Сашка Миланова

доцент д-р Сашка Григорова Миланова

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

Съвременна политическа и културна история; международни отношения

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

  • Образование

1979 – Магистър по история, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

1981-1984 – Аспирантура в Института по история, БАН.

1985 – К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху „Парламентът в политическата система на народната демокрация, 1944-1949“ под научното ръководство на акад. Мито Исусов.

  • Заемани длъжности

1979-1981 – Технически сътрудник в Института по история, БАН.

1984-1985 – Проучвател в Института по история, БАН.

1985 – Научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

  • Научна степен и звание

1985 – Доктор (PhD).

1988 – Н. с. І ст. в Института по история – БАН.

2008 – ст. н. с. II ст. (доцент) в Института по история – БАН.

  • Членства в редколегии и издателски научни съвети

Член в редколегията на Bulgarian Historical Review

  • Научни специализации

1993 – Лондон, Великобритания. Пет седмици по тема „Английски дипломатически източници за представителността и дейността на българския парламент през втората половина на 40-те години на ХХ в.“.

1995 – Прага, Чехия. Две седмици по тема „Парламентаризъм и тоталитаризъм в чешката и българската парламентарни системи след Втората световна война“.

  • Участие в съвместни научни проекти
  • Проект с Инситута по Славяноведение –РАН: „Болгария и Россия: диалог в историко-культурном пространстве Юго-Восточной Европы ХVІІІ-ХХІ вв“.,по ЕВР, 2012-2014
  • България – извори и документи, проект на Института за исторически изследвания, финансиран от Европейски Социален Фонд 2007-2013, Министерство на образованието, младежта и науката, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, 2012-2013 г.
  • Съюзът на българските журналисти в политическия живот на България, 1944-1980 (2005-2007) – индивидуален проект.
  • България през втората половина на ХХ век (2001-2003).
  • България в разделена Европа (1997-1999).
  • Сталинизмът в Източна Европа и България (1997-1999) – съвместен проект с Института за славяноведение, РАН.
  • Българското общество след Втората световна война (1997-1998).
  • Езици

Английски и руски

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

Съюзът на журналистите в „политическата преса на властта“ 1944-1960 г. В. Търново, 2009, с. 326, ISBN: 978-954-8259-83-5.

Б. Колективни трудове:

История на Отечествения фронт/съюз в България, София 2012. ISBN: 978-954-07-3417-0

В. Студии и статии:

  1. Съветските претенции за ревизия на Конвенцията от Монтрьо през 40-те години на ХХ век. ТУРЦИЯ И СЛАВЯНСКИЙ МИР Вопросы международных отношений и историко-культурных связей, Кубанский государственный университет Факултет истории, социологии и международных отношений Центр славянских исследований, 2016, ISBN 978-5-918-83-260-8, с.80-90.
  2. „Дунавската комисия – пресечна точка на геополитически интереси след Втората световна война“, Кръгла маса за акад. Мито Исусов. В: сп. Исторически преглед, кн. 5-6, с. 102-115, ISSN 0323-9748, 2015 г.
  3. Лука Говедаров в културните летописи на България. В: Культура: История, современность, перспективы,  Международный сборник статей, Москва 2014, с.80-84. ISBN 978-5-91628-158-3.
  4. Дипломатическата кариера на Андрей Громико – от сталинизма до перестройката. В: Культура: История, современность, перспективы,  Международный сборник статей Част вторая, Москва 2014, с. 33-42. ISBN 978-5-91628-158-3.
  5. Социалистическая действительност в публицистике Веселина Йосифова, В: Международный сборник статей. Гылыми зерттеулер. Москва-Астана-Кропотник 2013, с. 205-216, ISBN 978-5-91628-120-0.
  6. Отношенията България-Съветския съюз в дневника на Георги Димитров. В: Русия, Европа и Света.. Сборник с материали от международна научна конференция София, 78-29 септември 2009.  София 2012, с. 266-275, ISBN:978-954-07-3061-5
  7. Отечественият фронт и процесите на десталинизация в България. В: История на Отечествения фронт/съюз в България, София 2012, с. 203-224. ISBN: 978-954-07-3417-0
  8. Президиумът на Народното събрание – промяна или подмяна на законодателната институция 1947-1953 г., Известия на БИД, т. 41, ИИИ , София 2011, с. 367-379, ISSN: 0081-1122.
  9. Русия в началото на 90-те години на ХХ век – политически профил. В: България, Балканите и Русия  XVII-XXI в. Българо-руски научни дискусии. Сборник статии. ИИИ-БАН, София, 2011, с. 267-284.,  ISBN:978-954-2903-06-2
  10. Отношенията между  България и Русия в последното десетилетие на ХХ в. В:Национальная идентичность и национализм у славян и их соседей: проблемы прошлого и настояшего. Краснодар 2011, с.160-165. ISBN: 978-5-91628-066-1
  11. Болгарские исследователи о российско-болгарских отношениях последного десетилетия ХХ века. В: О чем поведают архивы… , Российско-болгарские отношения и связи, Москва 2011, с. 343-354.
  12. 9 май 1945 г. – един ден от летописа на мира. Военноисторически сборник, кн.2, 2011, с. 13-23. ISSN – 0204-4080
  13. Творецът и неговото съвремие. За Веселин Йосифов – безпристрастно. В: електронно издание на Известия на Старозагорския исторически музей, том ІV,  Стара Загора 2011, с. 453-462.
  14. България и Югославия – фрагменти от политическия диалог през 40-те години на ХХ в. В: Проблемы новистики и исторического славяноведения. Памяти Сергея Вадимовича Павловского. Материалы международной научно-практической конференцшй Краснодар 2010,  с.104-109.
  15. Деформация представлений о болгаро-съветской дружбе в годы социализма. В: Россия – Болгария.: векторы взаимопонимания. ХVІІІ-ХІХ вв. Российско-болгарские научные дискуссии. Москва 2010, с. 314-327.
  16. Депутатите от Пазарджишка околия  в ХХVІ Обикновено и VІ Велико народно събрание. В: Министри и законодатели от Пазарджик. Пазарджик 2009, с.138-148.
  17. Лука Говедаров – един интелектуалец начело на Съюза на провинциалните журналисти. В: Годишник. „Род, семейство, отечество”, Пловдив 2009, с.87-94.
  18. Българската пропаганда за чужбина (1950-1952 г.). В: Год Болгарии в Росии: проблемы истории и культуры славянских народов. Материалы международной научно-практической конференции. Краснодар 2009 г., с. 110-118.
  19. Биполярният мит за свободата на информацията в края на 40-те години на XX век. В: България и Русия между признателността и прагматизма. С., 2008, с.587-599.
  20. Стогодишният юбилей на печата – повод за преоценка на миналото. В: Славянский мир, Запад, Восток: памяти профессора Д. Г. Песчаного, Краснодар 2008, с. 62-67.
  21. Съветският модел на журналистическа организация в България 1951-1955 г. В: Списание на БАН, 1, 2008, с. 26-32.
  22. Журналистът и героите на съвремието. В: Изв. БИД,  т. 40,  С., 2008, с. 426-437.
  23. Размисли върху присъдите на VІ състав на народния съд – 1945 г. В: Историята – професия и съдба. Сборник в чест на 60-годишнината на чл. кор. д.и.н. Г. Марков, С., 2008, с. 503-516.
  24. Апрельский пленум ЦК БКП 1956 года в восприятии журналистких кругов Болгарии. В: 1956 год Российско-болгарские дискусии, Москва, 2008 г., с. 249-264.
  25. Приносът на журналистите  за славянското единство. В: Сб. Мир славян северного Кавказа, Памяти В. М. Попова, вып. 3, Краснодар 2007, с. 26-35.
  26. Участие на Съюза на журналистите в България в бригадирското движение 1946-1950 г. В: „Бригадирското движение в България 1946-1989“, 5-6 октомври 2006 Димитровград,  Национална научна конференция, с. 38-44.
  27. Съюзът на провинциалните журналисти  в България – В: Модернизациянта на България и Габрово 1878-2006., В. Търново, 2006 с. 315-322.
  28. Политическа намеса в редакционната дейност на някои столични ежедневници в началото на 50-те години на ХХ в. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65 годишнината на проф. Л. Огнянов. С., 2006, с. 541-569.
  29. Съюзът на българските журналисти – традиции и политика. – В: Сборник в чест на 60 г. на доц. д-р Минчо Минчев. В. Търново, 2006, с. 163-178.
  30. Между професионализма и партийността. Развитие на българската журналистика, 1944–1960 г. – В: Между три века. Съдби, илюзии и свидетелства за чудото, наречено журналистика. С., 2004, с. 199-246.
  31. Уставите на Дружеството на столичните журналисти 1905-1943 г. – В: Между три века. Съдби, илюзии и свидетелства за чудото, наречено журналистика. С., 2004, с. 42-40.
  32. Путь профессионализму – этапы ипразвития журналистики в Болгарии, 1905-1944 г. – Вестник МГОУ, 2004, №1 (14),  51-57.
  33. Политическата култура във взаимоотношенията правителство-опозиция 1945-1947. – В: Колегиум Германия, С., 2003, с. 150-161.
  34. Цената на мира. Комунистическият експеримент в Източна Европа. – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. Сборник с доклади от българо-германска конференция, проведена на 3-4. ІІІ. 2000 г. С., 2003, с. 226-239.
  35. Политическите кръгове в България  в навечерието на Втората световна война. – В: Втората световна война и Балканите. С., 2002, с. 204-211.
  36. Съветското влияние върху политическия живот на България. – В: България и Русия през ХХ в. Научни дискусии. С., 2000, с. 275-283.
  37. Суверенност  на изпълнителната власт в България в годините след Втората световна война. – Епохи, 1998, № 2, 37-51.
  38. Московското решение от 1945 г. – дипломатически изход или политически камуфлаж. – В: България в сферата на съветските итереси. С., 1998, с. 23-30.
  39. Парламентарната система и конституцията в България след Втората световна война. – В: Колегиум Германия, т. ІV, С., 1997, с. 51-63.
  40. Социалните функции на застрахователния монопол от 1946 г. – Епохи, 1995, № 1, 41-54.
  41. Политическият процес срещу журналиста Цвети Иванов през 1946 г. – Исторически преглед, 1994-1995, № 2, 155-177.
  42. Нетърпимост срещу политическите опоненти – Кръстю Пастухов на подсъдимата скамейка. – Минало, 1994, № 4, 72-83.
  43. Законът за трудово поземлената собственост от 1946 г. – позиции и алтернативи. – Исторически преглед, 1993, № 3, 46-59.
  44. Парламентът  и конституцията в политическия живот на България. – В: Страници от Българската история, т. ІІ. С., 1993, с. 15-29.
  45. Законът за конфискуване на имуществата, придобити чрез спекула и по незаконен начин от 1946 г. – Исторически преглед, 1992, № 6, 26-43.
  46. Парламентарни групи на опозицията  в VІ-то Велико народно събрание. – Векове,1990, № 2, 33-40.
  47. Политическая жизнь в Болгарии и выборы в Законодательное собрание 26 августа 1945 года. – Bulgarian Historical Review, 1989, № 3, 3-18.
  48. Законодателните избори на 18 ноември 1945 г. и политическият живот в България. – Исторически преглед, 1989, № 7, 38-52.
  49. Традиции и революционные изменения внутренней организации ХХVІ-ого Обыкновенного Народного собрания. – Bulgarian Historical Review, 1985, № 3, 2-23.
  50. Участието на България в Интерпарламентарния съюз 1945-1953. – Векове, 1985, № 3, 34-40.

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

  • Рецензия за книгата на Ирина Григорова „Българо-френските отношения по време на президенството на генерал дьо Гол(1958-1969 г.), „Албатрос”, С. 2009, 287 с  , сп. „Bulgarian Historical Review”, кн. 3-4,  2010, с.199-205.
  • Международная научная конференция „Россия-Болгария” Векторы взаимопонимания ХVІІІ- ХХІ вв.”, сп. „Bulgarian Historical Review”, кн.1-2, 2009, с.231-233.
  • Политическият монопол в духовния и обществения живот. – Студиум, 2001, № 1, …. (реценция за книгите: В.Чичовска Политиката срещу просветната традиция. С., 1995 г.; Съдът на историците. Българската историческа наука – документи и дискусии (1944-1950). С., 1995 г.;Христоматия по история на България ,1944-1948 г. Народна демокрация или диктатура, С., 1992).
  • Отзив за Българо-германска научна конференция „Политическата култура в България след 1878 г., Германия и Югоизточна Европа. – Исторически преглед, 2001, № 5-6, 241-245.
  • Отзив за монографията на В. Чичовска „Политиката срещу просветната традиция”, С., 1995. – Исторически преглед, 1997, № 3, 175-181.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ:

Национални и международни форуми