В Конферентната зала в Ректората се проведе стартов международен семинар „Богомилството на Изток и Запад“. С него официално се откриват дейностите по научноизследователския проект „Богомилството в историята и в наши дни“, разработен от екип към Центъра за изследване на религиите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в партньорство с Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН).
Проектът е финансиран по конкурс за фундаментални научни изследвания от националния Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) към Министерството на образованието и науката на Република България, № КП-06-Н80/8 от 08.12.2023 г.
Събитието бе открито от проф. Симеон Евстатиев, ръководител на Центъра за изследване на религиите, който поздрави присъстващите и заяви, проектът е част от изпълнението на мисията, заложена още преди 15 години при създаването на центъра – да работят заедно колеги от различни факултети, от различни научни организации и университети, както и от различни страни.
„Идеята на този проект, който още отсега предизвиква голям интерес, е тъкмо такава – да покаже предимствата на интердисциплинарния подход към решаването на конкретен научен проблем. Ние наистина вършим базисната част от работата си в своите общности – катедрите и съответно факултетите. Но един учен или изследователски екип могат да бъдат успешни, ако съумеят да говорят не само на своята собствена общност, а и на хора от други общности. Такава платформа предоставя и Центърът за изследване на религиите“, каза проф. Евстатиев.
Той подчерта, че проектът включва представители на научни институции от три страни – България, Полша и Германия, а от Софийския университет са включени изследователи основно от два факултета – Факултета по класически и нови филологии и Богословския факултет.
Заместник-ректорът на Софийския университет проф. д-р Мадлен Данова отправи поздрав от свое име и от името на ректора проф. д-р Георги Вълчев. „Това е едно изключително постижение – проект, който е съвместна рожба не само на колегите от Софийския университет, но и на други институции“, каза тя и обърна внимание на взаимосвързаността между отделните области на науката, на интердисциплинарните изследвания. По думите ѝ темата на конференцията ще покаже на много настоящи и бъдещи изследователи, че богомилството не е само част от историята на България и Балканския полуостров и не е нещо, което остава регионално, в пределите на една историография или на една група учени. „Напротив, сигурна съм, че това ще разшири изключително много погледа към този много важен феномен в историческото развитие на цяла Европа и света и ще даде възможност и на много млади учени да тръгнат по тази пътека, за да направят своите открития“, подчерта проф. Данова.
В своето приветствие деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. Гергана Петкова поздрави целия екип, който не просто е спечелил голям проект, а с него залага и перспективата за бъдещо развитие на изследванията в областта на богомилството, на историята на религията в България. „В последните години има не малко казано, написано, обсъждано по отношение на богомилството и неговата роля за развитието на българската култура и неговата роля извън границите на нашата култура“. Проф. Петкова отбеляза, че много често всичко онова, което се казва за богомилството, прелива в различни области, движи се на границата между митологията и науката и всъщност е изключително важно с помощта на такъв проект, със събирането на специалисти – и историци, и богослови, хора, които се занимават с културните аспекти и с ефектите на историческите процеси, да имаме резултати, които да помогна на всеки един на българин на първо място да започне да се ориентира малко по-добре в това изключително културно, философско наследство от богомилството в България.
Доц. д-р Надя Филипова, научен секретар на Института за исторически изследвания към БАН, поднесе приветствие от името на директора проф. д-р Даниел Вачков. В словото си проф. Вачков поздравява екипа на проекта за амбицията да се изследват противоречивите и променящи се научни, а често и псевдонаучни, анализи и оценки, както и източниците, свидетелстващи за възникването, същността и влиянието на богомилството за духовното и културното развитие, както и за обществения активизъм в България, Европа и Изтока. В приветствието бяха изтъкнати още безспорните научни приноси на проекта, сред които задачите за издирване и публикуване на нови извори – не само от европейски, но и от арменски, арабски и османотурски произход, които ще станат достъпни за световната научна общност и ще допринесат за бъдещи анализи както по специфични проблеми на богомилството и сродните движения, така и на по-широк кръг теми от историята и съвременността. В обръщението на проф. Вачков също бе подчертан силно изразеният интердисциплинарен характер на проекта и интегрирането на утвърдени млади учени, което ще обогати българските и европейските проучвания в областта на философията, хуманитаристиката и социалните науки. Той обръща внимание и на екипа, който включва експерти от различни научни области от университети и институции от България и чужбина и пожелава задълбочаване на сътрудничеството и ползотворна работа.
Ръководителят на проекта проф. д-р Иван Христов представи международния екип от утвърдени и млади учени, сред които има и докторанти. Той разясни взаимовръзката между различните работни пакети на проекта, като постави особен акцент и върху съвременните актуални измерения на темата, свързана и с т.нар. необогомилство, израз на стремеж към възраждане на това средновековно движение, определяно от Православната църква като еретично.
Събитието продължи с предизвикала голям интерес публична лекция на английски език, изнесена от участника в научния колектив по проекта проф. д-р Мартин Илерт от Университета „Мартин Лутер“ в Хале-Витенберг на тема: „Дискурси за богомилството в Западна Европа (Discourses on Bogomilism in Western Europe)“.
В двудневния международен научен семинар участваха 20 учени от 5 академични институции в България, Германия и Полша. Последвалите откриването първи сесии на 13 февруари 2024 г. се проведоха в Ректората на Софийския университет, а на 14 февруари 2024 г. семинарът продължи в представителната зала „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ в централната сграда на БАН.
За повече информация относно програмата на целия международен семинар вж. тук