Илияна Марчева

Проф. д-р ИЛИЯНА МАРЧЕВА (АТАНАСОВА)

17 юни 1959, Стражица

e-mail: imarcheva(at)abv(dot)bg

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

Съвременна история на България, Източна Европа, СССР/Русия; стопанска и социална история; джендър изследвания; памет и идентичност; социализъм

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

1985-1988 – Редовна аспирантура, Институт по история, БАН

1983 – Магистър по история, Софийски университет „Св. Климент Охридски“; втора специалност – философия.

Заемани длъжности

1.11.2016 г. назначена за професор след конкурс обявен в ДВ от 8 април 2016 г.

От 2012 – Научен секретар на Научния съвет на Института за исторически изследвания (продължава)

2011 – Ръководител на секция „История на България след Втората световна война” в ИИстИ-БАН (продължава)

2003-2016 – Старши научен сътрудник в Института по история, БАН/Доцент

1990-2003 – Научен сътрудник в Института по история, БАН

1989 – Проучвател в Института по история, БАН.

Научна степен и звание

2016 – Професор в Института за исторически изследвания – БАН. Хабилитационен труд „Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война“, Летера, 2016, 640 стр., ISBN 978-619-179-064-7

2003 – Ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института по история – БАН при ВАК с хабилитацион труд „Тодор Живков – пътя към властта. Политика и икономика в България 1953-1964 г.

1990 – Кандидат на историческите науки ВАК / Доктор (PhD) след защита на дисертация за „Начало на социалистическата индустриализация в България, 1949-1953 г.“ под научното ръководство на ст.н.с. І ст. Златко Златев.

Членства в научни организации и сдружения

От 2005 – Научен секретар на българската част на Смесената комисията на историците от България и Русия (продължава);

2005 – Член на Българското историческо дружество (продължава)

От 2004 – Член на Научния съвет на Института по история (продължава);

2000 – Член на Дружеството на стопанските историци в България;

2000 – Член на Националния комитет за история на жените и пола;

Членства в редколегии и издателски научни съвети

От 2010 до 2013- Член на Читателския съвет към ДА „Архиви”

От 2008 – Член на редколегията на сп. „Исторически преглед“ (продължава).

2005-2007 – Член на международната колегия на сп. Восточноевропейские исследования – РАН.

Научни специализации в чужбина

2016 – в Institute of World History, Chinese Academy of Social Sciences

2015 – в Institute of World History, Chinese Academy of Social Sciences

2011 – в Institute of History, Hungarian Academy of Sciences (2011),

2009 – в Института по славяноведение – РАН, Москва

2008 – в. Institute for Political Studies – Hungarian Academy of Sciences

2007 – в Института по славяноведение – РАН, Москва

Участие в съвместни научни проекти

  1. Двегодишен двустранен проект с Института по славяноведение –РАН, на тема „Русия,България, Балканите. Проблемите на мира и войната 18-21 в. (митове и действителност)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ МОНТ, за 25 хил. лв. с д-р № ДНТС/Русия02/17, Ръководител на проекта от българска страна – проф. И. Марчева (18 юни 2018-18 юни 2020.)
  2. Двустранен проект с Института по световна история, Китайска академия за обществени науки, на тема „България и Китай: исторически паралели в опитите за модернизация от края на Втората световна война до началото на ХХІ век“, с ръководител проф. Илия Тодев, координатор на проекта,  2018-2020.
  3. Участник в българо-унгарски проект по ЕБР с УАН 2016-2018 на тема „Свързани истории: извори за конструиране на историята на Централна и Югоизточна Европа“.
  4. Научен консултант на проекта на задочен докторант Мирена Митова на тема „Пловдивския панаир като място за транснационални културно-икономически контакти на България по време на Студената война“ по Програмата за подпомагане на млади учени и докторанти на БАН-2017 г.
  5. Научен консултант на проекта на докторант Венелин Михайлов на тема „Икономическите реформи през погледа на политиците на прехода (1989-2007) по Програмата за подпомагане на млади учени и докторанти на БАН-2017 г.
  6. Научен ръководител на проекта на докторант Венелин Михайлов на тема „Класификация и систематизация на изследванията за българския преход 1989-2007“ по Програмата за подпомагане на млади учени и докторанти на БАН-2016 г.
  7. Двустранен проект с Института по световна история, Китайска академия за обществени науки, на тема „Българският преход от края на ХХ в. и началото на ХХІ век като част от източноевропейския преход: българската и китайската гледни точки. Проблеми на изворите и интерпретациите”, ръководител проф.д.и.н. Илия Тодев, 2012-2016, координатор на проекта.
  8. Двустранен проект с Института по история – Словашка академия на науките на тема „Модернизационни проекти в Централна и Югоизточна Европа – теории, социални реалности, международен контекст“, с ръководител доц. Теодоричка Готовска-Хенце, 2014-2016.
  9. Двустранен проект с Института по история на УАН – „Contacts and Conflicts in Central and Southeast Europe: Hungarian and Bulgarian Approaches.”, ръководител проф. д. и. н. Илия Тодев, 2013-2015
  10. Двустранен проект с Института по история на Югоизточна Европа, «Н. Йорга» – РАН «Култура и политика в България и Румьния през 19 и 20 век.». Ръководител: доц. Благовест Нягулов,  2011 – 2013
  11. Двустраенен проект с Института по славяноведение – РАН на тема „Болгария и Россия:диалог в историко-культурном пространстве Юго-Восточной Европы  ХVІІІ – ХХІ вв, ръководител акад. Георг Марков, 2012-2014, координатор на проекта
  12. Двустранен проект с Института по история «Н. Йорга» – РАН « Балканите пред/в Европа. Политически текстове, идеи, интелектуални движения през 19 и 20 век.», ръководител доц.д-р Благовест Нягулов, 2008-2010
  13. Междуинституционален проект с ръководител проф. Св. Елдъров (Институт по балканистика с център по Тракология – БАН) на тема: „Балканите и Европа – трансформационни, модернизационни и интеграционни процеси 18-21 век”, 2009-2011
  14. Международен проект с Института по история – УАН на тема „Central and South-East Europe in the 19th-21st Centuries. Regions, Borders, Societies, Identities.”, 2009-2011.
  15. Международен проект с Института по славяноведение – РАН на тема „Россия и Запад в Юговосточной Европе: политические и социокултурные аспекты – 18-21 век”, 2009-2011
  16. Международен проект към Лайпцигския университет Remembering Communism  с участие на изследователи от България, Румъния, ГФР, под ръководството на проф. Мария Тодорова и проф. Стефан Трьобс, финансиран от фондация „Фолксваген”  – 2007-2010
  17. Международен проект на ESF (European Science Foundation) EUROCORES Programme Inventing Europe: Technology and the Making of Europe, 1850 to the Present, 2007-2010 Collaborative Research Project European Ways of Life in the ‘American Century’: Mediating Consumption and Technology in the Twentieth Century (EUWOL) Project Leader: Professor Ruth Oldenziel, Eindhoven University of Technology, Netherlands.
  18. „Remembering Communism. New Approaches to the Memory and History of Communism. Bulgaria and Romania in Comparison. Sponsored by the Volkswagen Stiftung. Hosted by the University of Leipzig. Project Leaders: Prof. Maria Todorova Prof. Stefan Troebst, Duration 2006-2009
  19. Проект с Института по политология – УАН ”България и Унгария през ХХ век: от националната държава към Европейския съюз” – 2007-2009
  20. Проект с Института по Славявоноведения – РАН “Възловите събития през ХХ век и общественото мнение на България и Русия”- 2005-2008
  21. Политика и икономика в България 1964-1980 г. – самостоятелен проект за три години, студии и статии. – 2005-2008
  22. Историографията между приемственост и промяна (2004-2005). Вътрешноинститутски проект с ръководител ст.н. с. ІІ ст. д-р А. Запрянова. Тема: „Състоянието на историографията по време на прехода“.
  23. България по пътя към Европа, 1975-2000 (2003-2006). Секционен проект с ръководител ст. н. с. І ст. д.и.н. Вл. Мигев. Тема: „Промяна или смяна на системата – България в края на 80-те и началото на 90-те години“.
  24. Remembering Communism (2001-2003). Международен проект, организиран и финансиран от The Social Research Council (New York). Тема: „Спомените на политическата номенклатура в България“.
  25. България през втората половина на ХХ век (2001-2003). Секционен проект с ръководител ст.н.с. ІІ ст. д-р Р. Тодорова. Тема: „Началото на края на социализма в България през първата половина на 80-те години“ (публикувано в ИПр, 2004, № 3-4, 89-114).
  26. Хрушчов и България (1997-2000). Съвместно с Институт славяноведения, РАН. Обработени 160 м. с. архивни документи.
  27. България в разделена Европа (1997-1999). Секционен проект с ръководител ст. н. с. ІІ ст. д-р Стоян Пинтев. Тема: „Проблеми и промени в стопанската политика на България в средата на 50-те години на ХХ век“ (публикувано в BHR, 1997).
  28. Сталинизмът в Източна Европа и България (1997-1999). Съвместно с Институт славяноведения, РАН. Научни ръководители – ст.н.с. ІІ ст. Ст. Пинтев и д-р Мурашко. Тема: „Управление на икономиката в България по време на сталинизацията ѝ, 1949-1953“.
  29. Българското общество след Втората световна война (1997-1998). Секционен проект, ръководител ст.н.с. ІІ ст. д-р Г. Никова. Тема „Социални измерения на урбанизацията в България след Втората световна война“ (публикувано в Балканистичен форум, 1997, кн. 2).

Преподавателска дейност

2017-2018Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през летния семестър „Стопанска и социална история на България 1944 – 1997“, в ИФ на СУ, 20 часа

2016-2017 – Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през летния семестър „Стопанска и социална история на България 1944 – 1997”, в ИФ на СУ, 30 часа

2014-2015 – Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през летния семестър „Стопанска и социална история на България 1944 – 1997”, в ИФ на СУ, 30 часа

2013-2014 – Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през летния семестър „Стопанска и социална история на България 1944 – 1997”, в ИФ на СУ, 45 часа

2012/13 – Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през зимния семестър „Стопанска и социална история на България 1944 – 1997”, в ИФ на СУ, 45 часа

2011/12 – Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през зимния семестър „Стопанска и социална история на България 1944 – 1997”, в ИФ на СУ, 45 часа

октомври-декември 2012 – Лекции на допълнителен курс за обща базова подготовка на докторанти към Центъра за обучение при БАН „ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК“,  30, часа

летния семестър на уч.2010/2011 г. – Лекции на на допълнителен курс за обща базова подготовка на докторанти към Центъра за обучение при БАН „ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК” – 30 часа

октомври – декември 2010 г.  – Свободно избираем курс за докторанти в ЦО– БАН , „Политика, икономика, общество в България през втората половина на ХХ век”, 20 часа

2010/11 – Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през зимния семестър „Стопанска и социална история на България 1944 – 1997”, в ИФ на СУ, 45 часа

2009/10 – Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през зимния семестър „Стопанска и социална история на България 1944 – 1997”, в ИФ на СУ, 45 часа

2008/09 – Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през зимния семестър „Стопанска и социална история на България 1944 – 1997”, в ИФ на СУ, 45 часа

април – юни 2007 – Лекционен курс за докторанти в ЦО БАН, “Политика, икономика, общество в България през втората половина на ХХ век”, 30 часа.

2007/08 – Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през зимния семестър „Стопанска и социална история на България 1944 – 1997”, в ИФ на СУ, на 30 часа.

2004/05 до 2006/07 – Курс лекции на магистри по нова и съвременна история на България през зимния семестър “Проблеми на стопанската и социална история на България след Втората световна война 1944-1989” в ИФ на СУ, на 30 часа.

2000-2002 – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет. Спецкурс за магистри по „Проблеми на стопанската история на България след Втората световна война“ (40 + 15 часа).

1997-1998 – Нов български университет, департамент „Антична история и култура“. Цикъл лекции по „Нова и най-нова обща история“ (30 часа).

Дипломанти и докторанти

2016-2019 – Научен ръководител на задочен докторант Мирена Митова в ИИстИ – БАН

2014-2017 – Научен ръководител на рeдовен докторант Венелин Михайлов в ИИстИ – БАН

2013 – Научно ръководство дипломант от ИФ на СУ, Венелин Михайлов на дипломна работа на тема „ Смяна на икономическата система в България 1989 -1992”, защита 10 септ.2013 г.

2012-2015 – Научен ръководител на редовен докторант Филип Буров в ИИстИ-БАН

2012 – Научно ръководство на дипломант от ИФ на СУ, Любомир Войнов, Кризата на социалистическата икономика през 80-те години на ХХ век” , защита, септемврийска сесия на ИФ на СУ, 2012

2007 – Научно ръководство на дипломант от ИФ на СУ Мария Секулова, БНЖС 1944–1950. – защита 2007.

2006 – Научно ръководство Дипломант от ИФ на СУ Михаил Бушев, Политиката за икономически реформи в България през втората половина на 80-те години на ХХ век. – защита 2006 г.

2003 – Научно ръководство на дипломанта от СУ, ИФ Станимир Станев, на дипломна работа на тема „Икономическа политика на България през първата половина на 60-те години“.

2003 – Научно ръководство на дипломанта от СУ, ИФ Евгений Кандиларов, на дипломна работа на тема „Политиката за развитие на електронната промишленост в България, 60-те – 80-те години“.

2001 – Научно ръководство на дипломанта от НГДК Николай Дунев на тема „Преходът в България, 1989-2000“.

Езици

владее: руски и английски; ползва: френски език

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

  1. Тодор Живков – пътят към властта. Политика и икономика в България 1953 -1964”, (2000), Институт за история – БАН, ИК-Кота, ISBN  954-90552 -1-3, 281 с.
  2. Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война, изд. Летера, 2016, ISBN 978-619-179-064-1, 640с. рец: Н. Поппетров, сп. Наука, 2017, бр. 1, с. 76

Б. Колективни монографии:

  1. История на съобщенията в България. Факти, събития, личности, проблеми. С.: ИК „Ракла“, 1997, 160 с. (съвместно с И. Баева и Евг. Калинова).
  2. История на българите от Освобождението 1878 до края на Студената война 1989, т.3, Изд.къща Труд и Знание, под ред. на акад. Г. Марков, С., 2009. ISBN 978-954-621-240-5; ISBN 978-054-528-885-2, с. 338-353, с. 413 – 424, с. 516-548. (в съавторство с В. Танкова, Л. Огнянов, Р. Богданова, Евг. Калинова, В. Колев)
  3. История на Отечествения фронт/съюз, т.1, Национален съвет на Отечествения съюз, С., 2012, съставител и научна ред. Проф. д-р Искра Баева, Национален съвет на Отечествения съюз, Университетско издателство, Св. Кл. Охридски, С, 2012, ISBN978-954-07-3417-0, с. 225-272;  273-306.( в съавторство с Евг. Калинова, Евг. Кандиларов, С. Миланова, Искра Баева)
  4. Българската академия на науките пред предизвикателствата на глобализацията (1989-2014) – В: История на Българската академия на науките, втора част 1947-2014 (Други автори Искра Баева, Евгений Кандиларов, Илия Тодев) под научната ред. на Илия Тодев, изд. на БАН “Проф. Марин Дринов“, София, 2017, ІSBN 978-954-322-882-9, с. 66-159
  5. В темелите на българската наука. Дарителство и благодетели на БАН 1869-2019, С., Акад. изд, „Проф. Марин Дринов“, 2019, с. 63-110.ISBN978-954-322-997-0 (в съавторство със Стоянова Р., Величкова, Цв.)
  6. Кратка история на БАН,С., Акад.изд,“Проф.Марин Дринов, 2019, с. 83-106, ISBN 978-954-322-999-4 (в съавторство с Тодев, Ил, Гешева, Й., Кандиларов, Евг., Поппетров, Н., Христов, Д.)

В. Студии и статии:

  1. Политиката на българското правителство за финансиране на социалистическата индустриализация. – Исторически преглед, 1990, № 4, 3-17.
  2. Електрификацията на България през първата петилетка. – сп. Векове, 1991, кн. 1-2, с. 5-18.
  3. Идеите за индустриализацията на България 1944-1948 г. – Исторически преглед, 1992, № 8-9, 77-96.
  4. Индустриалната политика в България (1944-1958 ). – В: Страници от българската история. Събития, размисли, личности, ч. 2. София: 1993, с. 112-126.
  5. Предизвикателствата на модернизацията в България след Втората световна война – Ново време,  №1, 1995, 47 – 60
  6. Женското движение и неговата съдба през периода септ. 1944 – юни 1945 г. – Минало, 1995, № 1, 63-73.
  7. Периферия на периферията или периферия на центъра. / Размисли върху особеностите на процеса на индустриализация-модернизация в България след Втората световна война. – Сб. Периферията в историята, София, 1996, с. 96-103.
  8. Съветският модел в българската икономика. Основни проблеми, идеи и перспективи на изследване. – Исторически преглед, 1996, № 3, 64-82.
  9. Експериментът с „новия курс“ в стопанската политика на България 1953-1956. – Лица на времето, 1997, № 2, 201-238.
  10. Някои социални измерения на урбанизацията в България след Втората световна война. – Балканистичен форум, 1997, № 2, 119-130.
  11. Щрихи от политиката за индустриализация – модернизация на България през втората половина на 20 век. – В: Collegium Germania, Probleme der Entwicklung Bulgariens in den 20er bis 90er Jahren des 20 Jahrhimderts, Sofia, 1997, с. 229-240.
  12. Търговските преговори между България и СССР (1944-1948). – В: България в сферата на съветските интереси. (Българо-руски научни дискусии). С., 1998, с. 30-37.
  13. Les problèmes de l`emploi et du chomage en Bulgarie dans les annèes 50 du XX-e siecle. – Etudes balkaniques, 1998, № 1-2, 24-45.
  14. Zagadkite na aprilskia plenum 1956g. (The  Riddles of the April Plenum  1956 (A hypothesis). – Balkanistichen forum/Balkanistic Forum, magazine of the Blagoevgrad University, 1998, № 1-2-3, 57–67.
  15. Историята на една предизвестена смърт или краят на организираното женско движение в България (1944-1950).– сп. Епохи, 1998, кн. 2., год V, с. 52-63.
  16. За границата в най-новата българска история (или за отношението „икономика-политика“ от края на 40-те и през 50-те години). – Сб. „Границата в историята. Исторически студии„, С., 1999, с. 138-150.
  17. Проблемы и изменения экономической политики Болгарии в середину 50-тых годов ХХ века. Іа – Bulgarian Historical Review, 1999, № 1-2, 97- 123.
  18. Проблеми на стопанската политика в България в края на 40-те и началото на 50-те години. – В:Модерна България, Университетско издателство, София, 1999, 273 –291.
  19. Опити за икономически реформи в България след Втората световвна война . В: 120 години изпълнителна власт в България, София,Институт по история, 1999,  288 –300.
  20. Change of the Guard. The struggale for Power in Bulgaria 1953-1962. Part I (1953-1956), Part II (1957-1962). – Etudes balkaniques, 2000, № 1, 59-78, № 2, 36–58.
  21. Българският път към Европа. Социално-икономически щрихи. – Исторически преглед, 2000, № 5-6, 148-168.
  22. Мъжките момичета в кръговрата на промените. Българката през втората половина на ХХ век – В: Граници на гражданството: европейските жени между традицията и модерността, С.: Издат. ЛИК, 2001, с. 318-331.
  23. 1956 through the eyes of Gheoghe Gheorghiu – Dej and Todor Zhivkov (based on materials from Bulgarian archives). – Etudes balkaniques, 2002, № 2, 87–100.
  24. Парадокси на модернизацията в България след Втората световна война. – Във: В търсене на истината. Юбилейно издание по случай 70 годишнината от рождението на професор Николай Генчев. София: Университетско издателство, 2002, с. 238-247.
  25. Българската икономика през 80-те години на ХХ век между Изтока и Запада. – В: Проблемът Изток – Запад. Историческа перспектива. София: Парадигма, 2003, с. 685-692.
  26. Политикът в огледалото на спомена. – В: Collegium Germania, 4, София, 2003, с. 310-323.
  27. Перестройката в България в светлината на модернизацията. – Историческо бъдеще, 2003, № 1-2, 79-98.
  28. Началото на края на социализма в България през първата половина на 80-те години. – Исторически преглед, 2004, № 3-4, 89-114.
  29. Земеделското движение и неговата съдба в политическата система на България след 1989 г. – В: Земеделското движение в България – история, развитие, личности. Пазарджик, 2004, с. 323-333.
  30. Българите в търсене на нова идентичност. Сбогуване с Изтока. – В: Проблемът Изток-Запад. Съвременни измерения. С, 2004, с.127-140.
  31. Съветският фактор в българското преустройство през втората половина на 80.те години на ХХ век: Гласността срещу Тодор Живков. – Минало, 2004, № 2, 75-83.
  32. Историографията между приемственост и промяна – Исторически преглед, 2005, № 1-2, 3-98 (съавтор с А. Запрянова и Б. Нягулов).
  33. Спомените като другата история. Мемоарите на комунистическата номенклатура след промените в България в края на 80-те години на ХХ в. – Историческо бъдеще, 2005, №1-2, с.111-135.
  34. Проблеми на външнополитическата преориентация на България в края на 80-те и началото на 90-те години. –В: Следвоенна България между Изтока и Запада. Хасково, 2005, с.79-92.
  35. „Българската лейди Сталин”. Цола Драгойчева – Във:. Български държавници,1944 –1989, съставител М.Радева, Скорпио ви, 2005, с.117-130.
  36. „Просветеният абсолютизъм”. Людмила Живкова – Във: Български държавници,1944–1989, съставител М. Радева, Скорпио ви, 2005, с. 170-183.
  37. История и идентичность. Болгарский случай конца ХХ века. – В: Восточноевропейские исследования, 2006, ІІІ, с. 112-124.
  38. Първи стъпки на България към обединяваща се Европа в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. – BHR, Studia in Honorem Professoris Virginiae Pаskaleva, 2006, 1-2, с.348-364.
  39. Българо-румънски отношения в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ в. – В: Проблемът Изток-Запад. България на Балканите. София: Клио-96, 2006, с.252-275.
  40. Политиката по аграрния въпрос в контекста на перестройката на социализма в края на 80-те години на ХХ в. – В:Сборник в чест на доц. д-р М.Минчев, В. Търново, с.204-230.
  41. Изследванията по социална история на България през ХХ в. в историографската перспектива на периода 1990-2005 г. – В: Историческата наука в България. Състояние и переспективи. С., 2006, с. 163-176.
  42. “Другите” за “нас” и за историята: българската исторческа наука между приемствеността и промяната. –В: Предизвикателствата на промяната. (съавт. А.Запрянова, Бл. Нягулов), С., 2006, с. 24-40.
  43. Изследвания по социално-икономическата история на социализма в България: основни теми, проблеми и перспективи. – В: Предизвикателствата на промяната, С., 2006, с.289-301.
  44. Идеите за решаване на аграрния въпрос в България в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов. С., 2006, с. 855-876.
  45. A bulgariai szocializmustasadalom-es gazdasagtorteneti kutatasai. Temak, problemak, kilatasok (Българската историография по социално-икономическа история на социализма в годините на прехода) – Vilagtortenet, 2006, osz-tel, p. 74-77.
  46. Предговор – В: Сборник Модернизацията на България и Габрово 1878–2006, Сборник от национална научна конференция, Габрово, 18 и 19 септември 2006, В. Търново, 2007, 9-12.
  47. Русия – Беларус: перспективи на взаимоотношенията. – сп. Ново време, 2007, № 12, с.35-44
  48. Индустриализацията на България и Габрово, – В: Сборник Модернизацията на България и Габрово 1878-2006, Сборник от национална научна конференция, Габрово, 18 и 19 септември 2006, В. Търново, 2007, 15-35.
  49. Основни насоки на икономическата и социална политика в България през 60-те и първата половина на 70-те години на ХХ век. –В: Историкии, Научни изследвания в чест на доц. Стоян Танев по случай неговата 70-годишнина, Шумен, 2007, Университетски издателство „Епископ Константин Преславски”, с. 613-626.
  50. Challenges to Bulgaria’ Integration into United Europe at the End of the 1980s and the beginning of the 1990s.– in: Revuedes études sud-esteuropéennes, Academie Roumaine, Institute d’etudes Sud-est Europeennes, tome NLVI (n. 1 – 4), 2008, p. 354-366.
  51. Историческая наука в Болгарии в конце ХХ и начале ХХІ века. – В: Сборник „Славянский мир: памяти проф. Д. Песчаного”, Материалы международной научно-практической конференции, Краснодар, 2008, с. 106 – 112.
  52. Конфликтът М. Горбачов – Т. Живков или още веднъж за съветско- българските отношение през втората половина на 80-те години на ХХ век. – В: Историята – професия и съдба. В чест на чл.-кор. д.и.н Георги Марков, С., 2008, с. 577-593.
  53. Герой или антигерой? Тодор Живков в спомените на съвременниците си. – Известия на БИД, т. 40, Институт по история, С., 2008, с. 216-227.
  54. За субективния фактор в съветско-българските отношения по време на „перестройката” 1985 – 1989 г. – Русия и България: между признателността и прагматизма, Сборник от научна конференция, Русия и България: между признателността и прагматизма, отг. ред. Акад. Г. Марков, Форум «България-Русия», С., 2009, 699-711
  55. Аграрната реформа в България 1991-2001 през погледа на историка. В: Толерантият националист, Паметен сборник от приятелите на  Стойко Трифонов, ред.И. Баева, Парадигма,С., 2009, 367-392..
  56.  Отношения между Болгарией и СССР / Россией в период 1944 – 2008г. – В: Год Болгарии в России: проблемы истории и культуры славянских народов. Материалы международной научно-практической конференции, Сборник, Краснодар, 2009, 99-110
  57. Еманципацията при социализма:българката във върховете на властта. – Интердисциплинарни диалози. Сборник в чест на А.Запрянова, Изд. Институт по история, 2009, 173-201
  58. Марчева И, Парушева, Д., (Институт по балканистика към БАН) Housing in Bulgaria: Coping with Socialist Modernity. – in:  Home Cultures, ISSN 1740-6315, Online ISSN: 1751-7427.BERG, UK, 2010,volume 7, issue 2, pp 197-216
  59. Recollections As Alternative History. In: Remembering Communism. Genres of Representation. (Ed. M. Todorova). SSRC, NY, 2010, ISBN 978-0-9790772-6-5, 253-274
  60. Марчева-Атанасова Ил, Д. Парушева, (Институт по балканистика към БАН) и Меглена Златкова (ПУ “Паисий Хилендарски”) Tinkering in Daily Life: People, State and Social(ist) Housing.- Etude Balkanique, 2010,3,69-91
  61. I. Marcheva Les relations bulgaro-romaines des ans 1948-1989. Le coup d’œil de Sofia( sur la base des archives bulgares)-BNR, ISSN 0204-8906, 1-2, 2010, 102-135.
  62. Болгаро-советские экономические отношения 1944-1991 г. – В: Россия-Болгария: векторы взаимопонимания 18-21 вв. Российско-болгарские научные дисскусии, РАН, Институт славяноведения, Москва, 2010, 542-556, ISBN 978-5-7578-0219-8.
  63. Gender-аспекти на прехода в България в края на ХХ и началото на ХХІ век.-В: Проблемиы новистики и исторического славяноведения. (Памяти Серегея Владимировича Павловского) Материалы международной научно-практической конференции, Краснодар, 2010, ISBN-978-93748-979-3, с.122-132 .
  64. Iliana Marcheva, The Bulgarian Model of Transition: Privatization and the Emergence of the New Economic Actors in the 1990s, pp. 353-363 – In: POLITICAL, SOCIAL, ECONOMIC AND CULTURAL ELITES IN THE CENTRAL- AND EAST-EUROPEAN STATES IN MODERNITY AND POST-MODERNITYHungarian-Bulgarian History Conference Budapest, May 14-15, 2009. Papers. Eds. Gábor Demeter, Penka Peykovska. Sofia-Budapest, 2010. [Series AUXILIARY HISTORICAL DISCIPLINES Vol. VІ
  65. Социалистическият експеримент в селското стопанство в България 1944-1989 – В: История на социализма в България, т. 2, издание на ЦИПИ и Фондация „Фридрих Еберт”, 2010, с.389-428. ISBN 978-954-92194-8-7
  66. Проблемите на модернизацията при социализма:индустриализацията в България – В: История на социализма, т. 2, издание на ЦИПИ и Фондация „Фридрих Еберт”, 2010. с.178-224. ISBN 978-954-92194-8-7
  67. Женски организации и власт: българският случай 1944-1990. – Сборник: Съвременната жена – роли и образи, Универс. изд. „Н. Рилски“, Благоевград, 2010. с. 36-44, ISBN  978-954-680-664-2.
  68. Комитетът на българските жени в политическата система на НРБ( 1950-1958).- Известия на Историческото дружество, т. 41, С,2011,ISSN 0081-1122, с.404-423
  69. „Майка, труженичка, общественичка”: Елена Лагадинова – опит за типологичен портрет. – Известия на Старозагорския исторически музей, Ст. Загора, 2011, Сборник от конференция „Личността в историята”, под. ред. на проф. Георги Бакалов, с. 444-452.
  70. Идеите за икономически реформи в СССР в средата на 60-те години: „Либерман” vs «Глушков» – В:Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишншната на проф. д-р Искра Баева, Унив. изд.»Св.Кл.Охридски» С, 2011, ІSSBN 978-954-07-3270-1, 328-337
  71. Эпизод из истории крупного строительства (Документы Гозбезопасности Болгарии о сооружении АЭС „Козлодуй”). – В: О чем поведают архивы… Российско – болгарские отношения и связи, Институт славяноведения – РАН, ТЕЗАУРУС, 2011, Москва, ІSBN 978-5-7576-0234-1, стр. 328-342.
  72. Социокултурни аспекти от живота в България през погледа на един западен експерт в края на 60-те години на ХХ век – В: България, Балканите и Русия 18-21 век, Българо-руски научни дискусии, Сборник статии, Институт за исторически изследвания – БАН, 2011, ІSSBN 978-954-2903-06-2, 245-266
  73. За „опекунското представителство” на жените в България 1944-1958 – СБ. «Пол и преход 1938 – 1958”, състав. Кр. Даскалова и Т.Кметова, Център за изследвания и политик за жената,С, 2011, ІSBN 978-954-9361-17-9,203-221.
  74. Социальные трансформации в Болгарии во время перехода к капитализму в 90-е тт ХХв. – В: Революции и реформы в странах Центральной и Юго-Восточной Европы: 20 лет спустя, Институт славяноведения-РАН, Москва, РОССПЭН, 2011, ІSBN 978-5-8243-1546-2, 282-298.
  75. Българо-румънски паралели: Тодор Живков и Николае Чаушеску.- В: Призвание и всеотдайност. В чест на 70-годишния юбилей и 40 години научна дейност на проф. д.и.н. Витка Тошкова, Акад. Изд. „Проф. М. Дринов” ІSBN 978-954-322-455-5, с. 106-124.
  76. Средната класа и Путин. – В: Сборник ”Президентски избори Русия 2012 QUO VADIS …., Дарина Григорова, Ал. Сивилов (съставителство и редакция), Университетско издателство „Св.Кл.Охридски” ISBN978-954-07-3375-0, С., 2012, с. 47-66.
  77. Цола Драгойчева- ярка фигура от първите години на Отечествения фронт. – В: История на Отечествения фронт/съюз в България, т.2, съставител и научна ред. Проф. д-р Искра Баева, Национален съвет на Отечествения съюз, Университетско издателство, Св. Кл. Охридски, С, 2012, ISBN 978-954-07-3418-7, с. 41-48.
  78. Проблеми на интеграцията в СИВ през втората половина на 50-те и първата половина на 60-те години на ХХ век. – Интеграционни процеси през 60-те години на ХХ век, Университетско издателство, Св. Кл. Охридски”, състав. Искра Баева, София, 2013, ISBN978-954-07- 35556-6, с. 79-92.
  79. Людмила Живкова в женското десетилетие на ООН 1976-1985 – В: Културното отваряне на България към света. Материали от международната научна конференция по повод 70 години от рождението на Людмила Живкова, състав. Искра Баева, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, С., 2013, ISBN978-954-07-3557-3. с. 92-102.
  80. Публикуваните спомени като извор за паметта на българите за социализма. – В: Българският ХХ век ,Колективна памет и национална идентичност. Съств. Ана Лулева, Изд. Гутенберг, С.,  2013, , ISBN978-619-176-002-2, с. 70-80
  81. Към историята на икономическата реформа в средата на 60-те години на ХХ век в България – Исторически преглед, кн. 1-2, 2012, с. 162-194.
  82. Анатомия на един граждански протест в България в края на социализма: случаят „Русе”. – В: Гражданският протест – минало, настояще и бъдеще, съст. доц. д-р П. Пачкова, Благоевград, Унив. издателство „Н. Рилски”, 2012, ISBN978-954-580-853-0, с. 110-121.
  83. Жената в България в края на ХХ и началото на ХХІ век: криза на идентичността. – В: Кодовете на социализма в постсоциализма”, департамент История на културата, Състав. и ред. доц. Наталия Христова, НБУ, 2014, с. 121-153, ISBN978-954-535-817
  84. The “Iron Curtain” as a Border: the Bulgarian Case. In: Regions, borders, societies, identities in Central and Southeast Europe, 17th-21st centuries. Bulgarian-Hungarian History Conference, Sofia, 16-17 May 2012. Collected studies. (Eds. Penka Peykovska, Gabor Demeter). Sofia-Budapest. 2013, pp. 245-251ISBN 978-954-2903-10-9 (ИИИ); ISBN 978-963-9627-61-1 (Institute of History, RCH, HAS)
  85. L’historien et/dans le pouvoir. (A la base des memoites de grands histotiens de la periode socialiste) – BHR  2012, 3-4, 95-109
  86. „By Their Memoirs You Shall Know Them” (Ivan and Petko Venedikovi about Themselves and about Communism). – IN: Remembering Communism. Private and Public Recollections of Lived Experience in Southeast Europe edited by Maria Todorova, Augusta Dimou and Stefan Troebst, CEU Press, Budapest-NewYork ISBN 978-963-386-034-2, 2014, p. 495-511
  87. Ego-documents in Historical Science  – IN: The Role of Ego-documents in the History of Science, Sofia, 2014, съставител Ерика Лазарова, Изд. къща „О писменах“/За буквите,ISBN: 9878-619-185-017-4, p. 55-62.
  88. Метаморфозите на паметта за социализма. – В: сп. Епохи, кн. 2, 2013,  с. 51-58, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, историческо сп. ISSN1310-2141
  89. Болгаро-российские отношения в 1992-2013 гг.: заметки и наблюдения. – В: Сборник „Российско-болгарские научные дискуссии. Российская и болгарская государственость: проблемы взаимодействия та. ХІХ-ХХІ вв”. Москва, Институт славяноведения РАН, 2014, ISBN  978-5-7576-0325-4 Ред. коллегия чл. кор РАН В. П. Козлов (отв. редактор), к.и.н. Е. Л. Валева, д.и.н. Т. В. Волокитина, к.и.н. Марина Фролова., с. 307-345.
  90. Подготовката на инженерни и стопански кадри в България през втората половина на 40-те и през 50-те години на ХХ век. – ИПр, 2013, кн. 5-6, с. 128-143. ISSN 0323-9748
  91. Индустрия, технологии и иновации: историческият опит на българите в края на ХІХ и през ХХ век. – В:  Известия на Регионален музей Габрово, т. 1, 2013, Фабер, 2015,. ISSN 2367-783Х, с. 11-44
  92. Град и жители: „Социалистическата индустриализация в съвременния музея – В: Сб. Социализмът в музея на постсоциализма, състав. Наталия Христова, Издателство на НБУ, 2015, ISBN 978-954-935-867-8, с. 135-163.
  93. БАН в началото на прехода (1988 – 1997). – В: Сб. 25 години промени. Граници и периодизации на прехода, институциите и качеството на демокрацията в България, състав. и ред. М. Груев, 2015, Фондация „Софийска платформа“. Юли 2015, ISBN: 978-619-90431-4-1, с. 196-228
  94. 135 години Българо-руски дипломатически отношения. Сборник документи, състав: Б. Бужашка, И. Марчева М. Тодоракова, Св. Шаренкова, С, 2014, Форум „България-Русия, ISBN  978-619-7146-03-5, 179 с.
  95. Iliyana Marcheva The Conflicts in Science: The First General Assembly of the Scientists and the Decommunisation of BAS (1991–1992) – В: Shared Pasts in Central and Southeast Europe 17th–21st Centuries, Hungarian and Bulgarian Approaches. Eds. Gábor Demeter, Penka Peykovska. Sofia-Budapest 2015, р. 346-372
  96. The Socioeconomic Consequences of Privatization in Bulgaria at the End of the 20th and the Beginning of the 21st Century. – BHR, 2013, N  1-2, 102-136.
  97. „За проекта „Европейски съединени щати“ на Франц-Йозеф Щраус в архива на Тодор Живков. – В:  Преводът – мост между езици и култури. Изследвания в чест на професор Людмила Илиева, С. 2015,  ISBN 978-954-07-4047-8, с. 475-482.
  98. Нови моменти в политиката за подготовката на инженерно-техническите кадри през 80-те години – В: Послания на историята. Юбилеен сб. в чест на проф. М. Радева, С, Унив. изд. Кл. Охридски, 2016, ISBN 978-954-954-07-4074-4., с. 379-392.
  99. Болгарская академия наук в годы перехода (1989–2007 гг.): проблемы адаптации. – В: Историческая болгаристика. К 100 летию проф. Б. Б. Валева, Москва 2016, Федеральное государственое бюджетное учреждение науки, Институт славяноведения, Комиссия историков Болгарии и России, ISBN 978-5-7576-0360-5, с. 376 –391.
  100. Китайская инициатива «16 плюс 1» и некоторые болгаро-китайские и албанско-китайские параллели времен холодной войны. – В: Институт славяноведения РАН История, язык, культура Центральной и Юго-Восточной Европы в национальном и региональном контексте. К 60-летию Константина Владимировича Никифорова, Москва, 2016, ISBN 978-5-7576-0359-9, 301-318.
  101. ЕС и поредното разширение на Изток: съдбата на програмата „Източно партньорство“. – Сб. Ще се разпадне ли ЕС?, състав. доц. Б. Градинаров, изд. „Фабер“ , ISBN 978-619-00-0504-9,  с.278-293.
  102. Поредното разширение на ЕС на Изток и съдбата на програмата „Източно партньорство“ – В: сп. Геополитика, год. ХІІІ, бр. 4, 2016. Изд. на Българското геополитическо дружество, ISSN 1312-4579, с. 14-23.
  103. Историята на плана „Валев“ или още по въпроса за румънско-съветските отношения през първата половина на 60-те години на ХХ век. – Исторически преглед, ISSN  0323-9748, 2016, №5-6, с. 87-110.
  104. „Майка, труженичка, общественичка“: Елена Лагадинова – опит за типологичен портрет. –В: ALMANACH VIA EVRASIA, 2016, 5. СКОК В БЪДЕЩЕТО: ГОЛЯМА ЕВРАЗИЯ ИЛИ ГОЛЯМА ЕВРОПА? В ПАМЕТ НА ПРОФ. ХРИСТИНА МИРЧЕВА ISSN ONLINE 1314-6645.
  105. На къмпинг в НРБ:из историята на туризма през втората половина на ХХ век. – Известия на РИМ-Габрово, том ІV, 2016, ред. кол. проф. д-р Петко Ст. Петков и др., Изд. Фабер-2017, ISSN 2367-783Х, с. 271-284.
  106. Политики на паметта: официалната руска пропаганда за ВОСР по време на 100 годишния ѝ юбилей. – В: сп. Политически хоризонти, год. І, бр. 6, декември, 2017, ISSN: 2534-966X ,  75 197 зн., 111-142.
  107. Политики на паметта: официалната руска пропаганда за ВОСР по време на 100 годишния й юбилей – В: Октомврийската революция преди 100 години, днес и утре. Състав. М. Мизов, ЦИПИ, фондация „Солидарно общество“, С, 2018, Авангард Прима, ISBN 978-619-239-048-8, с.161-196.
  108. Болгарское общество в 60-е годы ХХ века и особенности социалистической модели потребления. – В: Studia Historiae Bulgariae et Europae Orientalis, К юбилею Т.В. Волокитиной. Москва, Институт славяноведения – РАН, 2018,  ISBN 978-5-7576-0407-7, с. 92-105.
  109. Реформите в науката на примера на института по история – БАН (1947-1989) – В: Сб. Реформи и реформени инициатива в България и света през ХХ век. Състaв. Искра Баева, Евг. Калинова, Универститетско издателство, София, 2018, ISBN 978-954-07-4487-2, с. 104-105.
  110. Iliyana Marcheva, Studies on Contemporary History: the Bulgarian Case. – In : Bulgarian Historical Review, 2018, 3-4, р.159-190
  111. Марчева, Ил. Поуките от историята:бългор-руските отношения в историческа перспектива – сп. Политически хоризонти, ISSN 2534 – 966Х №5, 2019, с.55-69.
  112. Атанасова (Марчева) Илияна. Празднование 140-летия русско-турецкой войны 1877–1878 гг. в контексте болгаро-российских отношений 2007–2018 гг. – В: Славяне и Россия: Россия, Болгария, Балканы. Проблемы войны и мира. XVIII–XXI вв. (Мифы и реальность). Сб. статей / Гл. редактор К. В. Никифоров. — М.: Институт славяноведения РАН, 2019. — 516 с. — (Никитинские чтения «Славяне и Россия»). ISSN 2618-8570, DOI 10.31168/2618-8570, с. 403-423.
  113. И. Марчева, П. Димитрова. Анализ социальных трансформаций в Болгарии – на основе аграрной реформы и государственных предприятий. – Академический журнал исследований России (Пекин), 2019, № 3, с. 101-117 / I. Marcheva, P. Dimitrova. Analysis of Social Transformation in Bulgaria – from the Perspective of Reforms of Agriculture and State-owned Enterprises. – Academic journal of Russian Studies (A Bimonthly), 2019, No. 3, pp. 101-117, ISSN 2095-1094 /保加利亚社会转型分析 —— 基于农业改革与国有企业视角 [ 保加利亚 ] 伊·玛尔切娃 佩·季米特洛娃 陈晓棠 钟建平 译/
  114. Марчева, Ил. От чарка до супер компютъра „Авитохол“: основни тенденции в индустриализацията в България през ХІХ-ХХІ век.- В: Известия на РИМ-Габрово, том VІ, за 2018, В.Търново, Фабер, 2019 г., с. 11-33, ISSN 2367-783Х
  115. Марчева, Ил. Преходът в България: приватизацията и нейните социално-икономически резултати в края на ХХ в и началото на ХХІ в. – В: Сб. Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на ХХ век. Сб. в чест на 65-та годишнина на проф. Искра Баева, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 176-218, ISBN: 978- 954.07-4609-8; 978-954-07-4610-4
  116. Марчева, Ил, Политическият език на прехода и историческата наука в България. – В: Сб. Преходът и политическите езици, Изд. На ЦИПИ, фондация «Солидарно общество» и Българска асоциация по реторика, София, 2019, Максим Мизов, съставител и научен редактор, 2019, ISBN 978-954-2982-23-4, с. 214-228.
  117. Атанасова (Марчева) Илияна. Празднование 140-летия русско-турецкой войны 1877–1878 гг. в контексте болгаро-российских отношений 2007–2018 гг. – В: Славяне и Россия: Россия, Болгария, Балканы. Проблемы войны и мира. XVIII–XXI вв. (Мифы и реальность). Сб. статей / Гл. редактор К. В. Никифоров. – М.: Институт славяноведения РАН, 2019. – 516 с. – (Никитинские чтения «Славяне и Россия»). ISSN 2618-8570, DOI 10.31168/2618-8570, 403-423
  118. Марчева, Ил. Науката в България по време на прехода 1989-2007 на примера на БАН  – В: „Преходът“ – очаквания и реалности, ЦИПИ, Фондация „Солидарно общество“ и редколегия на сп. „Ново време“; Проф. д.с.н Максим Мизов – съставител и научна редакция, София:“Авангард Прима“, 2020, ISBN 978-619-239-362-5, с. 189-198.
  119. Iliyana Marcheva, Donations and donors to the Bulgarian Academy of Sciences, 1944-1989 – IN Papers of BAS, v.6, N2, 2019, p. 179-190 – издаден 2020
  120. Марчева, Ил. Първият автентичен граждански протест в България в края на социализма – ИДА, бр. 117 за 2019, С., 2020, ISNN 032-9780 , с. 84-97
  121. Марчева(Атанасова), Илияна. Болгаро-советское научное сотрудничество во второй половине ХХ в. как форма «народной дипломатии» (на примере исторической науки). – В: Славяне и Россия: проблемы государственности на Балканах (конец XVIII –ХХI вв.). Москва: Институт славяноведения РАН, 2020 , с. 434-455, 50 282 знака. ISBN 978-5-7576-0445-9 DOI 10.31168/2618-8570.2020; DOI 10.31168/2618-8570.2020.23 на статията.
  122. Марчева, Ил. Дарения и дарителски практики през 1944-1989. На примера на БАН. В: Предизвикателството: съвременна българска история. Сб.С изследвания в чест на проф. д-р Евгения Калинова, състав. проф. д-р И. Баева, доц. д-р Румяна Маринова – Христиди, С, 2020, Универ. изд. „Св. Кл. Охридски“, ISBN ISBN 978-954-07-, с. 261-278.
  123. Bulgarian-Russian (Soviet) Relations between Demythologization and Remythologization at the End of the 20th and the Beginning of the 21st Century. – BHR,  2020, 3-4, 72-104
  124. Marcheva, Il. Bulgarian views on the economic modernization of China from the late 1980s to the second decade of the 21st century, В: – Известия на ИИстИ, т. 37, Болгария и китай: попытки модернизации во второй половине XX и начале XXI века / Bulgaria and China: attemps at modernisation during second half of 20th and the beginning of 21st century, Акад. изд. Проф.М. Дринов, София 2022, 171-188 ISSN 2367-5187 (print), 2315-2913 (online).
  125. Марчева, Ил. Към историята на българо – руските спорове в хуманитаристиката с поглед от ХХІ век – В: Русия между Изтока и Запада: политика, идеология, диполомация. Сборник в чест на доц. Димитър Вечев / Съставителство и редакция: Тина Георгиева, Искра Баева, София: Университетско издателство Св. Климент Охридски 2022 , ISBN: 978-954-07-5347-8, с. 269-284
  126. Марчева, Ил. Нови руски изследвания за историята на социализма по време на Студената война. – Известия на ИИстИ, т.38, Изучаването на световната история и българската историческа наука, Акад. изд. Проф. М. Дринов, София 2022, 229-247, ISSN 2367-5187 (print), 2315-2913 (online).
  127. Марчева Ил. Штрихи из истории народной дипломатии в болгарско-российских отношений во время холодной войны и после нее. – В: Болгария — Россия. 140 лет дипломатических отношений: история, состояние, перспективы материалы юбилейной болгаро-российской конференции (05–06 июля 2019 г.) Сборник статей, ISВN 978-5-6045420-0-2 © Коллектив авторов, 2020 © НАНО ВО «ИМЦ», 2020, с.269-282
  128. Марчева, Ил. Особеностите на стопанската политика на НРБ по време на разведряването през 70-те години на ХХ век: между ограничения суверенитет и отварянето към Запада – В: 6146 знака – Дриновски сборник, т. 15, издание на Харковския университет и ИИстИ-БАН, София-Харков, Изд. Проф.Марин Дринов 2022, с.198-207, ISSN 2218-0567
    DOI 10.7546/DS.2022.15
  129. Марчева, Ил. Проблеми на еманципацията на жените през 70-те години на ХХ век в България (по повод анкета с жени на ръководни длъжности от 1974 г.) –В:  „Полът: между хуманитарните, социалните и правните науки“,Десисласв Георгиев, Деница Ненчева( състав. и ред.) Изд:Scribens, 2022, с.233-240. ISBN 978-619-7467-38-3
  130. Илияна Марчева, 75 години институт за исторически изследвания – БАН (Размисли по повод на конференцията„Историческата наука в съвременния свят“) – В:  Дзяло е-списание в областта на хуманитаристиката Х-ХХI в. год. XI, 2023, брой 25; ISSN 1314-9067
    https://www.abcdar.com/magazine/XXV/Dzl_2023_br25_26_Iliyana_Marcheva_75_godini_Institut_za_istoricheski_izsledvania-BAN.pdf
  131. Илияна Марчева, Стопанската култура на няколко „автентични“ предприемачи на прехода в България края на ХХ и началото на ХХІ век – Известия на РИМ-Габрово, т. VІІІ, 2023, ISSN 2367-783Х, с. 297-319.
  132. Ил. Марчева, „Два примера за „самонаправили се“ предприемачи в България по време на прехода през 90-те години на ХХ в. / Two Examples of ‘Self-made’ Entrepreneurs in Bulgaria during the Transition in the 1990s“ –  „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“ Т. 6, ЦСИИ, Варна, 2021 ISSN 2534-9244 (print) ISSN 2603-3526 (online), с. 391-401.

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Искра Баева. Източна Европа след Сталин 1953-1956 (Полша, Унгария, Чехословакия и България). С., 1995, 306 с. – Bulgarian Historical Review, 1996, № 2, 168-172.
  2. Владимир Мигев. Колективизацията на българското село, 1948-1958. С., 1995. – Bulgarian Historical Review, 1998, № 1-2.
  3. Искра Баева, Евг. Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика, 1944-1955. С. 2003. – Ново време, 2003, № 7, 77-82.
  4. Евг. Иванова, Светла Димитрова. История на електрификацията в Старозагорски регион. С. Загора, 2002. – Исторически преглед, 2003, № 5-6, 265-268.
  5. Чeловек на Балканах в эпоху кризисов и этнополитических столкновений ХХ века. Российская академия наук, Институт Славяноведения. С.-Петеребург: Изд. АЛЕТЕЙЯ, 2002, 406 с. – Исторически преглед, 2003, № 5-6, 269-273.
  6. Александър Костов. Швейцария и балканските държави: Икономически връзки (1830-1914). С.: Heron press, 2001, 244 с. – Исторически преглед, 2002, № 1-2, 238-241.
  7. Евгения Калинова, Искра Баева. Българските преходи 1944-1999. С.: Изд. ТИЛИА, 1999, 320 с. – Bulgarian Historical Review, 2002, № 1-2, 240-243.
  8. Наталия Христова. Власт и интелигенция. Българският скандал „Солженицин“ 1970-1974. Исторически етюд с документално приложение. С.: Аб издателско ателие, 2000, 194 с. – Исторически преглед, 2001, № 1-2, 72-74.
  9. Социализмът: Реалност и илюзии. Етнологически аспекти на ежедневната култура. С., 2003, 256 с. – Bulgarian Historical Review, 2003, № 3-4, 211-214.
  10. Светлозар Елдъров. България и Ватикана 1944-1989. Дипломатически, църковни и други взаимоотношения. София: Логис, 2002, 255 с. – Etudes balkaniques, 2003, № 3, 179-181.
  11. Наталия Коровыцина, С Россией и без нее: Восточноевропейский путь развития, Москва, 2003, – Исторически преглед, 2005, №3-4, с.266-270.
  12. Сотрудничество в области культуры как проявление славянской взаимности – Сп. Восточноевропейские исследования, 2005, І, ISSN 5- 7576-0179-5, с. 172-175.
  13. За човешките измерения на историята на българската модерност, – ВПенчо Семов. Успехът, В. Търново, Фабер, 2008, ISBN 978-954-775-855-1, с. 7-9.
  14. „Восточноевропейские исследования”, РАН, І-ІІ, 2005г. – Еtudes Balkaniques, 2006, 1, р. 158-160.
  15. В. Антовова, Д.Каменова, Демонтаж, Една балканска история в края на ХХ век, Русе, 2008,- ИПр, 2009,№5-6,225-229.
  16. Искра Баева, Източна Европа през ХХ век. Идеи, конфликти, митове. (Восточная Европа в ХХ веке. Идеи, конфликты, мифы.) С., Парадигма, 530, с. – BHR, 3-4, 2010, ISSN 0204-8906, p. 205-208
  17. И. Баева, Евг. Калинова, Социализмът в огледалото на прехода, изд. Изток-Запад, С., 438стр.- рецензия в Etudes Balkaniques, 2012, 3, 278-282.
  18. 80 години от рождението на Златко Д. Златев – ИПр, 20111-2, с. 78-79.
  19. Пенка Пейковска, Българските общности в Унгария през 19-20 век. Миграции и историко-демографска характеристика. С., 2011. 400 с., – под печат, ИПр, 2012.
  20. Рецензия на „БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА 21 ВЕК“. Съставители Александър Костов и Екатерина Никова, Сборник статии. Парадигма, С., 2012, 453 с. – Etude Balkaniques, XLVIII/ 4, 2012, 189-190.
  21. Рецензия на Светла Димитрова, 110 години Загорка. Историята на пивоварна „Загорка” С, 2012, изд. „24 Квадрата ООД”, 120 с. – в ИПр, под печат.
  22. Марчева, Ил. За регионалната история и дейността на Регионален исторически музей – Габрово. По повод 155 години от обявяването на Габрово за град – Исторически преглед, 2015, № 5-6, с. 285-287.

Д. Съставителство

1. България, Балканите и Русия 18-21 век, Българо-руски научни дискусии, Сборник статии, Институт за исторически изследвания – БАН, 2011, ІSSBN 978-954-2903-06-2, 245-266

4. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

Статии в популярни периодични издания

  1. Индустриалната модернизация на България през втората половина на ХХ век. – В: Четвърти национален исторически конкурс 2005-2006. Фамилната история и превратностите на ХХ век. С.: Изд. Фондация Ценности, 2006, с. 37-38.
  2. Бригадирското движение в България, 1946-1989. – В: Четвърти национален исторически конкурс 2005-2006. Фамилната история и превратностите на ХХ век. С.: Изд. Фондация Ценности, с. 39-40.
  3. Урбанизацията в България през втората половина на ХХ век. В: Пътувания, пътешествия, миграции – историите на модерния номад, Фондация Ценности, 5 Национален исторически конкурс 2007-2008, 30-32.
  4. Цола Драгойчева три пъти се разминава с любовта. – Във: В.Труд, бр.258, 18 окт. 2010
  5. Марчева, Ил. Средната класа и Путин – Във. В. Россия сегодня, 30 март 2012

Членство в научни журита
за присъждане на степени и звания

Рецензия на дисертационния труд на Евгений Герчев Кандиларов, Българо-японски отношения (1959–1989 г.). Дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор”  през 2006 пред ВАК

Рецензия на дисертационния труд на Димитър Луджев, Град на две епохи. История на обществените групи в българските градове в средата на ХХ век, Дисертация за присъждане на научната степен „доктор на историческите науки“,  през 2004, ВАК

Член на жури за присъждане на академична длъжност професор по съвременна българска история в ИФ на СУ – становище за научната продукция на доц. д-р Евгения Калинова – 9 септ. 2011

Член на жури за присъждане на научната степен „доктор” по история в ИФ на СУ– становище за дисертацията  Полина Цокова на тема „Регионалната политика на българската държава в Благоевградски, Смолянски и Кърджалийски окръг 60-те и 70-те години на ХХ век” – 29 септ. 2011.

Член на Научно жури в ИЕФЕМ-БАН с рецензия на докторската дисертация на Яна Янчева, редовен докторант в ИЕФЕМ – БАН на тема: „Колективизацията в българското село (1948-1970). Етнографски аспекти”, 2012

Член на Научно жури за избор на доцент за нуждите на  секция ПИНИ към ИИИ-БАН за Пенка Пейковска със становище – ноември декември 2013, жури – 17.12.2013

Член на Научно жури със становище за научната продукция на доц. д.и.н. Александър Григоров Костов – Институт по балканистика с  Център по тракология при БАН, за присъждане на академичната длъжност „професор“, 15.05.2014

Член на научно жури със становище за научната продукция на гл. ас. д-р Румяна Димитрова Маринова – Христиди – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и доц. д-р Стефан Иванов Дечев от Югозападния университет „Неофит Рилски”, Благоевград, участници в конкурс за присъждане на академичната длъжност „доцент”, за нуждите на СУ „Св. Климент Охридски”, 25.05.2014.

Председател на НЖ по защита на докторска дисертация в ИИстИ-БАН на Симона Самуилова 15 август 2016 г..

Рецензия на Симона Викторова Самуилова, „Образователните обменни програми в публичната дипломация на САЩ към ФРГ и НРБ (1969-1975): цели и резултати,дисертация за образователната и научна степен „доктор“, ИИстИ, защита на 15 август 2016 г.

Рецензия за Мая Иванова, Държавният туризъм и изграждането на социалистическия образ и стереотип на „българското“ „Балкантурист“: запазената марка на НРБ., дисертация за образователната и научна степен «доктор», ИФ на СУ, София защита 19 октомври 2016, 265 с.

Становище на Крум Златков, Крум Златков, Българо-виетнамски взаимоотношения 1950-1989, дисертация за присъждане на образователната и научна степен «доктор»,науч. Ръководител проф.д-р Е. Калинова, ИФ на СУ, София, юни 2016, защита 28 септември 2016 г.

Становище за Марияна Стамова от Института за балканистика с ЦТ-БАН, за участие в конкурс за „доцент“, защита 8 декември 2016 г.

Рецензия за ОНС «д-р» на дисертацията на Спаска Шуманова в ИФ на ВТУ, на тема „Българо-румънските политически отношения 1944-1989“, защита 04.10.2019

Участия в медии:

7 ноември 2014 – БНР, програма за чужбина, http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100482572
11 ноември 2014 – БНР, Програма Христо Ботев.

27 ноември 2014 – БНР, Програма Христо Ботев.

5 януари 2015 – Участие в БНР, Програма Христо Ботев, Програма „Денят започва“,водещи Мария Христова и Александър Райчев.

28 септември 2015 – участие в Телевизия. BG он ер в програмата „Днес“ с водещи Мартина Ганчева, от 9:30-11 часа – по въпросите за обгазяванията на гр. Русе и протестите на русенската общественост преди 30 години.

20 октомври 2015 – Интервю с доц. Илияна Марчева „Културният туризъм дава практическа насоченост на изследванията“. – Във В-к 100 вести, бр.241, вестник за общините Габрово, Дряново, Севлиево, Трявна.

19 ноември2015 – Интервю в телевизия Евроком, журналист Николай Колев.

11 октомври 2016 г. Интервю с проф. Марчева: Историята ни учи, че на нищо не ни учи. Дарик радио.
https://dariknews.bg/regioni/gabrovo/prof.-marcheva-istoriqta-ni-uchi-che-na-nishto-ne-ni-uchi-1612854

21 юни 2017 Интервю: Проф. Марчева: модернизацията е бърза, защото е под „съветски чадър“. Георги Георгиев, Дума, 21 юни 2017 http://www.duma.bg/node/147816

21 април 2019: РИМ-Габрово е специален музей, профилиран в стопанската история, занаятите и индустрията – Дарик-нюз, 21 април 2019 08:54  Автор: Тихомир Църов https://dariknews.bg/regioni/gabrovo/prof.-d-r-iliiana-marcheva-rim-gabrovo-e-specialen-muzej-profiliran-v-stopanskata-istoriia-zanaiatite-i-industriiata-2161214

4 септември 2019: За историята свободно – предаване на БСТВ (04.09.2019) Индустриализация та на България https://www.youtube.com/watch?v=ZjCZ8omNWeE 

10 октомври 2019: За историята свободно – предаване на БНТ (09.10.2019) 150 години БАН https://www.youtube.com/watch?v=LVV4Xg5dEvQ

27 октомври 2019: За историята свободно – предаване на БСТВ (27.10.2019) Административната власт. –  https://bstv.bg/news/za-istoriiata-svobodno-27-10-2019

15 януари 2020 г. Участие в предаването „За историята – свобдно“ по БСТВ  по темата „Създаване на СИВ“  https://www.youtube.com/watch?v=jemc3WEvNnI

6. НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ

Монографията Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война, изд. Летера, 2016, ISBN 978-619-179-064-1, 640 с. бе избрана за научно постижение на Института за исторически изследвания за 2016 г.