Пламен Божинов

доц. д-р Пламен Божинов

е-mail: pbojinov(at)abv(dot)bg

1959, София

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ:

Българско Възраждане, история на политическите идеи и техният трансфер, църковно-национална борба, културно-просветно движение, цариградски българи, благотворителност, Източна криза 1875 – 1878, учредително събрание, история на дипломацията

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

  • Образование

1989-1991 Аспирантура (докторантура) Институт по история, БАН, дис. „Марко Д. Балабанов – обществено-политически идеи и дейност. (До 1878 г.)“

1979-1983 Висше образование ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

  • Заемани длъжности

2022- и продължава ръководител на секция „Българите, Османската империя и Европа“

2012-2016 зам. председател на Научния съвет на Института за исторически изследвания

2009-и продължава доцент (ст. н. с. ІІ ст.) ИИстИ, БАН

2000-2009 научен сътрудник І ст. Институт по история, БАН

1997-2000 научен сътрудник ІІ ст. Институт по история, БАН

1995-1996 проучвател Институт по история, БАН

1986-1989 учител 170 ЕСПУ „Васил Левски“, гр. Нови Искър

1984-1986 учител ТИХ „Проф. Асен Златаров“, гр. Видин

1983-1984 учител V ОУ „Иван Вазов“, гр. Видин

  • Научна степен и звание

2009 Доцент, Институт за исторически изследвания, БАН

1996 Доктор по история, Институт по история, БАН дис. „Марко Д. Балабанов – обществено-политически идеи и дейност. (До 1878 г.)“

1983 Магистър, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

  • Членства в научни организации и сдружения

2005 и продължава Дружество за изследване на ХVІІІ в.

  • Членства в редколегии и издателски научни съвети

2024 и продължава зам. главен редактор на Дриновски сборник

2017 и продължава Bulgarian Historical Review

2012 – 2016 Исторически преглед

  • Научни специализации

Септ. 1997 – окт. 1997 Институт славяноведения, РАН

  • Участие в съвместни научни проекти

2024 – 2025  Общество, култура и власт XIII – XX век. Сборник с изследвания в памет на проф. д-р Олга Тодорова (ръководител на проекта доц. Пл. Божинов).

2022 – 2024  Сборник с изследвания в чест на проф. д.и.н. Тамара Стоилова (научен ръководител доц. д-р Петя Димитрова).

2021 – 2024  Особености на модернизацията в българското общество през „дългия XIX век“ (ръководител на проекта доц. Пл. Божинов).

2012 – 2018  Епистоларното наследство на проф. Марин Дринов. (научен ръководител доц. Пл. Божинов).

2018 – 2021 Ежедневието на империите от средновековието до ХХ век (научен ръководител проф. д.и.н.  Т. Стоилова).

2016  – 2017  Модерните нации и ролята на елитите за тяхното формиране и развитие (научен ръководител проф. д.и.н.  Т. Стоилова).

  • Преподавателска дейност

1996 – 2005 Универсално и регионално в Българското възраждане, НБУ

1998 – 2005 Източният въпрос и българите, НБУ

  • Езици

Руски, френски, английски, гръцки.

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

Цариградските българи между реформите и революцията 1875-1877. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2012. 420 с. ISBN 978-954-322-508-8

Б. Колективни трудове:

Кой кой е сред българите ХV-ХІХ в. 501 имена от епохата на османското владичество. В съавторство с: Е. Давидова, М. Георгиева, Ж. Колева, К. Мирчева, О. Тодорова, Св. Янева. Координатор на екипа и редактор Ил. Тодев С., Изд. „Анубис“, 2000, 312 с. ISBN 954 426-229-6

В. Студии и статии:

  1. Висшето екзархийско духовенство и създаването на проект за Органически устав на Княжество България през 1878 година. – Известия на Института за исторически изследвания. Т. 39. Сборник с изследвания в чест на проф. д.и.н. Тамара Стоилова. Съставители: П. Димитрова, В. Атанасова. София: Изд. на БАН „проф. Марин Дринов“, 2025, с. 278–301. ISSN 2367-5187
  2. Българското възрожденско общество и съдебният процес срещу революционната организация в София (1872 – 1873 г.) – В: 150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят. Сборник с материали от научна конференция, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 6 февруари 2023 г. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2024, с. 83–102. ISBN 978-619-245-439-5
  3. Ролята на българската колония в Цариград за формирането на национален елит през Възраждането и в процесите на модернизация. – В: Местните елити и модернизацията на българското общество през „дългия XIX век”. Сборник в памет на Атанас Петров Шопов (1855–1922), редовен член на Българското книжовно дружество/Българска академия на науките. Сборник с материали от национална научна конференция, проведена на 11 – 12 октомври 2022 г. в гр. Панагюрище. Панагюрище: Изд. „Фабер“, 2023, с. 79–92. ISBN: 978-619-00-1709-7
  4. Паисий Хилендарски и „История славеноболгарская“ в научните трудове на Марин Дринов. – В: В началото бе „Историята“. Сборник с материали от национална научна конференция, организирана по повод 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“ Банско, 26 май 2022 г. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023, с. 141–158. ISBN 978-619-245-334-3
  5. Признатото и пренебрегнато епистоларно наследство на Марин Дринов: историографски аспекти. – В: Марин Дринов. Писма телеграми, докладни записки 1859–1905 г. Съставители: Д. Христов, Л. Соленкова, М. Левкова-Мучинова, Пл. Божинов, В. Иващенко, С. Посохов. Отг. редактор Пл. Божинов. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023, с. 9–29. ISBN 978-619-245-255-1
  6. Марин Стоянов Дринов. Животопис. – В: Марин Дринов. Писма, телеграми, докладни записки 1859 – 1905 г. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023, с. 830 – 864. ISBN 978-619-245-255-1
  7. Българите, Русия и създаването на проект за Органически устав на Княжество България през 1878 г. – В: История, памет и промяна. Сборник в чест на професор Ангел Димитров. София: Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките, 2022, с. 250–285. ISBN 978-954-2903-48-2
  8. Цариградските българи и Априлското въстание между отрицанието и защитата. – В: Априлското въстание 1876 година: исторически и историографски аспекти, Панагюрище, 12–13 май 2021 г. Панагюрище: Изд. къща „Оборище“, 2022, с. 195–208. ISBN 978-954-682-081-5
  9. Ежедневието на българите край Босфора през Възраждането между традициите и модерността. – Известията на Института за исторически изследвания. Т. 36. Ежедневието на империите. Средни векове – ХХ век. София: Академично изд. „Проф. Марин Дринов“, 2021, с. 106–150. ISSN 2367-5187
  10. Един достоен юбилей: професор д.и.н. Николай Жечев Николов на 90 години. – Исторически преглед, 2019 [2020], № 4, с. 169 – 194. ISSN 0323-9748
  11. Зина Маркова като изследовател на четата от 1868 година. – В: Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.). Материали от Националната научна конференция, организирана на 6 юли 2018 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София: Фондация Българска Памет, 2019, с. 115–124. ISBN 978-619-7447-02-6
  12. Образът на Марин Ст. Дринов в ранното творчество на Петър Динеков – ИПр, 2019, кн. 3, с. 22 – 35. ISSN 0323-9748
  13. Recognized and Neglected Epistolary Heritage of Marin Drinov: Historiographical observation. – Bulgarian Historical Review, 1-2, 2018, p. 84–120. ISSN 0204-8906 (35 стр.) реферира се в: Web of Science.
  14. Писмата на Марин Дринов – познати и непознати. – Списание на Българската академия на науките. CXXXI, 2018, № 5, с. 35 – 39. ISSN 007-398
  15. Освободителната война 1877 – 1878 г. и българите в Цариград. – В: Балканите и Европа в Източната криза 1875 – 1881. София: Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 2018 (2019), с. 185–195. ISBN 978-954-07-4653-1
  16. Васил Левски, цариградските българи и идеите за свобода и независимост. – В: Васил Левски, вътрешната революционна емиграция и борбата за национално освобождение. Сборник с материали от национална научна конференция, Карлово 22-23 юни 2017 г. Ред. колегия: П. Митев, Д. Чаушева, Х. Ковачев. София, Изд. „Златен змей“, 2017, с. 20-36 ISBN 978-954-776-038-7 .
  17. Българската емиграция и дипломатическата мисия след Априлското въстание. – В: Априлското въстание в съдбата на българския народ. Съставител А. Шопов. Редактор Ив. Стоянов. Панагюрище, Изд. къща „Оборище“, 2017, с. 224-245.
  18. Щрихи от формирането на българския интелектуален елит през ХІХ век: случаят Марин Дринов – Нешо Бончев. – Известия на Института за исторически изследвания. Т. ХХХІV. Ролята на елитите в процесите на консолидиране на нациите и на националното строителство. С., 2017, с. 38-61. ISSN 2367-5187
  19. Марко Д. Балабанов и освобождението на България. – ИПр, 2015 (2017), № 3-4, с. 317-353. ISВN 1313-7352
  20. Образите на Априлското въстание, видени през погледа на Марко Д. Балабанов. – Град и памет: Априлското въстание 1876 г. през призмата на паметта. Сборник доклади от третата национална научна конференция, проведена в Пазарджик, 6-7 октомври 2016 г. Ред. колегия: Б. Хаджийски, В. Танкова, Р. Кацарова. Пазарджик, 2017, с. 142-156. ISBN 978-619-90021-7-9
  21. Цариградските българи, Марин Дринов и въпросът за седалището на Българското книжовно дружество преди Освобождението. – ИПр, 2015 (2017), 1-2, с. 46-61. ISSN 0323-9748
  22. Фамилията Гешови и дипломатическата мисия на Драган Цанков и Марко Д. Балабанов след Априлското въстание. – В: Регионален исторически музей – Пловдив. Годишник. Научен форум „Пловдивски приноси 2014“. Академик Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и учен, меценат на българската наука и култура. Пловдив, 2014 (2015), с. 156-166. ISSN – 1311-9133
  23. Марко Д. Балабанов и първите стъпки на дипломацията в Княжество България. – ИПр, 2014 (2015), № 1-2 Сборник по случай 110 години от рождението на акад. Д. Косев, с. 244-265. ISSN 0323 – 9748
  24. Marko D. Balabanov et la diplomatie de la Principauté de Bulgarie 1879-1885. – In: Identitate, cultură şi politică în sud-estul Europei. Coord. : Cătălina Vătăşescu, Elena Koytcheva, Constantin Iordan, Blagovest Njagulov. Brăila : Editura Istros a Muzeului Brăilei, 2014, p. 129-142. ISBN 978-606-654-092-6
  25. Посланическата конференция в Цариград от 1876–1877 г. и българските политически програми от навечерието на Освобождението. – В: Трети международен конгрес по българистика. 23-26 май 2013. Секция „История и археология“. Подсекция „Българските земи и българите ХV – ХІХ в.“ С., 2014, 314-333. ISBN 978-954-07-3864-2
  26. Цариградските българи и процесът в София 1872-1873 г. – В: Известия на Института за исторически изследвания. Т. ХХХІ. Сборник в чест на проф. д. и. н. Стефан Дойнов. С: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2014, с. 83–105. ISSN 2367-5187.
  27. The Transfer of European and Non-European Ideas in the Political Life of the Bulgarians during the Eastern Crisis, 1875 – 1877 г. – BHR, 2012/2014/, p. 27-36. ISSN 0204-8906
  28. Българите между Русия и Англия на Цариградската посланическа конференция през 1876–1877 г. – В: Историята, истината, историкът. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 230-238. ISBN 978-954-07-3438-5
  29. Марко Д. Балабанов в Учредителното събрание: между европейските модели и българската традиция. – В: Българското възрожденско общество: проблеми, борби и постижения. Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р О. Маждракова-Чавдарова. София: Академично изд. „Проф. Марин Дринов“, 2012, с.78-103. ISBN 978-954-322-544-6
  30. Цариградските българи и революционното движение от есента на 1875 г. – В: От регионалното към националното. Юбилеен сборник, посветен на 140-годишнината от възстановяването на самостоятелността на Българската православна църка и 135-годишнината от Априлското въстание 1876 г., 5-6 ІХ 2011 г. Полски Тръмбеш. Велико Търново: Изд. „Абагар“, 2012, с. 91 – 101. ISBN 978-954-427-966-0.
  31. Основни черти и идейни насоки в публицистиката на Марко Д. Балабанов до 1870 година. – В: Българският периодичен печат през Възраждането. Национална научна конференция – Сливен, 7 – 8 октомври 2009. Състав.: О. Маждракова-Чавдарова, Здр. Константинова. Научна ред. Здр. Константинова, О. Маждракова-Чавдарова. Сливен: Изд. къща “Жажда”, 2011, с. 105–115. ISSN 1313-4035.
  32. Цариградските българи и посланическата конференция от декември 1876 – януари 1877 година. // Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. 13, 2011, 143–156.
  33. Цариградските българи през погледа на първите летописци. – В: Годишник на Регионалния исторически музей в Пловдив. Кн. 7. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България. Пловдив, 2010, с. 33–40.
  34. Идеи и проекти за създаване на висше българско училище в Цариград преди Освобождението. – В: Просвета и промяна. Сборник в чест на чл. кор. проф. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. С., Институт за исторически изследвания, 2010, с. 78–95.
  35. Французские просвещенческие и антипросвещенческие влияния в възрожденской публицистике Марко Д. Балабанова. – BHR, 2009, № 1-2, 53 – 79.
  36. Идеите на френското Просвещение и на Жан-Жак Русо във възгледите на Марко Д. Балабанов за напредъка. – В: Природа и общество. Нови изследвания за Жан-Жак Русо. Съставители Р. Заимова, Н. Аретов. С., Изд. “Кралица Маб”, 2010, с. 139 – 153,; същото и в интернет на адрес: http://bulgc18.com/Rousseau/Bozhinov_BG.htm
  37. Щрихи към творческия портрет на проф. Зина Маркова. – В: Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. София: Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 2010, с. 5–48.
  38. Руската и английска благотворителност в България след Априлското въстание. – ИПр, 2007, № 3-4, Юбилейно издание по случай 75 години от рождението на професор Николай Жечев. с. 320–342.
  39. Васил Левски в Цариград. – Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 9, С., 2007, с. 234 – 258.
  40. Реформите, революцията и цариградските българи в навечерието на Априлското въстание. – В: Сб. “Млади” и “стари” в Българското възраждане. Материали от научния форум “Пловдивски приноси 2006”. Пловдив, ВИОН, 2006, с. 187-194.
  41. Литографията на Николай Павлович “Памятник” в творчеството на автора и в културното пространство на възрожденска България. – ВHR, 2006, № 1-2, Studia In Honorom Professoris Virginiae Paskaleva, с. 113-136.
  42. Княз Алексей Николаевич Церетелев и руската благотворителност в България след Априлското въстание. – Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 8, С., 2006, с. 54 – 69.
  43. Относно споровете за екзархийското седалище през 70-те години на ХІХ в. – ИПр, 2004, № 5-6, Юбилейно издание по случай 80 години от рождението на професор Крумка Шарова, с. 223-241.
  44. За седалището на Екзархията или към въпроса за българския политически и духовен център в Цариград през 60-те години на ХІХ век. – В: Дойно Дойнов – 75 години наука, мъдрост и достойнство събрани в един живот. С., 2004, с. 165-179.
  45. Благотворителност и национално единение след Априлското въстание. – В: Пари, думи, памет. Сборник изследвания. Съставители Р. Заимова, Н. Аретов. Изд. Кралица Маб, С., 2004. с. 95-109; същото и в интернет на адрес: http://c18.www.slovar.org.uk/pari/Bozhinov.htm
  46. Марко Д. Балабанов и защита на българската национална кауза през 1869 г. – В: Българската имиграция през Възраждането. Сливен, 2003, с. 176-189.
  47. Българите в Цариград между Високата порта, Русия и Европа (1875–1877). – В: Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива. С., “Парадигма”, 2003, с.254–264.
  48. Екзархията и политическите течения сред цариградските българи след Априлското въстание. – В: Българската църква през вековете. С., УИ Св. Климент Охридски, 2003, с. 218–236.
  49. La mission diplomatique bulgare du 1876 et dr. Stoyan Tchomakov – un conflit sans alternative. – Bulgarian Historical Review /BHR/, 2003, 1-2, p. 69-98.
  50. Раковски сред цариградските българи. – Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 4. С., 2002, с. 311-315.
  51. Дипломатическата акция след Априлското въстание, цариградските българи и политиката на Русия. – Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 4. С., 2002, с. 44-52.
  52. Цариградските българи и акцията в защита на националните интереси след Априлското въстание. – ИПр., 2001, № 5-6, с. 3-20.
  53. За възникването на българската община в Цариград. – В: Сб. Българската община и местното самоуправление – възрожденските традиции. Национална научна конференция, Пазарджик, 11-12 октомври 2000 г. С.,2001, с.61-72.
  54. Архимандрит Методий Кусев и защитата на българската национална кауза пред Европа през 1876 г. – ИПр., 2000, № 5-6, с. 169-192.
  55. Българското възрожденско общество и схизмата от 1872 година. – В: Религия и църква в България. С., 1999, с. 165-177.
  56. Политически идеи и дейност на Марко Д. Балабанов в навечерието на Априлското въстание от 1876 година. – ИПр., 1997, № 4, с. 3-20.
  57. За рождената година на Марко Д. Балабанов. – История, 1996, 5-6, с. 67-72.
  58. La bibliothèque de Marko D. Balabanov. – Etudes balkaniques, 1994, v.2, p. 86-105.
  59. Книжовни източници за изграждане на обществено-политическите възгледи на Марко Д. Балабанов. – Исторически преглед (ИПр), 1993, № 4-5, 156-178.

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. (Рецензия) Йорданка Гешева. Консерваторите, партията, личностите и изграждане на българската държава 1879 – 1886 г. София: ИК DioMira, 2013, 406 стр. – ИПр, 2013, № 1-2, с. 217-221. ISSN 0323 – 9748
  2. (Рецензия) Извори за историята на Добруджа. 1853-1878. Чуждестранни документи. Т. 4. Съставители: Велко Тонев, Мариана Лечева, Наташа Михайлова, Сашка Жечева. Редактор В. Тонев. Издателство Векове. С., 2003. – ИПр. 2005, 1-2, 327-334.
  3. (Рецензия) Андрей Пантев, Румен Генов. Уилям Гладстон и българите. Политика на праведната страст. С., Издателство на Общобългарската фондация “Тангра ТанНакРа”, 1999. 200 стр. – BHR, 2001, № 1-2, с.232-234.
  4. (Рецензия) Велко Тонев. След Сан Стефано и Берлин 1878 г. Изследване, документи и материали за освобождението на Североизточна България от османска власт. С., Анубис, 1999. 236 стр. – Българско възраждане. Идеи, личности, събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 3. С.,2001. с.236-241.
  5. (Рецензия) Априлското въстание в Централна Северна България. Материали от Националната научна конференция, проведена в Севлиево през април 1995 г. Под общата редакция на проф. Н. П. Ковачев, ст.н.с. Хр. Йонков и Ив. П. Маленкова. Севлиево. 1996. 310 стр. – Българско възраждане. Идеи, личности, събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т.2. С., 1999. с. 284-288.
  6. (Рецензия) Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария. Сборник от дописки, доклади, съобщения и статии от виенската преса. Съставител д-р Димитър Драндийски. Редакция, коментар и бележки ст.н.с. Виктория Тилева. С., НБ “Св. св. Кирил и Методий”, 1996, 644 с. – Родина, 1996, кн.4, с.143-149.

Д. Съставителство и редакция

  1. 150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят. Сборник с материали от научна конференция, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 6 февруари 2023 г. Съставители: П. Митев, П. Божинов. Редакционна колегия: П. Митев, А. Стрезова, А. Киролова, П. Божинов (отг. редактор). София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2024. ISBN 978-619-245-439-5
  2. Марин Дринов. Писма телеграми, докладни записки 1859 – 1905 г. Съставители: Д. Христов, Л. Соленкова, М. Левкова-Мучинова, П. Божинов, В. Иващенко, С. Посохов. Отг. редактор П. Божинов. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023 г. 927 стр. ISBN 978-619-245-255-1
  3. В началото бе „Историята“. Сборник с материали от национална научна конференция, организирана по повод 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“ Банско, 26 май 2022 г. Съставители: П. Стоянович, П. Божинов. Отг. редактор П. Божинов. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. 216 стр. ISBN 978-619-245-334-3
  4. „Местните елити и модернизацията на българското общество през „дългия XIX век”. Сборник в памет на Атанас Петров Шопов (1855–1922), редовен член на Българското книжовно дружество/Българска академия на науките. Сборник с материали от национална научна конференция, проведена на 11 – 12 октомври 2022 г. в гр. Панагюрище. Редакционно колегия: А. Шопов, П. Божинов, Р. Лельова. Панагюрище: Изд. „Фабер“, 2023, 256 стр. ISBN: 978-619-00-1709-7
  5. Априлското въстание 1876 година: исторически и историографски аспекти, Панагюрище, 12–13 май 2021 г. Ред. колегия: П. Митев, П. Божинов. Панагюрище: ИК „Оборище“, 2022, 376 стр. ISBN 978-954-682-081-5
  6. Щерион Щерионов, Валентин Дебочички. Кюстендил през Възраждането. – В: История на Кюстендил. Т. 1. Кюстендил от древността до освобождението от османска власт. Научни редактори: П. Божинов, Ст. Александров. София-Кюстендил: Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките, 2022. ISBN 978-954-2903-40-6
  7. Людмила Соленкова. Христо Гандев. Житейски път и научно наследство. Научна редакция: О. Тодорова, П. Божинов. София: Изд. къща „Гутенберг“, 2021. 424 стр. ISBN 978-619-176-181-4
  8. Исторически преглед, 2019, бр. 3. 180 години от рождението на проф. Марин Дринов (1838 – 1906). Ред. колегия: П. Божинов, Т. Готовска-Хенце.
  9. Исторически преглед, 2014, бр. 1-2, 110 години от рождението на академик Димитър Косев. Ред. колегия: Ел. Дроснева (отг. ред.), И. Тодев, Р. Стоянова, П. Божинов, Л. Соленкова.
  10. Известия на Института за исторически изследвания. Т. ХХХІ. Сборник в чест на проф. д. и. н. Стефан Дойнов. Ред. колегия: И. Тодев (отг. ред.), Р. Радкова, М. Станчев, Н. Жечев, П. Божинов, Е. Хаджиниколова, Л. Соленкова (научен секретар). С: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2014, с. 83- 105. ISSN 2367-5187.
  11. Българското възрожденско общество: проблеми, борби и постижения. Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р О. Маждракова-Чавдарова. Съставители: А. Кирилова, П. Божинов. София, 2012, 528 с. ISBN 978-954-322-544-6
  12. Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. Ред. колегия: К. Косев, Ил. Тодев, Ел. Стателова, О. Тодорова, П. Божинов. С.: Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2010, 472 стр. ISBN 978-954-322-344-2.
  13. Bulgarian Historical Review, Studia In Honorem Professoris Virginiae Paskaleva, 2006, 1-2 Редколегия на броя: К. Косев, Р. Радкова, А. Димитров, Е. Вечева, Св. Янева, В. Стоянова, П. Божинов.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ:

  1. Проблемът за взаимодействието между култура, църква и революция през Българското възраждане, отразен в научните трудове на проф. Крумка Шарова. – Доклад, изнесен на Национална научна конференция „С перо и меч за свобода и независимост“, проведена в Копривщица на 7–8 ноември 2024 г.
  2. Българското възрожденско общество и съдебният процес срещу революционната организация в София през 1872–1873 г. – Доклад, изнесен на национална научна конференция: „150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят“, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 6 февруари 2023 г.
  3. Интеграция и дезинтеграция на цариградските българи в процеса на модернизация на Османската империя (30-те – 40-те години на XIX век) – Доклад, изнесен на национална научна конференция: „Традиции и модерност в българското общество през „дългия XIX век“, проведена в София, Институт за исторически изследвания, 5 – 6 октомври 2023 г.
  4. Проф. Марин Дринов като дарител и благодетел за наука и просвета. – Доклад, изнесен на национална научна конференция „Наука, просвета, държавност и модернизация в България през  XIX и началото на ХХ век“, проведена в гр. Панагюрище на 20 октомври 2023 г.
  5. Мястото на Паисий Хилендарски в творчеството на Марин Дринов. – Доклад, изнесен на Национална научна конференция „В началото бе „Историята“. По повод 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, 26 май 2022, Банско. Съорганизатори: Българска академия на науките и Община Банско.
  6. Българската колония в Цариград и формирането на национален елит през Възраждането и в процесите на модернизация. – Доклад, изнесен на Национална научна конференция „Местните елити и модернизацията на българското общество през „дългия XIX век“, проведена в памет на Атанас Петров Шопов (1855 – 1922), редовен член на БКД/БАН, 11 – 12 октомври 2022 г., Панагюрище.
  7. Цариградските българи и Априлското въстание между отрицанието и защитата. – Пленарен доклад, изнесен на Национална научна конференция, проведена на 12 – 14 май 2021 г. в Панагюрище, на тема: „Априлското въстание 1876: исторически и историографски аспекти“
  8. Висшето екзархийско духовенство и създаването на проект за Органически устав на Княжество България през 1878 година. – участие с доклад в научна конференция „150 години Българска екзархия“ – София, 29 октомври 2020 г.
  9. Ежедневието на българите край Босфора през ХІХ век между традициите и модерността. – Доклад, изнесен на конференцията „Ежедневието на империите от средновековието до ХХ век.“, 27-28 ноември 2019. ИИстИ е основен организатор на конференцията.
  10. Русия и българите в навечерието на Учредителното събрание в Търново. – Доклад, изнесен на международна кръгла маса „Славянската взаимност между изкушенията на мира и изпитанията на войната“, София, Институт за исторически изследвания, 1 юли 2019 г. ИИстИ е основен организатор на кръглата маса.
  11. Анкетата Дондуков-Лукиянов и политическите настроения сред българите в навечерието на Учредителното събрание. – Доклад, изнесен на конференцията „Модерният свят на българина. Търновската конституция от 1879 г.“, Велико Търново, 15 април 2019 г. ИИстИ е съорганизатор на конференцията.
  12. Ежедневието на българите край Босфора през ХІХ в. между традицията и модерността. – Участие в семинар „Всекидневието в империите. Средновековие – ХХ век“, проведен в рамките на проект „Всекидневието в империите“ към Институт за исторически изследвания на 20 ноември 2018.
  13. Зина Маркова като изследовател на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. – Доклад, изнесен на национална научна конференция „150 години от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“, София, 6 юли 2018 г.
  14. Образът на Марин Дринов в ранното творчество на Петър Динеков. – Доклад, изнесен на международна научна конференция „Проф. Марин Стоянов Дринов – учен, общественик, държавник“, Панагюрище, 19 – 20. Х. 2018 г. /Научно ръководство на конференцията.
  15. Научното наследство на проф. Марин Дринов между Харков и София. – Доклад, изнесен на международна научна конференция „България и Украйна в историята на Европа“, проведена по повод 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Украйна, София, 18 – 19 юни 2018 г.
  16. Освободителната война 1877 – 1878 г. и българите в Цариград. – Доклад, изнесен на международна научна конференция „Балканите и Европа в Източната криза 1875 – 1881“, София, 2 – 4. ІІІ. 2018 г.
  17. Признатото и пренебрегнатото епистоларно наследство на Марин Дринов: извороведски и историографски наблюдения. – Доклад, изнесен на научна конференция „Историческата наука пред съвременните предизвикателства“, Институт за исторически изследвания БАН, голям салон на БАН, 5 декември 2017 г.
  18. Васил Левски, цариградските българи и идеите за свобода и независимост. – Доклад, изнесен на национална научна конференция «Васил Левски и вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение», Карлово, 22-23 юни 2017 г.
  19. Образите на Априлското въстание, видени през погледа на Марко Д. Балабанов. – Доклад, четен на Трета национална научна конференция „Град и памет. Априлското въстание през призмата на паметта“, проведена в Пазарджик на 6-7 октомври 2016 г.
  20. Българската емиграция и дипломатическата мисия след Априлското въстание. – Доклад, изнесен на национална научна конференция „Априлското въстание 1876 година в съдбата на българския народ“, проведена в Панагюрище на 14-15 април 2016 г.
  21. Участието на Марко Д. Балабанов в дейността на Временното руско управление. – Доклад, изнесен в рамките на семинар „Актуални проблеми на историята и историографията“ към ИИстИ – БАН с тема „Освободителната война 1877 – 1878 г. – поглед отвън и отвътре“. – 24 март 2015 г., ИИстИ – БАН.
  22. Някои наблюдения и бележки за началото на Източната криза през 1875 г. политическите настроения в българското общество. – Доклад, изнесен на конференция „140 години от Старозагорското въстание (1875 г.)“, 16-17 септември 2015 г, Стара Загора.
  23. Фамилията Гешови и дипломатическата мисия на Драган Цанков и Марко Д. Балабанов след Априлското въстание. – Доклад, изнесен на: Национална научна конференция „Академик Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и учен, меценат на българската наука и култура.“ 6-7 ноември 2014 г. РИМ-Пловдив, съорганизатор Институт за исторически изследвания при БАН, Регионален академичен център – Пловдив.
  24. Марко Д. Балабанов и първите стъпки на дипломацията в Княжество България. – Доклад, изнесен на конференция: „Българското общество между реформизма и революциите (ХІХ – началото на ХХ век)“: Кръгла маса, посветена на 110 години от рождението на акад. Д. Косев, София, 11 юни 2014.

5. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

  • Научно-популярни статии.
  1. Предговор. – В: 150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят. Сборник с материали от научна конференция, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 6 февруари 2023 г. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2024, с. 7–11. ISBN 978-619-245-439-5
  2. Предговор – В: В началото бе „Историята“. Сборник с материали от национална научна конференция, организирана по повод на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“. Банско 26 май 2022 г. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023 [2024], с. 7 – 9. ISBN 978-619-245-334-3
  3. Божинов, П., Ат. Шопов, Р. Лельова. Въведение. – В: Местните елити и модернизацията на българското общество през „дългия XIX век”. Сборник в памет на Атанас Петров Шопов (1855–1922), редовен член на Българското книжовно дружество/Българска академия на науките. Сборник с материали от национална научна конференция, проведена на 11 – 12 октомври 2022 г. в гр. Панагюрище. Панагюрище: Изд. „Фабер“, 2023, с. 5–7. ISBN: 978-619-00-1709-7
  4. Интервю във в. „Дневник“ – Обществените настроения налагат дебат за националния празник. – http://www.dnevnik.bg/analizi/2022/03/27/4323031_doc_plamen_bojinov_istorik_obshtestvenite_nastroenia
  5. Екзархията и възстановяването на българската държава. – Път, № 28, април 2020, с. 52 – 62. ISSN 1312-7233
  6. Възрожденските будители от Габрово пред съда на историята и в народната памет. – Известник на Техническия университет в Габрово, бр. 5 (67), 2018, с. 6 – 7 ISSN 1313-0870.
  7. Неофит Хилендарски Бозвели. – В: Бележити българи. Т. 5. С., Изд. „Труд“, 2012, с. 108-114. ISBN 978-954-574-085-5.
  8. Стефан Богориди – В: Бележити българи. Т. 5. С., Изд. „Труд“, 2012, с. 64-69. ISBN 978-954-574-085-5.
  9. Що е професионална етика и има ли нужда от нея? – в. Над 55, г. VІ, бр. 23 /285/, 2009, с. 14.
  • Лекции и други обществени изяви за популяризиране на научни постижения.
  1. Публично представяне на колективната монография „История на Кюстендил. Т. 1. Кюстендил от древността до освобождението от османска власт“ (София-Кюстендил, 2022) в гр. Кюстендил на 12 октомври; София Големия салон на БАН на 17 октомври 2023 г.
  2. Публично представяне на документалния сборник „Марин Дринов. Писма, телеграми, докладни записки 1859 – 1905 г.“, което се проведе в Зала „Проф. Марин Дринов“ (бивш Големия салон на БАН) на 21 ноември 2023 г. от 17:00 ч.
  3. Участие в радиопредаване, посветено на 3 март 2023 г. по БНР Хоризонт от 12:00 до 15:00 ч.
  4. Участие в предаване на ВТК на 3 март 2022 г. от 10:00 до 12:00 ч. на тема „144 години от Освобождението на България“ с водещ Пламен Димитров – www.http://www.yotube.com/watch?v=dDSEGPT6-mE&list=PLYhy8PgPvd0E
  5. Участие в телевизионното предаване „Пътят към 3 март“ в поредицата на БНТ „История bg“, 1 март 2021 г., 21 – 22 ч.
    (https://bnt.bg/news/patyat-kam-treti-mart-292560news.html)
  6. Участие в предаването на btv „Новините. Тази сутрин“ с водещ Антон Хекимян на тема: „Говори БАН: Неофит [Рилски] собственоръчно е написал, че е от Банско“, 01. 09. 2020 г., 9.15 – 9.30 часа. (https://www.btvnovinite.bg/predavania/tazisutrin/govori-ban-neofit-sobstvenorachno-e-napisal-che-e-ot-bansko.html)
  7. Участие в предаването „За думите“ на БНР, програма „Христо Ботев“ на 03. 03. 2020 г. на тема: „Огнените думи на националното ни освобождение“ разговор с Венета Гаврилова. (https://www.bnr.bg/hristobotev/post/101235465)
  8. Академична лекция, „Проектът „Епистоларно наследство на Марин Дринов“ – цели, проблеми, постижения“ – 12 юни 2019 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ – програма: 150 години БАН, „БАН представя своите институти“.
  9. Представяне на сборника „Украйна и България в историята на Европа“, проведена на 18 октомври 2019 г. в гр. Пловдив.
  10. Участие в предаването „Познати и непознати“ на БНР, програма „Христо Ботев“ на 4 март 2019 г. с тема: „Участието на балканските народи в Руско-турската освободителна война“.
  11. Академична лекция, изнесена в Техническия университет в Габрово на тема: „Възрожденските будители от Габрово пред съда на историята и в народната памет“, 30 октомври 2018 – Известник на, бр. 5 (67), 2018, с. 6 – 7 ISSN 1313-0870.
  12. Участие на ІV. 2016 г. в предаването „История bg“, посветено на 140 години от Априлското въстание. – bnt.bg/predavanyia/istoriya-bg
  13. Интервю за сайта Kmeta.bg, проведено на V. 2016 – www.kmeta.bg/intervu/doc-plamen-bojinov-72222.html
  14. Участие в БНР, програма „Христо Ботев“, рубрика „За думите“ с водещ Венета Гаврилова, осъществено на 19 февруари 2013 г. от 15,30 ч. по случай 140 години от смъртта на Васил Левски.
  15. 170 години от рождението на Хаджи Димитър. – Лекция, изнесена на тържествено събрание в Сливен на 10 май 2010 във връзка с годишнината от рождението на войводата.
  16. Публично представяне в Пловдив на 20 май 2010 г. на изследователския сборник: Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. С., Изд. “Проф. Марин Дринов”, 2010.