Володя Милачков

Главен асистент, д-р Володя Милачков

е-mail: vodomil(at)abv(dot)bg

1. Научни интереси

Нова история на България; история на българския национален въпрос; история на българските националноосвободителните организации след 1878 г.; история на добруджанския въпрос и българо-румънските отношения.

2. Академична кариера

  • Образование

1996 – Доктор (PhD) след защита на дисертация на тема „Съюзът Добруджа (1919-1936 г.)“ под научното ръководство на проф. д.и.н. Петър Тодоров.

1994-1995 – Докторант на самостоятелна подготовка в Института по история, БАН.

1979 – Магистър по история, Исторически факултет на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“

  • Заемани длъжности

2018 – Заместник-директор по административно-стопанските въпроси на Института за исторически изследвания / ИИстИ при БАН

1997 – Помощник-директор по административно-стопанските въпроси на Института за исторически изследвания

1980-1997 – Проучвател в секция „История на българския национален въпрос“ на Института по история, БАН.

1994-1997 – Секретар на секция „История на българския национален въпрос“.

1980-1997 – Проучвател в секция „История на българския национален въпрос“ на Института по история, БАН.

  • Научна степен и звание

2018 – Главен асистент

1996 – Доктор (PhD).

  • Членства в научни организации и сдружения

1980 – Член на Българското историческо дружество.

2002 – Член на Македонския научен институт

2015 – Член на Добруджанския научен институт

  • Членства в редколегии и издателски научни съвети

1987-1992 – Член на Редакционната колегия и научен секретар на сб. „Добруджа“

  • Научни специализации

Изследователска работа в архиви и библиотеки в България, Русия и Украйна.

  • Участие в съвместни научни проекти

Коминтернът и България – документален сборник, международен научен проект на Института по история при БАН и Института по славяноведение при РАН с научен ръководител ст.н.с. І ст. д.и.н. Луиза Ревякина. Съставител.

Алманах на националноосвободителното движение след 1878 г. – проект на Института по история при БАН с научен ръководител чл.-кор. д.и.н. Георги Марков. Съставител и автор. 

Координатор на Проект: „България – извори и документи“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския социален фонд.

Ръководител на проект в конкурса „Помощ за книгата“ към Министерство на културата „Д-р Симеон Табаков (1882 – 1918). Животопис, творчество, документи“ с автор д-р Йордан Желев (излязла от печат 2018 г. с обем от 310 с., 4 л. ил.)

  • Преподавателска дейност

2001-2004 – Нов български университет, Департамент по история, Курс „Добруджанският въпрос“.

Езици

руски, френски

3. Публикации

Б. Колективни трудове:

  • История на България, т. 9, История на България, 1918-1944 г. Н. ред: Г. Марков, В. Тошкова, С. Грънчаров, E. Стателова, Б. Нягулов, Н. Попепетров, София, 2012, 839 с.
  • Тодоров, П., К. Пенчиков, Б. Нягулов, В. Милачков, П. Бойчев. История на Тутракан, т. II, 1878-1944 г., Н. ред.: П. Тодоров, Силистра: Издателство „Александър Ковачев“, 2010, 668 с.
  • Кузманова, А., Тодоров, П., Ж. Попов, Б. Нягулов, К. Пенчиков, В. Милачков. История на Добруджа, т. 4, 1878-1944. Н. ред.: П. Тодоров, Б. Нягулов, Велико Търново: Фабер, 2007, 647 с.

В. Студии и статии:

  • Вътрешната добруджанска революционна организация – основни моменти от дейността ѝ. – Архивен преглед, 1990, № 3, 38-44.
  • Бележки на добруджанския деец Аспарух Айдемирски за осъждането му от Народния съд (1944-1945). – В: Добруджа, 9, 1992, Варна 1992, с. 300-316.
  • Добруджанската организация в търсене на международна подкрепа (1919-1923 г.) – Исторически преглед, 1994-1995, № 2, 133-154.
  • Д-р Иван Пенаков за добруджанския въпрос след Крайовския договор. „Добруджанският въпрос при днешното положение“ – реч, произнесена от д-р И. Пенаков пред Дружеството на столичните журналисти на 25 януари 1941 г. – В: Добруджа, 1994, № 11, с. 208-242.
  • Документи за приобщаването на Южна Добруджа към България. – Архивен преглед, 1995, № 3-4, 52-64.
  • Честване на Тутраканската епопея след възвръщането на Южна Добруджа към България. – В: Сборник с доклади от научната конференция „Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа“. Тутракан, 1996, с. 298-307.
  • Създаването на Вътрешната добруджанска революционна организация и Съюзът „Добруджа” – Военноисторически сборник, 1997, № 2, 188-206.
  • Алберт Сониксен за Христо Ботев, Дамян Груев и националноосвободителното движение на българите от Македония. – Исторически архив, 10.1997-01.1998, № 2, 2-11 (в съавторство с О. Добрев).
  • Нови сведения за създаването и дейността на Добруджанската революционна организация (от архивите на Коминтерна). – В: България в сферата на съветските интереси (Българо-руски научни дискусии). С., 1998, с. 284-290.
  • Отпускане на пенсии на заслужили добруджански дейци след възвръщането на Южна Добруджа към България. – В:  Добруджа, 13, 1999, с. 179-189.
  • Сътрудничеството между организациите на добруджанските и македонските българи след Първата световна война. – В: В памет на Константин Пандев, С., 2000, с. 131-146.
  • Константин Пандев – живот и научно дело. – В: К. Пандев. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. С., с. 392-404.
  • Великият добруджански събор 1942 г. – В: Добруджа, 17-18, 2000 (изд. 2005), с. 290-300.
  • Дейците на добруджанското движение за неговата история след възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 година. – В: 60 години Крайовски договор. Тутракан, 2001, с. 123-133.
  • Отношението на Съюза „Добруджа” към политиката на българската държава (1919-1936 г.) – В: Годишник „Център военна история”, Военноисторически сборник, 2002, с. 218-246.
  • Една злощастна участ – нерадостната съдба след 1944 г. на Стефан Пенев, бивш областен директор на Шуменска област. – В: България след 1944 г. – история, проблеми, тенденции (Доклади и научни съобщения, изнесени на Националната научна конференция, Шумен 14-15 май 2002 г.). Шумен, 2003, с. 75-92.
  • Добруджанският проблем 1919-1940 г. – В: Национална научна конференция по повод 85-та годишнина на Ньойския диктат (27.ХI.1919). Сборник с доклади. С., 2004, с. 67-71.
  • 65 статии в Алманах на българските национални движения след 1878 г. С., 2005.
  • Контактите на Вътрешната добруджанска революционна организация с ВМРО през лятото на 1924 година – В: 100 години от Рилския конгрес на ВМРО. История и съвременност. Сборник доклади от международната научна конференция Благоевград, 29-30 септември 2005 г. Кюстендил, 2006, с. 171-194.
  • Петър Попарсов – деец на две поприща – В: Гласовете ви чувам. Личностите на гимназията и България (130 години от основаването на Солунската българска мъжка гимназия). Доклади и съобщения от Националната научна конференция (Благоевград, 29-30. 04. 2010 г.). Регионален исторически музей – Благоевград, 2011, 358-375.
  • Прояви на обществената активност на добруджанските дейци след възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. – В: Националното обединение на България 1940-1944 г. Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевград, 14-15 април 2011 г. С., 2012, 69-94. (ІSBN 978-954-8187-86-2)
  • Дружество „6-ти септември 1916 година“ – гр. Тутракан. Учредяване и възстановяване. – В: Първата световна война и събитията на добруджанския фронт. Сборник с изследвания. Тутракан, 2011 [2012], 271-279.
  • Документи за основаването на вестник „Добруджански глас“, орган на българското малцинство в Румъния (19341935). – В: Дриновський збiрник. Т. ІV. Харков – София, 2011 [2012], 527-534. (ISBN 978-954-322-410-4)
  • Бежанската организация на царибродските българи в град Фердинанд. – В: Монтана – мост на цивилизации. Сборник с доклади и съобщения от националната научна конференция (Монтана, 9-10 юни 2011 г.) с научен ръководител акад. Георги Марков. С., 2013, 112-118. Издателство ТАНГРА ТанНакРа ИК, (ІSBN 978-954-378-107-2).
  • Първите организирани стъпки на освободителното движение на добруджанските българи. – В: Добруджа на кръстопътя на историята. Сборник с изследвания. Тутракан, 2013, 150-161. Издателство „Ковачев“ – Силистра
  • Албум програмни документи, материали и дейци на българското националноосвободително движение след 1878 г., С., 2014, 64 с. – съавтор.
  • Румънското нахлуване в българска територия през юни-юли 1913 – В: 100 години от Балканските войни. Международна научна конференция, 11 ноември 2013, София. С., 2015/In: 100th Anniversary of the Balkan Wars. International Scientific Conference, November 11, 2013, Sofia. Sofia, 2015, ISBN 978-954-2903-17-8, с. 231-240, р. 554-562.
  • История на Дупница и Дупнишко. Изд. Община Дупница, Институт за исторически изследвания – БАН, Македонски научен институт – София, Исторически музей – Дупница. С., 2015, ISBN 978-954-8187-94-7. Автор на параграфите „Обществено-политическо развитие“, 363–386, и „Духовен живот“, 415–436, в Глава седма „Между двете световни войни (1919–1944)“.
  • Алберт Сониксен за освободителните борби на македонските българи. В: ИСТОРИКЪТ – ИЗСЛЕДОВАТЕЛ И ПОПУЛЯРИЗАТОР. Сборник в чест на 70-годишнината акад. Георги Марков. 2016, Издателство „Захарий Стоянов“, С., 217, ISBN 978-954-09-1108-3, 217-226.
  • Петър Тодоров (1934 – 2014) – Исторически преглед, № 1-2, 2015, 362-365.
  • Доцент д-р Жеко Борисов Попов (19 юли 1942 – 19 февруари 2016) – Исторически преглед, № 1-2, 2016, 290-292.
  • Словото на Иван Хаджииванов пред Великия добруджански събор 1942 г. – Алманах за историята на Русе. Т. ХVІІ, Русе, 2017, ISSN 1312-0980, 337-345.
  • 120 години от рождението на Яни Хаджиянев – виден добруджански и културен деец – В: Герои. Идеи. Събития. Сборник с изследвания. Съст. Р. Симеонова, Е. Николова-Цанева. Тутракан, 2018, с. 221-226. ISBN 978-619-176-125-8

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

  • Научни информации:
  • Научна конференция за дейците на Добруджа. – Исторически преглед, 1994-1995, № 6, 127-129.
  • Приморски срещи КЛИО’ 96. – Българистика и българисти, 1996, № 2, 31-32.
  • Научна конференция за Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа – Исторически преглед, 1997, № 2, 170-172.
  • Тържествено честване по случай 50-годишнината от създаването на Института по история при БАН – Исторически преглед, 1998, № 1-2, 21-26.
  • Информация за националната научна конференция „Крайовският договор – надежди и разочарования“, 20 септември 2000 г., Добрич. – Исторически преглед, 2001, № 1-2, 282-286.
  • Информация за научната сесия в памет на Константин Пандев, 17 октомври 2000 г., Гоце Делчев. – Исторически преглед, 2001, № 1-2, 278-281.
  • В деня на будителите. На гости в Охрид. – В: Будител, 2010, № 4 (18), 90-92
  • Културен „десант“ в Охрид за представяне на първата книга на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009” – София. – Македонски преглед, , 2011, кн. 1, с. 159 – 161.
  • Интересно научно събитие в две действия. – Македонски преглед, 2012, кн. 2, 143-146.
  • Паметно честване на 111-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в Дупница и Четиринадесети събор на народното творчество „Пирин пее“. – Македонски преглед, 2014, кн. 3, 141-143.
  • Национална научна конференция „Македония и македонския въпрос след Втората световна война“ – Македонски преглед, 2016, № 3, 161-163.
  • Две научни събития за модернизацията на курортното дело. Историческо бъдеще, №1-2/21/, 2017(2018), 298-300.
  • Отзиви и рецензии:
  • Попов, Жеко. Българите в Северна Добруджа, 1878-1913. С., 1991, 535 с. с ил. – Etudes balkaniques, 1994, № 3, 139-140.
  • Северна Добруджа. Пътеписни бележки и спомени за българите (1878-1940). Състав. Жеко Попов. С., 1993, 469 с. с ил. – Bulgarian Historical Review, 1995, № 2, 132-136; Военноисторически сборник, 1995, № 3, с. 175-177.
  • Петър Бойчев. Тутраканската епопея. Второ преработено и допълнено издание. Исторически музей – Тутракан. Издателство „Ковачев“ – Силистра, Тутракан, 2010, 362 с., с ил. (рецензия) – Исторически преглед, 2011 [2012], кн. 3-4, 286-290.

Д. Съставителство и редакция

  • Алманах на българските национални движения след 1878 г. С., 2005, 639 с.  (съставител и автор на статии).
  • 100 години от Илинденско-Преображенското въстание. С., 2005, 375 с. (съставител).
  • Коминтернът и България. Т. 1 и 2. С., 2005, с. (съставител).
  • Албум програмни документи, материали и дейци на българското националноосвободително движение след 1878 г., С., 2014, 64 с. (съставител).

4. Участие в научни форуми:

  • Нови сведения за създаването и дейността на Добруджанската революционна организация (от архивите на Коминтерна). – Доклад на кръглата маса „Коминтернът, Коминформбюро и България“, София, април 1997.
  • Добруджанските организации в политическата система на България (1919-1944 г.). – Доклад пред научната сесия  на смесената българо-румънска комисия по история на тема: „Политическите системи в българското и румънското общество от 1878/82 до 1939 г. Формиране на партиите”, София, ноември 1997.
  • Отпускане на пенсии на заслужили добруджански дейци след възвръщането на Южна Добруджа към България. – Доклад пред научната конференция „Дейците на Добруджа (1878-1940)“, Силистра, октомври 1995.
  • Отношението на Съюза „Добруджа” към българската държавна политика (1919 – 1936 г.). – Съобщение пред научната конференция „Приморски срещи КЛИО’ 96”на тема: „Център и периферия в историческото развитие”, Приморско,  юни 1996.
  • Връзки и единодействие между добруджанските и тракийските организации след Първата световна война. – Съобщение пред научната конференция „100 години организирано тракийско движение в България“, Варна, 11 май 1996 г.
  • Честване на Тутраканската епопея след възвръщането на Южна Добруджа към България. – Съобщение пред научната конференция „Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа”, Тутракан, 2-3 септември 1996.
  • Михаил Герджиков и д-р Петър Вичев в началото на 30-те години – общи моменти в дейността им. – Доклад пред научната конференция „Михаил Герджиков и националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия”, Пловдив, 15 май 1997.
  • Дейците на добруджанското движение за неговата история след възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г. – Съобщение пред научната конференция „Приморски срещи КЛИО’ 97“ на тема: „Историята през погледа на поколенията”, Приморско, юни 1997.
  • Сътрудничеството между организациите на добруджанските и македонските българи след Първата световна война – Съобщение на научната сесия, посветена на 60-годишнината от рождението на ст.н.с. д-р Константин Пандев на тема: „Българските национално-освободителни движения след Берлинския конгрес 1878 г.“, Гоце Делчев, 14-15 октомври 1998 г.
  • Участие в научна конференция „60 години от възвръщането на Южна Добруджа и Тутракан към България“, 19 септември 2000 г., Тутракан, със съобщение на тема: „Дейците на добруджанското движение за неговата история след възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 година“.
  • Участие в национална научна конференция „Крайовският договор – надежди и разочарования“, 20 септември 2000 г., Добрич, със съобщение на тема: „Великият добруджански събор 1942 г.”
  • Участие в научна конференция „Българското възкресение от 1941 г. 60 години от Обединението на България и българския народ“, 16 май 2001 г., Благоевград, със съобщение на тема: „Вестник „Целокупна България“.
  • Участие в национална научна конференция „Шуменският край след Втората световна война“, 17 май 2002 г., Шумен, със съобщение на тема: „Една злощастна участ – нерадостната съдба на Стефан Пенев, бивш областен директор на Шуменска област след 1944 г.“.
  • Участие в международна научна конференция „90 години Балканска война”, 8-9 октомври 2002 г., Кърджали, със съобщение на тема: „Обществеността в Добруджа и Балканската война“.
  • Участие в научна конференция, посветена на 50-годишнината на Историческия музей – Благоевград „Пиринският край от древността до днес“, 29 ноември 2002 г., Благоевград, със съобщение на тема: „Добруджанските организации и освободителните борби на македонските българи между двете световни войни 1919-1941 г.“
  • Участие в национална научна конференция, посветена на Владимир Сис – Хасково, ноември 2003 г., със съобщение на тема: „Владимир Сис и анонимните писма във вестник „Народна воля“ през лятото на 1913 г.“.
  • Участие в национална научна конференция по повод 85-та годишнина на Ньойския диктат (27. ХI. 1919)., със съобщение на тема: „Добруджанският проблем 1919-1940 г.”, ноември 2004 г., София.
  • Участие на 26-27 октомври 2010 г. в Международна научна конференция по военна история „Военни традиции и национална идентичност на европейските армии през ХІХ и ХХ век“, посветена на 125-годишнината от Сръбско-българската война 1885 г. – „Вътрешната добруджанска революционна организация – нелегалната армия на добруджанските българи“.
  • Участие на 08-09. 09. 2011 г., Тутракан, в Международна научна конференция „Първата световна война и събитията на добруджанския фронт” (съорганизатор ИИстИ), – „Дружество „6-ти септември 1916 година“ – гр. Тутракан. Учредяване и възстановяване”.
  • Участие на 16-17 май 2013 г., Тутракан, в Международна научна конференция „Добруджа на кръстопътя на историята” – „Първите организирани стъпки на освободителното движение на добруджанските българи”.
  • Участие на 11 ноември 2013 г. София, в международната научна конференция „100 години от Балканските войни. Извори и документи”, организирана от Института за исторически изследвания към БАН по ПРОЕКТ BG051PO001-3.3.06-0058 „България – извори и документи“. „Румънското нахлуване в българска територия през юни-юли 1913 г.”
  • Участие на 22-23 април 2010 г. в националната научна конференция „Личността в историята“ в гр. Стара Загора. – „Водещите фигури в национално-освободителното движение на добруджанските българи“.
  • Участие на 29 и 30 април 2010 г. в гр. Благоевград националната научна конференция „Гласовете ви чувам. Личностите на гимназията и България.“ (по повод 130 години от основаването на Солунската българска мъжка гимназия) – „Петър Попарсов – деец на две поприща“
  • Участие на 26 ноември 2010 г. в РИМ – Благоевград кръгла маса, посветена на 91 години от подписването на Ньойския мирен договор – „Добруджанският проблем 1919-1940 г.“.
  • Участие на 21.03. 2011 г., София, в Национална научна конференция „Идейно наследство и практически опит на българското политическото апостолство“ – „Прояви на апостолство в освободителното движение на добруджанските българи след Първата световна война“.
  • Участие на 14-15. 04. 2011 г., Благоевград, в Национална научна конференция „Националното обединение на България (1940-1944 г.)“ – „Вестник „Целокупна България” – българският официоз в Македония“.
  • Участие на 09-10. 06. 2011 г., Монтана, в Национална научна конференция „Монтана – мост на цивилизации” – „Бежанската организация на царибродските българи в град Фердинанд“.
  • Участие на 17 май 2012 г., София, във Възпоменателна научна конференция „Бележити дейци и изследователи на борбите за национална свобода“ – „Аспарух Айдемирски и Печо Господинов – възлови фигури в освободителното движение на българите от Добруджа“.
  • Участие в Научна конференция „Цар Борис ІІІ и неговото време“, посветена на 120-годишнината от неговото рождение, 30 януари 2014 г. – „Признателните и признатите добруджански българи след септември 1940 г.“
  • Участие в Кръгла маса „Кюстендилският регион и културно-цивилизационните контактни коридори на Балканите през 19 и 20 в.“, организирана и от Института за исторически изследвания при БАН, Кюстендил, 13 ноември 2014 г. – „Периодичният печат в Кюстендилски окръг (1878 – 1912 г.) – съществен фактор за процесите на модернизация в региона“.
  • Доклад „Добруджанци в навечерието и началото на Първата световна война“, Международна научна конференция на тема: „Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея (1914–1915 г.)“, 13–16 октомври 2015 г., София.
  • Доклад „Сливенските минерални бани – балнеокурортно развитие с променлив дебит”, Национална научна конференция „Курорти, курортно дело и почивка в България ХIХ-ХХ в. – модернизация и европейски влияния“, Кюстендил, 24-25 септември 2015.
  • Доклад „Вестник „Целокупна България“ – българският официоз в Македония (1941-1944 г.)“, Кръгла маса „Войната в Македония”, Струмица, Р Македония, 19 декември 2015 г.
  • Участие в Международна научна конференция „България и Украйна в историята на Европа“, София, 18–19 юни 2018 г., с доклад: „Българската преса за установяването на дипломатически отношения между България и Украйна през 1918 г.“.
  • Участие в Международна научна конференция „Форуми и прояви на българското националноосвободително движение (1908–1928)“, Кюстендил, Босилеград, 27–28 март 2018 г., с доклад „Организираната добруджанска емиграция след Ньой“.
  • Участие в Международна научна конференция „140 години Македонски въпрос“, Благоевград, 28–29 май 2018 г., с доклад: „140 години от рождението на Алберт Сониксен. „Американският Баучер“ за освободителното дело на българите от Македония“.
  • Участие в Международна научна конференция „Герои. Идеи. Събития“, Тутракан, 7-8 юни 2018 г., с доклад: „120 години от рождението на Яни Хаджиянев – виден добруджански и културен деец“.
  • Участие в Международна научна конференция „Първата световна война и излизането на България от нея (1918 г.)“, Нов Дойран, Р Македония, 15–16 септември 2018 г., с доклад: „Вторият добруджански народен събор 1918 г.“.
  • Участие в Национална научна конференция „Добруджа в края на Първата световна война“, Добрич, 13-14 ноември 2018 г., с доклад: „Върбан Петров за събитията в Добруджа през 1918 г.“.

5. Научно-приложна дейност

  • 18 научно-популярни статии в периодичния печат, участия в радиопредавания, пресконференции и публично популяризиране на исторически събития и научни продукти.