Тамара Стоилова

Доктор на историческите науки,
професор ТАМАРА СТОИЛОВА

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

История на Руската империя;
Югоизточна Европа в политиката на империите през XVIII век;
Просвещението, Революцията и отговорът на империите.

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

1978-1982 – редовен аспирант, Московски държавен историко-архивен институт (от 1990 г. Российский государственный гуманитарный университет – РГГУ)

1977 – магистър по история, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Заемани длъжности

2017 – професор в Института за исторически изследвания, БАН (продължава)

1999-2017 – доцент в Института за исторически изследвания, БАН

1984-1999 – научен сътрудник в Института по история, БАН

1982-1984 – проучвател в Института по история, БАН

2012-2017 – заместник-директор на Института за исторически изследвания, БАН

2001-2012 – ръководител на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“, ИИИ-БАН

Научна степен и звание

2017 – професор в Института за исторически изследвания – БАН

2016 – доктор на историческите науки, дисертация: „Русия във Века на Просвещението и Революцията. Имперски интереси и политика“

1999 – ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института за исторически изследвания – БАН

1982 – кандидат на историческите науки (доктор, PhD) след защита на дисертация: „Русско-турецкие отношения в последней трети ХVІІІ в. и болгарские земли“. Научен ръководител: проф. д.ист.н. И. С. Достян

Членства в научни организации и сдружения

Дружество за изучаване на ХVІІІ век

Асоциация Клио

Член на Научния съвет на Института за исторически изследвания – БАН

Членства в редколегии и издателски научни съвети

Списание „Исторически преглед“

Известия на Института за исторически изследвания

Вестник Ярославского государственного университета им. П. Г. Демидова. Серия Гуманитарные науки

Тематични и юбилейни сборници

Научни специализации

2013, 2012, 1998, 1995, многократно през 80-те години – Командировки в Москва за работа в архиви и библиотеки.

1998 – Wien, ÖsterreichischesOst- und Südosteuropa-Institut (2 месеца по тема: „Европа, Русия и Османската империя през ХVІІІ в.“).

1987-1988 – Институт славяноведения и балканистики, РАН: Москва; ЛАН: Вилнюс (3 месеца по тема „Руско-турски отношения през втората половина на ХVІІІ в. и европейските сили“).

Участие в съвместни научни проекти (актуални)

2016-2017 – „Модерните нации и ролята на елитите за тяхното оформяне и развитие“ – проект с международно участие. Ръководител на проекта. Реализиран като т. 34 на Известия на Института за исторически изследвания, 2017.

Езици (работни)

руски, френски, английски, полски, сръбски, немски

3. ПУБЛИКАЦИИ

Индивидуални монографии

  • Балкански истории от ХVIII век. С., Асоциация „Клио-96“, 2017, 192 с.; ISBN 978-954-91861-5-4
  • Раждането на един град. Херсон: олицетворение на руския стремеж към южните морета. С., Diomira, 2016, 116 с. ISBN 978-954-2977-31-5
  • Величието на владетелите. Петър І между отрицанието и възторга на европейците в края на ХVІІ – първата четвърт на ХVІІІ век. С., Асоциация „Клио-96“, Изследвания и документи, № 2, 2008, 148 с. ISSN 1312-4293; ISBN 978-954-91861-3-0
  • Третият Рим. Мирните решения на руската имперска политика в Югоизточна Европа през ХVІІІ век. С., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. 384 с. ISBN 954-430-764-8
  • Средиземноморска хроника за събитията по суша и море от времето на първата война, която руската императрица Екатерина ІІ води срещу турците. С., Болид-инс, 2001, 315 с. ISBN 954-90717-4-Х
  • Ябълката на раздора в руско-турските отношения през 60-те години на ХVІІІ век. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 1995, 274 с.; ISBN 954-430-399-5

Студии и статии

  • Яков Булгаков – руски посланик в Константинопол (1781-1789). – В: Русия между Запада и Изтока. Политика и дипломация [= Известия на Института за исторически изследвания, т. 33]. С., 2016, с. 65-96.
  • Nastroje antywojenne w Bułgarii w przededniu pierwszej wojny światowej, czyli bułgarski „rewanż“ za wojny bałkańskie. – Imperia, narody i społeczeństwa Europy Wschodniej i Środkowej na progu pierwszej wojny światowej. Pod redakcją Andrzeja Nowaka. Warszawa, 2016, s. 525-548.
  • Антивоенните настроения в България в навечерието на Първата световна война (Международният отзвук и „българският реванш“ за Балканските войни). – Историческо бъдеще, 2015, 1-2, с. 113-129.
  • Прояви на европеизъм сред сърбите през ХVIII век. – В: Пътища и пътеки на европеизма на Балканите. Научни изследвания в чест на 50-годишнината от основаването на Института за балканистика с Център по тракология. С., „Фабер“, 2014, с. 175-190.
  • Колонизация юга России в 60-е годы ХVIII в. – В: Российско-болгарские научные дискуссии. Российская и болгарская государственность: проблемы взаимодействия. ХIХ–ХХI вв. М., ИСл. РАН, 2014, с. 9-37.
  • „Славено-сербскија вједомости“ о Османској империји током 1793. – Српске студије 4, Београд, 2013, с. 27-38.
  • Проблемът „Франция“ в дипломатическата и политическата дейност на Виктор Кочубей (90-те години на ХVIII – началото на ХХI в.). – В: Русия, Европа и светът. Сборник с материали от международна научна конференция (София, 28–29 септември 2009 г.). Съставител и научен редактор Искра Баева. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 63-70.
  • Граф Шоазьол-Гуфие и неговото Живописно пътуване в Гърция (1782–1809). – Историческо бъдеще. 2012, 1-2, с. 202-219.
  • Яков Булгаков и подписването на руско-турския търговски договор (1781–1783). – В: Русия в отраженията на историята. В памет на проф. Емил Михайлов. Almanach VIA EVRASIA, 2012, 1. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 90-99. ISSN 1314-6580; Eлектронeн алманах на евразийския център VIA EVRASIA,  www.viaevrasia.com
  • Дубровник през ХVIII век – европейски град на Балканите. – В: Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лилия Кирова. С., ИБЦТ, 2012, с. 81-95.
  • Докосване до Екатерина Втора. – Призвание и всеотдайност. В чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. д.и.н. Витка Тошкова. С., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011, с. 303-312.
  • Русия и политическите промени в Европа. 1789-1791 г. – Русия между Запада и Изтока ХVIII – началото на ХХI век. Страници от историята. С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2011, с. 41-72.
  • „Славенно-сербские ведомости“ за събитията в Европа през 1793 г. – България, Балканите и Русия. ХVIII – ХХI век. Българо-руски научни дискусии. С., Институт за исторически изследвания, 2011, с. 324-344.
  • Le sort tragique des „idée françaises“ en Pologne (1792). – Bulgarian Historical Review, 2010, 3-4, p. 12-31.
  • Полските събития през 1792 г. и европейската дипломация в Константинопол. – Исторически преглед, 2010, 5-6, с. 12-23.
  • Русо и Русия. – Природа и общество. Нови изследвания за Жан-Жак Русо. Съставители Рая Заимова и Николай Аретов. Издателство „Кралица Маб“, 2010, с. 199-221. (съкратен вариант)
  • Болгарские земли как стратегическое направление внешней политики России в ХVIII в. – Россия – Болгария: векторы взаимопонимания. ХVIII-ХХI вв. М., Институт славяноведения РАН, 2010, с.347-358.
  • Революционна Франция и руската дипломация в Константинопол. – 30 години секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“. С., Институт по история, 2010, с. 252-267.
  • Проблемът за пленниците в руско-турските отношения през ХVIII век. – Исторически преглед, 2009, 1-2, с. 33-47.
  • „Руският мираж“ на френските просветители. – Сборник в чест на 70-годишнината на академик Константин Косев. С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2009, с. 283-295.
  • Дългият път на Русия към Балканите (от времето на Петър I до 60-те години на ХIХ век. – България и Русия между признателността и прагматизма. Международна научна конференция, София, март 2008. Доклади. С., Форум „България-Русия“, 2009, с. 44-54.
  • Русиjа и Дубровник почетком ХVIII века. – Историjски часопис, Књ. LIV, Историjски институт, Београд, 2007, с. 151-170.
  • Русия и Франция в навечерието на Революцията. – Bulgarian Historical Review, 2006, 1-2, Studia In Honorem Professoris Virginiae Paskaleva, p. 498-511.
  • Европейският осемнадесети век в българската историография през последните 15 години. – Предизвикателствата на промяната. Национална конференция. София, 10-11 ноември 2004. Съставители Искра Баева и Пламен Митев. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2006, с. 114-126.
  • Русия и Дубровник през ХVІІІ век. – В: Проблемът Изток-Запад. България и Балканите. С., Асоциация „Клио-96“, 2006, с. 48-75.
  • Законите на Монтескьо. – В: Проблемът Изток-Запад. Превъплъщения в ново и най-ново време. С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2005, с. 7-12.
  • Равновесието на Изток: проблем на Запада (Европейските отношения в началото на руско-турската война 1768-1774 г.) – В: Проблемът Изток-Запад. Превъплъщения в ново и най-ново време. С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2005, с. 150-169.
  • Дунав като стратегически обект във войните на Екатерина ІІ срещу Османската империя. – В: Черно море между Изтока и Запада. Река Дунав мост между народи и култури. ІХ Понтийски четения. Варна, 16-17 май 2003. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“, АСИ, 2004, с. 126-136.
  • Толерантность Просвещения и бескомпромиссность Революции. – В: Конфликты и компромиссы в мировой истории. Материалы Всероссийской научной конференции. 3-4 июня 2004 года. Ярославль, 2004, с. 119-121.
  • В търсене на неизвестния Изток. – В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. С., Парадигма, 2003, с. 183-194.
  • Имунитет и пленничество на дипломатите. – Историческо бъдеще, 2002, 1-2, 126-147.
  • Православието като политика. – В: Studia in honorem Professoris Verae Mutafčievae / Проучвания в чест на професор Вера Мутафчиева. С., Amicita, 2001, с. 333-350.

Научни информации, отзиви, рецензии

  • Снежана Ракова, Пенка Данова. Бенедето Рамберти и Даниело Лудовизи. Двама венециански пратеници в Константинопол през 1534 година. Пловдив, Фондация „Българско историческо наследство“, 2016. – Историческо бъдеще, 2016, 1-2, с. 252-255.
  • Анонимна хроника за графовете Булгари (края на ХVII век). Увод, превод и коментар Пенка Данова. С., Парадигма, 2014. ISBN 978-954-326-224-3 – Историческо бъдеще, 2014, 1-2; В: Bulgarian Historical Review, 2014, 1-2, p. 221-224 (на френски ез.).
  • Пенка Данова. България и българите в италианската географска книжнина (ХIV–ХVI век). С., Парадигма, 2010, 461 с. – études Balkaniques, 2011, 1, p. 204-213.
  • Е. В. Белова. Прутский поход. Поражение на пути к победе? М., Вече (Тайны Российской империи), 2011. 272 с. – Bulgarian Historical Review, 2011, 3-4, p. 205-208.
  • Виктор Косик „Софии русский уголок“. – Историческо бъдеще, 2008-2009, 1-2, с. 292-295.
  • Изучение истории международных отношений в новое время в Институте истории Болгарской академии наук. – Новая и новейшая история, 2002, 1.
  • Бибина, Йорданка. История на турската литература. Том 1. От зараждането ѝ до Танзимата. С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2000. – études Balkaniques, 2002, 1.
  • Викторен Галабер. Двадесет и две години сред българите. Дневник. т. 2 (1867–1869). Т. 8 от поредицата „Архивите говорят“ на ГУА МС. С., 2000. – Bulgarian Historical Review, 2001, 1-2, p. 221-224.
  • Секция „Мировая история и международные отношения в новое и новейшее время“ – 20 лет. – Институт истории, БАН. – Bulgarian Historical Review, 2001, 1-2, p. 235-244.
  • Пиер Микел. История на Франция. С., Кама, 1999. – Международни отношения, 2000, 2.
  • Викторен Галабер. Двадесет и две години сред българите. Дневник. Т. 1 (1862–1866). С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1998; т. 2 (1867-1869). С., 2000. (Т. 1 и Т. 8 от поредицата „Архивите говорят“ на ГУА МС; Томовете са подготвени за печат от Илия Тодев, Шарл Монш, Людмила Генова, Магделина Георгиева и др.) – Исторически преглед, 2000, 5-6, с. 338-342.

Съставителство и редакция

Поредица „Проблемът Изток-Запад“
Поредица „Изследвания и документи“
Известия на Института за исторически изследвания, т. 32, 33, 34
Тематични и юбилейни сбoрници

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ

  • Годишна конференция на Дружеството за изучаване на ХVIII век, октомври 2015, СУ. Доклад: „Защо и как през 1791 г. Европа и Русия научиха за българския град Свищов“.
  • Конференция във Варшава, юни 2014: Eastern and Central European Empires, Nations, and Societies on the Verge of World War I (social imageries of Europe, freedom, future and national communities in 1914). Доклад. Антивоенные настроения в Болгарии накануне Первой мировой войны, или болгарский „реванш“ за Балканские войны.
  • Държавността в историята на България и Русия (5 ноември 2013, по скайп). Конференция по проект с Института по славяноведение – РАН. Доклад: Колонизирането на руския юг през 60-те години на ХVIII век.
  • Константинопол 1453: промяната на световете? Интердисциплинарен семинар, 7-8 май 2013, ИБЦТ. Доклад: Грузия след падането на Константинопол.
  • 135 години по-късно: България-Русия-Евразия (27 февруари – 1 март 2013) . Конференция по проект с Института по славяноведение – РАН. Доклад: Кавказ в политиката на Русия 1774-1787 г. Поглед от Константинопол.
  • Българо-румънски колоквиум „Пътувания и диалози на Балканите (ХV–ХIХ век)“, организиран от Института за балканистика с Център по тракология – БАН, с участието на румънския екип по двустранния проект за научно сътрудничество. София, 27 септември 2012 г. Доклад: „Граф Шоазьол-Гуфие и неговото Живописно пътуване в Гърция (1782-1809)“