Слави Славов

гл. ас. д-р Слави Славов

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи, политика на българската държава по македонския въпрос, войни за национално обединение.

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

1996 – магистър по история, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

2003–2006 – редовен докторант, Институт за исторически изследвания при БАН

2006 – доктор (PhD) след защита на дисертация на тема: „ВМОРО и държавната политика на Княжество България (1903–1908)“

Заемани длъжности

2007–2009 – Научен сътрудник II степен/старши асистент, Институт за исторически изследвания при БАН

2010 – главен асистент, Институт за исторически изследвания при БАН  (продължава)

Научна степен и звание

2010 – главен асистент, доктор по история

Членства в научни организации и сдружения

2008 – член на Македонския научен институт (продължава)

Членства в редколегии и издателски научни съвети

2018 – помощник-секретар на сп. „Македонски преглед“

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

  1. ВМОРО от Илинден до Балканската война (1903–1912). С., 2016, Изд. „Симолини–94“, 347 стр.
  2. ВМОРО между фанфарите на Хуриета и грохота на оръдията (1908–1912). Бургас, 2018. Изд. „Либра Скорп“, 256 стр.

Б. Колективни трудове:

  • Документален сборник „Нови извори и документи за Балканските войни“. С., 2015 г. (колектив).
  • Документален сборник „Българите и Голямата война“, С., 2016. (колектив)

В. Студии и статии:

  • Дейността на Второ политическо отделение от Министерството на външните работи и изповеданията (1905-1906 г.). – Македонски преглед, № 3, 2005, 69-90.
  • Финансовото и военното подпомагане на ВМОРО от българските правителства (1903–1908 г.). Измерения, характер и проблеми. – Исторически преглед, 2006, № 1–2, 80-106.
  • Дейността на Временното задгранично представителство на ВМОРО от 1907–1908 г., Македонски преглед, 2007, № 4, 23-46.
  • Кюстендилският конгрес на ВМОРО и неговото място в историята на македоно-одринското революционно движение“. – В: Конгреси и програмни документи след 1878 г. за историята и културата на българските земи под чужда власт. С., 2008, 51-62.
  • Външната политика на Княжество България и Македонският въпрос в следилинденския период (1903-1908 г.) – В: Клио. Сборник в чест на 65-годишнината от ст. н.с. Милен Куманов. С., 2008.
  • Яне Сандански: в сянката на македонизма или посмъртната драма на един български национален революционер. – Македонски преглед, № 1-2, 2009.
  • Между дипломатическата предпазливост и „дипломацията“ на четите: българската външна политика и въоръжената дейност на ВМОРО (от края на Илинденско-Преображенското въстание до Младотурската революция). – Исторически преглед, 2010, 93-116.
  • Der bulgarische Staat und die Makedonische Frage nach der Jungtürkischen Revolution. – BHR, 2010, № 1–2, 172-194.
  • Българската епопея „на Ножот“. – Македонски преглед, 2010, № 4, 7-18.
  • Die makedonisch-adrianopolsche Bewegung und der Bulgarische Staat während der Periode der jungtürkischen Bewegung (1908 – 1910). – BHR, 2011, № 3–4, 47–76.
  • Революция и политика: ВМОРО и българската държава в навечерието на Балканската война – Исторически преглед, 2011, № 1–2, 40–76.
  • Иван Гарванов – между учителството и революционната борба за освобождение на Македония. – В: Гласовете ви чувам. Личностите на гимназията и България. 130 години от основаването на Солунската българска мъжка гимназия. (Доклади и съобщения от Национална научна конференция, Благоевград, 29–30 април 2010 г.). Благоевград, 2011, 171-183.
  • Между благотворителността и революцията: дейността на Благодетелната комисия за подпомагане на страдащите македонци. – В: Известия на Исторически музей – Кюстендил, Т. XVII, Кюстендил, 2011, 347-356.
  • Борис Сарафов и освободителното движение в Македония и Одринско. – Известия на Старозагорския исторически музей, Т. IV, Стара Загора, 2011, 598-604. (електронно издание)
  • Българската държавна корабостроителница в Кавала 1942–1944 г. – В: Националното обединение на България 1940–1944 г. Сборник доклади от националната научна конференция, Благоевград, 14–15 април 2011 г., С., 2012, 435-460.
  • Христо Силянов – делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 г. – В: Христо Силянов – летописец на националноосвободителното движение в Македония. Благоевград, 2012, 55-65.
  • Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО (1903–1908) – Известия на Българското историческо дружество, 2011, Т. 41, 315-335.
  • ВМОРО, българските правителства и пътят към Балканската освободителна война, Македонски преглед, 2012, №. 4, 24-44.
  • Сарафизмът като течение във Вътрешната македоно-одринска революционна организация – Исторически преглед, 2012, № 1–2, 60-95.
  • Илинденската организация (документи на Ръководното тяло). – Македонски преглед, 2012, № 1, 123-136.
  • Холерната епидемия в българската армия през Първата балканска война. – Исторически преглед, 2013, № 1–2, 109-131.
  • Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1903–1912) – Македонски преглед, 2013, № 2, 15-60.
  • Отношенията между Временния комитет на Борис Сарафов и сръбското правителство: опит за реконструкция, Македонски преглед, 2014, 47-68.
  • Българската офанзива в Източна Тракия през есента на 1912 г. – реализация и пропуснати възможности. – В: Националната идея от Сан Стефано до Букурещ 1878–1913. Сборник от международна научна конференция, Благоевград, 3–4 отомври 2013 г., С., 2014, 461-474.
  • От четничество към легален политически живот: ВМОРО след Младотурската революция. – Исторически преглед, 2015, № 5–6, 237-262 .
  • 20. Македонският дом във Варна и неговите съветски „наематели“ (1944 – 1947 г.) – В: Град и памет. Сборник с доклади от Втора национална научна конференция. Пазарджик, 2015, 47-55.
  • Войната, холерата и българското правителство (1912 г.). – В: „100 години от Балканските войни. Извори и документи“, Сборник от международна научна конференция, проведена в София, 11–12 ноември 2013 г. С., 2015, 241-249/563-570 (англ.).
  • Рилският конгрес от 1905 г. и кризата във ВМОРО по сръбски дипломатически документи. – Македонски преглед, 2016, № 1, 59-80.
  • Опасността от руски десант по Българското Черноморие през 1915–1916 г: реална или въображаема. – Национална научна конференция „България и войната на море. (Отбраната на българските брегове в Първата световна война)“., Варна, 1–2 ноември 2016 г. – В: Годишник на Военноморския музей–Варна, Т. 10, 2017, 15-31.
  • Разложкият войвода Георги Скрижовски: между безкористната борба за освобождение на Македония и фракционерството на Серския окръжен комитет. – В: 60 години музей в Разлог. Разлог, 2017, 73-76.
  • Българската държава и кризата във ВМОРО в следилинденския период. – Македонски преглед, 2017, №2, 105-122.
  • В навечерието на избора: българската дипломация и Голямата война през 1915 г. – В: Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея 1914–1915 г. Сборник доклади от Международната научна конференция, София, 13–16 октомври 2015 г. С., 2017, 192-205.

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

  • А. Гребенаров ,,Легални и тайни организации на македонските бежанци в България 1918 – 1947“. С., 2006. – Македонски преглед, 2007, № 2, 141-148.
  • А. Гребенаров. Македонският научен институт – София (1923 – 2008). Документален летопис. (Macedonian Scientific Institute – Sofia (1923 – 2008). Dokumentary Chronicle). София, ИК „Гутенберг“, 2009. – BHR, 2010, № 3-4, 209-212.
  • Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма). Т. 1, Ч. 1 – 2, С., 2007, Съст. Цочо Билярски, Ива Бурилкова. – Македонски преглед, 2009, № 1, 135-138.
  • А. Кременлиев. Таско войвода. С., 2010. – Македонски преглед, 2011, № 2, 117-122.
  • Научна конференция „Бележити дейци и изследователи на борбите за национална свобода“, София, 17 май 2012 г. – Македонски преглед, 2012, № 3, 143-146.
  • Научна конференция „България и войната на море. (Отбраната на българските брегове в Първата световна война)“., Варна, 1–2 ноември 2016 г. – Историческо бъдеще, 2016, №1–2, 267-269.
  • О. Н. Гуринова. Македонский вопрос в международных отношениях 1913 – 1920 гг. Харьков, 2015. – Македонски преглед, 2017, № 1, 145-149.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ:

  • Международна научна конференция „100 години от Балканските войни. Ретроспекции и проекции“, Благоевград, 4 октомври 2012, доклад на тема „ВМОРО, българските правителства и пътят към Балканската освободителна война“.
  • Международна научна конференция „Националната идея от Сан Стефано до Букурещ 1878–1913“, Благоевград, 3–4 октомври 2013 г., доклад на тема „Българската офанзива в Източна Тракия през есента на 1912 г. – реализация и пропуснати възможности“.
  • Международна научна конференция „Първата световна война на Балканите и включването на България в нея 1914–1915 г.“, София, 13–16 октомври 2015 г. Доклад на тема „В навечерието на избора: българската дипломация и Голямата война през 1915 г.“.
  • Международна научна конференция „Първата световна война и участието на България в нея през 1917 г.“, 6–8 декември 2017 г., Кюстендил. Доклад на тема „Участието на руски войски на Солунския (Македонския) фронт – между премълчаването, преувеличаването и историческата действителност“.
  • Международна научна конференция „140 години Македонски въпрос“, Благоевград, 28–29 май 2018 г. Доклад на тема „Македонският въпрос във външната политика на България след Илинденско-Преображенското въстание“.
  • Национална научна конференция „Националното обединение на България 1940–1944 г.“, Благоевград, 14–15 април 2011 г. Доклад на тема: „Българската държавна корабостроителница в Кавала 1942–1944 г.“.
  • Научна конференция „Бележити дейци и изследователи на борбите за национална свобода“, София, 17 май 2012 г. Доклад на тема „Образът на Яне Сандански: между митологията, отрицанието и реалността“.
  • Научна конференция „Балканската война в съдбата на българите“, Варна, 29 септември 2012. Доклад на тема „Вътрешната македоно-одринска революционна организация и българската армия по време на Балканската война“.
  • Национална кръгла маса „110 години от Горноджумайското въстание“, Благоевград, 27 септември 2012. Доклад на тема „Варненското македоно-одринско дружество и Горноджумайското въстание“.
  • Национална научна конференция „Централна Европа и Балканите, XIX-XX в.“ в памет на проф. М. Лалков, София, 10–11 октомври 2014 г. Доклад на тема „Българската държава и разделението във ВМОРО 1903–1908“.
  • Национална научна конференция „България и войната на море. (Отбраната на българските брегове в Първата световна война)“., Варна, 1–2 ноември 2016 г. Доклад на тема „Опасността от руски десант по Българското Черноморие през 1915–1916 г: реална или въображаема“.
  • Научна конференция „Форуми и прояви на българското националноосвободително движение (1908–1928)“, Кюстендил-Босилеград, 27–29 март 2018 г. Доклад на тема „Кюстендилският конгрес и разделението във ВМОРО“.

5. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

Научно-популярни статии