Петя Димитрова

доц. д-р ПЕТЯ Б. ДИМИТРОВА

ORCID ID: 0000-0003-2493-154X
Web of Science Researcher ID N-4514-2014

e-mail: hfuture(at)abv(dot)bg

НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

Руска история, руска външна политика през XX век, международни отношения XX век, Втора световна война, Русия и Източна Европа, евразийство, памет, историческа политика

АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

1983-1987 – Институт по история на СССР към АН СССР, Москва, редовен аспирант

1976-1981 – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност – история, втора специалност – българска филология

Заемани длъжности

2016 ‒ научен секретар на „Bulgarian Historical Review” (продължава)

2016 ‒ ръководител на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ (продължава)

2014 – доцент в Институт за исторически изследвания към БАН (продължава)

1997-2014 ‒ научен сътрудник І ст. / главен асистент, Институт по история ‒ Българска академия на науките

1987-1997 – научен сътрудник ІІ ст., Институт по история ‒ Българска академия на науките

Научна степен и звание

2014 – доцент в Институт за исторически изследвания към БАН. Хабилитационен труд: Докладва „Наследник“. Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944). Т. 1. Монография; Т. 2. Документален сборник (съсъставител М. Веков) София: ИК Гутенберг, 2010. 268 с.; 428 с. ISBN 978-954-617-106-1 (т. 1); ISBN 978-954-617-107-8 (т. 2)

1987-2014 ‒ научен сътрудник / главен асистент, Институт по история / Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките

1987 – кандидат на историческите науки / доктор (PhD) след защита на дисертация: „Культурное сотрудничество СССР и европейских стран народной демкратии (1945–1960 гг.)“, научен ръководител акад. М.П. Ким

Членства в научни организации и сдружения

1996 – Асоциация „Клио“

Членства в редколегии и издателски научни съвети

1997‒2021: сп. Историческо бъдеще (директор)

2003‒2006: поредица „Проблемът Изток-Запад“

2004‒2008: поредица „Изследвания и документи“

2015‒2025: Известия на Института за исторически изследвания, т. 32-39

2016‒ : сп. Bulgarian Historical Review (научен секретар) продължава

Научни специализации

2016 – Institute of World History, Chinese Academy of Social Sciences

1989 – Институт славяноведения – АН СССР, Москва

Участие в проекти

2025‒2026: Сборник в чест на проф. д.и.н. Луиза Ревякина. Колективен проект на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ ‒ ИИстИ‒БАН.

2023‒2025: Малцинства и малцинствени групи ‒ предизвикателства и адаптация в рамките на международната система (XX‒XXI в.). Научен проект на ИИстИ‒БАН. Ръководител: проф. Т. Готовска-Хенце.

2023‒2024: За професионализма в историческата наука. Сборник в чест на проф. д.н. Тамара Стоилова. Колективен проект на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ ‒ ИИстИ‒БАН. Ръководител: доц. П. Димитрова.

2019–2021: Изучаването на световната история и българската историческа наука (По случай 40-годишнината от основаването на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ към Института за исторически изследвания – БАН). Научен проект на ИИстИ‒БАН с международно участие. Ръководител: доц. П. Димитрова.

2019‒2020: Организиране на ученическа конференция на тема „100 години от подписването на Ньойския договор“ ‒ Проект на ИИстИ‒БАН със съдействието на РУО – София-град. Ръководител: доц. Петя Димитрова

2018‒2021: Ежедневието на империите. Средни векове – ХХ век. Научноизследователски проект на ИИстИ‒БАН. Ръководител: проф. Тамара Стоилова

2018‒2021: Bulgaria and China: Historical Parallels at the Attempts of Modernisation from the End of World War II to the Beginning of XXI Century. Съвместен изследователски проект на Института за исторически изследвания и Института за световна история към Китайската академия за обществени науки. Ръководител от българска страна: проф. Илияна Марчева

2018‒2020: Русия. България. Балканите. Проблеми на войната и мира ХVІІІ–ХХІ век (митове и действителност) / Россия. Болгария. Балканы. Проблемы войны и мира. XVIII–XXI вв. (мифы и реальность). Проект за двустранно сътрудничество, финансиран от ФНИ. Ръководител от българска страна: проф. Илияна Марчева

2015‒2017: Модерните нации и ролята на елитите за тяхното формиране и развитие. Проект на ИИстИ с международно участие. Ръководител: проф. д.и.н. Тамара Стоилова

2014‒2016: Българският преход от края на ХХ и началото на ХХІ век като част от източноевропейския преход: българската и китайската гледни точки. Проблеми на изворите и интерпретациите. Съвместен изследователски проект на Института за исторически изследвания и Института за световна история към Китайската академия за обществени науки. Ръководител: проф. д.и.н. Илия Тодев

2010‒2014: Русия между Запада и Изтока. Политика и дипломация. XVIII–XXI век. Международен проект с Института по руска история – РАН. Ръководители: доц. д-р Тамара Стоилова, проф. д.и.н. Фаина Новик

2009–2010: Юбилеен сборник в чест на проф. Витка Тошкова. Проект на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ с участието на учени от други институти на БАН, различни университети от страната, други научни институции, от Русия

2007–2009: Юбилеен сборник в чест на акад. Константин Косев. Проект на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ с участието на учени от Институт по история и други звена на БАН, на университети и други научни звена от страната и чужбина

2006‒2009: Русия между Запада и Изтока. ХVІІІ–ХХ в. Страници от историята. Международен проект с Института по руска история към РАН. Ръководител: проф. д.и.н. Луиза Ревякина

2004: Проект за финансиране на научно периодично списание – „Историческо бъдеще“. Проект на Асоциация Клио финансиран от МОН. Ръководител П. Димитрова

2002-2005: Необходимият Изток. Проект финансиран от Фонд „Научни изследвания“ – МОН. Ръководител: доц. д-р Тамара Стоилова

2002: Проект за научна периодика – сп. „Историческо бъдеще“. Проект на Асоциация Клио финансиран от Център за изкуства Сорос. Ръководител П. Димитрова

2001‒2002: Изток-Запад: взаимодействие и противоречия. Проект на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ на Института по история. Ръководител Т. Стоилова

2001: Проект за научна периодика – сп. „Историческо бъдеще“. Проект на Асоциация Клио финансиран от Център за изкуства Сорос. Ръководител П. Димитрова

1998: Проект за издаване на сп. „Историческо бъдеще“. Проект на Асоциация Клио финансиран от Фондация „Отворено общество“. Ръководител П. Димитрова

1996: Проект за издаване на ново научно списание – Историческо бъдеще. Проект на Асоциация Клио финансиран от Фондация „Отворено общество“. Ръководител П. Димитрова

Езици

руски, английски

ПУБЛИКАЦИИ

Монографии

  • Докладва „Наследник“. Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944). Т. 1. София: ИК Гутенберг, 2010. 268 с.
    Рецензии:
    Тошкова, В. Димитрова, П. Докладва „Наследник“? – Историческо бъдеще, 2011, № 1-2, с. 254-256.
    Ревякина, Л. Петя Димитрова. Докладва „Наследник“? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940‒1944). Т.1. С., ИК „Гутенберг“, 2010. – Исторически преглед, 2012, № 1-2, с. 269-273.
    K. Peeva. Petya Dimitrova – Was Bulgaria’s Envoy to Wartime Moscow an NKVD Agent? [Петя Димитрова – Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов]. – Etudes balkaniques (Balkan Studies), 2011, 1, 196–199.
  • Докладва „Наследник“. Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944). Т. 2 (документи). София: ИК Гутенберг, 2010. 428 с. (съсъставител М. Веков).
    Рецензии:
    V. Toshkova. Петя Димитрова. Докладва „Наследник“? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944). Том I. („Successor” Reports? The Reports of the Bulgarian Minister Plenipotentiary in the Soviet Union Ivan Stamenov (1940–1944.Volume 1). ИК „Гутенберг“. София, 2010. 266 pp. Петя Димитрова, Манчо Веков. Докладва „Наследник“? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940-1944). Том II. („Successor” Reports? The Reports of the Bulgarian Minister Plenipotentiary in the Soviet Union Ivan Stamenov (1940–1944). Volume 2). ИК „Гутенберг“. София, 2010. 426 pp. – Bulgarian Historical Review, 2011, 3–4, 220–222.

Студии и статии

  • Теория и практика нового типа международных отношений. – Мировая экономика и международные отношения, 1990, № 9, с. 68-78 (в съавт.). DOI: 10.20542/0131-2227-1990-9-68-78
  • Ленинские взгляды на интеллигенцию и их преломление в культурной политике советского государства. – Известия Академии наук Грузии. Серия истории, этнографии и истории искусства. 1. 1991, с. 53-66.
  • Русия и славянството. Евразийски предизвикателства към славянската идея. – Историческо бъдеще, 1997, № 1, с. 118-131.
  • Русская культура через взгляд евразийцев. – Bulgarian Historical Review, 1997, № 2-3, p. 205-223.
  • Познатият и непознатият Бицилли. ‒ Историческо бъдеще, 1997, № 2, с. 182-184.
  • Георгий Флоровски и „евразийската съблазън“. – Исторически преглед, LIV, 1998, № 2, с. 61-76. ISSN 0323-9748
  • Русия: дългият път към Европа. – Историческо бъдеще, 1999, № 1-2, с. 76-109. ISSN 1311-0144
  • Руската емиграция в България – първи прояви на евразийството. – В: Бялата емиграция в България. София, 2001, с. 79-87. ISBN 9549943208
  • Изток-Запад в геополитическа ретроспектива. – В: Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива. София, Парадигма, 2003, с. 376-390. ISBN 954-9536-87-4
  • Как разрешаются международные конфликты в современном мире (на примере югославского кризиса 90-х годов). – В: Конфликты и компромиссы в мировой истории. Материалы Всероссийской научной конференции; 3-4 июня 2004 года. Ярославль: Ярославский государственный университет, 2004, с. 54-57. ISBN 5-8397-0310-9
  • Диалогът Русия‒ЕС: между европейската идентичност и европеизацията. ‒ В: Проблемът Изток‒Запад. Съвременни измерения. София: Асоциация Клио-96, 2004, с. 83-94. ISBN 954-905552-6-4
  • Русия между Изтока и Запада (Дискусия на тема: Проблемът Изток–Запад в ново и най-ново време. Осмисляне и практикуване). ‒ В: Проблемът Изток–Запад. Превъплъщение в ново и най-ново време. София: Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2005, с. 21–28. ISBN 9789544309918
  • Русия между Изтока и Запада: външнополитически стратегии на прага на ХХІ век. – В: Проблемът Изток–Запад. Превъплъщение в ново и най-ново време. София: Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2005, с. 244-263. ISBN 9789544309918
  • Русия и пост-Югославия: между „славянската солидарност“ и прагматизма (90-те години на ХХ век). – В: България и Русия между признателността и прагматизма. София: БАН. Институт по история; Форум България-Русия, 2009, с. 752-764. ISBN 978-954-92392-1-8
  • Хроника на едно умиротворяване: Косово, 1990–1999. – В: Сборник в чест на 70-годишнината на акад. К. Косев. София: Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2009, с. 91-105. ISBN 978-954-322-277-3
  • Европа и краят на „втората“ Югославия. – В: 30 години секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“. Сборник статии. София: И-т по история‒Българска академия на науките, 2010, с. 126-145. ISВN 978-954-92267-9-9
  • Иван Стаменов – болгарский посланник и/или советский агент. – В: Россия-Болгария: векторы взаимопонимания. ХVІІІ‒ХХІ вв. Российско-болгарские научные дискуссии. Материалы международной научной конференции. Москва, 27-28 апреля 2009 г. Москва: Институт славяноведения РАН, 2010, с. 443-456. ISBN 978-5-7576-0219-8
  • Вопрос о советских и германских военнопленных в донесениях посланника Болгарии в СССР Ивана Стаменова (1940–1944). – В: О чем поведают архивы… Российско-болгарские отношения и связи. Москва: Тезаурус, 2011, с. 249-264. ISBN 978-5-7576-0234-9
  • Хроника на една (не)предизвестена смърт, или как СССР престана да съществува като „субект на международното право и геополитическа реалност“. – В: Русия между Запада и Изтока. XVIII – началото на XXI в. София: Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2011, с. 335-363. ISBN 978-954-322-438-8
  • Българската легация в СССР (1940–1944) – поглед отвътре. – В: Призвание и всеотдайност. Към 70-годишния юбилей и 40-годишнината от научната дейност на ст.н.с. I ст., д.ист.н. Витка Тошкова. София: Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2011, с. 229-241. ISBN 978-954-322-455-5
  • Размисли около един юбилей (Денят на Победата – история и съвременност). – В: България, Балканите и Русия XVIII–XXI век. Българо-руски научни дискусии. София: Институт за исторически изследвания, 2011, с. 141-175. ISBN 978-954-2903-06-2
  • Националният въпрос в Русия в светлината на предизборната кампания 2012 на „новия стар“ президент Владимир Путин. – Историческо бъдеще, 2012, № 1–2, с. 41-66. ISSN 1311-0144
  • Предизборно: В. Путин за националния въпрос в Русия. – В: Президентски избори в Русия’2012. QUO VADIS… София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 121-130. ISSN (online) 1314-6645; (print) 1314-6580
  • Денят на победата и неговите съвременни интерпретации. ‒ В: Уроците от победата над фашизма и европейската безопасност (Сборник материали от научна конференция). София: Фондация „Устойчиво развитие на България“, 2013, с. 132‒138. ISBN 978-954-92998-6-1
  • Донесения посланника Царства Болгарии в СССР Ивана Стаменова как источник о жизни дипкорпуса в Куйбышеве (1941–1943 гг.). – В: Проблемы изучения военной истории: сборник статей Третьей Всероссийской научной конференции с международным участием. Самара: ООО „Научно-технический центр“, 2015, с. 310-318. ISBN: 978-5-98229-266-7
  • Память о Второй мировой войне: между прошлым и настоящим. – Bulgarian Historical Review, 2015, 1-2, p. 203-211.
  • Димитрова, П. Сигурност или съветизация, локален конфликт или епизод от голямата война? (Съветско-финландската война 1939–1940 през погледа на двама български дипломати). – В: Русия между Запада и Изтока. Политика и дипломация [= Известия на Института за исторически изследвания, т. XXXIII]. София, 2016, с. 128-156.
  • Димитрова, П. Трансформациите в разказа за Втората световна война след 1989 г. и българската историческа наука. – В: Великите сили, Балканите и България през Втората световна война. София: ИИстИ, ВА „Г.С. Раковски“, 2016, с. 542-555. ISBN 978-954-2903-26-0
  • Димитрова, П. Двадесет години списание „Историческо бъдеще“. – Историческо бъдеще, 2016, 1-2, с. 5-24.
  • Димитрова, П. Червената армия – „армия-освободителка“ или окупатор: поглед от XXI век. – Исторически преглед, LXXII, 2016, кн. 5-6, с. 132-153.
  • Димитрова, П. Неосъществените генерали ‒ случаят Борис Чилингиров. Щрихи към погрома над българския военен елит след 9 септември 1944 г. – В: Ролята на елитите в процеса на консолидирането на нациите и на националното строителство [= Известия на Института за исторически изследвания, т. XXXIV]. С., 2017, с. 365-392.
  • Димитрова, П. Свидетелства на една епоха. Борис Чилингиров и неговият разказ за навлизането на българските войски в Македония през пролетта на 1941 г. – В: Историкът – изследовател и популяризатор. Сборник в чест на 70-годишнината на академик Георги Марков. Съст. Н. Поппетров. София, „Захарий Стоянов“, 2017, с. 261-281. ISBN 978-954-09-1108-3
  • Димитрова, П. Ролята на Източна Европа в процеса на трансформация на разказа за Втората световна война след 1989 г. (на примера на Полша и България). – В: Извоюваната независимост – полски и български перспективи [= Известия на Института за исторически изследвания, т. 35], София, Изд. БАН „Проф. Марин Дринов“, 2018, с. 205-229.
  • 保加利亚社会转型分析 —— 基于农业改革与国有企业视角 [ 保加利亚 ] 伊·玛尔切娃 佩·季米特洛娃 陈晓棠 钟建平 译 (И. Марчева, П. Димитрова. Анализ социальных трансформаций в Болгарии – на основе аграрной реформы и государственных предприятий. – Академический журнал исследований России (Пекин), 2019, № 3, с. 101-117). ISSN 2095-1094
  • Petya Dimitrova, Nikolay Poppetrov. Past Continuous: The Second World War and the Changes of the Narratives About It (the Bulgarian Example). ‒ Bulgarian Historical Review, 2018, 3-4, p. 122‒159.
  • Димитрова, Петя. Източна Европа и паметта за Втората световна война: от „страна огромная“ до „bloodlands“. – В: Украïна і Болгарія в историï Європи. Збірник наукових праць. Киïв-Софія, 2019, с. 488-502. ISBN 978-966-02-8813-3; ISBN 978-954-2903-34-5.
  • Димитрова, Петя. Между «двойным освобождением» и оккупацией: болгарское общество об итогах Второй мировой войны. – В: Славяне и Россия: проблемы государственности на Балканах (конец XVIII – ХХI вв.). Колл. монография / Отв. ред. С.И. Данченко. Москва: Институт славяноведения РАН, 2020, с. 410-433. ISBN: 2618-8570, DOI:10.31168/2618-8570.2020.22.
  • Димитрова, Петя. Българо-съветските отношения по време на Втората световна война — от бездоговорно приятелство до съветска окупация. ‒ В: Болгария – Россия. 140 лет дипломатических отношений: история, состояние, перспективы. Материалы юбилейной болгаро-русской конференции (05-06 июля 2019 г.). Москва, 2020, с. 118-127. ISВN 978-5-6045420-0-2
  • Dimitrova, P. „Was ist in der Tat das Internet…” Wahrheiten und Mythen über den zweiten Weltkrieg im Cyberspace. ‒ Bulgarian Historical Review, 2021, 1-2, p. 194-225. ISSN 0204-8906
  • Петя Б. Димитрова. Военновременни делници и празници: из живота на дипломатическия корпус в СССР в годините на Втората световна война. ‒ В: Ежедневието на империите. Средни векове – ХХ век [= Известия на Института за исторически изследвания, 36]. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, с. 594-631.
  • Петя Б. Димитрова. Рассказ о Второй мировой войне как фактор европейской (дез)интеграции. ‒ В: Attempts at Modernisation during the Second Half of the 20th and the Beginning of the 21st Century / Попытки модернизации во второй половине ХХ и начале ХХІ века [= Известия на Института за исторически изследвания, 37]. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 229-246.
  • Петя Б. Димитрова. Родова памет: генерал Спас Чилингиров и войните за национално обединение на българите. – В: Свиленград – 110 години свобода, Свиленград, 2022, с. 290-313. ISBN: 978-619-92248-1-6
  • Петя Б. Димитрова. Четири десетилетия изследвания по обща история. ‒ В: Изучаването на световната история и българската историческа наука [= Известия на Института за исторически изследвания, т. 38]. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, с. 9-20 (съавтор В. Атанасова).
  • Петя Б. Димитрова. Холокостът в западната историография. ‒ В: Изучаването на световната история и българската историческа наука [= Известия на Института за исторически изследвания, т. 38]. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 248–276.
  • Петя Б. Димитрова. Одисеята на един документ, или пактът Молотов–Рибентроп в обятията на политиката. ‒ В: За професионализма в историческата наука. Сборник с научни изследвания в чест на проф. д.и.н. Тамара Стоилова [= Известия на Института за исторически изследвания, 39]. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2025, с. 452‒487. ISSN: 2367-5187 DOI: 10.71069/III39.25.PD18
  • Петя Б. Димитрова. „Ако искате лесен живот, не ставайте историк“. ‒ В: За професионализма в историческата наука. Сборник с научни изследвания в чест на проф. д.и.н. Тамара Стоилова [= Известия на Института за исторически изследвания, 39]. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2025, с. 9-17.

Научни информации, отзиви, рецензии

  • Международна научна конференция „Русия – интегриращ и дезинтегриращ фактор на славянството“. – Исторически преглед, L–LI, 1994-1995, № 4, с. 174-181.
  • Международна научна конференция „България и Русия през ХХ век“. – Исторически преглед, LII, 1996, № 3, с. 145-158.
  • Кръгла маса „Съветският фактор в развитието на България след 9.IX.1944 г.“, „Коминтернът, Коминформбюро и България“. – Исторически преглед, LIV, 1998, № 3-4, с. 237-251.
  • Встреча болгарских историков. – Bulgarian Historical Review, 1998, № 1-2, p. 258-265.
  • Кочанков, Н. България и Независимата хърватска държава (1941-1944). Политически и дипломатически отношения. С., 2000. ‒ Историческо бъдеще, 2000, 1-2, с. 258–261.
  • Кочанков, Н. От надежда към покруса: Западна Македония в българската външна политика (1941–1944). С., 2007. ‒ Историческо бъдеще, 2007/1–2, с. 272–279.
  • Веков, М. Метричната система в България. Метрични реформи и метрологична дейност XVIII–XX век. С., 2007. ‒ Историческо бъдеще, 2007/1–2, с. 279–285.
  • Н. Кочанков. От надежда към покруса: Западна Македония в българската външна политика (1941–1944). – Etudes Balkaniques, 2008, № 3, p. 186-191.
  • Образът на Индия – опоетизиран и възвишен [Виолина Атанасова. Българското огледало. Образът на Индия в България (краят на XIX – краят на XX век). С., Акад. изд. „Марин Дринов“, 2014. 306 с.] – Исторически преглед, LXX, 2014, № 5-6, с. 266-271.
  • А. Кожухаров. Обучение болгарских морских офицеров за границей (1882–1944). – Новая и новейшая история, 2016, № 2, с. 212-214.
  • Дарина Григорова. Империя феникс: между съветското минало и евразийското бъдеще. София, Военно издателство, 2015, 192 с. (Darina Grigorova. The Phoenix Empire: between the Soviet Past and the Eurasian Future. Sofia, Military Publishing House, 2015, 192 p.) ‒ Bulgarian Historical Review, 2016, Issue 3-4, Page 261-264.
  • Балканские горизонты к истории России. ‒ Bulgarian Historical Review, 2023, Issue 3-4, Page 234-244.
  • Историческое исследование с чрезвычайно актуальным звучанием. ‒ Bulgarian Historical Review, 2025, Issue 1, Page 188-193; DOI: 10.71069/BHR1.25.PD09

УЧАСТИЯ В НАУЧНИ ФОРУМИ

  • Международная конференция „Победа над фашизмом в 1945 году: ее значение для народов СНГ и мира“. Москва, 8 апреля 2010 г. Доклад: История Второй мировой войны и перемены в ее отображении в Болгарии в 90-е годы ХХ века (по материалам прессы).
  • Кръгла маса „Президентски избори в Русия’2012. QUO VADIS…“, 9 март 2012 г., София. Доклад: В. Путин за националния въпрос в Русия.
  • Международна научна конференция „135 години по-късно: България-Русия-Евразия“, 27 февруари – 1 март 2013, София. Доклад: Червената армия – „армия-освободителка“ или окупатор: поглед от 21 век.
  • Юбилейна българо-руска научна конференция „България – Русия. 135 години от установяване на дипломатическите отношения: минало, настояще и бъдеще“, 7-8 юли 2014 г., София. Доклад: През погледа на един български дипломат: българо-съветските отношения в навечерието на Втората световна война.
  • Международная научная конференция „Освободительные канны 44-го: Ясско-Кишиневская операция и крушение гитлеровского господства в Европе (военные, политические, историко-культурные измерения)“, 31 авг. – 2 сент. 2014 г., Тираспол–Кишинев. Доклад: Вторая мировая война: трансформация видений (новый проект болгарских ученых) (съавтор И. Манасиева).
  • Третья Всероссийская научная конференция с международным участием „Проблемы изучения военной истории“, посвящённая 70-летию Победы в Великой Отечественной войне (Самара, 24–25 марта 2015 г.). Доклад: Донесения посланника Царства Болгарии в СССР Ивана Стаменова как источник о жизни дипкорпуса в Куйбышеве (1941–1943 гг.).
  • Международна научна конференция „Великите сили, Балканите и България през Втората световна война“, София, 21-23 април 2015. Доклад: Трансформациите в разказа за Втората световна война след 1989 г. и българската историческа наука.
  • Българо-китайска научна конференция „Преходът в България – българските и китайските гледни точки“. София, 18 ноември 2015. Доклад: Память о Второй мировой войне: между прошлым и настоящим.
  • Семинар на Института за световна история към КАОН. Пекин, септември 2016 г. Доклад: Държавните предприятия в България по време на преходния период.
  • Научна конференция „Историческата наука пред съвременните предизвикателства“, посветена на 70-годишнината на Института за исторически изследвания към БАН. София, 5 декември 2017 г. Доклад: Минало несвършено: Втората световна война и промените в разказите за нея (съавтор Н. Поппетров)
  • Международна научна конференция „България и Украйна в историята на Европа“. София, 18-19 юни 2018 г. Доклад: Украйна и паметта за Втората световна война: от „страна огромная“ до „bloodlands“.
  • Кръгла маса „България и Китай: исторически паралели в опитите за модернизацията им от края на Втората световна война до началото на ХХІ век. София, 2 октомври 2018. Представяне на тема: Рассказ о Второй мировой войне как фактор европейской (дез)интеграции.
  • Полско-българска научна конференция „Извоюваната независимост“. София, 11 октомври 2018 г. Доклад: Ролята на Източна Европа в процеса на трансформация на разказа за Втората световна война след 1989 г. (на примера на Полша и България).
  • Научна конференция „Россия, Болгария, Балканы. Проблемы войны и мира. XVIII–XXI вв. (Мифы и реальность)“. Москва, 20-21 ноември 2018 г. Доклад: „Между «двойным освобождением» и оккупацией: болгарское общество об итогах Второй мировой войны“.
  • Международна кръгла маса „Славянската взаимност между изкушенията на мира и изпитанията на войната (Равносметката на ХХ век)“. София, 1 юли 2019 г. Доклад: „О чем поведает интернет…“ Нови митове за Втората световна война във виртуалното пространство.
  • Юбилейна българо-руска конференция „България-Русия. 140 години дипломатически отношения: история, състояние, перспективи“. София, 5-6 юли 2019 г. Доклад: Българо-съветските отношения по време на Втората световна война – от бездоговорно приятелство до съветска окупация.
  • Международна кръгла маса „България и Китай: исторически паралели в опитите за модернизацията им от края на Втората световна война до началото на ХХІ век“. София, 1 ноември 2019. Доклад: Рассказ о Второй мировой войне как фактор европейской (дез)интеграции.
  • Национална конференция „Ежедневието на империите. Средновековие – ХХ век“. София, 27-28 ноември 2019 г. Доклад: Военновременни делници и празници: из живота на дипломатическия корпус в СССР в годините на Втората световна война.
  • Кръгла маса „Войните на ХХ век – нови подходи, нови интерпретации, нови митове – поглед от ХХІ век“, проведена в рамките на проекта „Русия, България, Балканите. Проблеми на войната и мира ХVІІІ –ХХІ век (митове и действителност)“. 1 юли 2020 г. Доклад: Пактът Рибентроп–Молотов и началото на ВСВ: поглед от ХХІ век.
  • Научна конференция с международно участие „Изучаването на световната история и българската историческа наука“, 5–6 октомври 2021 г., София. Доклад: Холокостът и паметта за Втората световна война – предизвикателствата на чуждата историография.
  • Научна конференция „Свиленград – 110 години свобода“, 3 октомври 2022 г. Доклад: Родова памет: генерал Спас Чилингиров и войните за национално обединение на българите.
  • Национална конференция с международно участие „Малцинства и малцинствени групи – предизвикателства и адаптация в рамките на международната система“, 18‒19 юни 2025 г. Доклад: Евреите в съветската държава: по следите на „Кримския проект“.

ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Съставителство и редакция

Списание „Историческо бъдеще“: 1997-2020

Поредица „Проблемът Изток-Запад“:

  • Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива. София: Парадигма, 2003. 712 с. ISBN 954-9536-87-4
  • Проблемът Изток–Запад. Съвременни измерения. София: Асоциация Клио-96, 2004. 140 с. ISBN 954-905552-6-4
  • Проблемът Изток–Запад. България и Балканите. София: Асоциация Клио-96, 2006. 447 с. ISBN-10: 954-91861-1-3; ISBN-13: 978-954-91861-1-6

Поредица „Изследвания и документи“

  • Тодев, И. Кой е д-р Стоян Чомаков? Изследвания и документи. І. София: Асоциация Клио, 2004. 44 с.
  • Стоилова, Т. Величието на владетелите. Петър I – между отрицанието и възторга на европейците в края на XVII – първата четвърт на XVIII век. Изследвания и документи. ІІ. София: Асоциация Клио, 2008. 148 с.

Известия на Института за исторически изследвания ‒ ISSN: 2367-5187 (print); 2815-2913 (online)

  • т. 32: Полша и поляците в новата българска история (средата на ХІХ ‒ средата на ХХ век). София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015. 376 с.
  • т. 33: Русия между Запада и Изтока. Политика и дипломация. София, 2016. 404 с.
  • т. 34: Ролята на елитите в процесите на консолидирането на нациите и на националното строителство. София, 2017. 404 с.
  • т. 35: Извоюваната независимост – полски и български перспективи. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2020. 232 с.
  • т. 36: Ежедневието на империите. Средни векове – ХХ век. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021. 635 с.
  • т. 37: Bulgaria and China: Attempts at Modernisation during the Second Half of the 20thand the Beginning of the 21st Century / Болгария и Китай: Попытки модернизации во второй половине ХХ и начале ХХІ века. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022. 256 с.
  • т. 38: Изучаването на световната история и българската историческа наука. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022. 520 с.
  • т. 39: За професионализма в историческата наука. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2025. 624 с.

Тематични и юбилейни сборници

  • Религия и църква в България. Сборник статии от научна конференция „Социални и културни измерения в православието и неговата специфика в българските земи“, София, 27-29 ноември 1997. София: ИК Гутенберг, 1999. 442 с. ISBN 954-9943-06-2
  • 30 години секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“. Сборник статии. София: И-т по история‒Българска академия на науките, 2010. 348 с. ISВN 978-954-92267-9-9
  • Призвание и всеотдайност. Към 70-годишния юбилей и 40-годишнината от научната дейност на ст.н.с. I ст., д.ист.н. Витка Тошкова. София: Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2011. 444 с. ISBN 978-954-322-455-5
  • България, Балканите и Русия, XVIII–XXI век. Българо-руски научни дискусии. София: Институт за исторически изследвания, 2011. 403 с. ISBN 978-954-2903-06-2

Монографии

  • Веков, М. Метричната система в България. Метрични реформи и метрологична дейност XVIII–XX век. София, 2007, 276 с.

Преводи

Бицилли, П. “Изток“ и „Запад“ в историята на стария свят. // Историческо бъдеще, 1997, № 2, с. 184-195.

Флоровски, Г. Смисълът на историята и смисълът на живота. // Историческо бъдеще, 2000, № 1-2, с. 115-131.

История на Русия от най-древни времена до наши дни. Учебник. София: Труд, 2002; 2-ро изд. 2012.

Горина, Л. Българският хронограф. // Историческо бъдеще, 2002, № 1-2, 148-177.

Бугай, Н. Те вече не са сред нас, но остават да живеят в нашата памет… (По случай 100-годишнината от рождението на академик М. П. Ким). // Историческо бъдеще, 2008-2009, № 1-2, с. 296-301.

Бугай, Н. Българите в Русия: енергията на делничната памет… // Историческо бъдеще, 2011, № 1-2, с. 244-251.

Бугай, Н. Руснаците в системата на междуетническите отношения в Русия: реалности, проблеми, перспективи. // Историческо бъдеще, 2012, № 1-2, с. 67-88.

Набиев, Р. Древните българи – основатели на Киев? // Историческо бъдеще, 2012, № 1-2, с. 106-115.

Папакин, А. Украинско-български дипломатически отношения 1918–1919 г. (По документи от архивите на Украйна). // Историческо бъдеще, 2013, 1-2, с. 197-209.

Аманджолова, Д. Бугай, Н. Ф., Мамаев, М. И. Кабардино-Балкарская АССР: „Спасение в единении и надежде…“ 1920–1960-е годы. // Историческо бъдеще, 2016, 1-2, с. 241-244.

НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

Членство в научни журита за присъждане на степени и звания

2016: Становище за научната дейност на гл. ас. д-р Виолина Атанасова, участник в конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по нова и най-нова история в Института за исторически изследвания към БАН.

2917: Становище за научната дейност на доц. д.и.н. Тамара Стоилова, участник в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“ по нова и най-нова история в Института за исторически изследвания към БАН.

2018: Становище за дисертационния труд на Радослава Масларска, докторант към ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“, „Англо-американските бомбардировки над София в годините на Втората световна война – военни, дипломатически и човешки аспекти“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. Защита ‒ 14 август 2018 г.

2019: Становище за дисертационния труд на (Институт за балканистика с Център по тракология) „България и новото славянско движение (1941–1948 г.) за присъждане на научната степен „доктор на историческите науки“. Защита ‒ 12 юни 2019 г.

2019: Рецензия за дисертацията на Надежда Янковска докторант към ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“, „Съветският съюз и предизвикателствата пред световното комунистическо движение в периода 1953-1964 г.“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. Защита ‒ 7 май 2019 г.

2019: Становище за дисертацията на Самуил Шивачев докторант към ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“, „Съветско-германски отношения (1918–1939 г.), за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. Защита ‒ 29 май 2019 г.

2020: Становище за дисертационния труд на Ангел Юлиянов Апостолов „Военнополитически аспекти на отношенията НАТО-Русия (1992–2002)“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. Защита ‒ 15 юни 2020 г.

2020: Становище за дисертационния труд на Кемал Сюлейман Рашид „Политико-дипломатически отношения между България и Турция 1918–1930“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“.

2021: Становище за дисертацията на Ангел Юлиянов Апостолов „Военнополитически аспекти на отношенията НАТО-Русия (1992–2002)“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. Защита ‒ 7 юли 2021 г. (втора защита).

2021: Становище по конкурса за заемане на академичната длъжност „доцент“, обявен за нуждите на секция „История на българския национален въпрос“ към Института за исторически изследвания – БАН, с кандидати гл. ас. д-р Георги Николов Георгиев и гл. ас. д-р Войн Константинов Божинов

2022: Становище за дисертацията на Ивана Иванова Николова „Социалната държава в САЩ (1945–1953 г.). Политически и обществени нагласи“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“, ИФ на СУ. Защита на 20 януари 2022 г.

2022: Становище за дисертацията на Стоян Димитров Стоянов „Българо-полски политически отношения (1945–1989 г.)“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. Защита ‒ 8 юни 2022 г.

2023: Становище за дисертацията на Стефан Петров Петров „Руската империя и антивоенните движения в годините на Първата световна война“, представена за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. Защита ‒ 13 март 2023 г.

Участие в създаването на информационни продукти с международно значение

Представяне на сп. „Историческо бъдеще“ на сайта на CEEOL

Представяне на „Известия на Института за исторически изследвания“ на сайта на CEEOL