Охридска архиепископия

Date:
Time: -

16.01.1767 г. На тази дата според гръцките извори, а според османските – на 2 рамазан 1180 г. от мюсюлманското летоброене (1 февруари 1767 г.), с решение на Високата порта Охридската архиепископия престава да съществува, а нейният диоцез е присъединен към Цариградската патриаршия.

В историографията е широко застъпена тезата, че както Охридската, така и (само година преди нея) Ипекската сръбска църква са анексирани от Цариград по внушение на фанариотските среди, и то с цел елинизацията на подчинените им епархии. По-новите изследвания обаче, макар да не отричат фанариотското (съ)участие, изключват анексията да е дошла в резултат на някакви пан-елинистки стремежи. Набляга се по-скоро на обстоятелството, че ликвидирането на Охридската архиепископия станало в отговор на прошения, подадени от страна на предстоятеля, на шестима епархийски архиереи, както и на паството на самата Охридска църква, като една от причините за този акт била тежката дългова криза, в която през XVIII в. изпаднала Архиепископията.
След падането на България под византийска власт Архиепископията с център Охрид (последната столица на Първата българска държава) не била унищожена, а продължила да функционира като пряка наследница на Първата българската патриаршия. Макар и понижена в ранг, векове наред тази поместна православна църква успяла да запази и своята автокефалия – не на последно място и благодарение на факта, че още от XII в. насетне нейните предстоятели лансирали идеята за древния произход на Охридската катедра, като я отъждествявали с т. нар. Първа Юстиниана (VI в.).

През всичките столетия на нейното съществуване главата на Охридската църква носел титлата „архиепископ на цяла България“. Въпреки твърде разнородното ѝ в етническо отношение паство и преимуществено гръцкия ѝ висш клир, по време на османското владичество Охридската архиепископия, която тогава упражнявала църковна юрисдикция над по-голямата част от земите на днешна Република Северна Македония и западния дял на днешната гръцка административна област Македония, създавала добри условия за съхраняване на българската култура и писменост в своя диоцез.