Сборници с документи

Мостът на спасението. Транзитът на евреи през България в годините на Втората световна война. Документален сборник. Съст.: Р. Чукова, С. Авдала, С. Никифорова, Д. Григоров. Научна редакция и предговор: Д. Вачков. София, БАН, 2022, 307 с.; ISBN 978-954-2903-49-9

В настоящия сборник са публикувани документи, свързани със слабо познатата тема за емиграцията на еврейски бежанци от Централна Европа през България към Палестина в периода 1939–1944 г. Те са подбрани от четири български и единадесет чуждестранни архиви, сред които изпъкват Ционисткият архив в Йерусалим, българската колекция от архива на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, архива на американския Държавен департамент, Националния архив на Великобритания, Държавният архив на Хесен, румънски и сръбски архиви и др. Чуждестранните документи се публикуват за първи път в превод на български език. Колекцията съчетава разнородни по произход и характер документални свидетелства. Стремежът към обективно представяне на политиките на отделните държави по еврейския транзит аргументира предпочитанието към подбора на материали от официални източници: правителствени документи, дипломатическа кореспонденция, разузнавателна информация и други. Освен това са добавени свидетелства, излезли от влиятелни еврейски обществени организации: Еврейската агенция за Израел, Американския еврейски съвместен разпределителен комитет, Спасителния комитет в Истанбул. Не по-малко ценни са сведенията от базираната в САЩ Еврейска телеграфна агенция, която благодарение на своята широка кореспондентска мрежа детайлно отразява събитията от битието на еврейската диаспора.Съпоставянето между българските и чуждите документи дава възможност да се откроят в дълбочина нюансите в емиграционната политика на Съюзниците, германският натиск върху България и усилията на българското правителство да води сложна и гъвкава политика по еврейския въпрос.

Документален сборник „Македония и ЦРУ (1947-1953)“. Издателство „Изток Запад“, София, 2021. ISBN: 978-619-01-0936-5

Христо Милков е завършил история и френски език в СУ „Св. Климент Охридски“. Доцент и доктор по история е в Института за исторически изследвания при БАН, където работя от 1989 година. Творческите му търсения са в областта на френската и българската история след Първата световна война, ролята на личността в историята, митологията и пропагандата, история на медиите, лозунгите, афишите и плакатите в политическия живот, разузнаването през Студената война, съдбата на Македония. Той е автор на 7 монографии и 4 документални книги, и над 200 научни студии и статии. Документалният сборник „Македония и ЦРУ“ е най-новата му книга. Представени са непубликувани архиви от електронната читалня на Централното разузнавателно управление, обединени под общата тема „Македония и ЦРУ“. Всички те са преминали 65-годишния срок за разсекретяване. Обнародването им дава възможност както на специалистите, така и на любителите на историята да се докоснат до една доскоро оградена с бодлива тел територия. Една от най-важните теми е съдбата на българите в Македония и борбата им за отстояване на национално самосъзнание. Тези архиви съдържат недвусмислени свидетелства за българския дух в Македония и за силното влияние на ВМРО и нейния водач Иван Михайлов. ЦРУ успява да проникне в лагерите и затворите, някои от които съществуват и до днес. Под бдителното око на агенцията попадат университетите и гимназиите. Внушително ядро са архивите за Струмица и Струмишко. Те разкриват неизвестни до този момент подробности за кървавите изтезания, на които са подложени студентите и за зловещата екзекуция на Струмишката петорка от УДБА. Разобличени са лъжите, че били убити при „опит за бягство“.

Посмъртни материали за български възрожденски дейци. Т. ІІІ. Съст.: Р. Радкова, Т. Радков, Д. Гоцева. София, Изд. Асоциация Клио-96, 2016, 591 с.; ISBN 978-954-91861-4-7

Text Box: В третия том на поредицата „Посмъртни материали за български възрожденски дейци“ са включени 345 некролога, съобщения за смърт, помени и надгробни слова на възрожденци (родени до 1860 г.), починали между 1895–1915 г. Материалите са извлечени от периодичния печат, който в края на ХІХ – началото на ХХ век е изключително обемен и разнообразен. Публикуваните посмъртни материали предлагат изключително богата информация за живота, обществената, просветна, църковна, научна и културна дейност на десетки възрожденски дейци, част от които са по-малко или почти неизвестни. Те разкриват тяхната нравственост, пристрастия, приноси за развитието на българското общество. Наред с това посмъртните материали от края на ХІХ – началото на ХХ в. са документ за промените, които настъпват в менталността на българите в новите условия. Всичко това превръща изданието във важен извор, който би могъл да ползва не само историци, но и културолози, антрополози, социолози, литературоведи и др.

Благодетели и благотворителност в България – между възхвалата и отрицанието 1879 – 1951. Документи. Съст.: Р. Стоянова, В. Николова. София, „П. Венедиков“, 2015, 363 с.; ISBN 978-954-9870-72-5

Text Box: Сборникът обединява разнообразни по произход и съдържание документи, разделени в 4 раздела. В дял първи са включени закони и нормативни актове, регулиращи дарителството и благотворителността в периода 1879 до 1952 г. Наред с действащите са поместени и три проектозакона за благотворителното дело, тъй като те ясно показват в каква посока еволюират идеите и намеренията на представителите на държавната власт. Публикувани са и документи на институциите, управляващи дарения – правилници, устави и др. на Министерство на народното просвещение, Българската академия на науките, Военното училище, Светия синод на Българската православна църква. Вторият раздел обединява материали, осветляващи историята на отделни благотворителни фондове и фондации – завещания и дарителски актове, отчети, бюджети, ревизионни доклади за дейността им. Дял трети представя документацията на някои от най-изявените граждански организации. Желанието на съставителите е да представят разнообразието на социалните ангажименти, които обществената благотворителност поема – откриване и издръжка на домове за сираци и самотни възрастни хора, на безплатни ученически трапезарии, летни ученически колонии, стопански училища и т.н. Последният дял включва нееднородни като жанр материали – статии и дописки в печата, покани за чествания и пр. Общото, което ги обединява, е, че всички те илюстрират политиката на държавните институции за изграждане на публичния образ на благодетелите, обществените настроения към актовете на дарителство и благотворителност, към хората, които ги извършват. Търсен целенасочено акцент при подбора на документите в цялото издание бе да се представи максимално пълно рязката промяна в отношението на държавата към тази традиция през втората половина на 40-те години на ХХ век, довела в крайна сметка до закриването на съществуващите фондове, фондации, дружества и до национализация на материалните им ресурси. Законодателните актове, докладите на ниво държавни институции и обществени организации, донесенията на милицията, съдебните решения дават детайлна и неподправена с коментари картина на репресивната политика на новите властимащи в периода 1946–1952 г. към гражданското общество и неговите организации.

Гръцки извори за българската история. Т. ХІІ. Увод, съст., превод и коментар: В. Ангелов. Научна редакция: Ил. Илиев. София, БАН, 2015; ISBN 978-954-2903-15-4

C:\Users\vivila-2\AppData\Local\Temp\гиби 12.jpgВ том ХІІ от поредицата „Гръцки извори за българската история” са поместени обширни откъси от съчиненията на трима от последните византийски историци – Дука, Лаоник Халкокондил и Критовул. Това, което ги обединява е, че те живеят в един от най-драматичните периоди от историята на Балканския полуостров – времето около и след втората половина на ХV в. Тогава интересът на византийците към техните съседи на Балканите особено се засилва, което до голяма степен може да се обясни със съзнанието на общата трагична съдба, сполетяла ги в резултат на османското завоевание. С право можем да кажем, че в съчиненията на Дука, Халкокондил и Критовул откриваме едни от най-важните и интересни сведения за събитията, случили се в Югоизточна Европа през периода от края на ХІV до втората половина на ХV век.

Тракийските българи във възрожденския периодичен печат. Част втора: 1871–1877. Ред.: Ил. Тодев. Съст.: Р. Иванов, М. Левкова-Мучинова, Б. Минчева. София, 2015, 430 с.; ISBN 978-954-430-2903-12-3

Text Box: Освен документите от времето 1871–1877, вторият том на „Тракийските българи във възрожденския периодичен печат“, съдържа и научния апарат на цялото издание – глосар, показалец, библиография, подробен опис на съдържанието. В глосара са обяснени стари, редки и чужди думи. Показалецът е частичен; той препраща към по-значимите имена. Библиографията обхваща заглавията за възрожденска Тракия, появили се през последните 20-ина години. В описа на съдържанието в хронологичен порядък са поместени заглавията на документите. Номерациите на документите и на страниците са общи и за двата тома. Силно преобладават материалите, печатани в Цариград – те описват най-вече българските борби за национална култура и Църква. Противоречията с турската власт тук почти не личат. Тази разбираема едностранчивост се компенсира до известна степен от емигрантската преса. Много от текстовете са посветени на демографията на Тракия. Те убедително и често пъти детайлно демонстрират силно преобладаващото българско числено надмощие над другите по-важни етнически общности в Тракия – турците и гърците. Има богата и надеждна информация за стопанския живот, културното развитие, манталитета, ежедневието на тракийските българи, за дейността на консулите на чуждите държави.

Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров 18591924. Кореспонденция, речи, спомени на съвременници. Съст. и автори на предговора и биографичната студия „От Елена до Ньой“: Р. Стоянова, В. Николова. София, ИК „Петко Венедиков“, 2014, 418 с.+ 23 илюстр.; ISBN 978-954-9870-68-8

Text Box: Книгата е посветена на 155 години от рождението и 90 години от смъртта а държавника и политика Теодор Теодоров. Представител на втората генерация политически дейци на следосвобожденска България, той заема важни държавни, партийни и обществени позиции – депутат в 14 състава на парламента, министър в няколко кабинета, министър-председател и водач на българската делегация за мирните преговори в Париж след Първата световна война, един от ръководителите и стратезите на Народната партия. Книгата съдържа изследователска студия в размер на 55 стр. и документална част, в която са включени лична кореспонденция от и до Теодоров, негови речи, произнесени на партийни форуми и в парламента, спомени за него. Документите са снабдени с богат справочен апарат. Както очеркът, така и документалните материали, хвърлят светлина върху личните му виждания по важни политически проблеми, проследяват сложния му път на политик, партиен водач и парламентарист, разкриват качествата на неговия характер, взаимоотношенията с най-близкия кръг от хора, професионалните му достойнства като юрист и адвокат. Представени по този начин, те напомнят на съвременния читател, че България е имала своите достойни държавници и народни водители.

Извори за Балканските войни. Сборник нови извори и документи за Балканските войни. Съст.: А. Гребенаров, Г. Георгиев, С. Славов, С. Стойчева, В. Милачков, Н. Николаева. Научна редакция: А. Гребенаров, Г. Георгиев, С. Славов. Предговор: С. Славов. София, Институт за исторически изследвания – БАН, 2015, 508 с.; ISBN 978-954- 2903-18-5

C:\Users\vivila-2\AppData\Local\Temp\Izvori.jpgСборникът съдържа близо 350 документа, обхващащи периода от създаването на Балканския съюз през първите месеци на 1912 г. до подписването на Лондонския мирен договор (17 май 1913 г.), отбелязал официално края на Първата балканска (Балканската) война. Повечето от поместените в документалното издание материали са от обширния архив на Министерството на външните работи и изповеданията, съхраняван в Централния държавен архив. Те представляват официална кореспонденция от и до министър-председателя и министър на външните работи през разглеждания период Иван Евстратиев Гешов. Документите са основно два типа – поверителни рапорти и шифровани телеграми, като вторите решително преобладават. Почти всеки ден от военните месеци е пресъздаден от отделен документ, така че читателят да добие усещането за един своеобразен политико-дипломатически „дневник“ на Балканската война. Част от материалите вече са били публикувани в цялостен или редуциран вид. Делът на тези, които се обнародват за първи път е внушителен. Включените в сборника документи са подредени по хронологичен принцип. Те очертават няколко основни тематични кръга – отношенията между държавите от Балканския съюз и Османската империя, между балканските съюзници и Великите сили, между самите балкански съюзници. Особено място е отделено на нарастващите противоречия между България от една страна и Сърбия и Гърция – от друга. Силно застъпена е линията на заявените от Румъния още в началото на войната териториални претенции, както и мъчителните български опити за противодействие. Доминиращо присъствие имат и проблемите, свързани с най-важните военни и политически събития през разглеждания период. Макар и в по-малка степен, част от документите визират и други съществени въпроси, като военните операции на сръбската, гръцката и черногорската армии, стремежа на Сърбия към излаз на Адриатическо море, въпроса за създаването на албанската държава и нейните бъдещи граници и др.

Великите сили и България 19441947 г. Т. 1. Примирието между СССР, Великобритания, САЩ и България (януари – октомври 1944 г.). Документи. Съст.: Л. Ревякина, Т. Волокитина, В. Тошкова. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2014, 442 с.; ISBN 978-954-322-785-3

Text Box:

„Примирието между СССР, Великобритания, САЩ и България (януари-октомври 1944 г.)“ е първият том на двутомния документален сборник „Великите сили и България. 1944–1947 г.“ Обнародваните в него документи разкриват преговорния процес и изработването на условията за подписване на примирие между Съюзните сили и България от началото на март до 22 октомври 1944 г. Публикуват се вариантите на примирието, подготвени от Великобритания и САЩ (самостоятелни и съвместни) в периода март – август 1944 г. и от СССР – след 9 септември 1944 г. В сборника намират място дискусиите, водени между съюзниците по отделни клаузи на примирието, в частност относно изтеглянето на българските войски от гръцка и югославска територия, участието на българската армия във военните операции срещу Германия и признаването на България за съвоюваща страна, както и по повод отговорността на трите страни при осъществяването на контрол върху изпълнението на Съглашението за примирие, за ръководството (председателството) на Съюзната контролна комисия и др. Предадена е атмосферата, в която са водени преговорите, показани са сериозните противоречия между съюзниците, възникнали при обсъждането на условията за примирие във връзка със стремежа на всяка от страните да засили възможностите си за влияние в следвоенна България. Представена е позицията на българското правителство по предложените условия за капитулация преди и по време на подписването на Съглашението от 28 октомври 1944 г. Включените в сборника документи са от българските, руските, английските и американските архиви.

Biliarsky, I. The Tale of the Prophet Isaiah. The destiny and Meanings of an Apocryphal Text, Brill, Leiden–Boston, 2013, 310 p.; ISBN 978-90-04-21153-7

http://www.brill.com/sites/default/files/styles/large/public/ftp/images/products/295x295/47725.jpg?itok=uNbOadtkКнигата представлява издание и коментар на текста на Сказанието на пророк Исайя, осъществено на английски език в Холандия от издателството BRILL в град Лайден. Тя разглежда апокрифния текст като свидетелство за политическата и държавна идеология на България през Средновековието, която е центрирана около библейското виждане за историята и властта.

Балканските войни. 19121913. Памет и история. Научен редактор: В. Танкова. Предговор В. Танкова. Съст.: В. Танкова, Д. Вачков, Й. Гешева, Вл. Златарски, Д. Гоцева, А. Стрезова. София, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2012, 518 с.; ISBN 978-954-322-553-8

Text Box: Документалният сборник „Балканските войни. 1912–1913 г. Памет и история“ само за няколко месеца се превърна в най-продаваната книга на Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“. Сборникът съдържа текстове на 30 автори, своевременно обнародвали или оставили в ръкопис спомени за Балканските войни. Идеята на съставителите е чрез публикуването на малко познати или напълно неизвестни свидетелства, удостоверяващи историческа памет, да се разкрият многобройните очертания на войната – от политическите, дипломатическите и военните до частните, ежедневните и менталните. В премислената подредба на съдържанието се очертават групите разкази на политици и дипломати, на генерали и публицисти, задочният спор между които неизбежно и до днес подхранва полемики в историографията. Интересни и по своему значими за бъдещите научни изследвания са наблюденията и преживяванията на фронтови началници, санитарни инспектори, лекари, войници и доброволци. Техните записки, изпълнени с факти от военното ежедневие, подсещат за все още неизучени от българската историография аспекти на войните.

Одон дьо Дьой. Походът на Луи VII на Изток. Превод и научни бележки: В. Нинов. София, Полис, 2012, 112 с.; ISBN 978-954-796-045-9

Text Box: В книгата за първи път се представя на български език един от най-значимите извори за Втория кръстоносен поход – разказът на един от участниците в него – Одон дьо Дьой. Компетентно преведеният текст е снабден с голям брой обяснителни научни бележки.

Сага за Балканската война. Дневник на свещеник Иван Дочев. Съст., предговор, коментар и бележки: Л. Любенова. София, „Изток–Запад“, 2012, 304 с.; ISBN 978-619-152-005-3

Text Box: Личният дневник на военния свещеник – доброволец отец Дочев от Шумен, писан без прекъсване на фронта по време на цялата Балканска война, представя военните действия на фронта, дейността на лазарета на III полева болница, взаимоотношенията между българската армия и местното тракийско население. Дневникът дава богати сведения за бита и манталитета на хората в Източна Тракия.

От Скопие до Женева (Димитър Шалев защитник на малцинствата в Обществото на народите). Документален сборник. Съст., автор на историческото въведение, преводач на английските документи, редактор, автор на научния апарат: Д. Митев. София, Логис, 2012, 630 с.; ISBN 978-954-8289-06-01

Text Box: Основата на документалния сборник за Д. Шалев представлява неговият личен архив, запазен през десетилетията от семейството му и предоставен за публикуване от неговия внук. Документалната част на книгата е обогатена с изключително ценни документи съхранявани в Централния държавен архив – София, Архива на британското министерство на външните работи – Лондон, Архива на Обществото на народите – Женева и Архива на Югославия – Белград. За изследователския характер на Сборника допринасят и биографичния очерк за Д. Шалев, написан от неговия син, както и студията на Д. Митев, посветена на обществено-политическата дейност на този заслужил, но незаслужено забравен българин.

Дарителството. Дарителски фондове и фондации в България. Ред. и съст.: В. Николова, Р. Стоянова. Авт. кол.: Р. Стоянова, Д. Гоцева и др. Т. 1. 416 с.; Т. 2. 404 с.; Т. 3. 600 с. София, 2011. Изд. „Български дарителски форум“, ИК „П. Венедиков“; т. 1: ISBN 978-954-9870-50-3; т. 2: ISBN 978-954-9870-51-0; т. 3: ISBN 978-954-9870-52-7

D:\MY documents\tekushti\sait\Daritelstvoto.fw.pngИзданието е посветено на дарителството и взаимопомощта в България през периода 1878–1951 г. Текстовете в него предлагат издирени от архивите автентични и непознати в специализираната литература данни за създаването и дейността на 6 благотворителните фондове и фондации. Тритомникът очертава картината на онези български добродетели в Царство България, изразили се в обществената благотворителност и дарителските практики, в отношението на държавата, обществото и отделната личност към филантропичните жестове. Тази „Енциклопедия“ не просто възстановява историческата памет за една забравена традиция, но и дава отговор на неизяснени досега въпроси от българската история, отнасящи се до взаимоотношенията държава – обществени организации – граждани.

Книгата е избрана за най-важно научно-приложно постижение на Института за исторически изследвания за 2011 г.

Докладва „Наследник“? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944). Т.2. Документален сборник. Съст.: П. Димитрова, М. Веков. София, ИК „Гутенберг“, 2010, 428 с.; ISBN 978-954-617-107-8

Text Box: В том II, който представлява документалната част от двутомното издание, са включени 496 документа – значителна част от донесенията на Стаменов до МВРИ за периода на неговото пребиваване в СССР. Повечето от тях се публикуват за първи път.

 

Борилов синодник. Издание, превод и коментар: И. Билярски. София, ПАМ, 2010, 200 с.; ISBN 978-954-92526-6-8

Text Box: Пълното научно издание на Синодика е свързано с името на М. Г. Попруженко (1866–1944), професор в Новоросийския университет в Одеса, а след 1919 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Неговата докторска дисертация и повторното издание (1928 г.) правят паметника не само достъпен за изследователските среди, но и му отреждат място сред изворите на българската история. Осем десетилетия след публикуването на книгата на М. Г. Попруженко се появява ново издание на тази бележита книжовна творба на българското средновековие. Всяко ново издание на вече известно произведение е функция на определена научна необходимост (а защо не и обществена?). Фактът, че книгата, появила се през 1928 г., отдавна е библиографска рядкост, е най-малката причина, за да се предприеме ново издание на Синодика. Без съмнение мотивите имат научен характер. На специалистите в областта на медиевистиката е добре известно, че ръкописната традиция от времето на М. Г. Попруженко не се е променила – и днес ръкописите са два. Променило се е състоянието на проблема, наречен Синодик в Неделята на Православието (843 г.). Преди всичко състоянието на изследванията на византийския първообраз на българския паметник, който отдавна има така необходимото критично издание, направено въз основата на повече от петдесет ръкописа (1967 г.). Това предполага добра възможност за разкриване на византийските корени на българския Синодик, и то с необходимата пълнота. Променило се е и още нещо, а именно: необходимо е издание на българския паметник, което да отговаря на съвременните правила за издаване на средновековни текстове (славянски, гръцки, латински). Публикуването едновременно на двата ръкописа на Синодика, наречени отдавна Палаузов и Дринов, защитено и осъществено от М. Г. Попруженко, е изключително полезно както за историци, така и за филолози, но вече е време науката да разполага с едно критично издание на Цар-Бориловия синодик, както сме свикнали да го наричаме. Читателите вече разполагат с новото издание на този прочут български книжовен паметник от Средновековието и ще могат да го ползват. Това издание излиза в навечерието на важна дата – 800 години от провеждането на Събора срещу богомилите (1211 г.) – когато по волята на цар Борил (1207–1218) се е появил и самият Синодик. Авторите на книгата са положили усилия да подготвят издание, което да задоволява съвременните изисквания. Някои ще го приветстват, други ще направят своите критични забележки и оценки. Такава е съдбата на всяка книга. За нас е важно, че днес, когато електронните способи за разпространение и размножаване на текстове започват да надделяват над традицията, родила се в Александрия през III в. пр. Хр., това е последното усилие да се съхрани книгата и да се предпази тя от нараняващата опасност да се превърне в археологически предмет, както предупреди преди десетилетия Алфонс Ден.