Фотодокументална изложба „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917“, подготвена от доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, беше открита в Народното събрание. Експозицията е организирана със съдействието на Културно-информационния център в Босилеград.
Авторът на изложбата доц. Ангел Джонев определи събитията от годините на Първата световна война като кървава следа останала в Босилеградския край.
На 15 и 16 май 1917 г. сръбска чета, предвождана от Коста Печанац, прониква в довоенните предели на Царство България, като атакува Босилеград. В резултат на действията на паравоенната формация са убити над 35 цивилни българи, унищожено е имущество на 317 домакинства и щетите са в размер на 2,5 млн. лв.
Доц. Джонев подчерта, че Босилеград е обект на сръбската експанзионистична политика в продължение на десетилетия. Погромът от 1917 г. е третият. Преди това Босилеградско е било арена на бойни действия след сръбското нападение през 1885 и през 1913 г. „Събитието, ознаменувано в тази изложба е третият случай на проникване на сръбски въоръжени сили. Можем да говорим за рецидив, който завършва с окупирането на Босилеградско и Царибродско след края на Първата световна война с подписването на Ньойския договор. Така се ражда въпросът за западните покрайнини. Това е въпрос с вековна история, който не трябва да забравяме. Не само, защото там живеят българи, а защото това е най-живият ни национален въпрос в момента“. Доц. Джонев припомни и за помощта към пострадалите, отпусната от Седемнадесетото обикновено народно събрание със специално законодателство.
Той предаде на председателя на Народното събрание доц. Наталия Киселова становищата на българските историци и езиковеди от Българската академия на науките и от Македонския научен институт, които по категоричен начин защитават българския характер на региона на Западните покрайнини на фона на появилите се отново сръбски претенции за „шопска нация“.
Доц. Киселова отбеляза, че изложбата е повод да бъде припомнена съдбата на българите от Западните покрайнини. Във фокуса на работата на парламента трябва да бъдат хората, които се самоопределят като българи и техните актуални проблеми. Тя изрази надежда, че Комисията по политиките на българите извън страната ще бъде особено активна в тази посока.
Председателят на Българския културно-информационен център в Босилеград Иван Николов подчерта, че идеята на изложбата не е да се призовават призраците от миналото, а да се отвори процесът на помирение между двата народа и да се тръгне към бъдещето. Плочите в памет на жертвите на погрома все още не могат да бъдат достойно изложени, защото бяха арестувани от сръбските власти и след освобождаването им се намират ва КИЦ – Босилеград.
На откриването на изложбата присъстваха депутати, представители на българската общност в Западните покрайнини, учени от институти на БАН и Софийския университет, общественици, дипломати и журналисти.
