Penka Danova

Assoc. Prof. Penka Danova

e-mail: penkadanova(at)yahoo(dot)com

1. MAIN FIELDS OF RESEARCH

Medieval history, Italian Literature, written sources (Italian and Latin), Italian Renaissance Art and Culture

2. ACADEMIC COMPETENCIES AND CAREER

Еducation: higher education – Sofia University – Department of Classical and Modern Philology

Positions held:

Degree and academic rank: Associate Professor

Membership in academic organizations and associations: Association of Medievalists and Byzantines in Bulgaria, ACSLIT, Bulgarian Society for Eighteen-Century Studies.

Membership in editorial and publishing boards: Istorichesko budeshte/ Historical Future

Specializations and fellowships: 1993 – Rome, Italy.

Participation in joint projects: 1) Sources for the history of Balkan peoples (2019–2021); 2) Economy of giving. Institutions, social practices of assistance and care in Italy and Bulgaria in the long run ( 2019–20210 WITH THE Institute of Studies on Mediterranean Societies (ISSM) – CNR; 3) «Préparer son départ». La famille, les testaments et le sentiment de la mort dans les Balkans (XVe–XIXe siècles), with Nicolae Iorga Itnstitute of history, Romanian Academy (2020–2022); 4) Les relations ethniques et culturelles dans l’Europe du Sud-est reflétées dans les langues et les literatures de la zone, with the Institute for South-East European Studies, Romanian Academy (2020–2022).

Teaching: 1) 2015–2019, Sofia University, Faculty of history (Italian Renaissance Art); 2) 2018–2019, Erasmus Mobility for Teaching (Ca’ Foscari University, Venice, Italy)

Languages: Italian, French, Russian, Latin

3. PUBLICATIONS

Books

3. Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г.
// Giovanni Chiaromanni e il suo viaggio da Vienna a Bursa fatto l’anno 1659. София: Парадигма, 2017, 257 с. — ISBN 978-954-326-329-5

За нея:

  1. Стоянова, О. Един италианец през Балканите. „Джовани Киаромании неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г.“. Пенка Данова, съставител, автор на предговор и преводач. Издателство „Парадигма“, 2017 г. в. Култура, 13 март 2018. — http://kultura.bg/web/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%86-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/
  2. Михайлов, В. С писмата на Джовани Киаромани от Виена до Бурса, Факти.бг, 3 февруари 2018. — https://fakti.bg/bulgaria/283510-s-pismata-na-djovani-kiaromani-ot-viena-do-bursa
  3. Събев, О. Пенка Данова. Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г.// Giovanni Chiaromanni e il suo viaggio da Vienna a Bursa fatto l’anno 1569. София: Изд. „Парадигма“, 2017, 258 сс., вкл. 1 карта, ISBN: 978-954-326-329-5 [рецензия] – Балкани 7, 2018, 141–142. — ISSN: 1314-4103;
  4. Sabev, O. – Пенка Данова. Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г.// Giovanni Chiaromanni e il suo viaggio da Vienna a Bursa fatto l’anno 1569. София: Изд. „Парадигма“, 2017, 258р. – VTU Review: Studies in the Humanities and Social Sciences, том 2, бр. 1, 2018, с. 93-94, ISSN: 2603-3283 (Online); ISSN: 2603-3070 (Print);
  5. Стоилова, Т. Как аретинецът Джовани Киаромани преодоля „отровата на времето“. – Историческо бъдеще, 1-2 (2018), 216–225 — ISSN 1113-0144;
  6. Градева, Р. За книгата Пенка Данова (съст. и прев.). Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г. София, Изд. Парадима, 2017, 257 с. [Penka Danova (Ed. аnd Translation), Giovanni Chiatomanni and his travel from Vienna to Bursa in 1659.] – Colloquia Comparativa Litterarum, vol. 5/ 2019, 167-172. — http//ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia.index;

2. Анонимна хроника за графовете Булгари (края на ХVІІ век). Увод, превод и коментар […]. София, Парадигма, 2014, 200 с. – ISBN 978-954-326-224-3
[Anonymous Chronicle about the Bulgari Counts (End-17th Century) Introductions, Translation and Comments by Penka Danova. Summary: p. 198–200]

За нея:

  1. Stoilova, Т. Анонимна хроника за графовете Булгари (края на ХVІІ век). (Chronique anonyme des comtes Bulgari (fin du XVIIe siècle) Увод, превод и коментар Пенка Данова. София, Парадигма, 2014. ISBN 978-954-326-224-3. – Bulgarian Historical Review, 2014 (XLII), 1-2, 221–224. — ISSN 0204-8906
  2. Pippidi, A. Penka DANOVA, Анонимна хроника за графовете Булгари края на ХVІІ век, Sofia, 2014. – Revue des études sud-est européennes, Tome LIII (No 1–4), 2015, p. 426.
  3. Пенка Данова. АНОНИМНА ХРОНИКА ЗА ГРАФОВЕТЕ БУЛГАРИ (КРАЯ НА ХVІІ век). Увод, превод и коментар. София: Издателство „Парадигма“, 2014, 200 с., ISBN 978-954-326-224-3. – Балкани, 4, 2015, 121–123. [редакционен отзив за посочената книга в рубриката „Нови книги 2014–2015]

1. България и българите в италианската географска книжнина (ХІV–ХVІ век). София, Парадигма, 2010, 461 с. — ISBN 978-954-326-131-4
[Bulgaria and Bulgarians in 14th–16th Century Italian Geographical Writings (Summary), 371–377; La Bulgaria e i bulgari nella letteratura geografica degli italiani (secc. XIV–XVI) (Riassunto), 378–384]

За нея:

  1. Stoilova, T. – In: Ètudes balkaniques, 2011, No 1, 204-201. — ISSN 0324-1654;
  2. Pippidi, A. – In: Revue des Études Sud-Est Eupopéennes, 2011, No 1-4, 365-366. — ISSN 0035-2063
  3. Балкани, кн. 1, 2012, с. 126. – ISSN 1314-4103

Collective works

3. Дубровнишки документи за историята на България и българските земи през XIII–XV век, том 2 (1407–1505). Издание, превод и коментар А. Николов, В. Гюзелев, Е. Костова, П. Данова, С. Хинковски. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 447 с. — ISBN 978-954-07-4601-2

За нея:

  1. E. Vasileva, Alexander Nikolov, Vasil Gyuzelev, Elena Kostova, Penka Danova, Simeon Hinkovski, Dubrovnishki dokumenti za istoriata na Balgaria i balgarite prez XIII–XV vek, t. I (1230–1403). Sofia, UI “Sv. Kliment Ohridski”, 2017, 304 s. ISBN: 978-954-07-4297; t. II (1407–1505). Sofia, UI “Sv. Kliment Ohridski”, 2018, 447 s. ISBN: 978-954-07-4601-2. – Etudes balkaniques, LV, 3 (2019), p. 631-633. — ISSN 1311-0144]
  2. Dikova, E. “New Books” – Scripta & e-Scripta, No. 19 (2019): 415-416.
  3. Дубровнишки документи за историята на България и българските земи през XIII–XV век, Том II (1407–1505 г.). Издание, превод и коментар Александър Николов, Васил Гюзелев, Елена Костова, Пенка Данова и Симеон Хинковски. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 447 с., ISBN: 978-954-07-4601-2. – Балкани 8, 2019, 176-178.— ISSN 1314-4103.

2. Дубровнишки документи за историята на България и българите през XIII–XV век. Том I (1230–1403 г.). Издание, превод и коментар Александър Николов, Васил Гюзелев, Елена Костова, Пенка Данова и Симеон Хинковски. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2017, 303 с. — ISBN 978-954-07-4297-7.

За нея:

  1. Т. Стоилова, Български следи в Дубровник 1230–1403 г. – Историческо бъдеще XXI, 1-2 (2018), 214–216. — ISSN 1311-0144;

1. Бенедето Рамберти и Даниело Лудовизи – двама венециански пратеници в Константинопол през 1534 година. Пловдив: Фондация „Българско историческо наследство“, 2016, 329 с. — ISBN 978-954-8536-19-6 (Съавтор: Снежана Ракова)

За нея:

  1. Снежана Ракова, Пенка Данова. БЕНЕДЕТО РАМБЕРТИ И ДАНИЕЛО ЛУДОВИЗИ – ДВАМА ВЕНЕЦИАНСКИ ПРАТЕНИЦИ В КОНСТАНТИНОПОЛ ПРЕЗ 1534 Г. Пловдив: Фондация „Българско историческо наследство“, 2016, 329 с. — ISBN 978-954-8536-19-6 – Балкани, 5, 2016, 139–140. [редакционен отзив за посочената книга в рубриката „Нови книги 2014–2015].

Papers

  1. Преводите на италиански книги в България през последните 10 години: „Владетелят“ на Николо Макиавели. – В: 140 anni di relazioni fra Italia e Bulgaria. Diplomazia, economia, cultura (1879–2019). A cura di Stefano Baldi e Alexandre Kostov/ 140 години отношения между Италия и България. Дипломация, икономика, култура (1879–2019). Съст. и ред. Стефано Балди и Александър Костов. София, Изд. къща „Тендрил“, 2020, 231-246. – ISBN 978-619-91496-0-7; ISBN pdf 978-619-91496-1-4;
  2. Une curieuse liste de livres grecs anciens du Sérail (1867). – In: , S. Nicolae, L. Taseva, C. Vătășescu, D.-M. Zamfir (Eds.), Limbă și cultură în Sud-estul Europei. Langue et culture dans le Sud-est de l’Europe. Actele Colocviului româno-bulgar, 5 iunie 2018. Actes du Colloque roumano-bulgar, le 5 juin 2018. Biblioteca de Studii și Cercetări Sud-est Europene, VIII. Bibliothèque des Etudes et Recherches Sud-est Européennes, VIII, București, Editura Academiei, 2020, 103-116. — ISBN 978-973-27-3157-4;
  3. Границите на България според италиански пътеписи от XVI век. – Международна научна конференция „Граници, култури, идентичности“, ГСУ ЦСВП „Иван Дуйчев“, том 100 (19), София, 2019, 104-113. — ISSN 1311-784Х;
  4. Rerum memorabilium Tabula: Nikopol dans les notes de géographie et d’histoire des écrivains européens (XVIe–XVIIe siècles). – Revue des Études Sud-Est Européennes, LVII (2019), N 1-4, p. 191-200. — ISSN 0035-2063; 
  5. Ботаника и растениевъдство на Тракия в пътеписите и научните трудове на Доменико Сестини (1750–1832). – В: Занаяти и търговия: социално развитие на тракийските земи. Сборник с научни изследвания от Четвъртата национална конференция – Свиленград, 2017. Свиленград: Исторически музей, 2018, 13-36. – ISBN 978-954-92947-5-0;
  6. La Bulgaria e i Bulgari nell’opera di Giovanni Tarcagnota. – Etudes balkaniques, LV (2019), N 3, p. 563-577. — ISSN 0324-1645;
  7. Билингвизмът латински-италиански в научната литература през XV–XVIII век. – В: Билингвизъм, транснационални явления и транснационални перспективи. Годишник на Aкадемичния кръг за сравнително литературознание, т. 8, 2019. – https://calic.balkansbg.eu/conferens/bilingualism/120-the-latin-italian-biligualism-in-scholarly-writing.html
  8. Завещанието на венецианския дипломат Марино Кавали (1500–1573). – Историческо бъдеще, 2018, 1-2, с. 116–133. — ISSN 1113-0144
  9. Franjo Ksaver Pejačević a-t-il écrit une histoire des Bulgares? – Etudes balkaniques, LIV, 2 (2018), 205–230. — ISSN 0324-1645;
  10. Ориенталските наслади: музиката и жените в писмата на Джовани Киаромани. – В: Р. Заимова, Н. Александрова, А. Алексиева (ред. и съст.), Дългият осемнадесети век 2. Наслади и забрани. София, Българско общество за проучване на осемнадесети век, 2018, 6–15. Ел. издание – bulgc.com/?page_id=738; — ISSN 2603-4492;
  11. Игнат Джурджевич и неговата „Дисертация за българите“. – В: Ив. Билярски (съст.). Laudatur temporis acti. Studia in memoriam Ioannis A. Božilov. Vol. II. Ius, imperium, potestas, litterae, ars et archaeologia. София: ИК „Гутенберг“, 2018, 288–307. – ISBN 978-619-176-130-2;
  12. България и българите в „Кратката история на света“ на Орацио Торселини (1545–1599). – Bulgaria Mediaevalis 8 (2018), 269–291. — ISSN 1314–2941;
  13. Constantinople 1659: Quelques notes sur la vie de Dr. Giovanni Mascellini e de sa femme Hélène. – In: Istorie, cultură şi politică în Sud-Estul Europei. Dovă colocvii internaţionale. Brăila: Editura Istros, 2017, 29–40;
  14. Славянският Ролан в „Книга за гневния Радо“ на венецианския комедиограф Дзуан Поло де Лиомпарди. – Bulgaria Mediaevalis, VII/ 2017, 215–231. – ISSN 1314–2941;
  15. По пътя Белград – Ниш: италиански стихове от ХVII столетие. – В: Л. Симеонова, Л. Тасева, съст., Средновековните Балкани като световен кръстопът: контакти и обмен (Studia balcanica 32). София: ИБЦТ, Изд.къща „Трендил“, 2017, с. 311–326. — ISBN 978-954-92809-6-8;
  16. Писал ли е Франц-Ксавер Пеячевич история на българите? – Историческо бъдеще, ХХ, 2016, № 1-2, с. 41–63. — ISSN 1113-0144;
  17. За чудесата по българските земи в средновековни латински и италиански енциклопедии (ХІІІ–ХV век), В: Mirabilia: чудеса и чудовища (Studia Balcanica 31). София, Парадигма, 2016, с. 180-193. — ISBN 978-619-7179-05-07;
  18. Studi ed edizioni di fonti italiane per la storia bulgara in Bulgaria. Bilancio di due ventenni, Etudes balkaniques (Sofia), LII, 2016, 4, p. 640–658. — ISSN 0324-1645;
  19. On the Fabulous Animals in Bulgaria in 13th – 14 th Century Western European Treatises and Encyclopaediae: Unicornia, Tigrides and Castoria. – Études balkaniques (Sofia), LII, 2016, 1, 99–114. — ISSN 0324-1645;
  20. Le fonti della Cronaca Bulgari. – Études balkaniques (Sofia), LI, 2015, 2, 5–32. – ISSN 0324-1645;
  21. Средновековни български владетели в Хрониката на Антонино Пиероци (1389–1459). – Bulgaria Mediaevalis, VI/ 2015, 192–207;
  22. Средновековната българска история в съчинението „История на иконоборците“ (1674 г.) на Луи Мембур, Bulgaria Mediaevalis, 3-4/ 2013–2014: Studies in honor of Professor Vassilka Tăpkova-Zaimova, 267–282. — ISSN 1314–2941;
  23. Дубровнишките извори за „Амфитеатър на Европа“ на венецианския историк Джовани Николо Дольони. – В: А. Балчева, съст., Европа в културното и политическо битие на българи и хървати. С., ИБЦТ – „Фабер“, 2014, 108–140. – ISBN 978-954-92231-9-4;
  24. За книгата на Николо Булгари от 1669 г. и за връзката Булгари – българи. – В: Realia Byzantino-Balcanica. Сборник в чест на 60 годишнината на професор Христо Матанов. София, Център за изследване на българите ТАНГРА ТаНакРA ИК, 2014, 564-582. — ISBN 978-954-378-118-8;
  25. Ντάνοβα, Π. Ο Νικόλαος Σοφιανός και οι Ιταλοί γεωγράφοι της εποχής του. Ελλάδα και Βουλγαρία στα ιταλικά γεωγραφικά συγγράμματα του 16ου αι. – ΤΑ ΒΑΛΚΑΝΙΑ Εκσυγχρονισμός, Ταυτότητες, Ιδέες. Συλλογή κειμένων προς τιμήν της καθηγήτριας Νάντιας Ντάνοβα. Ηράκλειο, Πανεπιστημιακές εκδόσεις Κρήτης Ινστιτούτο Μεσογειακών Σπουδώω – ΙΤΕ, 2014, σ. 289–318. — ISBN 978-960-524-437-8;
  26. България и българите в италианската историопис (XV–XVII в.). – Във: Трети международен конгрес по българистика, 23–26 май 2013 г., Секция „История и археология“. Подсекция „Българските земи и българите XV–XIX в.“. София: Унив. Изд. „Св. Климент Охридски“, 2014, 9–20. — ISBN 978-954-07-3864-2;
  27. Prefazione a G. Cossuto, I signori del Danubio. I nomadi guerrieri e l’Europa alto-medievale. Roma: Ed. Chillemi, 2014, 7-9 [ISBN 978-88-96522-83-7;
  28. „История на Европа“ на Пиерфранческо Джамбулари и познанието за средновековна България. – В: Л. Симеонова, съст., Балканите и светът: modus concurrandi. Studia balcanica 30. София, ИБЦТ, 2014, 205–240. – ISBN 978-954-8536-14-1;
  29. Представите за българите и техния език в Италия (ХV–ХVІ век). – В: Е. Койчева, съст., Етничност, език и идентичност на Балканите. Studia balcanica 29. С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2014, 87–106. – ISBN 954-322-739-6;
  30. Rakova, Sn., Danova, P. Fonti italiane per la storia dei popoli balcanici tra Medioevo ed Età Moderna: edizioni e studi in Bulgaria. – Études balkaniques (Sofia), L, 2014/ 1, 96–109. – ISSN 0324-1645;
  31. Въпросът за европейската принадлежност на Балканите в „Коментарите“ на Джовани Антонио Маджини (1596, 1958 г.). – В: А. Балчева, Й. Бибина, съст., Пътища и пътеки на европеизма на Балканите. Научни изследвания в чест на 50-годишнината от основаването на Института за балканистика с Център по тракология. С., ИБЦТ – „Фабер“, 1914, 107–153. – ISBN 978-19-00-0013-6;
  32. Етноконфесионални отношения в градовете по Западното Черноморие през погледа на Корнелио Мани (1638–1692). – Mediaevalia, IV, 2014, кн. 7, 47–59. — ISSN 1314-2755;
  33. Ракова, Сн., Данова, П. Италиански извори за историята на балканските народи: издания и изследвания в България. – Историческо бъдеще, г. ХІV, 2012, 1-2, с. 145–161 — ISSN: 1311-0144.
  34. Ivan D. Šišmanov: l’insegnamento e i primi studi di storia della letteratura italiana all’Università di Sofia. –Études balkaniques, XLVIII, 2012, 1-2, 212-233.
  35. Пъстрата градска действителност под перото на италианските пътешественици: Пловдив и околностите му през ХV–ХVІ век. – Mediaevalia, II, 2012, кн. 5, 88–111. — ISSN 1314-2755
  36. Костов, Ал., Данова, П. Предговор, В: Костов, Ал., Данова, П. (съст.) Италия, България и Балканите (1870–1919). София, ИК „Гутенберг“, 2012, 7-10. — ISBN 978-954-617-137-5
  37. Иван Д. Шишманов и най-ранното преподаване и изследвания по история на италианската литература в Софийския университет. – В: Италия, България и Балканите (1870–1919). София, ИК „Гутенберг“, 2012, 199–224. — ISBN 978-954-617-137-5
  38. Балчева, А., Бибина, Й., Данова, П. Проф. Лилия Кирова – ученият и колегата. Ab imo pectore. – В: Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лилия Кирова. А. Балчева (съст.), Й. Бибина, П. Данова (ред.) София – Велико Търново, ИБЦТ – Фабер, 2012, 15-21. — ISBN: 978-954-400-650-1
  39. Ежедневието на балканския град през втората половина на ХVІІІ век (по данни на италиански пътешественици, преминали по пътя Константинопол – Букурещ). – В: Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лилия Кирова. А. Балчева (съст.), Й. Бибина, П. Данова (ред.) София – Велико Търново, ИБЦТ – Фабер, 2012, 96–120; [Summary, p. 121: The Daily Routine of the Balkan City During the Second Half of the 18th Century (According to Data by Italian Travelers, Having Passed the Way from Constantinople to Bucharest)]. — ISBN: 978-954-400-650-1
  40. Le marchand dans les Balkans (XVe – XIXe siècles). Projet bulgare-roumain (2003–2012). – Etudes balkaniques, 2011, No 4, 54–56
  41. Rotte mercantili e conoscenze geografiche nel Sud-Est europeo nel Viaggio di Cinque anni in Asia, Africa, & Europa del Turco (1689). – Etudes balkaniques, 2011, No 4, 97–119. – ISSN 0324-1654;
  42. Балканските маршрути на Джовани Батиста Де Бурго от 1682 г.: реално или въображаемо пътуване? – Историческо бъдеще, 2011, 1-2, 119–139 [Summary, p, 280: The Balkan Itineraries of Giovanni Battista De Burgo in 1682: a Real or Imaginary Travel?]. — ISSN: 1311-0144
  43. Джован-Мария Анджолело и неговото описание на Константинопол (сл. 1478 г.) – Историческо бъдеще, 2010, 1-2, 211–236. — ISSN 1311-0144;
  44. Николаос Софианос и неговите италиански популяризатори. Гърция и България в италиански географски съчинения от ХVІ век. – В: Балканите – модернизация, идентичности, идеи. Сборник в чест на проф. Надя Данова. Редколегия: Ю. Константинова (отг. рекдактор), А. Костов, Е. Никова, Р. Заимова, Р. Градева. София-Велико Търново, ИБЦТ– Фабер, 2011, 278–305. — ISBN 978-954-92231-8-7
  45. За България и нейните владетели (1623) на Джовани Николò Дольони. – Bulgaria Mediaevalis, T. II: Studies in honour of Professor Vassil Gjuzelev. Sofia, Bulgarian Historical Heritage Foundation, 2011, 267–310. — ISSN 1314-2941
  46. Eвропа, нейният Югоизток и България в средновековната италианска литература (ХІІІ–ХV век). – Във: Балканите – многоликите измерения на европейската култура (Сб.). В. Търново, Фабер, 2010, 15–42. — ISBN 978-954-400-334-0 [Europe, the European Southeast and Bulgaria in Medieval Italian Literature (13th–15th Centuries) (Summary), p. 43]
  47. Българите през погледа на Доменико Сестини (1779 г.). – Във: 30 години секция История на света и международните отношения в ново и най-ново време (Сб.). С., Институт по история – БАН, 2010, 112–125. — ISBN 978-954-92267-9-9
  48. Turkish Elements in 16th Century Venetian Theatralical Activities. – Türk Tarih Kongresi: 11–12 Eylul 2006 (IV/III. Cilt). Ankara, 2010, 365–370
  49. Книгата на месер Марко Поло и познанието за българите във Венеция (втората половина на ХVІ – началото на ХVІІ век). – Във: Щрихи към балканското Средновековие. Изследвания в памет на проф. Николай Кочев (Studia balcanica 27). С., Институт по балканистика – Парадигма, 2009, 175–199. — ISBN 978-954-92231-7-0, ISBN 978-954-326-103-1
  50. Имиджът на Балканите в ренесансовата култура. – Във: Имиджът на Балканите. Исторически подходи и комуникационни практики (съст. М. Златева). С., 2008, 87–95. — ISBN 978-954-8194-74-4
  51. Сведения за Родопите в италиански извори (ХV–ХVІІІ век). Пътуванията на Джован-Мария Анджолело от 1470 и 1476/77 г. – Във: Рудозем и околностите му – археология, етнография и история. Том 1. С., 2008, 257–305. – ISBN 978-954-92231-5-6, ISBN 978-954-91384-6-7
  52. Несебър в италианската литература (ХV–ХVІ век). – Bulgaria Pontica Medii Aevi. Mesemvria Pontica. International Seminar, Nessebar, May 28–31, 2006. Studia in honorem professoris Vasil Gjuzelev. Бургас, 2008, 339–352. – ISBN 1313-3535
  53. Reinsegnements sur les Bulgares, leur religion et leur église dans les “Relations Universelles” de Giovanni Botero (1544–1617). – RESEE [Revue des études sud-est européennes – Bucarest], t. XLVI, 2008, No 1–4, 475–487.
  54. България и българите в съчиненията на Джовани Ботеро (1544–1617). – Историческо бъдеще, 2007, № 1-2, 177-201 [Bulgaria and Bulgarians in the Works of Giovanni Botero (1544–1617) (Summary), 300-301]
  55. Coğrafya: Balkanlarda Hristiyan ile Müslüman Medeniyetleri Arasındaki Köprü (XV Yüzyıl). – In: Proceedings of the Second International Balkan Turcology Symposium (03-06.IX.2002 – Mostar). Prizren, Bal-Tam, 2007, 303–307 [The Geography: A Bridge between Christian and Muslim Cultures on the Balkans (Summary), p. 307]
  56. Българите в италианските съчинения по обща история от ХVІ век. – Историческо бъдеще, 2006, № 1-2, 38-62 [Bulgarians in the 16th Century Italian General History Works (Summary), p. 297]
  57. Войнствените българи в две италиански съчинения по обща история от ХVІ век. – Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805–1872). С., ИК Гутенберг, 2006, 41–70. — ISBN-10: 954-617-013-5 ISBN-13: 978-954-617-013-2
  58. Ракова, Сн. [съавтор] Едно писмо до крал Владислав ІІІ, писано в навечерието на Варненската битка (1444). – Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова (Studia balcanica 25). C., 2006, 265–274. — ISBN 954-91085-5-4, ISBN 978-954-91085-5-2
  59. La culture des marchands italiens: les connaissances acquises pendant le voyage (XVe–XVIe siècles). – SMIM [Studii şi Materiale de Istorie Medie, Bucarest], vol. XXIV, 2006, 21–29.
  60. Марино Кавали: един венециански дипломат между Изтока и Запада в европейската политика от ХVІ век. – Във: Проблемът Изток–Запад. България и Балканите. Статии, документални материали, дискусии. С., Асоциация Клио-96, 2006, 20–46. – ISBN 10:954-91861-1-3; ISBN 13:978-954-91861-1-6 [Marino Cavalli: A Venetian Diplomat between the East and the West in the European Politics of 16th Century (Summary), 46–47]
  61. Ранните ренесансови представи за Европа. – Историческо бъдеще, 2005, № 1-2, 35-62 [Early Renaissance Notions of Europe (Summary), 293-294]
  62. Един български прочит на „Нощна песен на странстващ овчар в Азия“ от Джакомо Леопарди. – Литературна мисъл, XLII, 2005, № 1, 114–122.
  63. La visione rinascimentale dei Balcani negli scritti di viaggio e di cosmografia italiani (sec. XV–XVI). – In: La Renaissance dans le Sud-Est européen. Actes de la réunion scientifique internationale organisée par l’AIESEE en collaboration avec le Comité National Italien de l’AIESEE et l’appui du Bureau de l’UNESCO de Venise – ROSTE. Bucarest, 2004, 35–40 (същото в Bulletin AIESEE (Bucarest), 32-33-34 [pour 2002–2004], 2004, 357–361. – ISBN 973-45-0393-6)
  64. Турската Хроника на Теодоро Спандуджино Кантакушино. – Във: Турция, Балканите, Европа. История и култура. Изследвания в чест на професор Дженгиз Хаков. С., Парадигма, 2003, 422–435 [The Turkish Cronicle of Teodoro Spandugino Cantacuscino]
  65. Aux sources de l’intérêt européen pour les cultures balkaniques. – Etudes balkaniques, XXXIX, 2003, No 3, 40–47.
  66. Ренесансовата представа за човека в дихотомията Запад–Изток. – Във: Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива. С., Парадигма, 2003, 104–116. – ISBN 954-9536-87-4 [The Renaissance Notion of Man in the West-East Dichotomy (Summary), p. 116]
  67. Войните и мира на Мехмед ІІ в „Хрониката“ на Бенедето Деи. – Във: Балканите между мира и войната ХІV–ХХ век. Сборник научни изследвания (съст. Св. Елдъров). С., Иврай, 2002, 43–56. — ISBN 954-90684-8X
  68. Средновековна България – един куриозитет в географската енциклопедия на Джамбатиста Рамузио. – ГСУ ЦСВП „Иван Дуйчев“, 90 (9) [за 2000], 2002, 47–55. – ISSN 1311-784 X [La Bulgarie médiévale: une curiosité dans l’encyclopédie de G. B. Ramusio]
  69. Османската култура на Балканите през втората половина на ХV век (по сведения на италиански пътешественици). – Във: Доклади от Международния симпозиум „Османската цивилизация на Балканите“, София, 21-23 април 2000. Istanbul, IRCICA, 2002, 151–162
  70. Ролята на балканския интелектуалец в културния живот на Ренесансова Италия: случаят кардинал Висарион. – Във: Творецът в югоизточноевропейските култури. С., Проф. М. Дринов, 2001, 79–98 [същото в Историческо бъдеще, 2001, № 1, 81–95]
  71. Ренесансови предразсъдъци за европейската принадлежност на балканските култури. – Год. ЮЗУ „Неофит Рилски“, ф-т по изкуства, 1: Културата и предизвикателствата на новия век (Благоевград), 2001, 179–183 [Renaissance Prejudices for the European Belonging of the Balkan Culture (Summary), p. 183]
  72. Непубликуван извор за историята на Османската империя (1531 г.). – Във: Изследвания в чест на чл.-кор. проф. Страшимир Димитров, І (Studia balcanica 23). С., Проф. Марин Дринов, 2001, 250–259. — ISBN 954-430-832-6
  73. Il Gran Turco, la sua natione e i popoli balcanici nella poesia del Rinascimento italiano. – Etudes balkaniques, XXXV, 1999, No 1–2, 116–125.
  74. Балканът, Дунав и морето в ренесансовата поезия. – Във: Балканът и морето. Послания към времена и поколения. Благоевград, 1999, 92–105 [Mountain, the Danube and Sea in Renaissance Poetry. – Balkan and Sea – Messages to Time and Generations. Blagoevgrad, 1999, 92–105]
  75. Югоизточна Европа – отправна точка в географските дирения на Академия Рамузиана. – Във: Средновековните Балкани. Политика, религия и култура. (състав. Сн. Ракова и Л. Симеонова). С., Проф. Марин Дринов, 1999, 180–188 – ISBN 954-430-606-4 [Southeastrn Europe: a Starting Point in the Geographic Research of Academia Ramusiana]
  76. Щрихи към образа на евреина в италианската ренесансова книжнина. – Алманах за история на евреите в България, т. 1 [за 1998/1999], 1999, 45–48 – ISBN 0324-1912
  77. Балканите – погубеното съкровище на Европа (Италианските хуманисти от ХV в. за съдбата на балканското културно наследство). – Във: Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите. Благоевград, 1998, 281–292 – ISBN 954-680-083-X [The Balkans – The Ruined Tresaure of Europe (The Italian humanists from 15th century about the Balkan cultural heritage). – In: Giftts and Tresaures. Spiritual Continuity on the Balkans. Blagoevgrad 1998, 281–292]
  78. Един „просвещенски“ поглед върху балканския град: Дж. Б. Касти и неговото Пътуване до Константинопол от 1788 г. – Годишник на Етнографския музей–Пловдив (Пловдив), Хр. Г. Данов, 1998, 69–75 [An “Enlightenment” Glimpse at the Balkan Town: G. B. Casti and his “Journey to Constantinople” (Summary), p. 76]
  79. Между историческия факт и политическия мит: балкански сюжети в италианската ренесансова поема. – Историческо бъдеще, 1997, № 2, 81-99 [From Historical Facts to Political Myths: Balkan Motifs in Italian Renaissance Verse (Summary), p. 251]
  80. Джамбатиста Вико и неговата теория за общественото развитие в контекста на идеологическите спорове на епохата. – Минало, 1997, № 3-4, 91–96
  81. Някои ренесансови утопии за политическото устройство на Балканите. – Във: Предци и предтечи. Митове и утопии на Балканите. Благоевград, 1997, 364–381 [Some Renaissance Utopias about the Balkans Political Structure]
  82. Ракова, Сн. (съавтор) Италиански пътеписи за Балканите ХV–ХVІІ век. – Във: Българи в Италия и италианци в България. Приноси. С., Демакс, 1997, 220–231 – ISBN 954-479-004-7 [Rakova, Sn. (coautore). I Balcani nei diari di viaggio italiani dei sec. XV–XVII. – In: Bulgari in Italia e italiani in Bulgaria. Contributi. Sofia, Demax, 1997, 220–231 — ISBN 954-479-004-7]
  83. La Bulgarie et les Bulgares dans la Chronique de Benedetto Dei (1418–1492). – Etudes balkaniques, XXXIII, 1997, No 1–2, 171–182
  84. Нови идеи в ренесансовата историография: „нации“ и „народи“ на прага на модерна Европа. – Историческо бъдеще, 1997, № 1, 166–187 [New Ideas in Renaissance Historiography: “Nations” and “Peoples” on the Treshold of Modern Europe (Summary), 222-223]
  85. За ползата от историята в предговорите на венецианската популярна книжнина от ХVІ в. – Годишник на Варненския свободен университет, Година ІІІ, кн. І. Варна, 1997, 317–334.
  86. Приказката на Италианския ренесанс. – Литературна мисъл, ХХХІХ–ХL, 1995–1996, № 4, 16–27
  87. Залезът на кръстоносната идея в Ренесансова Италия. – Култура и общество, ІІ (Studia balcanica 22). С., БАН, 1994, 197–211. – ISBN 954-430-269-7 [Le déclin de l’idée des croisades en Italie de la Renaissance (Résumé), p. 211]
  88. L’Impero Ottomano nella vita e nell’opera di Filippo Buonaccorsi (Callimaco Esperiente). – Etudes balkaniques, XXIX, 1993, No 1, 74–89
  89. Приносът на Алдо Мануцио и неговата академия за хуманистичното познание за Балканите. – Във: Култура и общество, I (Studia balcanica 21). С., БАН, 1992, 266–277 [La contribution de Alde Manuce et de son Académie à la connaissance des Balkans (Résumé), p. 277]
  90. Литературни измерения на социалния утопизъм през Ренесанса – Бартоломео Саки (Платина) и Филипо Буонакорси (Калимах). – ГСУ ФКНФ, 82 [за 1991], 1992, 195-206;
  91. Una testimonianza preziosa della civiltà balcanica del ‘500 – la lettera di Francesco Masser. – Balkanistic Forum, 1992, No 1, 13–17.
  92. Жанрово-стилни особености на венецианския пътепис от ХVІ век. – Philologia/Филология, 23, 1991, 14–25 [Tratti caratteristici di genere e stile dell’odeporica veneziana del Cinquecento]
  93. Българите във венецианската книжнина от ХVІ век. – Във: Втори международен конгрес по българистика, София, 23 май – 3 юни 1986 г. Доклади, Т. 23. Млади българисти колоквиум. С., БАН, 1989, 456–466
  94. Балканите в италианската ренесансова книжнина и живопис през втората половина на ХV–ХVІ в. – Във: България, Балканите и Италия (Сб.). С., 1988, 140–149
  95. Идейните основи на венецианските дипломатически релации от Османската империя. – Балканистика, 2, 1987, 277–287

Academic reviews

  1. [рец.] За книгата: Alain Vuillemin. Cathares, Bogomiles, Pauliciens à travers les arts, l’histoire et la littérature. Préface de Pascal Cazottes. Cordes-sur-Ciel: Rafael de Surtis, 2018, 225 p. — ISBN: 978-2-84672-469-2. [Вюймен, Ален. Катари, богомили, павликяни чрез изкуството, историята и литературата; Cathars, Bogamils and Paulicians throught Art, History and Literature.] – Colloquia Comparativa Litterarum, vol. 5/ 2019, 157-161. — http//ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia.index;
  2. В. Алексова, П. Данова. Българо-румънски колоквиум „Традиционна култура, социална история и история на езиците в Югоизточна Европа“. – Историческо бъдеще, 1-2 (2018), 247–250. — ISSN 1311-0144;
  3. Tamara Stoilova, Balkanski istorii ot 18 vek [Тамара Стоилова, Балкански истории от XVIII век], Sofia, Clio – 96, 2017. – Etudes balkaniques, LV (2019), N 3, p. 615-620. — ISSN 0324-1645;
  4. Михайлова, А., Данова, П. Сесия на смесената междуакадемична българо-румънска комисия за история, Букурещ, 6 юни 2018 г. – Балкани 7, 2018, 116–120. — ISSN: 1314-4103
  5. Международен колоквиум по проблеми на балканската историография в най-ново време, Рим, 22 май, 2018 – Балкани 7, 2018, 113–116. — ISSN: 1314-4103;
  6. Данова, П., Алексова, В. [отзив] Българо-румънски колоквиум „Етничност, език, идентичност: култура и контакти в Европейския Югоизток“. – Историческо бъдеще, ХХ, 2016, № 1-2, с. 269–272 — ISSN 1113-0144;
  7. Данова, П., Михайлова, А., Сесия на Смесената българо-румънска комисия за история, Балкани, 5, 2016, с. 125–127 [отзив];
  8. Два българо-румънски колоквиума по международни проекти на ИБЦТ, Балкани, 5, 2016, с. 118–122 [отзив];
  9. Българо-италиански научен форум по проблемите на студената война, Балкани, 5, 2016, с. 116–118 [отзив];
  10. Лиляна Симеонова. Лиудпранд Кремонски. Разплата – История на Отон – Пратеничество в Константинопол. Предговор, превод от латински и коментар. София, „Изток – Запад“, 2015, 336 с. — ISBN 978-619-152-691-8, Балкани, 5, 2016, с. 145–149 [рецензия];
  11. Италиански приноси в балканистиката по повод на ХІ Международен конгрес за югоизточноевропейски изследвания: D’Alessandri, A., Guida, F. (Eds.) L’Europa e il suo Sud-Est: percorsi di ricerca (Contributi italiani all’XI Congresso internazionale dell’Association Internationale d’Études du Sud-Est Européen – Sofia, 31 agosto – 4 settembre 2015). Roma: Aracne, 2015, 153 p. – Историческо бъдеще, 2015 (ХІХ), 1-2, 268–271. — ISSN 1311-0144;
  12. Испански дипломатически документи за Османската империя и българите (ХVІІІ–ХІХ в.). – История, 2016 (24), 2, 216–218 — ISSN 1314-8524;
  13. Българо-румънски колоквиум „На север и на юг от Дунав: търговци, мисионери, пътешественици (ХV–ХVІІІ век)“. – Българистика/ Bulgarica, Информационен бюлетин, 31/ 2015, 77–80. — ISSN 1311-8584 (излязъл от печат през м. март 2016 г.)
  14. В памет на Марта Бур-Марковска. – Историческо бъдеще, ХVІІ, 2013, 1-2, 258-259. — ISSN 1311-0144;
  15. [отзив] Симеонова, Лиляна. СКАНДИНАВСКАТА ЕКСПАНЗИЯ И ЗАПАДЪТ (края на VІІІ – 60-те години на ХІ в.) – Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи. София, Парадигма, 2008, 306 с. – Еtudes balkaniques, XLVI, 2010, No 4, 236–240 — ISSN 0324-1654;
  16. [рецензия] Un nuovo volume sulla pregiata odeporica veneta: Itinera Orientalia. Itinerari veneti tra Oriente e Occidente. Relazioni di viaggio tra identità e alterità a cura di Giovanni Pedrini e Nico Veladiano). Vicenza, Editrice Veneta, 2010, 311 p. – Еtudes balkaniques, XLVI, 2010, No 4, 224–229. — ISSN 0324-1654;
  17. [отзив] Гюзелев, В. Cera Zagora. – Историческо бъдеще, 2011, 1-2, 270–271. — ISSN: 1311-0144;
  18. Симеонова, Лиляна. СКАНДИНАВСКАТА ЕКСПАНЗИЯ И ЗАПАДЪТ (края на VІІІ – 60-те години на ХІ в.) – Пиратство, търговия, градски живот, литературни стереотипи. София, Парадигма, 2008, 306 с. – Еtudes balkaniques, XLVI, 2010, No 4, 236–240 — ISSN 0324-1654;
  19. Un contributo importante per lo studio della letteratura odeporica: l’edizione critica dell’Itinerario de Marc’Antonio Pigafetta (Marc’Antonio Pigafetta, Itinerario da Vienna a Costantinopoli, a cura di Daria Perocco, Padova, Il Poligrafo, 2008, 304 p.) – Etudes balkaniques, XLVI, 2010, No 1-2, 270–276
  20. Българско участие в католически мисии из Унгария и Трансилвания през ХVІІ–ХVІІІ век. – Историческо бъдеще, 2008-2009, № 1-2, 268-272
  21. Стоилова, Т. Третият Рим. Мирните решения на руската имперска политика в Югоизточна Европа през ХVІІІ в. С., 2001 – Etudes balkaniques, XXXVІІ, 2002, No 4, 140–145
  22. Denize, E. Ţarile române şi Veneţia. Relaţii politice (1441–1541) de la Iancu de Hunedoara la Petru Rareş. Bucureşti, 1995. – Etudes balkaniques, XXXVII, 2001, No 1, 166–168 [отзив]
  23. 1396. Никополската битка в съдбата на България, Балканите и Европа. – Историческо бъдеще, 2000, № 1-2, 255-258 [отзив]
  24. Викторен Галабер – един живот, една мисия едно призвание. – Историческо бъдеще, 1998, № 1, 208–212 [отзив]
  25. Стоилова, Т., А. Кочанкова (съавтори). Нови книги за историята на българската църква. – Историческо бъдеще, 1998, № 2, 220-228, по-специално – 220–222
  26. Приморские встречи Клио’96.: „Центр и периферия в историческом развитии“. – BHR [Bulgarian Historical Review, Sofia], XXV, 1997, No 1, 142–148 [отзив]
  27. Τετράδια εργασίας 17. Περιηγητικά θέματα – υποδομή και προσεγγίσεις. Αθήνα, 1993 – Etudes balkaniques, XXXIII, 1997, No 1–2, 233–234 [отзив]
  28. Conferénce internationale “Voltaire, les sociétés balkaniques et slaves”. – Etudes balkaniques, XXXI, 1995, No 2, 154–156 [отзив]
  29. Le Monde slave – idées et réalités (Sofia, 25 janvier 1995). – Etudes balkaniques, XXXI, 1995,) 3–4, 229–230 [отзив]
  30. Esempi di scritture nei secoli XII–XVIII. Tipologie di documenti dei secoli IX–XVI. Venezia, 1991. – Etudes balkaniques, XXVIII, 1992, No 3–4, 275–276
  31. Popoli e spazio romano tra diritto e profezia. Da Roma alla Treza Roma. Studi III. Napoli, 1986 – Etudes balkaniques, XXIII, 1987, No 1, 131–134 [отзив]
  32. Немски и австрийски пътеписи за Балканите, ХVІІ – средата на ХVІІІ в. С., 1986 – Etudes balkaniques, XХІІІ, 1987, No 3, 134–135 [отзив]
  33. Φιλίπουλου-Δεσυλλα, Κ. Ταξιδιώτης της δύσεως πηγή για της οικονομική ζωή τηε Οθωμανική αθτοκρατορίας στους χρόνους του Σουλεúμαν του Μεγαλοπρεπούς (1520–1566). Αθήνα, 1984. – Etudes balkaniques, XXII, 1986, No 3, 137–139 [отзив]
  34. Europa Orientalis. Studi e ricerche sui paesi e le culture dell’Est europeo e bibliografia italiana corrente sull’Europa Orientale. I–II. Roma, 1982–1983. – Etudes balkaniques, XXI, 1985, Νο 2, 120–121 [отзив в съавторство с L. Genova]

Compiling and editing

  1. Vătăşescu, C., Danova, P. (eds.) Contacte şi schimburi culturale în Sud-Estul Europei (Aspecte istorice şi lingvistice) Actele Simpoziunului de Institutul de Studii Sud-est Europene al Academiei Române şi Institutul de Blcanologie şi Centrul de Tracologie al Academiei Bulgare de Şiinţe, Bucureşti, 29 septembrie 2015, Brăila: Editura Istros, 2017, 15–201;
  2. Kostov, A., Guida, F., Danova, P. (eds.) Atti del Convegno internazonale di studi “I Balcani, la Bulgaria e l’Italia durante la guerra fredda”, Roma 5-6 maggio, 2016. — Etudes balkaniques, LII, 2016, 4, 220 p. — ISSN 0324-1645;
  3. Danova, P., Guida, F. (Eds.) Atti della Giornata di studi “La Bulgaria, l’Italia e i Balcani fra le due guerre mondiali” organizzata dal Dipartimento di Scienze politiche – Università Roma tre in collaborazione con l’Istituto di studi balcanici & Centro di tracologia e l’AISSEE: Roma, 27 settembre 2013. — Études balkaniques, L, 2014, 2, 155 p. — ISSN 0324-1654;
  4. Костов, Ал., Данова, П. (Съст.) Италия, България и Балканите (1870–1919). София, ИК „Гутенберг“, 2012, 237 с. — ISBN 978-954-617-137-5;
  5. Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лилия Кирова. (Съст. А. Балчева; резколегия: А. Балчева, Й. Бибина, П. Данова). София, Фабер, 2012, 482 с. — ISBN 978-954-400-650-1]
  6. Kostov, A., Danova, P. (Eds.) Atti del Convegno bulgaro-italiano « L’Italia, la Bulgaria e i Balcani (1870–1919) » Sofia, 23–24 settembre 2011. Sofia. 2012, 240 p. — Etudes balkaniques 48, 2012, 2-3. ISSN 0324-1654;
  7. Балканите – многоликите измерения на европейската култура. The Balkans: Multiple Dimensions of European Culture. София, БАН – Фабер, 2010, 386 c. — ISBN 978-954-400-334-0.
    [eds. Lilia Kirova, Antoaneta Balcheva, Yordanka Bibina, Penka Danova]
  8. Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. София, Парадигма, 2004, 712 с. — ISBN 954-9536-87-4
    [съст. и ред. с Тамара Стоилова, Виолина Атанасова, Румяна Чукова, Детелина Динева, Воля Аргирова и Петя Димитрова]
  9. Творецът в югоизточноевропейските култури (Сб.). С., Проф. М. Дринов, 2001, 204 с. — ISBN 954-430-811-3
    [в съ-съставителство и редакция с Лилия Кирова]

4. PARTICIPATION IN SCIENTIFIC FORUMS

2019.12.2-3. Наука и образование в Средновековна България. Конференция по случай 150-годишнината от създаването на Българската академия на науките, Организатор – ИИИ. Доклад: Средновековните българи в речници и справочници от ранномодерна Европа.

2019.11.02. Кръгла маса „Билингвизъм. Езикът като lieu de mémoire“, организирана от ИЛ – БАН, СУ и Френския институт в София . Доклад: Билингвизмът латински-италиански в канцеларската практика на старите италиански държави (XV–XVII) век.

2019.11.27-28. – Научна конференция „Ежедневието на империите. От Средновековието до наши дни“, организирана от ИИИ, посветена на 150-годишнината от учредяването на БАН. Доклад: Всекидневието на посланика републиканец в империите от XVI век.

2019.09. 27 септември Международен форум 140 години дипломатически отношения Италия – България (1879 –2019), организирана от Посолството на Рупублика България в София и ИБЦТ – БАН. Доклад: Преводите на италиански книги в България през последните 140 години: „Владетелят“ на Николо Макиавели;

2019.09.1-7. XII Международен конгрес по балканистика, Букурещ

Доклад: Le marchand écrivain et la fortune de ses écrits (XVe –XVIe siècles).

2019.06.19-20. Българо-румънската конференция „Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти“, организатол ИБЦТ, посветена на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките. Доклад: Le marchand italien et ses pérégrinations dans la région du Bas-Danube vers la fin du XIVe siècle.

2019.04.18. Научна конференция „Билингвизъм, транснационални явления и транснационални перспективи“, организирана от Академичния кръг по сравнително литературознание. Доклад: Билингвизмът латински-италиански в научната литература XV–XVIII век.

2018.11.15–16. Интердисциплинарна конференция „Култура на пътуването в Европейския Югоизток“, организира Секция „Културна история на балканските народи“ – ИБЦТ – БАН. Доклад: Какво са чели преди да потеглят на път? Книжовният багаж на италиански пътешественици през Балканския полуостров през XVI век.

2018.10.26–27. Международна конференция „Граници, култури, идентичност“, организирана от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. Доклад: Границите на България според италиански пътеписи от XVI–XVII в.

2018.05.22. Giornata di studi “Le storiografie balcaniche dopo il comunismo. Esiti e prospettive, 22 maggio 2018, Sala del Consiglio, Dipartimento di Scienze Politiche, organizzata dall’Associazione Italiana di Studi del Sud-Est Europeo (AISSEE). Contributo: La storiografia bulgara contemporanea sui rapporti fra gli antichi Stati italiani e le terre bulgare. Bilancio dell’ultimo decennio 10 с. текст и още толкова литература) – Nell’ambito della, от Департамента по политически науки към Изследователския университет „Рома-тре“, от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН и с учтивото съдействие на Румънската академия в Рим.

2018.06.05. Colocviu “Culturǎ tradiţionalǎ, istorie socialǎ şi limbilor din Sud-Estul Europei”, Institutul de studii Sud-Estul europeane, 5 iunie 2018. Rapport: Autour d’une curieuse liste de livres grecs anciens du Sérail (1687).

2018.06.05. Zones de contact et centres de communications dans les Balkans du Moyen Age à nos jours. Colloque roumano-bulgare d’histoire. Académie Roumaine – Académie Bulgare des Sciences. Bucarest, le 6 juin 2018. Rapport: Rerum memorabilium tabula: Nikopol dans les notes de géographie et d’histoire des écrivains européens (XVIe –XVIIe siècles).

2018.02.1–2. Втора интердисциплинарна конференция „Mirabilia: Чудесно и магическо“ организирана от ИБЦТ – БАН, Американския научен център в София. Доклад: Метаморфозите на Родоския дракон.

2017.10.10-11. Интердисциплинарната конференция „Наслади и забрани“, организирана от Българското общество за проучване на Осемнадесети век. Доклад: Ориенталските наслади: музиката и жените в писмата на Джовани Киаромани от пътуването му от Виена до Бурса (1659 г.)..

2017.10.02.– Националната научна конференция „Занаяти, търговци, пазари: социално-икономическо развитие на тракийските земи“, организирана от ИЕФЕМ – БАН, Община Свиленград и Историческия музей гр. Свиленград. Свиленград. Доклад: Ботаника и растениевъдство на Тракия в пътеписите и научните трудове на Доменико Сестини (1750–1832).

2016.11.30. Българо-румънски колоквиум на тема „Етничност, език, идентичност: култура и контакти в Европейския Югоизток“ София. Доклад на тема „Писал ли е Фр.-Кс. Пеячевич „История на българите“?“

2016.09.29.Сесия на Смесената българо-румънска комисия за история. „Държава и религия на Балканите“, организирана от българската страна. Доклад: Comment Franjo Ksaver Pejačević écrivit la “Historia Bulgarorum?

2016.10.13–14. Седми балканистични четения по проблемите на културата „Смях и сълзи на Балканите“, организирани от секция „Културна история на балканските народи“София: Доклад: Смях и сълзи в „Книга за гневния Радо“ (1533 г.); и научно съобщение на тема: Балкански исторически сюжети в марионетния театър на фамилията Боромео (ХVІІІ–ХІХ век).

2016.05.5–6. Convegno « I Balcani, la Bulgaria e l’Italia durante le Guerra fredda ». Contributo: Studi ed edizioni di fonti italiane per la storia bulgara in Bulgaria. Bilancio di un ventennio ».

2015.11.12. Colloque bulgare-roumain « Au Nord et au Sud du Danube: marchands, missionaries, voyageurs (XVe–XVIIIe s.) », organisé à Sofia. Rapport: Giovanni Chiaromanni (1633–1683), un diplomate et voyageur florentin au service des princes d’Europe.

2015.10.07. Годишната конференция на Българското общество за проучване на ХVІІІ век, посветен на темата „Пътища на информацията през дългия ХVІІІ век“, Доклад:„Пътища на научното знание: Florula bulgarica (1780 г.) на Доменико Сестини“.

2015.09.29. Colloque bulgare-roumain « Langue, ethnicité, identité & culture et contacts dans le Sud-Est européen », organisé à Bucarest. Rapport: Constantinople 1659: quelques notes sur la vie du Dr. Giovanni Mascellini e de sa femme Hélène.

2014.11.26. Сесия на Смесената българо-румънска комисия за история в Букурещ, Секция Средновековие. Доклад: Le contexte littéraire et culturel des voyages italiens à travers les Balkans (XVe-XVIIIe siècles).

2014.11.19. . Colloque bulgare-roumain « Au Nord et au Sud du Danube: marchands, missionaries, voyageurs (XVe–XVIIIe s.) », organisé à Bucarest. Rapport: Autour les voyages « imaginaires » de deux italiens à travers les terres bulgares et roumaines au XVIIe siècle : Cornelio Magni e G.B. De Burgo.

2014.10.03. Първа интердисциплинарна конференция „Mirabilia: чудеса и чудовища“, София 2-4 октомври 2014, организирана от ИБЦТ и Американския научен център – София, под патронажа на Столична община. Доклад: За чудесата по нашите земи в средновековни латински и италиански енциклопедии (ХІІІ–ХІV век).

2014.06.18. Шестите балканистични четения: Състояние, постижения и перспективи на балканската културология, организиран от секция „Културна история на балканските народи“. София, ИБЦТ, 18–19 юни 2014 г. Доклад:

Италиански извори за историята на балканските народи: издания, преводи и изследвания в България.

2014.02.28. Националната конференция „Средновековна България в контекста на византийската и европейската история и култура”, в чест на 90-та годишнина на проф. В. Тъпкова-Заимова. Доклад : Съчинението „История на иконоборците“ (1674) на Луи Мембур и средновековната българска история.

2013.11.26. Национална конференция „Етнокофесионални взаимоотношения на Балканите – поглед отвътре и отвън“, организиран от ИФ на СУ. Доклад: Етноконфесионални отношения в градовете по Западното Черноморие през погледа на Корнелио Мани (1638–1692).

2013.09.19. Giornata di studi “La Bulgaria, l’Italia e I Balcani fra le due guerre mondiali”, organizzata dal Dipartimento di scienze politiche – Università degli studi Roma-3 (Rоma). Contributo: Enrico Damiani e l’insegnamento della storia della letteratura italiana all’Università di Sofia.

2013.05. 23–26. Трети международен конгрес по българистика. Доклад: България и българите в италианската историопис ХV–ХVІ век.

2013.05.7-8. Интердисциплинарен семинар на тема “Константинопол 1453 г. – промяната на световете”, организиран от секция “Културна история на балканските народи” при ИБЦТ. Доклад: Завладяването на Константинопол в оценките на съвременниците.

2012.12.12-13. Кръглата маса с международно участие “Балканите и светът: modus concursionis”, организирана по линията на едноименния бюджетен проект за научни изследвания на ИБЦТ. Доклад: Академии, висши училища и школи в Италия – будители на интереса към средновековната българска история през ХVІ–ХVІІ век.

2012.11.28. Session de la Commission mixte interacadémique bulgare-roumaine L’Héritage byzantin dans les Balkans, organisée à Sofia. Rapport : L’histoire Byzantine comme source et inspiratrice pour l’historiographie de la Bulgarie médiévale: la tradition italienne (XVIe–XVIIIe siècles).

2012.11.07. Конференция “Мултикултурното пространство на балканския град по Долни Дунав и Via Diagonalis”, организирана по научен проект на катедра Стара и средновековна обща история на Историческия факултет при СУ. София, 7 ноември 2012 г. Доклад: Пъстрата балканска действителност под перото на италианския пътешественик: анекдоти, суеверия, градски легенди (ХV–ХVІІ век).

2012.10.25-26. International Conference Communication and Commerce in the Balkans from Alexander the Great to Alexander Battenberg, организирана от Американския изследователски институт. София, 25–26 окт. 2012. Rapprt : The buffalo: tractive power in fluvial and terrestrial roads of the Balkan in the Early Modern Time.

2012.09.27. Iolloque bulgare-roumain Voyager et échanger dans les Balkans (XVe –XIXe siècle), organisé à Sofia. Rapport : Les voyageurs italiens à travers les terres bulgares et leur dialogue avec le monde balkanique (XV–XVIII siècles). Quelques exemples.

2011.11.17. Първа национална среща по балканистика на тема Балканистичните изследвания в България – състояние и перспективи, организирана от Българския национален комитет по балканистика и ИБЦТ. Доклад : Италиански извори за историята на балканските нарди: издания и изследвания в България.
(съавтор: Сн. Ракова)

2011.10.26–27. Българо-румънската научна конференция “Етничност, идентичност, език”, организирана от ИБЦТ и Института за югоизточноевропейски проучвания – Букурещ. Домакин – ИБЦТ. Доклад: Представите за българите и техния език в Италия (ХV–ХVІ век).

2011.09.30. – Конференция “Мултикултурното пространство на балканския град в прехода от Средновековие към Модерност”, организиран по научен проект на СУ, Исторически факултет, катедри Стара история, тракология и средновековна история и Българска история (доц. д-р Ангел Николов, доц. д-р Ивайла Попова и др.) Доклад: Балканският град през погледа на Джовани Антонио Де Бурго (1689 г.).

2011.09.23-24. Българо-италиански симпозиум на тема “Италия, България и Балканите (1879–1918)”. Доклад : Il Prof. Ivan D. Šišmanov e l’insegnamento della letteratura italiana all’Università di Sofia.

2011.06.2-3. Четвърта кръгла маса Пътища и пътеки на европеизма на Балканите, организирана от секция “Културна история на балканските народи”, София, 2-3 юни 2011 г. Доклад: Въпросът за европейската принадлежност на Балканите в коментарите на Дж. А. Маджини (1598 г.).

2011.05.18. Международна българо-хърватска конференция “Европа в културното и политическото битие на българи и хървати”, организирана от ИБЦТ – БАН и ZPHKKG –HAZU, София, 18 май. Доклад: Дубровнишките извори на “За България и нейните владетели” (1623 г.) на Джовани Николо Дольони.

2011.01.14-15. Национална научна конференция “Преводът като рецепция”, организирана от Академичния кръг по сравнително литературознание АКСЛИТ и Съюза на преводачите в България. 14 и 15 януари 2011 г., Заседателна зала № 1 на Ректората на СУ “Св. Климент Охридски. Доклад: Превод и културноисторическо ситуиране на един текст: Хроника на сем. Булгари от о. Корфу (сл. 1679).

2010.10.22-23. Годишната конференция на Българското дружество за проучване на ХVІІІ век, посветена на темата Европеизъм и регионализъм през “дългия ХVІІІ век”, С., 22-23 октомври 2010 г., СУ, Нова конферентна зала. Доклад: Италиански пътеписи от ХVІІІ век, посветени на българските земи: европейски основи и регионални специфики.

2010.09.30. – Конференция “Балканският град през погледа на западни пътешественици през ХІ–ХV в. Типологизация на западното мислене”, СУ, 30.ІХ.2010 г., организирана по едноименен проект към катедра “Балканите през Средновековието” на СУ “Св. Климент Охридски Доклад : Дж. М. Анджолело и неговото описание на Константинопол (сл. 1478 г.) – проблеми на атрибуцията, жанровостилни и езикови особености.

2010.05.27-28.. Трета кръгла маса “Многоликите югоизточноевропейски градове и съвременността на миналото”. Доклад: Ежедневието на балканския град през втората половина на ХVІІІ век (по данни на италиански пътешественици, преминали по пътя Константинопол – Букурещ).

5. PRACTICAL ACTIVITIES

Lectures and other public events to promote academic achievements

2019.10.02. – лекция на тема „Импровизирани нотариуси: пътят на завещанията на дубровничани от българските земи до Дубровник през XV–XVI век“// Notai improvvisati: il percorso dei testamenti ragusini da Bulgaria a Dubrovnik nei secoli XV-XVI., изнесена в рамките на Шести докторантски семинар по изследване на историята и икономиката на средиземноморските страни на тема „Нотариусът в обществото на средиземноморска Европа (XIV–XIX век)// VI Seminario di Studi Dottorali “Il notaio nella società nell’Europa Mediterranea”, организиран от Института за проучване на средиземноморските общества (ISSM) при Италианския национален съвет за изследвания (CNR), Неапол, 30 септември – 4 октомври 2019 г.

2013.03.05. Лекция на тема “Реформите в системата на организацията и финансирането на науката в Рeпублика Италия” в семинара, организиран от ИИстИ на БАН по покана на ръководството на института.

Translations

  1. Писмо на италианския хуманист Франческо Филелфо до крал Владислав III Ягело от 9 ноември 1444 г. – В: Извори за кръстоносните походи от 1443–1444 година в българските земи. Подбор, съставителство редакция и коментар В. Гюзелев. София: Изд. „Захари Стоянов“, 2019, 51–56. ISBN 978-954-09-1348-3;
  2. „Животописи на 103 видни мъже, които живаха през XV век“ от Веспасиано да Бистичи (1421–1498). – В: Извори за кръстоносните походи от 1443–1444 година в българските земи. Подбор, съставителство редакция и коментар В. Гюзелев. София: Изд. „Захари Стоянов“, 2019, 135–141. ISBN 978-954-09-1348-3;
  3. [превод от френски на български и бележки] Гуида, Фр. Италианското Ризорджименто и националното възраждане на Балканите. – Балкани 7, 2018, 76–83. — ISSN: 1314-4103
  4. статия с документално приложение за кн. 1/ 2016 на статия на Г. Лазар „Едно завещание и разказът за един живот: случаят с търговеца Черня Попович” – busta hfuture_2016, file: G-Lazar. Зн. 59 501, ок. 32 с.с. 8. [извор в превод] Договор между директора на испанската кралска поща и Джовани Мадалена от Анкона, заедно с бележки за пътя от Константинопол до Сплит и Задар. – В: Кр. Табакова, Н. Манолова-Николова. Испания, Балканите и българите, ХVІІІ–ХІХ в. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2015, 69–78. — ISBN 978-954-07-4041-6;
  5. Адинолфи, Р. Софрониевата преводна творба „Митология Синтипа Философа“ в контекста на балканските редакции на Софрониевото творчество. – В: Пл. Митев, В. Рачева, съст., Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. Сборник с материали от Международна научна конференция, София, 24 ноември 2011 г. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2013, 213-231. — ISBN 978-954-07-3645-7;
  6. Елдъров, Св., Костов, А. (съст.), „Българският пата“. Архиепископ Анджело Джузепе Ронкали – папа Йоан ХХІІІ и България. Сборник с доклади и материали от научна конференция. София, 5 юни 2013 г. София, Парадигма, 2014, 137 с. — ISBN 978-954-326-207-6
  7. [превод от италиански на извор] „Така е устроен светът“ (1346 г.) от Фацио дели Уберти. – В: България е огромна област и многоброен народ – Земя на блажени. Преводи на средновековни извори. Съст. В. Гюзелев. С., Парадигма, 2012, 350–358. — ISBN 978-954-326-173-4;
  8. от френски на български: Попеску, А. Черно море в османско време: Mare clausum? Mare apertum?– Историческо бъдеще, XV, 2011, 1-2, 140–161. — ISSN: 1311-0144
  9. от френски на български:: Лазар, Г. Османскити търговци във Влахия. – Историческо бъдеще, XV, 2011, 1-2, 44–54. — ISSN: 1311-0144
  10. [превод от български на италиански] Doyno Doynov, Ivan Stoyanov, Dora Chausheva. Vassil Levski – l’Apostolo della libertà bulgara. Sofia, Zlaten Zmey, 2011, 136 p. — ISBN 978-954-776-018-9
  11. ТУЛИЯ Д’АРАГОНА. Диалог за безкрайността на любовта. – Във: Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов (съст. Лидия Денкова). С., Рива, 2007, 147–157. – ISBN 978-954-320-109-9
  12. Описание на Източна Европа от 1308 г. – Въведение; превод от латински в съавторство с В. Дамянов. – Историческо бъдеще, 2005, № 1-2, 164-166, 167-185.
  13. [превод на] ИВАН ДУЙЧЕВ Византия и славянският свят, Т. І. (подбор и редакция проф. д.и.н. Иван Божилов) София, Издателска къща “Анубис”, 1998, 26–44, 168–280

Expert activity for state institutions, foundations and organizations: BAS, Council of Ministers, Ministry of Foreign Affairs, Ministry of Education and Science, University of Shoumen