Манчо Веков

Проф. д.и.н. Манчо Веков

20 февруари 1960, София

ORCID 0000-0001-6024-1728
Web of Science ResearcherID AAW-7846-2021
Scopus Author ID 57214899190

E-mail: mvekov(at)ihist(dot)bas(dot)bg

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

Историческа метрология, документалистика, изворознание, генеалогия

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

1981 – Магистър по икономика на труда, Висш икономически институт (София, Дипломна работа: „Демографски проблеми в промишлеността в България 1950–1974“.

1986-1989 – Аспирантура към Института по история към БАН.

1990 – К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху „Проблеми на историческата метрология“, научен ръководител ст. н.с. І ст. д.и.н. Кънчо Георгиев.

2014 – Доктор на историческите науки след защита на труд на тема: „Единиците за измерване в Европа преди въвеждане на Десетичната метрична система (XVII–XX век)“ – обявен за постижение на ИИИ за 2014 г.

Заемани длъжности

1989-1990 – Проучвател в Института по история, БАН.

1991 – Научен сътрудник в Института по история, БАН 2007 – Доцент в Института за исторически изследвания, БАН

2017 – Професор в Института за исторически изследвания, БАН

Научна степен и звание

1990 – Доктор по история (PhD)

1996 – Научен сътрудник І ст.

2007 – Старши научен сътрудник ІІ ст. (доцент)

2014 – Доктор на историческите науки

2017 – Професор

Членства в научни организации и сдружения

2006 и продължава – Българска генеалогична федерация

Членства в редколегии и издателски научни съвети

2013 и продължава – Редколегия на списание „Родознание/Genealogia“

гл. редактор на Интердисциплинарни диалози на историята. С., 2009, 366 с.

гл. редактор на „Евразийски хоризонти: минало и настояще“. С., 2011, 437 с.

2022 и продължава – член на редакционната колегия на сп. „Национална сигурност“.

Участие в съвместни научни проекти

1996-1998 – 50 години Институт по история при БАН.

2008-2010 – Диалози на историята – ръководител на проект с международно участие, гл. ред., съсъставител, автор на увода и студия, резултат: сборник с международно участие

2010-2012 – Евразийски хоризонти. Европа – Азия, от миналото към настоящето, студия и статия. Ръководител на проект с международно участие, гл. ред., съсъставител, автор на увода и студия, резултат: сборник с международно участие

2009-2012 – Central and South-East Europe in the 19th-21st Centuries: Regions, Borders, Societies, Identities, съвместно с Института по история при Унгарската АН).

2016-2019 – Външни миграции в България, ХIХ-ХХІ в. Историко-демографски, социално-антропологически и етнокултурни аспекти (съвместно с Института по история при Унгарската АН).

Индивидуален научен проект

2015-2018 – Генеалогията в българската историография в годините на прехода. Резултати до 2017 г. – монография, студии, статии.

Преподавателска дейност

Лекции пред столичния клуб на Българска генеалогична федерация на тема:

  • „Методологични проблеми на генеалогията“ – 2 академични часа, 23 ноември 2012 г.;
  • „Генеалогия и помощни исторически дисциплини“ – 2 академични часа, 23 ноември 2013 г.;
  • Стари мерни единици за площ – 2 академични часа, 24 октомври 2014 г.;
  • „Генеалогия и историческа метрология“– 3 академични часа, 21 май 2015 г., НЧ „Славянска беседа“;
  • „Историческа метрология – генеалогия. Методологична интеграция“ – НЧ „Славянска беседа“, 18 март 2016 г. – 3 академични часа;
  • Как са измервали земята дедите ни – лекция пред генеалози, НЧ „Славянска беседа“, 22 април 2016 г. – 2 академични часа.

Езици

владее – руски;  ползва – френски, сърбохърватски, английски

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

  1. Метричната система в България. Метрични реформи и метрологична дейност ХVІІІ-ХХ век. С., 2007, 276 с. – удостоена за научно постижение на ИИИ за 2007 г.
  2. Historische Metrologie Bulgariens ХV-ХІХ Jh. Theoretischen und praktischen Aspekten. Sofia. 2010, 148 SS.
  3. Генеалогията в българската историография в годините на прехода (1990-2015). Историографски и наукометрични аспекти. С., 2017, 613 с.
  4. The development of Metrology like an auxiliary historical discipline in Bulgaria (Развитието на метрологията в България като помощна историческа наука). РИК ДиоМира, 2021, ISBN:978-954-2977-89-6, 128 с.
  5. Историкът за когото знанието за миналото има най-голям смисъл, ако подпомага развитието на обществото в бъдеще. Диомира, 2020, ISBN:978-954-2977-63-6, 219 с.
  6. Как дедите ни са измервали простанството?. – София: Институт за исторически изследвания при БАН, РИК ДиоМира, 2023. ISBN 978-619-7696-08-0 – мека подвързия, ISBN 978-619-7696-09-7 – pdf.
  7. Стари мерки за тежест, маса, брой и количество в Европа и в България. – София: Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките, РИК ДиоМира, 2023 [2024]. ISBN 978-619-7696-08-0 – pdf, ISBN 978-619-7696-20-2 – мека подвързия.

Б. Колективни трудове:

  • 50 години Институт по история при БАН 1947-1997 г. С., 1999, 405 с. (Съставител и автор).
  • Димитрова, П., М. Веков. Докладва „Наследник“? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940-1944). Т. II, 426 с. С., 2010. (Съставител и съавтор).

В. Студии и статии:

  • Въвеждане на метричната система в българските земи. — Исторически преглед, 1989, № 2, 73–81.
  • Преглед на изследвания на историческата метрология у нас. — Архивен преглед, 1989, № 3, 220–229.
  • Измерването като метод в науките за човека и обществото. — В: Трудове по история и теория на науката и техниката. Т. 5, 1989, с. 28-38 (съавтор).
  • Някои специфични народни мерки, използвани от българите. — Българска етнография, 1991, № 5, 53-64. (съавтор).
  • Аршинът — стара мярка за дължина. — Българска етнография, 1992, № 1, 28–42 (съавтор).
  • Народни начини за измерване на пространството. — Българска етнология, 1995, № 3, 36–50.
  • Метрологията в помощ на историческото познание. — Родознание / Genealogia, 1995, № 4, 20–25.
  • Универсално значение на генеалогията. — Архивен преглед, 1995, № 1-2, 32–39.
  • Й. В. Сталин и някои проблеми, свързани с отбраната и следвоенното развитие на България. – Военноисторически сборник, 1996, № 4, 159-176.
  • Дейността на Кръстю Раковски в края на първата световна война. — Военноисторически сборник, 1996, № 6, 40-52 (съавтор).
  • Ценни извори за българската история в архива на Втория интернационал. — Военноисторически сборник, 1997, № 2, 230-232.
  • Отношенията между Москва и София през Втората световна война в докладите на пълномощния министър Иван Стаменов. — Военноисторически сборник, 1997, № 4, 70-94 (съавтор).
  • Проблемът за използването на историческата метрология като средство при разчитането на документалните източници за историята. — Военноисторически сборник, 1997, № 6, 58–77.
  • Masseinheiten in den Bulgarischen Ländern vor der Eingührung des metrishen Maßsystems. — Bulgarian Historical Review, 1998, № 1–2, 102–138.
  • Внедряване на европейската метрична система. — В: От икономическа раздробеност и политическо противостоене — към икономическо, политическо и духовно единство. Пловдив, 1998, с. 47–52.
  • Особености на предметричните европейски мерки. Опит за историко-метрологичен анализ. — Историческо бъдеще, 1998, № 2, 95–105.
  • Обясненията на Иван Багрянов за усилията му да извади България от войната през 1944 г. — Военноисторически сборник, 1999, № 4, 74–98.
  • Истината за една неизвестна среща на Хитлер с военния министър генерал Никола Михов. — Военноисторически сборник, 1999, № 5, 66–76.
  • Генералът от пехотата Васил Кутинчев. — Военноисторически сборник, 1999, № 6, 65–84.
  • Секция „Средновековна история на България. – В: 50 години Институт по история при БАН 1947-1997 г. София, 1999, с. 49-55.
  • Секция „Нова българска история. – В: 50 години Институт по история при БАН 1947-1997 г. София, 1999, с. 69-76.
  • Метърът — стъпка към сближаване на народите. — Историческо бъдеще, 2000, № 1-2, 204-223.
  • Историко-метрологична характеристика на предметричните мерки по българските земи. XV–XVIII в. — Исторически преглед, 2003, № 1-2, 221-258.
  • Крыстю Раковский и газета „Напред“: Новый взгляд на политическую позицию (1911–1912 гг.). — Bulgarian Historical Review, 2004, 1-2, 66-100 (съавтор).
  • Метричната система и метрологичната дейност в България (1869–1948). — В: Сборник в памет на Радослав Попов. С., 2005, 327–358.
  • Човекът и ученият. Ст. н.с. ІІ ст. д-р Антоанета Тодорова-Запрянова. – В: Интердисциплинарни диалози на историята. С., 2009 [2010], 7-23.
  • Метрологията при социализма – законодателна и нормативна дейност. – В: Интердисциплинарни диалози на историята. С., 2009 [2010], 80-111.
  • Речник на мерките по българските земи. – Родознание / Genealogia, 2010, № 3-4, 11-119.
  • Пловдивски приноси в националния фонд от генеалогични и исторически знания – Родознание/Genealogia, 2010, № 3-4,102-106.
  • Творческият път на проф. Валери Стоянов – единство на многообразието. – В: Евразийски хоризонти: минало и настояще. С., 2011, 9-16 (в съавторство с А. Запрянова).
  • Развитие на метрологията като помощна историческа наука – евразийски влияния. – В: Евразийски хоризонти: минало и настояще. С., 2011, 190-212.
  • Речник на мерките по българските земи. – Родознание / Genealogia, 2011, № 1-2, 125-134.
  • Речник на мерките по българските земи. – Родознание / Genealogia, 2011, № 3-4, 94-109.
  • European Historical Metrology and Bulgaria. – BHR, 2012, № 1-2, р. 18-48.
  • Теоретично изворознание и генеалогия. – Родознание / Genealogia, 2012, № 1-2, 11-27.
  • Добричките изследователи с принос към историята и генеалогията. – Родознание / Genealogia, 2012, № 3-4, 232-237.
  • Как са измервали земята си нашите деди? – Родознание / Genealogia, 2013, № 1-2, 27-37.
  • Триптих за миналото на Асеновградския край. – Родознание / Genealogia, 2013, № 1-2, 169-176.
  • „Топонимията на Софийско” – принос в книжнината по хуманитаристика. – Родознание / Genealogia, 2013, № 3-4, 226-234.
  • Хронологически граници на променливост на старите европейски мерки. – In: Bulgaria and Hungary in the Wars from the First Decade of the 20th Century. Bulgarian-Hungarian History Round Table, Sofia, 17 May 2012. Papers. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia-Budapest, 2013. Оnline издание: IHS – PDF, 328-340.
  • Светлозар Дамянов с два приноса в регионалната история. – Родознание/Genealogia, 2014, № 1-2, 195-205.
  • Новите летобройни и мерни системи – от Европа към България. – Родознание / Genealogia, 2014, № 1-2, 17-31.
  • Духовен паметник в бесарабското село Чийшия. – Родознание / Genealogia, 2014, № 3-4, 214-222.
  • Когато потомъкът е творец … или размисли за методологията. – Родознание/Genealogia, 2014, № 3-4, 11-27.
  • Среща с банатските българи. – Родознание / Genealogia, 2014, № 3-4, 222-231.
  • Нов творчески принос на добричките краеведи и родоведи. – Родознание / Genealogia, 2014, № 3-4, 231-238.
  • Род и родово съзнание у българи и китайци в ново и най-ново време. – Родознание / Genealogia, 2014, № 3-4, 238-247.
  • Генеалогията – знание за рода, но и за обществото. – Родознание / Genealogia, 2015, № 1-2, с. 37-61.
  • Духовните пастири на Златна Добруджа. – Родознание / Genealogia, 2015, № 1-2, с. 300-323.
  • Когато съдбата на една фамилия е съдба на родния край. – Родознание / Genealogia, 2015, № 1-2, с. 324-339.
  • Родопчанин от Смолянско – другар и сподвижник на Христо Ботев. – Родознание / Genealogia, 2015, № 1-2, с. 339-346.
  • Ако изследваме станимашки родови корени. – Родознание / Genealogia, 2015, № 1-2, с. 346-359.
  • От Мала Църква до „Цари Мали град“. – Родознание / Genealogia, 2015, № 1-2, с. 359-369.
  • На хоро в Граово. – Родознание / Genealogia, 2015, № 1-2, с. 369-374.
  • Родознание/ Genealogia – наукометеричен поглед. – Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, с. 11-38.
  • Два юбилея за добричани. – Родознание / Genealogia, 2015, № 3-4, 239-248.
  • Живот по „разкаленным углям“. – Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, с. 249-254.
  • Да няма забрава. – Родознание / Genealogia, 2015, № 3-4 , 255-261.
  • История и родословие на фамилиите от село Сараево. – Родознание / Genealogia, 2015, № 3-4, 262-275.
  • Из стария Перник. – Родознание /Genealogia, 2015, № 3-4, 276-286.
  • Любаш – познат и непознат.– Родознание / Genealogia, 2015, № 3-4, 287-292.
  • „Родознание / Genealogia“ – 20 издателски години. Библиография. – Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, 213-221.
  • Българската генеалогична книжнина – от емоционален към научен подход. – Родознание / Genealogia, 2016, № 1-2, 9-35.
  • Старите марки по емигрантския път на предците. – Родознание / Genealogia, 2016, № 1-2, 129-138.
  • Археография и генеалогия. – Родознание/Genealogia, 2016, № 1-2, 167-187.
  • „Родознание/Genealogia“ – 20 издателски години. Библиография. – Родознание / Genealogia, 2016, № 1-2, 227-294.
  • С научна отговорност към предци и потомци. – Родознание /G enealogia, 2016, № 1-2, 295-307.
  • Релацията генеалогия – народопсихология? – Родознание/Genealogia, 2016, № 3-4, 15-49.
  • Редакторите в живота на списание Родознание/Genealogia. – Родознание / Genealogia, 2016, № 3-4,87-111 .
  • Списание „Родознание / Genealogia“ – 20 издателски години. – Родознание / Genealogia, 2016, № 3-4, 255-270.
  • Възрожденска Дупница – позната и непозната. – Родознание / Genealogia, 2016, № 3-4, 280-303.
  • Как родописът за хаджи Димо Г. Дяков събра непознаващите се потомци. – Родознание / Genealogia, 2016, № 3-4, 304-319.
  • Генерал Васил Кутинчев – познатият и непознатият. – Сборник в чест на акад. Г. Марков, 26 к.с., излязъл от печат.
  • За личностите в живота на рода. Предци и потомци на революционера и народен будител поп Партений Гешев. – Родознание / Genealogia, 2017, № 1-2, 17-38.
  • Дълговечна е историята на Вакарел. – Родознание / Genealogia, 2017, № 1-2, 252-270.
  • Равносметката продължава. – Родознание/Genealogia, 2017, № 1-2, 270-283. Родознание / Genealogia, 2017, № 1-2, 252-270.
  • Добричлии са верни на издателските традиции. – Родознание / Genealogia, 2017, № 1-2, 283-290.
  • В позитивен спор с историците. – Родознание/Genealogia, 2017, № 1-2, 290-301.
  • Les unités de mesure de l’espace et les mesures en Europe du Sud-est 15e – 19e siècle. Bulgarian Historical Review XLV (2017) 1-2, 54-146, XLV, 1-2, 2017, 54-146
  • Генеалогията в българската периодика. Историографска и науковедска характеристика 1990-2015 г.. Исторически преглед, 3-4, Институт за исторически изследвания, 2018, ISSN:0323-9748, 134-169
  • Руският дипломат, управленец, жертва на Сталинските репресии – с български родови корени. Родознание/Genealogia, 3-4, Диомира, 2018, ISSN:0861-9573, 220-250
  • По родословната пътека извън Родината. Родознание/Genealogia, 1-2, Диомира, 2018, ISSN:0861-9573, 277-292
  • От аршина и оката към метъра и килограма. Родознание/Genealogia, 1-2, Диомира, 2018, ISSN:0861-9573, 45-64
  • Геноним с „дъх” на маслина. Родознание/Genealogia, 1-2, Диомира, 2018, ISSN:0861-9573, 263-276
  • 130 години метрологична дейност в България. Родознание/Genealogia, 3-4, 2018, ISSN:0861-9573, 45-84
  • Бойната прослава на Котинчевия род. Родознание/Genealogia, бр.3-4, 2019, ISSN:0861-9573, 81-120
  • Развитието на метрологията като помощна историческа дисциплина в България. Сборник Специалните исторически дисциплини в университетското архивно образование, архивната практика и изследванията по история, Университетски четения по архивистика, VII, 2019, ISBN:978-954-400-124-7, 40-51
  • Международната Дунавска комисия с българско участие – от сигурността и разбирателството до изменчивостта в реалностите по реката. Национална сигурност, 1, 2019, ISSN:2682-9983, 65-69
  • Евристична ли е визуализацията на историята на род и роден край. бр.3-4, Родознание/Genealogia, 2019, ISSN:0861-9573, 258-264
  • Генеалогията – социално значима наука. Родознание/Genealogia, бр. 3-4, 2019, ISSN:0861-9573, 18-57
  • Генеалогия – топонимия. Родознание/Genealogia, бр. 1-2, 2019, ISSN:0861-9573, 15-30
  • Бележит български родов клон, пресъхнал в Сталинските лагери на смъртта. Национална сигурност, 1, 2019, ISSN:2682-9983, 53-64
  • Юбилеите са време за равносметка и поука, в Сб. Поуките от историята за ефективността на политиката. 2020, 15-75
  • Архивите и познанието за рода. – В: Архиви и история: Пътищата  на познанието. Сборник доклади от национален семинар, София, СУ „Св. Климент Охридски“, съст. Анна Кочанкова, С. 2021 г., с. 98 – 105.
  • На ползу роду – за живота и дейността на доц. д-р Антоанета Запрянова. В: На ползу роду. Сборник в чест на 80-годишнината на доц. д-р Антоанета Запрянова. – София: Институт за исторически изследвания при БАН, РИК ДиоМира, 2022, 330 с., ISBN: 978-619-7696-04-2, с. 19-33.
  • Генерал Васил КУТИНЧЕВ – познатият и непознат. – В: сп. „Национална сигурност“. – София, 2023, с. 55-71. ISSN: 2682-941X & ISSN: 2682-9983. Референтен номер 3387 в НАЦИД.
    https://nacionalna-sigurnost.bg/sdm_downloads/kutinchev/
  • Генетичната генеалогия – наука не само за миналото, но и за бъдещето. – В: Архиви и история: с лице към бъдещето. / съавт. Костадинова, Д. – Сборник доклади от национален семинар, София, СУ „Св. Климент Охридски“ 18 октомври 2023. София: ХЕРОН ПРЕС, 2024, с. 89-93. ISBN 978-954-580-399-4.
  • ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ПО СРЕЩАТА В ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ФЮРЕРА (състояла се на 5 януари 1943 година, между Фюрера и Военния министър генерал Никола Михов). – В: сп. „Национална сигурност“. – София, 2025, бр. 18, с. 46-54. ISSN: 2682-941X & ISSN: 2682-9983. Референтен номер 3387 в НАЦИД.

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

  • Таблички с дръжка (амулетни таблички) от Месопотамия от ІІ-І хилядолетие пр. Хр. – пръв интердисциплинарен прочит – В: Панайотов, Стр. Таблички с дръжка (амулетни таблички) от Медопотамия от ІІ-І хилядолетие пр. Хр.С., 2016, 436 с.
  • Рецензия: „Богдан Морфов и неговият род”. В: На ползу роду. Сборник в чест на 80-годишнината на доц. д-р Антоанета Запрянова. – София: Институт за исторически изследвания при БАН, РИК ДиоМира, 2022, ISBN: 978-619-7696-04-2, с. 305-310.
  • Нова монография за хабсбургско-османските войни. Рецензия за книгата: Стоянов, А. Османо-Хабсбургските войни (1500-1792 г.). София: „Сиела”, 2022. 512 c. Дриновський збірник, 16. вилучено із
    https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/23315
  • Рецензия за книгата на: Ветов, Ч. “Българското националноосвободително движение през погледа на фотографията“. С. 2023 г. Институт за исторически изследвания – БАН. Рецензенти: проф. д-р Йорданка Гешева; проф. Дин Манчо Веков. ISBN 978-954-2903-61-1.
    “Българското националноосвободително движение през погледа на фотографията“. С. 2023 г. Издателство „Еделвайс“. Рецензенти: проф. Д-р Йорданка Гешева; проф. дин Манчо Веков. ISBN 978-619-7756-01-2.
  • Рецензия за книгата на: Стоянов, Александър. Наполеон. Ciela, 2023, ISBN:9789542845232, 560 с. 
  • Рецензия за книгата на: проф. д.ист.н. Трендафил Митев „История на Новия Македонски научен институт в София“ /1990-2023г./ С., 2023 г. ISBN- 978-619-188-981-5.
  • Рецензия на библиографски указател „Харківська школа історичної болгаристики: (до 175-річчя наукової традиції)” / съст. О. С. Журавльова, М. Г. Станчев, С. Ю. Страшнюк. – в-к „Вестник Харьковского университета”. 2023 г.

Д. Съставителство и редакция

  • 50 години Институт по история при БАН 1947-1997 г. София, 1999, 405 с.
  • гл. редактор на Интердисциплинарни диалози на историята. С., 2009, 366 с.
  • гл. редактор на „Евразийски хоризонти: минало и настояще“. С., 2011, 437 с.
  • Член на редакционната колегия в сборника: „На ползу роду. Сборник в чест на 80-годишнината на доц. д-р Антоанета Запрянова“. – София: Институт за исторически изследвания при БАН, РИК ДиоМира, 2022, 330 с. ISBN: 978-619-7696-04-2.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ:

  • Национална научна конференция на тема „Легендата като исторически и генеалогичен извор. 2“, организатори Българска генеалогична федерация и Институт за исторически изследвания. НЧ „Славянска беседа”, София, 24 октомври 2013 г. Тема на доклада: „Исторически извори за генеалогията”
  • Национална научна конференция на тема „Родословие – за нас, за обществото“, организатори Българска генеалогична федерация и Институт за исторически изследвания. НЧ „Славянска беседа”, София, 20 октомври, 2014. Тема на доклада: „Генеалогия и история на науката“.
  • Национална научна конференция на тема „Родословия – за нас, за обществото. 2“, София, 19 ноември 2015 г., НЧ „Славянска беседа”, организатори Българска генеалогична федерация и Институт за исторически изследвания. Тема на доклада: „Наукометричен преглед на списание „Родознание / Genealogia.“
  • Международна научна конференция „Външни миграции в България, ХIХ-ХХІ в. Историко-демографски, социално-антропологически и етнокултурни аспекти“, организатори: Институтът за исторически изследвания при БАН и Българо-унгарската историческа комисия, София, Унгарски културен институт, 1 юни 2016 г. Тема на доклада: „Старите мерки по емигрантския път на предците“.
  • Национална научна конференция с международно участие на тема „Генеалогията – минало, настояще и бъдеще“, организатори Българска генеалогична федерация и Институт за исторически изследвания при БАН. София, НЧ „Славянска беседа”, 18 ноември 2016 г. Тема на доклада: „Редакторите в живота на списание „Родознание  /Genealogia“.
  • Участие в третото издание на националния научен семинар, под надслов „Архиви и история: с лице към бъдещето“. Доклад на тема: „Генетичната генеалогия – наука не само за миналото, но и за бъдещето”. Катедрата по „Архивистика и методика на обучението по история“ при Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. София, 18 октомври 2023 г.
  • Кръгла маса по проект „Изследванията по съвременна история на България – състояние и перспективи“. По случай 50 години секция „История на България след Втората световна война“ в Института за исторически изследвания – БАН. Доклад на тема: „Нормативна база на метрологичната дейност в НРБ (1948-1988)“. София, 08 март 2023 г.
  • Научна конференция на тема: „УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ И МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ В СПЕЦИАЛНОСТ АРХИВИСТИКА И ДОКУМЕНТАЛИСТИКА” от поредицата АРХИВНО ДЕЛО – ЧЕТЕНИЯ ПО АРХИВИСТИКА В УНИБИТ, посветена на Международния ден на архивите. Доклад: „Теоретичен поглед към науката за рода – релации с архивистиката”, 12 юни 2024 г. УниБИТ.

5. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

Лекции и други обществени изяви за популяризиране на научни постижения.

Лекции пред членове на Българската генеалогична федерация

Експертна дейност за държавни институции, фондации и организации.

Стари мерки за повърхност, използвани в архивните документи на бежанци, подавани до смесената комисия по гръцко-българското изселване – отговор на писмо от СВЕТЛАНА БОЯНОВА, зам.-министър на земеделието и храните, от 18.10.2011 г. до Института за исторически изследвания при БАН (7 м.с.).

6. ДРУГИ

Подготовка на докторанти

Научен ръководител на Чавдар Ветов, редовен докторант 2012-2015 г., защитил предсрочно дисертация на тема „Фотодокументите (ХІХ – средата на ХХ в.) като исторически извори и тяхното съхранение в архивните институции“.

Научен ръководител на назначения по проект от Министерството, постдокторант Александър Златанов – от 2021 – до днес

– член на НС на ИИстИ;

– ръководител на секция ПИНИ;

– член на Атестационата Комисия на ИИстИ.

Участия в научно жури:

  • Мнение за дисертационния труд на Страхил Валентинов Панайотов на тема „Tаблички с дръжка от Месопотамия – II-I хил. пр. хр.“, вътрешната защита, 16.12.2013, 4 м.с.
  • Становище за дисертационния труд на Страхил Валентинов Панайотов на тема „Tаблички с дръжка от Месопотамия – II-I хил. пр. хр.“, защитена на 17.03.2014, 6 м.с.
  • Становище за научната продукция на гл. ас. д-р Пенка Иванова Пейковска за присъждане на академична длъжност „доцент“, 17.12.2013 г. 5 м.с.
  • Становище по обявения в „Държавен вестник“, бр. 5 от 20.01.2015 г. конкурс за академичната длъжност „професор“  в професионално направление 2.2 „История и археология”, научна специалност „Документалистика, архивистика, палеография (вкл.  историография и източникознание)“, шифър 05.03.21, с единствен кандидат доц. д-р Йорданка Маринова Гешева. 17 юни 2015 г.
  • Становище за публичната защита на дисертационния труд на Чавдар Венелинов Ветов, редовен докторант към секция „Помощни исторически науки и информатика“, на тема: „Фотодокументите (XIX – средата на XX в.) като исторически извори и тяхното съхранение в архивните институции“, 3 април 2015 г.
  • Участия с рецензии при обсъждане на хабилитационен труд на д-р Мариана Малинова Тиен и докторант на свободна подготовка Таня-Йоана Минкова.
  • Рецензент на книгата: Панайотов, Стр. Избраният обект на изследване – „Tаблички с дръжка от Месопотамия – II-I хил. пр. хр.“ – 467 стр., под печат.
  • Рецензент на книгата: Гешева, Й., П. Гешев. Гешевият род от село Годлево, Разложко (историко-генеалогично изследване). С., 2016, 180 с., 19 родословни схеми.
  • Рецензия на Иво Косев от НБУ на Любен Манолов от ВУСИ 2021 г.
  • Участие в Научно жури за провеждане на конкурс за главен асистент по професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност „Документалистика, архивистика, палеография, включително историография и изворознание” (Асировавилонска историография и клинописно изворознание) за нуждите на секция „Помощни исторически науки и информатика“ 2022 г.
  • Участие и председател в Научно жури за асистент в Професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност „Документалистика, архивистика, палеография, включително историография и изворознание” (Полски извори за българската история през XVIII-XIX в.), за нуждите на секция „Помощни исторически науки и информатика“ 2022 г.
  • СТАНОВИЩЕ за дисертационния труд на Радина Иво Божилова на тема „Кирила Възвъзова-Каратеодорова – творчески път, архивни ресурси” за придобиване на образователната и научна степен „доктор” – Софийски университет, „Свети Климент Охридски”, Исторически факултет, Катедра Архивистика и методика на обучението по история, област на висше образование 2. Хуманитарни науки, професионално направление 2.2. История и археология, Докторантска програма „Документалистика, Архивистика, Палеография-Архивистика” Научен ръководител проф. д-р Ани Кочанкова. София 2023 + член на журито.
  • СТАНОВИЩЕ за заемане на академичната длъжност „доцент“ в професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност „Документалистика, архивистика, палеография (вкл. историография и източникознание)“ (Визуални исторически извори), за нуждите на Секция „Помощни исторически науки и информатика“, обявен в Държавен вестник, бр. 97 от 21 ноември 2023 г., и на интернет-страницата на Института за исторически изследвания – БАН.
    Единствен явил се кандидат за заемане на академична длъжност „доцент“ е гл. ас. д-р Чавдар Ветов, 20.03.2024 г. който се явява на конкурса с монографията  „Българското националноосвободително движение през погледа на фотографията“, С. 2023 г.; 1 студия; 17 публикации (три в съавторство); два от материалите са на английски език; представени са 25 цитирания.
  • СТАНОВИЩЕ за дисертационния труд на Борис Борисов Станимиров за присъждане на образователна и научна степен „доктор“, област на висше образование 2. Хуманитарни науки, професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност Документалистика, архивистика и палеография (вкл. Историография и източникознание). Тема на дисертацията: „ГАБРОВСКИ РОДОСЛОВИЯ (XVIII – XX век) Генеалогични проучвания”.
  • СТАНОВИЩЕ за книгата на гл. ас. д-р Станислава Стойчева „Българското свещеничество в Македония (1904-1912): социални характеристики и поименен състав“ (София, 2023) с оглед качествата й на хабилитационен труд (заседание на секция „История на българския национален въпрос” вторник, 12 ноември 2024 г.).
  • СТАНОВИЩЕ по конкурс за заемане на академична длъжност „доцент” по професионално направление 2.2. История и археология (Архивистика и документалистика), обявен в ДВ бр. 55 от 28.06.2024 г. Единствен явил се кандидат за заемане на академична длъжност „доцент“ е гл. ас. д-р Ралица Тодорова.
  • Председател на научно жури по конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ по професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност „Документалистика, архивистика, палеографика, включително историография и изворознание“, за нуждите на секция „Помощни исторически науки и информатика“, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“ (бр. 105 от 19.12.2023 г.) с единствен кандидат д-р Александър Стоянов. Проведен на 12.03.2024 г. (вторник).
  • Председател на научно жури по конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ по професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност „Документалистика, архивистика, палеографика, включително историография и изворознание“, за нуждите на секция „Помощни исторически науки и информатика“, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“ (бр. 35 от 19.04.2024 г.) с единствен кандидат д-р Александър Златанов. Проведен на 02.07.2024 г. (вторник).
  • Председател на научно жури по конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ по професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност „Документалистика, архивистика, палеографика, включително историография и изворознание“, за нуждите на секция „Помощни исторически науки и информатика“, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“ (бр. 24 от 21.03.2025 г.) с допуснати двама кандидати и един явил се – Десислава Костадинова. Проведен на 13.06.2025 г. (петък).

Получени научни награди

  • Избран за почетен член на българската генеологична федерация през 2021 г.