Монографии

Янковска, Надежда. Години на криза: Никита Хрушчов и предизвикателствата пред комунистическото движение (1956–1964). София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023,  421 с. ISBN 978-619-245-322-0.

Монографията е посветена на комунистическото движение и обхваща един изключи­телно динамичен период от неговото съществуване – от ХХ конгрес на КПСС през февруари 1956 г. до принудителното отстраняване на Никита Хрушчов от власт през ок­томври 1964 г. Фокусът на изследването е съсредоточен върху влиянието на промените в политическата линия на СССР върху взаимоотношенията между КПСС и останалите субекти на движението. Първата глава разглежда периода по време на и непосредствено след ХХ конгрес на КПСС, поставил началото на непредвидими за Москва дезинтеграционни тенденции в комунистическото движение. Втората глава проследява процеса на прогресивно влошаване на отношенията между двете най-големи комунистически пар­тии – КПСС и ККП, което би могло да се разглежда като кулминация на последствията от ХХ конгрес. Обект на основно внимание в тази глава е резултатът от негативното влияние на съветско-ки­тайския конфликт върху цялото комунистическо движение.

Манасиева, Инна. Украинският въпрос в България по време на Първата световна война. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023, 204 с. ISBN 978-619-245-308-4)

Монографията проследява как формираната в края на XIX – началото на XX в. украинска национална идея се трансформира в политически проблем в годините на Първата световна война и какво е отношението към украинския въпрос на българското общество като част от отношението към него на европейците като цяло и особено на Източна Европа. Изследването е опит да се намери отговор на няколко въпроса: за предпоставките за възникването и изграждането на отношенията между българите и украинците, които позиционират себе си като отделен от русите народ на фона на европейските реалности в годините на войната; за заинтересоваността на България от установяване на двустранни отношения с провъзгласилата своята независимост Украйна и какви са възможностите за развитие на тези отношения; за стъпките, които предприемат украинците за създаването на положителен имидж на Украйна в Царство България предвид предполагаемото съседство; за субективните интереси на Великите сили и до каква степен влиянието им води до прекъсването на тези отношения.

Първоначалното въодушевление сред българите по повод това, че исканията на братския украински народ най-накрая са чути и той е получил възможност да заживее свободен национален живот, е сменено със скептицизъм, а след края на войната украинската проблематика окончателно губи своята актуалност. В крайна сметка не само здравите духовни и исторически връзки и чувството за признателност към Русия изиграват решаваща роля за слабата заинтересованост на българите от украинския въпрос. Подемите и спадовете в ангажираността на българското общество към украинската идея като политически проблем следват логиката на политическата конюнктура в световен мащаб. И точно тази конюнктура предопределя отношението на България към Украйна от гледна точка на геополитическите промени, които предстоят да бъдат осъществени след края на войната. И тези политически реалности в Европа не позволяват на България да симпатизира на украинската идея въпреки топлите чувства на мнозина българи към украинския народ.

Peykovska, Penka. BULGARIA ON THE MOVE: Migration, Refugees, Integration, and Urbanisation in the 1910s–1930s. Sofia: Institute for Historical Studies – Bulgarian Academy of Sciences, 2022, 232 p. (Series Publications of the Bulgarian-Hungarian History Commission, Vol. 11); ISBN 978-954-2903-58-1, ISSN 2535-0757

The monograph is about internal migration, immigration and refugees in industrialising Bulgaria of the 1910s–1930s. It examines integration of immigrants and refugees through intermarriage and their inclusion into the host country’s labour market, the connection between migration and urbanisation. Issues are approached from the perspective of historical demography and historical statistics. Виж електронното издание на книгата.

Първева, Стефка. „Богатство и бедност сред селските общности в провинция Румелия през XVII–XVIII век“, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София, 2022.

Монографията се състои от две части. Първата част представлява изследване, което си поставя за цел да очертае портретите на различните имуществени и някои професионални групи сред селското население от провинция Румелия през ХVІІ – ХVІІІ в. То се обляга изключително на информацията, която предлагат наследствените описи на починали селяни, регистрирани в протоколните книги на кадийския съд в градовете София, Русе и Видин. В изследването са анализирани проблеми, свързани с критериите за определяне на имуществения статус на селяните, като са засегнати въпроси, отнасящи се до стандартите за богатство и бедност на османските поданици, залегнали в законодателните актове и данъчните регистрации; проследени са идеите за богатство и бедност, които битували в представите и направлявали поведението на селяните немюсюлмани, отразени в хрониката на Папасинадинос от първата половина на ХVІІ век. Очертан е моделът на базовия селянин, чрез който функционирала „чифт-хане“ системата, основна конструкция в рамките на османската аграрна икономика. Специално внимание е отделено на групите на състоятелните, бедните и безимотните селяни. Реконструирани са профилите на странстващите и уседналите селски търговци, както и на свързаните с тях кираджии и арабаджии. Определено място е отделено на проблема за престъпността и насилието по пътищата на Румелия и политиката на османската власт за осигуряване на сигурността на придвижване като условие за тяхната успешна професионална реализация.

Втората част от монографията включва преводите от османотурски на български език на 130 наследства на починали селяни. Всъщност това са всички наследствени описи, които са регистрирани по страниците на запазилите се през вековете протоколни книги, водени в кадийския съд на Софийска, Русенска и Видинска кази през ХVІІ-ХVІІІ в. Те са съхранявани в колекция „Сиджили“ в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София.

Стоянович, Петър. „Фердинандеум. Фердинанд I и европеизацията на България, представена в избрани области на държавното управление и в обществото, 1861 – 1887 – 1912“, Издателство „Фабер“, София, 2022

Монографията „Фердинандеум. Фердинанд I и европеизацията на България, представена в избрани области на държавното управление и в обществото, 1861 – 1887 – 1912“ е резултат от дългогодишни изследвания на проф. д. ист. н. Петър Стоянович в архиви, музеи и библиотеки в държави като Австрия, Германия, Словакия, Русия и България, на чиито исторически територии се е развил животът и дейността на българския владетел Фердинанд I, на неговите предци и семейство. На фона на десетки публикации по отделни аспекти на тази дейност, това е първото обобщаващо и обхватно изследване в световен мащаб, базирано изключително на научни данни и факти за целия мирен период 1887-1912 г.

„Охридско утро, софийска привечер: Градовете и годините на Иван Снегаров“, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София, 2021, ISBN 978-619-245-167-7. Автор: гл. ас. д-р Димитър Христов, Институт за исторически изследвания – БАН

Творческото дело на историка Иван Снегаров (1882-1971) е неразривно свързано с родния му град Охрид и родния му край – Македония. Разказът за неговия жизнен път и трудове е същевременно разказ за историческото битие на Охрид и Македония, за тяхното място в българската съдба. Книгата обхваща темата за живота и делото на учения, представени на фона на неговото време и пространство. Тя се състои от три части, в общ обем 270 стр., с приложени илюстрации.

Първата част е биографична. Специално място в нея е отредено на Охрид – средата, в която се формира бъдещият историк и на която той посвещава най-значимите си трудове. От крайезерния град Снегаров преминава с много перипетии през големи центрове на българската диаспора: Цариград, Киев, Солун, Скопие и др.; минава през ролите на публицист, учител и общественик.  В крайна сметка той намира своето трайно място в София. Тук постепенно се утвърждава на академичното поприще като най-авторитетен църковен историк. Разказът проследява мястото на Снегаров като част от българския научен елит  в две твърде различни епохи (междувоенната и тази след 1944 г.): дългогодишен професор в Богословския факултет на СУ, активен сътрудник на Македонския научен институт, академик, пръв ръководител на Историческия институт на БАН.

Втората част се спира върху мащабното творчество на учения. Ударението  е поставено върху най-стойностните му изследвания, които оставят трайна следа в историографията: Историята на Охридската архиепископия, жизнеописанието на Св. Климент Охридски, историята на град Охрид, „Кратка история на съвременните православни църкви“, многобройни студии и публикации на исторически извори и мн. др. Третата част е библиографска. В нея е направен опит да се представи възможно най-пълно всичко, което ученият е публикувал през годините. В рамките на цялото си творчество, от литературния си дебют си през 1902 г. до самата си кончина през 1971 г. Иван Снегаров неуморно отстоява идеята за Охрид като български свещен град и Македония като земя с централно място в националната ни история. Монографията ще представлява значителен интерес за всички, които се занимават с развитието на историческата наука, със съдба на македонските българи, с историята на Православната църква и пр.

Стоянова, Р., Д. Гоцева. „Аз служа“ 100 години Български младежки червен кръст (1921-2021). С., 2021, Изд. КОРС, ISBN 978-619-7486-09-4, 144 стр.

Изданието е посветено на 100 годишнината от създаването на Младежката червенокръстка организация в България. В него за пръв път в обобщен вид и в развитие, са представени организационните принципи на БМЧК, неговите идеи, част от богатата му и разнообразна дейност. Търсят се отговори на поредица от въпроси: как и доколко организацията се справя с поставените задачи и цели; дали и с какво обогатява традицията на благотворителност, обществена солидарност и хуманно действие; какви са взаимоотношенията с Националното дружество, как гледа българската държава на изявите и инициативите ѝ. Представени са и личностите, вдъхнали живот на идеите и идеалите – ръководители, членове, доброволци, щатни специалисти. Изследването е направено въз основа на богат и разнообразен по съдържание и произход документален материал и е илюстрирано с редки фотографии.

Стоянова, Р., В. Николова. Преплетени съдби: Фамилията на Иван х. Тодоров от Елена. С., 2021. ИК „Диомира“, ISBN: 978-954-2977-91-9 (мека подвързия); 978-954-2977-92-6 (твърда подвързия), 360 стр.

Книгата пресъздава фамилната летопис на един от бележитите български родове. Стремежът на авторите е да разкажат за „големите“, но и за „малките“ събития в живота на фамилията. От тази изходна позиция политическите биографии на Теодор Теодоров, Михаил Маджаров, Стефан Бобчев са маркирани най-общо и само дотолкова, доколкото влияят на семействата им. Акцентите са върху представянето на жизнената история на отделните представители на рода, на професионалната и социалната им реализация, на атмосферата, взаимоотношенията и връзките в семействата и във фамилията като цяло, на ценностите, които тези хора споделят, на интересите и качествата им.

Избраният фокус определя и структурата на монографията, състояща се от изследователски текст и документи. Семейната летопис е озаглавена „Фамилните връзки като „корените на дъба“ и така още със заглавието заявява виждането на авторите за тяхната значимост като обект на изследване. В документалната част преобладава личната кореспонденция. При подбора и на писмата, и на публикуваните откъси от спомени целенасочено се търсят наличието на лични моменти – преживявания, информация за семейни събития, за интереси, връзки и пр. Така много от нещата, казани или изведени като изводи в изследователския текст, оживяват, добиват плътност, „говорят“ чрез перото на героите на повествованието.

Тодорова, Олга. „Домашното робство и робовладение в османска Румелия“. Научни рецензенти: доц. д-р Св. Иванова, доц. д-р Ст. Първева. София: ИК „Гутенберг“, 2021, 444 с. ISBN: 978-619-176-195-1.

Монографията е първи по рода си опит за изследване на най-масовата, но и най-слабо изучена у нас форма на робство, практикувана по време на османското владичество. Център на внимание са днешните български земи и най-близко прилежащите им територии, т.е. – ядрото на някогашната османска провинция Румелия, а хронологическите рамки на труда, макар акцентът в него да пада върху периода XV – средата на XVIII в., всъщност обхващат цялата османска епоха, чак до Освобождението. Проучени са, на първо място, източниците и методите за набиране на роби и е проследена динамиката в етническия състав на домашните роби през вековете. Изследването обаче е фокусирано най-вече върху социално-правните и социо-културни аспекти на феномена домашно робство. Съответно, подробно са представени различните робски нормативни статуси и е осветлена ролята на религията, пола и расата с оглед положението на робите. Анализирани са разнообразните механизми за интегриране на робите и освободените роби в османското общество, както и факторите, способствали за разгръщането на определени форми на робска съпротива. Направен е, наред с това, опит за очертаване на социално-религиозния профил на провинциалните робовладелци, като е повдигната и темата за немюсюлманското робовладение. Коментирани са също някои „преплитания“ между османското и съвременното му европейско робовладение и са приведени данни както за православни християни, така и за мюсюлмани от османските Балкани, робували в Ренесансова и Просвещенска Европа. Не е подминат, най-сетне, и въпросът за българския „прочит“ на робството през XIX в. и за причините, довели до налагането на метафората „турско робство“ като обозначение на целия османски период от българската история. Изследването е изградено въз основа на широк спектър публикувани и непубликувани източници (османски, европейски и домашни), като най-важно място сред тях заемат кадийските документи.

Узунова, Веселина. „Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци“. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София, 2021, 340 с., ISBN 978-619-245-161-5.

„Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци“ проследява историята на стопанския живот на гр. Хасково в периода края на XIX в. – края на ХХ в. Градът се развива особено бързо след Освобождението като център на тютюневата промишленост, мелничарството, маслопроизводството, копринарството, текстила, винопроизводството и др. Местната промишленост, както и в цялата страна, преминава през войни, кризи, Голямата депресия, превратът на 9 септември, национализацията на 23 декември 1947 г., социалистическата планова икономика до 1989 г. и накрая масовата приватизация през 90-те години на ХХ в. За да направи разказът още по-автентичен и увлекателен, авторът ас. д-р Веселина Узунова помества 30 истории на местни търговци и индустриалци, заедно с 320 редки и ценни снимки и документи, събрани от семейните архиви на потомците на тези индустриални фамилии. Книгата включва справочна информация за тютюневите фирми, функционирали на територията на Хасковска околия, списък на отчуждените имоти по закона за отчуждаване на едрата градска собственост от 1948 г., родословни дървета на някои от по-големите родове и азбучен показалец на имената.

Лельова, Росица. „На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912).“, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, 288 с., ISBN 978-619-245-107-3.

Оставането на Македония след Берлинския конгрес (1878) в рамките на Османската империя предопределя и решаващата роля на Екзархията в живота на българското население в областта. Реално тя е официално признатата институция, представляваща и защитаваща правата на българската народност в европейските вилаети на империята. Настоящата монография си поставя за цел да очертае възможно по-плътна картина на състоянието и дейността на Българската екзархия и екзархийските институции в Македония – митрополии, архиерейски наместничества и църковни общини, както и взаимоотношенията им с основните политически фактори в Османската империя в следилинденския период. Трудът проследява мястото на Екзархията в орбитата на европейските реформатори след въвеждането на Мюрцщегската реформена програма, усилията ѝ за съхраняване на извоюваните права в атмосферата на недоверие и саботаж от страна на властите, активните ѝ действия в приоритетната за нея църковно-училищна сфера, а също и сложните отношения с ВМОРО. Книгата обръща поглед и към годините след Младотурския преврат от 1908, време на кратка надежда и дълбоко разочарование. Акцент е поставен върху последователните действия на Екзархията да защити и укрепи позициите си като институция, възстановявайки колективните органи на управление в Цариград – Синод и Екзархийски съвет и да разшири екзархийския диоцез в новите политически условия. Вниманието е фокусирано и върху отношенията с младотурската власт, която не крие намеренията си да суспендира правата и привилегиите на немюсюлманските общини. Книгата е насочена както към професионалните историци, така и към всички читатели, проявяващи интерес към темата Македония.

Караганев, Румен В. „ДУНАВ, МЕЖДУНАРОДНАТА ДУНАВСКА КОМИСИЯ И БЪЛГАРИЯ 1919 – 1940 / 1944 г.“, ИК „Гутенберг“, София, 2019, ISBN 978-619-176-109-8.

Изследването „Дунав, Международната дунавска комисия и България 1919 – 1940 / 1944 г.“ проследява развоя на съглашенския следвоенен проект с оглед регулациите по реката от Улм до Браила през окулярите на специфичната дейност на многосъставната (11 държавни представителства, в това число и България) Международна дунавска комисия (МДК) на фона на икономическите, политическите и социалните реалности на Стария континент през мирния период. Впоследствие – настъпилите в същата геополитическа конструкция промени непосредствено преди и след началото на Втората световна война; вторичният вариант на Комисията през 1940 г. – т. н. „Временни правила“ с предиката на Германия в системата, а в този ред обновените политически определения,залози и последствия, също така контрагенти. Що се отнася до участието на Царството като съставна единица от МДК и последващата ѝ реплика, – на първо време се наблюдава наследената традиционна дистанцираност към северно разположения природен феномен; последващо позакъсняло преосмисляне на неговите ценностни характеристики, довело, към края на периода, до принудителната инициативност на страната в битността ѝ на брънка от геополитическата схематика в периметъра на речното пространство, препокриваща се с логиката на стопанските изисквания и стандарти.

Караганев, Румен В. БОГДАН МОРФОВ (1870 – 1948) личността с многото призвания. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов” София, 2021, ISBN 978-619-245-102-8.

Богдан Василев Морфов не е политик, напълно апатичен е към подобни изкушения, но е в близки служебни отношения с много „звезди” от този небосклон. Още по-малко е идейно пристрастен, макар че за много кратко е министър в едно партийно обагрено правителство през 1913 г. Няма никакво влечение към военщината, припознава я само принудително, обаче има висок офицерски чин и военновременна съпричастност към ръководни армейски структури. Случило се е и да бъде свидетел на всички споходили българското землище войни от Освободителната до Втората световна – общо шест, и в половината от тях да вземе дейно участие.

Принадлежи към пишещите събратя, но не е от съсловието на кабинетните изследователи, интересува се най-вече от практическата приложимост на научните постижения, обнародвал е няколко книги, не е успял да публикува най-солидното си проучване, автор и редактор е на множество специализирани статии, а също е изписал хиляди страници предложения, становища, текстове на закони и правилници, промемории, служебни доклади, телеграми, речи и др. Изтънчен почитател е на френския език и култура. При него е налично твърде рядко срещаното ползотворно съчетание между разностранни технически познания и такива от областта на географията, икономиката, юриспруденцията, историята, дипломацията.

Прелюбопитното е, че Б. Морфов е дипломиран инженер, под негово ръководство в началните години на ХХ в. е изградено бургаското пристанище, част от варненското и още няколко по дунавския бряг, а две десетилетия по-късно е в непосредствени общения с френския политически елит в одеянието му на пълномощен министър на България при Третата република и номинално в същото представителство при две монархии – на Белгия и Испания. Споменатите „чудатости”, а също обстоятелствата: че Б. Морфов е възловата фигура при вземане на верните технически решения по ликвидиране на кризисната ситуация с Дружеството на източните железници през 1908 г.; че също е дългогодишен успешен ръководител на Българските държавни железници от 1907 до 1920 г.; че преди Балканската война 1912-1913 г. е в основата на формирането на мотивите на страната по приобщаването й към средиземноморския ареал, а впоследствие на каузата й при новите минорни обстоятелства през междувоенния период, както и редица други негови служебни и обществени ангажименти, допълнително въздига интереса по разкриване на житейските и професионални перипетии на този забележителен българин.

Костова, Елена. Средновековният Мелник от края на ХІІ до края на ХІV в.. Средновековна библиотека, 9, Фондация Българско историческо наследство, 2020, ISBN:978-954-8536-28-8, 287.

Монографията проследява миналото на средновековния Мелник в рамките на две столетия от края на XII – до края на XIV в., представяйки различни аспекти от живота в града. Изследването се базира основно на писмените извори от епохата, като към тези източници са добавени сведенията от археологическите и изкуствоведските проучвания.

Първият дял на книгата е посветен на политическото минало на Мелник, характеризиращо се с установяването на голяма динамика в развитието на града. В този контекст Мелник се утвърждава като важен средновековен център, върховната власт над който се сменя многократно, особено в рамките на обособените хронологически граници. Това е основният извод, който се налага, и на базата на него по-ясно проличава стратегически важното значение на Мелник по поречието на Средна Струма и на Балканския полуостров като цяло.

Вторият важен акцент в изследването засяга връзките на Мелник със Света гора. Този дял от проучването разкрива структурата и развитието на манастирския живот в града, но едновременно с това в книгата е очертан характерът на манастирското стопанство, съществувало на Балканите през ХІІІ–ХІV в. В изложението е проследена съдбата на мелнишките метоси, владяни от Атон, както и някои други форми на поземлена собственост, които Света гора притежава през фиксирания период. Важен момент в изследването заема изясняването статута на пронията и разкриването на „мелнишкият модел” в уреждането на този вид собственост през ХІV в.

Представената монография има и едно първо свое издание на английски език, публикувано от Американския научен център в София (ARCS) – KOSTOVA, E. Medieval Melnik from the end of the 12th to the end of the 14th Century. The historical Vicissitudes of a small Balkan Town. ARCS Sofia, Monograph Series 1, Sofia 2013. Английската версия е носител на престижната годишна награда John D. Bell 2014 Memorial Book Prize, връчвана от Bulgarian Studies Association, САЩ.

Златарски, Владимир. Райхът и Царството. Германското присъствие в България (1933 – 1940 г.) София, издателство „Българска история“, 2020 (второ издание), ISBN: 978-619-7496-45-1

Шест години след първото си публикуване, книгата претърпява второ издание, в нов вид. На базата на богат материал от германски и български архиви автентично тук е разказана многоликата история на българо-германските отношения в годините след идването на Хитлер на власт в Германия. Това е време на интензивни контакти, на дипломатически, стопански, военни и културни връзки между България и Третия райх.

„Райхът и царството“ е написана увлекателно, на лесно достъпен език, пълна е с малко известни, а и любопитни факти, с анализи и оценки за хора и събития от онези години. Книгата е илюстрирана с 40 редки исторически снимки. Те са допълнение към пресъздадената галерия от образи – политици и офицери, банкери и финансисти, дипломати и шпиони, културни дейци и оперни звезди.

Запрянова, Антоанета. Как да изследваме своя род? Карлово, Изд. Петър Николов,  2019; ISBN: 978-619-91334-0-8

Книгата на доц. д-р Антоанета Запрянова „Как да изследваме своя род“ от поредицата „Генеалогия“ представлява практически пътеводител за всеки, заинтересован от родовата и семейна история. Тя си поставя за цел да улесни всеки изкушен от темата да издири и открие родовите си корени, семейни традиции и още факти за живота на своята фамилия. Виж електронен вариант на книгата (PDF, 11 MB).

Якимова, Ирина. България между СССР и Запада в епохата на глобалното геополитическо устройство 1985-1991. София, Парадигма, 2019; ISBN 978-954-3264018

Ирина Якимова е магистър по международни отношения и доктор по съвременна българска история с множество публикации в сферата на външната политика на България и геополитическите измерения на Студената война.

Тази книга е първото всеобхватно изследване на тенденциите в българската външна политика в периода на глобалната трансформация на отношенията Изток – Запад в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. Тя предлага на читателя нестандартен поглед както върху широко известни, така и върху не толкова популярни аспекти от дейността на българската дипломация в стремежа за отхвърляне на просъветския „синдром на сателита“ чрез осъществяването на внимателно контролиран „завой“ от тясно сътрудничество в рамките на Източния блок към постепенно приобщаване към западноевропейското геополитическо пространство.

Монографията е плод на задълбочен няколкогодишен труд на събиране и обработка на значителен по обем и разнородност изворов материал, включително от Архива на „Фонд Горбачов“, както и няколко фонда на Държавния архив на Руската федерация (ГАРФ). В книгата ще откриете също интересен анализ на изказванията на американски президенти и други висшестоящи световни политически дейци. Многообразието от гледни точки и постигнатото съчетание между висока степен на научност и увлекателен стил на историческия разказ прави книгата изключително ценна както за специалисти, така и за по-широк читателски кръг.

Вичкова, Даниела. Българското централно благотворително общество (БЦБО). Том 1. Създаване, структура и дейци (1876-1877). София: Издателска къща ДиоМира, 2019, 302 с.: с таблици. ISBN 978-954-2977-54-4

Настоящата монография е първи самостоятелен опит в българската историография да се проучи цялостно създаването, структурата и дейците на Българското централно благотворително общество. БЦБО е политическа организация, която функционира легално като благотворителна организация на територията на Румъния.

Книгата е издание на докторската дисертация на автора. Разглеждат се предпоставките за създаване на БЦБО и самото учредяване на политическата формация на 10 юли 1876 г. в Букурещ. Изследва се Централното общество в Букурещ (1 май 1876 – май 1877). Дават се сведения за клоновете на организацията – 16 български благотворителни общества в румънските градове (май 1876 – август 1878). Направена е периодизация на етапите в организационното изграждане на БЦБО.

Златарски, Владимир. Неискрените. България, Румъния и Централните сили (1913-1914). София, издателство „Авангард прима“, 2018, ISBN: 978-619-2390-31-0

След неуспешния край на балканските войни България попада в тежка международна изолация. Пред държавния елит застават нови задачи: страната да се съхрани и изправи, да избегне фалита и да се стабилизира, „да свие знамената за по-добри дни“, когато да опита да поправи стореното. Тези задачи дошлото на власт насред кризата правителство на Васил Радославов ще иска да изпълни с нова външнополитическа ориентация. В нея важна роля са призвани да играят Австро-Унгария и Германия, а също и Румъния.

Тази книга разказва за трудния път към установяване на нов тип общуване между София и Букурещ в условията на неизяснените отношения на Берлин и Виена както между тях самите, така и спрямо двете балкански държави и в Европа. За първи път събитията са разгледани в контекста на разнопосочните интереси на единия от двата мощни европейски блока от онова време. Промяната в общите тенденции е условната рамка, която определя началото и края на тази история. Тя започва във времето, когато насред балканските войни се оформят измененията, които придават нов облик на региона и завършва, когато обратът в румънснката ориентация, макар и още таен, получава ясни политически очертания. Първата световна война вече бушува над европейския континент, безвъзвратно отнасяйки във вихъра си сигурността на стария идиличен свят. На Балканите, където все се считаме за изостанали от нещо, този път сме били първенци: сигурността изчезва първо тук.

Маждракова-Чавдарова, Огняна. „Васил Левски сред своите в родината и отвъд Дунава“. София, ИК „Гутенберг“, 2018, 464 с.; ISBN 978-619-176-133-37

Резултат от изследователска дейност, започнала преди години, тази книга е опит да бъде допълнена представата за сложния път, изминат от Васил Левски след съдбовното му посвещаване на народното дело. Този път е неделимо преплетен с протичащите процеси в националноосвободителното движение през 60-те – началото на 70-те години на XIX в. „Народът в Българско ми е пред очи във всичко за сполуката на нашата революция“. Съкровено признание – израз на чувството му за дълг като вдъхновител и един от водачите на събратята по дух, за които е въпрос на живот и смърт историческата повеля – самоопределилата се българска нация да отхвърли чуждото владичество и възстанови политическата си независимост.

Стрезова, А. Българската дипломация, институции и представители, 1879–1918. София, Изд. „Авангард Прима“, 2018; ISBN 9786191608621

Монографията разглежда въпроса за раждането и развитието на модерната българска дипломация от Освобождението до края на Първата световна война. Разгледани са въпросите за структурирането на Министерството на външните работи и изповеданията, изграждането на дипломатическата мрежа на България и финансирането на ведомството. Във втората част на изданието са представени подробни биографии на българските външни министри и дипломати за периода 1879-1918 г. Към изследването са приложени различни таблици и пълна хронология на дипломатическите представителства по места.

Стоилова, Т. Русия във века на Просвещението и революционните събития през ХVIII век. Имперски интереси и политика. София, Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2018, 362 с.; ISBN 9789543229222

Изпълнен с драматизъм в идеологията и политиката, европейският ХVIII век преобръща историческото развитие на континента и внася нов ред в отдалечената до този момент Руска империя. Монографията изследва влиянието на новите идеи и на последвалите ги революционни събития върху имперските интереси и политиката на Руската империя по времето на Екатерина II. Изследван е руският пробив на юг през 80-те години на ХVIII век: построяването на Херсон като отбранително съоръжение и корабостроителница, както и успешната работа на руската дипломатическа мисия в Константинопол. Революцията във Франция променя дневния ред на империята, която следи събитията, без при това да се намесва пряко в тях. Вниманието на Петербург е насочено към Полша и революционния ентусиазъм на поляците, в който вижда заплаха, но и възможност за окончателната подялба на полските територии. Отражението на европейските събития върху руско-турските отношения след войната от 1787-1791 г. и решимостта на Руската империя да постигне интересите си е проследено чрез дейността на тримата руски посланици в Константинопол през 90-те години на ХVIII век.

Готовска-Хенце, Т. Кирилският код: славистиката и преоткриването на българите (до 1848 г.). София, Парадигма, 2018, 366 с.; ISBN 9789543263462

Научната монография представя издирването на родината на най-стария славянски книжовен език от родоначалника на славистиката Павел Йозеф Шафарик. В резултат на неговата дейност и тази на първите слависти българите са включени в семейството на славянските народи. В изложението са разгледани връзките на българските възрожденци с Пражкия славистичен център, славянската взаимност като идеология по време на революцията от 1848 г. Акцент е поставен върху дейността на Юрий Венелин, Васил Априлов, Неофит Рилски, Иван Богоров. Специално внимание е отделено на основаването на Габровското училище и на модернизирането на българското образование по европейски образец.

Филипова, Н. България и Сирия в „Ерата Асад“. София, Изток–Запад , 2017, 522 с.; ISBN 619010035-Х

Text Box:

В монографията за пръв път се изследва развитието на политическите позиции на България и Сирия по водещите близкоизточни проблеми в периода на управлението на Хафез и Башар Асад и развоя на българо-сирийските политически и стопански връзки. В тези години Сирия се превръща в ключов фактор в Близкия изток, а реформените инициативи и силовото поддържане на баасисткия режим предизвикват нееднозначни оценки и реакции сред сирийското общество. Същевременно анализът се основава на разбирането за взаимното влияние между глобалните процеси и съревнованието между водещите международни фактори, от една страна, и външнополитическите амбиции на регионалните сили, от друга, при формирането на близкоизточната динамика и за развитието на българската и сирийската близкоизточна политика и на двустранните отношения в продължителния период от 70-те години на ХХ до началото на ХХI век. Проследени според възникването им в хронологически ред, дискутираните в изследването проблеми са: палестинският въпрос, който е водещ за региона и поради това – важна тема по постигане на тактически разбирателства и пораждащ несъгласия между София и Дамаск; развитието на сирийско-израелското противопоставяне с неговите проекции на глобално ниво и изходящите от това водещи принципи на единомислие и противоречия между България и Сирия; сирийските възможности за направляване на ливанското вътрешнополитическо развитие и външна политика, даващи допълнителен мотив на София за поддържане на стратегическото партньорство с Дамаск във времето на Студената война; кризисните процеси в Близкия изток през 90-те години на ХХ – началото на ХХI век и сирийската гражданска война, по които България и Сирия формулират различни оценки и подходи в съответствие със своите вътрешно- и външнополитически приоритети.

Стоилова, Т. Балкански истории от XVIII век. София, Асоциация „Клио-96“, 2017, 191 с.; ISBN: 978-954-91861-5-4

Text Box:

Балканите са кръстопътно място, обитавано от множество народи, но и обект на амбициозни планове на външни сили, които обикновено не отчитат техните интереси. ХVIII в. е преломно време, в което все по-силно се усещат имперските амбиции на европейските сили спрямо Османската империя, а Русия твърдо заявява намерението си да заеме подобаващо място в европейската политическа система. Изследваният материал е разпределен в три основни части, всяка от които включва проблеми, определящи мястото и значението на българските земи като подвластни на Портата; на Дубровник като самостоятелна, макар и с данъчни задължения към Константинопол, но организирана по европейски образец република; на сръбските земи в Хабсбургската монархия и възможностите, които различният статут дава за европеизирането им. Основно място в изследването заемат руската политика и руското влияние, които постепенно набират скорост, за да станат определящи в цялостния процес, в който Балканите променят политическия си облик, а балканските народи възприемат идеите на Новото време, но остават верни на традиционната си ценностна система. Постепенното придвижване на Русия към Балканите е проследено в началото на монографията, където са представени политическите цели на империята и етапите на тяхното постигане. Изследваните проблеми са илюстрирани с приложенията, чиято цел е да „оцветят“ цялостната картина и да демонстрират „стила“ на времето, което документите са съхранили за любопитните следващи поколения, за да им посочат фактите и процесите, които ги движат и обясняват.

Веков, М. Българската генеалогия в годините на прехода (1990–2015). Историографски и наукометрични аспекти. София, 2017, 613 с.; ISBN 978-954-2977-38-4

Text Box:

Трудът предлага актуален поглед към генеалогията като знание за рода и за обществото. Направена е наукометрична оценка на статиите в списание Генеалогия по възраст, пол, рубрики, географска карта на публикациите. Наукометрията на книгите разкрива тяхната синхрония и диахрония: селищни истории с родословни данни, генеалогии, биографии. Изяснена е евристичната роля на междудисциплинния диалог „генеалогия – помощни исторически науки“.

Лельова, Р. Българските градски общини в Македония (1878–1903). София, ИК „Гутенберг“, 2016, 370 с.; ISBN 978-619-176-089-3

Настоящата книга си поставя за цел да запознае читателите в дълбочина със статута, същностната характеристика, компетенциите и дейността на българските градски общини в Македония в периода от Берлинския конгрес до Илинденско-Преображенското въстание. Те се очертават като най-масовите, легални, обществени институции, под ведомството на Екзархията, свързани с различни сфери от живота на българите във вилаетите – църковната, просветната и социалната. Акцент е поставен също върху отношенията на местните екзархийски органи с политическите фактори в Османската империя и реакцията им срещу чуждите пропаганди. Чрез многопластовата си дейност българските църковни общини заемат заслужено място на пазители на националната идентичност на българското население в Македония в условията на османската политическа власт.

Стоилова, Т. Раждането на един град. Херсон: олицетворение на руския стремеж към южните морета. София, ДиоМира, 2016; 116 с.; ISBN 978-954-2977-31-5

Text Box:

В изследването е проследено изграждането на Херсон като стратегически обект в новоприсъединените към Руската империя черноморски области, където са заложени и основите на руското корабостроене на Черно море. Представени са цялостно и с нова интерпретация познати и частично известни факти от историята на Херсон като военна крепост и градски център със стопански дейности. Макар и неудобен като пристанище поради плитките води на Днепър, Херсон все пак става един от центровете на руската черноморска търговия. Градът е представен и чрез впечатленията на чужденците, които го посещават в първите години на неговото основаване.

Любенова, Л. По пътя на българската духовност. Т. 3. Между драмата на две епохи. Варненски и Преславски митрополит д-р Йосиф. София, Изд. „За буквите – о писменехь“, 2017, 469 с.; ISBN 978-619-185-267-3

Text Box:

Монография, в която през погледа на Варненски и Преславски митрополит Йосиф се проследява трудния преход на висшия клир на Българската православна църква от времето преди и след Втората световна война. Разглеждат се въпроси от промяна на Устава, брачни отношения, ликвидиране на църковна собственост, дискриминация на клира.

 

Марчева, И. Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война. София, „Летера“ 2016 г., 640 с.; ISBN 978-619-179-064-7

Text Box:

В монографията за пръв път е представена цялостно политиката за превръщане на България от аграрна в индустриална и урбанизирана страна с всички произтичащи от това социални последици в условията на Студената война от втората половина на ХХ век. Това е времето на управление на комунистическата партия, когато България е част от съветския лагер във войната. Тези вътрешно и външно политически фактори определят особеностите на политиката за модернизация, разглеждана като политика за индустриализация, за модернизиране на селското стопанство и подготовка на научно-техническата интелигенция. Проследена е връзката между фазите на Студената война и различните социално-икономически проекти на управляващата партия. Специално внимание е отделено както на българо-съветските отношения, така и на опитите за икономически връзки с високоразвитите страни и свързаните с това успехи и проблеми на модернизацията. Разгледаната е и противоречивата роля на авторитарния режим на Тодор Живков в изграждането на урбанизирано и индустриализирано общество в България. Разкрити са идеите и личностите, които стоят в основата на различните концепции и опити за реформиране на модела на модернизация. Изведен е изводът, че постигнатото средноевропейско ниво на развитие, разработването на водещи отрасли на индустриализацията и модернизацията не могат да бъдат запазени след края на Студената война, защото те до голяма степен са неин продукт.

Монографията е избрана за най-важно научно постижение на Института за исторически изследвания за 2016 г.

Гешева, Й., Гешев, П. Гешевият род от с. Годлево, Разложко (Историко- генеалогично изследване). София, ДиоМира, 2016, 180 стр., 20 родословни таблици; ISBN 978-954-2977-28-5

Text Box:

В книгата се разглежда формирането и развитието на един голям български род, чието начало е положено около 1760 г. в с. Извор, Босилеградско. По легенди и предания, съпоставени с изворов материал, е представена първоначалната история на рода, разделянето на клонове, преселението на част от фамилиите към с. Годлево, Разложко през 1836 г., както и по-сетнешното преместване на някои представители на рода и установяването им в различни части на България. До днес родът наброява над 620 човека, разпределени в 20 родословни таблици. Използвана е оригинална кодова буквено-цифрова система, разработена от авторката при написването на книгата ѝ за фамилия графове Пеячевич. Изследването е снабдено с научен апарат, с описание на изворите и литературата и отговаря на всички научни изисквания за историко-генеалогична разработка.

Славов, С. ВМОРО от Илинден до Балканската война (1903–1912). София, Македонски научен институт, 2016, 346 с.; ISBN 9789548187978

Text Box:

В монографията се разглежда развитието на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от края на Илинденско-Преображенското въстание до навечерието на Балканската война. За ВМОРО това е време на тежки изпитания, на почти непрекъснати кризисни процеси, на остри фракционни борби, но и на непрестанни усилия за освобождението на българите, останали под османска власт. Основни проблеми в изследването са общото състояние и процесите, протичащи във ВМОРО през разглеждания период, появата и спецификата на отделните течения в нея, по-късното им трансформиране в легални политически партии в годините на младотурския режим, както и последвалото подновяване на въоръжената борба. Книгата се стреми да даде един по-автентичен и уплътнен образ на Вътрешната организация, който вероятно донякъде се разминава с идеализираните и митологизирани представи за нея. Специално внимание е отделено на разделението, белязало ВМОРО през целия изследван период, както и на разностранните ѝ отношения с българската държава – единствения реален съюзник и източник на материална подкрепа за революционното движение.

Марков, Г. Голямата война и българският меч над балканския възел. Кн. 1: Заплитането. София, Изд. Захари Стоянов, 2016, 416 с.; ISBN 9789540910727

Марков, Г. Голямата война и българският меч над балканския възел. Кн. 2: Разсичането София, Изд. Захари Стоянов, 2016, 600 с.; ISBN 9789540910840

Text Box:

В двутомника авторът е ползвал нови документи от разсекретените германски и руски архиви и особено от личния архив на цар Фердинанд, който съдържа много ценни свидетелства за онази епоха. Първата световна война е дело на едно поколение, което изповядва същия национален идеал, както през Балканските войни: събирането на всички българи под обща държавна стряха. В тази война България е вкарана на погрешната страна и по тази причина загубата е предизвестена. Разкрити са и противоречията на страната с Германия, както и с Османската империя и Австро-Унгария, най-вече за Северна Добруджа.

Тиен, М. Българо-китайски отношения в съвременния период, София, „Гутенберг“, 2016, 628 с.; ISBN 978-619-176-061-9

Text Box:

В монографията се засягат отношенията между България и Китай в съвременния период. Проблематиката се представя за пръв път в българската историография като обобщаващ труд и разкрива характера, същността и ролята на отношенията между България и Китайската народна република, изразени в различни форми и сфери – политическа; търговско икономическа, с акцент върху инвестиционната политика; селскостопанска, с акцент върху земеделието и хранително-вкусовата промишленост; културна; научно-образователна; както и сферата на местната власт. Хронологическите параметри на монографията са рамкирани от 40-те години на XX век до наши дни, но фокусът е поставен върху съвременния период – от края на Студената война насам. Авторката е избрала този период, тъй като това е времето, когато след падането на Желязната завеса през 1989 г. се засилва интересът на Китай към страните от Централна и Източна Европа, от една страна, а от друга, лавинообразно нараства интересът на останалия свят към Китай вследствие на феноменалния възход на страната през този етап. Превръщането на КНР в един от първостепенните фактори в развитието на процесите в глобален мащаб на базата на невероятно високите темпове на икономически растеж и намирането на удачни решения на сложни демографски, социални, вътрешно и външнополитически проблеми, и то на фона на радикалните трансформации в света в края на XX и началото на XXI век, са в основата на мотивацията на автора за написването на тази книга.

История на Дупница и Дупнишко. Отг. ред. Г. Марков. Съставителство и научна редакция: Г. Георгиев, А. Гребенаров, С. Германов. София, Македонски научен институт, 2015, 624 с.; ISBN 978-954-8187-94-7

Text Box:

В книгата се разглеждат значими процеси и събития от Дупница и Дупнишко в широк тематичен обхват – исторически, етнографски, стопански, етнодемографски, езиковедски. Представени са и важни явления от обществения живот, културата, просветата и освободителните движения в този край. Хронологическите рамки на труда се простират от праисторическата епоха до нашето съвремие. На основата на разностранни източници, както и на постиженията на българската и чуждестранната наука, са показани възходът, сътресенията и промените в района. Книгата е първият обобщаващ академичен труд за историята на Дупница и Дупнишко, който съчетава усилията на известни учени, преподаватели, музейни и архивни експерти от Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Македонския научен институт – София, историческите музеи в Дупница и Кюстендил. Този труд отваря врата за бъдещи изследвания на района.

Марков, Г. Друга история на най-голямата война. Кн. 1: Разгарянето на пожара, София, Изд. Захарий Стоянов, 2014, 391 с.; ISBN 978-954-090-874-8

Марков, Г. Друга история на най-голямата война. Кн. 2: Светът в пламъци. София, Изд. Захарий Стоянов, 2015, 534 с.; ISBN 9789540908755

Text Box:

Text Box: Двутомникът представя амбициозен, подчертано авторски прочит на историята на Втората световна война. Значително място е отделено на голямата дипломация и преди всичко на изграждане на коалицията между СССР, САЩ и Великобритания. Различните тактически ходове, уговорки и задкулисни игри са представени с важни нюанси, разкриващи интимните и дългосрочни цели на трите Велики сили. Показани са решенията на различните съюзнически форуми в Москва, Квебек, Техеран, Ялта, Потсдам. Откроени са личностите на „тримата големи“ – Сталин, Чърчил и Рузвелт. Проследени са първите стъпки за следвоенното устройство на света, очертаващите се бъдещи противоречия под знака на политиката на „атомната дипломация“, разгледани са съдебните процеси над германските и японски военни и политически ръководители. Едновременно с бойните действия и дипломацията е представена трагедията на военнопленници и цивилно население – на жертвите на въздушни нападения, концлагери, на огромните бежански маси. Книгата завършва с обширна библиография. Фактологическата достоверност и широтата на анализа се съчетават с една лекота на фразата и с подчертан стремеж към есеистичност в изказа.

Тодев, Ил. Човекът е историческо животно. Рефлексии и саморефлексии. София, Изд. Захари Стоянов, 2015, 310 с. с илюстр.; ISBN 954-978-09-0955-4

Човекът е историческо животно. Рефлексии и саморефлексии

Заглавието на тази книга, разбира се, перифразира Аристотел. Човекът е колкото „политическо“, толкова и историческо животно. Не само защото е плод на дълга еволюция, а и защото е осъден да се учи от опита си. По форма събраните тук текстове са най-разнообразни. Става дума за изследвания, есета, интервюта, слова, предисловия, становища и др. Съдържанието е критично организирано главно в орбитата на два основни акцента – „деидеологизацията“ и депрофесионализацията на писането за миналото. Според автора те отразяват водещите тенденции в онова, което следва да се определи като българска историография от началото на третото хилядолетие.

История на Българската академия на науките. Част 1, 1869–1947. Под. ред. и с увод на И. Тодев. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2015; 218 стр. с илюстр.; ISBN 978-954-322-791-4 (електронно издание)

Text Box:

Изследването обхваща периода от основаването на Българското книжовно дружество през 1869 г. в Браила до 1947 г., когато в сила влиза нов закон за БАН и започват сериозни трансформации в организацията на науката в България. Книгата е под общата редакция на Илия Тодев, който е автор и на уводната част. Автор на първа глава, в която се разглежда основаването на Книжовното ни дружество, създаването на неговия първи устав, началото на издаването на „Периодическо списание“, както и целият негов Браилски период, е Димитър Христов. Втората глава започва от 1878 и завършва до 1911 г. В нея са представени пренасянето центъра на Книжовното дружество от Браила в София, изграждането на първата част от дружествената сграда, борбите за оцеляване, трудностите по пътя към преустройство и преобразуване на Книжовното дружество в Академия на науките, изработването на новия устав и новия закон за БАН от началото на 1912 г. Тази глава е написана от Йорданка Гешева. Последната глава обхваща периода от 1912 до 1947 г. и е онасловена „Развитие между две промени“ – това е времето от преобразуването на Дружеството в Академия на науките до януари 1947 г., когато за учените и за тяхната институция настъпват съществени промени. Отделено е място и за кратковременното преустройство на БАН в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ); разгледани са проблемите и постиженията на учените в годините на войните 1912–1918 и 1939–1945 г. и в междувоенния период. Автор на тази глава е Николай Поппетров. Книгата е с резюме на английски език, с хроника и библиография и е богато илюстрирана. Илюстративният материал е издирен и предоставен за печат от Научния архив на БАН.

Сборникът е избран за най-важно научно постижение на Института за исторически изследвания за 2015 г.

Любенова, Л. По пътя на българската духовност. Т. 2. Охридски митрополит Борис. София, Изд. „За буквите – о писменехь“, 2014, 575 с.; ISBN 978-619-185-122-5

Монографията е посветена на живота на третия български Екзарх. Включва биографични данни за неговия живот, дейността му като митрополит на Охридска и Маронийска епархии, ролята му във Втория Църковно-народен събор 1922 г., управлението на Синода в периода след Първата световна война. От съвременна гледна точка интерес представлява неговото управление на Екзархията в Цариград, подготовката за ликвидиране на църковните имоти като стъпка към ликвидирането на ведомството.

Митев, Д. Бяло море – изгубената мечта (България, Великобритания и Тракийският въпрос 1918–1923 г.), София, „Арка“, 2014, 303 с.; ISBN 9789548356480

Text Box: България посреща ХХ век с нерешен докрай национален въпрос, с незавършено освобождение на всички земи, населени с българи. Дългосрочните стратегически интереси на третата българска държава сочат, че най-важното направление за териториално разширение е на юг и югоизток, т.е. Тракия. Националните въжделения на българите обаче, са насочени най-вече на запад и югозапад, към Македония. Емоционалният възрожденски модел на мислене от „екзархийски“ тип, доминира в общественото съзнание на българското общество преди Балканските войни. Това огромно разминаване в приоритетните цели на българската държава, наред, разбира се и с редица други фактори, допринася за тежката национална катастрофа, която сполетява България през 1913 г. Без да спечели Македония, България губи Тракия. И все пак, една малка, но безценна в стратегическо и стопанско отношение, част от тракийското крайбрежие остава българска. Над земите между долните течения на Места и Марица, т.н. Западна Тракия, се вее българското знаме. България става средиземноморска държава. Втората национална катастрофа лишава страната и от тази безценна придобивка. Монографията изследва отчаяната, но обречена съпротива на българската държава срещу решенията на победителите от Антантата да я отстранят от Егейския бряг. Борбата е обречена, защото България предварително е загубила битката, тя е в лагера на победените и разгромените. Абсолютно сама, без нито един съюзник, било Велика, било регионална сила, страната е принудена да се раздели със своя средиземноморски блян. Свирепите закони на имперската политика на Великите сили-победителки и най-вече на пряко ангажираната в Източното Средиземноморие Великобритания отреждат друга съдба – тя не трябва да стъпва на две морета…

Монографията е избрана за най-важно научно постижение на Института за исторически изследвания за 2014 г.

Поппетров, Н., Божинов, В. Национално могъща и обединена България. Формациите на радикалната десница и националният въпрос. София, ИК „Гутенберг“, 2014, 273 с., с ил.; ISBN 978-619-176-023-7

Text Box: Трудът се състои от две части – колективно изследване и документална част. Представено е отношението на различните формации от радикалната десница към националния въпрос, видян през аспекти като: ревизия на мирния договор, решаване на проблема с българските малцинства зад граница, становища по външната политика на страната и по международното положение, цялостна визия за национално-териториалния проблем на страната. Колективното изследване съдържа отделни авторски разработки: два въвеждащи текста върху спецификите на националния въпрос и върху отношението на българския фашизъм към националния въпрос, както и отделни изследвания за 11 организации от крайно десния политически спектър на страната, отразяващи вижданията им върху националния въпрос. Документалната част включва текстове – статии, програмни текстове, манифести, апели и пр. от отделните организации, отразяващи тяхното отношение към националния въпрос.

Атанасова, В. Българското огледало. Образът на Индия в България: краят на XIX – краят на XX век. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2014; 306 с.; ISBN 978-954- 322-786-0 (електронна книга)

D:\MY documents\tekushti\sait\Publikatsi_1_files\image173.jpgОт периода на Възраждането до края на XX век присъствието на Индия в българското общество е трайно и осезаемо. Въпреки географската отдалеченост интересът към нея често надхвърля чисто информативните рамки и прераства в живо емоционално възприятие. Поставен в исторически контекст, въпросът за формирането и развитието на образа Индия у нас позволява да се проследят неговите най-важни характеристики и промените, които настъпват в него в резултат от новите условия след средата на XX век и особено след установяването на двустранните отношения между НР България и Република Индия през 1954 г. В същото време се налага изводът, че съществува определена приемственост в представите за страната, изразена преди всичко в преобладаващия до края на XX век културен образ на страната.

Любенова, Л. По пътя на българската духовност. Т. 1. Изследвания по църковна история. София, Изд. „За буквите – о писменехь“, 2014, 495 с.; ISBN 978-619-185-011-2

Text Box: Книгата представлява събрани студии и статии по църковна история с разнородна тематика. Обхваща теми като: светска и духовна власт, икономически основи на църковния живот, българското духовенство и борбите за национално обединение.

 

 

Kostova, E. Medieval Melnik From the End of the Twelfth to the End of the Fourteenth Century: The Historical Vicissitudes of a Small Balkan Town. Sofia, American Research Center, 2013, 235 p.; ISBN: 9789549257137

Text Box: Трудът на Елена Костова предоставя на англоезичните изследователи едно от наистина малкото всеобхватни проучвания, посветени на средновековните балкански градски центрове и селища. Използвайки изчерпателно писмените извори от епохата, Костова умело интегрира информацията, която дават по темата топографията, археологията, историята на изкуството и архитектурата. По този начин авторката проследява развитието на Мелник в периода на развитото Средновековие – малък, но стратегически важен градски център, разположен в южната част на Балканския полуостров. Акцент в разказа е политическата история на Мелник през разглеждания период, която засяга драматичната и непрекъсната борба между трите политически сили – България, Византия и Сърбия, които се стремят за политическо надмощие над града. Наред с тези претенденти, внимание заслужава и поредицата от местни териториални владетели, които също се опитват да наложат контрол над града. Изследователският подход в работата е изцяло продиктуван от естеството на наличните исторически сведения, и въпреки оскъдната информация в тях, изворите все пак позволяват да се проследи и икономическото, етническото и църковното развитие на Мелник през разглеждания период. Макар и строго локално, изследването подчертава характеристиките и спецификите на типичния балкански градски център и позволява да се правят сравнения с подобни населени места във Византия, католическата Европа и Близкия изток. Студентите, изучаващи средновековния градски живот, и историците, интересуващи се от историята на средновековните Балкани, ще открият в работа на Костова съществен принос към познаването на региона и неговите специфики.

Монографията е избрана за най-важно научно постижение на Института за исторически изследвания за 2013 г.

Билярски, И. Палеологовият Синодик в славянски превод, София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2013, 114 с.; ISBN 978-954-07-3602-0

Text Box: Настоящата книга представлява първо изследване и издание на текста на Синодика в Неделята на Православието според славянския му препис в ръкопис от Библиотеката на Румънската академия. Това дава възможност за нов поглед към произведението, който променя из основи някои наши представи за неговата история и преводи в славянските страни. За първи път се идентифицира Палеологов вариант на Синодика в славянска ръкописна версия. Досега се смяташе, че такива са само старопечатните издания на текста в Киев, Лвов и Москва от XVII век. Текстът съдържа елементи, които дават важни исторически сведения за духовния живот на православните народи през XIV век.

Златарски В. Райхът и Царството. Германското присъствие в България 1933–1940. София, Авангард Прима, 2013, 420 с.; ISBN 978-619-160-218-6

Text Box: На базата на богат материал от германски и български архиви в „Райхът и царството“ е разказана многоликата история на българо-германските отношения в годините след идването на Хитлер на власт в Германия. Това е време на интензивни контакти, на дипломатически, стопански, военни и културни връзки между България и Третия Райх. Книгата е илюстрирана с 40 снимки, повечето непубликувани досега. Те са допълнение към пресъздадената богата галерия на образи – политици и офицери, банкери и финансисти, дипломати и шпиони, културни дейци и оперни звезди. Пред читателя оживява епоха на романтични представи и напрегната действителност. В нея разплитането на българския Гордиев възел, заплетен от нишката на копнежа към отхвърляне на Ньойския договор, от нишката на желанието за бързо и съвременно превъоръжаване на армията, от нишката на безизходността от все по-едностранно икономическо обвързване с Германия, от нишката на опита за запазване на връзките с либералните държави и най-сетне от нишката на стремежа за съхраняване на независимостта на решенията се оказва сложна задача за цар Борис и правителствата. Обективно наложилото се от обстоятелствата разширяване на всестранното германско присъствие в България постепенно се трансформира във влияние. И всичко това се случва в среда, в която не само национално-политическите и военно- икономическите стрелки, с леко потрепване, но като цяло неумолимо сочат към Германския райх. Когато към тях се прибавят и разнообразните социокултурни процеси на свързване с Германия, постепенно се забърква всеобхватната амалгама на един държавнически безалтернативен съюз.

Монографията е избрана за най-важно научно постижение на Института за исторически изследвания за 2013 г.

Божинов, П. Цариградските българи между реформите и революцията 1875–1877 г. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2013, 460 с.; ISBN 978-954-322-508-8

D:\MY documents\tekushti\sait\Publikatsi_1_files\image180.jpgКнигата е посветена на идейните и политически изяви на цариградските българи в последните решителни години преди Освобождението. Проследени са ролята и мястото им в прехода от традиционното към модерното общество. В съпоставителен план с другите етнически и религиозни общности, населяващи османската столица, са представени демографския им потенциал, икономическата, просветна и културна активност.

Любенова, Л. Анализ на основни тематични направления на изследванията на културно-историческото наследство в България. София, Изд. „За буквите – О писменехь“, 2013, 135 с.; ISBN 978-954-2946-81-6

Text Box: Монография, в която е направен историографски прочит на терминологичния ареал, формирането на представа за културно-историческо наследство в университетска среда, законова база за защита на културни обекти, социализация на българското културно наследство зад граница.

 

 

Хаджиниколова, Е. Митрополит Доротей Софийски – митрополитът на Скопска епархия на Българската Екзархия (1874 г.). София, Тип-топ прес, 2012, 232 с.; ISBN 978-954-723-084-2

Text Box: Настоящето изследване е първото, в което се поставя задачата да се проучи и създаде обективен образ на една изключително заслужила българска възрожденска личност. Авторът издирва връзките на Доротей с борбите на братя Хаджитошеви във Враца, където избухва първият пожар на църковното движение в българските земи. Постепенно в хода на изследването се навлиза в темата за интереса на владиката към идеите и дейността на Иларион Макариополски през 60-70-те години на ХІХ в., а също към политиката на Петко Р. Славейков и Братство „Просвещение“ в Северна Македония.

Гешева, Й. Фамилията графове Пеячевич между легендите и реалността (втората половина на ХVІІ–ХХ век). Историко-генеалогично изследване. София, ДиоМира, 2012, 342 с. текст, 20 с. цветни приложения, 4 родословни таблици; ISBN 9789542977025

Text Box: Книгата представлява първото цялостно изложение на историята на фамилия графове Пеячевич не само у нас, но и в Хърватия, Австрия, Сърбия и Унгария, където за по-кратко или по-дълго време са пребивали отделни нейни представители. Основните приноси на научния труд се състоят в това, че той съчетава в себе си генеалогично изследване, основано на най-пълна документална база, с постиженията на съвременната историография и със задълбочен исторически анализ. Чрез количествени методи Гешева установява с каква честота се срещат различни имена, по колко години живеят, на каква възраст се женят и по колко пъти, по колко деца имат, къде учат, какви занятия упражняват Пеячевичи, с какво остават известни. Не е избегнат деликатният въпрос относно българското самосъзнание на родa.

Иванов, М. Брутният вътрешен продукт на България. 1870–1945 г. . София, Сиела, 2012. 558 с. ISBN 978-954-28-1198-5

Text Box: Книгата е първото научно изследване у нас, в което са представени и анализирани данните за един от основните показатели за нивото на развитие на икономиката на всяка страна – БВП. Чрез данните за БВП на България от 1870 до 1945 г. в труда е показана една по-обективна картина на икономическото развитие на страната, чиито темпове на растеж за целия период не са високи. Сравнението на някои данни е изведено до настоящия момент, като е направена и съпоставка със страните в Европа и света. Книгата съдържа много таблици с данни. Изданието е двуезично (на български и английски език).

Луджев, Д. Революцията в България 1989–1991 г. Кн. 2. . София, Изд. „Д-р Иван Богоров“, 2012, 935 с.; ISBN 978-954-316-106-5

Text Box: Книгата е втората част на научно изследване, посветено на мирната либерална революция в България. Макар авторът да е участник в събитията, историята на прехода към модерна демокрация у нас е разказана, анализирана и интерпретирана изцяло върху документална основа. Използвани са всички достъпни налични източници, различни по вид, характер и произход – издирен е огромен масив от документи от наши и чужди архивохранилища; проучени са материали, запазени в лични архиви; ползвани са различни публикации по темата – научни съчинения, мемоари и други близки до жанра книги, брошури, листовки и периодичен печат; консултирани са записани текстове на наши и чужди политически наблюдатели и анализатори. Сложните процеси на смяна на системата са показани на фона на събитията в Източна Европа и влиянието на западните демокрации върху случващото се у нас. Анализирани са позициите на политическите сили, участващи в събитията, на синдикатите и гражданските сдружения, натискът на улицата, ролята на специалните служби за сигурност. Позовавайки се на съвременни западни социално-икономически теории, авторът констатира, че България не успява да създаде необходимия „обществен капацитет“, за да постигне целта на революцията от 1989–1990 г. – свободно, демократично и високоразвито общество.

Колева, М. Германската икономическа политика към България между двете световни войни 1919–1939 г. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, С. 2012, 150 с.; ISBN 9789543224760

Text Box: В изследването са анализирани важни аспекти на германската икономическа политика по отношение на България през междувоенния период. Показано е активизирането на германската икономическа политика през годините на световната икономическа криза. Кулминацията е достигната през 30-те години на 20-ти век, когато нацистка Германия усилено се подготвя за нова война. Обосновано е представено съзнателно насочваното разширяване на търговията с България, което от германска страна се извършва преди всичко по стратегически съображения.

История на България Т. 9: История на България 1918–1944. Съст.: Г. Марков (гл. ред.), С. Грънчаров, Б. Нягулов, Н. Поппетров, Е. Стателова. София, 2012, 840 с.; ISBN 978-954-2903-08-6

http://tangra-bg.org/wp-content/uploads/2014/08/Istoria_tom-9.jpgДеветият том от многотомната „История на България“ обхваща един от най-бурните и динамични периоди в българската история. Той започва с една военна катастрофа и завършва със заплаха от друга. България излиза от Първата световна война разорена и обезверена. Наложен ѝ е тежък мирен договор, по силата на който тя губи територии – Южна Добруджа, Беломорска Тракия, Западните покрайнини, Струмишко, и трябва да плаща огромни репарации. През разглеждания период се организират и провеждат три успешни преврата, съответно на 9 юни 1923, на 19 май 1934 г. и на 9 септември 1944 г. Сред своеобразията на българското развитие през периода е създаването на безпартийния политически режим, просъществувал от 1934 до 1944 г. с т.нар. чиновнически кабинети. Това е авторитарен по своята същност със силно изразена роля на монарха, който от пролетта на 1935 до смъртта си през август 1943 г. е основният политически и ръководен фактор в страната. Томът е подготвен с колективните усилия на учените от Института за исторически изследвания.

Димитров, А. Раждането на една нова държава. Република Македония между югославизма и национализма. . София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“. 2011, 579 с.; ISBN 978-954-322-456-2

Text Box: В монографията се проследяват трите основни фактора, предизвикали появата на независимата македонска държава: българските културни и политически традиции, сръбско/югославската държавна матрица и моделиращата роля на външните сили. Изследването е уравновесено между анализа на събитията от близкото минало и анализа на разнородното наследство. Очертани са два изследователски центъра. Първият анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава, авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за нейния образ и перспективи за развитие, за състоянието на историческата приемственост, за противоречивите взаимоотношения между история и политика. Книгата предлага анализ колкото на младата македонска държава, толкова и на българската национална драма.

Монографията е избрана за най-важно научно постижение на Института за исторически изследвания за 2011 г.

Първева, С. Земята и хората през XVII – първите десетилетия на XVIII век. Овладяване и организация на аграрното и социалното пространство на Централните и Южните Балкани под османска власт. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2011, 484 с.; ISBN 978-954-322-422-7

Text Box: B мoнoграфията ce изcлeдват три ocнoвни звeна oт цялocтната кoнcтрукция на взаимoвръзки и oтнoшeния мeжду зeмята и xoрата, а имeннo:райeтcкият чифлик; ceлcкoтo и градcкoтo зeмлищe; и пирамидата на имущecтвeнo разcлoeниe cрeд ceлянитe, анализирани в кoнтeкcта на кoнкрeтната гeoграфcка, икoнoмичecка, пoлитичecка cрeда и закoнoва рамка. Лoгичecки cвързани пoмeжду cи, тe играят cъщecтвeна рoля за изгражданe на cтруктуритe в прoучванoтo аграрнo и coциалнo прocтранcтвo и влияят върxу динамиката на прoтичащитe в тяx прoцecи. B труда cе прocлeдяват мoмeнти oт дeлничнoтo и празничнo битиe на ceлянитe, eлeмeнти oт тexния рeалeн и въoбражаeм cвят. Изcлeдват ce начинитe и cтeпeнта на oвладяванe и oрганизация на зeмитe oт ceлcкoтo и градcкoтo зeмлищe. Прави ce рeкoнcтрукция на прoизвoдcтвeния капацитeт на базoвoтo cтoпанcтвo на ceлянина – райeтcкия чифлик и прилаганитe аграрни cтратeгии в микрoикoнoмиката на различни типoвe ceла. Анализират ce пoтeнциалнитe възмoжнocти за прoизвoдcтвo на аграрeн излишък oт cтрана на ceляни и граждани и каналитe за нeгoвата пазарна рeализация. Oбръща ce ocoбeнo вниманиe на фактoритe, кoитo cъздават уcлoвия за oбeдняванe или замoгванe на зeмeдeлцитe, на кoличecтвeнитe измeрeния на бeднocтта и oтнocитeлната cъcтoятeлнocт на ceлата и тexнитe житeли. Автoрът прави oпит да cъcтави пoртрeт на oтдeлни прoфecиoнални и coциални групи cрeд ceлcкитe oбщнocти oт глeдна тoчка на тяxнoтo oтнoшeниe към зeмята, катo ce cтрeми да oткриe мoтивитe в икoнoмичecкoтo и coциалнo пoвeдeниe на бeднитe или cъcтoятeлни ceляни, на cлужитeлитe на култа, на занаятчиитe, на ябанджиитe, на нoвoприeлитe иcляма бивши xриcтияни, на жeнитe, на чифликчиитe.

Танкова, В. Родствеността в стопанското развитие на България (1878–1944). Старозагорската фамилия Златеви. Пловдив, Народна библиотека „Иван Вазов“, 2011, 203 с.; ISBN 978-954-9546-63-7

D:\MY documents\tekushti\sait\Publikatsi_1_files\image020.jpgВ книгата се представят отблизо личните и обществени дела на братята Васил и Нено Златеви и тяхната биография на успеха, гарантирана от извънмерното им трудолюбие, предприемчивост и почтеност. Сюжетът следи и жизнените хоризонти на синовете на Нено – Злати и Никола Златеви, обединили стопанските си идеи в обща търговско-банкерската фирма „Братя Златеви“. Акцент в изследването е историята на частните въгледобивни мини „Чумерна“ и „Свети Никола“, на които семейството на Никола Златев посвещава целия си смислен и добродетелен живот. Големият брат Злати защитава фамилното име чрез активното си участие в културния и обществен живот на Стара Загора. Имената на видните старозагорци не са отбелязани в авторитетния „Алманах на българските индустриалци“, 1995 г. Но тези достойни българи с европейско мислене и поведение – капиталисти, банкери, индустриалци, но и интелектуалци, спомоществователи, благодетели и дарители, успяват да се впишат в бурния обществен живот на страната и в стопанското развитие на градовете Стара Загора, Пловдив, София и Сливен. Утвърждаването на комунистите на власт след преврата през 1944 г. довежда и до оскъдна или почти никаква информация за онези личности, наричани „врагове“, „предатели“, изменници“ и пр., които се борят срещу „народната“ власт. Затова днес, въпреки многото години свободен печат и информация, българската общественост знае твърде малко за съдбата на българите строители на следосвобожденска България. Материалите в настоящата книга се публикуват за първи път, издирени от архиви, частни колекции, документални сборници и срещи с живи наследници от фамилията Златеви.

Марков, Г. „Балканизацията“ – геополитическо явление в конфликтознанието. София, Военно издателство, 2011, 448; ISBN 9789545094620

Text Box: Книгата прави за разплитането на сложния Балкански геополитически възел, чиито исторически корени се спускат в унаследяваната обремененост на народите, населяващи полуострова, кръстопът между Европа, Азия и Африка. Геополитическото явление Балканизация“ е изследвано чрез сравняване и съпоставяне на вътрешните противоречия и външните въздействия в полето на напрежението между съперничествата на Великите сили, за да бъде разкрито кой, кога, как и защо балканизира“ югоизточните „покрайнини на континента“.

Пейковска. П. Българските общности в Унгария през ХІХ–ХХ век. Миграции и историко-демографска характеристика. София, 2011, 307 с.; ISBN 978-954-2903-07-9

Text Box: В монографията за пръв път българските общности в Унгария се анализират въз основа на преброяванията на населението в периода 1880–2001 г. Обект на изследване от авторката Пенка Пейковска са банатските българи (до 1920 г.), българските градинари (до 1920 г.), студентите (до 1944 г.) и интелигенцията (до 2000 г.). Представени са демографските им характеристики и някои социално-антропологически аспекти на тяхното развитие през ХІХ и ХХ в.: структури по пол, възраст, вероизповедание, брачност, заетост и занятие, грамотност и образование, както и тяхната идентичност, интеграция и асимилация през призмата на количествени показатели за билингвизъм, етнически хетерогенни семейства, гражданство и др. Специално внимание е отделено на трудовите сезонни, детските и образователните миграции на българското население между България и Унгария. Монографията представлява ценен принос към историята на движенията на населението между Балканите и Централна Европа, а детайлното проследяване на динамиката в присъствието на българите в Унгария в продължение на 120 години създава солидна основа за бъдещи проучвания върху демографския механизъм на етническото оцеляване на големите български емигрантски общности в чужбина.

Георгиева, С. Жената в българското средновековие. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2011, 264 с.; ISBN 978-954-91983-7-9

Text Box: Настоящата книга предлага цялостно изследване върху историята на жената в Българското средновековие. В първа глава се обръща внимание на проблеми, свързани с религиозните, моралните, обществено-политическите и естетическите възгледи, представи и идеи за жената, съществували през езическия и християнския период в средновековното българско общество. Втора глава разглежда правното положение на жената в средновековна България, като е направен подробен анализ на сведенията за правата и задълженията на жените, за тяхната правна защита и пр. В последната трета глава се прави опит да се разкрие реалното присъствие на жените в икономическия, религиозния и политическия живот на средновековната българска държава. Съпоставяйки представа и действителност (така, както са отразени в изворите), изследването дава възможно най-завършена картина на положението на жената в средновековна България.

Билярски, И. Публично- и каноничноправна лексика в българското средновековно пространство. Варна, 2011, 490 p.; ISBN 978-954-715-471-1

http://www.novazvezda.com/bimg/g3871.jpegНастоящото изследване е посветено на специфичен проблем в проучванията на средновековната българска история и култура: особената правна лексика, изградена в процеса на развитието на държавността у българите. При подбора на думите авторът се е придържал към възможно най-широкото тълкуване на понятието „юридическа лексика“. Накрая е предложено историческо разяснение на съответната дума в конкретното ѝ правно значение. Заедно с това се разглежда и значението на думата в нейното развитие в конкретната историческа среда на средновековна България.

Тодоров, П., К. Пенчиков, Б. Нягулов, В. Милачков, П. Бойчев. История на Тутракан, 1878–1944. Т. II. Научен редактор: П. Тодоров, Исторически музей – Тутракан, Изд. „Ковачев“ − Силистра, 2010, 668 с.; ISBN 978-954-8198-25-7

Text Box: Том 2 на „История на Тутракан“ съдържа резултатите от научно изследване на превратната история на гр. Тутракан през периода от 1878 до 1944 г. В авторския колектив участват и Благовест Нягулов и Володя Милачков от Института за исторически изследвания при БАН. Томът е илюстриран с карти и фотографии, и завършва с приложения, улесняващи читателя.

 

Илиев, И. Охридският архиепископ Димитър Хоматиан и българите. София, Анубис, 2010, 336 с.; ISBN 9789544268763

Text Box: Архиепископ Димитър Хоматиан (1216–1236) е една от най-забележителните личности във византийската история в преломното време от края на ХІІ и първите десетилетия на ХІІІ век. Църковен деятел, химнически поет и житиеписец, той стоял начело на Охридската архиепископия през един от най-драматичните периоди в многовековната й история. Като познавач и тълкувател на римското и византийско светско и църковно право, който се стараел да бъде максимално безпристрастен в правораздавателната си дейност, Хоматиан си завоювал авторитет на най-вещия юрист в западните области на империята, разкъсана от удара, който й нанесли рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. Биографията на Димитър Хоматиан ни позволява да погледнем от по-различен ъгъл на динамично развиващите се събития в югоизточната част на Европа от края на дванадесетото и началото на тринадесетото столетие, когато след слизането на Комниновата династия от историческата сцена по тези земи се извършили исторически промени. След повече от шестнадесет десетилетия византийско господство било възстановено Българското царство. Византия на свой ред се разпаднала на няколко враждуващи помежду си и с латинските кръстоносни завоеватели държави, които си оспорвали правото да се смятат за правоприемници на върховната светска и църковна власт на погубената империя. В същото време започнал политическият възход на унгарската държава и на сръбското княжество. Ромейската флота вече не била господар в Средиземното маре нострум, та даже и в Източното Средиземноморие, където хегемония установили корабите на италианските градове републики. Основна цел на настоящото изследване е въз основа на запазените писмени паметници да се извлекат и анализират сведенията за живота на българите в пределите на Охридската архиепископия по времето, когато нейното управление било в ръцете на архиепископ Димитър Хоматиан.

Монографията е избрана за най-важно научно постижение на Института за исторически изследвания за 2010 г.

Biliarsky, I. Word and Power in Mediaeval Bulgaria. Brill, Leiden 2010, 596 p.; ISBN 978-90-04-19145-7

Text Box: The law is a cultural phenomenon that impacts on the whole normative system of a civilisation and finally its core values. It is part of and simultaneously protector of these values. As such the law is in close relation with identity and with one of its main transmitters – the language. Every civilisation has a law code that should be common to all its parts and members and should be based on a common lexis. This book presents a case study in the legal terminology of mediaeval Bulgaria displayed against the broader background of the Byzantine civilisation to which the country belonged. It is accompanied by a glossary of the juridical lexis that is not only an example but forms the very basis of the researc project.

Илиев, И. Св. Климент Охридски. Живот и дейност. Пловдив 2010, 262 с. + 36 ил.; ISBN 9789549198355

Saint Clement of Ohrid: Life and Works Cover ImageHacтoящoтo мoнoгpaфичнo изcлeдвaнe имa зa цeл дa oчepтae пo-пълнo и пo-peлeфнo oбpaзa нa бългapcĸия пъpвoyчитeл Kлимeнт Oxpидcĸи и дa нaпpaви пo-тoчнa пpeцeнĸa нa нeгoвитe paзнocтpaнни зacлyги ĸъм бългapcĸaтa ĸyлтypa пpeз Cpeднитe вeĸoвe. B пъpвa глaвa ca aнaлизиpaни извopитe, пocлyжили зa ocнoвa нa изcлeдвaнeтo, ĸaĸтo и дoceгaшнитe пocтижeния нa бългapcĸитe и чyждecтpaннитe yчeни пo тeмaтa. Bтopa глaвa пpeдcтaвлявa нaй-пълният пpaвeн дoceгa oчepĸ зa живoтa и дeлoтo нa cвeти Kлимeнт – oт нeгoвoтo poждeниe дo ĸpaя нa днитe мy пpeз дaлeчнaтa 916 г. B тpeтa глaвa ca aнaлизиpaни твopчecĸитe пocтижeния и ĸнижoвнoтo нacлeдcтвo нa вeлиĸия пpocвeтитeл в paзличнитe жaнpoвe нa cтapoбългapcĸaтa литepaтypa, в пoвeчeтo oт ĸoитo тoй ce oĸaзвa пъpвoпpoxoдниĸ. Kaтo пpилoжeния ca пyблиĸyвaни пълни пpeвoди нa двaтa фyндaмeнтaлни пиcмeни извopa зa живoтa и дeлoтo нa Kлимeнт Oxpидcĸи – нeгoвoтo пpocтpaннo житиe, дeлo нa oxpидcĸия apxиeпиcĸoп oт ХІ в. Teoфилaĸт Бългapcĸи, и ĸpaтĸoтo живoтooпиcaниe нa cвeтeцa, нaпиcaнo пpeз тpинaдeceтoтo cтoлeтиe oт дpyг мacтит пpeдcтoятeл нa oxpидcĸaтa apxиeпиcĸoпcĸa ĸaтeдpa – Димитъp Xoмaтиaн.

Билярски, И. Фискална система на средновековна България. Пловдив, Фондация „Българско историческо наследство“, 2010, 250 с.; ISBN 9789549198386

Text Box: Книгата представлява цялостно изследване върху фискалната система на средновековна България. Разгледани са данъците, таксите, правата и вземанията, необходими за издръжка на държавните дейности. Специално внимание е обърнато на ангариите и повинностите, свързани с осъществяването на различни обществени и политически функции. Представена е както столичната, така и провинциалната фискална и финансова администрация. Категориите население, имащи пряко отношение към облагането и организацията на производството, също са намерили място в изследването. Особено внимание е отредено и на регламентацията на търговията в България, отразена в международните актове, засягащи статута на чуждестранните лица, тяхната собственост, както и митническото облагане на търговския обмен. Важна част от изследването е приложеният словник на фискално-правната лексика.

Николова, Б. Монашество, манастири и манастирски живот в средновековна България: т. 1. Манастирите. . София, Алфаграф, 2010, 861 с.; ISBN 9549261743, 789549261745

Text Box: Книгата е част от поредицата изследвания на Бистра Николова, посветени на българската църковна история в аспекта на средновековното монашество и манастири. С него тя завършва цикъл от проучвания, насочени към развитието на този институт в рамките на Източното православно вероизповедание и неговите прояви и институции във Византия и Сърбия. Монографията обхваща периода ІХ-ХІV в., като проследява развитието на мрежата от манастири на територията на България, в столиците на царството и в провинцията, и разкрива многообразните форми и начини на организация на манастирския живот. Историята на монашеския институт е разгледана през призмата на различните му проявления от зараждането и през етапите, през които минава изграждането му върху принципите на монашеско съжителство, в рамките на източноправославната духовна общност. Изследването почива върху многообразни по вид и естество източници, което позволява да се погледне на живота в средновековния български манастир и този на неговия монах критично и от различни гледни точки.

Иванов, М. Мрежовият капитализъм: Българска търговска банка и нейните сродни дружества 1890–1914 г., София, Гутенберг, 2010, 521 с.; ISBN 9546170860, 9789546170866

Мрежовият капитализъм: Българска търговска банка и нейните сродни дружества 1890-1914Монографията проследява възникването и утвърждаването на една от най-големите финансови институции в България в годините до Втората световна война. Създадената през далечната 1890–1891 г. в Русе Търговска банка, публично известна като „банката на Буров“, само за няколко десетилетия се превръща в един от флагманите на българския капитализъм. Тя е първата и най-мощната холдингова структура у нас, имаща участие в почти всички стратегически сектори – каменовъглени мини, енергетика, текстилно производство, хранително-вкусова промишленост, тютюнопреработка и т. н. В изследването е обърнато подобаващо внимание и на множеството икономически и социални мрежи, в които БТБ сполучливо се вгражда – консервативната Народна партия, семейно-роднинските преплитания на българските елити, международните мрежи на финансовия капитал (по-късното сродяване с френския гигант Париба), индустриалната периферия и т. н.

Димитрова, П. Докладва „Наследник“? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944).Т.1, София, Гутенберг, 2010, 266 с.; ISBN 978-954-617-106-1

Text Box: Кой е Иван Стаменов? Бил ли е българският дипломат агентът на НКВД „Наследник“, както твърди ген.-лейт. Павел Судоплатов, един от ръководителите на съветското разузнаване от края на 30-те до началото на 50-те години на XX век? Изпълнявал ли е пълномощният ни министър в СССР посредническа роля между Берлин и Москва при опитите на съветското ръководство да сключи „втори Брестки мир“ през лятото на 1941 г.? Това са само част от въпросите, на които се търси отговор в том I на тази книга.

Милков, Х. Клубът на месиите. София, Прес, 416 с.; ISBN: 9789543082681

Text Box: Темата за сравнението между образите на световните водачи в европейската радиопропаганда на български език е неизследвана в българската историческа наука. Мусолини, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Сталин – за тези хора десетте Божии заповеди не важат. Те имат свои собствени Божии заповеди. Още приживе са се превърнали в кумири. Не са много тези, които са толкова възхвалявани и толкова заклеймявани. Обявяването на тяхна вещ или на излязъл изпод перото им ръкопис за продажба на търг предизвиква вълнение, сякаш са открити мощи на светец или парче от Христовия кръст.