСИ НА БАЛКАНИТЕ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ ПРЕЗ 19 И В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК. С., 2017.

Двустранен проект с Института по история на УАН – „Contacts and Conflicts in Central and Southeast Europe: Hungarian and Bulgarian Approaches.”, ръководител проф. д. и. н. Илия Тодев, 2013-2015.

Междуинституционален проект с ръководител проф. Св. Елдъров (Институт по балканистика с център по Тракология – БАН) на тема: „Балканите и Европа – трансформационни, модернизационни и интеграционни процеси 18-21 век”, 2009-2011.

Международен проект с Института по история – УАН на тема „Central and South-East Europe in the 19th-21st Centuries. Regions, Borders, Societies, Identities.”, 2009-2011.

Международен проект „Remembering Communism. New Approaches to the Memory and History of Communism. Bulgaria and Romania in Comparison. Sponsored by the Volkswagen Stiftung. Hosted by the University of Leipzig. Project Leaders: Prof. Maria Todorova Prof. Stefan Troebst, Projekt. Nr. 1432-0144, Duration 2006-2009.

Международен проект между Института по история – БАН и Института по политология – УАН ”България и Унгария през ХХ век: от националната държава към Европейския съюз” – 2007-2009.

„Remembering Communism”. Международен проект, организиран и финансиран от The Social Research Council (New York) – 2001-2003.

Международен проект „The Nation-Forming Process under Conditions of the „Small Nations” in East-Central and East Europe. A grant project of the RSS Foundation, realized by Prof. Dr. Miroslav Hroch et al. 1996-1998.

„Българският национален въпрос – минало и настояще“. Ръководител – проф. д.и.н. Георги Марков. Финансиран от НФНИ – 1995-1997.

• Преподавателска дейност

1996 – Хоноруван асистент по нова българска история в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

• Езици

английски, руски, френски

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

Б. Колективни монографии:

  • Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, т. 4, Освободителните борби след Първата световна война 1919-1944. Ред. Д. Мичев, С. Германов. София 2003, 480 с.
  •  История на България, т. 9, История на България, 1918-1944 г. Н. ред: Г. Марков, В. Тошкова, С. Грънчаров, E. Стателова, Б. Нягулов, Н. Попепетров, София, 2012, 839 с.

В. Студии и статии:

  • Тракийският въпрос и мирът след Втората световна война. – В: Научна конференция „Нова България и мирът след Втората световна война“. Сборник с научни изследвания. Съст. и научна ред-я проф. д-р И. Баева. София, 2018, Полимона ООД, 79-92.
  • Тракийският въпрос през Първата световна война. – В: Сборник с доклади от научна конференция „България – Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето“, проведена на 26 септември 2018 година. Издателство: ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“, 2018, 18-26.
  • Тракийската организация в България и бежанският въпрос (1878-1944 г.) – В: Научна конференция „Българските бежанци в Бургас и региона 1878-1945 г.“ Сборник с доклади. Съст. Светлозар Елдъров, Милен Николов, Пламена Кирова, Иванка Делева. Изд. Фабер, 2018, 74-86.
  • Образованието като модернизиращ фактор за българите в Одринския вилает (1878 – 1912 г.). – В: Сб. „Модернизационни процеси на Балканите под османска власт през 19 и в началото на 20 век.“ (Съст. и ред. И. Тодев, Д. Георгиев). Изд. Институт за исторически изследвания – БАН; Македонска академиja на науките и уметностите. София, Скопjе 2017, 210-235.
  • Училище и национална идентичност: българските училища в Турция между двете световни войни – Посланията на историята – Юбилеен сборник в чест на проф. Мария Радева. И „Св. Климент Охридски”, 2016, 271-278.
  • Българският екзархийски институт в Източна Тракия (1913-1945 г.) – В: „История, религия и политика“. Сборник със студии и статии. Съст. Светлозар Елдъров. София, Институт за балканистика с Център по тракология при БАН, 2016, 117-140.
  • Наследството на Екзархията в Одринска Тракия след Балканските войни. – ИТНИ, кн. 14-15, 2016, 390-397.
  • 80 години Тракийски научен институт – от миналото към бъдещето.” – В: Известия на ТНИ, кн. 14-15, 2016. 5-19 (съавтор).
  • Bulgaria and U.S. at Peace and War (1939-1947). – In: Rethinking the Past – Looking to the Future. (Edited by Anissava Miltenova, Cynthia Vakareliyska and Christine Holden). Boyan Penev Publishing Center. Sofia, 2015, pp. 35-52.
  • Re-reading Sources: Documents of the Diplomatic and Exarchate Institutions on the Life of the Bulgarians in Turkey between the Two World Wars. – In: Помощни исторически дисциплини. Auxiliary Historical Disciplines Vol. VIII, pp. 105-111.
  • Българите от Западна Тракия след Първата световна война.- В: ИТНИ, кн. 13, София 2015, 151-160.
  • Българското национално движение в малкотърновския край до Балканските войни. – В: Известия на Тракийския научен институт (ИТНИ), кн. 11-12. София, 2015, 86-96.
  • Тракийският въпрос на страниците на „Македонски преглед”, 2014, № 4, 81-88.
  • Cum Ira et Studio: Visualizing the Recent Past. – In: Remebering Communism. Private and Public Recollections of Lived Experience in Southeast Europe (Ed. by Maria Todorova, Augusta Dimou, Stefan Troebds) , Central European University Press, Budapest – New York, 2014, 513-528.
  • Малцинствено-бежанският въпрос в международните договори на България 1913 г.“ – Сборник с доклади от Научна конференция на тема „100 години от Балканската война. разорението и прогонването на българското население от Тракия и настаняване на бежанците в Хасковския регион“. 23 септември 2013 г., Хасково 2013, 43-51.
  • От индивидуалния спомен към колективната представа за миналото. (Епохата на социализма в българското постсоциалистическо документално кино.) – В: Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност. ИК Гутенберг, София 2013, 81-89.
  • Любомир Милетич и тракийските българи. – Исторически преглед, 2013, № 3-4 60-66.
  • Границите на „българската национална територия“ в Тракия (1913-1947). В: Сборник „Regions, Borders, Societies, Identities in Central and Southeast Europe, 17th – 21st Centuries.” (Ed. P. Peikovska, G. Demeter). Sofia-Budapest, 2013, 191-204.
  • България и евреите от присъединените територии през Втората световна война. – В: Евреите в Източна Европа и Съветският съюз в годините на Втората световна война и Студената война. Сборник с доклади от едноименната научна конференция, проведена в София на 2-4 ноември 2012 г. Съст. К. Грозев, София, 2013, 88-95.
  • Балканската война и екзархийското дело в Източна Тракия и Свиленградско. – В: Свиленград и балканските войни. Сборник с доклади от едноименната национална научна конференция , Свиленград, октомври 2012 г. (Съст. С. Елдъров). Изд. ОИМ-Свиленград, печат Абагар АД-Велико Търново, 162-171.
  • Изселвания на българите от Източна Тракия след Балканските войни 1913-1945. – В: Миграции от двете страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, интеркултурни взаимодействия. Съст. Валентина Ганева – Райчева и др. София, ИЕФЕМ – БАН, София 2012, 21-30.
  • Беломорието под българско управление през Втората световна война. – В: Националното обединение на България 1940-1944. Съст. Т. Митев, А. Гребенаров. София, 2012, Изд. МНИ. ISBN 978-954-8187-86-2, с. 95-116.
  • Църква и национална идентичност: БПЦ и българите в Турция между двете световни войни. – В: Евразийски хоризонти: Минало и настояще. Сборник в чест на проф. д.и.н. Валери Стоянов. София 2011, 51-61.
  • Един духовник в служба на националната идея: Никодим, Епископ Тивериополски. – Исторически личности и идеи. Съст. Е. Калинова. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2011, 42-51.
  • Българската Одринска епархия 1913-1918. – В: ПРИЗВАНИЕ И ВСЕОТДАЙНОСТ. В чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. дин Витка Тошкова. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ София, 2011. 40-50.
  • Ньойският договор и българските аргументи за Тракия. – В: Известия на тракийския научен институт (ИТНИ) , 2010, 168-184.
  • The Communist Period in Postcommunist Bulgarian Cinema. – In: Remembering Communism. Jenres of Representation. (Ed. M. Todorova). Social Science Research Council. New York, 2010, 373-390.
  • Демографическое развитие и правовой статус болгарской общности в Турции 1913-1945 г. – Bulgarian Historical Review, 1-2/2010, 62-88.
  • Духовният елит на българската общност в Турция между двете световни войнил. – В: POLITICAL, SOCIAL, ECONOMIC AND CULTURAL ELITES IN THE CENTRAL- AND EAST-EUROPEAN STATES IN MODERNITY AND POST-MODERNITY. Hungarian-Bulgarian History Conference Budapest, May 14-15, 2009. Papers. Eds. Gábor Demeter, Penka Peykovska. Sofia-Budapest, 2010. [Series AUXILIARY HISTORICAL DISCIPLINES Vol. V І ], 200-211.
  • Към въпроса за числеността на Цариградската българска колония (1913-1945). – В: Sine Ira et Studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. (Отг. ред. К. Косев). АИ „Проф. М. Дринов”, София 2010, 415-424.
  • Лозенградската българска митрополия (1922-1932 г.) – В: Толерантният националист. Паметен сборник. София: Парадигма, 2009, 215-230.
  • Българските училища в Цариград след Балканските войни. – В: „Култура и културна политика в България 1879-1944.” (Съст. В. Танкова, Р. Кацарова). Пазарджик: Белопринт ООД, 2009, 467-477.
  • Българите в Турция и данъкът „варлък” (1942-1944). – В: Клио. Сборник в чест на 65-годишнината на ст.н.с. Милен Куманов. София: Изд. Арте-Фол, 2008, 661-681.
  • Раждането на женското социалдемократическо движение в България” – В: „Изследвания по история на социализма в България 1891 – 1944”. Т. 1. (Съст. Е. Кандиларов, Ред. Т. Турлакова). Изд. Фондация „Фридрих Еберт”, София: Графимакс 2008, 284-307.
  • Българите в Турция в политиката на българската държава между двете световни войни. – В: „Историята – професия и съдба. В чест на чл. кор., д. ист. н. Георги Марков.” (Ред. ст.н.с. І ст. д.и.н. В. Тошкова и др.) ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2008, 291-302.
  • Българското благотворително дружество „Радост” – Цариград. – В: Конгреси и програмни документи след 1878 г. за историята и културата на българските земи под чужда власт. (Ред. Г. Марков и др.). София, 2008, 273-284.
  • Съдбата на българите в Източна Тракия под гръцко управлениe 1920-1922. – ИТНИ, кн. 7, 2007, 24-39.
  • Към ранната история на Тракийския научен институт. – Bulgarian Historical Review, 1-2, 2006, 535-549.
  • Българските екзархийски имоти в Турция 1913-1945. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов. (Съст. Е. Калинова, М. Груев, Л. Зидарова). УИ ”Св. Климент Охридски”, София 2006, 267-278.
  • Между спомена и реалността: Българската политика и Църква за наследството на Екзархията в Цариград. – В: „Държава и църква – църква и държава в българската история.“ Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на българската Екзархия. (Ред. Г. Бакалов и др.), УИ „Св. Климент Охридски“, София 2006, 408-418.
  • Българските духовни и просветни институции в Турция (1913 – 1945 г.) – В: Известия на Тракийския научен институт (ИТНИ), кн. 6, 2005, 40-55.
  • Българският малцинствен проблем в Турция (1913-1925) – В: Малцинствени и етнорелигиозни проблеми в Югоизточна и Централна Европа между двете световни войни. Доклади от научна конференция 17-19 юни 2003 г. София, Институт по балканистика при БАН. Съст. Агоп Гарабедян. Изд. Институт по балканистика, БАН, София 2005, 35-44.
  • „Bulgarska polityka kulturalna w Macedonij i Tracji Zachodniej podczas II wojny swiatowej.“ – In: Polska-Bulgaria w Europie Srodkowej i Poludniowo – Wschodiej w wiekach XVII-XX. Warszawa: Inst. Historii PAN etc., 2003, 233-239.
  • Българите в Турция 1913-1925. – В: „90 години от разорението на тракийските българи“. Хасково 2003, 31-42.
  • Отзвукът на Преображенското въстание в Англия. – В: Известия на Тракийския научен институт, кн. 4, 2003, 169-176.
  • Анастас Разбойников – революционерът с пушка и перо.“ – В: Известия на Тракийския научен институт, кн. 4, 2003, 225-232.
  • Статутът на Българската Екзархия 1913-1925 г. – В: Известия на Тракийския научен институт, кн. 3, София 2002, 56-71.
  • „Вардарска Македония в диоцеза на Българската екзархия (1941-1944)“ – В: Изследвания в чест на чл.-кор. професор Страшимир Димитров: [Т.] 1 – 2 / Състав. Върбан Тодоров; Ред. кол. Върбан Тодоров – отг. ред. и др. София: Акад. изд. Проф. М. Дринов, 2001, 715-726.
  • Щрихи от портрета на митрополит Борис Неврокопски. – Сп. „Възраждане“, кн. 6, 2001, 26-34.
  • Митрополит Кирил като управляващ Маронийска епархия (1941 – 1944 г.). – В: Сборник в чест на Кирил патриарх български по случай 100 години от рождението и 30 години от неговата смърт, Пловдив, 7 март 2001 г.: Докл. и науч. Съобщения. Състав., науч. ред. Стефан Шивачев, 36-42.
  • Българската Екзархия и българите зад граница между двете световни войни. – В: „В памет на Константин Пандев – българските националноосвободителни движения след Берлинския конгрес 1878 г.: Науч. конф., Гоце Делчев, 14-15 окт. 1998 г. (Ред. Г. Марков и др.), София: ИК Гутенберг, 2000, 123-130.
  • Българският малцинствено-териториален въпрос през Втората световна война в контекста на общоевропейските процеси. – Исторически преглед“, кн. 5-6/2000, 252-269.
  • Църква и национално обединение – българската православна църква през Втората световна война. – В: „Религия и църква в България“, Изд. Гутенберг, София 1999, 247-255.
  • Българската православна църква и изпълнителната власт 1919-1953 г. – В: „120 години изпълнителна власт в България“, София: Гутенберг, 1999, 223-234.
  • Българските културни институции в Беломорието през Втората световна война. – В: Модерна България: Сб. ист. изследвания в чест на 65-год. на проф. д-р Величко Георгиев и акад. Илчо Димитров. (Състав. Искра Баева; Ред. Йордан Соколов, София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1999, 123-134.
  • Българската православна църква и българският национален въпрос 1919-1939. – В: Модерният историк: Въображение, информираност, поколения: [Сборник] / Борислав Гаврилов и др.; Състав. Костадин Грозев, Тодор Попнеделев; Предг. Милчо Лалков, София: Даниела Убенова, 1999, с. 134-146.
  • Bulgarian Orthodox Church and the Bulgarian National Question 1941-1944.- Bulgarian Historical Review, 2-3, 1997, 96-107.
  • Етнодемографската политика на България в присъединените през 1941-1944 г. земи – закономерност или анахронизъм в модерното общество. – Балканистичен форум, 3/1994, с. 54-63.
  • Църковно-административната уредба на Македония и Тракия и изборът на патриарх на българската православна църква. – Минало, 1994, 2, 55-66.
  • Българската православна църква в Беломорската област 1941-1944 година – Исторически преглед, кн- 4-5, 1993, с. 140-154.

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

• Отзиви и рецензии:

  • Филчев, Иван. Тракийският въпрос и тракийското движение в България. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С. 2007, 364 с. – Македонски преглед, 2008, №. 1, 113-116.
  • „Алманах на българските национални движения“. София 2005, АИ. „М. Дринов“ – Известия на Тракийския научен институт (ТНИ), кн. 7, 2006 г., 284-288.
  • Нова книга за националноосвободителните борби в Ивайловградския край 1908-1912. – Известия на ТНИ, т. 5, София 2005, 261-269.
  • Жеко Попов. Румъния и българският национален въпрос (Македония и Добруджа) 1903-1913 г. София 2004, 318 с. – Bulgarian Historical Review, 3-4/2006, 232- 236.
  • Румен Караганев . „Insufficiencia Pulmonae или българската кауза за излаз на Бяло море“, София 2005. – Известия на Тракийския научен институт (ТНИ), кн. 7, 2006 г., 280-283.
  • В. Страшимирова. „Тракийските войводи“, София 2003. – В: Известия на Тракийския научен институт, кн. 4, София 2003, 277-278.
  • С. Елдъров. Католиците в България 1878 – 1989. София 2002. – Bulgarian Historical Review, 1-2/2003, 239-241.
  • Dzevad Juzbasic. Nacionalno-politicki odnosi u Bosanskohercegovackom saboru i jezicko pitanje (1910-1914). (National-Political Relations in the Provincial Assembly of Bosnnia and Herzegovina and the Language Problem (1910-1914). Sarajevo, Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1999, 255 p. – Bulgarian Historical Review, 3-4 2002, 250-252.
  • „Сборник „Тракия“. Т.1. Тракийски научен институт, филиал Хасково, „Издателство „Глафопринт“, 2001, 180 с.“ В: Известия на Тракийския научен институт, кн. 3, София 2002, 166-168.
  • „България и Русия през 20 век. Българо-руски научни дискусии“. Издателство „Гутенберг“, София 2000, 448 с. – Bulgarian Historical Review, 3-4/2000, 202-204.

Д. Съставителство и редакция:

  • Научен редактор на: Н. Недкова „Михаил Герджиков. Живот и дело“. София: Изд. „Захарий Стоянов“, 2018.
  • Научен редактор на: И. Филчев „Тракийският въпрос и тракийското движение в България“. София: Изд. „Захарий Стоянов“, 2018.
  • Редактор на албум „Дупница през вековете”. ИК „Мобайл вижън”, Дупница 2013.
  • Редактор на: Stoyan Germanov. Macedonian Question. History and Actuality. Macedonian Scientofic Institute – Sofia. 2010. 64 pp. Prof M.Drinov Publ. House.
  • Редактор на „Illustrated History of Bulgaria“ (Е. Kalinova, I. Baeva), София: Изд. Скорпио, 2017.
  • Сб. „Конгреси и програмни документи след 1878 г. за историята и културата на българските земи под чужда власт.” София, 2008 ( Съст. и ред.).
  • Сб. 100 г. Илинденско-Преображенско въстание (1903 г.) София 2005 (Съст. и ред.).
  • Сп. „Bulgarian Historical Review“

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ:

  • Участия в научни конгреси, конференции и кръгли маси в България, Италия, Чехия, Белгия, Полша, Германия, Румъния, САЩ, Северна Македония.

5. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ (подборно)

  • Научно-популярни статии в периодичния печат.

  • 20 статии в периодичния печат, участия в радио- и телевизионни предавания.
  • Календар „Тракия“ – 2012-2019 г.
  • Корени във времето. Българската екзархия и българската общност в Цариград в миналото и днес” . Каталог на една изложба с исторически пътеводител за българското културно-историческо наследство в Република Турция. В съавт. с Боряна Бужашка, Светлозар Елдъров. София 2017.
  • 110 г. Илинденско-Преображенско въстание (дипляна). София 2013 (съавтор).
  • 26 март – Ден на Тракия (дипляна). София 2018 (съавтор).

  •  Учебници и справочници:

  • Алманах на българските национални движения след 1878 г. София, 2005 (съавтор).
  • Vademecum. Contemporary History. Bulgaria. A guide to archives, research institutions, libraries, associations, museums and sites of memory. Berlin-Sofia, 2007. Stiftung zur Aufarbeitung der SED-Dictatur. Thomas Klemm, Leipzig, 2007, 108 p. (съавтор) www.stiftung-aufarbeitung.de

  • Преводи (подборно):

  • Международен проект „Черноморска инициатива по история“ към Съвета на Европа. Превод и редакция на английски език на работните текстове от българска страна за написване на учебно помагало за 14-16-годишни ученици от Черноморския регион. – 2003-2004 г.
  • Превод от английски на български език на 270 с. от „История на Великобритания“. София – ИК „Кама“, 2005.

  • Изготвяне на музейни сбирки, научни колекции, изложби и други културни изяви

  • „Корени във времето. Българската екзархия и българската общност в Цариград в миналото и днес“ – Музейна експозиция в Българския метох в Истанбул, с мултимедийна презентация, 2016 г.

  • Експертна дейност за държавни институции, фондации и организации

  • Експертна дейност за Министерство на външните работи, Съюз на тракийските дружества в България.