Елена Костова

elenakostova(at)ihist(dot)bas(dot)bg

ORCID: 0000-0002-2882-1033
ResearcherID (WoS): AAS-5640-2020
Scopus ID: https://www.scopus.com/authid/detail.uri?authorId=57217858703

1. Научни интереси

Балканските страни и народи през средните векове; история на средновековния град – политическа, културна и социално-икономическа история; Светогорски извори за историята; извори от Държавния архив на Дубровник; българо-дубровнишки политически, социално-икономически и културни връзки през средните векове.

2. Академична кариера

Образование

2006 г. – Защита на Докторат на тема: „Мелник в периода ХІІІ–ХІV в. Проблеми на политическата и социално-икономическата история”, с научен ръководител проф. дин Христо Матанов; Софийски университет „Свети Климент Охридски”, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”

2002 – 2005 г. – Софийски университет „Свети Климент Охридски”, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” – Исторически факултет; редовен докторант.

2000 – 2001 г. – Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” при Софийски университет „Свети Климент Охридски”, специализант (едногодишна стипендия на името на акад. Иван Дуйчев).

1997 – 1999 г. – Софийски университет „Свети Климент Охридски”, специалност: Международни отношения, специалист.

1993 – 1998 г. – Софийски университет „Свети Климент Охридски”, Исторически факултет, Специалност: История на Византия и балканските народи през средните векове, магистър.

Заемани длъжности

2024 г. – участие в ІХ-то ОС на БАН; участие в състава на мандатната комисия към ІХ-то ОС на БАН

2022 г. – участие в VІІІ- то ОС на БАН

2020 г. – участие в НС на ИИстИ, БАН

2020 г. – участие в Библиотечно-архивен съвет, ИИстИ, БАН

2020 г. – участие в редколегията на списание Исторически преглед

2022 г. – Ръководител секция Средновековна история, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките

2020 г. – до момента – Доцент в Института за исторически изследвания, Българска академия на науките.

2011 г. – 2019 г.  – Главен асистент в Института за исторически изследвания, Българска академия на науките.

2008 г. – 2011 г.  Научен сътрудник II степен в Института за исторически изследвания, Българска академия на науките.

2000 – 2006 г. – участие в научната и организационната работата на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” при СУ „Свети Климент Охридски”.

1999 – 2000 г. – учител по история в Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски”.

Научна степен и звание

2020 г. – до момента – Доцент

2011 г. – 2019 г. Главен асистент

2008 г. – 2011 г.  Научен сътрудник II степен

2006 г.  – доктор

Членства в научни организации и сдружения

  • от 2014 г. – до момента – Член на ICOMOS.
  • от 2014 г. – до момента – Член на Bulgarian Studies Association, USA.
  • от 2008 г. – до момента – Член на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.

Членства в редколегии и издателски научни съвети

  • 2020 г. – участие в редколегията на списание Исторически преглед
  • Участие в редколегията на списание „Исторически преглед” (кн. 5-6, 2011 г., посветена на ХХІІ Международен конгрес по византийски изследвания, проведен в София през м. август 2011 г.).

Научни специализации

  • 09 – 23 април 2016 г. – Работа в Държавния архив на Дубровник, Хърватия по проект Дубровник и България ХІІІ–ХV в.
  • 17 – 26 април 2017 г. – Работа в Държавния архив на Дубровник, Хърватия по проект Дубровник и България ХІІІ–ХV в.

Участие в съвместни научни проекти

  • Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Срок: 1 септември 2022 – 31 август 2025 г. Научен ръководител: проф. д-р Даниел Вачков
  • 2023 – 2025 – Тригодишен проект на тема: ‟Let us take care of their future”. Family and property inheritance in South-Eastern Europe (XV-XIX c.) между Бан и Румънската академия.
  • Февруари 2020 г. – Участие в Преподавателска мобилност по Програма Еразъм+ между Българска академия на науките и Университета във Венеция Ca’Foscari, Италия по Договор I VENEZIA01 Universita Ca’Foscari с област на познание 022-Humanities
  • 17 – 24 май 2019 г. – Участие в Преподавателска мобилност по Програма Еразъм+ между Българска академия на науките и Университета във Венеция Ca’Foscari, Италия по Договор I VENEZIA01 Universita Ca’Foscari с област на познание 022-Humanities
  • 2018 – 2023 – Тригодишен проект на тема: Религиозна реторика на властта, с Института за Югоизточна Европа в Букурещ, Румъния.
  • 2018 – 2021 – Тригодишен проект на ИИстИ на тема: Ежедневието на империите. Средни векове – ХХ век.
  • 2018 г. – тригодишен българо-китайски проект, сключен между Института за исторически изследвания при БАН и Института за световна история при Китайската академия за социални науки (CASS), на тема: „Bulgaria and China: Historical Parallels at the Attempts of Modernisation from the End of World War II to the Beginning of XXI Century”.
  • април 2017 – 2018 г. – „Дубровник и България ХІІІ – ХV в.”; Програма: „Диалози на паметта” към Университетски хуманитарен комплекс „Алма Матер”, Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
  • 22 – 26. 09. 2016 г. – ЕБР – Участие в международен семинар, посветен на организирането на ХХІІІ-тия Световен конгрес по история, който ще се проведе през 2020 г. в Познан, Полша. Семинарът се проведе в Наледжов, Полша.
  • март 2016 – април 2017 г. – „Дубровник и България ХІІІ – ХV в.”; Програма: „Диалози на паметта” към Университетски хуманитарен комплекс „Алма Матер”, Софийски университет „Св. Климент Охридски”
  • 2014 г. ­– участие в Национален Проект на БАН „1000 години от смъртта на цар Самуил” (Участие в Национален студентски пътуващ семинар „Поход по местата на Самуилова България”, 1 – 7 юни 2014 г.; Участие в Национална студентска конференция „1000 години Самуилова България”, Благоевград, 3–4 Септември 2014 г.; Участие в редколегията на Сборника със студентските публикации от Пътуващия семинар „По местата на Самуилова България“, организиран по Проекта на БАН „1000 години от смъртта на цар Самуил”, електронно издание; Участие в Организационния комитет на Международната научна конференция „Европейският югоизток през втората половина на Х – началото на ХІ в.”, посветена на 1000 години от смъртта на цар Самуил, състояла се в периода 6–8 Октомври 2014 г., и организирана от Българска академия на науките).
  • 2006 – 2010 г. – участие в тригодишен научен проект, финансиран от Фонд “Научни изследвания”, МОМН, на тема: „Градските тържища – микромодел на етнически контакти (Кюстендилски и Софийски санджак през ХVІ – ХVІІІ в.)”
  • 2005 – 2008 г. – участие в тригодишен международен проект на „Отворено общество”, Будапеща, на тема: Contextualizing Classics: Renewal of Teaching Practices and Concepts

Индивидуален научен проект

  • октомври 2024 г. – края на 2027 г. – на тема: Завещанията на дубровничани, починали из българските предели през ХІV – ХV в. Извор за историята на българо-дубровнишките контакти през средните векове, статии и студии
  • октомври 2015 г. – края на 2018 г. – на тема: Българо-дубровнишки отношения по време на Второто българско царство. Анотация на проекта: Настоящият проект има за цел да изгради едно цялостно изследване, посветено на връзките между Второто българско царство и Република Дубровник (Рагуза, Републиката на Свети Власий) през средните векове. Проучването се улеснява от факта, че през пролетта на 2016 г. и през пролетта на 2017 г. имах възможността да работя в Държавния архив на Дубровник, Република Хърватска.

Преподавателска дейност

2020 Erasmus+ Mobility Agreement for Teaching with Universita Ca’Foscari, Italy (022-Humanities)

2019 Erasmus+ Mobility Agreement for Teaching with Universita Ca’Foscari, Italy (022-Humanities)

Езици

Английски, френски, руски, немски, италиански

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

  1. E. Kostova Medieval Melnik From the End of the Twelfth to the End of the Fourteenth Century The Historical Vicissitudes of a Small Balkan Town, Sofia 2013, American Research Center in Sofia ISBN 978-954-92571-3-7.
  2. Е. Костова Средновековният Мелник от края на ХІІ до края на ХІV в., Пловдив 2020 г., Изд. Фондация Българско историческо наследство, ISBN 978-954-8536-28-8
  3. Е. Костова, България, Дубровник и Балканите. Политически, икономически и дипломатически взаимоотношения (края на ХІІ – ХІV в), Фондация Българско историческо наследство, Пловдив, ISBN 978-954-8536-31-8.

Б. Колективни трудове:

  1. А. Николов, В. Гюзелев, Е. Костова, П. Данова, С. Хинковски Дубровнишки документи за историята на България и българите 1230 – 1403 г., Сборник с извори. Издание, превод и коментар, т. І, София 2017; (под печат).
  2. А. Николов, В. Гюзелев, Ел. Костова, П. Данова, С. Хинковски, Дубровнишки документи за историята на България и българските земи през ХІІІ – ХV в. Т. ІІ (1407 – 1505 г.), Сборник с извори. Издание, превод и коментар, София 2018, ISBN 978-954-07-4601-2.

В. Студии и статии:

  1. Мелнишките манастири „Света Богородица Спилеотиса” и „Света Богородица Пантанаса” в светлината на две средновековни грамоти, В: Годишник на Софийския университет – Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”, т. 93 [2003 (2005)] 193–203.
  2. Манастирът „Свети Георги” в Мелник и Светогорският Ивирон през първата половина на ХІV в. (Преглед на изворов материал от архива на Светогорския манастир Ивирон), В: Минало 2 (2006) 8–22.
  3. Мелник в периода ХІІІ – ХІV в. Проблеми на политическата и социално-икономическата история, (Нови изворови сведения от архива на Светогорския манастир Ватопед), София 2006 (автореферат).
  4. La principauté de Serrès et le despote Jean Ugleša (des sources inédites des archives du monastère de Vatopédi), In: Etudes Balkaniques, 3 (2007) 133–143.
  5. Към въпроса за поземлените отношения в Мелник през ХІV в. „Мелнишкият модел” в уреждането на поземлената собственост през ХІV в., В: Годишник на Софийския университет – Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”, [95 (14)] (2010) 313–322.
  6. Хрельо Охмучевич – между Византия и Сърбия. В търсене на политическа самостоятелност, В: Исторически преглед, 1–2 (2010) 23–33.
  7. Нови изворови сведения, отнасящи се до моливдовула на Константинополския патриарх Макарий, В: Годишник на Софийския университет – Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” (Международна научна конференция 100 години от рождението на проф. Иван Дуйчев, 5-7 октомври, 2007 г., Варна), [96 (16)] (2011) 79–84.
  8. Константин Драгаш и Мелник. Между християнската традиция и османската заплаха, В: Сборник с четения от международна конференция: „Историското наследство – перспектива или хендикеп” – Мегународна манифестација „Гоцеви денови” – 18-19 јуни 2010 г., Македониjа, Скопие 2011, 125–141.
  9. Constantine Dragaš and his Principality (According to unpublished source material from the archives of the Vatopedi Monastery on Mount Athos), In: Bulgaria Mediaevalis, 2 (2011) 700–709.
  10. Нови изворови сведения за княжеството на Константин Драгаш, В: Исторически преглед, 5-6 (2011) 145–155.
  11. Мелнишката митрополия в княжеството на Драгашите (Нови изворови сведения из архива на манастира Ватопед), В: Българското средновековие: Общество, власт, история, Сборник в чест на проф. Каймакамова, София 2012, 98–112.
  12. Един инвентарен опис като извор за историята на Сярското княжество, В: България в световното културно наследство, Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България”, Шумен, 17 – 19 май 2012 г., Шумен 2014, 458–464.
  13. Непубликувани документа от 1377 г., пазен в архива на Светогорския манастир Ватопед, In: Bulgaria Mediaevalis, 3 (2012) 163–170.
  14. Непубликуван документ от 1386 г., пазен в архива на Светогорския манастир Ватопед, В: Realia Byzantino-balcanica, Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Хр. Матанов, София 2014, 425–434.
  15. Два Светогорски документа – свидетелство за историята на манастира „Света Богородица Пантанаса” в Мелник, В: Bulgaria Mediaevalis, Studies in honour of Prof. Iliya G. Iliev, 6 (2015) 161–170.
  16. Cultural-historical Contacts between Bulgaria and Ragusa in Mediaeval Times, International scientific conference Cultural corridor Via Adriatica – cultural tourism without boundaries, 15.10 2015 – 19.10.2015, Trogir, Croatia, 149–157.
  17. „БЪЛГАРИЯ” според някои дубровнишки документи, издадени през 80-те и 90-те години на ХІV в. (предварителни бележки), В: Сб. „Балканите като световен кръстопът: контакти и обмен“ (Доклади от Българо-сръбска конференция, София, 1-2 окт. 2015 г.), В: Studia Balcanica 32 (2017) 143–152.
  18. Византийско-дубровнишкият договор от 1192 г. и мястото на България в него, В: Великите Асеневци. Сборник с Доклади от конференция, посветена на 830 години от въстанието на братята Петър и Асен, началото на Второто българско царство и обявяването на Търново за столица на България, и 780 години от легитимното възобновяване на Българската патриаршия, Велико Търново 2016, 142–147.
  19. Завещанието на мелнишкия митрополит Павел Клавдиополит – важен исторически извор от началото на ХІІІ в. В: Историческо бъдеще, 1–2 (2016) 197–205.
  20. Митрополитски акт от 1379 г., пазен в Светогорския манастир Ватопед, В: Bulgaria Mediaevalis, 7, (2016), 133–140. ISSN: 1314-2941
  21. Две клетвени грамоти – извор за развитието на българското царство в средата на ХІІІ в. (политически, икономически, дипломатически и правни аспекти) В: Studia iuridico–historica, VI/6, (2017), 52–68. ISSN1314-9296
  22. Мястото на България в два владетелски хрисовула, регламентиращи сръбско-дубровнишките отношения в средата на ХІV в. – Bulgaria Mediaevalis, 8 (2017), 219–234. ISSN: 1314-2941
  23. Les possessions athonites à Melnik et sa région au ХІVe siècle. – Etudes Balkaniques, 2 (2018) 267–284. ISSN 0324 – 1645
  24. Светогорските метоси в Мелник според три документа от ХІV в., регламентиращи владенията на Атон. – В: Българско царство, Сборник в чест на 60-годишнината на доц. Г. Николов, София 2018, 715–728. ISBN 978-954-07-4490-2
  25. Българо-дубровнишки политически, икономически и дипломатически контакти в епохата на цар Михаил ІІ Асен, В: LAUDATOR TEMPORIS ACTI, Studia in memoriam Ioannis A. Božilov, Sofia 2018 vol. I, 319–339. ISBN 978-619-176-131-9
  26. България, Босна и Рагуза. Дубровнишкият модел в уреждането на двустранните взаимоотношения. – В: Цар Иван Асен ІІ (1218 – 1241), Сборник по случай 800-годишнината от неговото възшествие на българския престол, Пловдив, 2019, 115–125, 285 – 286, ISBN 9789548536301.
  27. Да търгуваш с Портата. Дубровнишко-османски икономически връзки на Балканите през 30-те години на ХV век., В: Империи и имперско наследство на Балканите. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. д.и.н. Людмил Спасов. Том 1. Античност и Средновековие. Съст.: Д. Димитров, С. Кацаров, Р. Пенджекова-Христева, Д. Борисов, Изд. Фондация „Българско историческо наследство“, Пловдив 2019, 245 – 258. ISBN  978-954-8536-32-5.
  28. Byzantium, Ragusa and Bulgaria according to the Treaty of 1192, В: Au nord et au sud du Danube/North and South of the Danube. Dynamiques politiques,sociales et religieuses dans le passé /Political,Social and Religious Aspects of the Past, Brăila 2019, 15–24. ISBN 978-606-654-334-7
  29. Kostova, S. Rakova Venice, Dubrovnik (Ragusa) and the Ottomans (According to two Ottoman Documents from 1430). – Etudes Balkaniques, 3 (2019), 485-516 ISSN 0324 – 1645.
  30. Е. Костова, История и развитие на българо-сръбските отношения, отразени в някои Дубровнишки писмени извори (средата на ХІІІ – средата на ХІV в.), В: Тематски зборник „Гласови и слике: облици комуникације насредњовековном Балкану (IV–XVI век)“, Београд 2020, 199 – 222, ISBN 978-86-83883-27-1.
  31. Е. Костова, За историята на българо-дубровнишките търговско-икономически връзки през 80-те години на ХІV в. (Към въпроса за митата). – В: ACTA MEDIAEVALIA Magnae Tarnoviae. Tomus I: Владетел, държава и църква на балканите през средновековието. Сборник с доклади от международна научна конференция, посветена на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов. Ч. 2. В. Търново: Фабер, 2020, ISBN 978-619-00-1105-7, 344–362.
  32. On the Role of the Dubrovnik (Ragusan) Consulate Operating in “Sclauonia, Bosna, Sriemo et Burgaria” in the 1380s and 1390s. – BHR, 3–4 (2019), 24–52. ISSN 0204-8906.
  33. E. Kostova, ГЕОРГИЕВА, САШКА. Брачната дипломация на средновековните български владетели [‘The Marriage Diplomacy of the Medieval Bulgarian Rulers’]. Plovdiv: Fondatsija “Bălgarsko istorichesko nasledstvo”, 2019, vi + 473 pp., 39 ill., 1 map. ISBN: 9789548536271. – В: Scripta & e–Scripta, 20 (2020), р. 404 Анотация Print ISSN: 1312-238X, Online-ISSN: 2603-3364
  34. Е. Костова, Отзив за Международна научна конференция „Всекидневният живот в средновековна България“, организирана от Секция „Средновековна история“ на Института за исторически изследвания – БАН, София, 23 и 24 октомври 2020 г. – История, 6 (2020), 641 – 645. ISSN 1314–8524 (Online) ISSN 0861–3710 (Print)
  35. Костова, Е. Да търгуваш с Балканите – Дубровник и славянските държави в края на ХІІ в. – средата на ХІІІ в. – В: Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти (Studia balcanica 35), София 2021, Издателство: Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Ал. Фол” – БАН, ISBN: 9786197179170, стр. 25–45.
  36. „Θεοσώστω κάστρῳ τοῦ Μελενίκου” – географски, демографски и социални особености в развитието на Мелник в епохата на средните векове (от края на ХІІ – до края на ХІV в.), В: Сборник в чест на 70-годишнината на доц. П. Георгиев. Шумен 2018 (под печат).
  37. Нови щрихи към портрета на един учител и дипломат – Никола Българина и неговото място в историята на Дубровник и Балканите през 90-те години на ХІV в. – Bulgaria Mediaevalis, 10 (2019) 413 – 422. ISSN: 1314-2941.
  38. Е. Костова, Неовизантийските държави и Дубровник – по въпроса за уреждането на двустранните търговски отношения през първата половина на ХІІІ в. – В: Ежедневието на империите средни векове – ХХ век. Материали от научна конференция, посветена на 150-годишнината на Българска академия на науките, проведена на 27–28 ноември 2019 г., Известия на Института за исторически изследвания, БАН, т. ХХХVІ 2021, ISSN 2367-5187, стр. 391–406, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
  39. Костова, E. Государство и церковь – исторические корни и современные вызовы (О роли и месте христианской религии в истории Болгарии). – В: БОЛГАРИЯ И КИТАЙ: ПОПЫТКИ МОДЕРНИЗАЦИИ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ XX И НАЧАЛЕ XXI ВЕКА Материалы совместного исследовательского проекта Института исторических исследований БАН и Института всеобщей истории КАОН, Известия на Института за исторически изследвания, т. ХХХVІІ 2022, ISSN 2367-5187, стр. 125 –138, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
  40. Костова, Е. За съдбата, собствениците и състава на едно балканско владетелско имущество от ХІІІ век. – Bulgaria Mediaevalis, 11 (2020) 465 – 480. ISSN: 1314-2941.
  41. Костова, Елена С. Георгиева, Брачната дипломация на средновековните български владетели, Пловдив 2019, Фондация „Българско историческо наследство“, vi + 473 pp., 39 ill., 1 map. ISBN: 9789548536271 – Bulgarian Historical Review 1-2 (2021), 249 – 255.
  42. Kostova, P. Danova, Demise far from home: testaments of Ragusans who died in Bulgarian lands in the Fourteenth and Fifteenth Centuries. – In: Death, Inheritance, and Memory: Discourses on death and testamentary practices in East-Central Europe and the Balkans (14th-19th centuries), eds. Gheorghe LAZĂR and Angela JIANU, Routledge London 2023, 97 – 113, ISBN: 978-1-032-01745-7 (hbk); ISBN: 978-1-032-01746-4 (pbk); ISBN: 978-1-003-17980-1 (ebk).; DOI: 10.4324/9781003179801.
  43. Костова, Е. Партньорство и/или съперничество – Дубровник и Европейският югоизток в средата на ХІІІ столетие. – Годишник на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при Софийски университет „Св. Климент Охридски“, УИ «Св. Климент Охридски» т. 102 (21), 2021 г., ISSN: 1311-784Х, стр. 185 – 198.
  44. Костова, Е. Отзив за Международна научна конференция “The Sunset of the Balkan Middle Ages“ – Българистика, 43, 2021, стр. 89–93. ISSN: 1311-8544, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов».
  45. Костова, Е. Religious Rhetoric of Power in Byzantium and South-Eastern Europe, (рецензия) – Българистика, 43, 2021, стр. 164–170. ISSN: 1311-8544, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
  46. Костова, Е. В търсене на нови договорености – Дубровник, Епирската държава и Българското царство през 50-те години на ХІІІ в., В: Е. Азманова-Рударска, К. Йорданов (съст. и ред.) Късносредновековните Балкани. Сборник в чест на доц. д-р Свежана Ракова. Благоевград: Wunderkammer, 2022, 38–6 ISBN 978-619-92254-1-7.
  47. Kostova, P. Danova, Demise far from home: testaments of Ragusans who died in Bulgarian lands in the Fourteenth and Fifteenth Centuries. – In: Death, Inheritance, and Memory: Discourses on death and testamentary practices in East-Central Europe and the Balkans (14th-19th centuries), eds. Gheorghe LAZĂR and Angela JIANU, Routledge London 2023, 97 – 113, ISBN: 978-1-032-01745-7 (hbk); ISBN: 978-1-032-01746-4 (pbk); ISBN: 978-1-003-17980-1 (ebk).; DOI: 10.4324/9781003179801.
  48. Костова, Е. Портрети от Рагуза (Просопографски сведения за българи, пребивавали в Дубровник през ХІІІ – ХІV в.) – Исторически преглед, 1 (2023), 5–23.
  49. Елена Костова, Антоанета Кирилова, Ангел Златков (България, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките). История, памет, промяна. Сборник в чест на проф. Ангел Димитров. София: Българска академия на науките – Институт за исторически изследвания, 2022, 643 с. – сп. Дзяло ХХV (2023).
  50. Kostova, Bridges to the Transcendental: Ragusan Testaments from the Bulgarian Lands (15th century). Fra l’aldilà e l’aldiquà: testamenti ragusini stesi nelle terre bulgare (secolo XV) – In: ANALI ZAVODA ZA POVIJESNE ZNANOSTI HAZU U DUBROVNIKU, ISSN 1330-0598 (Tisak) ISSN 1848-7815 (Online) (под печат).
  51. Елена Костова НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ „ТЕКСТ И ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ“ – Отзив за конференцията, проведена в чест на 70-годишнината на проф. И. Илиев – Епохи Том XXXIІ (2024), кн. 2, 505 – 509; DOI: 10.54664/XLZG5074; ISSN: 2534-8418 (Online), ISSN: 1310-2141 (Print)
  52. Елена Костова За съдбата на една търговска компания, отразена в дубровнишките завещания от ХV в. – ИПр, 1/2025 ISSN 0323-9748 (Print), ISSN 2815-3391 (Online).
  53. Елена Костова „Мелнишкият манастир „Света Богородиса Спилеотиса“ в контекста на два описа от втората половина на ХІV в.“ – Сборник в чест на 70-годишнината на проф. И. Илиев (под печат).
  54. Елена Костова Мястото на семейството, отразено в завещанията на дубровничани, намерили смъртта си из българските предели през ХV век. – Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Й. Гешева (под печат).
  55. Елена Костова Един непубликуван извор за българо-дубровнишките връзки през XV век – Сборник „Българо-хърватски диалози. Времена, събития, личности“ (под печат).

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. The History of Leo the Deacon. Byzantine Military Expansion in the Tenth Century. Introduction, translation and annotations by Alice-Mary Talbot and Denis F. Sullivan with the assistance of George T. Denis and Stamatina McGrath, Dumbarton Oaks Research Library and Collection, Washington, D.C., 2005, In: Etudes Balkaniques, 2006, vol. 2.
  2. Сашка Георгиева, Жената в българското Средновековие, Пловдив, Фондация българско историческо наследство, Средновековна библиотека, т. 5, 2011, 409 стр., 55 ил., ISBN 978-954-91983-7-9, В: Bulgaria Mediaevalis, 7, (2016), 519–523. ISSN: 1314-2941

Д. Съставителство и редакция

  1. Почукайте и ще ви отворят. Летопис на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” (1986-2006), Състав. Елена Костова София 2006.
  2. Почукайте и ще ви отворят. Летопис на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” (1986-2016), Състав. Елена Костова София, 2016.
  3. Member of the scientific committee responsible for compiling the volume: AU NORD ET AU SUD DU DANUBE/NORTH AND SOUTH OF THE DANUBE. Dynamiques politiques, sociales et religieuses dans le passé /Political, Social and Religious Aspects of the Past. Sous la direction de / edited by Snezhana Rakova et Gheorghe Lazăr, Brăila, 2019, Recuel d’étude en l’honneur d’Anca Popescu et Penka Danova.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ

  • Международна научна конференция Манастирската култура на Балканите, организирана от Центъра за Славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” към Софийски Университет “Св. Климент Охридски”, 29 септември до 1 октомври 2002 г., Самоков и Боровец.
  • Международна научна конференция, посветена на 20 години от основаването на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” при СУ „Св. Климент Охридски”, 11 – 14 май 2006 г.,
  • Семинар Византион – Константинопол – Истанбул – между византийската традиция и чуждите влияния, организатор ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” при СУ „Св. Климент Охридски”, април 2008 г., Истанбул, Турция.
  • “Споменът за византийското наследство и възстановяването на императорската политическа власт. Ромейската традиция в Мелник.”, International conference MEMORY AND OBLIVION IN BYZANTIUM/MEMOIRE ET OUBLI A BYZANCE, 26-29 November 2009, University of Sofia « St. Kliment of Ohrid », Organisators: Working Group Byzantium; Foundation Andrew W. Mellon; University of Sofia “St. Kliment of Ohrid”; Centre for Advanced Studies, Sofia; Fondation Maison des Sciences de l’Homme, Paris.
  •  Семинар Сяр – Драма – Мелник, организатор ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” при СУ „Св. Климент Охридски”, април 2010 г.
  • Mеждународна конференция: „Историското наследство – перспектива или хендикеп” – Мегународна манифестација „Гоцеви денови” – 18-19 јуни 2010 г., Македониjа, Скопие.
  • Участие в ХХІІ Международен конгрес по византийски изследвания, проведен в София през м. август 2011 г. и изнасяне на доклад.
  • Участие в конференция, посветена на 25-годишнината на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” към СУ „Св. Климент Охридски”, м. ноември 2011 г.
  • Семинар Остров Корфу – между византийската традиция и чуждите влияния, организатор ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” при СУ „Св. Климент Охридски”, 19 – 23 април 2012 г., Корфу – Янина, Гърция
  • Трета национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България”, Шумен, май 2012 г.
  • Семинар Сръбските владетелски манастири, Сърбия, организатор ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” при СУ „Св. Климент Охридски”, 20 – 23 юни 2013 г., Република Сърбия
  • „Средновековна България в контекста на балканската и европейската история и култура”, Научна конференция в чест на 90 годишнината на проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова, 28 февруари 2014 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски”
  • България в световното културно наследство, Четвърта национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България”, Шумен, 14 – 16 май 2014 г., Шумен
  • Национален студентски пътуващ семинар „Поход по местата на Самуилова България”, 1 – 7 юни 2014 (Проведен във връзка с честванията на 1000 години цар Самуил, Участниците в Семинара преминаха през България, Македония, Албания и Гърция), беседи, свързани с посещаваните градове и разглежданите обекти.
  • Национална студентска конференция „1000 години Самуилова България”, Благоевград, 3 – 4 Септември 2014 г.
  • Семинар с международна участие „Бъдеще в миналото: извори за българската история нарастват online”, София, 30 октомври 2014 г., Огледална зала на СУ „Св. Климент Охридски”
  • Българо-сръбска конференция „Средновековните Балкани: кръстопът на култури” (1 – 2 октомври 2015 г., София), в рамките на съвместен проект на Института по балканистика с Център по тракология (БАН) и Византолошки институт (САНУ).
  • Българо-хърватска конференция „Културен коридор ВИА АДРИАТИКА – културен туризъм без граници” (15 – 19 октомври 2015 г.), Трогир, Хърватия.
  • Международна научна конференция “Царевград Търнов и Второто българско царство в средновековния свят”, (26 – 28 октомври 2015 г.), Велико Търново.
  • Българо-румънски колоквиум „На север и на юг от Дунав: търговци, мисионери, пътешественици (ХV – ХVІІІ в.)”, Института по балканистика с Център по тракология (БАН) и Института по история „Николае Йорга” при РА, (ноември 2015 г.).
  • Международен семинар, посветен на организирането на ХХІІІ-тия Световен конгрес по история, Полша, Познан 2020, Проведен в Наледжов, Полша, 22 – 26 септември 2016 г.
  • Българо-румънска смесена комисия за история, конференция – Институт по балканистика с Център по тракология (БАН) и Института по история „Николае Йорга” при РА, (29 септември 2016 г.).
  • Международна научна конференция „Богове и хора в Средиземноморието. Право, власт и идентичност”, Благоевград 2-3 ноември 2017 г.
  • Шеста национална конференция „Пътуване към България” по история, археология и културен туризъм „България и българите: бит, душевност, национална идентичност”, Шумен, 24-26 април 2018 г.
  • International conference “Bosnia and its neighbours in the Middle Ages”, Sarajevo 10-11 may 2018.
  • Кръгла маса „България и Китай: исторически паралели в опитите за модернизацията им от края на Втората световна война до началото на ХХІ век”/ „Bulgaria and China: Historical Parallels in the Attempts at Modernization from the End of World War II to the Beginning of the 21st Century”, София 2 октомври 2018 г.
  • Международна научна конференция под мотото „България, българите и светът“ на тема: „Владетел, държава и църква в средновековните Балкани“ в чест на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов, В. Търново, 26–28 октомври 2018 г.
  • Семинар „Ежедневието на империите. Средни векове – ХХ век”, 27 ноември 2018 г.
  • Международна научна конференция „Цар на българи и гърци. Конференция по случай 800-годишнината от възшествието на Йоан Асен II (1218–1241)”, София 29–30 Ноември 2018 г.
  • Българо-румънска конференция на тема: Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти, София, 19–20 юни 2019 г. в ИБЦТ.
  • Участие в: 12th Congress of AIESEE “Political, Social and Religious Dynamics in South-East Europe”, Bucharest, 2 – 7 September 2019.
  • Международна кръгла маса „България и Китай: исторически паралели в опитите за модернизацията им от края на Втората световна война до началото на ХХІвек“/ „ Bulgaria and China: Historical Parallels in the Attempts аt Modernization from the End of World War II to the Beginning of the 21st Century”, Пекин, 15 октомври 2019 г, Институт за световна история – Китайска академия за обществени науки.
  • Международна кръгла маса „България и Китай: исторически паралели в опитите за модернизацията им от края на Втората световна война до началото на ХХІвек“/ „Bulgaria and China: Historical Parallels in the Attempts аt Modernization from the End of World War II to the Beginning of the 21st Century”, София, 1 Ноември 2019 г, Институт за исторически изследвания – БАН и Институт за световна история – Китайска академия за обществени науки
  • Международна научна конференция „Империи и имперско наследство на Балканите“, Пловдив, 15 – 17 Ноември 2019 г.
  • Научна конференция „Ежедневието на империите. Средни векове – ХХ век“, София, 27 – 28 Ноември 2019 г.
  • Международна научна конференция „Наука и образование в средновековна България“, посветена на 150-годишнината от основаването на БАН, организирана от Секция „Средновековна история“ на Института за исторически изследвания – БАН, София, 2–3 декември 2019 г.
  • Международна научна конференция „ВСЕКИДНЕВНИЯТ ЖИВОТ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ“, София 23 – 24 ОКТОМВРИ 2020 г.
  • Mobilitas: движение на хора, идеи, стоки, пари, изкуство в средновековния свят – Конференцията, организирана от ЦСВП „Проф. И.Дуйчев“, София 24 – 25 юни 2021 г.
  • Международната конференция Залезът на Балканското средновековие по случай 650 години от смъртта на царете Йоан Александър и Стефан Урош V и от битката при Черномен, София, 22 – 23 октомври 2021 г.
  • ХХІV Международен конгрес по византинистика „Византия – мост между световете“, Венеция-Падуа, 22 – 27 август 2022 г. (24th International Congress of Byzantine Studies, Byzantium – Bridge Between Worlds, Venice and Padua, 22-27 August 2022).
  • Международна конференция Se préparer pour le «grand passage». Pratiques testamentaires et leurs implications sociales, patrimoniales et religieuses (Europe, XVIe-XIXe siècles)/Arrangements before the „great passage”. Testamentary practices and their social, patrimonial and religious implications (Europe, 16th- 19th centuries), 15-16 септември 2022 г.
  • Научна конференция на тема: „ИЗТОК-ЗАПАД: РЕЛИГИИ, ЦЕНТРОВЕ И ПЕРИФЕРИИ“, 19 – 20 октомври 2023 г., гр. София
  • НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „Стопанство и търговия на средновековните Балкани“, София 10–11.11.2023 г.
  • НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ «Текст и исторически контекст», София 29-30 март 2024 г.
  • Международна научна конференция, Българо-хърватски диалози. Времена, събития, личности, София 25-26 юни 2024 г.
  • Конференция на вицепрезидента – за развитието на българистиката в чужбина! Международен форум за кирилицата „Азбука, език, идентичност“. Форумът се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката, Националната научна програма „За развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, София 27.06. 2024 г.
  • The Clausespro anima in Ragusan Testaments from the 15th Century, 20.11.2024 г. – българо-румънски колоквиум по проект ЕБР.
  • Член на организационния комитет на Международна научна конференция ЧУЖДЕСТРАННАТА ХУМАНИТАРИСТИКА ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (FOREIGN HUMANITIES STUDYING BULGARIA AND THE BULGARIANS), 11–13 ноември 2024 г.
  • Кръгла маса на тема: „Наследството на Древния Рим в историята и правото“, посветена на паметта на проф. Симеон Ангелов, 12-13 юни, 2025 г. ИИстИ-УНСС.

5. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

Научно-популярни статии.

  1. Статия „Празничен календар”, в рубриката „Инфо”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.1/2008.
  2. Статия „Празничен календар”, в рубриката „Инфо”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.2/2008.
  3. Статия „Хан Аспарух”, в рубриката „Кой и къде е размахвал меча на българите?”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр. 2/2008.
  4. Статия „Празничен календар”, в рубриката „Инфо”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.3/2008.
  5. Статия „Ичиргу-боил Мостич”, в рубриката „Кой и къде е размахвал меча на българите?”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр. 3/2008.
  6. Статия „Празничен календар”, в рубриката „Инфо”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.4/2009.
  7. Статия „Мадарският конник?!”, в рубриката „Кой и къде е размахвал меча на българите?”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр. 4/2009.
  8. Статия „Празничен календар”, в рубриката „Инфо”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.5/2009.
  9. Статия „Ханът – кесар”, в рубриката „Кой и къде е размахвал меча на българите?”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.5/2009.
  10. Статия „Празничен календар”, в рубриката „Инфо”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.6/2009.
  11. Статия „Хан Крум край Сердика! Защо?!”, в рубриката „Кой и къде е размахвал меча на българите?”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.6/2009.
  12. Статия „Празничен календар”, в рубриката „Инфо”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.7/2009.
  13. Статия „Хан Омуртаг”, в рубриката „Кой и къде е размахвал меча на българите?”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.7/2009.
  14. Статия „Празничен календар”, в рубриката „Инфо”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.8/2009.
  15. Статия „Празничен календар”, в рубриката „Инфо”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.9/2009.
  16. Статия „Борис І Михаил”, в рубриката „Кой и къде е размахвал меча на българите?”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.9/2009.
  17. Статия в „Празничен календар“- в рубриката „Инфо”, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр.52/2014.
  18. Статия в рубриката „От скрина на баба и дисагите на дядо“, Списание за деца и юноши „Аз съм Българче”, бр. 50/2014.
  19. „Българската нация има своите „свети места” – едно от тях е Самуиловата крепост!” Мемориалът „Самуилова крепост” при с. Ключ – живият спомен за цар Самуил едно хилядолетие след неговата смърт – Интервю на д-р Елена Костова с арх. Елизабет Бугарчева-Шаркова, София, България – Лос Анжелис, Калифорния, САЩ,В: http://www.historyseminar.swu.bg/index.php?option=com_content&view=category&id=55&Itemid=121.

Изготвяне на музейни сбирки, научни колекции, изложби и други културни изяви

  1. Изложба с постери „СЛЕДИ ОТ МИНАЛОТО” по проект “Градските тържища – микромодел на етнически контакти (Кюстендилски и Софийски санджак)”, откриване 19.05.2010 г. Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
  2. Изложба с постери „СЛЕДИ ОТ МИНАЛОТО” по проект “Градските тържища – микромодел на етнически контакти (Кюстендилски и Софийски санджак)”, откриване 18.06.2010 г. Р. Македония, гр. Скопие, Дом на армията.
  3. Изложба с постери „СЛЕДИ ОТ МИНАЛОТО” по проект “Градските тържища – микромодел на етнически контакти (Кюстендилски и Софийски санджак)”, откриване 14.10.2010 г. РИМ-Перник.

6. НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ

  • 2000 – 2001 г. Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” при Софийски университет „Свети Климент Охридски” – едногодишна стипендия на името на акад. Иван Дуйчев.
  • 2011 – Спечелен конкурс на Американския научен център в София (АНЦС) за превод на английски език и издаване на книга с дисертационния труд на кандидата. Конкурсът и издаването на монографията са спонсорирани от фондация „Тианадера” на Роберт и Нели Гибсън.
  • 2014 – Bulgarian Studies Association (BSA) САЩ, обявява труда на д-р Е. Костова Medieval Melnik from the Late Twelfth to the Late Fourteenth Centuries: Historical Vicissitudes of a Small Balkan Town, Sofia: ARCS, 2013, за победител и връчва на автора годишната награда John D. Bell 2014 Memorial Book Prize. (Наградата е насочена към изследвания с разнообразна българистична тематика, издадени на английски език.)

Данните са актуални към дата 30.06.2025 г.