Петя Димитрова

доц. д-р ПЕТЯ ДИМИТРОВА

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

Руска история, руска външна политика през XX век, международни отношения XX век, Втора световна война, Русия и Източна Европа, евразийство, памет, историческа политика

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

1983-1987 – Институт по история на СССР към АН СССР, Москва, редовен аспирант

1976-1981 – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност – история, втора специалност – българска филология

Заемани длъжности

2014 – доцент в Института за исторически изследвания към БАН

1987 – науч. сътрудник в Института по история към БАН

Научна степен и звание

2014 – доцент

1987 – кандидат на историческите науки / доктор (PhD) след защита на дисертация: „Культурное сотрудничедство СССР и европейских стран народной демкратии (1945–1960 гг.)“, научен ръководител акад. М.П. Ким

Членства в научни организации и сдружения

1996 – Асоциация „Клио“

Членства в редколегии и издателски научни съвети

  • сп. Историческо бъдеще (директор)
  • сп. Bulgarian Historical Review (научен секретар)
  • поредица „Проблемът Изток-Запад“
  • поредица „Изследвания и документи“

Научни специализации

1989 – Институт славяноведения – АН СССР, Москва

Участие в съвместни научни проекти

2018-2020 – Bulgaria and China: Historical Parallels at the Attempts of Modernisation from the End of World War II to the Beginning of XXI Century. Съвместен изследователски проект на Института за исторически изследвания и Института за световна история към Китайската академия за обществени науки.

2015-2017 – Модерните нации и ролята на елитите за тяхното формиране и развитие. Проект на ИИстИ с международно участие. Ръководител: проф. д.и.н. Тамара Стоилова

2014-2016 ‒ Българският преход от края на ХХ и началото на ХХІ век като част от източноевропейския преход: българската и китайската гледни точки. Проблеми на изворите и интерпретациите. Съвместен изследователски проект на Института за исторически изследвания и Института за световна история към Китайската академия за обществени науки. Ръководител: проф. д.и.н. Илия Тодев

2010-2014 – Русия между Запада и Изтока. Политика и дипломация. XVIII–XXI век. Международен проект с Института по руска история – РАН. Ръководители: доц. д-р Тамара Стоилова, проф. д.и.н. Фаина Новик

2006-2009 – Русия между Запада и Изтока. ХVІІІ–ХХ в. Страници от историята. Международен проект с Института по руска история към РАН. Ръководител: проф. д.и.н. Луиза Ревякина

2003-2005 – Необходимият Изток. Проект финансиран от Фонд „Научни изследвания“ – МОН. Ръководител: доц. д-р Тамара Стоилова

2001-2002 – Изток-Запад: взаимодействие и противоречия. Проект на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ на Института по история

Езици

руски, английски

3. ПУБЛИКАЦИИ

Монографии

  • Докладва „Наследник“. Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944). Т. 1. С., Гутенберг, 2010. 268 с.
  • Докладва „Наследник“. Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944). Т. 2 (документи). С., Гутенберг, 2010. 428 с. (съсъставител М. Веков).

Студии и статии

  • Неосъществените генерали ‒ случаят Борис Чилингиров. Щрихи към погрома над българския военен елит след 9 септември 1944 г. – В: Ролята на елитите в процеса на консолидирането на нациите и на националното строителство [= Известия на Института за исторически изследвания, т. XXXIV]. С., 2017, с. 365-392.
  • Червената армия – „армия-освободителка“ или окупатор: поглед от XXI век. – Исторически преглед, 2016, кн. 5-6, с. 132-153.
  • Двадесет години списание „Историческо бъдеще“. – Историческо бъдеще, 2016, 1-2, с. 5-24.
  • Трансформациите в разказа за Втората световна война след 1989 г. и българската историческа наука. – В: Великите сили, Балканите и България през Втората световна война. София: ИИстИ, ВА „Г.С. Раковски“, 2016, с. 542-555.
  • Сигурност или съветизация, локален конфликт или епизод от голямата война? (Съветско-финландската война 1939–1940 през погледа на двама български дипломати). – В: Русия между Запада и Изтока. Политика и дипломация [= Известия на Института за исторически изследвания, т. XXXIII]. София, 2016, с. 128-156.
  • Память о Второй мировой войне: между прошлым и настоящим. – Bulgarian Historical Review, 2015, 1-2, p. 203-211.
  • Донесения посланника Царства Болгарии в СССР Ивана Стаменова как источник о жизни дипкорпуса в Куйбышеве (1941–1943 гг.). – В: Проблемы изучения военной истории: сборник статей Третьей Всероссийской научной конференции с международным участием. Самара, 2015, с. 310-318.
  • Предизборно: В. Путин за националния въпрос в Русия. – В: Президентски избори в Русия’2012. QUO VADIS… С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 121-130.
  • Националният въпрос в Русия в светлината на предизборната кампания 2012 на „новия стар“ президент Владимир Путин. – Историческо бъдеще, 2012, № 1–2, с. 41-66.
  • Размисли около един юбилей (Денят на Победата – история и съвременност). – В: България, Балканите и Русия XVIII–XXI век. Българо-руски научни дискусии. С., Институт за исторически изследвания, 2011, с. 141-175.
  • Българската легация в СССР (1940–1944) – поглед отвътре. – В: Призвание и всеотдайност. Към 70-годишния юбилей и 40-годишнината от научната дейност на ст.н.с. I ст., д.ист.н. Витка Тошкова. С., Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2011, с. 229-241.
  • Хроника на една (не)предизвестена смърт, или как СССР престана да съществува като „субект на международното право и геополитическа реалност“. – В: Русия между Запада и Изтока. XVIII – началото на XXI в. С., Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2011, с. 335-363.
  • Вопрос о советских и германских военнопленных в донесениях посланника Болгарии в СССР Ивана Стаменова (1940–1944). – В: О чем поведают архивы… Российско-болгарские отношения и связи. М., 2011, с. 249-264.
  • Иван Стаменов – болгарский посланник и/или советский агент. – В: Россия-Болгария: векторы взаимопонимания. 18-21 вв. Российско-болгарские научные дискуссии. Материалы международной научной конференции. Москва, 27-28 апреля 2009 г. М., Пробел, 2010, с. 443-456.
  • Европа и краят на „втората“ Югославия. – В: 30 години секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“. Сборник статии. С., 2010, с. 126-145.
  • Хроника на едно умиротворяване: Косово, 1990–1999. – В: Сборник в чест на 70-годишнината на акад. К. Косев. С., 2009, с. 91-105.
  • Русия и пост-Югославия: между „славянската солидарност“ и прагматизма (90-те г. на ХХ век). – В: България и Русия между признателността и прагматизма. С., 2009, с. 752-764.
  • Русия между Изтока и Запада: външнополитически стратегии на прага на ХХІ век. – В: Проблемът Изток–Запад. Превъплъщение в ново и най-ново време. С., Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2005, с. 244-263.
  • Как разрешаются международные конфликты в современном мире (на примере югославского кризиса 90-х годов). – В: Конфликты и компромиссы в мировой истории. Материалы Всероссийской научной конференции 3-4 июня 2004 года. Ярославль, 2004, с. 54-57.
  • Изток-Запад в геополитическа ретроспектива. – В: Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива. София, Парадигма, 2003, с. 376-390.
  • Руската емиграция в България – първи прояви на евразийството. – В: Бялата емиграция в България. София, 2001, с. 79-87.
  • Русия: дългият път към Европа. – Историческо бъдеще, 1999, № 1-2, с. 76-109.
  • Георгий Флоровский и „евразийската съблазън“. – Исторически преглед, 1998, № 2, с. 61-76.
  • Русская культура через взгляд евразийцев. – Bulgarian Historical Review, 1997, № 2-3, с. 205-223.
  • Русия и славянството. Евразийски предизвикателства към славянската идея. – Историческо бъдеще, 1997, № 1, 118-131.
  • Ленинские взгляды на интеллигенцию и их преломление в культурной политике советского государства. – Известия Академии наук Грузии. Серия истории, этнографии и истории искусства. 1. 1991, с. 53-66.
  • Теория и практика нового типа международных отношений. – Мировая экономика и международные отношения, 1990, № 9, с. 68-79 (в съавт.).

Научни информации, отзиви, рецензии

  • А. Кожухаров. Обучение болгарских морских офицеров за границей (1882–1944). – Новая и новейшая история, 2016, № 2, с. 212-214.
  • Образът на Индия – опоетизиран и възвишен [Виолина Атанасова. Българското огледало. Образът на Индия в България (краят на XIX – краят на XX век)]. С., Акад. изд. „Марин Дринов“, 2014. 306 с. – Исторически преглед, 2014, № 5-6, с. 266-271.
  • Н. Кочанков. От надежда към покруса: Западна Македония в българската външна политика (1941–1944). – Etudes Balkaniques, 2008, № 3, p. 186-191.
  • Встреча болгарских историков. – Bulgarian Historical Review, 1998, № 1-2, p. 258-265.
  • Кръгла маса „Съветският фактор в развитието на България след 9.IX.1944 г.“, „Коминтернът, Коминформбюро и България“. – Исторически преглед, 1998, № 3-4, с. 237-251.
  • Международна научна конференция „България и Русия през ХХ век“. – Исторически преглед, 1996, № 3, с. 145-158.
  • Международна научна конференция „Русия – интегриращ и дезинтегриращ фактор на славянството“. – Исторически преглед, 1994-1995, № 4, с. 174-181.

Съставителство и редакция

  • Списание Историческо бъдеще
  • Поредица „Проблемът Изток-Запад“
  • Поредица „Изследвания и документи“
  • Тематични и юбилейни сбoрници

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ

  • Международна българо-китайска научна конференция „Преходът в България – българските и китайските гледни точки“. София, 18 ноември 2015. Доклад: Память о Второй мировой войне: между прошлым и настоящим.
  • Международна научна конференция „Великите сили, Балканите и България през Втората световна война“, София, 21-23 април 2015, Военна академия „Г.С. Раковски“. Доклад: Трансформациите в разказа за Втората световна война след 1989 г. и българската историческа наука.
  • Третья Всероссийская научная конференция с международным участием „Проблемы изучения военной истории“, посвящённая 70-летию Победы в Великой Отечественной войне (Самара, 24–25 марта 2015 г.). Доклад: Донесения посланника Царства Болгарии в СССР Ивана Стаменова как источник о жизни дипкорпуса в Куйбышеве (1941–1943 гг.).
  • Международная научная конференция „Освободительные канны 44-го: Ясско-Кишиневская операция и крушение гитлеровского господства в Европе (военные, политические, историко-культурные измерения)“, 31 авг. – 2 сент. 2014 г., Тираспол–Кишинев. Доклад: Вторая мировая война: трансформация видений (новый проект болгарских ученых) (в съавторство с И. Манасиева).
  • Юбилейна българо-руска научна конференция „България – Русия. 135 години от установяване на дипломатическите отношения: минало, настояще и бъдеще“, 7-8 юли 2014 г., София. Доклад: През погледа на един български дипломат: българо-съветските отношения в навечерието на Втората световна война.
  • Международна научна конференция „135 години по-късно: България-Русия-Евразия“, 27 февруари – 1 март 2013, София. Доклад: Червената армия – „армия-освободителка“ или окупатор: поглед от 21 век.
  • Кръгла маса „Президентски избори в Русия’2012. QUO VADIS…“, проведена на 9 март 2012 г. в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Доклад: В. Путин за националния въпрос в Русия.
  • Международная конференция „Победа над фашизмом в 1945 году: ее значение для народов СНГ и мира“. Москва, 8 апреля 2010 г. Доклад: История Второй мировой войны и перемены в ее отображении в Болгарии в 90-е годы ХХ века (по материалам прессы).