На 2 ноември (14 ноември н.с.) 1885 г. Сърбия обявява война на България. Това става след Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември с. г., когато картата на Балканския полуостров коренно се променя. Съседните държава обявяват мобилизация. Гърция заплашва, че ще нахлуе на турска територия, за да присъедини като компенсация части от Македония. Румъния предявява претенции към Южна Добруджа. Категорично против Съединението се обявява и Сърбия, която има претенции за хегемония над славянското население на полуострова.
Великите сили първоначално официално заемат позиция на неутралитет, но Австро-Унгария насърчава сръбските искания, а Великобритания подкрепя българската страна. Русия изтегля офицерите си от Княжеството и източнорумелийската милиция като демонстрация за неприемане на новата политическа ситуация.
Българските управляващи полагат всички усилия да избегнат военен сблъсък. Въпреки това още на 27 септември 1885 г. сръбски части пресичат границата при Трън, отблъснати са от българската войска, но провокациите продължават. В края на октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември 1885 г. крал Милан, уверен в лесния успех, обявява война на България. Същия ден княз Александър І издава манифест до целия български народ с призив: „Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападателите“. След това България мобилизира общо 108 000 души, от които 14 000 опълченци от източнорумелийската милиция и няколко хиляди доброволци. В тази война българската армия (сухопътна и флот) получават своето бойно кръщение.