Одринското примирие е подписано на 31 (19 ст.ст.) януари 1878 г. между Русия и Османската империя за прекратяване на военните действия в Руско-турската война (1877-1878). Подписите са поставени в 19.00 ч. в главната квартира на действащата руска армия в Одрин от генерал-лейтенант Артур Непокойчицки, началник на Полевия щаб, и неговия помощник, генерал-майор Казимир Левецки, от една страна, Наджиб паша и Осман паша, от друга. Това става въз основа на изработения документ Основите на мира (документ, подписан от император Александър ІІ на 27 ноември/9 декември 1877 г., в който се предвижда: създаване на българска държава със статут на автономно княжество и територия, която обхваща земите, където българското население е мнозинство; изтегляне на османските войски от територията на българската държава, която има собствена милиция и правителство и ще плаща ежегоден данък на Високата порта; признава се независимостта на Черна гора, Румъния и Сърбия, Босна и Херцеговина получава автономия, а в християнските области на Османската империя се въвеждат реформи; Османската империя осигурява руските интереси по отношение на Босфора и проливите и ще заплаща на Русия военно обезщетение за военните загуби и разходи; след подписването на примирие, османските войски се изтеглят от крепостите Видин, Русе, Силистра, Ерзурум; приемането на документа от представители на Високата порта е условие за прекратяване на военните действия и сключване на примирие). След подписването на Одринското примирие започват преговорите за сключване на постоянен мир.