Слави Славов

Слави Митков Славов

Доцент, д-р (PhD)
Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките

Researcher ID (Web of Science): LXU-4457-2024

ORCID ID: 0009-0007-8628-0259

Адрес: Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките
Бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17, София

 е-mail: slavslavus(at)abv(dot)bg

НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи, политика на българската държава по македонския въпрос, войни за национално обединение.

АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

1996 – магистър по история, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

2003–2006 – редовен докторант, Институт за исторически изследвания при БАН

2006 – доктор (PhD) след защита на дисертация на тема: „ВМОРО и държавната политика на Княжество България (1903–1908)“

Заемани длъжности

2007–2009 – Научен сътрудник II степен/старши асистент, Институт за исторически изследвания при БАН

2010 – главен асистент, Институт за исторически изследвания при БАН

2024 – доцент по 2.2. История и археология, Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките

Научна степен и звание

2010 – главен асистент, доктор по история

2024 – доцент по 2.2. История и археология, Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките

Членства в редколегии и издателски научни съвети

Научен секретар и член на редколегията на сп. „Македонски преглед”

Член на Издателския съвет на Македонския научен институт

Научни проекти

  • „България – извори и документи”, 2013–2015 г. Проектът № BG051PO001–3.3.06-0058 се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Ръководители на проекта: проф. д.и.н. Илия Илиев и проф. д.и.н. И.Тодев. Приключил.
  • „Балканските войни – извори и документи”, 2013–2015 г. Ръководител на проекта: доц. д-р А. Гребенаров. Приключил.
  • Голямата война (1914–1918) и българите: политика, идеология, общество, 2015–2016 г. Ръководител на проекта: акад. Георги Марков.
  • Проекти по Постановления на Министерски съвет „100 години от Първата световна война и участието на България в нея“. Изпълнител: Институт за исторически изследвания – БАН (работа по документален сборник).
  • Първата световна война и излизането на България от нея (1918 г.). Изпълнител: Институт за исторически изследвания – БАН. Приключил.
  • Проект „150 години Българска Екзархия“, (Ал. Гребенаров (ръководител), Ст.Стойчева, Сл. Славов, В. Милачков). Приключил.
  • Проект: Сборник с доклади от научни форуми: „Българите в Западните Балкани (100 години и преди Ньой)“. Издание на ИИстИ–БАН. Участници: Ал. Гребенаров, Н. Поппетров, В. Милачков, Сл. Славов, Ст. Стойчева, Г. Георгиев, Сл. Славов, С. Никифорова, Р. Караганев, А. Джонев. Приключил.
  • Проект на МОН „Македония в българската история“ (2021 – 2024), бенефициент: Институт за исторически изследвания при БАН, ръководител: проф. д-р Даниел Вачков. Продължава.

Преподавателска дейност

Център за обучение на БАН, курс за придобиване на образователната и научна степен „доктор“:

  • Българското националноосвободително движение в Македония и Тракия (2023 г.)

Членство в научни организации

Член на Научния съвет на Македонския научен институт

2021 – член на Добруджанския научен институт (продължава)

2025 – член на Научния институт „Западни покрайнини”

Член на Научния съвет на Института „Западни покрайнини”

ПУБЛИКАЦИИ

Индивидуални монографии:

  1. ВМОРО от Илинден до Балканската война (1903–1912). С., 2016, Изд. „Симолини–94“, 347 стр.
  2. ВМОРО между фанфарите на Хуриета и грохота на оръдията (1908–1912). Бургас, 2018. Изд. „Либра Скорп“, 256 стр.

Колективни монографии:

  • Документален сборник „Нови извори и документи за Балканските войни“. С., 2015 г. (колектив).
  • Документален сборник „Българите и Голямата война“, С., 2016. (колектив)
  • България и Македония. История и политика. Първа част. Македонски научен институт и ТАНГРА ИК, София, 2021. Глава: Националноосвободително движение на македонските българи 1878 – 1912 г., 345–378 (в съавт. с Г. Н. Георгиев).
    Публ. на англ. – The National Liberation Movement of Macedonian Bulgarians 1878-1912. – Bulgaria and Macedonia. History and Politics. Part One. Sofia, 2022, 345 – 378. Institute for Historical Studies – Bulgarian Academy of Sciences, Macedonian Scientific Institute, TANGRA Publishing House
  • България и Македония. История и политика. Втора част. Македонски научен институт и ТАНГРА ИК, София, 2023. Глава: Македонските българи във войните за национално обединение (1912–1918), 91–118. (в съавт. с Г. Н. Георгиев).
    Публ. на англ. – Macedonian Bulgarians in the wars for national unification 1912-1918. – In: Bulgaria and Macedonia. History and Politics. First edition. Sofia, Part Two, Institute for Historical Studies – Bulgarian Academy of Sciences, Macedonian Scientific Institute, TANGRA PUBLISHING HOUSE, 2024, 91 – 118.

Студии и статии:

  • Дейността на Второ политическо отделение от Министерството на външните работи и изповеданията (1905-1906 г.). – Македонски преглед, № 3, 2005, 69-90.
  • Финансовото и военното подпомагане на ВМОРО от българските правителства (1903–1908 г.). Измерения, характер и проблеми. – Исторически преглед, 2006, № 1–2, 80-106.
  • Дейността на Временното задгранично представителство на ВМОРО от 1907–1908 г., Македонски преглед, 2007, № 4, 23-46.
  • Кюстендилският конгрес на ВМОРО и неговото място в историята на македоно-одринското революционно движение“. – В: Конгреси и програмни документи след 1878 г. за историята и културата на българските земи под чужда власт. С., 2008, 51-62.
  • Външната политика на Княжество България и Македонският въпрос в следилинденския период (1903-1908 г.) – В: Клио. Сборник в чест на 65-годишнината от ст. н.с. Милен Куманов. С., 2008.
  • Яне Сандански: в сянката на македонизма или посмъртната драма на един български национален революционер. – Македонски преглед, № 1-2, 2009.
  • Между дипломатическата предпазливост и „дипломацията“ на четите: българската външна политика и въоръжената дейност на ВМОРО (от края на Илинденско-Преображенското въстание до Младотурската революция). – Исторически преглед, 2010, 93-116.
  • Der bulgarische Staat und die Makedonische Frage nach der Jungtürkischen Revolution. – BHR, 2010, № 1–2, 172-194.
  • Българската епопея „на Ножот“. – Македонски преглед, 2010, № 4, 7-18.
  • Die makedonisch-adrianopolsche Bewegung und der Bulgarische Staat während der Periode der jungtürkischen Bewegung (1908 – 1910). – BHR, 2011, № 3–4, 47–76.
  • Революция и политика: ВМОРО и българската държава в навечерието на Балканската война – Исторически преглед, 2011, № 1–2, 40–76.
  • Иван Гарванов – между учителството и революционната борба за освобождение на Македония. – В: Гласовете ви чувам. Личностите на гимназията и България. 130 години от основаването на Солунската българска мъжка гимназия. (Доклади и съобщения от Национална научна конференция, Благоевград, 29–30 април 2010 г.). Благоевград, 2011, 171-183.
  • Между благотворителността и революцията: дейността на Благодетелната комисия за подпомагане на страдащите македонци. – В: Известия на Исторически музей – Кюстендил, Т. XVII, Кюстендил, 2011, 347-356.
  • Борис Сарафов и освободителното движение в Македония и Одринско. – Известия на Старозагорския исторически музей, Т. IV, Стара Загора, 2011, 598-604. (електронно издание)
  • Българската държавна корабостроителница в Кавала 1942–1944 г. – В: Националното обединение на България 1940–1944 г. Сборник доклади от националната научна конференция, Благоевград, 14–15 април 2011 г., С., 2012, 435-460.
  • Христо Силянов – делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 г. – В: Христо Силянов – летописец на националноосвободителното движение в Македония. Благоевград, 2012, 55-65.
  • Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО (1903–1908) – Известия на Българското историческо дружество, 2011, Т. 41, 315-335.
  • ВМОРО, българските правителства и пътят към Балканската освободителна война, Македонски преглед, 2012, №. 4, 24-44.
  • Сарафизмът като течение във Вътрешната македоно-одринска революционна организация – Исторически преглед, 2012, № 1–2, 60-95.
  • Илинденската организация (документи на Ръководното тяло). – Македонски преглед, 2012, № 1, 123-136.
  • Холерната епидемия в българската армия през Първата балканска война. – Исторически преглед, 2013, № 1–2, 109-131.
  • Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1903–1912) – Македонски преглед, 2013, № 2, 15-60.
  • Отношенията между Временния комитет на Борис Сарафов и сръбското правителство: опит за реконструкция, Македонски преглед, 2014, 47-68.
  • Българската офанзива в Източна Тракия през есента на 1912 г. – реализация и пропуснати възможности. – В: Националната идея от Сан Стефано до Букурещ 1878–1913. Сборник от международна научна конференция, Благоевград, 3–4 отомври 2013 г., С., 2014, 461-474.
  • От четничество към легален политически живот: ВМОРО след Младотурската революция. – Исторически преглед, 2015, № 5–6, 237-262 .
  • 20. Македонският дом във Варна и неговите съветски „наематели“ (1944 – 1947 г.) – В: Град и памет. Сборник с доклади от Втора национална научна конференция. Пазарджик, 2015, 47-55.
  • Войната, холерата и българското правителство (1912 г.). – В: „100 години от Балканските войни. Извори и документи“, Сборник от международна научна конференция, проведена в София, 11–12 ноември 2013 г. С., 2015, 241-249/563-570 (англ.).
  • Рилският конгрес от 1905 г. и кризата във ВМОРО по сръбски дипломатически документи. – Македонски преглед, 2016, № 1, 59-80.
  • Опасността от руски десант по Българското Черноморие през 1915–1916 г: реална или въображаема. – Национална научна конференция „България и войната на море. (Отбраната на българските брегове в Първата световна война)“., Варна, 1–2 ноември 2016 г. – В: Годишник на Военноморския музей–Варна, Т. 10, 2017, 15-31.
  • Разложкият войвода Георги Скрижовски: между безкористната борба за освобождение на Македония и фракционерството на Серския окръжен комитет. – В: 60 години музей в Разлог. Разлог, 2017, 73-76.
  • Българската държава и кризата във ВМОРО в следилинденския период. – Македонски преглед, 2017, №2, 105-122.
  • В навечерието на избора: българската дипломация и Голямата война през 1915 г. – В: Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея 1914–1915 г. Сборник доклади от Международната научна конференция, София, 13–16 октомври 2015 г. С., 2017, 192-205.
  • L’Organisation et l’État: VMORO et la Principauté de Bulgare durant la période suivant Ilinden (1903–1908). – Bulgarian Historical Review, 2017, 3–4, 82–100.
  • Варненското македонско/македоно-одринско дружество и националноосвободителното движение на българите в Османската империя (1895– 1903 ). – Исторически преглед, 2017, № 3–4, 157–186.
  • Размислите на един германски дипломат (1914 г.): между реалността, амбициите на агресивния империализъм и геополитическите фантазии. В: България – Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето. /BULGARIA – GERMANY. WORLD WAR I. LESSONS FOR THE FUTURE./. Сборник доклади от научната конференция, проведена на 26 септември 2018 г. Варна, 2018, 27–32.
  • Кюстендилският конгрес и разделението във ВМОРО. – Македонски преглед, 2018, №1, 69–84.
  • Участието на руски войски на Солунския (Македонския) фронт – между премълчаването, преувеличаването и реалностите на коалиционната война. – В: Първата световна война на Балканите и участието на България в нея през 1917 г. Сборник с материали от Националната научна конференция с международно участие, 6 – 7 декември 2017 г., Кюстендил. С., 2019, 211–234.
  • Българската държава и разделението във ВМОРО (1903 – 1908). – В: Централна Европа и Балканите, ХІХ – ХХ век. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков. Съст. Ив. Първев, Н. Кайчев, М. Баръмова. С., 2019, 177–188.
  • Един варненски инцидент от периода на съглашенската окупация (1919 г.). – Македонски преглед, 2019, № 3, 125–132.
  • Четническата акция на ВМОРО от 1907 г. – Исторически преглед, 2019, № 4, 113–140.
  • Дружество „Странджа” и началото на организираното тракийско движение в България. – В: Делото на Капитан Петко Войвода – исторически и съвременни измерения. – Известия на Тракийския научен институт. Филиал Варна, Т. 1. Изд. Славена, Варна, 2020, 48 – 58.
  • Руската кавалерия в Добруджа (1916 г.). – В: Добруджанската епопея, Първата световна война и България през 1916 – 1918 г. Сборник с материали от Национална научна конференция, проведена на 9 и 10 септември 2021 г. в Тутракан и Добрич. Тутракан, 2022, 185 – 202. Изд. „Ковачев” – Силистра
  •  Между четите и динамита: въоръжената дейност на ВМОРО от края на Илинденско-Преображенското въстание до Балканската война. – В: История, памет, промяна. Сборник в чест на професор Ангел Димитров. С., 2022, Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, 311 – 333.
  • Гибелта на Даме Груев – между случайната трагедия и фаталната предопределеност. – Исторически преглед, 2022, №1, 94 – 122.
  • Гоце Делчев – за революцията, насилието и за една вътрешна морална дилема. – Македонски преглед, 2022, № 1, 111 – 122.
  • Революцията като съдба. Поручик Борис Сарафов в освободителните борби на българите от Македония и Одринско./The revolution as destiny. Lieutenant Boris Sarafov in the liberation struggles of the Bulgarians from Macedonia and Eastern Thrace. – Македонски преглед, 2022, № 3, 11 – 42/43 – 66.
  • Оръжие и пари за революцията: военната и финансовата помощ за ВМОРО от официална България (1896–1912). – В: Юбилеен сборник, посветен на 75-годишнината на проф. д.и.н. Радослав Мишев. Историкии, Т. 16. Велико Търново, 2022, 203 – 215.
  • За Руско-турската война, Освобождението и несъстоялото се освобождение на Македония. – В: Източен въпрос – Български въпрос – Македонски въпрос. Сборник доклади от научната конференция, проведена във Варна, 19 април 2022 г., Варна, 2023.
  • Разложка революционна околия в организационната структура на ВМОРО. – В: Годишник на Исторически музей – гр. Разлог. Благоевград, 2022. Том трети. Миналото на Разлог в анализи и документи. РИК „Ирин-Пирин”, Благоевград, 2023, 70 – 78.
  • Политическа митология и национална идентичност (Случаят с Република Северна Македония). – В: „Библиотеки – Четене – Комуникации. Сборник доклади от XXI национална научна конференция с международно участие на тема: Интерпретиране на историческата наука в литературата през XXI век”, Велико Търново, 17 – 18 ноември 2022. Велико Търново, НБ „П. Р. Славейков”, 2023, 132 – 142.
  • Ехо от Април 1876: черешовата артилерия в Илинденско-Преображенското въстание. Македонски преглед, кн. 3, 2023, 33 – 54.
  • The Macedonian question in Bulgaria’s foreign policy after the Ilinden-Preobrazhenie Uprising. – Macedonian Review, Special Issue, 2023, 75 – 100.
  • Българското революционно движение в Македония преди Младотурската революция според доклади на сръбски дипломати. – В: Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой). Сборник с доклади от научна конференция (9 ноември 2020 г.) и национална кръгла маса (30 ноември 2022 г.), проведени в София. Съст. А. Гребенаров, Й. Гешева. С., 2023, 76 – 101.
  • Възстановяването на ВМОРО под ръководството на Тодор Александров през 1909–1911 г. – Македонски преглед, 2024, кн. 2, 49–86.
  • Влиянието на холерата върху бойните действия в Тракия по време на Балканската война. – В: Сборник от Национална научна конференция „Докоснатият блян: 110 години от освобождението на Тракия“, София, 17 май 2023 г. – Известия на Тракийския научен институт, кн. 20 (2003). Изд. „Захарий Стоянов”, София, 2024, 63 – 89.
  • Предизвикателствата пред българския неутралитет през 1914 г. (по донесения от българската легация в Цариград). – В: Културното наследство на Тутракан и неговото място в добруджанската история. Сборник с изследвания. Съст. П. Бойчев, Д. Радулова. Тутракан, 2024, 58–69
  • The Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization and the Bulgarian Exarchate in Macedonia and Eastern Thrace (1904–1912). – BHR, 2025, №1, 67 – 91.
  • Непубликувани документи на българското царско консулство в Скопие за извършения от ВМОРО атентат в Щип през 1911 г. и последиците от него. – Македонски преглед, кн. 1, 2025, 111 – 132.

Съставителство на документални сборници

  • Извори за Балканските войни”. Институт за исторически изследвания – БАН, София, 2015, 508 с. (съсъставител, автор на предговора).
  • Документален сборник „Българите и Голямата война”. Институт за исторически изследвания – БАН. София, 2016, 492 с. (съсъставител).
  • Македония в българската история. Извори: от Берлинския конгрес до Балканската война (1878 – 1912) / Macedonia in Bulgarian History. Sources: from the Congress of Berlin to the Balkan War (1878 – 1912). Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките. София, 2023, 576 с. (съсъставител).
  • Македония в българската история. Извори: от Балканските войни до Втората световна война (1912 – 1940) / Macedonia in Bulgarian History. Sources: from the Balkan Wars to the Second World War (1912 – 1940). Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките. София, 2024, 520 с. (съсъставител).
  • Димитър Мирчев. Спомени и публицистика. София, Македонски научен институт, 2025, 352 с. (предговор, съставителство и редакция).

Научна редакция на сборници или монографии

  • Източен въпрос – Български въпрос – Македонски въпрос. Сборник доклади от научната конференция, проведена във Варна, 19 април 2022 г. Варна, 2023. (съставител, научен редактор и автор на предговора).
  • Рубаха, Яр. Полското списание „Славянски свят” за България
    в края на XIX и началото на XX в. Т. III. Списание „Славянски свят“ за българските въоръжени сили, икономиката и културата на България. София, Македонски научен институт, 2021 (научен съредактор).
  • Стойчева, Ст. Българското свещеничество в Македония (1904–1912): социални характеристики и поименен състав. София, 2023. (научен редактор).
  • Българите в Западните Балкани. 100 години преди и след Ньой. Том I. Извори. Съставители Г. Н. Георгиев, Н. Войнова. София, 2023 (научен редактор).

Научни информации, отзиви, рецензии:

  • А. Гребенаров ,,Легални и тайни организации на македонските бежанци в България 1918 – 1947“. С., 2006. – Македонски преглед, 2007, № 2, 141-148.
  • А. Гребенаров. Македонският научен институт – София (1923 – 2008). Документален летопис. (Macedonian Scientific Institute – Sofia (1923 – 2008). Dokumentary Chronicle). София, ИК „Гутенберг“, 2009. – BHR, 2010, № 3-4, 209-212.
  • Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма). Т. 1, Ч. 1 – 2, С., 2007, Съст. Цочо Билярски, Ива Бурилкова. – Македонски преглед, 2009, № 1, 135-138.
  • А. Кременлиев. Таско войвода. С., 2010. – Македонски преглед, 2011, № 2, 117-122.
  • Научна конференция „Бележити дейци и изследователи на борбите за национална свобода“, София, 17 май 2012 г. – Македонски преглед, 2012, № 3, 143-146.
  • Научна конференция „България и войната на море. (Отбраната на българските брегове в Първата световна война)“., Варна, 1–2 ноември 2016 г. – Историческо бъдеще, 2016, №1–2, 267-269.
  • О. Н. Гуринова. Македонский вопрос в международных отношениях 1913 – 1920 гг. Харьков, 2015. – Македонски преглед, 2017, № 1, 145-149.
  • Научна конференция „България – Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето. – Историческо бъдеще, 2018, № 1–2, 243–247.
  • Румен Иванов. Забравените наши сънародници в Егейска Македония. В. Търново, 2019. Изд. „Фабер”, 208 стр. – Македонски преглед, 2019, №3, 155–158.
  • За официалния език на Република Северна Македония. С., 2020, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, 68 стр. с илюстр. ISBN 978-619-245-042-7 – Дзяло, 2020, бр. 17, (online)
  • Една книга за забравените приятели на България. Александър Гребенаров, Николета Войнова. Чуждестранните почетни членове на Македонския научен институт (1923–1947). Македонски научен институт, София, 2021, 380 с. с ил. – Македонски преглед, 2021, кн.1, 175 – 180.
  • Научна конференция „Източен въпрос – Български въпрос – Македонски въпрос” – Варна, 19 април 2022 г. (отзив) – страница на Македонския научен институт http://www.mni.bg/2022/04/blog-post_23.html
  • Национална конференция „Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония”, София, 4 май 2022 г. (отзив) – страница на Македонския научен институт – http://www.mni.bg/2022/05/blog-post_5.html
  • Кръгла маса „Гоце Делчев в българския национален пантеон. 150 години от рождението на Апостола на Македония” – Варна, 29 ноември 2022 г. (отзив) – страница на Македонския научен институт
  • Научна конференция „Българският Илинден (1903)” – Варна, 22 април 2023 г. (отзив) – страница на Македонския научен институт http://www.mni.bg/2023/04/1903.html
  • Научна конференция във Варна за освободителното движение на македонските и тракийските българи, 18 ноември 2023 г. (отзив) – страница на Македонския научен институт
  • The Macedonian Question through the Eyes of Foreign Researchers. Review of „Foreign Honorary Members of the Macedonian Scientific Institute (1923–1947)”. – Bulgarian Historical Review, 2023, № 1 – 2, 234 – 237.
  • МНИ – съорганизатор на национална научна конференция в Добрич (Отзив за конференцията „1914–1923–1934–1944. Световните конфликти и политическите преврати в България”, Добрич, 26–27 септември 2024 г. – http://www.mni.bg/2024/10/blog-post_3.html

УЧАСТИЯ В НАУЧНИ ФОРУМИ И ПУБЛИЧНИ ЛЕКЦИИ

  • Международна научна конференция „100 години от Балканските войни. Ретроспекции и проекции“, Благоевград, 4 октомври 2012, доклад на тема „ВМОРО, българските правителства и пътят към Балканската освободителна война“.
  • Международна научна конференция „Националната идея от Сан Стефано до Букурещ 1878–1913“, Благоевград, 3–4 октомври 2013 г., доклад на тема „Българската офанзива в Източна Тракия през есента на 1912 г. – реализация и пропуснати възможности“.
  • Международна научна конференция „Първата световна война на Балканите и включването на България в нея 1914–1915 г.“, София, 13–16 октомври 2015 г. Доклад на тема „В навечерието на избора: българската дипломация и Голямата война през 1915 г.“.
  • Международна научна конференция „Първата световна война и участието на България в нея през 1917 г.“, 6–8 декември 2017 г., Кюстендил. Доклад на тема „Участието на руски войски на Солунския (Македонския) фронт – между премълчаването, преувеличаването и историческата действителност“.
  • Международна научна конференция „140 години Македонски въпрос“, Благоевград, 28–29 май 2018 г. Доклад на тема „Македонският въпрос във външната политика на България след Илинденско-Преображенското въстание“.
  • Национална научна конференция „Националното обединение на България 1940–1944 г.“, Благоевград, 14–15 април 2011 г. Доклад на тема: „Българската държавна корабостроителница в Кавала 1942–1944 г.“.
  • Научна конференция „Бележити дейци и изследователи на борбите за национална свобода“, София, 17 май 2012 г. Доклад на тема „Образът на Яне Сандански: между митологията, отрицанието и реалността“.
  • Научна конференция „Балканската война в съдбата на българите“, Варна, 29 септември 2012. Доклад на тема „Вътрешната македоно-одринска революционна организация и българската армия по време на Балканската война“.
  • Национална кръгла маса „110 години от Горноджумайското въстание“, Благоевград, 27 септември 2012. Доклад на тема „Варненското македоно-одринско дружество и Горноджумайското въстание“.
  • Национална научна конференция „Централна Европа и Балканите, XIX-XX в.“ в памет на проф. М. Лалков, София, 10–11 октомври 2014 г. Доклад на тема „Българската държава и разделението във ВМОРО 1903–1908“.
  • Национална научна конференция „България и войната на море. (Отбраната на българските брегове в Първата световна война)“., Варна, 1–2 ноември 2016 г. Доклад на тема „Опасността от руски десант по Българското Черноморие през 1915–1916 г: реална или въображаема“.
  • Научна конференция „Форуми и прояви на българското националноосвободително движение (1908–1928)“, Кюстендил-Босилеград, 27–29 март 2018 г. Доклад на тема „Кюстендилският конгрес и разделението във ВМОРО“.
  • Международна научна конференция „140 години Македонски въпрос“, Благоевград, 28–29 май 2018 г. Доклад на тема „Македонският въпрос във външната политика на България след Илинденско-Преображенското въстание“.
  • Научна конференция с международно участие „България – Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето”, Варна, 26 септември 2018 г. Доклад на тема „Размислите на един германски дипломат (1914 г.):между реалността, амбициите на агресивния империализъм и геополитическите фантазии”.
  • Научна конференция с международно участие „100 години от Ньой”, 27 ноември 2019 г. Доклад на тема: „Един варненски инцидент от периода на съглашенската окупация (1919 г.)“.
  • Национална конференция „Делото на Капитан Петко Войвода – исторически и съвременни изменения. Варна, 13 декември 2019 г. Доклад на тема „Дружество „Странджа” и организираното тракийско движение в България”.
  • ВМОРО и Българската екзархия в Македония и Одринско. – Национална научна конференция „150 години Българска екзархия”, София, 29 октомври 2020 г.
  • Българското революционно движение в Македония преди Младотурската революция в докладите на сръбските дипломати. – Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой). Научна конференция с международно участие по проект към Фонд „Научни изследвания” – МОН, София, 9 ноември 2020 г.
  • Национална научна конференция „Добруджанската епопея, Първата световна война и България през 1916 – 1918 г.”, 9 – 10 септември 2021, Тутракан и Добрич. – Доклад на тема: „Руската кавалерия в Добруджа (1916 г.)”.
  • Национална научна кръгла маса „150 години от рождението на Гоце Делчев (1872 – 1903)”, София, 4 февруари 2022 г. Доклад на тема: „Гоце Делчев – за революцията, насилието и за една вътрешна морална дилема”.
  • Научна конференция „Източен въпрос – Български въпрос – Македонски въпрос” – Варна, 19 април 2022 г. Доклад на тема: „За руско-турската война, Освобождението и несъстоялото се освобождение на Македония”.
  • Кръгла маса „150 години от рождението на Борис Сарафов” – с. Илинден, 7 май 2022 г. Доклад на тема: „Борис Сарафов и освободителното движение на българите от Македония и Одринско”.
  • Кръгла маса „Гоце Делчев и героите на Илинденската епопея” – гр. Гоце Делчев, септември 2022. Доклад на тема: „За един известен и (не толкова) ясен случай от революционната практика на Гоце Делчев”.
  • Научна кръгла маса „110 години свобода” (1912 – 2022) – Благоевград, 6 октомври 2022 г. – Доклад на тема: „Магарешките атентати на ВМОРО и тяхната роля за избухването на Балканската война“.
  • Научна конференция „Разлог – история, туризъм и музейно дело” – Разлог, 7 октомври 2022. Доклад на тема: „Разложка революционна околия в организационната структура на ВМОРО”
  • 26-а заключителна научна конференция „Науката в служба на обществото – 2022” – Варна, 28 октомври 2022 г. – Пленарен доклад на тема: „Македонският въпрос – минало и настояще”.
  • XXI национална научна конференция с международно участие „Библиотеки – Четене – Комуникации. Интерпретиране на историческата наука през XXI век” – Велико Търново, 17 – 18 ноември 2022. Доклад на тема „Политическа митология и национална идентичност”.
  • Кръгла маса „Гоце Делчев в българския национален пантеон. 150 години от рождението на Апостола на Македония” – Варна, 29 ноември 2022 г. Доклад на тема „Гоце Делчев и Васил Левски: малко повече от обичайните паралели”.
  • Научна конференция „Българският Илинден. 120 години от Илинденско-Преображенското въстание” – Варна, 19 април 2023 г. Доклад на тема „Ехо от 1876 година: черешовите топчета в Илинденско-Преображенското въстание”.
  • Национална научна конференция „Докоснатият блян: 110 години от освобождението на Тракия“ – София, 17 май 2023 г. Доклад на тема „Влиянието на холерата върху бойните действия в Тракия по време на Балканската война”.
  • Научна конференция „130 години от началото на организираното освободително движение на македонските и тракийските българи”, Варна, 18 ноември 2023 г. Доклад та тема: „Варна и българското революционно движение в Македония и Тракия (1893 – 1912)“
  • Национална научна конференция „Културното наследство на Тутракан и неговото място в добруджанската история” – Тутракан, 18 – 19 април 2024. Доклад на тема: Предизвикателствата пред българския неутралитет през 1914 г. (По донесения от българските легации на Балканите).
  • Кръгла маса „100 г. от убийството на Тодор Александров”, Кюстендил, 10 септември 2024 г. Доклад на тема: „Революционната дейност на Тодор Александров до Балканската война”
  • Научна конференция „Деветнадесетомайският преврат от 1934 г. и българските националноосвободителни движения”, София, 26 юни 2024 г. Изнесен доклад на тема: „Варненското македонско братство след Деветосептемврийския преврат”
  • Национална научна конференция с международно участие „1914 – 1923 – 1934 – 1944. Световните конфликти и политическите преврати в България”, Добрич, 26 – 27 септември 2024 г. Изнесен доклад на тема: „Авторитарните тенденции в развитието на ВМРО след Първата световна война в контекста на епохата”
  • Научна конференция „Плевенски исторически четения. Конфликти и разбирателства в историята”, Плевен, 14 – 15 ноември 2024 г. Изнесен доклад на тема: „Магарешките” атентати на ВМОРО – прелюдия към Балканската война”
  • Семинар „Актуални проблеми на историята и историографията“. Публична лекция на тема: „Вътрешната македоно-одринска революционна организация между една натрапена революция и една желана война” – 21 ноември 2024.

НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

Научно-популярни статии

Експертна дейност

Участие в изготвянето на справки/становища за нуждите на Министерството на външните работи, Европейския парламент, Македонския научен институт.

Други дейности

Участия в телевизионни и радиопредавания, интервюта, пресконференции – БНТ, БНР, БТА.

Участия в представяне на книги – издания на Института за исторически изследвания и на Македонския научен институт.

Профилът е актуализиран към 30.06.2025 г.