Димитър Христов – Институт за исторически изследвания

$C:\Users\Dimiter Christov\AppData\Local\Microsoft\Windows\INetCache\Content.Word\600.jpg$

гл. ас. д-р Димитър Христов

dimiterchristov(at)gmail(dot)com

Роден на 7 февруари 1971 г. в гр. Плевен.

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ:

Църковна история, история на българското възраждане, историография

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

2005-2009
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, Катедра „История на България“, докторантура, специалност: историография. Придобита степен: доктор.

2001-2006
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет Класически и нови филологии, следдипломна квалификация, специалност: английски език и литература. Придобита степен: учител по английски език и литература, приравнена на бакалавър.

1994-2000
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, висше образование, специалност: история. Придобита степен: магистър.

1985-1989
Средно образование, ЕСПУ „Иван Вазов” – Плевен, с разширено изучаване на английски език.

Заемани длъжности

От 2018 г.
Главен асистент, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките.

2012-2017.
Асистент, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките.

2008-2011
Асистент по историография; Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, Катедра „История на България“.

2010-2017
Старши учител по история и английски език; 18. СОУ „Уилям Гладстон” – София.

2008-2010
Преподавател по английски език; Образователен център „Британика”, София.

2000-2007
Учител по история и английски език; 18. СОУ „Уилям Гладстон”, София; 32. СОУ „Св. Климент Охридски”, София; Частно бизнес училище „Евростандарт”, София.

Научна степен и звание

2009 г. Доктор (PhD).

От 2018 г.
Главен асистент, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките.

2012-2017
Асистент, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките.

2008-2011
Хоноруван асистент; Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, Катедра „История на България“, направление: историография.

Участие в съвместни научни проекти

2024-2025
Общество, култура и власт XIII-XX век. Сборник с изследвания в памет на проф. Олга Тодорова. Проект на Института за исторически изследвания при Българска академия на науките. Ръководител: доц. д-р Пламен Божинов.

2023-2025
Институции и личности в международните отношения в Югоизточна Европа през XIX-XX в. Съвместен проект на Института за исторически изследвания при Българска академия на науките и Институт за история на Югоизточна Европа при Румънската академия на науките. Ръководители: доц. д-р Владимир Златарски, проф. д-р Даниел Каин.

2021-2024
Проблеми на модернизацията на българското общество през „дългия ΧΙΧ в.“, Колективен проект на Института за исторически изследвания при Българска академия на науките. Ръководители: проф. д-р Росица Стоянова; доц. д-р Пламен Божинов.

2021-2022
Интерактивна историческа карта. Съвместен проект на Института за исторически изследвания при Българска академия на науките и Министерство на образованието и науката. Ръководител: проф. д-р Даниел Вачков.

2020-2022
Добруджа като гранична област в късната Османска империя, България и Румъния: История и памет. Съвместен проект на Института за исторически изследвания при Българска академия на науките и Институт за история на Югоизточна Европа при Румънската академия на науките. Ръководители: проф. д-р Благовест Нягулов, проф. д-р Даниел Каин.

2012-2018
Епистоларното наследство на проф. Марин Дринов. Колективен проект на Института за исторически изследвания при Българска академия на науките. Ръководител: доц. д-р Пл. Божинов.

2014-2016
Модернизационни процеси на Балканите под османска власт през XIX – началото на ХХ в. Съвместен проект на Института за исторически изследвания при Българска академия на науките и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ). Ръководители: проф. дин Илия Тодев, проф. д-р Драги Георгиев.

2013-2015
Българската хуманитаристика в контекста на европейското научно дирене (конференция, посветена на 175 години от рождението на проф. Марин Дринов). Ръководители: проф. дин Илия Тодев, проф. д-р Теодоричка Готовска–Хенце.

2012-2014
Проект „България – извори и документи” BG051PO001-3.3.06-0058 Ръководители: проф. дин Илия Илиев, проф. дин Илия Тодев, доц. д-р Александър Гребенаров, д-р Володя Милачков.

2006
Билингвалното обучение по история; Департамент за и усъвършенстване на учителите – СУ “Св.Климент Охридски” и Регионален инспекторат на МОН – София.

1999-2009
Initial Training for History Teachers in Europe (Начално обучение на учителите по история в Европа); поредица от 3 международни научни проекта на Съвета на Европа и изследователски центрове в различни европейски страни.

1995–1999
Интердисциплинарно изследване на долината на р. Места и региона на гр. Гоце Делчев; Археологическа експедиция „Копривлен”; съвместен проект на СУ „Св. Климент Охридски” и Археологически институт и музей – БАН.

Преподавателска дейност

От 2018 г.
Учител по история; 133. Средно училище „А. С. Пушкин” – София.

2010-2017
Учител по история и английски език; 18. СОУ „Уилям Гладстон” – София.

2008-2011
Историография – семинарни упражнения за студенти от специалност „История“; Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, Катедра „История на България“.

2008-2010
Преподавател по английски език; Образователен център „Британика”, София.

Езици:

Английски, руски, гръцки, италиански.

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

Митрополит Симеон Варненско-Преславски и Българското възраждане. Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките, С., 2025, 416 с. ISBN 978-954-2903-78-9. (под печат).
Охридско утро, софийска привечер. Градовете и годините на Иван Снегаров. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, С., 2021, 280 с. ISBN 978-619-245-167-7.

Б. Колективни трудове:

Марин Дринов. Писма, телеграми, докладни записки 1859-1905 г. (редакция, съставителство; в съавторство с Божинов, Пл., Левкова – Мучинова, М., Соленкова, Л., Иващенко, В. и Посохов, С.) Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. С., 2023. 927 с. ISBN 978-619-245-255-1.
Кратка история на Българската академия на науките. (в съавторство с Тодев, И., Й. Гешева, Е. Кандиларов, И. Марчева, Н. Поппетров.) Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, С., 2019, 130 с. ISBN 978-954-322-999-4. Автор на: БКД в Браила (1869-1878): трудното прохождане на Академията, 6-17.
История на Българската академия на науките. Първа част 1869–1947 г.(в съавторство с И. Тодев, Й. Гешева, Н. Поппетров). Гл. 1. Началото: Българското книжовно дружество в Браила 1869-1878, 19-61. Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките. Издателство на БАН „проф. Марин Дринов“, изд. „Тангра ТанНакРа” С., 2015. ISBN 978-954-322-850-8, ISBN 978-954-378-137-9.

В. Студии и статии:

Аспекти от модернизацията на познанието сред българите (1800–1878) – Известия на Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, Т. 40, С., 2025, 251-274. (под печат).
Портретите на митрополит Симеон Варненски и Преславски. – В: Между образа и текста 2. Сборник в памет на доц. д-р Ружа Маринска. Издателство на Нов български университет, С., 2025, 291-303. ISBN: 978-619-233-352-2.
Традиционни и модерни елементи в „История Славянобългарска“. – Във: „В началото бе „Историята“.“ Сборник с материали от национална научна конференция, организирана по повод 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История Славянобългарска“, Банско 26 май 2022 г. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. С., 2023, 112-122. ISBN 978-619-245-334-3.
Metropolitan Symeon of Varna and Preslav (1840-1937) and Dobrudja – In: Daniel Cain, Blagovest Njagulov, Lia Chisacof, Apostolos Patelakis (eds), Memory, history and diplomacy in South-Eastern Europe, Istros Publishing House, Galati, 2025 (under press).
Проф. Марин Дринов – ученият и неговият личен свят. – Списание на Българската академия на науките, год. CXXXI, №6, 2018, 6-9. ISSN 0007-3989.
За Освобождението: От Плевен, с признателност. – Списание на Българската академия на науките, год. CXXXI, №2, 2018, 12-16. ISSN 0007-3989.
Опелото на Васил Левски. – Исторически преглед, № 3-4, 2017, 45-56. ISSN 0323 – 9748.
Архимандрит проф. д-р Евтимий (Сапунджиев) (1884 – †1943). – В: 200 години храм „Успение на Пресвета Богородица“ (Копривщица), Сборник с доклади от научна конференция, посветена на 200-годишния юбилей на храма, Копривщица, 7-8 юли 2017 г. Дирекция на музеите – Копривщица, 2017, 153-167. ISBN: 978-619-90794-1-6.
Митрополит Константин Врачански и делото на Васил Левски. – Във: Васил Левски и Вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение; Сборник доклади от национална научна конференция, Национален музей „Васил Левски“, Карлово, 22-23 юни 2017 г. С., 2017, 324-334. ISBN 978-954-776-038-7.
Батак и въпросът за съжителството– Известия на Исторически музей – Батак. Том IV. Национален научен форум „Априлската епопея – Батак. Размисли 140 години по-късно.“, Батак, 14-15 май 2016 г. изд. Беллопринт, Пазарджик, 2016, 47-55. ISSN 1314-2909.
Градското стопанство на Охрид през XIX–XX в.– Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания. Т. 1. Градското стопанство в българските земи през вековете. Proceedings of Centre for Economic History Research. Vol. 1. The Urban Economy in the Bulgarian Lands through the Ages. Варна / Varna, 2016, 405-419. ISSN 2534-9244,
Черти от стопанския живот на Карлово през XIX–XX век– Известия на Регионален исторически музей – Габрово, IV, 2016, Изд. Фабер, В. Търново, 2017, 226-247. ISSN: 2367-783X.
Православна църква и вяра на Балканите през XIX и началото на XX в.– В: Тодев, И. & Георгиев, Др. (съст.), Модернизационни процеси на Балканите под османска власт през XIX и в началото на ХХ в. Институт за исторически изследвания, БАН; Македонска академия на науките и изкуствата (МАНУ), Скопие – София, 2017, 298-326. ISBN 978-954-2903-27-7; 978-608-203-182-8.
Ще се изучава ли Априлското въстание в бъдещето българско училище?– В: Априлското въстание 1876 година в съдбата на българския народ. Сборник доклади от национална научна конференция, гр. Панагюрище, 14 – 15. април 2016 г. Исторически музей – Панагюрище, ИК „Оборище“, Панагюрище, 2017, 331-339. ISBN: 978-954-682-066-2.
Охридски дамаскин от 1870 г.– В: Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013, Секция „История и археология“, Подсекция „Българските земи и българите XV – XIX в.“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2014 (2016), ISBN 978-954-07-3864-2.
Освобождението, българо-руските връзки и историкът Иван Снегаров– В: Перущица – гласове от миналото, настоящето и бъдещето. Т. 11. Сдружение „Петър Бонев Тошев“, Исторически музей – Перущица, изд. ИМН – Пловдив, Пловдив, 2016, 161-165. ISBN 978-954-317-188-0.
Стопански възход на Бургас през възрожденската епоха– Проучвания по стопанска история и история на социално-икономическата сфера в Югозападна България. Семинар, организиран от ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград, 14 октомври 2015 г. Сборник научни статии, Университетско изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2015, 254-268.
The Rise of a Port: Socio-economic development of Burgas in the 19^th – Black Sea Project Working Papers. Vol. 1. Ardeleanu, Constantin & Lyberatos, Andreas (editors), Port-cities of the Western Black Sea Coast and the Danube. Economic and Social Development in the Long Nineteenth Century. Ionian University, Corfu, 2016, 177-212. ISBN 978-960-7260-56-7.
Димитър Косев като директор на Института за история– Исторически преглед, 2014, 1-2, 35-52. ISSN 0323-9748.
Социално-икономическа характеристика на възрожденския Мелник– Начални проучвания по Стопанска история и история на социално-икономическата сфера в Югозападна България. Благоевград, 2014, 147-176. ISBN 978-954-680-963-6.
О признательности: Михаил Дмитриевич Скобелев и Болгария– В: Генерал М. Д. Скобелев и его время (к 170-летию со дня его рождения); Материалы международной научно-практической конфернци „М. Д. Скобелев и современность”, Рязань, 27-28 сентября 2013 г. – Рязань: Изд-во РИАМЗ, 2014, 33-44. ISBN 978-5-902096-50-4.
Историографски корени на Дриновото творчество– Исторически преглед, 51, 2015, № 1-2, 32-45.
Календарната промяна от 1916 г.– В: http://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/DimitarHristov/c_reform.html
Перипетиите на военното време: Иван Снегаров и Балканските войни / The Hinders of Wartime: Ivan Snegarov and the Balkan Wars. – В: Гребенаров, А. (съст.), 100 години от Балканските войни. Извори и документи, Международна научна конференция, София, 11 ноември 2013 г.; С., 2015, 290-295, 612-617. ISBN 978-954-2903-17-8.
Перущенският манастир „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” (Кратка история) – В:https://www.academia.edu/3520998/_._._ XXI Интердисциплинарен колегиум по старобългарска литература и култура, 22–23 ноември 2012, София.
В. И. Григорович в Охриде– В: Bulgarian, Ottoman and Caucasian Studies: Сборник статей, посвященный 65-летию С.И. Муртузалиева, Москва, 2012, 388-396. ISBN 978-5-902445-87-6.
Иван Снегаров – жизнен път и историописно творчество– Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, Т.101, София, 2008 (2013), 243-268.
Един малко известен труд на Иван Снегаров за българи – киевски възпитаници– В: ІV Международен семинар „Университетски четения и изследвания по българска история”, Смолян, 2006 г.; Сборник доклади, София, 2008, 444-454. ISBN 978-954-07-2768-4.
Положение мусульман в Болгарии в период с 1989 по 2006 годы(в соавторстве с С. И. Муртузалиевым) – В: Состояние, проблемы и перспективы межкофесиональных отношений на современном этапе, Махачкала, 2007, 37-40.
Освещение болгарской истории раннего средневековья (VI-XI в.) в работах Ивана Снегарова– В: VІ Международние Дзагуровские чтения, Сборник материалы; Дагестанский Государственный Университет, Махачкала, 2007, 112-115.
Перущенският манастир „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в българската историческа книжнина– В: Перущица – гласове от миналото, настоящето и бъдещето, Т.7, Пловдив, 2006, 137-154.

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

Историята като галерия възрожденски картини: Юбилейно за Румяна Радкова – Исторически преглед, № 4, 2019, 195-201. ISSN: 0323-9748.
Петър Първанов. Славянин в родината си, българин в чужбина. Биография на Стефан С. Бобчев. Издателство „Авангард Прима“, С., 2019, 356 с. ISBN 978-619-239-298-7 (Отзив). – Исторически преглед, № 2, 2021, 204-209.
Росица Лельова. Българските градски общини в Македония 1878-1903. ИК „Гутенберг“, С., 2016, 370 с. + 1 цв. к. ISBN 978-619-1760-89-3 (Отзив) – Исторически преглед № 4, 2020, 185-190.
„Човекът, който ни насочваше към историята“: Елка Дроснева – В: Сб. Перущица – гласове от миналото, настоящето и бъдещето, Т. 12, ИМН – Пловдив, 2018, 200-209. ISBN: 978-954-317-192-7.
В памет на Елка Дроснева (20 февруари 1953 – 3 март 2018) – Исторически преглед, № 1-2, 2018, 206-214. ISSN: 0323-9748.
В памет на доц. д-р Елка Дроснева – В: Дриновски сборник, 11, 2018, 468-469. ISSN 2218-0567.
Нова книга по история на българистиката: Рецензия за монографията: Сергей Муртузалиев. „Болгария в тени полумесяца. Изучение истории Болгарии и Османской империи в России (XV – первая половина XIX в.)” – Москва: Издательство „Таус“, Издательская группа „Мамонт“, 2013. – 408 с. – ISBN 978-5-903011-95-7. – В: Дриновски сборник 7, 2014, 405-410. ISBN 978-954-322-812-6.
„Ако изключим свободната игра на въображението…”(в съавторство с М. Левкова-Мучинова, С. Димитров и К. Йорданов). Рецензия на: Георгиев, А., Трънкова, Д. (съст.) Турците в България. История, традиции, култура. София, Vagabond Media, 2012. 186 с. – В: Алекова, Елена (съставител), По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Изд. „Тангра ТанНакРа”, С., 2015, 55-92. ISBN 978-954-378-124-9.

Д. Учебници и учебни помагала:

(в съавт. с: Илия Илиев, Х. Матанов, В. Колев, Т. Мишев, Р. Маринова-Христиди) „История и цивилизации“ за 7. Клас. Книга за учителя. Изд. Клет България 2020 (излязла от печат 2021). ISBN 978-619-215-557-5.
(в съавт. с: П. Делев, А. Миланова, Б. Стоянов, К. Табакова, А. Рабаджийска) „История и цивилизации“ за 11. Клас, Профилирана подготовка. Модул 2: Култура и духовност. Изд. Клет България, С., 2020 (2019). ISBN: 978-954-344-606-3.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ:

А. Международни:

Institutions and Personalities in International Relations in Southeastern Europe in the 19^th and 20^th Онлайн кръгла маса, София-Букурещ, 22 ноември 2024 г. Доклад: The Bulgarian Literary Society in Braila and its International Relations.
Dobrudja as a Border Area of the Late Ottoman Empire, Bulgaria and Rumania: History and Memory. Онлайн кръгла маса, София-Букурещ, 10 октомври 2022 г. Доклад: Peter Vichev vs. Metropolitan Symeon: Contrasting Views on the National Issue.
Dobrudja as a Border Area of the Late Ottoman Empire, Bulgaria and Rumania: History and Memory. Онлайн кръгла маса, София-Букурещ, 4 ноември 2021 г. Доклад: Metropolitan Symeon of Varna and Preslav (1837-1940) and Dobrudja.
XXIII Международна краеведческа конференция, Владимирска областна универсална научна библиотека, гр. Владимир, Руска федерация; 13 април 2018 г. Доклад: 1918 год: духовная катастрофа или свергнутые кумиры?
Reading Architecture Across the Arts and Humanities, International Conference of the Arts and Humanities Research Council, University of Stirling, Стърлинг, Великобритания, 5-6 декември 2015 г. Доклад: The Favourite Architecture of the Bulgarian Urban Landscape Art.
Международна научно-практическа конференция „Михаил Дмитриевич Скобелев и современность”, посветена на 170-годишнината от рождението на ген. М.Д. Скобелев, Рязански държавен университет „Сергей Есенин“, гр. Рязан, Русия, 27-28 септември 2013 г. Доклад: О признательности: М. Д. Скобелев и Болгария.
Трети международен конгрес по българистика, София, 23-26 май 2013 г. Доклад: Късен охридски дамаскин от 1870 г.
VІ Международние Дзагуровские чтения; Дагестанский Государственный Университет, Махачкала, Република Дагестан, Руска федерация, април 2007. Доклад: Освещение болгарской истории раннего средневековья (VI-XI в.) в работах Ивана Снегарова.
ІV Международен семинар „Университетски четения и изследвания по българска история”, Смолян, 2006 г. Доклад: Един малко известен труд на Иван Снегаров за българи – киевски възпитаници.

Б. Национални с международно участие:

Наука, просвета, държавност и модернизация в България през XIX и началото на ХХ век. По повод 185 години от рождението на Марин Дринов. Организатори: Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките; Исторически музей – Панагюрище. Гр. Панагюрище, 19-20 октомври 2023 г. Доклад: Модернизация на историческото познание през XIX век.
100 години от Балканските войни. Извори и документи. София – Рилски манастир, 10–12 ноември 2013 г. организатор: Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките. Доклад: Перипетиите на военното време: Иван Снегаров и Балканските войни.
Българската хуманитаристика в контекста на европейското научно дирене. Международна научна конференция, посветена на 175-годишния юбилей на проф. Марин Дринов и Деня на народните будители. София, 31 октомври – 1 ноември 2013 г. Организатор: ИИИ. Доклад: Историографски корени на Дриновото творчество.

В. Национални:

Традиции и модерност: българското общество през „дългия XIX век“. Научна конференция Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките, 5-6 октомври 2023 г. Доклад: Модернизация на познанието през „дългия ΧΙΧ век“.
„В началото бе „Историята“. Национална научна конференция. Организатори: Българска академия на науките, Институт за исторически изследвания, Община Банско. Гр. Банско, 26 май 2022 г. Доклад: Традиционни и модерни елементи в „История Славянобългарска“.
Семинар „Проблеми на модернизацията на българското общество през „дългия ΧΙΧ в.“, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките, 31 март 2022 г. Доклад: Модернизация на знанието сред българите през „дългия ΧΙΧ век“
XII Пролетен семинар на докторантите и младите учени „Интердисциплинарна химия“. Витоша, 19-20 април 2019 г. Доклад: Българската академия на науките на 150 години.
200 години храм „Успение на Пресвета Богородица“ – Копривщица. Национална научна конференция, гр. Копривщица, 7-8 юли 2017 г. Доклад: Архимандрит проф. д-р Евтимий (Сапунджиев).
Васил Левски и Вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение. Национална научна конференция, гр. Карлово, 22-23 юни 2017 г. Доклад: Митрополит Константин Врачански и делото на Васил Левски.
Семинар „Актуални проблеми на историята и историографията: Васил Левски“, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките, 27 юни 2017 г. Доклад: Опелото на Васил Левски.
Априлското въстание 1876 година в съдбата на българския народ. Национална научна конференция, Исторически музей – гр. Панагюрище, 14 – 15 април 2016 г. Доклад: Ще се изучава ли Априлското въстание в бъдещето българско училище?
Кръгла маса „Априлската епопея – Батак. Размисли 140 години по-късно.“, Исторически музей – гр. Батак, 14-15 май 2016 г. Доклад: Батак и въпросът за съжителството.
Градското стопанство в българските земи през вековете. Научна конференция, Център за стопанско-исторически изследвания, Икономически университет – Варна, 30 септември – 1 октомври 2016 г. Доклад: Градското стопанство на Охрид през XIX–XX в.
Старопланинският регион в историята на българските земи и развитието на културния туризъм. Национална научна конференция, Исторически музей – гр. Габрово, 6-7 октомври 2016 г. Доклад: Черти от стопанския живот на Карлово през XIX – XX век.
Проучвания по стопанска история и история на социално-икономическата сфера в Югозападна България. Семинар, организиран от ЮЗУ „Неофит Рилски”, Учебен център „Бачиново”, Благоевград, 14 октомври 2015 г. Доклад: Стопански възход на Бургас през възрожденската епоха.
Тържествена сесия на семинара „Aктуални проблеми на историята и историографията“ по случай 185 години от рождението на Григор Пърличев и 155 години от присъждането му на „Омиров лавров венец“ за поемата „Сердарят“; ИИстИ съвместно с Института за литература и Института за български език. София, 23 юни 2015 г. Доклад: Григор Пърличев и духът на романтизма.
България – извори и документи. Семинар, организиран от ИИИ, София, х-л „Вега”, 12-14 март 2014 г. Доклад: Митрополит Симеон Варненски и Преславски (1840-1937): извори за живота и делото му.
Духовност и книжовност през вековете. Кръгла маса, посветена на празника на св. св. Кирил и Методий. ИИИ, София, 20-27 май 2014 г. Доклад: Двата юбилея на БАН: 170 години от идеята за българска академия.
Българското общество между реформизма и революциите (XIX – нач. XX в.). Кръгла маса, посветена на 110 години от рождението на акад. Димитър Константинов Косев, организирана от ИИИ и ИФ-СУ, 11 юни 2014 г. Доклад: Димитър Косев като директор на Института за история.
Начални проучвания по стопанска история и история на социално-икономическата сфера в Югозападна България. Семинар, организиран от ЮЗУ „Неофит Рилски”, Учебен център „Бачиново”, Благоевград, 15 октомври 2014 г. Доклад: Социално-икономическа характеристика на възрожденския Мелник.
XXI Интердисциплинарен колегиум по старобългарска литература и култура, 22–23 ноември 2012 г., София. Доклад: Перущенският манастир „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”.
Национална конференция „Перущица – гласове от миналото, настоящето и бъдещето”, 20 април 2012 г., гр. Перущица, доклад: Освобождението, българо-руските връзки и историкът Иван Снегаров.
Национална конференция „Перущица – гласове от миналото, настоящето и бъдещето”, май 2005 г., гр. Перущица. Доклад: Перущенският манастир „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в българската историческа книжнина.

5. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

– Научно-популярни статии:

Българската академия на науките на 155 години (1869-2024) – БТА ЛИК. Издание на БТА за литература, изкуство и култура, год. 59, октомври 2024 г., 16-21.

– Лекции и други обществени изяви за популяризиране на научни постижения:

Участие в: „155 години Българска академия на науките: Живият дух на създателите“, документално-художествен филм, автор: Ина Анева. Премиера: Българска академия на науките, 11 октомври 2024 г.
Участие в: Тържествена сесия по случай 155 години от създаването на БАН, проведена в Румънската академия, гр. Букурещ, Румъния. Произнесен доклад – презентация на тема: Bulgarian Academy of Sciences: Idea and Realization (1869-1944). Букурещ, 17 септември 2024 г.
Открит урок с онлайн презентация на тема: „Освобождението на България (1877-1878) – героизъм и благородство“. Българско неделно училище „Булгарина“, гр. Пескара, Италия, 5 март 2023 г.
Участие в Webinar „Образователни ресурси по „История и цивилизации“ за 7. клас“, Изд. Клет – България, 11 февруари 2021 г.
Участие във филма: „Ученическият институт на БАН“, рекламна продукция, режисьор: Никола Гюлмезов, 17 септември 2020 г.
Произнесена лекция: „История на Българското книжовно дружество (1869-1911)“, Българска академия на науките, Институт за исторически изследвания, 10 декември 2019 г.
Участие в кампания „БАН представя своите институти: Институт за исторически изследвания“. Произнесена лекция на тема: „Институтът за исторически изследвания и неговите първи директори (1947-1992)“. Българска академия на науките, зала „Марин Дринов“, 12 юни 2019 г.
Агенция БГНЕС. Интервю под заглавие: „Другото лице на проф. Марин Дринов“, 12 октомври 2018 г.
Българско национално радио – Радио София. Интервю под заглавие: „БАН ни припомня за живота и дейността на проф. Марин Дринов“, 12 октомври 2018 г.
Българска академия на науките, зала „Марин Дринов“. Честване на 180 години от рождението на Марин Дринов и 149 години от създаването на БАН. Произнесено слово: „Проф. Марин Дринов – ученият и неговият личен свят“, 12 октомври 2018 г.
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, спец. „История“, лекция „Иван Снегаров (1882-1971) – жизнен път и научно дело“, 23 април 2018 г.
Участие в: „Строители на Българското книжовно дружество“, документално-художествен филм, автори: Татяна Пандурска, Илия Костов. Премиера: Българска академия на науките, 29 март 2018 г.
Българско национално радио – Програма „Христо Ботев“. Интервю по повод 140 години от Освобождението на България, 5 март 2018 г.
Българско национално радио – Програма „Хоризонт“. Участие в нощен блок, посветен на 140 години от Освобождението на България, 3 март 2018 г
Участие в: „Хроники на свободата“, документален филм, посветен на 140 години от Освобождението на България, автор: Миглена Георгиева. Телевизия „Bulgaria on Air“, премиера на 3 март 2018 г.
Българска телеграфна агенция. Участие в пресконференция, организирана от Института за исторически изследвания, на тема: „Достиженията на историческата наука и преподаването на история в училище“, 5 февруари 2018 г.
Българско национално радио – Програма „Христо Ботев“. Участие в серия предавания „Пътят към българското възкресение 1877-1878“ (автор и водещ: Анета Янакиева), 9-30 януари 2018 г.
Телевизия „Европа“, рубрика: „Ексклузивно“, интервю за историята на Желязната църква „Св. Стефан“ в Цариград, 6 януари 2018 г.
Професионална гимназия по строителство, геодезия и архитектура „Васил Левски“ – гр. Варна, лекция: „Васил Левски (1837-1873)“, 30 октомври 2017 г.
Българско национално радио – Радио Пловдив, интервю на тема „180 години от рождението на Васил Левски“, 17 юли 2017 г.
Телевизия „Евроком“, интервю на тема „Освобождението на България”, 24 февруари 2017 г.
Българска национална телевизия 2, интервю на тема „Освобождението на България”, 27 февруари 2017 г.
TV+, интервю на тема „Освобождението на България”, 3 март 2016 г.
Българско национално радио, Програма „България”, радио-интервю на тема „Освобождението на България”, 3 март 2015 г.
Народно събрание на Република България, Представяне на книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа”, (ред. Е. Алекова) изд. Тангра ТанНаКра, С., 2015, 13 май 2015 г.
Пресконференция в гр. Плевен, Областна администрация, по повод книгата „Турците в България”, изд. Вагабонд Медия, С., 2012, и подготвената от ИИИ рецензия върху книгата, 6 февруари 2014 г.
Пресконференция в БТА по повод книгата „Турците в България” (изд. Вагабонд Медия, С., 2012) и подготвената от ИИИ рецензия върху книгата, 14 ноември 2013 г.
Телевизионно интервю по повод 176-годишнината от рождението на Васил Левски, телевизия bTV, за предаването bTV Новините, 18 юли 2013 г.

– Изготвяне на музейни сбирки, научни колекции, изложби и други културни изяви

БАН – духовен център на България. Изложба, посветена на 145-годишнината на БАН, София, градинката пред «Кристал», открита на 6 юни 2014 г.

– Експертна дейност за държавни институции, фондации и организации:

Българска академия на науките. Участие в Консултативна група за подобряване дейността на Ученическия институт към БАН. 2018-2021 г.
Министерство на образованието и науката. Участие в работна група за обсъждане на учебната програма по История за Х клас, 2017-2018 г.
Подготвено предложение относно темите за възпоминателни монети, предстоящи за емитиране от Българска народна банка през 2017, 2018 и 2019 г., по искане от страна на БНБ, 2016 г.
Становища и оценки на реферати за сесии на Ученическия институт към БАН. 2015, 2018 г.