Ирина Якимова

главен асистент, доктор

e-mail: iyakimova(at)abv(dot)bg

10.01.1982 г. (София, България)

1. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНТЕРЕСИ

История на България през ХХ век: съвременна история на България, история на българския пост-социалистически преход.

История на Европа през ХХ век:

  • Политическа история: Втора световна война, Студена война, Съветски съюз, Източен блок, трансатлантически отношения.
  • История на отношенията Изток-Запад: СИВ, Варшавски договор, външни отношения на ЕС, НАТО.
  • Културна история: градска история, културна история на България и Балканския регион

2. АКАДЕМИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ И КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ

Образование

2008-2011 – Доктор по Съвременна история на България

Исторически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Тема на дисертацията: „Външнополитическата преориентация на България, 1985-1991”

2000-2005 – Магистър по международни отношения

(Еквивалент на бакалавър и магистър, система от периода преди присъединяването на България към ЕС)

Юридически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Магистърска теза: „Геополитически модели в българската външна политика в края на ХХ и началото на ХХІ век“

1995-2000 – Средно образование

(Диплома за средно образование)

Първа английска езикова гимназия, София, България

Заемани академични длъжности

януари 2022 – до момента
Главен асистент по Съвременна история на България (1944-1989), Институт за исторически изследвания – БАН

март 2019 – декември 2021
Асистент по Съвременна история на България (1944-1989), Институт за исторически изследвания – БАН

юни 2016 – януари 2017
Хоноруван асистент по Съвременна история на България (1944-1989), Исторически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

юли 2015 – август 2016
Главен асистент, Национален военно-исторически музей, София

февруари 2008 – февруари 2011
Докторант по Съвременна история на България (1944-1989), Исторически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Научна степен и академичен ранг

Главен асистент, доктор

Членство в академични организации

Институт за исторически изследвания – БАН, секция: „История на България след Втората световна война”.

Специализации

март 2010 – февруари 2011 Специализация за работа с архивни източници в рамките на проект Collegium Historicum, разработен с цел подпомагане на докторанти, постдокторанти и млади учени от СУ „Св. Климен Охридски“: http://collegium.uni-sofia.bg.

април 2010 – май 2010 Специализация в МГУ и МГИМО, Москва

Участие в съвместни проекти

2022 – 2024
Изследванията по съвременна история на България – състояние и перспективи

2023 – 2024
Проект ГС-САН № IC-SK/05/2023-2024 „Нация – адаптация – интеграция. Социално-икономически и екологични проблеми в България и Словакия (XX–XXI век)“ / “Nation  – Adaptation – Integration. Socio-economic and Pnvironmental Problems in Bulgaria and Slovakia (20th–21st Centuries)”

2021 – 2022
Проект IC-SK/07/2021-2022 Бг-Сл  „Срещи България–Словакия“: социални, икономически и политически трансформации, интеграционни предизвикателства (ХIХ – ХХ в.) / „Meet Bulgaria and Slovakia: social, economic and political transformations, integration challenges (19th – 20th Century)”

2019 – 2022
Проект „Изучаване на световната история и българската историческа наука“. Проект на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ към Института за исторически изследвания – БАН.

2019 – до момента
Проект „България и Китай: исторически паралели в опитите за модернизация от края на Втората световна война до началото на ХХІ век“. Съвместен изследователски проект на Института за исторически изследвания – БАН и Института за световна история към Китайската академия на ануките.

март 2010 – февруари 2011
Проект Collegium Historicum, разработен с цел подпомагане на докторанти, постдокторанти и млади учени от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“: http://collegium.uni-sofia.bg.

юни – юли 2009
Международен проект „Диалог Европа“: http://dialogueeurope.org.

2009 – 2010
Проект „Нови архивни източници за Възродителния процес в България”. Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

2013
Проект „Интеграционни процеси през 70-те години на ХХ век”. Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

2014
Проект „Интергационни процеси през 80-те години на ХХ век”. Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Преподавателска дейност

юни 2016 – януари 2017 Семинарни занятия по Съвременна история на България (1944-1989), Исторически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Чужди езици

Английски, руски, немски, испански (ползва), гръцки (ползва)

3. ПУБЛИКАЦИИ

Книги

„България между СССР и Запада в епохата на глобалното геополитическо преустройство (1985-1991). Парадигма. София, 2019.

Статии

  1. България в източноевропейската политика на ЕИО/ЕС през втората половина на 80-те и 90-те години на ХХ век. Исторически преглед, кн.1, Институт за исторически изследвания, 2023, 93-121;
  2. България в европейското политико-икономическо пространство през 90-те години на ХХ век.. Ползата от историята от Античността до наши дни. Сборник с доклади от научната конференция „Ползата от историята от Античността до наши дни“, посветена на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и 260-годишнината от написването на „История славянобългарска“, 2, Пловдивско университетско издателство, 2022, 441-461;
  3. The „Russian Factor“ in Bulgarian Foreign Policy in the Years of Post-Communist Transition. Hiperboreea, Vol. 9, No. 1, Balkan History Association, 2022, DOI: http://doi.org/10.5325/hiperboreea.9.1.0095, 95-111. SJR (Scopus): 0.101;
  4. Геополитически измерения на българския преход след края на Студената война. Известия на Института за исторически изследвания. Изучаването на световната история и българската историческа наука, т. 38, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2022, 475-485;
  5. Два разказа за Голямата война: „Тютюн“ на Димитър Димов vs. „Соления залив“ на Яна Язова. Studia Litteraria Serdicensia, кн. 2, Издателски център „Боян Пенев“ към Института за литература – БАН, 2022, 179-194;
  6. Защо и как България „смени посоката“ от Изток на Запад през 90-те години на ХХ век. (Опит за оценка на българския евроатлантически избор). Историческата памет и защо ни е толкова необходима днес, Център за стратегически, исторически и политически изследвания, 2022, 238-245;
  7. „Русский фактор” в болгарской внешней политике в 90-е годы ХХ века. Bulgarian Historical Review, 3-4, 2021, 227-258. SJR (Scopus): 0.1;
  8. Геополитическото противостоене след края на Студената война и мястото на България. Промените в глобалния свят и новите решения. Сборник с доклади от международната научна конференция, Том 1, Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе, 2021, 231-241;
  9. Концепциите за българската геополитическа преориентация на Запад след 1989 г.. Исторически преглед, 4, 2020, 87-141;
  10. Дилемата пред българската национална сигурност след края на Студената война. Дебатът „за“ или „против“ НАТО – политически проекции.. „Преходът“ – очаквания и реалности, Авангард Прима, 2020, 134-145;
  11. Тодор Живков и „тактическата алтернатива“ на съветския модел. Предизвикателството: съвременна българска история. Сборник с изследвания в чест на проф.д-р Евгения Калинова., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2020, 319-332;
  12. Българската атлантическа дилема след края на Студената война – революционна идея или политически императив. Кюстендилски четения 2017. Историята между революцията и еволюцията. Сборник с доклади, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, 255-269;
  13. Отношенията България-САЩ (1985-1989) – идеологически стереотипи и пропуснати възможности. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев. Съст. Евг. Калинова, Научна ред. Евг. Калинова, И. Баева, София, 2019, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, 581-588;
  14. Споразумението за търговия и търговско-икономическо сътрудничество – първа стъпка към пълноправното членство на България в ЕС. Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на ХХ век. Сборник в чест на 65-ата годишнина на проф. Искра Баева, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, 122-133;
  15. Установяване на официални отношения със западноевропейския Общ пазар. Интеграционните процеси през 80-те години на ХХ век. Съст. проф. д-р Искра Баева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2016, 152-181;
  16. България и западноевропейското интеграционно икономическо пространство. Историята на едно сложно начало. Интеграционните процеси през 70-те години на ХХ век. Съст. проф. д-р Искра Баева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2014, 110-123;
  17. Концепцията за прозападна външнополитическа преориентация на старта на прехода (1990-1991 г). Вижданията на управляващата левица срещу възгледите на дясната опозиция“. Социални идеи, движения и политики. Изследвания на Националния политически институт „Димитър Благоев“, С., 2014, 569-610;
  18. Отношенията между световните силови полюси в периода 1985-1991 г. през призмата на геополитиката. Годишник Collegium Historicum, Том II, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2012, 473-488;
  19. Тезата за „съветската връзка“ в българския възродителен процес 1984-1989 г. Нови източници за изследване на „възродителния процес“, С., 2011, 21-25;
  20. Роналд Рейгън – политически портрет. Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2011, 181-186;
  21. Разпадане на източноевропейския интеграционен модел през втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Годишник Collegium Historicum, Том I, ИК „Гутенберг“, С., 2011, 555-570;
  22. Перестройката в СССР – ново начало или предизвестен провал – В: Кюстендилски четения 2010. Провалите в историята. с. 269-274;
  23. Западът като геополитически фактор в годините на перестройката в СССР 1985-1991 г. – В: Русия, Европа и светa, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2012 г., с. 366-374;
  24. България в края на 80-те години на ХХ век – в търсене на изход от икономическата криза – В: Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята. с. 237-247;
  25. Августовският пуч в СССР през 1991 г. Поглед зад кулисите – В: Кюстендилски четения 2008. Заговори преврати в историята. с. 188-195;
  26. Геополитическо противостоене и тенденциите в българската външна политика в началото на ХХІ век – В: Международни отношения, кн. 4, 2006, с. 79-90.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ

  1. „Еволюцията на българския евроинтеграционен процес преди и след 1989 г.“ Докладът е представен в рамките на кръгла маса на тема: „Изследванията по съвременна история на България – състояние и перспективи“. Организирана по случай 50-годишншната на секция „История на България след Втората световна война“, Институт за исторически изследвания – БАН.
  2. „Проблеми и предизвикателства при изследването на отношенията България-ЕИО/ЕС през втората половина на 80-те и 90-те години на ХХ век“. Докладът е изнесен на 16 декември 2022 г. в София в рамките на тържествената конференция, посветена на 75-годишнината на Института за исторически изследвания под надслов „Исторческата наука в съвременния свят“. Организатор: Институт за исторически изследвания – БАН
  3. „Мястото на България в съвременното геополитическо противостоене Изток-Запад“. Докладът е изнесен на 18 ноември 2022 г. в София в рамките на международната научна конференция „Европа-Русия пред нови геополитически предизвикателства“. Организатор: Фондация „Славяни“.
  4. „България и европейското политико-икономическо пространство през 90-те години на ХХ век“. Докладът е изнесен на 25 септември 2022 г. в Пловдив в рамките на международната научна конференция „Ползата от историята (от древността до наши дни)“. Организатор: Философско-исторически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
  5. „Дилемата пред българската национална сигурност през 90-те години на ХХ век. Атлантическата идея като външнополитически приоритет“. Докладът е изнесен на 12 ноември 2022 г. в Плевен в рамките на научната конференция „Плевенски исторически четения 2022: Революции и еволюции – политически, икономически, технологични, културни и социални измерения на прогреса“. Организатори: Регионален исторически музей – Плевен и Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
  6. „Геополитически измерения на българския преход след края на Студената война“. Докладът е изнесен в София на 5 октомври 2021 г. в рамките на научната конференция „Изучаването на световната история и българската историческа наука“. Организатор: Секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“, Институт за исторически изследвания – БАН.
  7. „Геополитическото противостоене след края на Студената война и мястото на България“. Докладът е изнесен онлайн на 1 октомври 2021 г. в рамките на международната научна конференция „Промените в глобалния свят и новите решения“. Организатор – Регионална библиотека „Любен Каравелов“, гр. Русе.
  8. „The „Russian Factor“ in Bulgarian Foreign Policy in the Years of Post-Communist Transition“. Докладът изнесен на 14 септември 2021 г. онлайн в рамките на международната конференция „Peripheries of Empires and Nation-States in the 15th – 20th Century Central and South-East Europe: Power, Institutions, Society, Adaptation”.
  9. „Още веднъж за паметта и паметниците“. Докладът е изнесен на 26 юни 2021 г. в София в рамките на международната научна конференция „Народната дипломация като фактор за развитие на диалога, разширяване на международните социално-икономически отношения, укрепване на сигурността и стабилизиране на мира на Земята“. Организатор: Фондация „Славяни“.
  10. „Два разказа за Голямата война: „Тютюн“ на Димитър Димов vs. „Соления залив“ на Яна Язова“. Докладът е изнесен онлайн на 24 ноември 2020 г. в рамките на научната конференция „Романът на историята“. Организатор: Институт за литература – БАН
  11. „Отношенията България-САЩ в края на ХХ и началото на ХХI век“. Докладът е изнесен на 19 април 2019 г., София в рамките на международната конференция „Балкански диалог 2019“. Организатори: Представителство на Россотрудничество и Съюзът на журналистите в България.
  12. „Руският фактор в българската външна политика през 90-те години на ХХ век“. Докладът е изнесен на 01.07.2019 г., София, в рамките на международната кръгла маса „Славянската взаимност между изкушенията на мира и изпитанията на войната (равносметката на ХХ век)“. Организатор ИИстИ.
  13. „Отношенията България-Русия в края на ХХ и началото на ХХI век през призмата на балканската геополитика“. Докладът е изнесен на 5-6.07.2019 г., София, врамките на юбилейната българо-руска международна конференция „България и Русия. 140 години дипломатически отношения: история, състояние и перспективи“. Съорганизатор – ИИСтИ.

5. ПУБЛИЧНИ ИЗЯВИ

Публични лекции и други събития с цел популяризиране на академичните постижения

Публични лекции:

„Идеология и градска среда в социалистическа София“, изнесена на 05.12.2019 г. в рамките на Програма на Институт за исторически изследвания за честване на 150-годишнината от основаването на БАН.

Медийни участия:

(24.01.2020) „Дискусионен клуб“ с Велизар Енчев – коментар относно съвременната геополитическа ситуация в Европа

(10.01.2020) Интервю за Агенция „Фокус“ – Въздушните удари над София на 10 януари 1944 г.

БНР, „12+3“ (25.11.2019) – Интервю с Петър Волгин в предаването „12+3“. Представяне на монографията „България между СССР и Запада в епохата на глобалното геополитическо преустройство (1985-1991)“

Преводи

Зегерт, Д., „Политологични възгледи върху държавния социализъм в Източна Европа”. – В: Ново време, № 4, април 2015 г.

Участие в подготовката на музейни колекции, изложби и други културни събития

Исторически консултант на фото.изложбата „Войната, в която не можеше да не участваме“, посветена на 70-та годишнина от края на Втората световна война, 2015.