Румен Караганев

РУМЕН ВАСИЛЕВ КАРАГАНЕВ

06.06.1955 г.

Научни интереси:

Външнополитически и дипломатически отношения на България след Първата световна война, геополитика, европейски мирни проекти, националнотериториална проблематика на Балканите, биографични изследвания, документалистика.

Академична кариера:

Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – дипломиран 1979 г.

1980 г. – проучвател в Института за история

1986 г. – аспират на самостоятелна подготовка

23.03.1989 г. – защитена кандидатска (докторска) дисертация „Българският излаз на Бяло море 1919-1934 г.“

1989 г. – избран за научен сътрудник II степен

1992 г. – избран за научен сътрудник I степен

2004 г. – избран за старши научен сътрудник (доцент).

Членство в научни организации:

Продължително в Тракийския научен институт; от 2014 г. в Македонския научен институт.

Участия в съвместни научни проекти:

2001 г. – Държавно-политическият образ на България – минало и настояще – проект на „Отворено общество“

2018 г. – Вместо Ренесанс. Българското Възраждане в изкуството – от иконата до светския портрет. Част от „Културна програма за Българското председателство на на Съвета на Европейския Съюз 2018 г.“

Индивидуални проекти:

2009 – 2013 г. – Богдан Морфов (1870-1948) – инженер, експерт, дипломат

2014 – 2018 г. – Международната дунавска комисия и България 1919 -1940 г.

Преподавателска дейност:

От 1996 до 2002 г. лекционен курс в Нов български университет и член на департамента по история.

Езици:

Руски, английски, пасивно – италиански.

Публикации:

Монографии, документални издания:

България и нейната insufficientia pulmonum или националната кауза за излаз на Бяло море 1919 – 1941, София, ИК „Гутенберг“, 2005, 390 с., ISBN 954-617-003-8.

Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, Том I, 1878-1893, (в колектив), издателство на БАН, 1993, 380 с., ISBN 954-8187-06-Х, персонално участие в съставителството с. 255-356.

Публикации в периодични издания – студии, статии:

  • История на България, том девети, История на България 1918-1944, С., 2012, с редакционна колегия
  • Външна политика (1940-1941) Присъединяване към Тристранния пакт – с. 375-383;
  • Тракийските бежанци – с. 509-513;
  • Тракийските революционни организации – с. 536-540.
  • Първи стъпки в кодифицирането на тероризма и международното му преследване, Исторически преглед (ИП), 2008, кн. 5-6, с. 203-210.
  • Меморандум на Форин офис за Западна Тракия от 1922 г., Военноисторически сборник (ВИС), 1990, кн. 5, с. 66-73.
  • Посещението на Ф. Л. Де ла Бара в София през май-юни 1924 година, Военноисторически сборник (ВИС), 1989, кн. 4, с. 144-152.
  • Вестник „Мир“ в сферата на „голямата“ политика, Български журналист, 1990, кн. 9, с. 39-42.
  • Вопрос о выходе Болгарии к Эгейскому морю и образование Балканской Антанты (1933-1934), Bulgarian Historical Review (BHR), 1993, 1, p.p. 75-87.
  • The Foreign Office and the Bulgarian Outlet on the Aegean Sea – the Experiment of 1936, Bulgarian Historical Review (BHR), 1999, 3-4, p.p. 75-86.
  • Bogdan Morfov (1870-1948) et son engagement à la cause Bulgarie de la mer Égeé, Bulgarian Historical Review, 2014, 3-4, 110-142.
  • Иван Алтънов – дипломат и изследовател на тракийския въпрос, Македонски преглед, 2012, кн. 4, с. 117-127.
  • Дилемата в българските националнотериториални искания през втората половина на 30-те години, Добруджа, 1996, кн. 13, с. 200-207.
  • Директорът на БДЖ, южните приморски области и геополитическите етюди на управляващите 1912-1913 г., Исторически преглед (ИП), 2012, 5-6, с. 35-48 . За заглавието вж. сл. кн., 1, 2013.
  • България в гравитационните пространства на операциите „Емердженца Джи“ и „Марита“ (септември 1940 – март 1941 г.), Годишник на Военна академия „Г. С. Раковски“, София, 2002, с. 227-246.
  • Някои въпроси на европейската политика, експанзионизмът на Германия и Италия и вестник „Мир“ (1934-1939), Българо-германски отношения и връзки, издание на БАН, 1989, т. IV, с. 255-282.
  • Един български пълномощен министър в Париж (1923-1931), Известия на държавните архиви (ИДА) (издателски съвет, редакционна колегия, реферирано и индексирано издание), брой 103-104, 2012, с. 142-176.
  • Аспектите на българския беломорски излаз и подготовката на страната за конференцията в Монтрьо ( 1936 г.), Известия на държавните архиви (ИДА), брой 71, с. 3-28.
  • Нишки от един заговор срещу правителството на БЗНС, Известия на държавните архиви /ИДА/, София, 1995, 69, с. 169-180.
  • Двадесет и петте директиви на Външно министерство (юли 1938- декември 1940 г.), Известия на държавните архиви (ИДА), брой 101, 2011, с. 125-152.
  • Инженер Богдан Морфов и техническите предизвикателства по Българския Югоизток 1895-1920, Известия на музеите от Югоизточна България, т. ХХIV, Стара Загора, 2014, с. 132-145.
  • Българинът от Тракия и бежанските му предопределения, Известия на тракийския научен институт (ТНИ), книга тринадесета (2014), с. 173-182.
  • Беломорската тема на конференцията в Генуа, Известия на тракийския научен институт (ТНИ), книга шеста, 2005, с. 56-65.
  • Дунавските дела, следвоенните регулации и България (1918-1933 г.) Известия на държавните архиви (ИДА), брой 113-114, с. 3-75.
  • Южните български предели 1912-1920 г. – В : Сборник 90 години от освобождението на Родопите, Смолян, 2003, с. 19-24.
  • Образованието и просветата в Пазарджик от Освобождението до края на Първата световна война – В: Култура и културна политика в България 1878-1944, Пазарджик, 2008, с. 215-224.
  • За кратките сърадвания и дълголетните униния – по мотиви от битността на Западна Тракия и Вардарска Македония 1912 – 1944 – В : Националното обединение на България 1940-1944, София, 2012, с. 425-435.
  • България и южните приморски области през второто десетилетие на ХХ в. – начин на употреба – В: 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и българската национална идея от Сан Стефано до Букурещ (1878-1913), София, 2014, с. 665- 671.
  • Двама бележити българи – инж. Б. Морфов и д-р Н. П. Николаев – успоредици – В: Специализирано електронно издание на РИМ – Стара Загора, Сборник „Личността в историята”, Стара Загора, 2011
  • България в навечерието по присъединяване към Тристранния пакт 1940/1941г. – В: България във Втората световна война и следвоенна Европа, Сборник доклади, Хасково, 2016, с. 73-83.
  • Галантни дунавски конференции по време на Световния конфликт през 1916 / 1917 г. – В: Първата световна война и България през 1916 г., Международна научна конференция, Сборник с доклади, София, 2016, с. 389-397.
  • Източна Тракия в политическите ситуации след 1913 г. – В: Сборник 90 години от разорението на тракийските българи, Хасково, 2003, с. 25-39.
  • Лазар Маджаров – ратник на свободата в Одринско – В: Сборник Осемдесет години Илинденско-Преображенско въстание, издание на БАН, София, 1988, с. 288-292.
  • Музеят – начин на употреба – В: Историята като наука, образование и професия, ИК „Гутенберг“, София, 2002, с. 157-162.
  • Богдан Морфов и спомените му за Балканските войни 1912-1913 / Bogdan Morfov and his Memoirs for the Balkan Wars 1912-1913 – В: 100 години от Балканските войни. Извори и документи; Сборник от международна научна конференция, София, 11-12 ноември 2013 г., София, 2015, с. (р.р. 199-204) 524-528.

Участия в международни научни конференции:

  • Българският национален въпрос през Втората световна война – май 2016 г., Кюстендил, Босилеград.
  • Първата световна война и България през 1916 г. – октомври 2016 г., София, Тутракан, Добрич, Благоевград.
  • Първата световна война на Балканите и участието на България в нея през 1917 г. – декември 2017 г., Кюстендил.
  • Първата световна война и излизането на България от нея през 1918 г. – септември 2018 г., Дойран, Р. Македония.

Участия в научно жури:

  • за докторската дисертация на Димитър Й. Гюдуров (Нов български университет) „Малцинствената политика на България – вътрешни и балкански аспекти 1919-1928 г.“ – 2012 г.
  • конкурс за академична длъжност „доцент“ – Димитър Й. Митев, хабилитационен труд „Бяло море – изгубената мечта. България, Великобритания и Тракийският въпрос 1918-1923 г.“ – 2015 г.
  • конкурс за академична длъжност „доцент“ – Цветолин Недков (Исторически музей – Добрич), хабилитационен труд „Стопанският живот на градовете в Южна Добруджа 1940-1944 г.“ – 2015 г.