Между 5 и 7 ноември 1885 г. край гр. Сливница се провежда решаващата битка в Сръбско-българска война, в която българските войски удържат победа над сръбската армия.
Към 9 часа сутринта на 5 ноември сърбите напредват в българските земи, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва. Българите започват контраатака, по нареждане на княз Александър І, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят.
На следващия ден сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции. На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Капитан Стефан Кисов заедно с 1950 души под негово командване е изпратен да подсигури българските позиции при Гургулят. Въпреки че българският отряд претърпява поражение, това забавя цялата Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница.
На 7 ноември, след пристигането на нови подкрепления и в двете армии, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. Това е и решаващият ден в боевете. Българската войска удържа позициите си и дори успява да обърне хода на военните действия. Сръбските части са принудени да минат в отстъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.
Младата българска армия, създадена едва 7 години по-рано, получава бойното си кръщение. Най-високият чин, който има офицер в нея, е „капитан“. Така в историческата памет Сръбско-българската война от 1885 г. остават като „Войната на капитаните срещу генералите“.