Пенка Данова

Доц. д-р Пенка Данова

1. Научни интереси

Италиански извори за историята на България, българите и техните съседи XIV–XVIII век; История на италианската литература и култура XIV–XVIII век; Българо-италиански стопански и културни контакти в Ново и Най-ново време.

2. Академична кариера

Образование

1993–1997 – свободна аспирантура, Институт за балканистика – БАН;

1980 – Магистър италианска филология, СУ „Св. Климент Охридски“.

Заемани длъжности

01.04.2020 – доцент в секция „Средновековна история“ – ИИстИ – БАН;

2011– 31.03.2020 – доцент в секция „Култура на Балканите“ – ИБЦТ – БАН;

1980 – проучвател в Института за балканистика – БАН.

Научна степен и звание

2011 – доцент, секция „Културна история на балканските народи“ – ИБЦТ – БАН.

1997 – кандидат на историческите науки / доктор (PhD) след защита на дисертационен труд „Балканските народи под османска власт в трудовете на венецианските дипломати и пътешественици (втората половина на NV–XVI век).

Членства в научни организации и сдружения

Асоциация на византинистите и медиевистите в България;

Асоциация “Клио-96”;

Академичния кръг по сравнително литературознание АКСЛИТ;

Българско общество за проучване на ХVІІІ век.

Членства в редколегии и издателски научни съвети

Редакционен екип на сп.„Историческо бъдеще“;

Научни специализации

Стипендиант на Вършното министерство на Република Италия (1993, м. февруари и март).

Участие в съвместни научни проекти

Ежедневието на империите от Средновековието до ХХ век – бюджетен проект на Института за исторически изследвания, 2018–2021 г.

Извори за историята на балканските народи – бюджетен проект на ИБЦТ – БАН, до 01.04.2020 г.

„Голямото Средиземноморие“: поглед отвън и отвътре – бюджетен проект на ИБЦТ – БАН, до 01.04.2020 г.

Българо-румънски проект по ЕБР с Института за история „Николае Йорга“ на Румънската академия Дунавски маршрути: комуникации, конфесии, търговски мрежи (ХV–ХІХ век), (2016–2019), ръководител от българска страна.

Българо-румънски проект по ЕБР с Института за Югоизточноевропейски проучвания на Румънската академия Традиционна култура, социална история и история на езиците в Югоизточна Европа, (2017–2019).

Българо-италиански проект за научно сътрудничество мужду Департамента за политически науки, Университет Рома-тре, Рим и ИБЦТ – БАН – Обмен на икономически, политически и културни модели и идеи между Балканите и Италия (XVIII–XX век) за периода 2018–2020 г.

Българо-италиански проект за научно сътрудничество между БАН и Италианския национален съвет за изследвания Икономика на всеотдайността. Съпоставителни аспекти на институции, социални практики и грижа за болните в Италия и България през един дълъг период, (2019–2021).

Балканите в европейското културно пространство – бюджетен проект на ИБЦТ – БАН, 2017–2019.

Индивидуален научен проект

България и българите в италианската историопис (XIV–XVII век)

Преподавателска дейност

2020–2019: Курс лекции във Венецианския университет „Ка Фоскари“ по програма Erasmus +

2019: Шести докторантски семинар по изследване на историята и икономиката на средиземноморските страни на тема „Нотариусът в обществото на средиземноморска Европа (XIV–XIX век)// VI Seminario di Studi Dottorali “Il notaio nella società nell’Europa Mediterranea”, организиран от Института за проучване на средиземноморските общества (ISSM) при Италианския национален съвет за изследвания (CNR), Неапол, 30 септември – 4 октомври.

2019–2015: Лекции по „Изкуството на Италианския ренесанс“ в Магистърска програма Античност и Средновековие на ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“

Езици

Италиански, френски, латински и руски

3. ПУБЛИКАЦИИ

Книги и монографии

6. Дубровнишки документи за историята на България и българските земи през XIII–XV век, том 2 (1407–1505). Издание, превод и коментар А. Николов, В. Гюзелев, Е. Костова, П. Данова, С. Хинковски. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 447 с. — ISBN 978-954-07-4601-2

За нея:

5. Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г.// Giovanni Chiaromanni e il suo viaggio da Vienna a Bursa fatto l’anno 1659. София: Парадигма, 2017, 257 с. — ISBN 978-954-326-329-5

4. Дубровнишки документи за историята на България и българите през XIII–XV век. Том I (1230–1403 г.). Издание, превод и коментар Александър Николов, Васил Гюзелев, Елена Костова, Пенка Данова и Симеон Хинковски. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2017, 303 с. — ISBN 978-954-07-4297-7.

За сборника:

3. Ракова, Сн., Данова, П. Бенедето Рамберти и Даниело Лудовизи – двама венециански пратеници в Константинопол през 1534 година. Пловдив: Фондация „Българско историческо наследство“, 2016, 329 с. — ISBN 978-954-8536-19-6

2. Анонимна хроника за графовете Булгари (края на ХVІІ век). София, Парадигма, 2014, 200 с. – ISBN 978-954-326-224-3;

1. България и българите в италианската географска книжнина (ХІV–ХVІ век). С., Парадигма, 2011, 461 с. — ISBN 978-954-326-131-4

Съставителства

  1. Vătăşescu, C., Danova, P. (eds.) Contacte şi schimburi culturale în Sud-Estul Europei (Aspecte istorice şi lingvistice) Actele Simpoziunului de Institutul de Studii Sud-est Europene al Academiei Române şi Institutul de Blcanologie şi Centrul de Tracologie al Academiei Bulgare de Şiinţe, Bucureşti, 29 septembrie 2015, Brăila: Editura Istros, 2017, 15–201.
  2. Kostov, A., Guida, F., Danova, P. (eds.) Atti del Convegno internazonale di studi “I Balcani, la Bulgaria e l’Italia durante la guerra fredda”, Roma 5-6 maggio, 2016. — Etudes balkaniques, LII, 2016, 4, 220 p. — ISSN 0324-1645
  3. Danova, P., Guida, F. (Eds.) Atti della Giornata di studi “La Bulgaria, l’Italia e i Balcani fra le due guerre mondiali” organizzata dal Dipartimento di Scienze politiche – Università Roma tre in collaborazione con l’Istituto di studi balcanici & Centro di tracologia e l’AISSEE: Roma, 27 settembre 2013. — Études balkaniques, L, 2014, 2, 155 p. — ISSN 0324-1654
  4. Костов, Ал., Данова, П. (Съст.) Италия, България и Балканите (1870–1919). София, ИК „Гутенберг“, 2012, 237 с. — ISBN 978-954-617-137-5
  5.  Кирова, Л., Данова, П. Творецът в югоизточноевропейските култури (Сб.). София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2001, 204 с. [съставителство, редакция] — ISBN 954-430-811-3

Студии и статии

  1. Метаморфозите на родоския дракон, Във: В. Лозанова-Станчева, В. Фол (съст. и ред.) Mirabilia: чудесно и магическо. София: „Парадигма“, 2020, 188–216. — ISBN: 978-619-7179-05-7;
  2. България и Влахия в енциклопедичния речник на Гаетано Морони, In: D. Cain, A. Mihaylova, R.L. Stantcheva, A. Timotin (eds.), Spre pǎmântul fǎgǎduinţei, ȋntre Balcani şi Bugeac. Omagiu Doamnei Profesoare Elena Siupiur la ȋmplinerea vârstei de 80 de ani. Brǎila: Editura Istros a Muzeului Brǎilei „Carol I”, 2020, p. 131–154;
  3. Какво са чели преди да потеглят на път? Книжовният багаж на италиански пътешественици през Балканския полуостров (XVI век). – В: А. Балчева (съст.), Култура на пътуването в Европейския Югоизток. София, ИБЦТ–БАН, 2020, с. 40-55. — ISBN: 978-619-7179-13-2;
  4. Преводите на италиански книги в България през последните 10 години: „Владетелят“ на Николо Макиавели. – В: 140 anni di relazioni fra Italia e Bulgaria. Diplomazia, economia, cultura (1879–2019). A cura di Stefano Baldi e Alexandre Kostov/ 140 години отношения между Италия и България. Дипломация, икономика, култура (1879–2019). Съст. и ред. Стефано Балди и Александър Костов. София, Изд. къща „Тендрил“, 2020, 231-246. – ISBN 978-619-91496-0-7; ISBN pdf 978-619-91496-1-4;
  5. Границите на България според италиански пътеписи от XVI век. – Международна научна конференция „Граници, култури, идентичности“, ГСУ ЦСВП „Иван Дуйчев“, том 100 (19), София, 2019, 104-113. — ISSN 1311-784Х;
  6. Une curieuse liste de livres grecs anciens du Sérail (1867). – In: , S. Nicolae, L. Taseva, C. Vătășescu, D.-M. Zamfir (Eds.), Limbă și cultură în Sud-estul Europei. Langue et culture dans le Sud-est de l’Europe. Actele Colocviului româno-bulgar, 5 iunie 2018. Actes du Colloque roumano-bulgar, le 5 juin 2018. Biblioteca de Studii și Cercetări Sud-est Europene, VIII. Bibliothèque des Etudes et Recherches Sud-est Européennes, VIII, București, Editura Academiei, 2020, 103-116. — ISBN 978-973-27-3157-4;
  7. Rerum memorabilium Tabula: Nikopol dans les notes de géographie et d’histoire des écrivains européens (XVIe–XVIIe siècles). – Revue des Études Sud-Est Européennes, LVII (2019), N 1-4, p. 191-200. — ISSN 0035-2063; 
  8. Ботаника и растениевъдство на Тракия в пътеписите и научните трудове на Доменико Сестини (1750–1832). – В: Занаяти и търговия: социално развитие на тракийските земи. Сборник с научни изследвания от Четвъртата национална конференция – Свиленград, 2017. Свиленград: Исторически музей, 2018, 13-36. – ISBN 978-954-92947-5-0;
  9. La Bulgaria e i Bulgari nell’opera di Giovanni Tarcagnota. – Etudes balkaniques, LV (2019), N 3, p. 563-577. — ISSN 0324-1645;
  10. Билингвизмът латински-италиански в научната литература през XV–XVIII век. – В: Билингвизъм, транснационални явления и транснационални перспективи. Годишник на Aкадемичния кръг за сравнително литературознание, т. 8, 2019.;
  11. Завещанието на венецианския дипломат Марино Кавали (1500–1573). – Историческо бъдеще, 2018, 1-2, с. 116–133. — ISSN 1113-0144;
  12. Franjo Ksaver Pejačević a-t-il écrit une histoire des Bulgares? – Etudes balkaniques, LIV, 2 (2018), 205–230. — ISSN 0324-1645;
  13. Ориенталските наслади: музиката и жените в писмата на Джовани Киаромани. – В: Р. Заимова, Н. Александрова, А. Алексиева (ред. и съст.), Дългият осемнадесети век 2. Наслади и забрани. София, Българско общество за проучване на осемнадесети век, 2018, 6–15. Ел. издание – bulgc.com/?page_id=738; — ISSN 2603-4492;
  14. Игнат Джурджевич и неговата „Дисертация за българите“. – В: Ив. Билярски (съст.). Laudatur temporis acti. Studia in memoriam Ioannis A. Božilov. Vol. II. Ius, imperium, potestas, litterae, ars et archaeologia. София: ИК „Гутенберг“, 2018, 288–307. – ISBN 978-619-176-130-2;
  15. България и българите в „Кратката история на света“ на Орацио Торселини (1545–1599). – Bulgaria Mediaevalis 8 (2018), 269–291. — ISSN 1314–2941;
  16. Constantinople 1659: Quelques notes sur la vie de Dr. Giovanni Mascellini e de sa femme Hélène. – In: Istorie, cultură şi politică în Sud-Estul Europei. Dovă colocvii internaţionale. Brăila: Editura Istros, 2017, 29–40;
  17. Славянският Ролан в „Книга за гневния Радо“ на венецианския комедиограф Дзуан Поло де Лиомпарди. – Bulgaria Mediaevalis, VII/ 2017, 215–231. – ISSN 1314–2941;
  18. По пътя Белград – Ниш: италиански стихове от ХVII столетие. – В: Л. Симеонова, Л. Тасева, съст., Средновековните Балкани като световен кръстопът: контакти и обмен (Studia balcanica 32). София: ИБЦТ, Изд.къща „Трендил“, 2017, с. 311–326. — ISBN 978-954-92809-6-8;
  19. Писал ли е Франц-Ксавер Пеячевич история на българите? – Историческо бъдеще, ХХ, 2016, № 1-2, с. 41–63. — ISSN 1113-0144;
  20. Писал ли е Франц-Ксавер Пеячевич история на българите? – В: Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов (1943–2012). София, Гутенберг, 2017, 444-462. – ISBN 978-916-17609-1-6;
  21. За чудесата по българските земи в средновековни латински и италиански енциклопедии (ХІІІ–ХV век), В: Mirabilia: чудеса и чудовища (Studia Balcanica 31). София, Парадигма, 2016, с. 180–193. — ISBN 978-619-7179-05-07;
  22. Studi ed edizioni di fonti italiane per la storia bulgara in Bulgaria. Bilancio di due ventenni, Etudes balkaniques (Sofia), LII, 2016, 4, p. 640–658. — ISSN 0324-1645;
  23. On the Fabulous Animals in Bulgaria in 13th – 14 th Century Western European Treatises and Encyclopaediae: Unicornia, Tigrides and Castoria. – Études balkaniques (Sofia), LII, 2016, 1, 99–114. — ISSN 0324-1645;
  24. Le fonti della Cronaca Bulgari. – Études balkaniques (Sofia), LI, 2015, 2, 5–32. – ISSN 0324-1645;
  25. Средновековни български владетели в Хрониката на Антонино Пиероци (1389–1459). – Bulgaria Mediaevalis, VI/ 2015, 192–207;
  26. Средновековната българска история в съчинението „История на иконоборците“ (1674 г.) на Луи Мембур, Bulgaria Mediaevalis, 3-4 / 2013–2014: Studies in honor of Professor Vassilka Tăpkova-Zaimova, 267–282. — ISSN 1314–2941;
  27. Дубровнишките извори за „Амфитеатър на Европа“ на венецианския историк Джовани Николо Дольони. – В: А. Балчева, съст., Европа в културното и политическо битие на българи и хървати. С., ИБЦТ – „Фабер“, 2014, 108–140. – ISBN 978-954-92231-9-4;
  28. За книгата на Николо Булгари от 1669 г. и за връзката Булгари – българи. – В: Realia Byzantino-Balcanica. Сборник в чест на 60 годишнината на професор Христо Матанов. София, Център за изследване на българите ТАНГРА ТаНакРA ИК, 2014, 564-582. — ISBN 978-954-378-118-8;
  29. Ντάνοβα, Π. Ο Νικόλαος Σοφιανός και οι Ιταλοί γεωγράφοι της εποχής του. Ελλάδα και Βουλγαρία στα ιταλικά γεωγραφικά συγγράμματα του 16ου αι. – ΤΑ ΒΑΛΚΑΝΙΑ Εκσυγχρονισμός, Ταυτότητες, Ιδέες. Συλλογή κειμένων προς τιμήν της καθηγήτριας Νάντιας Ντάνοβα. Ηράκλειο, Πανεπιστημιακές εκδόσεις Κρήτης Ινστιτούτο Μεσογειακών Σπουδώω – ΙΤΕ, 2014, σ. 289–318. — ISBN 978-960-524-437-8;
  30. България и българите в италианската историопис (XV–XVII в.). – Във: Трети международен конгрес по българистика, 23–26 май 2013 г., Секция „История и археология“. Подсекция „Българските земи и българите XV–XIX в.“. София: Унив. Изд. „Св. Климент Охридски“, 2014, 9–20. — ISBN 978-954-07-3864-2;
  31. Prefazione a G. Cossuto, I signori del Danubio. I nomadi guerrieri e l’Europa alto-medievale. Roma: Ed. Chillemi, 2014, 7-9 [ISBN 978-88-96522-83-7];
  32. „История на Европа“ на Пиерфранческо Джамбулари и познанието за средновековна България. – В: Л. Симеонова, съст., Балканите и светът: modus concurrandi. Studia balcanica 30. София, ИБЦТ, 2014, 205–240. – ISBN 978-954-8536-14-1;
  33. Представите за българите и техния език в Италия (ХV–ХVІ век). – В: Е. Койчева, съст., Етничност, език и идентичност на Балканите. Studia balcanica 29. С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2014, 87–106. – ISBN 954-322-739-6
  34. Rakova, Sn., Danova, P. Fonti italiane per la storia dei popoli balcanici tra Medioevo ed Età Moderna: edizioni e studi in Bulgaria. – Études balkaniques (Sofia), L, 2014/ 1, 96–109. – ISSN 0324-1645;
  35. Въпросът за европейската принадлежност на Балканите в „Коментарите“ на Джовани Антонио Маджини (1596, 1958 г.). – В: А. Балчева, Й. Бибина, съст., Пътища и пътеки на европеизма на Балканите. Научни изследвания в чест на 50-годишнината от основаването на Института за балканистика с Център по тракология. С., ИБЦТ – „Фабер“, 1914, 107–153. – ISBN 978-19-00-0013-6;
  36. Данова, П. Етноконфесионални отношения в градовете по Западното Черноморие през погледа на Корнелио Мани (1638–1692). – Mediaevalia, IV, 2014, кн. 7, 47–59. — ISSN 1314-2755;
  37. Ракова, Сн., Данова, П. Италиански извори за историята на балканските народи: издания и изследвания в България. – Историческо бъдеще, г. ХІV, 2012, 1-2, с. 145–161 — ISSN: 1311-0144;
  38. Danova, P. Ivan D. Šišmanov: l’insegnamento e i primi studi di storia della letteratura italiana all’Università di Sofia. –Études balkaniques, XLVIII, 2012, 1-2, 212-233;
  39. Пъстрата градска действителност под перото на италианските пътешественици: Пловдив и околностите му през ХV–ХVІ век. – Mediaevalia, II, 2012, кн. 5, 88–111. — ISSN 1314-2755;
  40. Костов, Ал., Данова, П. Предговор, В: Костов, Ал., Данова, П. (съст.) Италия, България и Балканите (1870–1919). София, ИК „Гутенберг“, 2012, 7-10. — ISBN 978-954-617-137-5;
  41. Иван Д. Шишманов и най-ранното преподаване и изследвания по история на италианската литература в Софийския университет. – В: Италия, България и Балканите (1870–1919). София, ИК „Гутенберг“, 2012, 199–224. — ISBN 978-954-617-137-5;
  42. Балчева, А., Бибина, Й., Данова, П. Проф. Лилия Кирова – ученият и колегата. Ab imo pectore. – В: Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лилия Кирова. А. Балчева (съст.), Й. Бибина, П. Данова (ред.) София – Велико Търново, ИБЦТ – Фабер, 2012, 15-21. — ISBN: 978-954-400-650-1;
  43. Ежедневието на балканския град през втората половина на ХVІІІ век (по данни на италиански пътешественици, преминали по пътя Константинопол – Букурещ). – В: Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лилия Кирова. А. Балчева (съст.), Й. Бибина, П. Данова (ред.) София – Велико Търново, ИБЦТ – Фабер, 2012, 96–120; [Summary, p. 121: The Daily Routine of the Balkan City During the Second Half of the 18th Century (According to Data by Italian Travelers, Having Passed the Way from Constantinople to Bucharest)]. — ISBN: 978-954-400-650-1;
  44. [Kostov, Al. – съавтор] Premessa. – Études balkaniques, XLVIII, 2012, 2-3, 3–5. — ISSN: 1311-0144;
  45. Ivan D. Šišmanov: l’insegnamento e i primi studi di storia della letteratura italiana all’Università di Sofia. – Études balkaniques, XLVIII, 2012, 2-3, 209–231. — ISSN: 1311-0144;
  46. Le marchand dans les Balkans (XVe – XIXe siècles). Projet bulgare-roumain (2003–2012). – Etudes balkaniques, 2011, No 4, 54–56;
  47. Rotte mercantili e conoscenze geografiche nel Sud-Est europeo nel Viaggio di Cinque anni in Asia, Africa, & Europa del Turco (1689). – Etudes balkaniques, 2011, No 4, 97–119. – ISSN 0324-1654;
  48. Балканските маршрути на Джовани Батиста Де Бурго от 1682 г.: реално или въображаемо пътуване? – Историческо бъдеще, 2011, 1-2, 119–139 [Summary, p, 280: The Balkan Itineraries of Giovanni Battista De Burgo in 1682: a Real or Imaginary Travel?]. — ISSN: 1311-0144;
  49. Джован-Мария Анджолело и неговото описание на Константинопол (сл. 1478 г.) – Историческо бъдеще, 2010, 1-2, 211–236. — ISSN 1311-0144;
  50. Николаос Софианос и неговите италиански популяризатори. Гърция и България в италиански географски съчинения от ХVІ век. – В: Балканите – модернизация, идентичности, идеи. Сборник в чест на проф. Надя Данова. Редколегия: Ю. Константинова (отг. рекдактор), А. Костов, Е. Никова, Р. Заимова, Р. Градева. София-Велико Търново, ИБЦТ– Фабер, 2011, 278–305. — ISBN 978-954-92231-8-7;
  51. За България и нейните владетели (1623) на Джовани Николò Дольони. – Bulgaria Mediaevalis, T. II: Studies in honour of Professor Vassil Gjuzelev. Sofia, Bulgarian Historical Heritage Foundation, 2011, 267–310. — ISSN 1314-2941;
  52. Eвропа, нейният Югоизток и България в средновековната италианска литература (ХІІІ–ХV век). – Във: Балканите – многоликите измерения на европейската култура (Сб.). В. Търново, Фабер, 2010, 15–42. — ISBN 978-954-400-334-0 [Europe, the European Southeast and Bulgaria in Medieval Italian Literature (13th–15th Centuries) (Summary), p. 43];
  53. Българите през погледа на Доменико Сестини (1779 г.). – Във: 30 години секция История на света и международните отношения в ново и най-ново време (Сб.). С., Институт по история – БАН, 2010, 112–125. — ISBN 978-954-92267-9-9;
  54. Turkish Elements in 16th Century Venetian Theatralical Activities. – Türk Tarih Kongresi: 11–12 Eylul 2006 (IV/III. Cilt). Ankara, 2010, 365–370;
  55. Книгата на месер Марко Поло и познанието за българите във Венеция (втората половина на ХVІ – началото на ХVІІ век). – Във: Щрихи към балканското Средновековие. Изследвания в памет на проф. Николай Кочев (Studia balcanica 27). С., Институт по балканистика – Парадигма, 2009, 175–199. — ISBN 978-954-92231-7-0, ISBN 978-954-326-103-1;
  56. Имиджът на Балканите в ренесансовата култура. – Във: Имиджът на Балканите. Исторически подходи и комуникационни практики (съст. М. Златева). С., 2008, 87–95. — ISBN 978-954-8194-74-4;
  57. Сведения за Родопите в италиански извори (ХV–ХVІІІ век). Пътуванията на Джован-Мария Анджолело от 1470 и 1476/77 г. – Във: Рудозем и околностите му – археология, етнография и история. Том 1. С., 2008, 257–305. – ISBN 978-954-92231-5-6, ISBN 978-954-91384-6-7;
  58. Несебър в италианската литература (ХV–ХVІ век). – Bulgaria Pontica Medii Aevi. Mesemvria Pontica. International Seminar, Nessebar, May 28–31, 2006. Studia in honorem professoris Vasil Gjuzelev. Бургас, 2008, 339–352. – ISBN 1313-3535;
  59. Reinseignements sur les Bulgares, leur religion et leur église dans les “Relations Universelles” de Giovanni Botero (1544–1617). – RESEE [Revue des études sud-est européennes – Bucarest], t. XLVI, 2008, No 1–4, 475–487;
  60. България и българите в съчиненията на Джовани Ботеро (1544–1617). – Историческо бъдеще, 2007, № 1-2, 177-201 [Bulgaria and Bulgarians in the Works of Giovanni Botero (1544–1617) (Summary), 300-301];
  61. Coğrafya: Balkanlarda Hristiyan ile Müslüman Medeniyetleri Arasındaki Köprü (XV Yüzyıl). – In: Proceedings of the Second International Balkan Turcology Symposium (03-06.IX.2002 – Mostar). Prizren, Bal-Tam, 2007, 303–307 [The Geography: A Bridge between Christian and Muslim Cultures on the Balkans (Summary), p. 307]
  62. Българите в италианските съчинения по обща история от ХVІ век. – Историческо бъдеще, 2006, № 1-2, 38-62 [Bulgarians in the 16th Century Italian General History Works (Summary), p. 297];
  63. Войнствените българи в две италиански съчинения по обща история от ХVІ век. – Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805–1872). С., ИК Гутенберг, 2006, 41–70. — ISBN-10: 954-617-013-5 ISBN-13: 978-954-617-013-2;
  64. Ракова, Сн. [съавтор] Едно писмо до крал Владислав ІІІ, писано в навечерието на Варненската битка (1444). – Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова (Studia balcanica 25). C., 2006, 265–274. — ISBN 954-91085-5-4, ISBN 978-954-91085-5-2;
  65. La culture des marchands italiens: les connaissances acquises pendant le voyage (XVe–XVIe siècles). – SMIM [Studii şi Materiale de Istorie Medie, Bucarest], vol. XXIV, 2006, 21–29;
  66. Марино Кавали: един венециански дипломат между Изтока и Запада в европейската политика от ХVІ век. – Във: Проблемът Изток–Запад. България и Балканите. Статии, документални материали, дискусии. С., Асоциация Клио-96, 2006, 20–46. – ISBN 10:954-91861-1-3; ISBN 13:978-954-91861-1-6 [Marino Cavalli: A Venetian Diplomat between the East and the West in the European Politics of 16th Century (Summary), 46–47;
  67. Ранните ренесансови представи за Европа. – Историческо бъдеще, 2005, № 1-2, 35-62 [Early Renaissance Notions of Europe (Summary), 293-294];
  68. Описание на Източна Европа от 1308 г. – Въведение; превод от латински в съавторство с В. Дамянов. – Историческо бъдеще, 2005, № 1-2, 164-166, 167-185;
  69. Един български прочит на „Нощна песен на странстващ овчар в Азия“ от Джакомо Леопарди. – Литературна мисъл, XLII, 2005, № 1, 114–122;
  70. La visione rinascimentale dei Balcani negli scritti di viaggio e di cosmografia italiani (sec. XV–XVI). – In: La Renaissance dans le Sud-Est européen. Actes de la réunion scientifique internationale organisée par l’AIESEE en collaboration avec le Comité National Italien de l’AIESEE et l’appui du Bureau de l’UNESCO de Venise – ROSTE. Bucarest, 2004, 35–40 (същото в Bulletin AIESEE (Bucarest), 32-33-34 [pour 2002–2004], 2004, 357–361. – ISBN 973-45-0393-6);
  71. Турската Хроника на Теодоро Спандуджино Кантакушино. – Във: Турция, Балканите, Европа. История и култура. Изследвания в чест на професор Дженгиз Хаков. С., Парадигма, 2003, 422–435 [The Turkish Cronicle of Teodoro Spandugino Cantacuscino];
  72. Aux sources de l’intérêt européen pour les cultures balkaniques. – Etudes balkaniques, XXXIX, 2003, No 3, 40–47;
  73. Ренесансовата представа за човека в дихотомията Запад–Изток. – Във: Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива. С., Парадигма, 2003, 104–116. – ISBN 954-9536-87-4 [The Renaissance Notion of Man in the West-East Dichotomy (Summary), p. 116];
  74. Войните и мирът на Мехмед ІІ в „Хрониката“ на Бенедето Деи. – Във: Балканите между мира и войната ХІV–ХХ век. Сборник научни изследвания (съст. Св. Елдъров). С., Иврай, 2002, 43–56. — ISBN 954-90684-8X;
  75. Средновековна България – един куриозитет в географската енциклопедия на Джамбатиста Рамузио. – ГСУ ЦСВП „Иван Дуйчев“, 90 (9) [за 2000], 2002, 47–55. – ISSN 1311-784 X [La Bulgarie médiévale: une curiosité dans l’encyclopédie de G. B. Ramusio];
  76. Османската култура на Балканите през втората половина на ХV век (по сведения на италиански пътешественици). – Във: Доклади от Международния симпозиум „Османската цивилизация на Балканите“, София, 21-23 април 2000. Istanbul, IRCICA, 2002, 151–162;
  77. Ролята на балканския интелектуалец в културния живот на Ренесансова Италия: случаят кардинал Висарион. – Във: Творецът в югоизточноевропейските култури. С., Проф. М. Дринов, 2001, 79–98 [същото в Историческо бъдеще, 2001, № 1, 81–95];
  78. Ренесансови предразсъдъци за европейската принадлежност на балканските култури. – Год. ЮЗУ „Неофит Рилски“, ф-т по изкуства, 1: Културата и предизвикателствата на новия век (Благоевград), 2001, 179–183 [Renaissance Prejudices for the European Belonging of the Balkan Culture (Summary), p. 183];
  79. Непубликуван извор за историята на Османската империя (1531 г.). – Във: Изследвания в чест на чл.-кор. проф. Страшимир Димитров, І (Studia balcanica 23). С., Проф. Марин Дринов, 2001, 250–259. — ISBN 954-430-832-6;
  80. Il Gran Turco, la sua natione e i popoli balcanici nella poesia del Rinascimento italiano. – Etudes balkaniques, XXXV, 1999, No 1–2, 116–125;
  81. Балканът, Дунав и морето в ренесансовата поезия. – Във: Балканът и морето. Послания към времена и поколения. Благоевград, 1999, 92–105 [Mountain, the Danube and Sea in Renaissance Poetry. – Balkan and Sea – Messages to Time and Generations. Blagoevgrad, 1999, 92–105];
  82. Югоизточна Европа – отправна точка в географските дирения на Академия Рамузиана. – Във: Средновековните Балкани. Политика, религия и култура. (състав. Сн. Ракова и Л. Симеонова). С., Проф. Марин Дринов, 1999, 180–188 – ISBN 954-430-606-4 [Southeastrn Europe: a Starting Point in the Geographic Research of Academia Ramusiana];
  83. Щрихи към образа на евреина в италианската ренесансова книжнина. – Алманах за история на евреите в България, т. 1 [за 1998/1999], 1999, 45–48 – ISBN 0324-1912;
  84. Балканите – погубеното съкровище на Европа (Италианските хуманисти от ХV в. за съдбата на балканското културно наследство). – Във: Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите. Благоевград, 1998, 281–292 – ISBN 954-680-083-X [The Balkans – The Ruined Tresaure of Europe (The Italian humanists from 15th century about the Balkan cultural heritage). – In: Giftts and Tresaures. Spiritual Continuity on the Balkans. Blagoevgrad 1998, 281–292];
  85. Един „просвещенски“ поглед върху балканския град: Дж. Б. Касти и неговото Пътуване до Константинопол от 1788 г. – Годишник на Етнографския музей–Пловдив (Пловдив), Хр. Г. Данов, 1998, 69–75 [An “Enlightenment” Glimpse at the Balkan Town: G. B. Casti and his “Journey to Constantinople” (Summary), p. 76];
  86. Между историческия факт и политическия мит: балкански сюжети в италианската ренесансова поема. – Историческо бъдеще, 1998, № 2, 81-99 [From Historical Facts to Political Myths: Balkan Motifs in Italian Renaissance Verse (Summary), p. 251]
  87. Джамбатиста Вико и неговата теория за общественото развитие в контекста на идеологическите спорове на епохата. – Минало, 1997, № 3-4, 91–96
  88. Някои ренесансови утопии за политическото устройство на Балканите. – Във: Предци и предтечи. Митове и утопии на Балканите. Благоевград, 1997, 364–381 [Some Renaissance Utopias about the Balkans Political Structure]
  89. Ракова, Сн. (съавтор) Италиански пътеписи за Балканите ХV–ХVІІ век. – Във: Българи в Италия и италианци в България. Приноси. С., Демакс, 1997, 220–231 – ISBN 954-479-004-7 [Rakova, Sn. (coautore). I Balcani nei diari di viaggio italiani dei sec. XV–XVII. – In: Bulgari in Italia e italiani in Bulgaria. Contributi. Sofia, Demax, 1997, 220–231 — ISBN 954-479-004-7];
  90. La Bulgarie et les Bulgares dans la Chronique de Benedetto Dei (1418–1492). – Etudes balkaniques, XXXIII, 1997, No 1–2, 171–182;
  91. Нови идеи в ренесансовата историография: „нации“ и „народи“ на прага на модерна Европа. – Историческо бъдеще, 1997, № 1, 166–187 [New Ideas in Renaissance Historiography: “Nations” and “Peoples” on the Treshold of Modern Europe (Summary), 222-223];
  92. Приказката на Италианския ренесанс. –Литературна мисъл, ХХХІХ–ХL, 1995–1996, № 4, 16–27;
  93. Залезът на кръстоносната идея в Ренесансова Италия. – Култура и общество, ІІ (Studia balcanica 22). С., БАН, 1994, 197–211. – ISBN 954-430-269-7 [Le déclin de l’idée des croisades en Italie de la Renaissance (Résumé), p. 211];
  94. L’Impero Ottomano nella vita e nell’opera di Filippo Buonaccorsi (Callimaco Esperiente). – Etudes balkaniques, XXIX, 1993, No 1, 74–89;
  95. Приносът на Алдо Мануцио и неговата академия за хуманистичното познание за Балканите. – Във: Култура и общество, I (Studia balcanica 21). С., БАН, 1992, 266–277 [La contribution de Alde Manuce et de son Académie à la connaissance des Balkans (Résumé), p. 277];
  96. Литературни измерения на социалния утопизъм през Ренесанса – Бартоломео Саки (Платина) и Филипо Буонакорси (Калимах). – ГСУ ФКНФ, 82 [за 1991], 1992, 195-206;
  97. Жанрово-стилни особености на венецианския пътепис от ХVІ век. – Philologia/Филология, 23, 1991, 14–25 [Tratti caratteristici di genere e stile dell’odeporica veneziana del Cinquecento];
  98. Българите във венецианската книжнина от ХVІ век. – Във: Втори международен конгрес по българистика, София, 23 май – 3 юни 1986 г. Доклади, Т. 23. Млади българисти колоквиум. С., БАН, 1989, 456–466;
  99. Балканите в италианската ренесансова книжнина и живопис през втората половина на ХV–ХVІ в. – Във: България, Балканите и Италия (Сб.). С., 1988, 140–149;
  100. Идейните основи на венецианските дипломатически релации от Османската империя. – Балканистика, 2, 1987, 277–287.

Рецензии и отзиви

  1. [Отзив за] В. Гюзелев, Ил. Илиев, К. Ненов (съст.), Цар Иван Асен II (1218–1241). Сборник по случай 800-годишнината от неговото възшествие на българския престол. Пловдив: Фондация „Българско историческо наследство“, 2019, VIII+291 с. – Scripta & e-Scripta, 2020, 20, p. 412-413. — ISSN: 1312-238X
  2. [рец.] За книгата: Alain Vuillemin. Cathares, Bogomiles, Pauliciens à travers les arts, l’histoire et la littérature. Préface de Pascal Cazottes. Cordes-sur-Ciel: Rafael de Surtis, 2018, 225 p. — ISBN: 978-2-84672-469-2. [Вюймен, Ален. Катари, богомили, павликяни чрез изкуството, историята и литературата; Cathars, Bogamils and Paulicians throught Art, History and Literature.] – Colloquia Comparativa Litterarum, vol. 5/ 2019, 157-161. — http//ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia.index;
  3. Българо-румънска научна конференция „Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти“, посветена на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките. – Балкани 8, 2019, 160-163. — ISSN 1314-4103;
  4. Дубровнишки документи за историята на България и българските земи през XIII–XV век, Том II (1407–1505 г.). Издание, превод и коментар Александър Николов, Васил Гюзелев, Елена Костова, Пенка Данова и Симеон Хинковски. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 447 с., ISBN: 978-954-07-4601-2. – Балкани 8, 2019, 176-178 — ISSN 1314-4103;
  5. Алексова, В., Данова П. Българо-румънски колоквиум „Традиционна култура, социална история и история на езиците в Югоизточна Европа“, Букурещ, 5 юни 2018 г. – Историческо бъдеще, XXII, 1-2 (2018), 245-250. — ISSN 1113-0144
  6. Tamara Stoilova, Balkanski istorii ot 18 vek [Тамара Стоилова, Балкански истории от XVIII век], Sofia, Clio – 96, 2017. – Etudes balkaniques, LV (2019), N 3, p. 615-620. — ISSN 0324-1645;
  7. В. Алексова, П. Данова. Българо-румънски колоквиум „Традиционна култура, социална история и история на езиците в Югоизточна Европа“. – Историческо бъдеще, 1-2 (2018), 247–250. — ISSN 1311-0144
  8. Михайлова, А., Данова, П. Сесия на смесената междуакадемична българо-румънска комисия за история, Букурещ, 6 юни 2018 г. – Балкани 7, 2018, 116–120. — ISSN: 1314-4103
  9. Международен колоквиум по проблеми на балканската историография в най-ново време, Рим, 22 май, 2018 – Балкани 7, 2018, 113–116. — ISSN: 1314-4103;
  10. Дубровнишки документи за историята на България и българите през XIII–XV век, том I (1230–1403 г.). Съст., превод и коментар Александър Николов, Васил Гюзелев, Елена Костова, Пенка Данова и Симеон Хинковски. София: УИ „Св„ Климент Охридски“, 2017, 303 с. ISBN 978-954-07-4297-7. — Балкани 7, 2018, 129–130. — ISSN: 1314-4103;
  11. Данова, П., Алексова, В. [отзив] Българо-румънски колоквиум „Етничност, език, идентичност: култура и контакти в Европейския Югоизток“. – Историческо бъдеще, ХХ, 2016, № 1-2, с. 269–272 — ISSN 1113-0144;
  12. Два българо-румънски колоквиума по международни проекти на ИБЦТ, Балкани, 5, 2016, с. 118–122 [отзив];
  13. Българо-италиански научен форум по проблемите на студената война, Балкани, 5, 2016, с. 116–118 [отзив];
  14. Лиляна Симеонова. Лиудпранд Кремонски. Разплата – История на Отон – Пратеничество в Константинопол. Предговор, превод от латински и коментар. София, „Изток – Запад“, 2015, 336 с. — ISBN 978-619-152-691-8, Балкани, 5, 2016, с. 145–149 [рецензия];
  15. Италиански приноси в балканистиката по повод на ХІ Международен конгрес за югоизточноевропейски изследвания: D’Alessandri, A., Guida, F. (Eds.) L’Europa e il suo Sud-Est: percorsi di ricerca (Contributi italiani all’XI Congresso internazionale dell’Association Internationale d’Études du Sud-Est Européen – Sofia, 31 agosto – 4 settembre 2015). Roma: Aracne, 2015, 153 p. – Историческо бъдеще, 2015 (ХІХ), 1-2, 268–271. — ISSN 1311-0144;
  16. Испански дипломатически документи за Османската империя и българите (ХVІІІ–ХІХ в.). – История, 2016 (24), 2, 216–218 — ISSN 1314-8524;
  17. Българо-румънски колоквиум „На север и на юг от Дунав: търговци, мисионери, пътешественици (ХV–ХVІІІ век)“. – Българистика/ Bulgarica, Информационен бюлетин, 31/ 2015, 77–80. — ISSN 1311-8584;
  18. Българо-италианска конференция „Балканите от войната към мира“, 29 септември 2014, Балкани 4/2015, 94–97 [отзив] — ISSN 1314–4103;
  19. [in memoriam] В памет на Марта Бур-Марковска. – Историческо бъдеще, ХVІІ, 2013, 1-2, 258-259. — ISSN 1311-0144;
  20. [рецензия] Un nuovo volume sulla pregiata odeporica veneta: Itinera Orientalia. Itinerari veneti tra Oriente e Occidente. Relazioni di viaggio tra identità e alterità a cura di Giovanni Pedrini e Nico Veladiano). Vicenza, Editrice Veneta, 2010, 311 p. – Еtudes balkaniques, XLVI, 2010, No 4, 224–229. — ISSN 0324-1654;
  21. [отзив] Гюзелев, В. Cera Zagora. – Историческо бъдеще, 2011, 1-2, 270–271. — ISSN: 1311-0144;
  22. [отзив] Симеонова, Лиляна. СКАНДИНАВСКАТА ЕКСПАНЗИЯ И ЗАПАДЪТ (края на VІІІ – 60-те години на ХІ в.) – Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи. София, Парадигма, 2008, 306 с. – Еtudes balkaniques, XLVI, 2010, No 4, 236–240 — ISSN 0324-1654;
  23. Un contributo importante per lo studio della letteratura odeporica: l’edizione critica dell’Itinerario de Marc’Antonio Pigafetta (Marc’Antonio Pigafetta, Itinerario da Vienna a Costantinopoli, a cura di Daria Perocco, Padova, Il Poligrafo, 2008, 304 p.) – Etudes balkaniques, XLVI, 2010, No 1-2, 270–276 [рецензия];
  24. Българско участие в католически мисии из Унгария и Трансилвания през ХVІІ–ХVІІІ век. – Историческо бъдеще, 2008-2009, № 1-2, 268-272 [рецензия];
  25. [рецензия] Стоилова, Т. Третият Рим. Мирните решения на руската имперска политика в Югоизточна Европа през ХVІІІ в. С., 2001 – Etudes balkaniques, XXXVІІ, 2002, No 4, 140–145;
  26. Denize, E. Ţarile române şi Veneţia. Relaţii politice (1441–1541) de la Iancu de Hunedoara la Petru Rareş. Bucureşti, 1995. – Etudes balkaniques, XXXVII, 2001, No 1, 166–168 [отзив];
  27. [отзив]1396. Никополската битка в съдбата на България, Балканите и Европа. – Историческо бъдеще, 2000, № 1-2, 255-258;
  28. Викторен Галабер – един живот, една мисия едно призвание. – Историческо бъдеще, 1998, № 1, 208–212 [отзив];
  29. Стоилова, Т., А. Кочанкова (съавтори). Нови книги за историята на българската църква. – Историческо бъдеще, 1998, № 2, 220-228, по-специално – 220–222;
  30. Приморские встречи Клио’96.: „Центр и периферия в историческом развитии“. – BHR [Bulgarian Historical Review, Sofia], XXV, 1997, No 1, 142–148 [отзив];
  31. Τετράδια εργασίας 17. Περιηγητικά θέματα – υποδομή και προσεγγίσεις. Αθήνα, 1993 – Etudes balkaniques, XXXIII, 1997, No 1–2, 233–234 [отзив];
  32. Conferénce internationale “Voltaire, les sociétés balkaniques et slaves”. – Etudes balkaniques, XXXI, 1995, No 2, 154–156 [отзив];
  33. Le Monde slave – idées et réalités (Sofia, 25 janvier 1995). – Etudes balkaniques, XXXI, 1995, ) 3–4, 229–230 [отзив];
  34. Esempi di scritture nei secoli XII–XVIII. Tipologie di documenti dei secoli IX–XVI. Venezia, 1991. – Etudes balkaniques, XXVIII, 1992, No 3–4, 275–276 [рецензия];
  35. Una testimonianza preziosa della civiltà balcanica del ‘500 – la lettera di Francesco Masser. – Balkanistic Forum, 1992, No 1, 13–17;
  36. Popoli e spazio romano tra diritto e profezia. Da Roma alla Treza Roma. Studi III. Napoli, 1986 – Etudes balkaniques, XXIII, 1987, No 1, 131–134 [отзив];
  37. Немски и австрийски пътеписи за Балканите, ХVІІ – средата на ХVІІІ в. С., 1986 – Etudes balkaniques, XХІІІ, 1987, No 3, 134–135 [отзив];
  38. Φιλίπουλου-Δεσυλλα, Κ. Ταξιδιώτης της δύσεως πηγή για της οικονομική ζωή τηε Οθωμανική αθτοκρατορίας στους χρόνους του Σουλεúμαν του Μεγαλοπρεπούς (1520–1566). Αθήνα, 1984. – Etudes balkaniques, XXII, 1986, No 3, 137–139 [отзив];
  39. Europa Orientalis. Studi e ricerche sui paesi e le culture dell’Est europeo e bibliografia italiana corrente sull’Europa Orientale. I–II. Roma, 1982–1983. – Etudes balkaniques, XXI, 1985, Νο 2, 120–121 [отзив в съавторство с L. Genova]

Научно-популярни публикации

Данова, П. Тя живота ми спаси. – В: Балканистиката е моят живот. (Не)познатата проф. Василка Тъпкова Заимова. Studia balcanica 34. София: ИБЦТ– Издателство „Фабер“, 2020, 231-237. – ISBN: 978-619-00-1209-2

Отпечатани извори

[превод от италиански на бълг.] Дневник на обсадата на Константинопол от 1453 г. от Николо Барбаро. – Във: В. Гюзелев, В лето от Христа 1453. София, Изд. „Захарий Стоянов“, 2020, с. 80–156. — ISBN: 978-954-09-1405-3;

[два извора в превод от италиански] В: Извори за кръстоносните походи от 1443–1444 година в българските земи. Подбор, съставителство, редакция и коментар В. Гюзелев. София, Изд. „Захари Стоянов“, 2019, Док. № 18 и 26:

[три извора в превод от италиански] В: Гюзелев, В. Средновековна поезия от и за българите. София: Изд. „Захари Стоянов”, 2015:

[извор в превод от италиански] Договор между директора на испанската кралска поща и Джовани Мадалена от Анкона. – В: Кр. Табакова, Н. Манолова-Николова. Испания, Балканите и българите, ХVІІІ–ХІХ в. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2015, 69–78. — ISBN 978-954-07-4041-6;

[превод от италиански на извор] „Така е устроен светът“ (1346 г.) от Фацио дели Уберти. – В: България е огромна област и многоброен народ – Земя на блажени. Преводи на средновековни извори. Съст. В. Гюзелев. С., Парадигма, 2012, 350–358. — ISBN 978-954-326-173-4;

[превод от италиански на] ТУЛИЯ Д’АРАГОНА. Диалог за безкрайността на любовта. – В: Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов (съст. Лидия Денкова). С., Рива, 2007, 147–157. – ISBN 978-954-320-109-9

Научни преводи

Дуйчев, Ив. Византия и славянския свят. – В: История @История на света (дигитално издание, качено в интернет на 08.01. 2014-12-01

[превод от френски на български и бележки] Гуида, Фр. Италианското Ризорджименто и националното възраждане на Балканите. – Балкани 7, 2018, 76–83. — ISSN: 1314-4103
статия с документално приложение за кн. 1/ 2016 на статия на Г. Лазар „Едно завещание и разказът за един живот: случаят с търговеца Черня Попович” – busta hfuture_2016, file: G-Lazar. Зн. 59 501, ок. 32 с.с. Изпратен на П. Димитрова на 6 юни, както и на В. Алексова за уточнения.

Превод на статията: Адинолфи, Р. Софрониевата преводна творба „Митология Синтипа Философа“ в контекста на балканските редакции на Софрониевото творчество. – В: Пл. Митев, В. Рачева, съст., Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. Сборник с материали от Международна научна конференция, София, 24 ноември 2011 г. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2013, 213-231. — ISBN 978-954-07-3645-7;

[превод от български на италиански на текстове, включени в книгата] Елдъров, Св., Костов, А. (съст.), „Българският пата“. Архиепископ Анджело Джузепе Ронкали – папа Йоан ХХІІІ и България. Сборник с доклади и материали от научна конференция. София, 5 юни 2013 г. София, Парадигма, 2014, 137 с. — ISBN 978-954-326-207-6;

[превод от български на италиански на научно-популярна книга] Doyno Doynov, Ivan Stoyanov, Dora Chausheva. Vassil Levski – l’Apostolo della libertà bulgara. Sofia, Zlaten Zmey, 2011, 136 p. — ISBN 978-954-776-018-9;

[превод на] ИВАН ДУЙЧЕВ Византия и славянският свят, Т. І. (подбор и редакция проф. д.и.н. Иван Божилов) София, Издателска къща “Анубис”, 1998, 26–44, 168–280.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ

2020

Международна конференция „Всекидневният живот в средновековна България“, 23–24 октомври, организатор – Институт за исторически изследвания – БАН;

Българо-италианска видео конференция onomia del dare. Istituzioni, pratiche sociali e cura in Italia e Bulgaria a confronto nel lungo periodo. 14 юлил Организатори: ИБЦТ – БАН, Istituto di studi sulle società mediterranee – CNR.

2019

Научна конференция, организирана от Академичния кръг по сравнително литературознание на тема „Билингвизъм, транснационални явления и транснационални перспективи“, София, СУ, 18 април.

Българо-румънската конференция „Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти“, София, 19–20 юни, организатор ИБЦТ – БАН.

XII Международен конгрес по балканистика, Букурещ, 1–7 септември

Международен форум „140 години дипломатически отношения Италия – България (1879 –2019)“, София 27 септември, организиран от Посолството на Република Италия в София и ИБЦТ – БАН.

Кръгла маса „Билингвизъм. Езикът като lieu de mémoire“, организирана от ИЛ – БАН, СУ и Френския институт в София, София, 2 ноември.

Научна конференция „Ежедневието на империите. От Средновековието до наши дни“, организирана от ИИИ, посветена на 150-годишнината от учредяване на БАН, 27–28 ноември.

„Наука и образование в Средновековна България“. Конференция по случай 150-годишнината от създаването на Българската академия на науките, София 2–3 декември. Организатор – ИИстИ.

2018

Втора интердисциплинарна конференция „Mirabilia: Чудесно и магическо“ организирана от ИБЦТ – БАН, Американския научен център в София, София 1–2 февруари;

Българо-италиански колоквиум „Балканските историографии след комунизма“ 22 май, Рим,// Giornata di studi “Le storiografie balcaniche dopo il comunismo. Esiti e prospettive, 22 maggio, организиран от Италианската асоциация за проучване на Европейския Югоизток (AISSEE), от Департамента по политически науки към Изследователския университет „Рома-тре“, от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН и с учтивото съдействие на Румънската академия в Рим.

Colocviu “Culturǎ tradiţionalǎ, istorie socialǎ şi limbilor din Sud-Estul Europei”, Institutul de studii Sud-Estul europeane, 5 iunie.

Zones de contact et centres de communications dans les Balkans du Moyen Age à nos jours. Colloque roumano-bulgare d’histoire. Académie Roumaine – Académie Bulgare des Sciences. Bucarest, le 6 juin.

Международна конференция „Граници, култури, идентичност“, София, 26–27 октомври, организирана от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

Интердисциплинарна конференция „Култура на пътуването в Европейския Югоизток“, София 15-16 ноември 2018, организирана от секция „Културна история на балканските народи“ – ИБЦТ – БАН

Семинар по проекта „Ежедневието на империите“, организиран от ИИИ, 27 ноември.

НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

Преводи на научни статии от италиански и френски език за сп. „Историческо бъдеще“