На 20 октомври 1838 г. в будното възрожденско Панагюрище се ражда Марин Ст. Дринов. След години на учение и работа на различни поприща той записва своето име със златни букви в българската история като учен историк, филолог, фолклорист, славист, обществен и държавен деец. Той е един от основоположниците на българската историческа наука, направил множество научни открития, които осветляват историческото ни минало и дават солидни аргументи в църковните и национално-освободителните борби. Дринов участва активно в изграждането на българската държава след Освобождението като вицегубернатор на София (1878 г.), член на Временното руско управление и пръв министър на Народно просвещение и духовните дела (1878-1879). Сътрудничи при изработването на Търновската конституция и налага София, която е в географския център на българските земи, за столица. Основател е на Народната библиотека в София. Името му се свързва с научния живот на редица академии в Централна и Източна Европа като е поканен за техен почетен член. Той е сред основателите на Българското книжовно дружество (дн. БАН) и пръв председател (1869-1882, 1884-1898). Името му се свързва с развитието на славистиката, медиевистиката, обществения и културния живот на България, Украйна, Русия и т. н.